Още в първите си часове министрите начертаха амбициозни планове
Сложната формула на управление с официална двупартийна коалиция и още две подкрепящи я партии ще доведе до рязко набъбване на държавната администрация. Вторият кабинет на Бойко Борисов ще работи с безпрецедентен за последните години брой министерства – 17. Очаква се във всяко от тях да има поне по четирима заместник-министри, вместо сегашните двама или най-много трима. Ще се увеличи и броят на представителите на държавата в бордовете на държавни фирми, научи „Сега“.
Вчера 43-тото Народно събрание гласува със 144 гласа „за“ структурата на втория кабинет на Бойко Борисов, като самият премиер получи подкрепа от 149 депутати от 5 партии. „За“ кабинета гласуваха депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и ББЦ.
Бойко Борисов ще разчита на четирима вицепремиери – Румяна Бъчварова, с ресор коалиционна политика и държавна администрация, Меглена Кунева, която ще отговаря за координацията на европейските политики и институционалните въпроси, Томислав Дончев, който поема отново еврофондовете в комбинация с икономическата политика, и Ивайло Калфин от АБВ, вицепремиер по демографската и социалната политика. Всеки вицепремиер има отделен политически кабинет. За сравнение и Пламен Орешарски, и самият Борисов при първия си мандат работиха с по трима вицепремиери, а вицетата бяха четирима при управлението на тройната коалиция.
България от години не е имала толкова много министерства – 17, с 2 повече спрямо предходния мандат на Борисов и с 1 повече от броя на министерствата при Пламен Орешарски и при тройната коалиция. Броят на министерствата набъбна заради решението за разделяне на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на три отделни министерства. Дори в новите министерства да се прехвърлят част от отговарящите за тези ресори чиновници, ще има необходимост да се сформират отделни политически кабинети на министрите и отделна обща администрация. В момента политическият съвет на министерството включва 13 души, а общата администрация е от 149 души. Новият министър на икономиката Божидар Лукарски, чието назначение предизвиква остри критики, вчера обеща да се отнесе „човешки“ към служителите в хода на реформата.
Все пак в структурата на кабинета има и оптимизация – закрива се създаденото със скандал при кабинета на Орешарски Министерство на инвестиционното проектиране, в което в момента работят 112 души.
„БСП лява България“ няма да подкрепи структурата на правителството, защото се наблюдава увеличение на ресорите. То очевидно е резултат от широкия формат на четворната формация, в която на практика участват общо 26 партии“, коментира лидерът на БСП Михаил Миков. „Съставът на правителството е раздут, единственият вицепремиер с безспорен ресор е Томислав Дончев, другите постове са размити и може и без тях“, коментира депутатът от БСП Георги Кадиев.
Към момента министрите мълчат как ще бъде приложен коалиционният модел на втория ешелон на изпълнителната власт – зам.-министри и областни управители. Вчера двама министри – на вътрешните работи Веселин Вучков и на правосъдието Христо Иванов, отказаха коментар за формулата, която ще се прилага при назначенията на зам.-министри. В първия си мандат като премиер Бойко Борисов настоя зам.-министрите да не са повече от трима в министерство. На 3-ма души бе орязан и лимитът за броя на представителите на държавата в държавните фирми. Тогава обаче ГЕРБ управляваше самостоятелно.
Кой какво обеща
Първите часове на новите министри в подопечните им ведомства родиха новини. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин ще търси възможности за коледни добавки на пенсионерите. „Това е една от темите, по които ще говорим. Трудно ми е в момента да ви кажа какви са възможностите, какво е състоянието и в НОИ за допълнителни плащания. Моля ви, дайте ми една седмица“, коментира Калфин. От думите му се разбра още, че може да има нова отсрочка за пенсионната реформа. „Тази политическа декларация, на която се основава правителството, има една, съзнавам, доста амбициозна задача, цялостната пенсионна реформа и стратегия да бъде договорена и уточнена в рамките на 2015 г.“, обясни Калфин. По закон догодина реформата трябва да продължи, след като беше замразена за 2014 г. от БСП. На въпрос дали и как ще се увеличава възрастта за трета категория труд, Калфин обеща скоро да има информация. Но допълни, че със сигурност отсрочка през 2015 г. ще има за работещите тежък труд – това бе записано в програмната декларация.
В МВР пък стана ясно, че се подготвя смяна на автопарка. Готова е документацията за покупка на нови 1000 автомобила, обясни отиващият си министър Йордан Бакалов. На въпрос откъде ще се намерят пари, след като е нужна актуализация на бюджета, за да се издържи до края на финансовата година, той заяви, че покупката ще се направи следващата година.
„Има някакви възможности за реформа и не бих си простил, ако пропусна.“ Така правосъдният министър Христо Иванов обобщи решението си да остане във властта. Като свой първи приоритет той посочи мерките в стратегията му да бъдат утвърдени с политически решения. Иванов допълни, че има множество проблеми за решаване при детското правосъдие, както и при юридическото образование. „Въпросът е колко реформи ще договорим в този климат“, заяви той. Правосъдният министър заяви още, че няма да „дава рецепти“ за обществен контрол върху работата на прокуратурата, каквато мярка бе записана в програмната декларация на правителството. Според Иванов предложение за такъв механизъм трябва да дойде от главния прокурор Сотир Цацаров, за да не остане впечатление, че върху държавното обвинение се оказва натиск.
Новият просветен министър проф. Тодор Танев първо обяви, че ще се пише нов закон за училищното образование, защото преправените неща не работят достатъчно добре. После предшественичката му Румяна Коларова уточни, че ще бъде преработен проектът на ГЕРБ, като се вземат предвид приоритетите на коалиционните партньори. Това означава, че проектът отново ще тръгне на обществено обсъждане и няма да бъде приет много бързо, както настоява ГЕРБ.
Петър Москов показа добра осведоменост какво го чака като здравен министър. По думите му на първо място трябва да се увеличат заплатите на работещите в „Спешната помощ“ лекари средно между 25 и 30%, на второ място на структурите й да бъде осигурена съответната апаратура, и на трето – да се направи ясно разделение между различните й части, тъй като между тях има такива, които са свръхнатоварени, има и такива, които не са. Електронното здравеопазване също е приоритет. Москов заяви, че в рамките на месеци ще бъде задвижена обществената поръчка за електронната здравна карта, досие и рецепта. Според него електронното здравеопазване трябва да е почти финализирано до края на следващата година. Москов е против увеличението на здравните осигуровки. Здравната каса трябва да си остане една като първи стълб с базов пакет на медицински услуги, който да бъде надграждан от доброволни фондове./Сега/