Фолклорни новини

Роман Романов е победител във фолклорна класация ,,Надпяване“ на БНР

Младият певец Роман Романов от златоградското село Старцево е победител в годишната фолклорна класация ,,Надпяване“ на БНР програма „Христо Ботев“ в категория – Мъже солисти, с песента ,,Да знаеш майчо“, аранжирана от проф. акад. Милчо Василев, акомпанимент на Щатен народен оркестър при АМТИИ проф. Асен Диамандиев, гр. Пловдив.

За отличието се похвали самият Романа Романов с пост в социалната мрежа.
„Искам да изкажа искрени благодарности към слушателите и тези, които ме подкрепиха! Вашата подкрепа е безценна за мен! Също така огромно благодаря за доверието на проф. Галина Петкова – Киркова, която ме насърчи и препоръча“, написа в личния си профил Роман.

Той получи много поздравления за наградата. Кметът на Златоград Мирослав Янчев също го поздрави, като написа: „Честита победа!Пожелавам ти много творчески успехи, с които да прославяш нашия край! Продължавай да поддържаш жив нашия фолклор!“, пише в поздрава си към Роман Мирослав Янчев.

„Надпяване“ е единствената по рода си класация за професионална народна музика, която дава възможност на различни изпълнители и техните произведения да се преборят за гласовете на слушателите в рамките на един месец. Единадесетте категории отразяват многожанровостта на българската народна музика в нейната цялост. В края на всяка състезателна година лауреатите от музикалната надпревара получават своите награди на Гала – концерт награждаване с участието на ОНМ на БНР и много любими солисти, а слушателите на предаването „Жива вода“ могат да се наслаждават на този музикален празник от ефира на БНР.

Започва подготовката за Фолклорния фестивал „Песни от извора“

Регистрацията за Фолклорния фестивал „Песни от извора“ 2024 г., който се провежда традиционно в с. Петрово, започна. Фестивалът за автентичен фолклор „Песни от извора“ се провежда ежегодно на територията на Община Сандански – с. Петрово, местност „Извора“. Организатори и домакини са община Сандански и кметство с. Петрово.

Целта на фестивала, който ще се проведе на 27 юли (събота), е да популяризира и съхрани традициите на народната песен, да стимулира интереса и любовта на поколенията и да провокира към издирване, съхраняване и разпространение на фолклора.

„Песни от извора“, с. Петрово дава възможност за изява на талантливи изпълнители от цяла България да покажат характерните особености на своя регион, защото фолклорът е извор на общочовешки ценности и мост за сближаване между хората.

Фестивалът няма конкурсен характер. Всички участници получават диплом.

Танцьори от Фолклорна група „Хайде на хорото“ в Калгари участваха в представителна фотосесия

Танцьорите от Фолклорна група „Хайде на хорото“ в град Калгари, провинция Алберта, Канада, споделиха кадри от представителна фотосесия, заснета по-рано през месец май. Това става ясно от публикация във Фейсбук страницата на фолклорната формация.

„Организирахме фотосесията на „Хайде на хорото“ на красивото и все още замръзнало езеро Морейн Лейк. Всички бяхме много организирани, красиви, дисциплинирани и прекарахме чудесно заедно.“ – споделят ръководителите на фолклорната група и отправят благодарности от свое и от името на танцьорите към фотографа Дичо Джамбазов, чийто дело са споделените кадри.

Снимките от фотосесията ще бъдат използване за представяне на Фолклорна група „Хайде на хорото“ преди и по време на участията им, както и за презентиране на българския фолклор в Канада и по света.

Както БТА писа, Българската фолклорна група „Хайде на хорото“ е основана на 1 септември 2012 г. към Българско дружество в Калгари по идея на „неколцина ентусиасти, събрани от любовта си към България и българския фолклор“. Целта на групата е да съхранява българските традиции и да популяризира българския фолклор както сред младежите от българската общност в Калгари, така и сред по-широката канадска публика.

Ръководител на танцовата формация от 2015 г. до днес е Георги Ангелов, благодарение на когото в репертоара на „Хайде на хорото“ са включени музика и танци от всички етнографски региони на България.

/БТА/

Второто издание на фестивала „Традиции и памет“ завладява с красота и ритъм Римския стадион на Филипопол

Дни след Международния ден на детето и Празника на розата, в навечерието на Еньовден, на 8 и 9 юни 2024, Пловдив ще заискри с пищността на Второто издание на фестивала „Традиции и памет“.

Първото издание посрещна над 350 участника и беше на областно ниво. Те влязоха в надпревара за умения, вдъхновени от автентичния фолклор и традиции. Организаторите още от първото издание привлякоха участници от много селища от територията на област Пловдив като Цалапица, Ситово, Крумово, Рогош, Брестовица, Белащица, Калековец, Дълго поле, Калояново, Лилково, Труд, Ръжево Конаре, Асеновград, Пловдив и други.

„Нямаме съмнение, че и в предстоящото издание на нашия фестивал ще посрещнем много таланти, вдъхновени от фолклора и традициите ни. След като през 2022-ра посрещнахме стотици участници, то и сега се вълнуваме, че ще дадем сцена на всички желаещи, които ще са двойно повече от първото издание. Няма как да скрием, че уникалното място за изява – Римски Стадион на Филипопол дава възможност за представяне пред разнообразна публика и гости на Пловдив от цял свят. Разделите отново ще са три: певческо, хореографско изпълнителско изкуство и възстановка на български традиции и обичаи.

Във второто издание на фестивала, което е с национален статут, се очакват изпълнители и от доста далечни точки на страната ни, като гр. Суворово. Гости ще имаме и от Столицата, Елин Пелин, Костинброд, Банско, Смолян , Лозен, Пазарджик, Селци, Раковски , Царацово, Брестовица, Костиево, Хасково, Дълго поле, Труд, Дуванлий, Борово, Стара Загора, Величково, Белово, Карлово, Бенковски, Рогош , Катуница, Калояново и от много други близки и далечни фолклорни области”, споделят от екипа на фондация „Традиции и памет“.

Второто издание на едноименния фестивал ще се осъществи на 8 и 9 юни 2024 г. на Римския стадион на Филипопол и е подкрепен от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ – част от Културния календар на града за 2024 г.

Авторитетното жури е в състав: Проф. д-р Светла Калудова-Станилова, гл. ас. д-р Благовеста Калчева и майстор Стоян Маринов. Организаторите споделят, че всеки участник ще получи грамота, а отличените на призовите места – парична награда, диплом и специално изработени за форума купи.

В двата фестивални дни пловдивчани и гостите на града ще имаш възможността да се любуват на красиви носии, пищни танци, красиви ритми и вокални изпълнения от 09:30 до 17:30 ч. на Римски стадион на Филипопол. Входът е свободен!

Генерален спонсор на събитието е Еконт Експрес ООД. Партньори са и Eat&Go, Учебен Център Гавазови, Издателска група Просвета, Медицински Център Етика, Адвокатско сдружение „Бонев, Тодорова, Илчева & Ангелови“. С медийната подкрепа на информационна агенция Фокус и Пловдив 24.

/Филибето/

Традиционно българско хоро ще играят сънародници на Карлсплац във Виена

Традиционно българско хоро ще се извие на Карлсплац във Виена на 26 май. Това съобщи блогът на българите в Австрия „Меланж Булгарен“ („Melange Bulgaren“). Събитието е с начален час 14:00 местно време.

Празника пред църквата „Св. Карл” организира фолклорна група „Пендари Виена” към сдружение „Извор”.

Участие ще вземат детската танцова група „Златни пендарчета”, танцьорите от „Пендари”, децата от Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий“, както и танцова група „На Хорото-Грац“.

„Накрая всички заедно ще се хванем на хорото, за да споделим радостта от танца и любовта към българската народна музика и танц“, отбелязва блогът на българите в Австрия.

„Заповядайте да изживеем прекрасни емоции с нашата народна музика и танци!“, канят организаторите.
БТА

Мирислава Турбич, танцова група „На хорото“: Чувствата от „На мегдана на другата България“ са неповторими

Приказка за Странджа с нейната мистика и нестинарство представи на българския фолклорен събор в Палма де Майорка танцовата група „На хорото“ в Грац с ръководител Мирислава Турбич. Това съобщи здравният сайт на българите в Австрия Sanus et Salvus.

Както БТА писа, седемдесет и осем български групи за народни песни и танци от 17 държави, гост-хореографите – Жулиета Иванова, Румен Иванов и Георги Христов, оркестър „Сияние“ и певческата двойка Димана и Боян Боянови участваха в деветото издание на пътуващия събор „На мегдана на другата България“ в Палма де Майорка. На 11 и 12 май сънародниците ни бяха част от два дни, изпълнени с хора, песни, танци и български фолклор, които преминаха под надслов „Шарената черга“.

Мирислава Турбич разказа пред здравния сайт на българите в Австрия за емоцията от събитието, за представянето на танцовата група, както и за бъдещите ѝ планове.

Г-жо Турбич, какво е за Вас „На мегдана на другата България“?

– Много развълнувани се завръщаме за втора поредна година от събора „На мегдана другата България“. Чувствата са неповторими и спомените незабравими.

Съборът не е поредното участие, а е една сърдечна среща с приятели, където се събираме да споделим какво сме научили, да се подкрепим с аплодисменти и да си помогнем. Но най-важното за мен е разпространяването на българския дух, обичаи, култура, музика, танци и песни.

Защо участвате?

– Участието в събора е истински празник за мен. Радвам се, че мога да допринеса за съхранението и разпространението на българското културно наследство. Всяка година съборът има тема, по която участниците трябва да представят танц.

Тази година темата беше „Шарена черга“: пъстър и богат е фолклорът ни, когато заговорим за семейство, бащин дом и огнище: ритуали, обичаи и танци от цяла България, в които е втъкан смисълът на думите „дом“, „семейство“, „бащино огнище“. Имаше много различни танци, чрез които бяха представени различни обичаи – сватба, Сирни Заговезни, лазаруване, кукери и караконджули.

Какво представихте като народни танци, песни и хора?

– Тъй като аз съм от Бургас, като прочетох каква ще е темата, веднага ми изплува идеята в моята хореография да вплета хора от Странджа планина и да представя обичая нестинарство.

С голяма радост в танца се включиха и нашите деца, които първи стъпиха на сцената. Те помолиха баба им да им разкаже приказка и така започва приказката за Странджа. Започвайки с типичната „магична“ нестинарска мелодия на гайда и тъпан, която кара хората да влязат боси в огъня и да затанцуват, продължава с ляво хоро, а последната част на танца беше много специална за мен, вдъхновена от музиката и стъпките на Дюлевското хоро, всички хванати на едно голямо хоро.

От село Дюлево, Община Средец, е семейството на моята майка, затова исках да покажа и това хоро, за музиката и стъпките на хорото ми помогнаха Росица Щилянова – певица в хора на читалището и Керанка Костова – народна певица и ръководител на танцовата група към читалището. А моята носия беше ръчно изработена и бродирана от моята баба, която е на 87 години.

Колко време се подготвяхте за това участие?

– Подготовката продължи около половин година, с доста интензивни репетиции, но успях да предам на танцьорите идеята си и мисля, че те много добре я предадоха от своя страна на публиката.

Как се постига колективният дух на събитието?

– Колективният дух се получава преди всичко с много работа на организаторите и на създателите на събора, но и с много усмивки и уважение към всеки един участник и посетител. Всяка година намираме нови групи, които посещаваме след това и от там се завързват нови приятелства.

Всички участници сме там с една цел – разпространяване на танците в нашите страни, всички се сблъскваме с еднакви проблеми в ежедневието си и разговорите започват бързо и без никакви притеснения, чувстваме се, все едно сме на една голяма семейна сбирка.

Разкажете ни още малко за духа на събора „На мегдана на другата България“?

– Разменят се носии, цървули, кърпи, тъпани. Танцьори участват в други групи, всеки помага, както може. Ние тази година имахме една забравена носия, но за пет минути вече ни бяха намерили кой ще ни услужи.

Вечерта след първия ден има хоротека, където хореографи от България показват различни нови хора. Така всички заедно учим нови хора, но за мен лично кулминацията е в неделя сутринта на Голямото хоро. То винаги е в центъра на града на фестивала и гледката на 3000 българи в носии, танцуващи български хора, е много вълнуваща! Този събор показва по-хубава страна на България.

Всяка година се събират благотворително средства по една кауза. Тази година беше „Ангели за България/Angels for Bulgaria“ – за помощ на глухите деца на България. Надявам се да помогнем на много деца в България със средствата, които отделихме. Подкрепете и вие нашата кампания.

Какви са следващите Ви планове?

– Вече се прибрахме уморени, но заредени с хубави спомени. Продължаваме с участията в Австрия.

На 18 май ще вземем участие във Фолклорния фестивал в Грац „Rhythmus des Glücks“ в Хелмут-Лист-Хале, организиран от Сдружение „Kolo Srece“ с участници от Сърбия, Гърция, Румъния, Македония, Латвия и Словения.

На 26 май ще сме във Виена на гости на танцова група „Пендари“ на „Голямо хоро на Karlsplatz“.

Момчиловци отбеляза 120 години от рождението на гайдаря Лазар Каневски

Момчиловци отбеляза 185 години просветна дейност, 120 години от рождението на гайдаря Лазар Каневски и 60 години обществена колекция село Момчиловци. Официалното откриване на Майските празници се проведе на 18 май в 17:30 ч.

Гостите имаха възможност да разгледат изложба от снимки и вещи на гайдаря Лазар Каневски.

Лазар Каневски, познат като Лазо е роден в село Момчиловци на 14 декември 1903 г. Гайдарят става прочут с изпълнението си на песента „Излел е Дельо хайдутин“, в съпровод на Валя Балканска през 1965 г. на Първия национален събор на българското народно творчество в град Копривщица.

Американските музиколози Мартин Кьониг и Етел Райм чули песента, впечатлени от преживяното, три години по-късно идват в България и правят пръв импровизиран запис с участието на още един гайдар – Стефан Захманов от съседното село Соколовци. През 1977 г. „Излел е Дельо хайдутин“ е включена в Златната плоча на „Вояджър“ по предложение на Мартин Кьониг и е изпратена с американските космически апарати „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ като послание от Земята, човечеството и НАСА.

Празникът в Момчиловци продължи с хорото на 50-годишните юбиляри от селото, които тази година бяха над 20.

/БНР/

Златният глас на Добруджа Верка Сидерова навърши 98 години

98 години навърши Златният глас на Добруджа Верка Сидерова – почетен гражданин на Добрич и носител на най-високите духовни и държавни отличия. Тя се появява на бял свят на 26 април 1926 година. Родената в Добрич добруджанска певица е изпяла за първи път едни от най-хубавите песни, превърнали се в емблема на българската народна песен. Преди 71 години талантът й е открит от Филип Кутев, главен художествен ръководител на Държавния ансамбъл за народни песни и танци.

Като една от най-изявените му солистки, тя обикаля с него петте континента като навсякъде разнася красивата добруджанска народна песен. Верка е един от златните гласове на Добруджа и България! Човечна, интелигентна, духовита, носеща таланта на своите деди, обичана и уважавана. Спечелила е някои от най-високите награди: за цялостно творчество – „Нестинарка“, „Борис Машалов“, „Златна детелина“, орден „Кирил и Методий“ – първа степен, орден „Стара планина“ – първа степен.

През 2004 година получава званието „Почетен гражданин“ на Добрич. Сред най-популярните й песни са „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, Росен, зелен Росен“ , а любима й е „Години, години, усилни години“. От много години Верка Сидерова живее в София.

/ИА Добруджа/

Широка лъка пее, свири и танцува на 1 и 2 юни 2024

Целите на ставащото все по-популярно фолклорно събитие са да съхранява и популяризира уникалността на българския музикален и танцов фолклор, да даде възможност за изява на малки и големи, да се утвърди като значимо събитие в културния календар на областта. „Широка лъка пее, свири и танцува” тази година ще се проведе на 1 и 2 юни.

Музикалният конкурс се превръща в място за среща на традициите от различните краища на България, за да представи богатството и пъстротата на българския фолклор, да приобщава към професионалното музикално образование, както и да събуди стремеж към изучаването на българската народна музика.

Право на участие имат всички изпълнители в областта на народно-песенното и инструментално изкуство в следните направления – народно пеене, народни инструменти – каба гайда, джура гайда, гъдулка, тамбура и кавал.

Индивидуални изпълнители

I гр. – деца от детски градини
II гр. – от 1 до 4 клас (изпълняват по две бързи песни или инструментални пиеси)
III гр. – от 5 до 7 клас (изпълняват по една бърза и една бавна песен или две пиеси по избор)
IV гр. – от 8 клас до навършване на 18 години (изпълняват една бърза и една бавна песен или две пиеси по избор)

Народни оркестри, камерни инструментални групи

III гр. – от 1 до 7 клас (изпълняват по 2 пиеси) IV гр. – от 8 до 12 клас (изпълняват по 2 пиеси)

Народни хорове, камерни вокални групи

III гр. – от 1 до 7 клас (изпълняват по 2 песни) IV гр.– от 8 до 12 клас (изпълняват по 2 песни

Народни танци

I гр. – деца от детски градини II гр. – от 1 до 3 клас III гр.– от 4 до 7 клас IV гр. – от 8 до 12 клас

*Времетраенето на танците да бъде до 15 мин. Брой на групите – от 12 до 40 души.

Групи за автентичен фолклор

III гр. – от 1 до 7 клас (изпълняват по две песни по избор) IV гр.– от 8 до 12 клас (изпълняват по две песни по избор)

През 2024 година раздел „С песните на…“ е посветен на народния певец Георги Чилингиров. Георги Чилингиров е роден в смолянското село Аламидере, днес Полковник Серафимово. На 14 декември тази година се навършват 110 години от рождението на певеца. Произхожда от стария хайдушки род Чилингирови. В родното му село всички пеят, както е навред в Родопите.

/Смолян инфо/

За втора година се провежда конкурсът “ТОП 10 Български танцов фолклор“. Първото издание през 2023 г. бе изключително успешно и постави началото на най-силния и престижен конкурс в страната за непрофесионални колективи, представящи обработен танцов фолклор.

Тази година конкурсът се провежда в три етапа:
Първи полуфинал – 06.04. в Разград – Общински културен център от 13:30 ч. Вход свободен!
Втори полуфинал – 14.04. в София – Дом на културата Искър от 13:30 ч.
Големият финал ще бъде на 22.06. – Ден на българския фолклор, в зала 1 на НДК от 19:00 ч.

Конкурсът “ТОП 10 Български танцов фолклор” е културно събитие, което цели да се съхрани и популяризира уникалността на българското самодейно танцово изкуство. Насочен към дългосрочно развитие и създаване на солидарна и проактивна общност.

Отличилите се изпълнители получават не само награди, но и осигуряване за сценични участия в България и по света. Конкурсът е с най-високия награден фонд за фолклорно танцово събитие в България, включително финансови премии и статуетки.

Водещи организации в областта на танцовия фолклор присъждат свои независими отличия. Художествените ръководители на ансамблите и съставите, участвали на финал, определят кой печели наградата „Пътят на огъня“. Има и престижна награда на международното жури.

/БНР/


„50 години емоция“ е заглавието на галаспектакъла с който ансамбъл “Тракия” ще отбележи половинвековния си юбилей!

На 20 октомври на сцената на зала 1 на НДК от 19 часа ще се качат всички танцьори, музиканти и хористи, които ще представят легендарни сценични произведения за вярната публика на магичния български фолклор.

Фолклорен ансамбъл „Тракия“ е създаден през 1974 г. Вече 50 години е новатор в музикалните и танцови форми, като нито за миг нe прекъсва връзката на съвременното изкуство с дълбоките корени на българския фолклор. Спектаклите на Ансамбъла излизат от рамките на традиционните концерти и по блестящ начин разкриват огромното фолклорно богатство на България от всички етнографски области. От своето създаване до сега, Ансамбълът е изпълнил повече от 8 000 концерта в 62 страни от всички континенти по света.

Творческият облик на „Тракия“ е създаден от проф. Кирил Дженев и се развива през годините с помощта на най-големите автори в областта на музикалното и танцово изкуство. Съществен принос за този неувяхващ творчески заряд винаги са имали и изпълнителите. Вече няколко поколения професионални артисти съхраняват емблематичните произведения на Ансамбъл „Тракия“, които са важна част от историята на сценичното изкуство и обогатяват съкровищницата на българския фолклор.

Специални гости на галаконцерта ще са хор „Мистерията на Българските гласове“! Легендарното им женско многогласно пеене, което няколко пъти е номинирано за най-големите световни музикални награди „Грами“ ще добави още един магически щрих към богатата програма на спектакъла.


Национален конкурс „С песните на Калинка Згурова“ събира таланти в Дебелт
Заявки за участие се приемат до 31 март, Радио Стара Загора ще предава пряко от Дебелт.

Националният конкурс-надпяване „С песните на Калинка Згурова“ отново събира изпълнители от цялата страна. Шестото издание ще се проведе на 13 и 14 април в родното село на популярната странджанска певица – Дебелт, Бургаско.

Основен организатор на музикалното събитие е Община Средец, под патронажа на кмета инженер Иван Кичев, в сътрудничество със Съюза на тракийските дружества в България, Тракийско дружество „Странджа“ – Бургас и с медийната подкрепа на Радио Стара Загора.

„Родното ми село е най-голямото в община Средец и съм горда, че хората от Общината не са безразлични към моето творчество. Гостите на конкурса могат да видят и археологическите разкопки, защото навремето директорката на музея Красимира Костова определи Дебелт като „малкия Рим“.

Ще бъда щастлива на 13 и 14 април отново да чуя децата от цяла България, които ще интерпретират моите песни. Това е най-голямата ми награда“, отбеляза за Радио Стара Загора странджанската певица Калинка Згурова.

Конкурсът е без такси за участие, организаторите осигуряват безплатен съпровод при необходимост. Заявки се приемат до 31 март, информират от Община Средец.

„Веднага след първия събор-надпяване в Граматиково (1960 г.) направих първите записи в Радио Стара Загора с Панайот Янев, няма да забравя и оркестрантите. За това Радио Стара Загора ми е много мило и скъпо“, припомни певицата.

Конкурсът „С песните на Калинка Згурова“ има за цел да популяризира нейния репертоар, да съхрани фолклорни образци от Странджа и Тракия, да открива млади музикални дарования.

Участниците в конкурса ще оценяват специалисти в областта на народната музика. Сред тях са етномузикологът доц. д-р Наталия Рашкова от ИЕФЕМ при БАН, дългогодишният музикален редактор в БНР Олга Сагаева, изявените странджански изпълнители Лазар Налбантов, Руска Драганова и др.

Най-добрите участници ще бъдат отличени с първа, втора и трета награда, голямата награда на името на Калинка Згурова и специални награди на кмета на Община Средец, председателя на Съюза на тракийските дружества и Тракийското дружество „Странджа“ – Бургас.

Домакин на VI национален конкурс „С песните на Калинка Згурова“ е НЧ „Светлина–1924“ – с. Дебелт, което тази година чества 100-годишен юбилей.

На 13 април Радио Стара Загора ще излъчи пряко от Дебелт фолклорното предаване „От извор се песен лее“. /БНР/


Представиха книгата на Пенка Павлова „Златният глас на Тракия“

Наричаха Пенка Павлова „златният глас на Тракия“. Така се казва и книгата събрала между кориците си живота и творчеството на народната изпълнителка.

Най-известните й песни, между които „Злато моме, „Първом, първом“, „Маринчице, гиздава девойко“, „Търновска царица“, „Драганин братец“ и „Отдавна ли си, момне ле, калугерица“, влезли във фонотеката на БНР, са публикувани с точен текст и история кога са записани в радиото. Нотната дешифровка е дело на концертмайстора на ансамбъл „Тракия“ Николай Паскалев. В изданието са публикувани спомени за срещите и преживените мигове със сърцатата певица на нейни колеги.

Пенка Павлова започва да пише мемоарите си преди няколко години. Не успява да ги довърши. Прочитайки събраните страници дъщеря й Веселина разбира, че няма какво да добави. Изпълнява желанието на майка си да издаде ръкописа. „Нейната Вселена беше музиката! Почти всичко в живота й беше подчинено на нея, а песните й бяха стойностни, взети от извора и изпети с любов.“

Веселина Павлова разказа, че детската мечта на майка й била да стане актриса. Дори кандидатствала във ВИТИЗ. Приета е, но не е записана, заради имотното състояние на баща си. Любовта към сцената я съпътства навсякъде. Артистичният й талант се проявява в интерпретацията на български, гръцки и турски народни песни, в изпълнението на стари градски песни, в поезията, в смяната на няколко костюма за един концерт.

През 1966 година записва в Радио Стара Загора песента „Търновска царица“. Популярността й стига в Америка. Канят я да преподава българска народна музика в Лос Анжелис. Остава седем месеца и се връща обратно в родината. „Майка ми имаше едно верую. Тя считаше, че българската публика може истински да оцени изпълнителя.“ /БНР/

Кукерско шествие огласи със звънци и гайди живописното родопско село Лилково


Песните на медни звънци и гайди огласиха живописното село Лилково в Родопите по време на кукерското шествие „Старци“.

Празникът се организира от Народно читалище “Родопска искра 2020“. Лилковският обичай „Старци“ е възроден от читалището през 2021 година след повече от 60 годишно прекъсване.
Празникът започна по обед с гайдарско шествие и кукерско хоро.

Бяха демонстрирани кукерски маски и костюми, изработени от местни жители и гости. По традиция пред кметството в селото имаше обща месопусна трапеза с червено вино, бяла халва и питки, наречени за здраве.


В Родопите звукът на гайдата е магия, за която разказва местен музей
Денят 10-ти март е обявен за Международен ден на гайдата.

Скулптурна композиция в родопското село Широка лъка прославя местните гайдари и певци, прочути във всички краища на родината, а и извън нея. Наречена е „Гайдарят“, а наскоро в селото беше представен роман със същото заглавие. Отстоящото на няколко километра селце Стойките пък също може да се похвали с уникална забележителност, посветена на традиционния музикален инструмент.

В Стойките се намира любопитен Музей на гайдата. Създаден е с безвъзмездното участие на хора от селото и района, и днес той посреща посетители както от страната, така и от чужбина. Експонатите в него са дарения от семействата и наследниците на именити гайдари от Родопите като Апостол Кисьов, Костадин Варимезов и други. Върху мехове на гайди, разположени на т.нар. „стена на Гинес“, са записани имената на всички 333-ма гайдари, участвали в поставянето на световния рекорд по свирене на гайда, регистриран през 2012 г.

„В музея може да видим свръх стари ценни гайди, но и различни пособия, свързани с гайдата като инструмент – разказва Диана Георгиева, която е сред създателите на интерактивната експозиция. – Показан е автентичният начин за изработка на частите на гайдата, по който са ги правили в миналото. Има звукова стая, където да чуем звук на гайдата, примесен със звуците от Космоса и да усетим колко много се доближават те, като тон и трептения, до звуците от ручилото на каба гайдата. В един кът можем да сложим слушалки и да чуем запис на соло гайда, а в съседство и друг запис на 333 каба гайди, които изпълняват съответната песен.“

В експозицията е демонстриран и процесът на майсторене на пискуните на гайдата от най-използвания за изработката на инструмента дървен материал – бъз. Можете да се „заврете“ в търбуха на гайдата, за да проверите каква е тя на допир отвътре, „защото тя е различна отвътре и отвън“ – пояснява Диана Георгиева.


Деца от цяла България участваха в 23-ия галаконцерт на „Млади фолклорни таланти“ по БНР

Над 300 деца от цяла България участваха в 23-тия галаконцерт на победителите в конкурса „Млади фолклорни таланти“ на предаването на програма Хоризонт „Рано в неделя“. Те се надпяваха на сцената на Първо студио на Българското национално радио.

„Млади фолклорни таланти“ е единственият в националния радиоефир конкурс за народна музика с участие на певци и инструменталисти. Наградата за победителите е професионален запис в Българското национално радио.

Гъдуларят Ангел Добрев: Съдбата беше благосклонна към мен

„Понякога се питам доволен ли съм от живота си, от това, което съм направил. И си отговарям – да, Съдбата беше благосклонна към мен. Не ми е правила спънки, дори нещо повече – даде ми възможност да дойда в най-добрия оркестър за българска народна музика у нас. И то при условие, че аз бях разпределен да бъда учител по музика в Драгоман! Беше ми помогнато „свише“, както се казва. Дали съм имал пречки? Ами то ако човек няма пречки в живота си, няма да има стимул! Като погледнем, всички големи творци в музиката и в изкуството са имали драматичен, дори понякога – трагичен живот. Истинското изкуство се ражда в трудни моменти“…

Усмихнат, слънчев и позитивен, Ангел Добрев наистина няма основание да се оплаква от Съдбата. Талантлив композитор, брилянтен изпълнител, всеотдаен преподавател и сръчен лютиер, той винаги е бил много харесван и обичан – както от публиката, така и от своите колеги, с които продължава да се среща дори и след пенсионирането си.

Повече от 40 години е прекарал в Оркестъра за народна музика при БНР и смята това за най-големия късмет в живота си. Ежедневието му е запълнено до краен предел – той свири, преподава, ремонтира гъдулки и… пише книги! При предишната ни среща в „Предаване без име“ Ангел спомена, че освен двата сборника, които е издал, е написал и роман. Романът, който се нарича „Спомен за Йона“, вече е на пазара и се радва на голям успех.


Фондация „Кичка Савова“ отбелязва 90 години от рождението на тракийската певица. Тази година се честват 90 години от рождението на тракийската певица Кичка Савова.

Фондацията на нейно име, учредена от децата ѝ, ще отбележи годишнината с концерти в глобалната мрежа. “Миналата година издадохме сборник с народни песни на нашата майка, благодарение на композитора Георги Андреев. Тази година решихме с песни от сборника да отбележим 90 години от рождението на майка ни. Изпълнения на ученици и студенти обучаващи се по народно пеене, които ще пеят песните на Кичка Савова и ще бъдат представени в интернет пространството, разказва за инициативата Стефка Здравкова, дъщеря на тракийската певица и продължава:

“Отправили сме покана към всички музикални училища, двете музикални академии и школи в страната, да се включат във виртуалния концерт. В рамките на годината периодично ще публикуваме участниците с техните изпълнения в сайта и ютуб клана на фондацията”, разказва още дъщерята на Кичка Савова.

В родното село на народната певица – Сладун, тази година се подготвя тринадесетото издание на фолклорния фестивал “С песните на Кичка Савова”. От четири години той е с международно участие. На откритата сцена в пограничното село чужденците изпълняват народни танци, а някои се осмеляват да изпълнят и песен на Кичка Савова, въпреки езиковата бариера.

Самата Кичка полага основите на фестивала преди години, а днес нейното дело продължават читалището в Сладун и фондация “Кичка Савова”, учредена от нейните деца.

Кичка Савова е родена на 22 февруари 1934 г. в село Сладун, общ. Свиленград, Хасковска област, в семейство на бежанци от Одринска Тракия. Баща ѝ, Сава Дянков, е бил майстор гъдулар, а майка ѝ, Елен Дянкова, притежава самороден певчески талант. Закърмена с музикалните традиции на своя род Кичка пее от ранна детска възраст.

На 17 години прави своите първи записи и става изпълнител на живо в Радио Стара Загора, а няколко години по-късно – съосновател и една от първите солистки на ансамбъл “Загоре”. Участва в сборни групи за автентичен фолклор за песни и танци към Българска концертна дирекция като изпълнителка на тракийски народни песни и гастролира в цяла България и десетки страни в чужбина.

Създава и ръководи голям брой самодейни хорови състави към Центъра за художествена самодейност в Стара Загора. Обучава даровити деца, които много успешно продължават българската фолклорна традиция. Издирва стари тракийски песни и работи върху тях текстово и мелодично. Автор е на много песни, свързани със съдбата на бежанците тракийци.


Предлагат родопската народна певица Валя Балканска да бъде отличена със „Златен век“

Общинските съветници от коалиция „НОВОТО ВРЕМЕ“ и КРОС в Общинския съвет – Смолян внесоха предложение до министъра на културата Кръстю Кръстев Валя Балканска да бъде удостоена за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура с отличието „,Златен век“ – огърлие и звезда по повод Деня на народните будители през 2024 година.

Аргументите на общинските съветници са, че народната ни певица вече десетилетия наред разнася славата и красотата на родопската песен по света. Чрез нея духът на магичната ни планина стигна космически измерения, а името ѝ стана синоним на родопския фолклор.

Песента „Излел е Дельо хайдутин“, в изпълнение на Валя Балканска, е повод за национална гордост. В писмото, те припомнят още, че през 1977 г. тя е записана на позлатена плоча и лети на американските космически апарати „Вояджър“, редом със световните композитори Бах, Моцарт и Бетховен.

Валя Балканска е един доказал себе си творец с енергичен дух, а името ѝ е пример за подражание на младите хора, които имат дарба и желание да вървят по пътя на певческото изкуство.


„Изкуството на тамбурата“ събира известни инструменталисти на една сцена
Пет поколения тамбуристи ще свирят заедно с Оркестъра за народна музика на БНР

На 8 февруари от 19 часа в Първо студио на БНР Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов ще представи четвъртото издание от проекта „Тайните на българските инструменти“ – „Изкуството на тамбурата“.

В него специалното участие сме отредили на именитите солисти Кирил Трайков, Цветан Радков, Любомир Владимиров, Сергей Стойнов, Костадин Бураджиев, Илия Ганев, Валери Димчев, Ангел Димитров, Владимир Владимиров, Петър Миланов, Вели Чаушев, Християн Цвятков, Николай Коджабашев и Стоян Чалгънов. Ще представим и младите таланти от НУФИ „Ф. Кутев“ гр. Котел с ръководител Христина Койчева, НУФИ „Широка лъка“ с ръководител Стефка Гайдева и Фолклорна група „Веселина“ при ЦЛТРД гр. Благоевград с ръководител Веселинка Боянова.

„Тайните на българските инструменти“ е музикално-образователен проект на състава, който има за цел да поддържа жива паметта за историята на традиционните български инструменти и техните най-добри изпълнители вчера и днес. Музикалната програма в концерта нагледно показва различните стилове на свирене на този инструмент. Ще гостуват пет поколения музиканти от различни краища на България, които ще изпълнят както популярен, така и рядко изпълняван репертоар.

Билети за събитието може да намерите в Рекламно-информационния център на БНР (бул. „Драган Цанков“ №4) и в мрежата на Ивентим. *Вход свободен за ученици от музикалните училища и студенти от НМА „Проф. Панчо Владигеров“, специалност „Музика“ към СУ, Департамент „Музика“ към НБУ и АМТИИ Пловдив, срещу ученическа или студентска карта!


Златоградчанинът Емануил Пунев вдъхва живот на забравени родопски песни

Казват, че възпитанието е работа на родителите още в детска възраст на човек. Така с любов към корените и фолклора е възпитан Емануил Пунев. Още като дете и юноша започва да свири на родопска каба гайда в родния Златоград. Става един от добрите гайдари в Родопите. Гайдата е винаги с него, дори когато продължава образованието си в София. Тя е едно от нещата, които му напомня от къде е тръгнал и от къде са корените му. Затова и днес далеч от планината, той не ги е забравил, дори напротив.

Въпреки, че завършва Право в столицата и остава да работи там, Емануил Пунев продължава да се развива в музиката, като усъвършенства и пеенето.

Той започва да издирва песни от златоградския край в старите фолклорни сборници и с неговите приятели гайдарите Ангел Николов и Тодор Михайлов записват песните в студио. Това са песни като: „Карамфило, любе мое“; „Момне ле, стани са фати на хоро“; „Стани ми, бело момече“ и други.
Младият гайдар и певец си е поставил за цел да възроди колкото се може повече стари, позабравени родопски песни. Да ги представи на публиката, така както са звучали в миналото, без да привнася съвременно звучене на песните.


Ученици от Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка представиха концерт в Битоля

Ученици от Националното училище за фолклорни изкуства (НУФИ) в Широка лъка представиха концерт в Битоля, Северна Македония, съобщи за БТА Стоянка Тенова, директор на НУФИ. Състав от музикалното училище се завърна след участие на откриването в Битоля на клуб „Искра“, в който ще се изучават български народни танци.

Възпитаниците на НУФИ изпълниха танци от различни фолклорни области на България, а в концерта бяха включени и изпълнения на певица от училището. Ученическият състав от специалност „Български танци“ бе много топло и сърдечно посрещнат от домакините в Битоля, посочи Стоянка Тенова. Тя изрази увереност, че това е начало на бъдещо сътрудничество с клуб „Искра“. От НУФИ ще поканят клуб „Искра“ да гостуват на училището в Широка лъка.

Български народни песни звучаха в Националния музей по етнография на Молдова

Български фолклор звуча в Националния музей по етнография и природозащита в столицата на Молдова, град Кишинев. Там, съвместно с етнофолклорен ансамбъл „Въгленче“, начело с ръководителката от български произход Ана Пагур, се проведе празникът Бабинден.

Според традицията, както у българите, така и у румънците, Денят на бабата или Бабинден се празнува само от жени с песни, танци и много веселие, като централна фигура е майката, съобщават във Фейсбук страницата си представителите на музея. Според тях, названието на празника идва от народното име, дадено на лицето, което помага при раждането, в народната медицина: баба, майка, нана.

Този празник се организираше, както в молдовските, така и в българските села, именно на втория ден след Свети Васил, третия ден след Кръщене Господне или четвъртия ден след Великден. „Майката“ Анна Пагур изпълни част от ритуала, практикуван в миналото и разказа как се отбелязва Бабинден в българската традиция.

„Жените имаха особено уважение към майката, която им е помогнала да родят децата, и я почитаха с определени подаръци: домашна платна или покривки, сапун, избрани напитки и ястия. Празникът започваше с ритуала на измиването на ръцете на майката, през който ѝ се казваха най-красивите пожелания за здраве и ѝ се предоставяха подаръци с надеждата, че тя ще им роди още деца. Професията на майката в обществото имаше изключително важна и отговорна роля. На този празник участваха и бъдещи майки, заинтересовани да научат тайните на лекото раждане“, съобщиха още от Националния музей по етнография.

Целта на празника беше възраждане на традициите и запазването им за бъдещите поколения, както и свободната, когнитивна, приятелска и доверителна комуникация, с много смях и веселие, между жени на различни възрасти и занимания. /БТА/


Маестро Христофор Раданов отпразнува 80-годишен юбилей с голям фолклорен концерт

Диригентът и композитор Христофор Раданов отпразнува 80-ата си годишнина с авторски концерт в Първо студио на Българското национално радио. Изтъкнатият диригент е ръководил Оркестъра за народна музика на БНР от 1991 до 2011 година.

Особен колорит в празничната вечер придадоха  гост-солистите – певците Гергана Димитрова, Сорина Богомилова, Любомир Петов, за които Христофор Раданов е писал аранжименти през годините, както и солистите от Оркестъра – кавалджията Костадин Генчев и гайдарят Петьо Костадинов. 

Специални гости на събитието бяха  млади певци и инструменталисти, които изпълниха обработки за вокален състав и авторски пиеси за оркестър. Това са Камерен вокален състав при НМА „Проф. Панчо Владигеров“, гр. София, с дир. д-р Ваня Монева, Школа за народни инструменти „Потомци“ при НЧ „Напредък-1870“, гр. Лясковец, с ръководител Стефан Печикамъков, Вокална група „Средногорски звън“, гр. Челопеч с ръководител Невелина Сараджова и Женски народен хор при Фолклорен ансамбъл „Сидер войвода“, гр. Горна Оряховица, с диригент Георги Петров.

Програмата на концерта предложи както познати от репертоара на Христофор Раданов горнооряховски хора, така и специално написани за концерта пиеси – част от неговия северняшки инструментален цикъл. Концертът  беше открит с изпълнение на Оркестъра за народна музика на БНР под палката на настоящия диригент Димитър Христов.


Ансамбъл „Родопа“ за пореден път впечатли публиката с новия си спектакъл „Изтървани ритми“

Фолклорен ансамбъл “Родопа” – Смолян представи в цялост новия си спектакъл, трилогията “Изтървани ритми” в Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ – Смолян.

Музиканти, певци и танцьори впечатлиха публиката с таланта си.

Сюжетът разказва, как едно момиче остава заключено в етнографски музей и нощем манекените оживяват. Артистите от „Родопа“ представиха песни и танци от различни фолклорни области. Всичко това беше поднесено с мултимедийно презентиране на картини, фотографии от България и кадри от исторически филми снимани в Родопи, което на моменти разчувствува публиката и се появиха сълзи в очите.

За пореден път изпълнителите от смолянския ансамбъл успяха да впечатлят публиката и да стигнат до сърцето ѝ. Само преди месец ансамбъл „Родопа“ спечели престижната награда “Кристална лира” в категорията за танцов фолклор именно за трилогията „Изтървани ритми“ през сезон 2022 / 2023 г.

Либрето, режисура и мултимедийното представяне са дело на  Адриан Петров, гл. Художествен ръководител, хореографията е дело на Сийка Василева и Тодор Бекирски, а музика на Костадин Льолев, Лазарин Кисьов, Коста Колев, Тодор Глухов, Димитър Льолев и Николай Балабанов.

Отделни части на трилогията “Изтървани ритми” бяха представяни в други градове. Кърджали беше първият град след Смолян, в който беше показана втората част от тази трилогия – “Изтървани ноти”. Другите две части носят заглавието “Изтървани стъпки” и “Изтървани песни”. През 2024 година спектакъла ще бъде представен в цялост и в други градове на страната.

/и. БНР/

Тони Топ Фолк

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите коментари, репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на e-mail: [email protected].

Благодаря Ви!
Антон Гърдев