Споразумението между София и Москва нарушава европейските правила
Проектът „Южен поток“ трябва да бъде прекратен до постигане на пълно съответствие със законодателството на Европейския съюз (ЕС). Това се посочва в комюнике на Европейската комисия (ЕК), което беше разпространено в сряда.
Според Брюксел проектът трябва да се преоцени в светлината на приоритетите на енергийната сигурност на ЕС.
Документът беше публикуван, след като ЕК предложи нова стратегия за енергийна сигурност заради геополитическата обстановка и зависимостта на ЕС от вноса на енергийни суровини. Мерките предстои да бъдат обсъдени от Европейския съвет в края на юни.
Съобщението дойде, след като по-рано през деня стана ясно, че председателят на Европейската комисия Жозе Барозу е предупредил премиера Пламен Орешарски, че Брюксел ще предприеме мерки срещу България за нарушаване на европейските правила със споразумението за „Южен поток“.
Нова оценка
Новите инвестиции в инфраструктурата, които се правят от доминиращите доставчици, трябва да са съобразени с правилата на вътрешния пазар и конкуренцията, се посочва в комюникето до Европейския парламент и Европейския съвет.
„В частност проектът „Южен поток“ трябва да бъде прекратен до постигане на пълно съответствие с европейското законодателство, след което трябва да се направи нова оценка на проекта в светлината на приоритетите на енергийната сигурност на ЕС“, смята комисията.
Според предложената в сряда нова стратегия за енергийна сигурност ЕС ще се стреми към установяване на връзки с нови страни партньори и трасета за доставки, например в региона на Каспийския басейн чрез допълнително удължаване на южния газов коридор, чрез развитие на средиземноморския газоразпределителен център и чрез увеличение на доставките на втечнен природен газ.
Междувременно еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер посочи, че „Южен поток“ не допринася за диверсификацията на доставките в Европа. „Южен поток“ е проект за доставка на гориво, което вече достига до ЕС.
Това е нов път, а не нов източник“, заяви на пресконференция Йотингер, цитиран от БТА. По думите му газопроводът би могъл да заработи с целия си капацитет поне след три години, затова не е решение за енергийната сигурност на ЕС в краткосрочен план.
„По принцип приветстваме всеки инвеститор, който би допринесъл за сигурността на енергийните доставки и би направил вложения в инфраструктурата“, посочи Йотингер.
Той обаче добави, че това трябва да бъде в пълно съответствие с европейските правила за вътрешния пазар и конкуренцията. „Това включва нашите правила по отношение на достъпа до съоръженията, прозрачността, обществените поръчки“, добави той.
Еврокомисарят коментира още, че Брюксел разглежда междуправителственото споразумение за газопровод между София и Москва, чиито приложения не отговарят на европейското законодателство. „Опитваме се да оценим доколко строежът на това съоръжение на българска територия може да бъде съобразен със законодателството на ЕС“, допълни еврокомисарят.
Край на илюзиите
По-рано през деня стана ясно, че Брюксел ще предприеме мерки срещу България заради неспазване на европейските правила в „Южен поток“. Това е заявил председателят на Европейската комисия (ЕК) Жозе Барозу сред заседание на Европейския съвет във вторник, цитиран от БНР.
На заседанието на Европейския съвет, на което иначе се обсъждаха изборите и номинациите за следващ председател на ЕК, Барозу е посочил, че някои от споразуменията за „Южен поток“ противоречат на европейските правила. Същото е заявил и на срещата си с Орешарски преди това. Според Барозу ЕК трябва да гарантира спазването на правилата на вътрешния пазар, защото иначе излага на риск енергийната сигурност на България и на Европа.
„В Европейския съвет днес аз не оставих място за илюзии – ние ще действаме всеки път, когато преценим, че правилата на вътрешния пазар, свързани с енергетиката, не се спазват. Според нас случаят със споразуменията, постигнати или сключени от България, е такъв“, е заявил председателят на ЕК пред БНР.
Притесненията на Брюксел са свързани с подготвяните промени в Закона за енергетиката, които въвеждат понятието „морски газопровод“ с цел да се заобиколят европейските правила. Те бяха внесени от депутатите от БСП Явор Куюмджиев и Таско Ерменков, но впоследствие стана ясно, че са подготвени и предложени от „Южен поток транспорт“ – компанията, която ще строи морската част на газопровода и в която основно участие има „Газпром“.
Самото междупрвителствено споразумение за проекта, което България и Русия подписаха през 2008 г., задължава страната да помага на компанията със законодателни промени.
Наскоро стана ясно, че в средата на април ЕК е започнала процедурата EU pilot срещу България. В рамките на 10 седмици България трябва да отговори, а още 10 седмици (до около началото на септември) след това ЕК ще реши какви действия да предприеме.
Процедура под лупа
Не по-малък проблем може да се окаже и процедурата за избор на изпълнител за българската отсечка, за което намекна и Йотингер. Още след срещата си с Барозу във вторник Орешарски коментира, че очаква Брюксел да има забележки и че правителството ще се съобрази с тях.
Само час преди това обаче „Южен поток България“, която отговаря за проекта в страната и в която акционери са „Газпром“ и Българският енергиен холдинг, обяви дълго отлаганото си решение. Оферти се събираха в началото на януари, а още през февруари неофициално победителят се знаеше.
Съобщението обаче беше направено чак след изборите за европарламент и точно преди срещата на Орешарски с Барозу. Съгласно решението газопроводът в България ще се строи от консорциума „Стройтрансгаз“, в който участва руската „Стройтрансгаз“ на Генадий Тимченко (близък до президента Владимир Путин и със забрана да влиза в САЩ) и българското обединение „Газпроект юг“, в което влизат пет фирми, включително свързаната с Корпоративна търговска банка и Делян Пеевски „Водстрой 98“.
Съмненията за нагласена процедура с предизвестен край са достатъчно притеснителни. Брюксел обаче има и други основания да постави под лупа избора.
Още миналия август ЕК изпрати писмо до българските власти, с което предупреждава, че клаузите на междуправителственото споразумение между България и Русия нарушават няколко европейски правила.
Освен че България се е ангажирала да предостави на „Газпром“ най-благоприятния данъчен режим и е приела самата компания, а не независим регулатор, да определя тарифите за използване на газопровода, споразумението влиза в нарушение и на конкурентното право на ЕС, тъй като дава предимство на български и руски компании при изпълнението на проекта. Въпреки предупреждението в края на октомври проектът беше официално стартиран. /Капитал/