Първи сериозен сблъсък разтърси подкрепящата кабинета
„Орешарски“ коалиция на БСП и ДПС.
Двете управляващи партии не успяха да се разберат на какъв език да е агитацията в изборната кампания. Мнозинството от социалистите гласуваха „въздържал се“ и така помогнаха на ГЕРБ и „Атака“ да отхвърлят предложението на ДПС предизборното убеждаване да може да се води на майчин език с превод на български.
Решението предизвика острата реакция на лидера на движението Лютви Местан, който обяви, че така не се защитава, а се застрашава българският език. Според Местан парламентът отправя послание към останалите страни, че могат да дискриминират българските малцинства. Лидерът на ДПС определи като срам и позор твърдението на ГЕРБ, че ако Греъм Уотсън (председател на либералите в Европарламента – б.а.) иска да участва в кампанията в България, трябва да научи български.
В повечето страни от ЕС агитацията на друг език освен официалния е разрешена. Отпадането на ограничението за агитация на майчин език е сред основните препоръки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) към родното изборно законодателство. Темата е акцент и в оценката на ОССЕ за парламентарния вот през май 2013 г.
Напрежението в пленарната зала се нагнети вчера, когато депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов произнесе емоционална реч, в която обяви, че ще следва пътя на Ахмед Давутоглу (виж карето вляво). ГЕРБ и „Атака“ напуснаха демонстративно залата, а депутати решиха, че Хафъзов има предвид външния министър на Турция Ахмед Давутоглу.
Той е поддръжник на доктрината на неоосманизма, изразяваща се в агресивна икономическа и културна политика на Балканите, към която България не може да бъде съпричастна по думите на депутати от всички останали парламентарни сили. Депутатът от ДПС обаче имаше предвид родения в шуменското село Иглика българин Ахмед Давутоглу, който преди 1944 г. е директор на ислямското училище в Шумен, а след изселването му в Турция от комунистическата власт става преподавател и директор на Висшия ислямски институт в Истанбул. Изказването на Хафъзов изкара депутатите в кулоарите и провали заседанието на парламента.
Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров настоя главният прокурор Сотир Цацаров да поиска имунитета на депутата от ДПС заради изказването му. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че се виждало как БСП „са се разсипали като партия“. Но прогнозира, че случаят няма да разклати управлението.
Левицата се събра на заседание, за да реши, че не отстъпва от позицията си за езика на агитация. Макар че трима социалисти – Михаил Миков, Красимир Янков и Филип Попов, гласуваха „за“ предложението на ДПС.
Зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов настоя ръководството на ДПС да каже дали споделя думите на Хафъзов. Лютви Местан отговори, че социалистите не са разбрали какво седи зад изброените от имена. „Аз не мога да се разгранича от Нури Адалъ, защото му дължа признание, както всички ние дължим признание на този човек, който гни в затворите 24 години“, отсече Местан.
Другите спорни точки между БСП и ДПС в Изборния кодекс са въвеждането на уседналост за местни и евроизбори и прагът за преференциално гласуване. Според депутати левицата няма да отстъпи за отпадане на уседналостта. Спорът за преференциалното гласуване ще се реши в залата и там не били изключени промени.Очаква се прагът за националните избори да е 7%, а за евровота – 5%.
Президентът мисли за вето
Президентът Росен Плевнелиев заяви вчера, че след като кодексът бъде приет и след обстоен анализ от правния му съвет, ще се произнесе по изборното законодателство. Той изрази разочарование, че не се работи по предложението му за провеждане на референдум за изборна реформа – въвеждане на задължителен, електронен и мажоритарен вот. Плевнелиев поиска от партиите „да чуят народа, както аз го чух, и да не се страхуват от него“. Президентът настоя да чуе и отговор на въпроса кой е планирал президентски избори през 2014 г.
Неваканцуващият депутат: Ще следвам Давутоглу и Доган
Станалият известен с репликата „Аз не ваканцувам“ Хюсеин Хафъзов от ДПС произнесе емоционална реч от трибуната на парламента. Словото му провали кворума.
„Мечтата ми беше да живея в свободна и демократична България и един ден ще го постигна, без значение какво е вашето отношение за демокрацията. Гласувам против потисническото мислене на част от българските депутати“, каза Хафъзов.
„Искам да бъда свободен и ще бъда свободен. Заради тази свобода има български граждани, които са лежали по затворите, били са разстрелвани и ако мислите, че с този закон ще успеете да ме ограничите, отсега ви казвам – следете всяка моя стъпка, защото съм готов да заплатя за свободата си и в никакъв случай няма да се откажа от нея“, категоричен бе той.
И заключи: „Аз ще бъда свободен въпреки вашите рестриктивни действия. Аз ще вървя по пътя на Осман Калъч, Ахмед Давутоглу от село Иглика, по пътя на Нури Адалъ (също български граждани – б.а.) и на Ахмед Доган.“
Противоречията във властта
Няколко са темите, по които досега БСП и ДПС са заемали различни позиции и при гласувания в Народното събрание, и при съставянето на управленската програма на кабинета „Орешарски“.
Най-сериозното разминаване между двете партии е отношението към плоския данък – ДПС е твърдо за запазването му, а социалистите искат връщане на различни ставки за подоходно облагане.
Втората спорна тема е проектът АЕЦ „Белене“ – левицата е за рестарт на проекта, а хората на Лютви Местан – против, тъй като го смятат за икономически неизгоден.
Депутати от БСП и ДПС гласуваха различно и при приемането на промени в Закона за хазарта, внесени от шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС). Заради гласове от БСП не бе приет облекчен режим за облагане на офлайн залаганията. Двете управляващи партии се разминаха и за промени в Закона за вероизповеданията – левицата е против връщането на имоти на църквата или мюфтийството, ако те са културни обекти.
Депутатите от БСП и ДПС гласуваха „шарено“ и за отмяна на тоталната забрана за тютюнопушене, която така и не се прие. Но по този въпрос всеки избраник гласува „по съвест“, а не по партийно решение.
Депесари агитираха на турски
На всички избори поне от 2003 г. насам в изборните кампании „валят“ жалби от партийни щабове срещу представители на ДПС за агитация на турски език.
Сред най-често хващаните в нарушение политици са лидери и депутати от ДПС начело с почетния председател на движението Ахмед Доган и наследника му на лидерския пост в партията Лютви Местан.
По време на кампанията за местни избори през 2011 г. в община Опака, Търговищко, Доган на няколко пъти довършваше изречения на български в речта си с изрази на турски език. И обяви пред симпатизантите си, че с удоволствие ще плати полагащата му се по закон глоба за това „своеволие“. Според действащите изборни правила тогава санкцията за нарушение е до 2000 лв.
През 2013 г. заради реч на турски език на Местан му бе наложена глоба, но той я обжалва пред съда. Преди ден пред Би Ти Ви лидерът на ДПС заяви, че ако и последната съдебна инстанция потвърди наказанието му, ще сезира Съда по правата на човека в Страсбург.
В агитация на турски език през годините са обвинявани още видните активисти Ахмед Юсеин – бивш депутат, кметът на Кърджали Хасан Азис, избраникът и шеф на комисията по жалбите и петициите на гражданите д-р Тунчер Кърджалиев, Ремзи Осман.
Повечето представители на ДПС не се притесняват от санкциите и оправдават нарушението на правилата с репресиите срещу българските турци по времето на социализма. „Все едно ние да се оправдаваме с турското робство“, коментират политици от други бои. /Труд/