Трудно се намира световна група, която да се самоопредели музикално по начина, по който циганските крале безапелационно дефинират своя бранд фламенко. До ден днешен не съществува друга банда, която би могла да преизпълни основата на хитано-испанския жанр с такава китарна ритмичност и свръхествествени вокални орнаменти.
Още по-изумителни за музикалните ценители, които имаха възможността да се насладят на Франкофоли 2025, са устойчивостта и презареждането на Gipsy Kings с млада кръв – синовете на оригиналните крале и новото поколение вокалисти Саме Рей, Мигел Кимбео и отстъстващия Венсан Лукас. Както мнозина в Пловдив чуха, свежите попълнения не просто съхраняват духа на уникалната музика, но я и надграждат с безкомпромисно качество на изпълнение.
От първия до последния такт, публиката просто нямаше как да спре да танцува. Бяха реинкарнирани почти всички хитове на фамилия Рейес:
– Djobi, Djoba
– Sin Ella
– Baila me
– Bem Bem Maria
– Oy (Chiribi)
– Vamos a Bailar
– Bamboleo
– Volare
Драстичната разлика в начина, по-който Gipsy Kings аранжират музиката си, ясно пролича в единствения кавър, изпълнен пред българската публика – My Way на Франк Синатра. Над лежерната ритъм-китара на Балиардо се отвори огромно пространство за блестящия глас на Саме Рей – титулярен певец на състава от 2019-та година. Дори и най-виртуозните арабски вокалисти биха се стъписали от мелизмите, на които Саме е способен. Мястото му сред майсторите на вокалната орнаментика е добре заслужено – с мек тембър и изключителен контрол над всяка една фраза, френският певец е сериозна конкуренция и за най-изтънчените латино изпълнители. Доказателство за това бяха и финалните тонове на My Way, които Саме прецизно изстреля високо, високо в стратосферата.
Въпреки че бе позициониран в единия край на сцената, усъвършенстващият се Мигел Кимбео достойно замести честия си партньор Венсан Лукас, който в момента прави турне под титула „Гласът на циганите“. Мигел, с енергията, която само младостта може до осигури, завърши звуковата картина в състава Балиардо с критично важното, мощно тоноизвличане а ла Никола Рейес. Младият китарист не просто не отстъпи на далеч по-опитния Саме Рей, но и не позволи сърцатия, дрезгав тембър, марка на Gipsy Kings, да отстъства на пловдивска сцена.
Абсолютният център на това поколение Gipsy Kings без съмнение обаче е невероятният Вeнсан Лукас. Родом от Веден, Южна Франция, певецът въплъщава в себе си есенцията на циганската музика – сърцераздирателния глас и палещия темперамент. Вдъхновен от фронтмена на Gipsy Kings – Никола Рейес, Лукас тръгва по стъпките на великия музикант още на 6-годишна възраст. Макар да не е част от фамилиите Рейес/Балиардо, Венсан е член на огромното семейство романи мигриращи между Испания и Франция. Нашумял чрез френското предаване Popstar и испанската версия на „Гласът“, Лукас не спира да смайва слушатели по цял свят с изкусното владеене на мощния си глас.
„Може да се каже, че пея, преди да мога да говоря.“ – шегува се Венсан. Музиката е в кръвта му – баща му е от испански произход и го дарява с възможността да използва популярния в Латинска Америка език от невръстен. Хваща китарата и акомпанира под звуците на оригиналните джипсита едва на 6-7 години. На десет се захваща с латино танци, докато години по-късно не става и шампион по бачата. Фен на Кралете, малкият Венсан концертира из Франция с други свои съмишленици, като прави кавъри на любимата си група, сякаш предусещайки съдбата, която го очаква. Забелязан от кумира си Никола Рейес, Лукас е поласкан, когато той го кани при семейството си и му подсказва, че активно следи развитието му.
През 2018 г. талантливият французин получава своя голям шанс след редица телевизионни формати и безброй кастинги – Gipsy Kings го канят за постоянен участник в групата. Гостите на Франкофоли се любуваха на крилото Балиардо, подсилено от новата генерация вокалисти. Макар че титанът Никола Рейес прави своите турнета с друг състав, младите Саме Рей, Мигел Кимбело и Венсан Лукас разполагат с пълния арсенал на учителя си.
Докато Саме се разхожда по върховете на музикалната стълбица с невероятен финес, а Мигел е напълно универсален соло и беквокалист, то Лукас е знаменосецът на дълбокото пеене (канте джондо). От раздиращите викове, през непроследимите извивки, до майсторския двуглас – тандемите Рей-Кимбело и Лукас-Кимбело не оставят нищо в резерв, надхвърляйки всички очаквания. Тяхната гъвкавост само доказва къртовския труд, който всички членове на Gipsy Kings трябва да положат, за да извоюват мястото си.
С над 15 милиона продадени албума и 30 години живи изпълнения, бащите на циганската румба Никола Рейес и Тонино Балиардо няма какво повече да доказват на света. Те самите с удоволствие преотстъпват постигнатото по най-естествения възможен начин – като се качват на сцената сякаш по-скоро да се насладят на придобитото от наследниците им майсторство и да уверят публиката, че са в добри ръце.
Вдъхновяващият рестарт на Gipsy Kings поставя много въпроси пред омаломощената от ударите на технологиите музикална индустрия. Продуценти и артисти трябва дълбоко да се замислят каква изобщо е ползата от бързото внедряване на модни тенденции и софтуерни похвати, когато автентична музика, буквално непроменена от десетилетия, все още безпрепятствено уцелва слушателя право в сърцето – ефект убягващ и на най-касовите съвременни изпълнители. Тясно специфичният стил на циганските крале е де факто непокътнат от турбуленциите на времето – музикалната форма е институционализирана, занаятът – кодиран и преподаден.
Фамилиите хитано продължават своята грандиозна мисия и генетично, и културно, не като се приспособяват към електрониката, а като въздигат традициите в съперничество само с бащите си. Трогнали толкова много хора чрез най-директния възможен способ – ритъм и глас, единственият въпрос, който стои пред младите корифеи, е дали ще надвият курса на историята. Ще черпят ли новите виртуози като Лукас и Кимбело отново от музата на предците си или ще намерят друга формула за пряк достъп до човешката душа?
По време на подготовката за мюзикъла „Житан“ през зимата на 2025-та, Венсан Лукас дава на публиката повод за размисъл с кратко, но проницателно резюме на постановката: „Циганин, това е свободата!“.
/репортаж: Филибето/
/снимки: Francofolies de Bulgarie/