Майкъл Болтън остави своя отпечатък на Античния театър

Непокътнат от времето, магическият глас на легендарния Майкъл Болтън нежно погали душите на хиляди пловдивчани в прохладната вечер на 10-ти септември. С програма от час и половина американският изпълнител представи някои от най-значимите си песни и остави незабравим спомен за присъствалите на древния римски форум.

Точно в 20:00 часа, на препълнения амфитеатър първо стъпи 7-членната група на Майкъл, която няколко минути по-късно извърна поглед назад към backstage-а, откъдето първо се чу непогрешимият му тембър, а после се разкри и силуетът на пристигащия в бяло сако Майкъл Болтън.

Време за губене нямаше. Майкъл подготви публиката, че предстои каталог от old-school парчета, а още в първите 15 минути зазвуча мегахитът „Said I Loved You But I Lied“ насред редица кавъри, най-неочакван от които може би беше „That’s Life“ на Франк Синатра. По-късно, облечена в бляскава рокля, певицата Криси Поланд се присъедини до Болтън за дуетите:

– Make You Feel My Love
– How Am I Supposed To Live Without You
– The Prayer

Макар публиката да избухна на големите хитове, Майкъл отдаде специално внимание на песента „The Prayer“, за която изказа мнение, че е най-доброто произведение на Дейвид Фостър – дългогодишния му партньор в композициите и една от най-централните личности в музикалната индустрия. Верен на оригинала, записан от Селин Дион и Андреа Бочели, Болтън изпя своята партия на италиански в подхождащ поп-оперен стил.

В сърцата на феновете със сигурност намериха място саксофонистът Джейсън Питърсън ДеЛеър (Минеаполис) и дуетната половинка на Болтън – Криси Поланд (Масачузетс). В средата на шоуто, водена именно от сакс-солиста, бандата заби негов убийствен поп-джаз инструментал с името „Check Please“, в който саксофон и китара свиреха в пълен тандем. С изпълнението щатските музиканти приключиха всякакви съмнения, ако някой изобщо е имал такива, откъде идват и как свирят онези от Бъркли.

Веднага след тях Криси Поланд изпъкна на преден план, тествайки силата на озвучителната система с мощния си глас. На моменти сякаш наподобявайки звученето на Селин Дион, Криси направи самостоятелно много въздействащо изпълнение на „When I’m Back On My Feet Again“.

Разбира се, шоуто нямаше как да бъде завършено без най-популярния кавър на Майкъл Болтън: „When a Man Loves a Woman“. За него певецът неколкократно е бил убеждаван от свой продуцент да не го прави, но за наше щастие инстинктът му да го запише в своя неповторим стил е причината много слушатели и до днес да асоциират именно Майкъл, а не Пърси Следж, Джеймс Браун или Джо Кокър с оригиналната песен. За тази версия Болтън получава и една от наградите си Грами.

Интензивно напред с хитовете „How Can We Be Lovers“ и „Time, Love and Tenderness“ неусетно отлетя и почти цялата програма, достигайки до предпоследните думи на Болтън: „Thank you all so very, very much.“. С всички фенове на крака обаче, аплодисментите бързо върнаха групата за бис. Kулминацията бе вълшебният саундтрак на „Дисни“ от филма „Херкулес“ (1997) – „Go The Distance“.

Интимното изпълнение, демонстрация на майсторското владеене на гласа (запазената марка на Майкъл Болтън) несъмнено беше и основното послание към българската публика. За всички, които не го разкриха на мига, Майкъл напомни ключовите думи и на сбогуване, завършвайки с: „Go the distance!“ [ бел. ред.: „Издръж до край!“ / „Направи всичко необходимо!“/ „Извърви дългия път!“ ].

/и. Филибето/