Читателите вече могат да разглеждат значително разширен брой издания в Дигиталната библиотека на НБ „Иван Вазов“. След периодичното попълване на едни от най-посещаваните колекции – „Периодика“, „Графични издания“ и „Ръкописи“ са добавени стотици сканирани броеве и хиляди плакати от последните две столетия.
Откроява се и работеща функция за търсене в самото съдържание. В следствие на извършеното оптическо разпознаване на символи, гражданите могат да търсят с ключови думи и да откриват конкретни текстове в исторически периодични издания, за които такава възможност никога преди не е съществувала.
В интервю за предаването „Цветовете на Пловдив“ по Радио „Фокус“, директорът на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив Димитър Минев, разказва за дигитализацията на фондовете от уникалните архиви и колекции на библиотеката:
Дигитализирани са ресурси в 9 направления
Най-голям дял се пада на периодичните издания – това е периодиката от времето на източнорумелийския период до 1944 г., в който Пловдив, като икономически и политически център, издава повече от 350 заглавия на периодични издания, някои от които са ежедневници с тираж от и повече от 30 години, като вестник „Юг“, вестник „Народен глас“ и други.
Най-ползотворна за гражданите може би е дигитализацията на „Държавен вестник“ от деня на неговото създаване, веднага след Освобождението през 1878 г., до 1944 г. Всички броеве на „Държавния вестник“ са видими и абсолютно свободни 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.
След споразумения със съвременните издания са дигитализирани целите течения на вестник „Стършел“ 1946 г. до текущата година. След като приключи текущата година, цялото дигитално съдържание се качва в дигиталната библиотека. Това е принципът, по който се работи и с други списания, свързани с литература, като „Страница“ на Пловдивски университет и „Септември“ на издателство „Гео Милев“ – списание пак за литература.
„Изключително интересна колекция е колекцията „Графични издания“, където са представени близо 3000 плакати на филми, огромна част от които български филми, но и съветски, и полски, и чешки, и американски, и френски, и испански, всички тези, които са вървели по кината до след промените 1992, 1993, 1994 г. Всички тези плакати всъщност са произведения на изкуството, защото както може би си спомнят голяма част от съвременниците, в този период, и преди 1989 г,. киното беше основно място за културни събития. Филмите, които идваха там, идваха с придружаващите ги материали – плакати, афиши и т.н.“ – казва директорът.
Актуализирана е и картографската колекция. Там е и най-старата карта на България, Македония и Одринска Тракия като една цяла държава, отпечатана в Страсбург през 1843 г. от Александър Хаджи Руссет. Интересно попълнение също е и фотографската колекция, в която има много фотографии от Пловдив, от пловдивски общественици, пловдивски лица, пловдивски известни хора.
Ценителите ще могат да разгледат и колекция с ръкописи. Пловдивската библиотека притежава близо 300 ръкописа от много старо до по-ново време, като най-старият е от ХІІ век и е паметник и на ЮНЕСКО.
Библиотеката поддържа и YouTube канал, в който публикува видео ревюта на нови книги от свои библиотекари. След повече от 150 видео представяния читателите се ориентират по-често към определени заглавия, които запазват и поръчват предварително по интернет.
Дигитализацията е извършена с помощта на Института по математика и информатика към Българския академия на науките по европейски проект с участието на повече от 13 партньори, наречен CLaDA-BG, който е пряка връзка към огромните европейски инфраструктури в областта на хуманитарните и природоматематически науки CLARIN и DARIAH. Първите опити на библиотеката по отношение на дигитализация започват през 2008, 2009, 2010 г., но без необходимата техника и подготвените хора за осъществяване й. През последните години, с помощта и на различни европейски проекти и Норвежкия механизъм процесът се ускорява и произвежда първите си бази данни.