С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика и полагане на венци и цветя в Пловдив беше почетена 185-та годишнина от рождението на Апостола на Свободата Васил Левски.
Ритуалът се организира традиционно от Община Пловдив, като част от календара на културните събития на града, с участието на почетни формирования от Пловдивския гарнизон – Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и членове на комитет „Родолюбие“ и общински комитет „Васил Левски“.
Водещ на честването бе Златко Павлов, който изпълни части от стихотворението „Левски“ на патриарха на българската литература Иван Вазов и „Ти ни трябваш и днес, Апостоле!“ от Орлин Орлинов.
Слово за делото и живота на великия българин произнесе Румяна Денева, ученичка от МГ „Акад. Кирил Попов“, гр. Пловдив, 10 клас, носител на Първа награда за разказ в дванадесетото издание на състезанието „Народните будители и аз“.
На общоградското честване присъстваха Здравко Димитров – Кмет на Пловдив, Йордан Иванов – Областен управител на област Пловдив, инж. Александър Държиков – Председател на Общински съвет – Пловдив, генерал-майор Явор Матеев – командир на „Съвместното командване на специалните операции“, който прие официално строя, подполковник Тома Димитров от Авиобаза Граф Игнатиево, заместник-кметът Пламен Панов, кметът на район „Тракия“ Костадин Димитров, представители на общинската администрация и районните кметства, общински съветници, представители на политически и обществени организации, граждани и медии.
Вижте пълния текст на словото на Румяна Денева, ученичка от МГ „Акад. Кирил Попов“:
За Левски
“Ако спечеля, печеля за цял народ — ако изгубя, губя само мене си…”
Тези думи на най-светлата личност в българската история, превърнала се в икона на всички нас, дават началото на идеята за подготовка на общото въстание на българския народ. Тази идея променя хода на историята и съдбата на страните на Балканския полуостров. Неговият план за постигане на един общочовешки идеал: идеал за свобода, братство и съвършено равенство.
Ние пловдивчани не бива да забравяме важен факт за биографията на Левски – именно това, че негов учител е бил Йоаким Груев и че той тръгва по „народните работи“ от тук, от Пловдив. Дякон Игнатий хвърля расото, но не защото изоставя вярата в Бог, а защото едно по-велико дело е завладяло душата му – борбата за освобождение на България.
Във времена на робска тежест, потисничество, страх, малко са достатъчно смелите да се събудят. Малко са хората, които биха оставили всичко лично, биха се отказали и от най-малката гордост и биха посветили цялото си съществуване на отечеството. Хората, чийто блян пронизва сърцата със сила, достатъчна да събори империя.
От 1861-ва година, от решението му да се посвети на народната воля, минават само 17 години до нейното реализиране. Недоживял да види плодовете на съдбоносната борба, Левски прославя името си завинаги. Той среща смърт най-сладка, честна, душеспасителна. Единствената смърт, достойна за него. На бесило страшно, висейки безстрашен, непримирим и все свободен. Като пада в бой за свобода… той не умира…
Левски вярва в задружните сили на добрите български души, на изстрадалите и уморени хора, които търсят случай да разкъсат веригите. Защото естественото състояние на един човек е свободата. Веднъж разбуден, духът не може да бъде унищожен.
Личността му е неразривно свързана с бляна за „Свята и чиста република“. Апостолът усеща българската блага и приветлива природа. Усеща нейният копнеж за издигане на „храма на правата свобода“, за създаване на земен рай – без предразсъдъци. По неговите думи: „Всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони…“, „Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.“
Като искра тази идеология разпалва огньовете, които прогарят основите на дотогавашния свят.
А сега, ние гледаме на случилото се като на една легенда. Понякога за нас то изглежда напълно нереалистично. Като митологичните предания за Крали Марко. В свят на материални ценности, където да се спреш в хода на натоварения живот и да се огледаш, може да ти струва скъпо, личното оцеляване е на първо място. Но подвигът е реален! Неоспорими последствия от него са вплетени в самото ни съществуване. Нашата култура е жива заради него. Неговото слово живее с нас и чрез нас.
Отдавайки почит на Апостола, и вглеждайки се в неговия образ, ние си даваме сметка, че трябва да бъдем горди. Чрез него в българина остава вечният стремеж към свободата и съвършенството. Неговият пример ни носи необходимата гордост и национално самочувствие, защото Левски го има в нашата история, и той се е борил за нас.
Дълбоко в душите ни той пребивава и утешава неосъществените ни детски мечти. Те са, на пръв поглед, наивни, но и неимоверно чисти разбирания за свободен, мирен и красив живот, лишен от страдания – и наши, и чужди. Място, където всеки, без значение с каква етнос и религия е, може да се чувства добре. В едно свято и чисто общество.
Ето защо идеята на Апостола е все още значима. Тя е общочовешка, всеобхватна и близка до сърцата ни, макар и несигурно пламтяща. Не се страхувайте да я възродите! Ние сме хора, а хората се учат от грешките си. Не оставяйте времена на слабост да ви заблудят, че не сте достойни сред другите народи, че няма път за възвръщане на славата на отечеството и личната гордост. Защото „времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“
Филибето