Италианският писател направи кратко литературно турне в България.
Най-голямата изненада, която очакваше италианския писател Джовани Додзини в България, се оказа, че любима негова песен, която години наред е смятал за италианска, е българска, при това народна песен.
Джовани искаше да се похвали пред българския си издател, че се пее за България от времето на промяната в популярна италианска песен и му я пусна от YouTube на мобилния си телефон. И когато издателят му я запя, писателят беше страшно изненадан: „Ама ти я знаеш?! Откъде?“.
Отговорът на този въпрос заличи дългогодишната му илюзия, че този хит от 90-те години на ХХ век, със заглавие Pipero, е роден в Италия. Защото става дума за популярната „Дилмано, дилберо“ от шопския фолклор.
https://www.youtube.com/watch?v=CS2WuLo_YN8&ab_channel=ElioeleStorieTese
Джовани Додзини направи кратко литературно турне в България, за да представи българското издание на най-успешния си роман – „И Бабукар водеше колоната“ (издаден от „Персей“, превод на Весела Лулова Цалова). Премиерата на книгата му, отличена с Наградата за литература на Европейския съюз през 2019 г., беше в литературен клуб „Перото“ в НДК. След това писателят участва във фестивала „Пловдив чете“. Имаше и среща в библиотеката в гр. Костенец. Гостуването му беше със съдействието на Италианския културен институт.
Романът „И Бабукар водеше колоната“ е изключително актуален с темата за мигрантите, поднесена чрез изключително четивен сюжет – два дни четирима мигранти вървят в индианска нишка по пътищата на провинциална Италия.
„Съдбата на емигрантите е една и съща навсякъде по света. Трудностите, с които се сблъскват моите герои, приличат на тези, с които се сблъскват и българите в Италия, но има една разлика – те са чернокожи. Това е голяма разлика! Много сериозен проблем за италианското общество е постколониализмът. Италианският колониализъм е по-малко коментиран от този на Англия и Испания, защото е бил в по-лека форма – от края на 18. век до Втората световна война. В африкански страни като Сомалия и Либия италианците са донесли много разрушения и смърт. Разбира се – и експлоатация.
Всичките тези ужасни неща сега се опитват да бъдат представени в Италия като нещо смешно, забавно, защото италианците се възприемат като смешни, весели хора, които не биха могли да убиват и да изнасилват жени в Етиопия. Но този проблем започва да се осветлява в Италия в последно време – има интелектуалци и писатели, които обръщат внимание на този тъмен период от историята на Италия. З
а мен това е особено важно, защото това минало започва да се чете по различен начин. Или както казва Бертолт Брехт в едно свое стихотворение, аз не се срамувам от песните на другите, аз пея моя собствена песен“ – сподели Джовани Додзини.
m.filibe.com