Изложбата се състои от 20 пана и е разположена на конструкциите в източния край на градината „Цар Симеон”.
ИЗЛОЖБА ЗА 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР КУДОГЛУ
4 юли, 11 часа
До градината „Цар Симеон”
През 2022 г. се навършват 160 години от рождението на Димитър Петров Кудоглу. По повод юбилейната годишнина, Регионален исторически музей – Пловдив организира изложба, посветена на най-големия дарител за българското здравеопазване.
Изложбата се състои от 20 пана и е разположена на конструкциите в източния край на градината „Цар Симеон”. Мястото не е избрано случайно – отсреща, където днес е Централната поща на Пловдив, преди се е намирал „Домът на благотворителността и народното здраве”, създаден от Димитър Кудоглу през 1927 г., за да могат бедните да се лекуват безплатно от най-опасните болести за обществото по онова време. Пловдивчани и гостите на града вече могат да разгледат изложбата, а официалното откриване за медиите от кмета на Община Пловдив Здравко Димитров и гл.ас. д-р Стефан Шивачев – директор на Регионален исторически музей, ще бъде от 11:00 ч. на 4 юли 2022 г. (понеделник).
КОЙ Е ДИМИТЪР ПЕТРОВ КУДОГЛУ?
Димитър Петров Кудоглу е роден на 21 август 1862 г. в българското село Габрово, Ксантийско, Беломорска Тракия. Неговият дядо Георги Кудев поставя началото на семейната фирма за търговия с тютюн в Беломорието, Цариград и цялата Османска империя. Той приема и наставката „оглу” към името си, като признание за успехите в търговията и уважението в тогавашното общество. Димитър наследява търговията с тютюн, като многократно увеличава семейното богатство. До 1903 г. той живее в Ксанти, след което се премества в Дрезден – един от европейските центрове за търговия със суров тютюн.
Дарителските акции на Кудоглу започват в началото на 20 век с осигуряването на сграда за лечебница и заплащане на лекаря, за да лекува безплатно неговите съселяни в Габрово. След опожаряването на Габрово през 1913 г. от гръцките войски, той подпомага своите съселяни – бежанци в Пловдив.
По време на войните неговите дарения за войници, за безплатни ученически трапезарии и „Червения кръст” надхвърлят 1 000 000 лева. След войната основава фонд в БАН на негово име за издаване на литературни трудове. Финансира следването в Европа на даровити млади българи, издържа в дома си в Дрезден цигуларката Недялка Симеонова.
Той знае, че е престижно да даряваш за образование и култура, но се насочва към здравеопазването, за да се създаде физически и морално здраво бъдещо поколение. През 1927 г. той реализира идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение от диспансерен тип, където бедните да се лекуват безплатно от обществено най-опасните болести – туберкулозата, венерическите и детската смъртност. За това той привлича най-добрите български лекари, закупува една от най-престижните сгради в Пловдив на площад „Централен” и осигурява оборудването на „Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу”.
Съгласно Учредителния акт той дарява и два тютюневи склада в Пловдив, с чиито приходи осигурява издръжката на Дома. Този акт е приет единодушно от Народното събрание на България. До 1944 г. дарените от него средства за Дома надхвърлят 41 000 000 лева. Несъмнено това е най-голямото дарение за българското здравеопазване, а здравното заведение предизвиква възторга на десетки европейски вестници и специалисти. Димитър Кудоглу умира в Пловдив през 1940г.
След 1944 г. делото на Димитър Кудоглу е осъдено на забрава. Фондацията и здравното заведение са ликвидирани, неговия бюст-паметник в градината „Цар Симеон” е свален, а през 1974 г. и сградата на Дома е съборена. Но паметта за благодетеля Димитър Кудоглу остава дълбока диря в общественото съзнание на пловдивчани.
m.filibe.com