Никола Йорданов Фурнаджиев, български поет и преводач, е роден на 27.05.1903 година в град Пазарджик в семейство на техник.
Живее в Сливен, Елена, пак Сливен, където преживява Балканската и Първата световна война.
Завършва гимназия в Чирпан (1922) и философия и педагогика в Софийския университет (1930). Известно време е в нелегалност след студентска стачка (1924). Задържан в Дирекцията на полицията след априлските събития през 1925 г. и после е изпратен „под надзор” в Чирпан. Учителства в София, библиотекар в Министерството на народната просвета (1932), преподава в българското училище в Цариград (1933-1938), учител в Пазарджик (1938-1939) и София (1940-1944). След 09.09.1944 г. е редактор на в. „Литературен фронт” (1945-1949), в издателство „Български писател” и сп. „Септември” (1961-1963).
За пръв път печата стихове в сатиричния вестник „К’во да е” (1918) и сп. „Ученическа мисъл” (1919). Сътрудничи заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников на сп. „Нов път” (1923-1924), после в в сп. „Златорог” (1925), редактор е на сп. „Съвременник” (1930-1931). В творбите си отразява трагизма на Септемврийското въстание, по-късно – строителството на социализма. Поетични книги: „Пролетен вятър” (1925), „Дъга” (1928), „Стихотворения” (1938), „Велики дни” (1950), „По пътищата ти вървях” (1958), „Избрани стихотворения” (1959), „Слънце над планините” (1961), „Години чудни” (1962), „Избрани стихотворения” (1963), „Най-трудното” (1964) „Избрани стихотворения” (1968). Пътеписи: „Между приятели” (1952) и „Пътуване до Чили” (1955). Книги за деца: „Златни клонки” (приказки, 1937), „Свободна родина” (1944), „Смели пионери” (1953, 1956), „Лагерна вечер” (1959), „Родино свидна” (1964), „Какъв ще стана” (1966). Съчинения в 4 тома се появяват през 1970-1973 г.
Превежда стихове от руски. Член на СБП. Носител на Димитровска награда (1951, 1959). Заслужил деятел на културата (1965). Произведенията му са преведени на много езици. Умира на 26.01.1968 година в София.
m.filibe.com