Маските падат – не само в политиката, но и в икономиката. Познати лица от бизнеса някак забравиха, че са капиталисти, и взе да им избива червената закваска. Вярно, настанаха трудни времена, но непрекъснатото вайкане и тропане за помощи и компенсации от държавата вече идва в повече.
„Една от най-гръмогласните съставки на путинофилския фронт у нас са някои работодатели и работодателски организации, те са денонощно в медиите – с искания за държавни помощи, придружени с ругатни към правителството и към ЕС“, коментира известен икономически анализатор във Фейсбук. Според него е нормално и задължително държавата в турбулентни времена да подпомага бизнеса, за да няма масови фалити. Но едно е подкрепа, друго е вечно прикачване на държавна хранилка. Защото много от тези бизнеси, които най-шумно се оплакват, получават най-голяма подкрепа: субсидии всякакви – от ЕС и от бюджета, евтини кредити и банкови гаранции, добре заплащани обществени поръчки, компенсации заради скъпия ток, данъчни реверанси (като намаления ДДС за ресторантьорите) и т.н.
Тези съвременни наши капиталисти настояват държавата непрестанно да се грижи за тях и да ги компенсира при всеки трус – сега претендират да бъдат компенсирани едва ли не на 100% за поскъпването на ток и газ. Няма как да стане, не е работа на държавния бюджет да покрива изцяло пазарните рискове. Имахме държава закрилница при социализма – така България влезе в 90-те година с огромни дългове, а правителството на Андрей Луканов обяви фалит. Днес си имаме Корнелия Нинова, която дава всичко от себе си (тоест от бюджета) България да поеме по същия път.
Част от най-гръмогласните днес бизнесмени някога са били млади соцактивисти. Има какво да разкажат за „червените куфарчета“, от които се родиха влиятелни капиталисти. Как ли щеше да изглежда днес авангардът на българската икономика, ако не беше големият подарък, наречен „масова приватизация“ (чрез който частни фондове взеха „златните кокошки“ за „без пари“)?
Истината е, че голяма част от бизнес елита ни е зависим от държавната опека, консуматорски настроен и шизофренен
Потресаващо е как влиятелни български индустриалци нелюбезно наричат европейските политици неграмотници и безхаберници (не че няма място за критики), но с нарастващ апетит консумират евросубсидии, еврокредити и обществени поръчки, финансирани от бюджета на ЕС. В същото време Русия винаги е играла номера на България, но същите бизнесмени сякаш не забелязваха. Не го забелязват дори сега. Изкарват виновно правителството, че Москва ни спря газа. Когато „Газпром“ затвори крана, видни представители на бизнеса ревнаха – да се молим да Москва да ни прости. Обсъждането на идеята ЕС да наложи ембарго за вноса на руски нефт предизвика същите реакции – мастити предприемачи с комсомолски плам взеха да обясняват, че за България бизнес дружбата с Русия е „като слънцето и въздуха за всяко живо същество“ – няма ли ги, ще загинем.
Наколенките пред Москва не помагат, само унизяват
Путин няма да ни пусне евтин газ, ако бием чело на Червения площад. Той ни обяви за неприятелска държава, затова ние трябва усилено да търсим други партньори (не приятели). Същите бизнесмени, които сега рипат срещу правителството, пасуваха, когато Бойко Борисов потроши 3 млрд. лева, за да прокара още една магистрала за руския газ – бедна България плати за „Балкански поток“, който обслужва изцяло и само „Газпром“. Да бяха го натиснали да търси истински алтернативи…
Сега транспортните фирми са ужасени от поскъпването на горивата. Имат основания. Протестират. Но защо „атакуват“ жълтите павета? Автобусите и камионите на недоволството трябва да хванат магистрала „Тракия“, да завардят портите на бургаския нефтохим и да питат в руския „анклав“ защо са толкова скъпи горивата, произвеждани от „братския“ руски петрол, който навсякъде поевтинява, само в България поскъпва.
А вижте само как се държат зърнените производители и търговци. Война е, цените растат, Украйна моли за помощ да изнася житото и царевицата си, Петков и Зеленски се договориха „Пристанище Варна“ да стане диспечерски център, а зърнените милионери мърморят
– няма начин, Варна няма капацитет, превозването до нашия порт е трудно и бавно, транспортът ще е почти невъзможен. Типично по български – мрънкаме как „няма начин“, вместо да мислим как да стане. При това от „Пристанище Варна“ са категорични, че могат да поемат допълнителни товари. Оказа се, че нашите субсидийни зърнобизнесмени се притесняват от конкуренцията на евтиното украинско жито. Колко егоистично и колко късогледо – докато те си бранят печалбите, украинската реколта ще гние неприбрана (всички складове и силози вече са препълнени, защото Русия е блокирала износа по море), а гладът в Африка ще расте. Колкото и да са ограничени нашите възможности, трябва да помогнем да бъде спасен всеки тон храна – все ще е от полза.
Правителството несъмнено заслужава много критики. Но най-лошото е, че непрекъснато излъчва нерешителност и безпомощност. Затова всички се опитват да му „скачат на главата“ – за субсидии, компенсации, данъчни намаления и облекчения. Нека за момент си представим, че кабинетът реши да изпълни всички щения на бизнеса:
Заради превозвачите временно маха акциза за горивата. Дава допълнителни субсидии на автобусните компании. Заради хлебарите и сладкарите намалява ДДС или слага 0% ставка за хляба и за брашното. Млекарите също искат, и овощарите, и месарите – опашката край няма. Ами лекарствата?
Ресторантьорите така са набрали инерция от пандемията, че не могат да се спрат. Напират да им се продължат и старите корона мерки, искат и нови помощи и реверанси. Убедени са, че държавата е длъжна да ги обгрижва – нищо че неуморно „актуализират“ цените си и че заведенията са пълни.
Повече компенсации трябват – предприятие, което е плащало 700 000 лв. за ток, сега плаща 3,4 млн., обясняваше наскоро бизнесмен. Да, сигурно е така. И гражданите доскоро купуваха хляб и мляко за три лева, а сега плащат за същото 5-6 лв. Цените си растат и ще става все по-зле, ако държавата се мъчи да гаси ценовия пожар с обилно изливане на пари.
Ако сумираме всички искания на бизнеса към днешна дата,бюджетът просто ще се продъни
И това, а също и следващите правителство ще трябва да взима многомилиардни заеми (а ако войната се проточи, в условия на растящи страхове и несигурности, и лихвите ще растат). Това е път към разорение, не към разумно подпомагане и икономически просперитет.
Българските индустриалци трябва да са не срещу министрите, а до тях и с тях и денонощно заедно да обсъждат заедно възможните трайни решения, не мерки еднодневки. Важният въпрос не е колко и какви помощи и компенсации, а как да се успокоят цените. Защото ако европейските и световните борсови индекси продължават да лудеят, никакви бюджетни подаяния няма да помогнат. Но пък фалитът на държавата ще ни е вързан в кърпа. А точно това е задачата на „петата колона“ на режима на Путин у нас – да няма силна европейска България. /СЕГА/