Интервю с Катя Стайкова, изпълнителен директор на „Клъстер Тракия икономическа зона“.
За над 25 години в Тракия икономическа зона /ТИЗ/ са инвестирани повече от 3 милиарда евро от над 200 фирми. Как успяхте да спечелите доверието на инвеститорите за такъв дълъг период от време?
– Всички са чували, че рекламата „от уста на уста“ е най-добрата. ТИЗ е прекрасния пример за това. Приказката започва през 1996 г., когато за нуждите на немския клон на световноизвестната италианска компания за сладки изделия Ferrero, местната „Агри България“ търси подходяща локация за производствена база. Инж. Пламен Панчев и инж. Валентин Кънчев убеждават инвеститорите, че фирма „Сиенит“ ще построи базата за 10 месеца и ще отворят халетата за черешовата реколта през юни. Договорено – изпълнено!
Така черешите за бонбоните Mon Cheri тръгват от зона „Марица“, сега част от ТИЗ. Ferrero препоръчва на други компании в Германия, като идват в България, да потърсят „Сиенит“, за да са сигурни, че ще „им свършат работа“. През 1998 г. стартира изграждането и на втори завод в зоната – на „Либхер“, който от 2000 г. започва производство на хладилници и фризери. След това ударно се изграждат и останалите производствени бази в зона „Марица“.
Постепенно бизнес оазисът се разширява като обхваща като пръстен град Пловдив. Следват зона „Раковски“, зона „Куклен“. За да се стигне до създаването през 2013 г на обединен бранд – Тракия икономическа зона, под чиято шапка са 6 подзони – „Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“, Високотехнологичен парк „Пловдив“ и Агроцентър „Калояново“.
ТИЗ е успешен проект на Сиенит Холдинг АД, техните партньори от Италия и Израел, и една от най-важните индустриални фирми в България – КЦМ 2000 АД. От години ни сочат като най-добрия пример на публично-частно партньорство – как бизнесът, общините и държавната власт могат заедно да творят чудеса. Защото ние сме успешни и поради факта, че 9 общински администрации са до нас в процеса на привличане и задържане на инвеститорите. Благодарение на съвместната ни работа постигаме съкратени срокове за осъществяване на инвестиционните намерения.
Няма да забравя шокираното изражение на репортер на швейцарската национална телевизия, когато с инж. Панчев му показахме огромен завод, построен за около 10 месеца. Журналистът буквално ахна и сподели, че такива кратки срокове при тях са само в мечтите. Освен кратките срокове на реализиране на инвестицията, бизнесът цени и икономическите плюсове да инвестира в ТИЗ. Заради комплексните решения, които предлагаме, предприемачите спестяват около 20 процента финансови средства от това да строят на „гола“ поляна. Инвеститорите идват при нас, за да спестят и от най-ценния ресурс: времето. И заради сигурността: на осъществяване на проекти, в експлоатацията, в средата за бизнес. Със своя 25-годишен опит ТИЗ гарантира пълно изпълнение на проекта на всеки инвеститор независимо от неговата сложност.
Разбира се, инвеститорът може сам да избере и купи земя, да наеме проектант, строител, инвеститорски надзор. Може сам да свърши административната работа. Но когато направи всичко това и започне производство в новата си база, ще разбере, че са изминали 4-5 години от идеята до реализацията. В Тракия икономическа зона времето от решението до готовия обект е 1 година, а и по-малко. Защото за всички терени в зоната има приключила предварителна административна, юридическа и логистична подготовка. Благодарение на съвместната работа на екипите на общините и ТИЗ по планиране на проектирането и процедурите, които трябва да се извършат предварително, инвеститорите получават в пъти съкратени срокове за реализиране на инвестицията. Това е от изключително значение за тях.
Успешно стартирахте Центъра за професионално обучение на Тракия икономическа зона, в който учениците от 5 професионални гимназии от областта вече провеждат своята практика.
Липсата на високо квалифицирани кадри ли е главната причина за слабия инвеститорски интерес в България? Виждаме как големи инвеститори се изтеглят от България, докато нашите съседи Сърбия, Румъния и Гърция привличат все повече инвеститори.
Не съм съгласна, че към България има слаб инвеститорски интерес. Нямаме затворено предприятие в ТИЗ, а обратното – имаме редица примери за разширяване на бизнеса. Някои фирми буквално утроиха производствените си или логистични площи. А и последните събития при нас са показателни. Само преди дни, например, водещият български производител на велосипеди „Макском“ и австрийският гигант Pierer Group /част от който са KTM, Husqvarna и GasGas/ учредиха общо дружество и закупиха 200 декара в ТИЗ, върху които ще бъде изградена една от най-големите мощности за производство на електрически велосипеди в Европа.
Всъщност България се очертава като „меката“ на този вид транспортно средство. Догодина започваме и изграждането на завод за соларни панели. Тези проекти са част от нашето „ново поколение“ зони – въглеродно-неутрални индустриални паркове. С тази си стратегия ТИЗ реално е пионер в ЕС, иновативният ни подход привлича все повече фирми, които искат да са конкурентоспособни на пазара за стоки, създадени със „зелена“ енергия.
Инвестициите в ТИЗ превърнаха Пловдив в мощен индустриален център и притегателно място за живот. Заплатите в града ни обаче все още са по-ниски от средните работни заплати в страната. Имате ли работеща идея как да се промени това?
Привличането на фирми, произвеждащи продукти с висока добавена стойност е начинът за повишаване цената на труда. А това става с подготвени кадри. Затова екипът на ТИЗ от години спояваме връзката бизнес-образование. Непрекъснато повтарям, че имаме нужда от технически кадри – средни и висши. Индустрията се възражда и „гълта“ именно хората, които имат занаят. От 4 години провеждаме „отворени врати“ в заводите, да видят подрастващите, че условията на труд са изключително добри и нямат нищо общо с едновремешните представи за омазани с масло и работещи в нехигиенни, студени помещения производственици. Усилията ни сега са насочени към седмокласниците и техните родители – да им помогнем за ранното кариерно ориентиране на децата.
Категорична съм, че трябва да съсредоточим усилия и върху създаване на истинска приложна наука. Защото само, когато българският бизнес се обедини с българските учени и заедно творят иновативни неща с приложение на световните пазари, тогава ще имаме успешна индустрия. Така естествено ще стигнем до най-върховия момент на индустриализацията – развитие на икономиката чрез развитие на знанието. Надявам се един ден да се хвалим с това колко български инвестиции имаме, а не колко чужди сме привлекли!
Отразява ли се covid пандемията при привличане на нови инвеститори и при работещите предприятия в ТИЗ?
Българският народ е казал „всяко зло – за добро“. Пандемията се оказа печеливш „коз“ за много от фирмите в ТИЗ. Някои от тях, заради повишеното търсене на продуктите им, минаха на 24-часов работен ден, 7 дни в седмицата. Наложи се да назначат и допълнително персонал.
Разбира се, че локдауните, забавят проектите и възпрепятстват чисто физическите посещения, което пречи на хода на преговорите с потенциалните инвеститори. Но като цяло през миналата и тази година няма сериозна негативна промяна от към инвеститорски интерес.
Екипът на Тракия икономическа зона винаги е гледал оптимистично и, както е в случая с пандемията, сме сигурни, че и от тази криза ще излезем по-силни!
Надяваме се догодина да стартира изграждането на завод за „зелен“ водород във въглеродно-неутрален индустриален парк „Тракия икономическа зона-юг“ – на терена на бившето летище „Узунджово“ до Хасково.
В началото на 2021 г. кметът на Община Русе Пенчо Милков и инж. Пламен Панчев дадоха официален старт на работата по обособяването на нова индустриална зона с единно ръководство, като се предвижда тя да бъде наречена на река Дунав.
Това е един важен аспект от дейността ни – да развиваме икономиката в различни региони на страната, а не само в един център.
Как местната власт и държавата подкрепят вашите проекти за изграждане на бърза и качествена пътна и комуникационна инфраструктура за големите инвеститори в ТИЗ?
– Законът за насърчаване на инвестициите въвежда система от насърчителни мерки за инвестициите в дълготрайни материални и нематериални активи и свързаните с тях нови работни места. Големите инвеститори обикновено кандидатстват за сертификат „Инвеститор „Клас А”, който се издава от Българската агенция за инвестиции и предоставя насърчителни мерки. Едната е свързана с ускорени административните процедури по реализацията на инвестиционния проект.
Друга част е предоставяне на финансова подкрепа – чрез плащане на осигуровки на новонаети лица, заплащане на част от обучението на новонаетите лица и изграждането на публичната инфраструктура до самия инвестиционен проект. Например, високотехнологичният завод за алуминиеви профили за прозоречни решения и фасади на „Интерлинк Груп“ е сертифициран като „Инвеститор „Клас А” и благодарение на това държавата поема ангажимент да изгради инфраструктура – път до околовръстното шосе в зона Марица. Това ще е комфорт за жителите на Костиево и Радиново – в момента големият трафик за индустрията от този район минава през селата.
1 500 000 лв. за реконструкция и разширяване на Голямоконарско шосе одобри Министерският съвет в свое постановление от 5 ноември 2021 г. Така се дава ход на изключително важен за региона инфраструктурен проект – пътят свързва с автомагистрала „Тракия“ не само град Пловдив, но Смолян и Родопите. Над 500 000 жители на общините Пловдив и Марица минават по тази общинска и междуобщинска пътна мрежа. Горда съм, че част от заслугата да се постави началото на осъществяването на този проект е на екипа на „Клъстер Тракия икономическа зона“ и най-вече на неговия председател инж. Пламен Панчев, създателят на ТИЗ.
Смятате ли, че липсата на инвеститорски интерес към Летище Пловдив и дългогодишната сага с неговата концесия се отразява неблагоприятно върху икономическия климат на града и областта?
– Естествено инвестиционна дестинация Пловдив и в частност Тракия икономическа зона става още по-привлекателна с едно добре работещо летище за карго и пътнически полети. При добър мениджърски екип и при желание от страна на държавата нещата ще се случат. Защитавам позицията, че пловдивският аеропорт трябва да продължи да е държавен и да бъде врата към все повече световни дестинации, грешно е да се отдаде на концесия на чужди фирми. На него трябва да се гледа като на стратегически обект.
Какви са очакванията ви за инвестиции в ТИЗ за 2022 г.? Ще имате ли нови заводи?
– Няколко. Пет от тях вече са в напреднала фаза на изграждане. Планирани са инвестиции на обща стойност над 100 милиона евро и откриване на повече от 1000 работни места. Много често хората коментират, че това са малко работни места, колкото за едно цехче преди години. Те не отчитат обаче факта, че съвременната индустрия е високотехнологична и реално машините се „трудят“. В ТИЗ са едни от най-умните фабрики в Европа.
Тракия икономическа зона привлича инвеститорите, не само заради пътната и комунална инфраструктура, която предлага, но и социалната такава. Преди месец отвори врати медицински център „Тракия Медикал – Марица“ – първият в страната, разположен в индустриална зона. В него ще бъдат обслужвани не само служителите на заводите в зона Марица, но и жителите на околните населени места. Медицинското обслужване е продължение на социалната ни програма – преди 2 години в зона Раковски, част от ТИЗ, бе открит Център за професионално обучение Тракия, в който се квалифицират и преквалифицират не само работници от предприятията, но практически занятия с най-съвременната техника и технологии водят учениците от 5 професионални гимназии от Пловдивска област.
В момента изграждаме детска градина в с. Радиново за персонала на заводите в зона Марица. В скоро време ще бъдем свидетели и на първото общежитие в индустриална зона. Надяваме се и на градски транспорт и градска железница, свързващи Пловдив с различните подзони на Тракия икономическа зона. Това е начинът да се развиват устойчиво и равномерно градът и региона.
Вие сте директор „Образование, наука и култура“ на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие /БКАБР/. Как се развиват българо-китайските културни и бизнес взаимоотношения? Какъв дял заемат китайските инвестиции сред общия брой на чуждестранниите инвеститори в България?
– Пандемията прекъсна посещенията от китайски делегации, преди в годината сме посрещали минимум по 6-7. Нашият екип бе инициатор на побратимяването на Пловдив с Шънджън – китайският 20-милионен мегаполис, от който тръгва икономическото чудо на Поднебесната. Честно казано една е сериозната китайска инвестиция в България – на лидера по производство и търговия със селскостопански продукти „Тиенджин фарм култивейшън груп“. Това е първият проект с предмет на дейност агробизнес, който Китай осъществи в страна от ЕС. Компанията отглежда предимно житни и зърнени култури. Работи от 2014 г. в ТИЗ след неуспешен опит да започне бизнес в друга част на България.
В края на септември срещнах моя китайски колега Чангцинг Джанг, председател на департамент „Китай“ на БКАБР с проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, ректор на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив /АМТИИ/. Още в началото на разговора гостът сподели, че е изключително впечатлен от китайските певци и музиканти, възпитаници на пловдивската Алма Матер, които прославят България по света. Г-н Джанг ще популязира Академията, конкретизира и първата възможност за презентиране на живо – по време на организирания от него и Sunac /китайският лидер в изграждането на тематични увеселителни паркове/ първи фестивал на българската култура и празник на розата в град Циндао.
Неговите очаквания са събитието да се проведе през пролетта или лятото на 2022 г. при условие, че пандемията от Ковид-19 приключи. Г-н Чангцинг Джанг е един от големите приятели на България. Той закупи с лични средства и изпрати в нашата страна миналата година 20 000 предпазни маски и 100 безконтактни инфрачервени термометри за измерване на температурата от разстояние за болниците в Пловдивска област. Екипът на Шънджънската политехника, които побратимихме с Пловдивския университет и Техническия университет също реагираха с приятелска помощ – въпреки, че бяха в пика на пандемията, изпратиха в България най-дефицитната стока по това време – предпазни маски.
Вашите коледни пожелания към нашите читатели и всички пловдивчани и гости на града!
– Коледата е любов – нека се обичаме! Нека 2022 година бъде вълшебна и щедра на мир, здраве, просперитет! Нека не забравяме изконното си човешко право и да се борим за него – свободата! Да не се подаваме на чудовищните медицински експерименти и най-върлия геноцид, извършван в историята срещу човечеството! Бъдете човеци – в истинския смисъл на тази дума!
Според китайския астрологичен календар 2022-ра е годината на Черния воден тигър, която започва на 1 февруари 2022 г. Едно силно хищно животно, което се характеризира с хитрост, сръчност и смелост. Обича импровизациите, а интуицията му позволява винаги да предвиди изхода на делото, за което се захваща. Поради това той рядко прави грешки. Дано и всички ние винаги взимаме правилните решения! Нека доброто да победи!!!
Благодаря Ви за интервюто!
Антон Гърдев
m.filibe.com
КАТЯ СТАЙКОВА е изпълнителен директор на „Клъстер Тракия икономическа зона“. Тя е икономист, магистър по социология и политически науки, дългогодишен журналист, медиен консултант /пиар/ на знакови български и чужди фирми, както и мениджър по проекти, финансирани по оперативни програми на ЕС и от държавния бюджет. Благодарение на нейната работа световни медии като Financial Times, китайската агенция Xinhua News, Independent, Forbs, швейцарската национална телевизия, австрийският бизнес всекидневник Wirtschaftsblatt, белгийската телевизия VRT-NIEUWS, германското обществено радио и телевизия ARD и други направиха специални репортажи за Тракия икономическа зона.
Катя е единствената българка, на която китайската информационна агенция Синхуа посвети специална статия. Катя е човекът, който проведе цялата кореспонденция от българска страна във връзка с побратимяването на градовете Пловдив и Шенджен, 20-милионният мегаполис, лицето на Китай. Тя е главен изпълнител на няколко успешни национални и международни бизнес форума, осъществи и побратимяването на български и китайски университети.
Катя Стайкова е един от най-добрите промоутъри на България според китайската агенция Синхуа и престижното британско издание Индипендънт.
Преди да създаде собствена пиар агенция, Катя работи дълги години като журналист във вестник „Марица“ в областите „Икономика“ и „Здравеопазване“.