Христо Радевски е роден на 10 октомври 1903 г. в Радевската махала на с. Белиш, Троянско.
Учи в родното си село и Троян. Завършва Държавно педагогическо училише „Княз Борис Търновски“ (Ловеч) (1923). Следва романска филология в Софийския университет.
Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното сп. „Звънар“. После сътрудничи на редактираното от Димитър Полянов сп. „Наковалня“ (където е коректор и експедитор) и на сп. „Звезда“ на Георги Бакалов. Работи във в. „Новини“ (1928)
Най-представителната стихосбирка на поета – „Въздух не достигаше“ – излиза през 1945 г. Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения „Те още живеят“ (1959), „Сатира“ (1961), „100 басни“ (1962), пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници.
Известен е като преводач на руската класическа поезия. Автор е и на няколко книги за деца. Негови стихове са преведени на руски, английски, италиански, немски, френски език и др.
Член на Съюза на българските писатели (СБП) от 1937 г. Работи като съветник по културата в Българското посолство в Москва (1946–1948). Главен секретар на СБП (1949–1958) и главен редактор на в. „Септември“.
www.bg.wikipedia.org