Депутатите приеха окончателно промените в Наказателно процесуалния кодекс (НПК), предложени от главния прокурор и внесени от депутати от ГЕРБ като мерки срещу укриването от затвора. В залата нямаше дебат, като окончателно приетите текстове не се различават особено от това, прието на второ четене в комисията в парламента.
Единствената новост е, че народните представители записаха, че прилагане на специални разузнавателни средства спрямо магистрати ще могат да искат вътрешният министър и председателят на ДАНС. В приетия миналата седмица текст беше записано, че искането ще може да се прави само от висш прокурор.
Досега това бе правомощие на председателя на Софийския градски съд, а за него разрешенията се подписваха от шефа на столичния апелативен съд (САС). Занапред председателят на апелативния съд ще подписва разрешенията за съдии, прокурори и следователи. Ако става дума за военни магистрати, подписът ще е на председателя на военноапелативния съд, а по дела срещу организираната престъпност – на шефа на спецапелативния съд.
Ако се искат СРС спрямо някой от тях, разрешението ще се издава от зам.-председателя на Върховния касационен съд, който оглавява наказателната колегия.
„Това и в комунизма го нямаше“
По дела за тероризъм, трафик на хора и отвличания специални разузнавателни средства ще могат да се използват и спрямо свидетел с негово изрично съгласие за установяване на престъпна дейност и на други лица. Това е прецедент, който създава предпоставки да се мултиплицират казуси тип „Петьо Еврото“. В началото на годината Върховният касационен съд (ВКС) прие по делото за подкуп срещу съдията Петър Сантиров, бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов, че действията на основния свидетел – следователя Петьо Петров, са били типична провокация към подкуп.
Съдиите отбелязаха: „Преднамереното създаване на обстановка или условия, за да се предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел изобличаване на съответното лице, е формулирано като престъпление в текста на чл. 307 от НК.“ Органите на властта следва не да улесняват, а да предотвратяват даването на подкуп“, записаха върховните съдии в решението, с което оправдаха Цонев, Сантиров и Попов.
Срещу предложението за промяна в НПК и в комисия, и в зала реагира Атанас Атанасов, който призова народните представители да не приемат текста, защото по този начин се узаконява фигурата на агента провокатор. Той зададе въпроса: „Кому е нужна такава промяна?“
„Това е узаконяване на агента провокатор, това е случаят Пепи Еврото. Това и в комунизма го нямаше! Оборудването на някого със СРС ще е провокация към престъпление, а не събиране на обективна информация.“ Първоначално депутатите не подкрепиха тази промяна, но след прегласуване текстът беше приет.
Мерките срещу укриването от затвора: арест и след присъда на първа инстанция
Депутатите приеха, че съдът ще може да задържа и при осъдителна присъда на първа инстанция, а при налагане на наказание от над 10 години лишаване от свобода опасността от укриване ще се предполага. Освен това беше записано, че МВР ще контролират забраната на подсъдим да напуска местоживеенето си без разрешени от прокурор. При налагане на „домашен арест“ съдът ще определя адреса, на който ще се изпълнява мярката, като контролът отново изрично се възлага на МВР.
Последваща промяна на адреса ще се разрешава от прокурора по време на досъдебното производство или от съда, пред който делото е висящо. Съдът ще може да „слага“ и електронни гривни за контрол върху изпълнението на мярката.
Депутатите приеха окончателно, че разследващите (в неотложни случаи и когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателства) ще могат да задържат, но не и да изземват кореспонденция и само недоставена такава. Това ще може да се случва и само при разследвания за тероризъм и наркотици. В тези случаи „наблюдаващият прокурор незабавно, но не по-късно от 24 часа, представя на съдия от съответния съд протокола за извършеното действие заедно с мотивирано писмено искане за изземване на задържаната кореспонденция“./Дневник