Така Симеон Сакскобургготски, премиер на България 2001-2005 г., защити необходимостта двете държави да станат част от безвизовото пространство на ЕС.
Той и Калин Попеску-Търичану, председател на Сената на Румъния и бивш премиер /2004-2008 г./, участваха в дискусия „10 години на предизвикателствата в ЕС. Опитът за либералите в Югоизточна Европа“, организирана от проектния офис за Югоизточна Европа на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ в партньорство с Либералния институт за политически анализи и Европейския либерален форум. На форума присъстват вицепремиерът Меглена Кунева, бивши министри от кабинета „Сакскобургготски“, дипломати.
Председателят на румънския Сенат поиска държавите-членки да могат сами да оценяват напредъка си, но призна ролята на
механизма за мониторинг при изграждането на новите институции, укрепването на старите и изпълняване на критериите за членство в Евросъюза. Търичану обаче отбеляза, че някои от старите членки на ЕС се отнасят с недоверие към България и Румъния по отношение на гаранциите за коректното прилагане на закона.
По-скоро съм разочарован, че при някои държави-членки този
инструмент се превърна в политически, пораждащ дискриминация към нашите държави и към някои от новите, коментира председателят на Сената на северната ни съседка. Защо инструментът за мониторинг на ЕК да не бъде сменен с друг , с помощта на който България и Румъния по отделен начин сами да се наблюдават и да отчитат пред ЕК постиженията си, предложи той. Говорим за решение, основаващо се на доверие, смята експремиерът.
Бившият премиер на Румъния вижда възможности за добро
сътрудничество между двете съседни страни занапред в съвместни проекти на базата на Дунавската стратегия. Търичану е убеден, че ВЕЦ-ове по Дунав ще бъдат успешни начинания, особено с енергийната реформа, а ВЕИ-та -много по- високо ценени. Бившият румънски премиер припомни също, че плаването по реката през лятото почти спира заради ниското ниво на водата, а през зимата – заради замръзване на участъци и отбеляза, че това също могат да бъдат съвместни проекти.
Като основен приоритет трябва да остане ясната цел за единна,
обединена Европа, смята Симеон Сакскобургготски. Самият факт , добави той, че днес нямаме никакви страхове от война или преврати в рамките на ЕС са две огромни преимущества, победи, но за младите хора не означава нищо, защото смятат, че такива неща се случват само в държавите от Третия свят. Либерализмът днес е по-важен от всякога, посочи Сакскобургготски.За да не изпаднат в евроскептицизъм, хората трябва да видят нещо осезаемо, важен е въпросът как можем да живеем така, както в Западна Европа, убеден е Калин Търичану. Той предупреди, че в икономическа криза хората се изкушават от националистически настроения и затова трябва да сме много внимателни какво ни очаква в бъдещето. Реформите в съдебната система се оказаха решителни за укрепване на обществото в Румъния, подчерта председателят на румънския Сенат. Рецептата на Симеон Сакскобургготски срещу евроскептицизма е доброто управление – нещо, което обществото и политиците трябва да разбират. Според него другите държави-членки на Евросъюза не са били в много по-добро състояние на готовност от това на България и Румъния. Било е по-убедително да се работи ръка за
ръка с Румъния , в тандем, при полагането на усилията, а не
всяка държава поотделно да лобира и в дългосрочен план тази
формула се оказа доста успешна, обобщи Сакскобургготски.
Връщайки се към началото на членството в ЕС, Калин Търичану
направи реверанс към Симеон Сакскобургготски, подчертавайки, че България в негово лице, заради авторитета и контактите му, е имала предимство пред Румъния .
Една от основните цели след промените от 1989 г. бе да се
върнем обратно в Европа, припомни в хода да дискусията бившият премиер на България. Поуките за страната ни след
присъединяването към ЕС, според него: да продължим да се движим напред, винаги в тази посока, да не бъдем спирани от един проблем, едно затруднение. Търичану посочи, че, предвид политическите кризи сега, ако не е било членството в ЕС и НАТО, Румъния е щяла да попадне пряко „под заплахите на Русия и нейното агресивно поведение“.Форумът бе открит от Даниел Кадик, ръководител на проект Югоизточна Европа на фондация „Фридрих Науман“ и Мия Мореро, председател на УС на Либералния институт за политически анализи./БТА