Управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров каза в парламента, че е готов да подаде оставка, но не за да поеме отговорност за случилото се с Корпоративна търговска банка (КТБ). „Оставка се подава от гузност или от страх.
Не изпитвам нито гузност, нито страх… Вие искате управителят безотговорно да си хвърли оставката… Отгоре има война, само на хиляда километра, а отдолу има тотална криза.“ „Не ми е приятно, чакам ви. Стартирайте процедура и в момента, в който ми покажете, че сте готови да изберете управител, съм готов веднага да се оттегля. Но прекалено много обичам БНБ и страната си, за да предизвикам допълнителен хаос.“ Тези намерения изказа Искров пред временната комисия в парламента, която бе сформирана да разследва причините, довели до кризата с КТБ. Реално обаче вече девет месеца гуверньорът само е говорил за оставка, но реално не я е подавал.
На първото си редовно заседание комисията позволи на настоящото ръководство на централната банка за пореден път да отхвърли всякаква отговорност за случилото се, като прехвърли обвиненията върху бившия ръководител на „Банков надзор“ в БНБ Цветан Гунев и мениджмънта на КТБ. Депутатите изслушаха и квесторите на банката Станислав Лютов и Елена Костадинчев, които съобщиха, че са успели да съберат 460 млн. лв. от длъжници на банката. Няма информация каква част е платена доброволно. Очаква се всеки момент квесторите да бъдат заменени от временни синдици, които да се заемат с връщане на имущество, придобито с кредити от банката и намиращо се включително у трети лица.
Контролът на БНБ е секретен
От изслушването на БНБ депутатите в комисията научиха, че всички отчетни доклади, подавани от мениджмънта на КТБ към управление „Банков надзор“ на БНБ, са предадени на следствените органи и прокуратурата, така че конкретните въпроси за осъществявания контрол през годините са следствена тайна. „За единадесетте години, откакто съм в централната банка, никога КТБ не е била посочена като банка с някакъв проблем“, декларира гуверньорът на централната банка. Той препоръча на депутатите да разследват не само времето от 2009 до 2014 г., но и събитията около приватизацията на КТБ през 2000 г. от 10 офшорни компании, за да проверят дали практиките, довели до фалита й (както вече го нарича), не датират още оттогава.
Пред депутатите от парламентарната комисия Иван Искров коментира, че има нужда от промяна на правилата, които да доведат до по-равномерно разпределение на отговорността сред ръководството на БНБ, тъй като в момента тя се носи персонално от ресорните подуправители. Гуверньорът оправда тромавата реакция на институциите след случилото се през лятото на миналата година с пропуски в законите и с факта, че кризата с КТБ съвпадна с парламентарна криза в страната.
Въпроси без отговор
По време на заседанието на комисията депутати се опитаха да потърсят морална отговорност за случилото се с КТБ от ръководството на БНБ, като бе припомнено, че за съмнителните практики в нея отдавна има информация и се подават сигнали, включително в медиите. Бе изтъкнат и лошият пример, който самите надзорници дават с поведението си, като бе припомнено как главният директор „Банков надзор“ Нели Кордовска е изтеглила личния си депозит от банката в деня преди поставянето й под специален надзор. Кордовска не взе отношение по направената забележка, въпреки че присъстваше на заседанието.
Депутатите отправиха остри въпроси и към квесторите в КТБ Станислав Лютов и Елена Костадинчев, за които е била получена информация, че са издали заповед, с която се спира приемането на плащания по кредити към банката, с което се създават условия за предсрочна изискуемост на заеми. Квесторите обясниха, че издаването на такава заповед се е наложило от специфики на автоматизираната банкова система. Те били настроени така, че когато някой кредитополучател не плати вноска по заема, му се изтеглят пари от депозитната сметка, ако има такава. След отнемането на лиценза на КТБ на 6 ноември това е продължило да се случва, въпреки че е неразрешено прихващане. Две седмици след като е било забелязано, квесторите са предприели мерки да преустановят тази практика. Лютов и Костадинчев декларираха, че оставят след себе си напълно подреден и дигитализиран архив, който ще улесни синдиците в работата им. Те предупредиха, че в банката предстоят масови съкращения на хора и че вече са проведени срещи със синдикатите./Капитал