Висшият съдебен съвет (ВСС) намери начин да не се занимава с аферата „Червей“. Членовете му отказаха да образуват дисциплинарно производство срещу бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева с обяснението, че по казуса има много секретни материали, а те нямат допуск до класифицирана информация. Същото ограничение обаче не попречи на двама от ВСС миналата година да си извадят допуск, да прочетат секретните материали от специални разузнавателни средства (СРС) и след това да предложат прокурора Камен Ситнилски да бъде уволнен.
Предложението за дисциплинарка срещу Янева беше внесено от министъра на правосъдието Христо Иванов. От ВСС го разкритикуваха остро, че е обявил мотивите си публично. Вчера обаче Иванов не беше на заседанието и предложението му беше отхвърлено на закрито заседание. То се опираше на доклад на Бюрото за контрол на СРС, с част от който ВСС разполага. В него се казва, че Янева е извършила нарушения, разрешавайки прилагането на СРС на информационната система на МВР в продължение на 300 дни и за престъпления, за които законът не позволява това. Прокуратурата разследва съдията за същото. Точно затова Янева подаде оставка. Очаква се да бъде обвинена. Срещу нея вече има дисциплинарка за случайното разпределение на делата. Бившият шеф на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР, сега началник в ДАНС, Тодор Костадинов, вече е обвинен за документи с невярно съдържание.
Според източници на „Сега“ на закритото заседание защитниците на Янева са заявили, че предложението на министъра било пълно с грешки. Освен това някои членове твърдели, че по „Червей“ са искани СРС-та и за престъпления, за които законът позволява прилагането им. Не е ясно откъде кадровиците знаят това, след като нямат достъп до секретна информация.
В съобщение до медиите ВСС посочи абсурдния аргумент, че няма право да проверява по същество дали един съдийски акт е правилен. На практика това значи, че разрешенията за СРС са абсолютно безконтролни. В същото време кадровиците решиха да се възползват от „Червей“ и да поискат да бъдат включени в списъка с длъжности, които имат директен достъп до класифицирана информация без проучване. Те ще търсят начин да прокарат промяна в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и да четат секретни данни на принципа „необходимост да се знае“. Такова право имат президентът, премиерът, председателят на парламента, министрите и депутатите.
Против идеята се обяви Калин Калпакчиев. „Ние не сме правораздавателен орган“, заяви той. Юлияна Колева също каза, че не трябва членове на ВСС да четат информация от СРС-та, но можели да ползват друг вид секретни данни. Създаване на електронен регистър, в който да се съхранява информация за всички поискани и разрешени СРС-та, е друга мярка, която ВСС обмисля.
НАЗНАЧЕНИЯ
Следователят, разследващ източването на КТБ – Иван Иванов, е издигнат за шеф на столичното следствие, съобщи „Дневник“. Евелина Папазян и Евгени Георгиев са назначени за временни зам.-председатели на СГС. /Сега