В момента предприятия и фирми с над 50% държавно участие могат да участват в смесени компании или да развиват съвместна дейност по договор с частни дружества само ако тези партньори са избрани по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това изискване е съвсем прясно – от януари 2013 г., и бе повод за гордост в предходния кабинет на Бойко Борисов. Едва година по-късно обаче правителство, начело отново с Бойко Борисов, предлага то да бъде отменено с аргумента, че прави фактически невъзможно фирмите да се сдружават с частници и да участват в процедури за обществени поръчки. Според официалното прессъобщение на МС няма как държавните фирми да спазват тези правила, защото сроковете при започнала процедура по ЗОП не го позволяват. Дори при най-дългия за подаване на оферта – 52 дни, няма начин заинтересуваната държавна фирма междувременно да проведе конкурс и да си избере партньор, с който да участва, изтъкват от МС.
Не е ясно дали това се е случвало в реалността и дали има реално осуетени от изискването за конкурс намерения на държавни предприятия и фирми. Странно е и защо правителството предлага отпадане на конкурса при избор на партньори само за държавните фирми, но не и за общинските фирми, които също би следвало да са онеправдани от късите срокове. Няма обяснение и защо държавните фирми трябва да решават на парче за отделни обществени поръчки с кой искат да се сдружават, вместо да мислят за по-дългосрочни отношения, при които провеждането на процедура за избор на партньор няма да е проблем. Не е ясно и защо не се предлага друг облекчен регламент за състезание, ако ЗОП е неприложим.
България има много горчив опит с избора на частни партньори и на национално, и на общинско ниво. Сред най-шумните скандали за съвместно съдружие между държавни и частни фирми, избрани без състезание, бе договорът за изграждане на магистрала „Тракия“ с българо-португалски консорциум. Тогава Европейската комисия разкритикува остро липсата на конкурс при избора на изпълнител и препоръча никой да не следва примера на България. Азбучни примери за скандални публично-частни партньорства са и смесените дружества на общинската фирма „Софийски имоти“, довели до разграбване на общински земи.
Въпросът е още по-спорен на фона на предвидената възможност такива смесени дружества да се правят при усвояване на еврофондовете. В сектора на транспорта бенефициенти на европейски средства са държавни предприятия като националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти“, която бе създадена за изграждане и поддържане на автомагистралите „Струма“, „Хемус“, „Черно море“, НКЖИ, „Пристанищна инфраструктура“. Самият Ивайло Московски допусна публично-частно партньорство за довършването на магистрала „Хемус“ и изграждането на паркинги за тежките камиони по магистралите, а кабинетът „Орешарски“ говореше за публично-частно финансиране за контейнерните терминали в пристанищата Варна и Бургас. Очаква се там да има голям интерес от частни фирми и е необяснимо защо изборът на партньор няма да стане след публичен конкурс.
ПРЕДИСТОРИЯ
Изискването за провеждане на конкурси при основаването на смесени дружества бе въведено в Закона за публично-частното партньорство. Прилагането на закона се забави покрай изготвянето на подзаконова уредба, а впоследствие кабинетът „Орешарски“ реши, че документът изобщо не е нужен. Законът бе предложен за отмяна, но това решение успя да мине само през първо четене в парламента.