Преди малко един журналист ме питаше в крайна сметка каква е тази реформа, толкова време говорим за нея, какво се крие зад това гръмко название. Нещо много прозаично.
Ние трябва да накараме съдебната система да заработи добре, така че да я изчистим от корупцията, за да можем впоследствие да изчистим и държавното управление. Изключително проста формулировка е това и наистина в нея няма нищо кой знае колко трансцедентално, но процесът не е лесен.
В съдебната система има сериозна корупция. Това не са просто индивидуални актове на корупция от отделни съдии, прокурори и следователи, които решават да вземат един подкуп. Тук става дума, за съжаление, за организирани корупционни групи, които дългогодишно упражняват корупция, продават резултати от делата, упражняват злонамерено влияние върху начина на взимане на решение за управлението на самата съдебна система. Ситуацията е много сериозна.
Има лошо управление на системата, пилее се ресурс, има момент на антиселекция на нейния човешки ресурс. Не винаги най-добрите са тези, които израстват нагоре, за съжаление. И има, разбира се, умора от самия процес на реформиране.
Ние с г-жа Кунева с първоначално въздържание, но с все по-голям ентусиазъм, гледаме към румънския опит за създаване на Специализирана антикорупционна институция, която наистина да таргетира много фокусирано и с наистина необходимия ресурс корупцията по високите етажи на властта. Но е изключително трудно да продадем тази идея – в момента, в който кажем за това, се натъкваме на един скептичен поглед. Но румънците показаха, че това може да проработи и мисля, че ако се направи правилно, има смисъл да се направи.
Това, което е позитивно в контекста относно реформата, е, че тя започва да среща подкрепа. Стана неприлично да си противник на съдебната реформа. Дори тези, които по някакъв начин се надяват да я забавят, трябва да емитират съгласие. В Парламента по време на обсъжданията в комисиите видяхме една кавалкада от хора, които декларираха, че те са за реформата, че те са нейни приятели, само че… и следваше дълъг списък от неща, които не трябва да се случат, и много малко неща, които се предлагаха, да се случат.
И може би най-важният ресурс, хората. Хора от самата съдебна система застават на страната на реформата и искат конкретни промени. Често пъти се конфронтират с управлението на тази система, с Висшия съдебен съвет, със силните фигури в него. Това носи определени рискове за тях, но те въпреки това го правят. Излизат с имената си, дават интервюта, говорят за необходимостта от реформа. За мен тази активност на българските съдии е най-ключовият ресурс, с който ние разполагаме.
Ние разработихме един конкретен план, който е много детайлен, който на първо място е реструктуриране на „мозъка“ на системата, на органа, който трябва да осигури доброто управление – Висшият съдебен съвет, който очевидно не работи добре.
Тук не става дума за смяна на лицето А с лицето Б. Става дума за структурна реорганизация на Съвета, така че да се повиши отговорността на неговите бъдещи членове, качеството на тяхната работа, комуникацията и с обществото, и със самите членове на съдебните гилдии. На второ място, означава осигуряване на отделно управление на съда и прокуратурата в рамките на съдебната власт.
Съдът е хоризонтална институция, съдиите нямат шефове никъде по света. Прокурорите, напротив, имат ръководители, които трябва да осигуряват лидерство и инициатива, и така – проактивно действие. Те не могат да се управляват в рамките на един модел на мениджмънт.
Прокуратурата трябва да повишава своята ефективност. И тук има също една добра новина – самата тя за първи път от 25 години да излезе с предложение за своята вътрешна реорганизация. Самият факт, че прокуратурата се включва в дебата за съдебна реформа, а не както сме свикнали от години, казвайки „Не, ще те арестувам, ако продължаваш да говориш за съдебна реформа“, а прави предложения, за мен е огромно политическо постижение.
Трябва с ръка на сърце да си кажем, че много български политици, когато допреди няколко месеца им кажеш хайде да правим реформа в съдебната система, те казват: а какво мисли главният прокурор за това. И това е въпрос, който издава нервност. Вече идеите идват от самия главен прокурор.
Предвиждам един много голям пакет от антикорупционни мерки именно за изчистване на самата съдебна система. Ние трябва да им осигурим възможност на почтените магистрати да работят, трябва да ги освободим от присъствието на техни колеги, които не са толкова чисти.
За тази цел ние предлагаме създаването на едно „куче пазач“, една институция, която наистина да прави много изчерпателни проверки – на имуществото, на начина на живот на всеки един съдия и прокурор, да задава въпросите, които днес не се задават. И съответният магистрат, ако не стигне до наказателно производство, поне да разбере, че трябва да напусне системата. /Капитал/