Ако гласуването в пленарна зала повтори вота в комисията, предложението на ГЕРБ ще мине със сигурност, тъй като трите партии имат 138 гласа. Снощи и АБВ реши да ги подкрепи. Въздържането на реформаторите най-вероятно беше изненада за хората на Борисов, защото преди заседанието Менда Стоянова твърдеше, че са осигурили подкрепата на партиите, които стоят зад правителството. Самите реформаторите пък преди заседанието се изказваха против промените.
Младите хора, които ще започнат работа за първи път през 2015 г., ще имат една година срок да кажат изрично, че искат да се осигуряват за втора пенсия в частен пенсионен фонд. Ако не го направят, автоматично ще започнат да се осигуряват в НОИ и никога повече няма да могат да се прехвърлят в частно пенсионно дружество. От 1 януари всеки, който се осигурява и в момента в универсален пенсионен фонд, ще може да избере дали да си прехвърли средствата, натрупани в индивидуалната си партида, в НОИ. За това прехвърляне няма срок – може да се случи по всяко време. Но то е еднократно и след това осигуреният няма да има право да се върне във втория стълб до края на трудовата си кариера.
„Според статистиката в момента около 50% от младите хора, които излизат за първи път на пазара на труда, се разпределят служебно в универсален пенсионен фонд, т.е. те не избират. Надявам се това решение да ги накара да се позаинтересуват и да направят информиран избор“, коментира Менда Стоянова. Оправданието, че се дава шанс на младите да се заинтересуват от пенсиите си, е доста цинично на фона на единодушното мнение на експерти, че става дума за прикрит опит за национализация на частните фондове, който се прави набързо, без обществено обсъждане.
„Аз сутринта имах съмнения дали не копираме ситуацията в Унгария, където национализираха пенсионните фондове, но сега стигнах до мнението, че е по-добре хората да имат право на избор“, коментира депутатът от ДПС Петър Чобанов на заседанието на комисията. Не всички в ДПС обаче са на това мнение. Бившият социален министър Хасан Адемов например направи на пух и прах идеята. „Не може частните пенсионни фондове и НОИ да бъдат конкуриращи се структури, защото осигурителната вноска в държавния фонд е много по-голяма от 5%. Вярно е, че имаш право на избор, но то се въвежда по начин, който поражда усещането, че се заобикаля решението на Конституционния съд от 2011 г., касаещо парите от професионалните пенсионни фондове“, коментира Адемов. Тогава Симеон Дянков прехвърли 106 млн. лв. от професионалните фондове във фонд „Пенсии“ на НОИ, но Конституционният съд го принуди да ги върне. Според депутата от ДПС подобна промяна ще затрудни функционирането на капиталовия пазар, защото частните пенсионни фондове не съхраняват набраните пари в банка, а използват за тях различни инструменти за увеличаване на доходността.
„Предложената реформа прилича на премахване на втория стълб на пенсионно осигуряване“, каза Петър Славов от РБ. „За нас е обезпокоително документи за бъдещето на пенсионноосигурителния модел да се подписват без публична дискусия, без да е взето мнението на работодателите, без направена оценка за въздействието и яснота за следствията от прилагането на документа и без съвместна позиция на ГЕРБ и РБ по него“, се казва в разпространената по-рано позиция на хората на Меглена Кунева.
При дебатите от БСП коментираха, че не са имали време да се запознаят с предложението и не са се допитали до експерти, затова ще се въздържат, за да се подготвят за гласуването в зала. „Появиха се спекулации, че това представлява национализация. След случая „КТБ“ трябва много внимателно да видим кой прави тази регулация на фондовете, как я прави“, коментира Жельо Бойчев (БСП). „Много моля думата национализация да не се употребява. Става дума за демокрация, а не за национализация“, скара се на колегите си Стоянова. Т.нар. демокрация обаче не предвижда българите да могат да се откажат изцяло от НОИ и да се осигуряват само в частен пенсионен фонд. Нито пък да преосмислят първоначалното си решение за прехвърляне към НОИ, ако не са доволни от осигурителния институт.
Менда Стоянова обясни, че след Нова година ще направят специално изслушване на комисията за финансов надзор и ще поиска отчет от самите дружества къде инвестират средствата. Скандално е, че информация ще се събира, след като промяната вече е факт. „Ние сега ще приемем нещо, за което вие после ще ни давате информация“, възмути се Николай Александров („Атака“). Всъщност по закон пенсионните дружества имат доста строги ограничения къде да инвестират парите на осигуряващите се, поради което и доходността по партидите е доста ниска. А и има публични отчети къде са вложили парите. Шефът на асоциацията на пенсионните дружества Никола Абаджиев изслуша дебатите, не взе думата и си тръгна преди гласуването.
БСК отново заяви, че не подкрепя предложенията и предложи въпросът с НОИ и фондовете също да се отложи до 31 март, както цялата реформа. Това е позицията и на останалите работодателски организации без КРИБ, които принципно подкрепиха ГЕРБ, но също искат „сериозен анализ какво ще се случи“. Приетите от депутатите предложения на ГЕРБ не са съпроводени с никакви финансови разчети.
РЕШЕНИЯ
Възрастта за пенсиониране остава без промяна, но стажът се увеличава с 4 месеца от 1 януари, реши още бюджетната комисия. Това означава, че догодина мъжете ще се пенсионират на 63 години и 8 месеца с 38 години стаж. Жените ще излизат в пенсия на 60 години и 8 месеца с 35 години стаж. До 31 март трябва да бъдат изготвени цялостни промени за пенсионната реформа. Минималният осигурителен доход за земеделците се увеличава от 240 на 300 лв., а максималният осигурителен за всички граждани – от 2400 на 2600 лв. Таванът на пенсиите обаче ще се повдигне на 910 лв. от 1 юли.