Има занижен контрол върху сигурността на водоемите в страната, което създава опасност за населението, установи проверката на Върховната административна прокуратура, чиито изводи бяха публикувани в понеделник.
Проверката бе разпоредена от главния прокурор Сотир Цацаров след бедствието в Мизия.
Прокуратурата е образувала четири преписки за извършени престъпления по служба и за повреждане на технически съоръжения, което води до застрашаване на населението. Обвинението е установило, че контролът е най-слаб в Западна България, Югоизточна България, област Пловдив и Родопите.
Броят на издадените предписания е 95, което говори за тежкия проблем с водоемите в страната. В някои от случаите липсва техническа документация за техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, за общинските язовири и за тези с неизяснена собственост;
Прокуратурата е установила, че не се осъществява своевременно или пък въобще не се осъществява техническа поддръжка и ремонти на част от хидротехническите съоръжения. Голяма част от язовирните стени са в частично неизправно състояние. Много от речните корита и язовирни стени са обрасли в растителност. Положението е усложнено допълнително от изхвърляне на битови и строителни отпадъци в леглата на реките.
Освен финансовите проблеми, докладът сочи, че властите като цяло са пасивни при упражняването на контрола и не глобяват своевременно собствениците на язовири за лошата поддръжка. Основната отговорност е на съответните басейнови дирекции, но те не осъзнават в пълна степен своите правомощия, е друг извод в доклада.
В заключение прокуратурата предлага да се активизира контролът от страна на министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните работи върху Закона за водите и Закона за защита при бедствия.
В същото време на днешното извънредно заседание на Правителството бе решено техническият контрол и управлението на
язовирите да бъде възложено на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Това ще стане с промени в Закона за водите, подготвяни от МРРБ и Министерството на околната среда, съобщи министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.
Предвижда се операторите на язовирите – ВиК дружествата, „Язовири и каскади“, „Напоителни системи“ и общините, да
изпълняват предписанията на единната контролна институция, свързани с осигуряване на безопасното стопанисване на язовирите.
Министър Павлова каза, че 268 язовира са с неизяснена собственост, като всички са микроязовири. На голяма част от тях липсва техническото оборудване, с което се изпускат язовирите. От тях 78 са в критично и рисково състояние. Предлага се „Напоителни системи“, които управляват голяма част от микроязовирите, да поемат и тези от тях, за които общините не изберат изпълнител или има неустановена собственост. Министърът на земеделието ще получи допълнително финансиране от 500 хиляди лева и ще го предостави на „Напоителни системи“, за да може спешно да бъде направен оглед на тези 78 критични язовира, както и на останалите язовири, което трябва да стане през следващите седмици.
Министър Павлова и ръководството на МВР вече са упълномощили областните управители спешно да предприемат мерки за изясняване на собствеността на язовирите. Ще има спешно заседание с областните управители под ръководството на вицепремиера Румяна Бъчварова, на което ще бъде предоставена информация за предприетите мерки по установяване на собствеността на язовирите и за предотвратяването на рисковете.
За деветте язовира, които се управляват от държавните ВиК, както и за оставащите до 54 публична-държавна собственост
язовири, които се управляват от „Язовири и каскади“, няма риск, каза министър Павлова. За останалата част от язовирите – около 2000, управлението е разпределено между „Напоителни системи“, общините или са частни.
Частните основно се използват за рибарници и шлюзовете им са запушени или заварени, което е основната предпоставка за възникване на рискова ситуация, обясни министър Павлова.
В интервю за РП директорът на Басейнова дирекция инж. Никола Кърнолски заяви, че е изненадан от констатациите в доклада на прокуратурата и добави, че няма да прави коментар преди да се запознае с документа. На Апелативна прокуратура е предоставен голям обем от информация, в която ясно е казано какви са нашите задължения, обясни Кърнолски. /BNR/