За да се отървем от такса „тръба”, ни трябва или съдът в Страсбург, или Кубрат Пулев
Кличко и Кобрата ряпа да ядат! Напразно се зъбят вече два месеца един на друг кой бил по-големия шампион. Лично аз ще призная титлата на този, който нокаутира EVN!
За да се изправиш срещу чиновник на монополиста и да му измъкнеш едно входящо номерче на заявление за отказ от такса „тръба”, трябва да отбираш малко от модерен петобой или поне от градско ориентиране без интернет и карта. Няма да са излишни две-три предварителни тренировки по словесен бокс. Не забравяйте и бягането с препятствия – голям отскок трябва, за да се преодолеят дузината начини на чиновника да откаже клиента. Какви ти начини, това са направо 12 рунда професионален бокс!
Първи рунд – скрий приемната!
Онзи ден медиите гръмнаха, че Европа най-сетне треснала едно кроше на нашия въздесъщ доставчик на топло и светло EVN и му разяснила хубавичко в една директива, че няма право да прибира такса „сградна инсталация” от клиентите, които не само че са се отказали от парно и топла вода, ами и имат по две педи между радиатора и отрязаните тръби. Юристи разясниха, че за да се „разведе” човек с „Топлофикация”, трябва да се подаде заявление и непременно да вземе в замяна входящ номер.
Като един такъв редови клиент разпечатвам бланката в два екземпляра и правя справка в страницата на EVN къде са приемните. Инфо няма. Поемам по спомени към кол центъра в уличките срещу бившата Патологична бременност. Да, ама не! На вратата – табела: До 1 ноември не работим поради ремонт, идете в Кючука или в мол „Пловдив”. Добре де, нека сменят настилката в двора, ама не можаха ли да драснат три реда в сайта, та да не бие път човек и да не върти 20 минути, докато намери място за паркиране?! „Не е моя работа”, вдига рамене охраната с ръце в джобове.
2. Вие по повод на медийния шум ли?
След равнодушния гард налитам на още по-отегчена служителка. Вторият рунд е вече на топло в лъскава приемна в мол „Пловдив”. 6 работни места, 6 клиенти на столовете срещу тях и още толкова правостоящи на опашка. „Това са само медийни небивалици, едни адвокати си правят реклама”, опитва да ме разубеди служителката. Пропускам атаката покрай лявото ухо, подавам двата листа и искам заветния входящ номер. Само дето не съм сигурна коя точно конфигурация от цифри трябва да напиша като абонатен номер от всички, които са ми изредили във фактурата.
3. Който ви ги дава тия листове, той да ви обясни,
думва ме този път в целта крошето на служителката отсреща. Написвам в колонки и редички всички номера от фактурата: Клиентски номер, ИТН и т.н, и т.н. … Дано не съм пропуснала най-важния. Подавам листа и почти чувам гонга за край на трети рунд. Но очевидно мачът не е свършил.
4. Ще платите поне 300 лева хонорар на адвокат, като почнем да ви съдим,
прави ми вече сметката чиновничката – та дано се подплаша от угрозата да се повлача по съдебни зали. Аз обаче вече съм позагряла и също влизам остро – по-добре веднъж триста лева, отколкото всеки месец по 50 за парно, което не ползвам.
Ами тогава си купете жилище без парно,
не ме пуска да се измушвам покрай въжетата на ринга съперничката отсреща. И ми дава пример със себе си. Няма смисъл да отговарям, че за тоя тип жилища ще ми трябват доста над 300 лева. Вместо това искам пак проклетия входящ номер.
6. „Какво си въобразявате – те правителство не могат да сглобят, с една КТБ не могат да се справят. А вие искате с едно заявление да промените три закона?!”,
млатва ме пак EVN боецът. Този път наистина ми изкарва въздуха – още малко и ще се задъхам от гняв. Обаче и тя ми е набрала доста – почва да чука ядно по клавишите на компютъра. Отстрани сигурно сме заприличали на Кобрата и Кличко от оная снимка, на която са като два бика, които ей сега ще се надянат на рогата. Понеже не знам кой ще надвие в крайна сметка, бързам да изпреваря финала с въпроса каква е тактиката на дружеството в създалата се ситуация – да чакам официален отговор на заявлението, нова сметка или направо призовка.
7. Няма тактика! На нищо не се надявайте!,
гръмва отсреща. Тоя път вместо тъпия удар от боксова ръкавица върху жива плът чувам само откос от печата.
Аз издържах до този рунд. Имам входящ номер, даже без аркада на лявата вежда. Обаче един брат по съдба на съседното гише окапа още на първия десен прав – върнаха го да доведе жена си, защото била титуляр на партидата, но даже и тогава каузата му била обречена и щял да си загуби времето…
На тази служителка (за сведение на работодателя на третото бюро отдясно наляво) сега могат да напишат една похвала за самоотвержено защитаване на каузата на компанията. На мен само ми напира да кажа, че може и тук законът да не е променен, може и да загубя в тукашния съд, но за нейно сведение има още един – европейски в Страсбург. А неговите решения, освен че одрусват държавата с яки обезщетения, я принуждават и да си поправи нормативните актове.
Ако имаше на ринга съдия, най-много да ми беше вдигнал ръката като на морален победител. Но някак си не се чувствам така, преди „Топлофикация” да се е признала за победена. Докато и ако изобщо това стане, тепърва ни предстои да влезем в сцени от „Роки”1, 2, 3…
Който смята да участва като мен, да почва тренировките. Пък аз сядам да пиша писмо на Кубрат Пулев – ако Кличко пак му избяга по тъча за мача на 15 ноември, да дойде да удари едно рамо. Може също ъперкът, кроше или каквото там ще просне „Топлофикация” поне в нокдаун! /Марица/