България е втората страна след Русия, която е подкрепила изграждането на проекта „Южен поток“ още в началото на 2008 г. До момента само у нас, в Русия и в Сърбия има направена първа заварка на тръбите.
Строителството пък е започнало само в морския участък на газопровода, в който акционери са „Газпром“, „Ени“, „Винтерсхал“ и ЕДФ. Общото дружество за морския участък се казва „Южен поток транспорт“ и продължава да се строи, включително в български териториални води.
В този процес страната ни не участва. Компанията за морската част има сключен договор за съхранение на тръбите с пристанищата във Варна и Бургас.
Най-изостанала в строителството на тръбата е Хърватия, където още не е създадена обща компания за изграждането . До последно дали да участват в проекта се чудеха Италия и Австрия. И с двете държави обаче Русия има междуправителствени договори за бъдещо сътрудничество по проекта.
Отделно Москва води преговори с Босна и Херцеговина, с Македония, Гърция и Румъния за евентуални отклонения от „Южен поток“ към четирите държави.
Най-голям дял от газопровода „Газпром“ държи в Сърбия – 51%. Всички останали държави, включително България, имат по 50 на сто от проекта на тяхната територия.
Общата цена на газопровода в момента е близо 24 млрд. евро – двойно повече от първоначалния план.
Най-скъпа е морската част на тръбата – 14 млрд. евро. В България проектът ще струва 4,1 млрд. евро по информация на Министерството на икономиката. Половината от парите за тръбата ще плати София, а другата половина – Москва.
Тъй като Българският енергиен холдинг, който е акционер в проекта, не разполага с достатъчно средства, нужните 2,05 млрд. евро ще бъдат взети на заем от Русия. Той ще се изплаща от транзитните такси, когато газопроводът излезе на печалба.
Първата готова част от тръбата ще бъде изградена в Краснодарския край на руския бряг на Черно море до края на 2014 г. Следва морската – до края на 2015 г. Докато България успее да изгради нови тръби, газопроводът у нас ще използва съществуващата инфраструктура, планира „Булгартрансгаз“.
След като Русия и Украйна успяха да се разберат за газовите доставки в края на миналата седмица, опасността от газова криза в България засега отмина. Преди това да се случи обаче, стана ясно, че страната ни е напълно неподготвена да се справи с пълно спиране на горивото, защото 90 на сто от газът идва от Русия по единствения съществуващ път – през Украйна, Молдова и Румъния.
Причините да не можем да реагираме при криза са няколко – нито една от междусистемните връзки със съседните страни не е готова, газопроводът „Южен поток“ е замразен до второ нареждане от Брюксел, соченият като приоритетен за ЕС проект „Набуко“ се провали, а единственото ни хранилище в Чирен остава все така малко.
България ще може да реагира адекватно при спиране на доставките от Русия по сегашното трасе през Украйна най-рано през 2016 г. Причината – тогава се очаква да заработи първата фаза на проекта „Южен поток“ и първата междусистемна връзка Русе – Гюргево.
Година по-късно ще може да тръгне българо-гръцката връзка Димитровград – Комотини. Най-важният проект – този с Турция, все още е в толкова изостанала фаза, че няма информация кога би могъл да се осъществи въобще. Единственият сигурен участник в него е държавната „Булгартрансгаз“.
„Южен поток“ ще е готов най-рано
Газопроводът „Южен поток“, който е в най-напреднала фаза у нас, ще служи като второ трасе за достъп на руски газ до България. Идеята на проекта е да се заобиколи Украйна, като се доставя синьо гориво от Русия по дъното на Черно море през България, Сърбия, Унгария, Хърватия, Словения, Италия и Австрия.
Планираният капацитет на тръбата е 63 млрд. куб. м. Първоначално обаче след 2016 г. по него ще текат само транзитните доставки за България, Македония, Гърция, Турция и Румъния. Едва след 2018 г. ще потече и гориво към Централна Европа.
Очаква се България да спечели по проекта от две направления – повече работни места и повече договори за местни компании като подизпълнители на концерна строител.
От началото на тази година България упълномощи Брюксел да преговаря вместо нея за газопровода и спря строителството му у нас. Все още не е ясно докога ще се бави проектът, но всяко изместване във времето се отразява и на възможността на България да реагира при нова газова криза.
Връзката с Румъния е готова, но неизползваема
Втората газова връзка, която трябва да заработи в полза на България, е с Румъния. Интересното в проекта, за който Брюксел даде пари, е, че той ще бъде завършен още през тази, най-късно през другата година, но ще бъде неизползваем за България.
Заложеният план е по тръбата да бъде доставян газ за района на Гюргево, но не и за България. Причината – налягането на българската система е по-високо от това на румънската и съответно горивото може да тече само в посока север.
За да заработи газопроводът, е необходимо Букурещ да инвестира в нова компресорна станция. Оттам обаче чакат еврофинансиране, за да довършат проекта. В момента близо 80 на сто от използвания в Румъния природен газ е от местен добив.
Трябват над 400 млн. лева за Чирен
България се нуждае от 400 млн. лева, за да разшири единственото си находище в Чирен. Неговият капацитет трябва да бъде близо 1 млрд. куб. м, а в момента е едва 550 млн.
Данните на икономическото министерство показват, че е все по-невъзможно да бъде изградено второ хранилище в България близо до Галата. Бившето находище там е изчерпано и се пълни с вода. Разглежда се все пак възможността то да бъде разработено от проектната компания за „Южен поток“.
Съмненията на Брюксел спряха мегапроекта
Писмо на Европейската комисия от края на миналата година стана причина за замразяването на проекта „Южен поток“ в България.
Повод за острата реакция на Брюксел бяха опитите за промяна на закона за енергетиката, с които щеше да се позволи морската част от газопровода да бъде изключена от обхвата на евродирективите. Извън обхвата на евродирективите щеше да остане и тази част от тръбата, която преминава през икономическата зона на България.
В началото на годината бе изтъкнато, че причина за спирането на газопровода е, че те той не отговаря на правилата на третия енергиен пакет на общността. От Брюксел написаха писмо до икономическия министър по това време Драгомир Стойнев, в което е описано на какви правила трябва да отговаря „Южен поток“.
Първо, доставчикът на природен газ и операторът на газовата мрежа трябва да са различни компании. В случая общата компания е руската „Газпром“, която добива газа, но и участва във всички дружества оператори на тръбата.
Второ, трябва да има прозрачен начин за определяне на транзитните такси през територията на страната. До момента в нито една от страните членки, през които ще преминава тръбата, няма ясна договорка как ще се определят преносните такси, включително и в България.
Трето – „Южен поток“ трябва да дава правото и на трети различни от акционерите страни да транзитират синьо гориво по тръбата. България е и единствената страна от ЕС, която е включила опцията за достъп на трети страни до тръбата в споразумението си с „Газпром“. Не е ясно обаче при какви условия може да влезе в сила тази опция.
Най-напреднали по проекта сме ние и Русия
България е втората страна след Русия, която е подкрепила изграждането на проекта „Южен поток“ още в началото на 2008 г. До момента само у нас, в Русия и в Сърбия има направена първа заварка на тръбите.
Строителството пък е започнало само в морския участък на газопровода, в който акционери са „Газпром“, „Ени“, „Винтерсхал“ и ЕДФ. Общото дружество за морския участък се казва „Южен поток транспорт“ и продължава да се строи, включително в български териториални води.
В този процес страната ни не участва. Компанията за морската част има сключен договор за съхранение на тръбите с пристанищата във Варна и Бургас.
Най-изостанала в строителството на тръбата е Хърватия, където още не е създадена обща компания за изграждането . До последно дали да участват в проекта се чудеха Италия и Австрия. И с двете държави обаче Русия има междуправителствени договори за бъдещо сътрудничество по проекта.
Отделно Москва води преговори с Босна и Херцеговина, с Македония, Гърция и Румъния за евентуални отклонения от „Южен поток“ към четирите държави.
Най-голям дял от газопровода „Газпром“ държи в Сърбия – 51%. Всички останали държави, включително България, имат по 50 на сто от проекта на тяхната територия.
Общата цена на газопровода в момента е близо 24 млрд. евро – двойно повече от първоначалния план.
Най-скъпа е морската част на тръбата – 14 млрд. евро. В България проектът ще струва 4,1 млрд. евро по информация на Министерството на икономиката. Половината от парите за тръбата ще плати София, а другата половина – Москва.
Тъй като Българският енергиен холдинг, който е акционер в проекта, не разполага с достатъчно средства, нужните 2,05 млрд. евро ще бъдат взети на заем от Русия. Той ще се изплаща от транзитните такси, когато газопроводът излезе на печалба.
Първата готова част от тръбата ще бъде изградена в Краснодарския край на руския бряг на Черно море до края на 2014 г. Следва морската – до края на 2015 г. Докато България успее да изгради нови тръби, газопроводът у нас ще използва съществуващата инфраструктура, планира „Булгартрансгаз“.
Не се знае кой ще заварява тръбите
Абсолютните ползи от газопровода „Южен поток“ за българската икономика отдавна са ясни – той ще осигури работни места, ще подобри газовата инфраструктура на страната и ще подобри мястото на България в енергийната карта на Европа. Има обаче два въпроса, на които трябва да бъде получен отговор.
Първо, колко и дали въобще България ще спечели от изграждането на газопровода. Досега нито Министерството на икономиката, нито Българският енергиен холдинг като участник в проекта са публикували финансова обосновка за изграждането му.
Второ, кой всъщност е строител на проекта? Брюксел започна наказателна процедура срещу България заради липсата на прозрачност при избора на строител на тръбата. През май т.г. за строител беше посочен руско-български консорциум между фирмите „Стройтрансгаз“ и обединението „Газпроект-юг“. По-късно собственикът на „Стройтрансгаз“ Генадий Тимченко бе включен в списъка със санкции на САЩ и се оттегли от проекта в Сърбия и България.
Официална информация за това от българското правителство и досега не е обявена. Продължава да липсва информация и за всички останали търгове по проекта.
382 млн. лв. стоят блокирани в ББР
Над 382 млн. лева за газопровода „Южен поток“ в момента стоят блокирани в държавната Българска банка за развитие (ББР) по данни на компанията.
Половината от парите са внесени от „Газпром“, а другата половина от Българския енергиен холдинг (БЕХ) в средата на август. Целта на вноската беше да се платят първите разходи по подготовката на строителството у нас.
Тъй като изграждането на газопровода е замразено до второ нареждане, парите стоят неизползваеми. Поне така уверяват от компанията. Заради необмисленото увеличение на капитала беше уволнен българският шеф в „Южен поток България“ Владимир Инков преди по-малко от месец. На негово място беше назначен бившият директор на „Булгаргаз“ Димитър Гогов.
В същото време заради липсата на достатъчно пари в БЕХ и „Булгаргаз“ България не може да поръча достатъчно газ, за да покрие търсенето в страната и газовата фирма се опитва да намери заем от 139 млн. лв., за да осигури доставките.
Плащането на БЕХ е първият транш на заема от Газпром банк за 620 млн. евро, обясниха от дружеството. Сумата ще се усвоява на траншове. Компанията трябва да тегли още един заем от същата банка, но към момента няма конкретна уговорка с руснаците.
Заплатите в компанията у нас тръгват от 4000 лв.
От края на август компанията „Южен поток България“ започна да набира активно кадри у нас. Търсят се строителни инженери и финансови мениджъри, като стартовата брутна заплата е 4000 лева. Задължително изискване за всяка от позициите е опит поне от 13 години в същата сфера, както и задълбочени познания в областта, за която се кандидатства.
От компанията изискват кандидатите да владеят отлично английски и руски език.
Мястото на работа е Бургас. Допълнително изискване е хората да могат да работят качествено в точно определени срокове.
Средната заплата на заетите в „Южен поток България“ е 10 358 лева, показва отчетът на компанията за миналата година. Тогава в дружеството работеха едва 23 души, а сумата, изразходвана за техните доходи и осигуровки, е била 2,86 млн. лева.
Заплатите в държавната енергетика винаги са били сред най-високите, но остават в пъти по-ниски от постигнатите в „Южен поток“.
Очаква се, докато трае строителството на газопровода, да бъдат наети над 2000 души. По-голяма част от тях ще бъдат българи, след като фирмите подизпълнители на проекта също са български.
Въпреки високите заплати дружеството работи на загуба, защото проектът все още не е реализиран. Очакванията на инвеститорите са, че тръбата ще излезе на печалба 15 години след пускането на пълен капацитет. Чак тогава България ще започне да връща и заема си за нейното изграждане. /Труд/