Държавният дълг може да скочи с 6.2 млрд. лв. до края на годината

Новопоетият държавен дълг може да се увеличи с 6.2 млрд. лв. до края на годината. Така 2014 г. ще отбележи абсолютен рекорд за последните няколко години по увеличаване на дълговото бреме с общо 10.6 млрд. лв.

Това се разбра на работни консултации във финансовото министерство с участието на представители на парламентарните партии по повод актуализацията на бюджет 2014. След срещата стана ясно, че за момента консенсус по параметрите няма.

Досега бе известно, че до края на годината трябва да се емитира нов дълг в размер на 4.5 млрд. лв. Той трябва да покрие планираното нарастване на дефицита по държавния бюджет с 1.5 млрд. лв., да осигури 2 млрд. лв. за евентуална ликвидна подкрепа на КТБ, ако се реши банката да бъде оздравена.

Актуализираният бюджет трябва и да осигури средства за рефинансиране с 900 млн. лв. на заема, теглен за подкрепа на ПИБ. Вчера обаче стана ясно, че дългът може да нарасне с нови 1.7 млрд. лв. Увеличението се налага заради недостига на средства във фонда за гарантиране на влоговете в банките, в който в момента има 2.1 млрд. лв. при нужни по предварителни разчети около 3.7 млрд. лв. за гарантираните влогове в КТБ.

За осигуряването на тези средства служебното правителство предложи заем да тегли самият фонд, а не държавата. Председателят на временната бюджетна комисия в НС Менда Стоянова от ГЕРБ обаче вчера обясни, че подобна схема е трудна за реализация и няма да е достатъчно изгодна.

„В момента този механизъм не е регламентиран в законодателството и ще трябва да се подготвят внимателни промени в Закона за БНБ и в Закона за гарантиране на влоговете, ако искаме да го използваме. Много по-честно и изгодно като лихвени условия в тази ситуация е държавата да емитира ценни книжа от името на фонда и да покрие дупката в него“, коментира Стоянова.

Експерти неофициално коментираха, че новият дълг може да се окаже и по-малък в зависимост от цената на евентуално спасяване на КТБ. Те допълниха, че всичко това праща актуализацията на бюджета на втори план след изготвяне на законодателни промени и вземане на решение за КТБ.

Още вчера стана ясно, че подобно предложение ще взриви политическите страсти в 43-тото Народно събрание. Размерът на новопоетия дълг и сега се критикува остро от БСП, а от АБВ дори считат, че дългът може да бъде намален от сегашните нива от 4.5 млрд. лв. наполовина. „Има възможност изобщо да не поемаме толкова много дълг и той да се намали почти с 50%“, обяви след срещата лидерът на групата на АБВ Ивайло Калфин. Той обаче категорично отказа да обяснява как може да се постигне това и дали предложението е равносилно на отказ от държавна подкрепа за КТБ.

Продължава да няма съгласие и по предвиденото завишаване на дефицита с близо 1.5 млрд. лв. Така общият минус в държавната хазна би стигнал 3 млрд. лв., или 4% от прогнозния БВП. И от АБВ, и от БСП считат, че дефицитът може да се удържи на позволеното ниво от 3% от БВП. „Финансовото министерство ни предостави данни за септември, които показват свиване на дупката в хазната и ако се поддържа консервативна разходна политика, ще можем да се поберем в 3% дефицит“, коментира Ивайло Калфин. Диаметрално противоположен е коментарът на ГЕРБ.

„Финансовото министерство наистина обясни как е възможен по-нисък дефицит, но това означава неразплащане на задължения към фирмите и дефицити в огромни системи“, коментира Менда Стоянова. Йордан Цонев от ДПС отказа категорично да коментира, преди да е запознал групата си с анализите по бюджета. Предпазливи бяха и от Реформаторския блок. Корман Исмаилов не се ангажира с позиция на блока по предложената актуализация. /Сега/