ТРИМАТА ВЕЛИКИ БЪЛГАРСКИ БАСИ
Александър Абаджиев
Стр. 304
Цена:25 лв.
ISBN: 978-619-186-060-9
Два въпроса ще възникнат у мнозина от почитателите на оперното изкуство, когато вземат в ръцете си тази книга, представяща великите български баси на ХХ век.Първият. Защо добавям Никола Гюзелев към „безспорните‘‘ имена на Борис Христов и Николай Гяуров?
Вторият. Кое ми дава право да ги наричам „велики‘‘, отделяйки ги сред други забележителни баси от целия ХХ век. Легендата Фьодор Шаляпин си остава пример за сравнение, подражание, преклонение…Защо тримата? Нека моята позиция защитят световните медии. Първо френските!
„Орор‘‘, 21 април 1966 г.: „България не се задоволява с Борис Христов и Николай Гяуров – най-прочутите баси на нашата епоха. Тя ни представя и един трети – съвсем младия Никола Гюзелев‘‘ (след триумфално концертно изпълнение на „Борис Годунов‘‘ от Софийската опера в парижкия театър „Шанз-Елизе‘‘).Същият вестник от ноември 1968 г.: „В момента и тримата най-добри баси в света идват от България – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев.‘‘ (След пет спектакъла на „Дон Карлос‘‘ на най-младия от „тройката‘‘ в парижката Гранопера).
„Журнал дьо диманш‘‘, май 1974 г.: „България сякаш е населена с борисгодуновци. Трима от най-красивите баси в света са българи – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев‘‘ (след „Борис Годунов‘‘ с Гюзелев в Гранопера).
В същата рецензия: „На 37-годишна възраст Никола Гюзелев вече е достигнал равнището на Борис Христов и умножава богатия контингент, който България доставя на световните сцени. Вероятно това е световен рекорд!‘‘