„Лукойл“ и „Газпром“ са сред новите наказани от САЩ фирми Властите в САЩ обявиха влизането в сила на нови санкции срещу руски компании, сред които е и частната „Лукойл“.
Това стана малко след като и Европейският съюз задейства в петък нов кръг санкции, опитващи се да принудят Москва да сътрудничи за уреждане на кризата в Украйна, а не – както Западът твърди – да я раздухва с въоръжения и директно участие на армията.
В публикувано съобщение от Управлението за контрол над чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите за пръв път попадат „Лукойл“, „Газпром“, „Транснефт“, „Газпром нефт“ и „Сургутнефтегаз“. С решението се забранява да им се доставят стоки и технологии за усвояване на петрол от дълбоководни находища, в арктическия шелф и от шистови скали.
И САЩ, и Европа правят практически невъзможно набирането на капитали от американския и европейския пазар, а ЕС добави още 24 имена на физически лица със замразени активи и визова забрана.
Сериозен натиск над приходите за бюджета
На практика санкциите на САЩ, които налагат и ограничения върху финансирането, засягат почти 90% от руския петролен сектор и практически целия добив на природен газ. Тези компании осигуряват почти половината от руския бюджет и около 70% от износа.
„Новите мерки ефективно ограничават този вид добив на петрол, лишавайки руските компании от оборудване, технологии и услуги, нeобходими за провеждането на тази дейност“, пояснява пред „Ройтерс“ високопоставен американски служител.
Загуби ще понесат и западни компании като Exon и ВР, които имат съвместни дружества с руснаците в този сектор. Но основният удар е спирането на финансирането на тези компании, както и лишаването от оборудване за геоложки проучвания и сондиране.
Засега ЕС не е санкционирала газовия сектор на Русия, а към „Лукойл“, „Роснефт“ и други компании се подхожда по-сдържано, защото имат в Европа – включително в България – рафинерии, вериги от бензиностанции и хранилища.
Свиване на инвестиционните програми
Официална реакция на „Лукойл“ засега няма, но пред агенция РБК източник от компанията казва, че въпреки всичко ще се справят, но е вероятно да последва съществено намаляване на инвестиционната програма и свиване на добива на петрол.
Основната причина е, че технологиите за фракинг са основно американски, а в рафинериите техниката за производство на високооктанов бензин идва от Европа и САЩ, пояснява той. „Няма как да избегнем намаляването в добива на петрол, ако държавата не помогне с данъчни облекчения, по-евтини лицензи за дейност и ускорени процедури за добавянето на нови участъци за добив“, коментира източникът в „Лукойл“.
В края на август Леонид Федун – един от съсобствениците на „Лукойл“ и вицепрезидент на компанията, каза, че се планира съкращаване на капиталовите разходи с около 2 млрд. долара заради неяснотите на пазара, предизвикани от западните санкции и „ниските цени на петрола“.
Освен OFAC за спазването на санкциите ще следи и Бюрото за индустриална сигурност (BIS) към Министерството на търговията на САЩ, което извършва контрол над експорта. Това означава, че изброените компании са добавени в т.нар. Entity List – списък, спрямо който действа максимално строг режим и може да се отказва износ на каквото и да било оборудване от САЩ, ако доставчикът знае, че то ще се използва за забранените дейности.
OFAC даде на американските компании 14 дни да довършат вече сключени договори. Мерките на ЕС са по-либерални – те не действат върху споразумения, сключени преди 12 септември 2014 г.
Удар и по най-голямата руска банка
В новия списък на САЩ за пръв път попада Сбербанк – най-голямата по активи руска банка, контролирана от държавата. Заедно с нея на Банк Москвы, Газпромбанк, НОВАТЕК, «Роснефт», Росселхозбанк, Внешикономбанк и ВТБ банк се забранява да получават кредити или да емитират дълг в САЩ за срок, по-голям от 30 дни.
„Това практически затваря за руските финансови институции достъпа до европейския и американския пазар с изключение на много краткосрочни дългове“, обяснява американски представител.
Герман Греф, председател на борда на Сбербанк, каза днес пред журналисти, че западните капиталови пазари вече са де факто закрити и ситуацията е по-лоша от описаното в санкциите.
В отбранителния сектор санкциите засягат държавната корпорация „Ростех“ и редица предприятия.
Руската реакция
Русия за пореден път каза, че санкциите са контрапродуктивни и не водят към никакво решение на кризата, а президентът Владимир Путин дори коментира, че така някои висши администратори и депутати няма да се пекат по плажовете в чужбина, а ще си седят у дома и ще работят за избирателите и страната си.
Отвъд ефектните думи Москва търси начин да помогне на засегнатите фирми – „Роснефт“ и „Новатек“ още този година може да получат милиарди рубли от Фонда за национално благосъстояние, заяви финансовият министър Антон Силуанов. Във фонда се заделят част от приходите от петрол и той действа като буфер за натоварената пенсионна система и според Силуанов може да се вземат около 60% от него, но ако ситуацията се влоши, може да се посегне и на останалите 40%.
Министърът на природните ресурси Сергей Донской каза, че заради санкциите в страната може да се появи голям държавен оператор на услуги за петролния сектор – например корпорацията „Росгеология“. Големите западни доставчици на такива услуги – включително картографиране и сондажи, като Schlumberger, Halliburton, Baker Hughes, Weatherford трябва да спрат сътрудничеството си с руснаците. Така те заедно ще изгубят приходи от около 3.5 млрд. долара годишно. /Капитал/