Един официален държавен документ предизвика истерия и яростна съпротива, защото посочи Русия като заплаха за сигурността на България. И се наложи да бъде преправен. За какво говори това?
„Мини криза”-та (по израза на служебния премиер) се размина – Съветът по сигурността към МС одобри „с консенсус“ редактиран вариант на документа „Визия: България в НАТО и в европейската отбрана 2020“, в който били „отразени становищата на всички отговорни институции”.
Да припомним: единственият проблем в първия вариант на документа, качен на сайта на Министерството на отбраната, бе поименното посочване на Русия. В смисъл, че провежданата от Кремъл „нова хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война“, е една от основните заплахи за България. И че „активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността, и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля”.
„Консенсусният“ вариант: Русия вече не представлява заплаха
Както можеше да се очаква, в „консенсусния“ вариант на документа Русия вече не представлява пряка заплаха за България. Вместо това като „източник на значителни рискове за националната сигурност“ е посочена „нестабилността на региони, намиращи се в близост“, например Черноморския. От кого е предизвикана тази нестабилност – това не се казва, включително когато става дума за Източна Украйна. Русия вече не води и няма нищо общо с „хибридната война“, а пък от изречението за „явната информационна война“ няма и следа. Както и от българските „субекти” агенти на руската политика.
По отношение на анексирането на Крим като един вид малка компенсация е вмъкнато определението „незаконно“. Няма да е чудно обаче, ако накрая (когато документът стигне до новия парламент) и то отпадне. Няма да е учудващо също така, ако вече въобще не се споменава Русия. Нито Крим, нито Украйна.
Но и без тези „редакционни поправки”, както вероятно ще ги определят авторите им, случилото се с „Визия 2020” е достатъчно показателно. За премиера то може да е „мини криза“ – той си знае в какво се е изразила тя и кой му се е накарал. За България обаче това е свидетелство за нещо много по-важно.
Страх да се назове истината
Първо, „мини кризата”-та за пореден път извади наяве познатия почти повсеместен страх да се каже истината, която иначе е известна на всички. А тя е, че България е зависима от Русия – и то в степен, която е недопустима от гледна точка на сигурността ѝ. Зависима заради единствените си, съветски самолети и заради единствената си, руска газова тръба. Заради „големия шлем” на руските проекти и интереси и заради съпътстващите ги финансови потоци. Те моделират в нужната посока икономиката и политическия живот, изпълнен с чакащи на опашка кандидат-„герхардшрьодеровци”.
Един министър си позволи да каже тази истина, макар и в далеч не най-острата възможна форма. След което бе шамаросан и принуден да се оправдава като ученик.
Информационната война
Второ, „мини криза”-та напълно потвърди истинността на тезата от първоначалния текст на документа за водената срещу България информационна война. Точно защото истината бе казана от овластено лице в официален документ, споменатите в него „субекти” на тази война изпаднаха в истерия.
Най-напред интернет форумите бяха буквално залети от писани като под индиго (или по-скоро преписани от някой руски вестник) антизападни ругатни, повтарящи в най-агресивна форма най-крайните и манипулативни руски националистически трактовки на събитията в Украйна и света.
После се включиха и голяма част от медиите с публикации като тази: „Мизия (разбирай пострадалите от потопа хора) чака Шаламанов, той се готви за война с Русия”. Както и знайни и незнайни експерти, които се впуснаха да обясняват, че „в последните 25 години България има най-слабите, най-посредствените, най-сервилните и най-продажните политици в Европа”, един от които, разбира се, е министърът на отбраната заради „грубата си сервилност пред Вашингтон” и „крайната си яростна русофобия”.
Задействаха се и политическите „субекти”. Пред Министерството на отбраната протестираха онези, които преди няколко месеца откриха предизборната си кампания в Москва и се разхождаха с георгиевски лентички в българския парламент, докато Русия анексираше Крим.
Към тях се присъединиха „по-умерените“ застъпници на руския „голям шлем”, като поискаха оставката на военния министър.
На този фон дори лидерите на най-голямата „дясна” партия не се притесниха да обявят, че не смятат Русия за заплаха. Служебният премиер пък нареди „Визия 2020” да бъде свалена от сайта на Министерството, като каза, че „не иска да взема страна” и че „не бива от една текуща кризисна ситуация да се правят далеко отиващи заключения”.
„Текуща кризисна ситуация“ или прекрояване на света?
Всичко това се случва в момент, когато „текущата кризисна ситуация” от Крим се повтаря в още по-мащабна и извратена форма в цяла Югоизточна Украйна. Руските танкове и войници (които били „в отпуск”!) не просто завладяват територии, а рушат целия следвоенен международен ред. В изпълнение на очевидно отдавна замислен план управникът в Кремъл „води за носа” цяла Европа, прави каквото си поиска и не се знае докъде може да стигне. Разбира се, в Русия далеч не всички са съгласни със ставащото. Ето каква диагноза му постави неотдавна писателката Людмила Улицка, едно от блестящите имена на руската култура: „Моята страна днес е обявила война на културата, обявила е война на ценностите на хуманизма, на идеята за свободата на личността, на идеята за правата на човека, изработвана от цивилизацията през цялата ѝ история. Моята страна е болна от агресивно невежество, национализъм и имперска мания… Моята страна всеки ден приближава света към нова война, нашият милитаризъм вече е изострил нокти в Чечения и Грузия, а сега тренира в Крим и Украйна… Възторгът пред милитаризма отшумява, но въпросът е каква цена ще платят нашето и следващото поколение за това безумие. Защото, разбира се, този път води към Трета световна война”.
Според българските агенти на руската политика, всичко това не засяга България. За тях, както и за “Руските патриоти”, Улицка е „предател” и “враг на руския народ”.
За какво ги боли най-много
Всъщност – това, за което ги боли най-много, което ги хвърля в истерия, е, че България е направила своя цивилизационен избор – западната либерална демокрация. Това не е русофобия, а избор за цивилизацията на Улицка, вместо за света на Путин. Боли ги, че като член на НАТО и ЕС България се е измъкнала от този свят и няма как да я сполети съдбата на Украйна.
Затова се опитват да поставят под съмнение и да обърнат този избор, като манипулират и разделят българското общество. За България това не е „мини криза”, а голям, жизненоважен проблем.
Ясен Бояджиев /DW/