Опашките от паникьосани вложители в София се изпариха с бързината, с която се появиха. Това може да е била най-кратката банкова криза в историята или пък е прелюдия към още по-бурни събития, коментира американският в. „Ню Йорк таймс“ в кореспонденция от българската столица.
В град, където конспиративните теории са толкова разпространени, колкото и дюнерджийниците, гражданите имат различни версии какво е предизвикало това внезапно паническо теглене на пари от две от най-големите банки в България миналия месец.
Дали се дължи на спор, в който участват двама бизнесмени с политически връзки? Заговор от чуждестранни агенти като отмъщение за това, че България спира строежа на газопровод, предназначен да пренася руски природен газ? Нещо друго? Всичко от изброеното?
Каквато и да е причината, масовите тегления от Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка привлякоха отново вниманието към крехката икономика и нефункциониращата политика, които спъват България.
Макар присъединяването на България към ЕС през 2007 г. да изглеждаше многообещаващо, страната все още е най-бедната членка на съюза, като брутният вътрешен продукт на глава от населението е около 16 300 долара – стойност, която дори не достига половината от средното за ЕС.
Същевременно правителството е обвинявано в лошо управление на икономиката, а ЕС замрази милиарди евро помощи.
Недоволството на Москва от решението на България, взето под натиск от ЕС, да спре работата по газопровода „Южен поток“, засили тревогите за увеличаване на напрежението в регион, който вече е разклатен от украинската криза.
За мнозина българи, проблемите на страната им идват от връзките на някои бизнесмени с все по-непопулярното правителството на социалистите, водено от Пламен Орешарски. Този кабинет се очаква да остане на власт само до края на месеца, а на 5 октомври ще има предсрочни избори, припомня изданието.
Масовите тегления от банките задълбочиха разочарованието сред чуждестранните инвеститори и сред международната бизнес общност. Те разклатиха и доверието в способността на Българска народна банка да надзирава българската финансова система. Поставен бе и под въпрос нейният статут на една от малкото правителствени институции, които функционират сравнително добре.
С образована средна класа и атракции като черноморски плажове и старопланински върхове, България беше преди време магнит за чуждестранни компании.
Чуждите инвестициите обаче, които общо бяха над 9 млрд. през 2009 г., спаднаха до около 1,4 млрд. долара миналата година.
Корупцията и неправилната политика на правителството – хронични проблеми от падането на комунизма насам – а също и стотиците милиони долари задължение към американски и европейски производители на ток, нанесоха щети на бизнес климата, пише още американският вестник.