Бедствието в Източна България е поредният пример за хаоса в управлението на водите
Преливащите язовири в Източна България са поредният пример за дългогодишния хаос с управлението на водите у нас и липсата на координация при кризисна ситуация, показа проверка на „Сега“. Фактите около пропукалата се стена на язовир „Ботево“ и преливащите язовири от същата каскада „Засмяно“ и „Николаевка“ са учебникарски пример за скъсаните връзки между институциите и невъзможността за предприемане на елементарни превантивни действия.
От сайта на Басейнова дирекция – Дунавски район, която отговаря за язовир „Ботево“, до 22 юни по нищо не личеше, че в района има риск от наводнение. Това съвсем не е случайно. Границите на Басейновата дирекция, която е базирана в Плевен, се разминават с границите на НИМХ-филиал Варна, подал още на 18 юни предупреждението за повсеместни валежи на територията на Източна България. На сайта на НИМХ-Варна изрично е уточнено, че предупреждението е пратено до областния управител и кмета на Варна, други 5 длъжностни лица от община Варна, както и непосочени други кметове в Източна България. На сайта на дунавската дирекция няма данни да е получавано подобно предупреждение. На въпрос на „Сега“ имало ли е такова и какви превантивни действия са последвали от него, от дирекцията обещаха да проверят и да предоставят данни днес.
Че Басейновата дирекция е била изненадана от развоя на събитията личи и от факта, че много по-подробна информация за прелелите язовири в региона започна да предоставя аналогичният орган за Черноморски район. Оттам обясниха, че са били по-добре запознати, защото имат по-пряк достъп до кризисния щаб на територията на област Варна и до предприетите действия в сътрудничество с отделните кметове. Показателни за тези разминавания – и в границите, и в отговорностите, са данните за общините, попадащи в отделните басейнови дирекции.
В Черноморския район попадат едва 2/3 от община Аксаково, която отговаря като местна власт за прелелите язовири „Ботево“ и „Засмяно“, и 1/2 от община Суворово, която отговаря за язовир „Николаевка“. Разминаване има и в границите на областите, на които се намират пряко засегнатите населени места. Язовир „Ботево“ например се стопанисва от община Аксаково, част от област Варна, но пък за спасителните действия при част от околните села отговаря област Добрич. На територията на област Добрич е силно засегнатото от преливането на язовир „Ботево“ с. Ново Ботево.
Към този административен хаос трябва да се прибави и традиционната мъгла по темата кой точно отговаря за стопанисването на прелелите язовири. По тази тема въпреки трагедиите през минали години продължава да няма систематизирана информация. Язовир „Ботево“ е изключение от това, защото очевидно новите концесионери планират да го развиват като туристическа дестинация и са му направили сайт. От края на 2011 г. язовирът е даден на 30-годишна концесия на фирма МИТ-ТТХ, в която основен дял държи известният във Варна бизнесмен Антраник Шакариян.
От съобщението на Басейнова дирекция-Дунавски район от неделя изобщо не личи язовирът да си има стопанин. В него се казва, че язовирът е собственост на община Аксаково и за него няма издадено разрешително за ползване на воден обект от кмета на общината.
Язовирът бил „частично неработоспособен“. В същото време на сайта на самия язовир вчера се появи съобщение от стопаните му. „Бедствието, което ни сполетя беше сравнимо с цунами. Вълната, която връхлетя язовира беше с ниво метър и половина. Следствията – преливникът е разрушен, нивото на водата в коритото на язовира е на 50%. Благодарим ви за стотиците обаждания, които ни дадоха кураж и подкрепа в тежката ситуация. Язовир „Ботево“ го има и ще го има“, пише в него.
В същото време наводненията по поречието на река Суха не би следвало да са изненада за никого. Поредица от подобни бедствия са включени в предварителните оценки за риска от наводнения и на двете басейнови дирекции. Суха река е най-дългата в Добруджа – 126 км.
Другите два прелели язовира от каскадата – „Ботево“ и „Засмяно“, са оплетени в съдебни саги. Язовир „Засмяно“ е бил даден през 2011 г. на концесия на „Изострой Варна“, но договорът е оцелял едва две години и е едностранно прекратен от община Аксаково. Язовир „Николаевка“ пък е даден под наем за 5 години на фирма „Навара 10“, но цялата процедура е забуксувала и сега се чакат доказателства дали отдаването под наем е законосъобразно, или следва да се обяви концесия.
Следи ли някой за нивото им, не е ясно. По регламент при критично повишаване на водите кметовете на съответните населени места следва да сигнализират съответната басейнова дирекция. От официалните съобщения от последните дни няма данни прелелите язовири да са изпускани контролирано. /Сега/