Скандалът с ЕГН, които могат да се проверят в партийните подписки на сайта на ЦИК, стигна и до Брюксел.
Евродепутатът Ивайло Калфин е отправил питане до Европейската комисия дали възможността да се проверяват по ЕГН политическите пристрастия на гражданите не противоречи на европейското законодателство за защита на личните данни.
Според него е тревожно, че така могат да бъдат контролирани политическите предпочитания на избирателите, което ограничава свободата им да избират. Калфин пита и дали е допустимо политически партии и организации да разполагат с лични данни на граждани, за да регистрират листи за участие в избори. Отговорът на ЕК трябва да дойде до 8 седмици, тоест след изборите.
Посланикът на Великобритания в България Джонатан Алън заяви, че следи отблизо новините за неправомерно използваните ЕГН в списъците на политическите партии.
Според неговите наблюдения има и традиции в България обикновено партията, която губи изборите, да обяви, че е имало измами, но обикновено няма доказателства. С това се обезкуражавали българите да гласуват, което е много жалко и носело много отрицателен образ на страната за другите държави.
Главният прокурор Сотир Цацаров даде да се разбере, че и в този случай прокуратурата трудно ще стигне до поръчителите и извършителите на злоупотреби с лични данни при регистрацията на партиите. “Трябва да се търси както този, който е събирал подписите, така и самият подписващ – положилият подписа на лицето, което не отговаря на положилия подпис. Въпросът за партиите и коалициите, които са администратори на лични данни, е от компетенцията на Комисията за защита на личните данни”, добави Цацаров.
По време на координационната среща по случая между прокуратурата, ЦИК и Комисията за защита на личните данни преди ден бе решено към държавното обвинение да бъдат препращани само оплакванията, в които има данни за конкретно престъпление и чийто подател може да бъде установен.
Цацаров се съгласи с Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация” , според когото с възможността за проверка на подписите се дава възможност за злоупотреба с лични данни и политическите убеждения. /Труд/