Европейският парламент гласува вчера промени в правилата за борба срещу изпирането на пари, които ще притеснят политиците с нечисти доходи. Голямата новост е, че се предвижда всяка страна от ЕС да направи публичен централен регистър, в който ясно да се вижда кои са истинските собственици на фондации, холдинги, тръстове и други правни форми, в които сега често известни личности – включително министри, депутати, висши магистрати, президенти, лесно скриват акционерното си участие и необяснимите си доходи.
Регистрите на отделните държави трябва да бъдат свързани помежду си и да са „публично достъпни след най-обикновена онлайн регистрация“, което ще изисква минимум данни за търсещия достъп до мрежата. Това ще позволи от България например да се провери дали някой наш депутат или висш магистрат участва във фондация във Великобритания или в тръст в Австрия.
Директивата работи с понятието „политически значими лица“ – членове на правителството, на парламента, върховни съдии, държавни глави, вкл. и бивши. При тях се смята, че рискът от корупция е особено висок заради важните постове, които заемат, и властовите лостове, с които разполагат. В случаи на делови взаимоотношения с висок риск при такива лица ще се предприемат допълнителни действия като установяване на произхода на средствата, с които те оперират и разполагат.
Директивата срещу мръсните пари изисква още банкови чиновници, брокери на имоти, одитори, фирмени адвокати, счетоводители, данъчни консултанти, служители в казината да дебнат зорко за подозрителни финансови операции на техните клиенти и да докладват на службите за финансово разузнаване.
Целта на законодателните промени е допълнително да се затрудни прикриването на съмнителни сделки и да се подобри борбата с данъчните измами. Не е ясно обаче кога ще влязат в действие, тъй като това е „първото четене“ на проекта, а второто ще остане за новия европейски парламент. /Сега/