„Очевидно в сегашната напрегната ситуация е добре да се сложи известна пауза, поне за няколко дни или няколко седмици, докато ситуацията се нормализира. Но не смятам, че „Южен поток“ е под заплаха. И от тази гледна точка нямам притеснения в средно и дългосрочен план, но сега икономическите и енергийните рискове за България са високи.Те са свързани и с доставките на газ“.
Това беше част от коментара на министъра на външните работи Кристиан Вигенин пред Би Ти Ви на въпроса дали в тази ситуацията страната ще бъде под натиск за проекта. Това е доста сериозен завой в позицията на самия Вигенин, а и на правителството като цяло.
Само преди три месеца министърът на външните работи твърдеше, че не е работа на ЕС да се бърка в двустранните договорки на страната с Русия, а правителството натискаше за максимално бързо реализиране на проекта.
В четвъртък „Капитал daily“ съобщи, че докато българското правителство твърди, че е упълномощило Брюксел да води преговори с Москва за юридическия статут на „Южен поток“, депутатите приемат поправки в Закона за енергетиката, чиято цел по всичко изглежда е да извади газопровода от обхвата на европейското законодателство.
Това става въпреки изричното настояване и заплахи на Европейскaтa комисия, че България може да бъде изправена пред санкции. Брюксел настоява споразуменията за газопровода да бъдат предоговорени и приведени в съответсвие с европейското законодателство.
Причината за бързането с поправките вероятно е фактът, че „Южен поток-Транспорт“ (дружеството, което пренася газа през Черно море) е подписало споразумение за транзит с „Газпром“ и вероятно то нарушава европесйкото законодателство.
В петък, по време на стрещата си комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, въпросът е бил повдигнат и от бившия премиер Бойко Борисов.
В същото време в близките няколко дни се очаква да бъде обявен изпълнителята на участъка от газопровода на българска територия, който е на стойност 3.5 млрд. евро.
По думите на Вигенин България има огромен обмен с Русия, но дефицитът е огромен – близо 7 млрд. долара, „но оттам идват нашите енергийни ресурси и ние трябва да сме наясно с това“.
Според Вигенин“фактът, че сме част от Европейския съюз и имаме глас там, ни дава възможност, да поставяме на масата нашите проблеми. Без да престъпваме принципите, които са важни за нас“.
Министърът на външните работи заяви, че е бил „безкрайно учуден от реакциите“ след неговата визита в Украйна.
Според лидера на „Атака“ Волен Сидеров посещението е било „задкулисно“, което е признало фашистко правителство. Депутатът от БСП Страхил Ангелов, който посети Сирия и се срещна с Башар Асад, коментира във „Фейсбук“: „Този човек дава ли си сметка какви последствия за България може да има тази позиция?
По повод критиките Вигенин заяви, че не „бива да преувеличаме приятелския огън, защото е нормално да има различни мнения“. По повод мнението на Ангелов, външният министър коментира: „липсата на възпитание не е доказателство за познание за външната политика“.
„Причината да отида беше тревогата за българското малцинство в Украйна, информациите, че Русия ще употреби сила. Отидох да поискам гаранции, безкрайно съм учуден от част от реакциите в България. Българският интерес е българите в Украйна да бъдат защитени и няма власт, освен тази в Украйна, която е сега, може да даде тези гаранции“, заяви още външният министър.
Участието му беше кратко, заради среща в 18 ч. в Министерски съвет. Преди да напусне студиото той заяви, че „България няма интерес да живее в свят, в който големите съседи в защита на едно или друго малцинство да окупират части от територии на страни, да се опитват да влиаят директно върху процесите, да отказват диалог. България е страна, в която има интерес малките, по-слабите да бъдат защитени от по-големите и съседните държави. В този смисъл ние подкрепяме териториалната цялост на Украйна“, заяви още Вигенин.
/Дневник/