Първенството в класацията за „най-сив бранш“ държат строителството, търговията и туризмът, показа ново изследване на БСК
Сивата икономика у нас е нараснала рязко в годините от 2009-а до 2012-а по време на управлението на ГЕРБ. Това се отчита в анализ на Българската стопанска камара за периода 2007-2012 г. Данните показват, че в годините на кабинета „Борисов“ средната заплата е нараснала с 80%, а минималната – с 61%. Осигурителната ставка се е увеличила с 25%, таванът на облагаемия осигурителен доход се е вдигнал с 42.8 на сто, а минималният осигурителен доход – с 80%. Ставките на акцизите са по-високи с 12 до 30 на сто.
„Всичко това би трябвало да доведе пряко и косвено до значително увеличение на приходите. Тенденцията обаче е обратната. Растежът на приходите е два пъти по-малък от увеличението на брутния вътрешен продукт“, каза вчера изпълнителният председател на БСК Божидар Данев при представянето на анализа. В резултат несъбраните данъчни вземания за 2009 – 2012 г. се изчисляват на около 12 млрд. лева. „Това са загубите. Те отиват за търговия с влияние и за поддържане на непазарни условия. Представете си разпределени къде отиват тези пари“, коментира Данев. Според него сивата икономика има „шизофренно въздействие“ – от една страна, тя е зловредна за икономиката, но от друга, в условията на икономическа криза създава стабилност за уязвимите групи.
По данни на БСК сивият сектор е нараснал най-драстично през 2010 г. – с 5.1%, а в следващите две години темпът на растеж леко намалява – до 4.7 и 4.4% Най-изкушени да укриват данъци са фирмите в строителството, търговията и туризма, при които дори с невъоръжено око можело да се засекат сиви практики. „Не може да има заетост на 4000 легла в комплекси, където има 140 000 легла, че и отгоре“, коментира Данев. През 2011 г. при проверка на легловата база в Созопол например се оказа, че според общината на нейна територия има 80 хил. легла, в икономическото министерство се водят едва 2000, а според ВиК дружествата бройката е 40 хиляди. Примерът ясно показва, че когато трябва да се плаща данък, цифрите умишлено се занижават.
Проблеми, според анализа, създават и „чистите“ фирми, които понякога предпочитат да изнасят дейности към компании, потопени, дори частично, в сивия сектор. Особено драстичен случай – прекратен през 2014 г. – е възлагането на охранителна дейност на служители и фирми на МВР, посочиха от БСК. Дотогава вътрешното ведомство играело странна роля в бизнеса – то хем си докарва милиони от пазенето на обекти, хем издава лицензите на фирмите с такава дейност.
Според Божидар Данев скокът на сивата икономика се дължи най-вече на факта, че данъчните не успяват да съберат вземанията си. Той даде пример със здравно неосигурените, за чието лечение плащат частният бизнес и редовните платци. Експертът Григор Димитров допълни със случай, при който здравно неосигурен българин има нужда от тежка кардиологична операция за 12 000 лева. „Той отива, внася 638 лв. в здравната каса, възстановява правата си, операцията минава и той пак спира да плаща. Това се прави от много хора“, обясни Димитров.
Експертите на БСК предлагат пакет от мерки, с които сивите практики да се ограничат. Част от тях са свързани с въвеждането на нов стандарт за възстановяване на ДДС, по-затегнат режим за възстановяване на здравноосигурителните права, както и проверка на това какви осигурителни плащания се правят от централната и местната власт. Системата на данъчните също трябва да се подобри, тъй като в момента не е достатъчно ефективна, като инспекторите трябва да се увеличат. Една от идеите на БСК е стимулирането на данъчните да зависи от резултатите от приключило съдебно производство. Публичен регистър да дава яснота за обжалваните, отменени и оставени в сила ревизионни актове по сектори и региони, искат още от бизнес организацията.
СРАВНЕНИЕ
Недекларираната заетост в България е 22-30%, при средно за ЕС – 16%, обяви Димитър Бранков от БСК, който цитира доклад на дирекция „Заетост“ в ЕС. С това България държи челото на класацията за страните от съюза. Делът на сивата икономика като дял от БВП се запазва у нас през последните години и е около 30%. Според Европейската комисия сенчестият сектор у нас е 31.9% от БВП през 2012 г. спрямо 32.7% през 2007 г. Подобни са и данните на Световната банка за неформалната икономика в България – 33% от БВП през 2007 г., без съществена промяна в следващите години. /Сега/