До 30% от потребеният ток в Европейския съюз до 2030 г. трябва да бъде произведен от възобновяеми енергийни източници (слънце, вятър, вода и биомаса).
Това реши преди седмица Европейският парламент, като позицията му тепърва ще се обсъжда в Европейската комисия и от страните членки.
В момента държавите в ЕС се опитват да достигнат до 2020 г. дял между 14 и 20% (за България е 16%). Девет от тях обаче вече имат проблем с прекаленото разрастване на ВЕИ сектора заради високите все още цени на зеления ток и по-големите разходи за присъединяване и управление на новите мощности, което тласка нагоре и цената на електроенергията.
Сред страните, сблъскали се с прекалено бързото разрастване на сектора, е и България, която е въвела и трите най-строги мерки за ограничаването на зелената енергия – мораториум, ретроактивно въвеждане на такса и отказ от бъдеща подкрепа за проектите. Последната мярка е 20% такса от приходите на слънчевите и вятърни централи, която ще се плаща на тримесечие и влезе в сила от 2014 г. Тя се обжалва пред Конституционния съд по искане на президента Росен Плевнелиев.
Оказва се, че България въобще не е единствената страна, предприела драстични мерки срещу фотоволтаиците и вятърните турбини. В Гърция и Испания например има мораториум за изграждане на слънчеви централи. Там обаче мярката е насочена срещу мощностите, инсталирани върху земя.
И двете държави насърчават централите по покривите, които служат за собствено потребление. Това показва справка в сайта на Европейската комисия, който събира въведените мерки – http://www.res-legal.eu/.
Втората по тежест мярка – намаляване на приходите на слънчевите централи, е въведена в още 6 държави – Белгия, Франция, Италия, Словакия, Чехия и Гърция. Мерките при тях са ретроактивни, тоест обхващат и мощностите, построени преди.
Такса за достъп е въведена върху фотоволтаиците в Италия, за да компенсира разходите на местния системен оператор. Такса за присъединяване на мощностите е въведена и в белгийската провинция Валония и тя важи за изградените вече централи. У нас Държавната комисия за енергийно и водно регулиране също въведе такова плащане, като таксата е 2,73 лева за мегаватчас и се дължи от зелените централи на ЕСО.
В белгийската провинция Фландрия подкрепата за търговски, наземно монтирани фотоволтаици също е ограничена. Разликата с България е, че там мощностите са се подпомагали с т.нар. зелени сертификати, които централите са издавали за определени количества ток и са продавали на пазара. Цените на тези сертификати обаче са намалени със 79%.
Мерките със задна дата, които е взела Чехия, са свързани с намаляване на данъчните облекчения за производителите на зелен ток, свиване на признатите амортизации, както и нови задължения за монтиране на уреди за дистанционно управление на мощностите с цел по-лесното им управление.
В България именно централите с дистанционно управление пострадаха най-много от ограниченията за производителите на ток, наложени заради ниското потребление миналата пролет, защото се спираха най-лесно.
В свое становище от ноември 2013 г. Европейската комисия съветва първо да се анализира ситуацията на пазара на зелен ток, после да се пристъпи към мерки за нейното нормализиране.
Според заключенията на Брюксел трябва да има предвидима среда и стабилна цена на зеления ток, но той трябва да бъде подпомаган дотолкова, доколкото е необходимо, пише в доклада на институцията. От Еврокомисията се обявяват срещу налагането на ретроактивни мерки с цел ограничаване на производството на ток от възобновяеми енергийни източници.
Колко плаща бита за екоенергия?
Независимо че от август 2013 г. в сметките за ток няма отделна графа за зелен ток, битовите потребители и индустрията продължават да плащат такса за него. Това показва доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), публикуван на страницата . Ведомството определя цените на електроенергията у нас.
Според данните на ДКЕВР големите предприятия, които не купуват ток от регулирания пазар, плащат по 0,0152 лв. за киловатчас или по 15,20 лева за мегаватчас без ДДС за зелен ток. Данните на регулатора показват още, че свободният пазар консумира една трета от тока, произведен от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Останалите две трети тежат върху битовите потребители.
Според изчисленията на Националната електрическа компания (НЕК) цената на зелената добавка в общата стойност на тока трябва да бъде 30,75 лева за мегаватчас или повече от 3 стотинки на киловатчас, за да покрива разходите на държавното дружество и частните доставчици ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго про“.
Но много малка част от тази сума действително е включена в цената на електроенергията (под 1 стотинка на киловатчас). Друга част от сумата се компенсира от приходите от продажба на емисии парникови газове.
Трета част влиза индиректно в държавната енергетика чрез въведената 20-процентна такса върху приходите на слънчевите и вятърните централи. Събраните средства обаче не компенсират разходите, направени от доставчиците на ток по присъединяване на зелените мощности, показват разчетите на ДКЕВР от края на миналата година. /Труд/