Фондация „Живите български корени“ издаде уникалния фотоалбум „Народни носии от България“
Народни носии от България
От сандъка на времето
Този албум е врата към един свят, в който миналото диша чрез тъкани, цветове и символи. Свят, съхранен благодарение на отдадеността на двама изключителни пазители на българската традиция – Диана Димова и д-р Сирхан Мустафов (1975-2025). Тук е събрана само малка част от техните богати частни колекции, създавани с години – чрез пътувания, срещи и с много любов към България.
Всяка носия в този албум е памет – историческа, художествена и духовна. Комплектована е внимателно, разпознавана, описвана и пазена като реликва. Костюмите идват от различни краища на страната, но ги обединява едно: те носят пулса на земята, ритъма на традицията и сръчността на ръцете, които са ги създали. Много от тях са на повече от век, а някои са толкова редки, че пълни образци липсват дори в най-големите български музеи. Където е известно, е посочено името на жената, семейството или рода, на когото са принадлежали – за да бъде чут отново гласът на хората, вплели сърце и вкус в тези шедьоври на народното изкуство.
Материалното е тленно, но смисълът – не. Времето отнема телесното, но духовното оцелява, ако го съхраним. Всяка стара носия е история, която заслужава да бъде разказвана и споделяна, за да стигне до онези, които идват след нас.
С този албум искаме да направим видима красотата на опазеното народно наследство, да предадем знанието за нашите национални костюми – техните орнаменти, символи, тъкани и особености. Вярваме, че шевицата – макар и древна – има силата да вдъхновява и днес: съвременните българки, творците, занаятчиите, всички, които продължават традицията в нови, живи форми.
От името на Фондация „Живите български корени“ изразяваме своята дълбока признателност към Диана Димова и нейното семейство за доверието, с което ни позволиха да документираме и покажем тези безценни носии в изданието, което държите в ръце. Пожелаваме ви да му се насладите, да го пазите и да го предадете на децата и внуците си – като светла нишка между миналото, настоящето и бъдещето на България.
Теменужка и Петър Петрови
Фондация „Живите български корени“
/Снимките и статията се публикуват с любезното съдействие на Фондация „Живите български корени“/
ФА „Тракия“ подготви 32 българчета за „Мегдана на другата България“ в Мюнхен
В рамките на два дни ФА „Тракия“ беше домакин на 32 българчета, живеещи със семействата си в чужбина, които рамо до рамо с професионалните танцьори разучаваха „Тракийски танц“.
Инициативата води в родината на родителите им и българския фолклор 16 момичета и 16 момчета от Великобритания, Франция, Германия, Испания, Нидерландия.
Майсторският клас, организиран от екипа на ансамбъла, показа на младите хора емблематичния танц, създаден от проф. Кирил Дженев. Стъпка по стъпка те разучиха техниката и спецификите му, за да го пресъздадат на големия форум „На мегдана на другата България“ през май в Мюнхен, Германия.
Идеята за този майсторски клас се ражда миналата година по време на десетото юбилейно издание на събора „На мегдана на другата България”, споделя Лютвие Генчева, която води децата от Европа. Макар родени и живеещи в чужбина и всеки танцуващ в различен състав, българската връзка съществува между тях. Тогава Лютвие им обещава, че ще създаде младежки състав, където да се срещат по-често и да прекарват повече време заедно, танцувайки.
„Децата са страхотни. Те са от 19 състава от всички държави. Предлагаме им няколко танца от различни етнографски области и накрая заедно избрахме емблематичния Тракийски танц. С проф. д-р Андонов направихме подбора преди празниците в края на годината, защото това тяхно участие и пътуване се оказа подарък“, разказва за процеса художественият ръководител на ансам профбъл. д-р Даниела Дженева.
11-ото издание на събора за българско фолклорно наследство „На мегдана на другата България“, което ще се състои от 15 до 17 май в Германия, под мотото „Либе ле, либе хубаво…“. Домакин ще бъде Фолклорен ансамбъл „Лазарка“ – Мюнхен. Съборът е създаден по идея на Анита Екенова, ръководител на фолклорна група „От извора“ – Лион, през 2015 г. Досега съборът е гостувал в Испания, Чехия, Дания, Италия, Палма де Майорка и Франция, обединявайки българските общности зад границата.
/Филибето/
Филм за историята на фолклорния оркестър на БНР потегля към Виена и Берлин
Документалният филм „Народната музика е животът ми“ който проследява 74-годишната история на Оркестъра за народна музика на БНР беше представен на 26 февруари във Виена и на 2 март в Берлин.
„Това е един от най-добрите оркестри в Европа!“, споделя Радка Стаменова – режисьор на кинолентата, цитирайки думите на световноизвестни български музиканти, запечатани в кадрите, които на 18 февруари за първи път бяха прожектирани пред публика в София. Лентата представя изпълнения на поколения професионалисти и проследява историята на оркестъра, която започва в далечната 1952 г. със създаването на Ансамбъла за народни песни към Българското радио, включващ хор, който по–късно придобива световна известност под името „Мистерията на българските гласове“ и оркестър, сформиран около Угърчинската група с ръководител Цвятко Благоев – музикантът, чието изпълнение е първото прозвучало „на живо“ в ефира през 1935 година – тази, от която започва и летоброенето на БНР.
В създаването на документалния филм са използвани архивни записи, съхранени в „Златния фонд“ на БНР и БИНАР, както и множество запазени кадри от фонда на БНТ. „Никой не гъкна по време на цялата прожекция. Имаше и сълзи в очите, а и ни питаха откъде сме намерили всички тези кадри. Истината е, че се постарахме да открием в архивите онези, които най-точно отразяват живота на оркестъра“, споделя Радка Стаменова за премиерата в София и допълва:
„Решихме да направим прожекциите във Виена и Берлин точно сега, за да отбележим Националния празник на България – 3 март. Благодарна съм, че Борислав Петранов, директорът на Българския културен институт в Берлин, ни включи в програмата. За съжаление в БКИ във Виена програмата беше запълнена, затова заедно с Българо-австрийското у-ще „Проф. Иван Шишманов“ ангажирахме зала. Децата ще участват с фолклорни танци, а директорът Сълзица Громан ни предостави контакти, така че изпратихме покани до посолството, БКИ, сдружения и т.н. Помогнаха ни и журналисти от България, които имат колеги във Виена и Берлин, като ги поканиха на събитието.“
Стаменова споделя, че целта на организаторите е филмът да обиколи и другите български общности в Европа, след което да напусне пределите на континента и да гостува на българите зад Океана. А за предстоящите премиери пред българи и чужденци зад граница сподели:
„Смятам, че това което ще впечатли и българи и чужденци са хората и музикалните изпълнения. Ансамбълът и танцьорите от онова време няма как да не направят впечатление! Спомням си, когато баща ми Цвятко Благоев пътуваше с Младежкия ансамбъл „Вл. Маяковски“, често разказваше: „Всички стават на крака, когато започнат българските песни и танци“. А аз самата помня, че вратите стояха винаги отворени, защото хората не се събираха в залата и бяха по коридорите. Във филма ще видите с каква лекота пеят Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова и Атанаска Тодорова, а също и как свирят Костадин Варимезов, Цвятко Благоев, Стоян Величков и баща ми. Не може да не се впечатлите! А чужденците, особено в Америка и Канада, се включват в танцови състави и учат български песни. Факт е, че хорът на Ваня Монева на олимпиадата в Япония беше поканен да изпълни химна им. Какво повече да кажа?!“
Радка Стаменова сподели и идеята си да бъде организиран Младежки фолклорен фестивал в София с участието на певци, инструменталисти и танцьори от местни училища и българските училища зад граница, като разчита и на съдействието на Радио България:
„Трябва всички да работим за популяризирането на българската народна музика, песните, танците, културата и обичаите ни. Това означава, че МОН и ръководството на БНР трябва да направят така, че да има повече предавания за фолклор, за да популяризираме българската музика и хората, защото те са прекрасни! Където са се появили българи с фолклорни танци, песни и музикални изпълнения, винаги са направили фурор! Затова искаме да популяризираме оркестъра, защото той сега е от виртуозни инструменталисти и дори във филма интервюираните споделиха, че такъв като него няма и може би е най-добрият в Европа, а дори и в света!“
/БНР/
Симона Баковска избира пътя на българския фолклор
Симона е от село Яковица и е ученичка в 11 клас на Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“, специалност народно пеене, в класа на вокалния педагог Мария Урилска.
Любовта ѝ към музиката започва още на 10-годишна възраст по време на часовете по музика в началното училище. Именно тогава фолклорът, и най-вече родопската песен, се превръща в нещо дълбоко лично за нея. Важна роля в първите ѝ стъпки изиграва учителката ѝ Бойка Арабаджиева, която я насърчава, дава ѝ правилни насоки и я подкрепя да продължи да се развива в пеенето.
Фолклорът е част от семейната история на Симона. В нейния род почти всички са свързани с музиката – баба ѝ е пяла родопски песни, дядо ѝ е свирил на гъдулка и тамбура, а майка ѝ също се е занимавала с народно пеене. Тази приемственост я кара още по-силно да усеща отговорността и смисъла да продължи по този път.
Решението да учи в Широка лъка не идва лесно, но ключова подкрепа ѝ оказва Асен Михайлов – човекът, който вижда желанието ѝ и ѝ подава ръка, за да сбъдне мечтата си. Именно тази подкрепа ѝ дава увереност да направи крачката към професионалното обучение по фолклор.
За Симона българският фолклор е силен израз на националната ни идентичност. Тя вярва, че чрез народните песни се съхраняват традициите, историята и ценностите на народа ни, а връзката между миналото и съвремието остава жива. Особено я вдъхновяват изпълненията на големите родопски певици като Бойка Присадова, Радка Кушлева, Надежда хвойнева.
Обучението в НУФИ „Широка лъка“ Симона описва като „дълга песен“ – време, което минава бързо, но е изпълнено с емоции, красота и споделена любов към музиката. Там тя се чувства част от едно голямо семейство, в което всеки ден звучи песен, танц или инструмент. С благодарност говори за своите преподаватели, които са я изградили както като изпълнител, така и като личност – Мария Урилска, Ганчо Гавазов и други.
Младата певица има редица участия и отличия от престижни конкурси и фестивали, сред които „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и конкурс в Котел. Тя се изявява както индивидуално, така и в групови изпълнения, като признава, че обича и двата начина на пеене еднакво.
Особено емоционални за нея са участията в родното ѝ село Яковица и околните селища, макар и обезлюдено, където хората винаги я посрещат с подкрепа и обич. За Симона най-важното е публиката да усети искрената емоция, връзката с традицията и автентичността на песента.
Макар все още да не е взела окончателно решение къде ще продължи образованието си след завършването на училище, Симона е категорична, че бъдещето ѝ ще бъде свързано с музиката и българския фолклор.
/БНР/
Музикално-танцов спектакъл „Край Марица“ на ансамбъл „Тракия“
БНР събира фолклорните таланти на България с концерта „Приказки за малки и големи“
На 12 февруари 2026 г. от 19:00 часа в Първо студио на БНР в София, Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов ще представи поредното издание на концерта „Приказки за малки и големи“. Вдъхновяващата среща с най-младите изпълнители в жанра на народната музика е част от непрестанните грижи, които полагат професионалните музиканти и техният диригент, за да подкрепят талантите.
На сцената на емблематичното студио възпитаници от различни точки на България ще се срещнат със своите любими известни изпълнители от Оркестъра и ще засвирят заедно.
В това издание на проекта гост-солисти ще бъдат:
Стефани Митева – очарователната четвъртокласничка от 144 СУ „Народни будители“ – София, която ще покаже уменията си едновременно като гъдуларка и певица. Неин преподавател е Теодор Димитров.
12-годишният тамбурист Искрен Тодоров, който е от Школата по тамбура „Славмюзик“ с преподавател Петър Славов ще представи една пиеса от репертоара на Румен Сираков в аранжимент за соло тамбура и оркестър на Коста Колев. Талантливият млад музикант е възпитаник на НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас, където изучава класическа китара.
Един от младите таланти, които будят особено възхищение през последните години, е 13-годишният добричлия Тодор Тодоров. Младата надежда в акордеонната школа вече събира овациите в цяла България, свирейки на една сцена с някои от най-големите ни фолклорни музиканти. Негов преподавател е небезизвестният акордеонист Петър Гочев. Пиесата, която ще чуем в изпълнение на Тодор и Оркестъра на Радиото, е аранжирана от Йордан Данев и представя два любими фолклорни стила на младия музикант – музиката на Добруджа и Тракия.
От прочутата варненска гайдарска школа представител ще бъде дванадесетокласникът Иван Йорданов с преподавател Недко Царев. Възпитаникът на НУИ „Добри Христов“ – Варна ще дебютира като солист на Оркестъра с много интересна пиеса от репертоара на Рамадан Лолов, специално аранжирана за него от Костадин Генчев.
Тракийската певица Преслава Кънева (14 г.) ще се представи с песен от репертоара на Русанка Комитова, която е част от уникалния фонд на БНР. Гласовитата млада изпълнителка е от Стара Загора и изучава народно пеене в НУФИ „Широка лъка“ с преподавател Румина Янева и в музикалната школа на „Фолклорно бъдеще“ с преподавател Ваня Вълкова.
Популярна шопска песен от репертоара на известната народна певица Лиляна Галевска ще изпълни 13-годишната Марая Владимирова. Тя е в 6 клас и изучава народно пеене при певицата Евелина Христова в 144 СУ „Народни будители“, гр. София.
Ученичката от НУФИ „Филип Кутев“ Вилияна Петрова с преподавател Ваня Друмева ще представи песен, която неотдавна в дебютните си записи за БНР регистрира певицата Галя Гильова. Младата певица вече е със сериозна заявка сред странджанските изпълнители, а качествата ѝ бяха оценени най-високо на XI-ия Национален фестивал в Средец, където получи най-голямото отличие – Приз „Комня Стоянова“.
Името на младото дарование от Добруджа Рая Петева вече е известно в социалните мрежи от многобройните клипове с нейно участие на най-различни сцени. Гласовитата 10-годишна изпълнителка от Силистра ще изпълни песен, която е част от незабравимите записи, които нейната учителка – славеят на Добруджа Калинка Вълчева, е увековечила в БНР с аранжимент на Коста Колев.
Красива автентична пиринска песен ще ни представи Симона Миткова от НМУ „Любомир Пипков“, гр. София. Тя е ученичка в 12 клас и неин преподавател по народно пеене е Величка Чаушева. Песента, която ще представи, е специално аранжирана за този концерт от Димитър Христов.
В това издание на „Приказки за малки и големи“ ще имаме удоволствието да се насладим и на работата на младия диригент и преподавател Диян Иванов, който ръководи Народния хор при НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ – Русе. Хоровият състав е високо оценен на много конкурси в страната, а на сцената на Първо студио ще ги чуем с музика от Георги Андреев.
Проектът „Приказки за малки и големи“ е много повече от концерт. Той е платформа, която дава на младите артисти не само сцена, но и увереност да продължат по пътя на професионалното развитие. Много от участниците в предишни издания вече са успешни музиканти. Чрез тази инициатива професионалистите от оркестъра се стремят да покажат на младите хора, че музикалното изкуство е начин за себеизразяване и път към изграждането на успешно бъдеще.
/БНР/
Новият проект на Фолклорен ансамбъл „Тракия“ отвежда публиката в дълбините на фолклорното наследство на България
„Край Марица“ е спектакъл, който отвежда публиката в дълбините на фолклорното наследство на България. Той проследява етнографските области по поречието на река Марица и разкрива богатството от традиции и обичаи, вдъхновили екип на ФА „Тракия“ при създаването на този проект.
Две етнографски области и няколко региона се срещат в концепцията на „Край Марица“. Чрез задълбочени теренни проучвания и подбор на най-интересните музикално-танцови образци ансамбълът създава нова, въздействаща сценична картина. Творческата работа обаче далеч надхвърля рамките на музиката.
На сцените оживяват и нови, пъстри и автентични носии, изработени от майстори в занаятческите ателиета на Стария град. Тяхното изкуство е неизменна част от цялостното въздействие на спектакъла – жива нишка между миналото и настоящето, неизказано послание от предците ни. Сценичната среда е изградена чрез световни мултимедийни средства и нови сценични декори – дело на доц. д-р Весела Статкова-Карева и Иван Карев.
В Пловдив има места, където времето се движи по края и по нишка
Творческата нишка на спектакъла „Край Марица“ следва пътя на водата от нейния извор– наричанията от самоковския край – и преминава през песните и танците на Пазарджишко. В Пловдив етническото многообразие е вплетено в специална сюита – художествен образ на многоликия град. По пътя към Беломорието зрителите ще се потопят празнично духовен на съборите в Първомайско.
Проектът „Край Марица“ дава възможност на ФА „Тракия“ също да обогати инструментариума си с нови фолклорни инструменти и да надгради дългогодишната си работа с деца чрез създаване на музикална школа за подрастващи. Заедно с утвърдената школа за танци ансамбълът затвърждава своето място и на образователната сцена.
Професор Даниела Дженева споделя повече за този вълнуващ нов етап в развитието на Ансамбъл „Тракия“:
„Темата за Марица е основа за няколко спектакъла, защото нейното богатство е огромно. В този първи проект, посветен на реката, публикацията ще види не само нови авторски произведения, но и оригинален тематичен декор, обогатен със съвременната мултимедия.“
проф. д-р Антон Андонов, балетмайстор:
„По време на терена не работят открити автентични хора, мелодии и солови изпълнения, които превърнаха в сценична постановка, разкриваща богатството на Беломорието.“
Цонка Димитрова, диригент на хора:
„Песните в новия спектакъл са различни от досегашния ни репертоар. Минаваме през Пазарджишко и Първомайско, за да се влеем в Беломорието – но част от изненадващо ще запазим в тайна.“
Николай Паскалев, диригент на оркестъра:
„От дете помня песните за Капитан Петко войвода. Затова включихме специална вокално-инструментална пиеса, в която ясно ще се разпознае звучността на ансамбъл „Тракия“.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата по програма „Нематериално културно наследство“ (професионални ансамбли и носители на нематериалното културно наследство) за 2024 г.
Филибето
Капанският ансамбъл в Разград чрез танц и музика вдъхва живот на предания за несметни богатства в новия си спектакъл
Капанският ансамбъл в Разград подготвя нов фолклорен спектакъл „Легенда за голямото имане“. Постановката е вдъхновена от преданията за несметни богатства, заровени в пещерата край село Побит камък, съобщи пред журналисти директорът на формацията Светослав Стойчев. Той обясни, че чрез изразните средства на танца и музиката продукцията пресъздава живота на различни етнографски групи – капанци, балканджии и добруджанци.
Продукцията се реализира по проект, финансиран от Плана за възстановяване и устойчивост. Стойността му е 60 498,54 евро, като десет на сто от средствата са осигурени от собствени средства на Капанския ансамбъл.
„Постановката е предизвикателство за нас и за младите изпълнители, които показват красотата на българския фолклор чрез танц и музика“, каза Светослав Стойчев, който е и ръководител на проекта.
Музиката на спектакъла е дело на композитора Димитър Христов, диригент на Оркестъра за народна музика на БНР от 2011 г. Той подчерта, че създаването на „Легенда за голямото имане“ е мотивирано от желанието за представяне на стойностно и колективно изкуство. „Идеята ни е да представим нещо, с което да се гордеем – спектакъл, който да бъде интересен и стойностен както за публиката, така и за колегите ни“, добави композиторът.
По думите му бъдещето ще покаже какво е постигнато, но стремежът на екипа е да създаде продукция, която оставя трайно впечатление. Христов отбеляза, че работата върху постановката е колективен процес, включващ трите състава – хор, оркестър и танцов ансамбъл, което според него е същността на българското сценично изкуство. „Целият спектакъл е в четири картини. Това са състояния, които преминават от една сцена към друга, и ще разкажем приказката по начин, различен от всичко, което сме правили до сега“, каза още композиторът. По думите му музиката няма да следва строго драматургична схема, а ще създава атмосфера и емоционално преживяване.
„Легенда за голямото имане“ представя пътя на човека през превратностите на живота, в търсене на себе си, прошката и любовта“, обясни режисьорът и хореограф на спектакъла Илонка Неделчева. Тя добави, че действието се развива в началото на ХІХ век, като постановката преплита личната история на млада девойка с местна легенда, предоставена от баща й. „В „Легенда за голямото имане“ провокираме зрителя да се запита дали има силата да премине през човешките трансформации, слабости, надежди и колебания и въпреки това да остане по-добър“, подчерта Неделчева.
В творческия проект са привлечени също младите народни певици Анна Сербезова и Мария Стефанова, вече познати на разградската публика. „И двете са част от хора на Ваня Монева. Анна Сербезова е магистър по дирижиране на народен хор. Освен като солистка, тя ще се изяви като диригент на хора на Капанския ансамбъл, а талантливата добруджанска певица Мария Стефанова ще ни направи подвластни на красотата на българските народни песни. Тя е магистър по дирижиране на народен оркестър“, обясни Светослав Стойчев.
Той отбеляза, че най-новото предизвикателство пред творците и изпълнителите на Капанския ансамбъл ще бъде представено пред ценителите на фолклора в Разград в навечерието на Великден.
/БТА/
Българската гайда е включена в Списъка на ЮНЕСКО
Българската гайда и надсвирването с гайди са включени в Списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това съобщиха от организацията за образование, наука и култура на ООН. Решението е взето на 20-ата сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, която се провежда в Делхи, Индия.
Ансамбъл „Родопа“ – Смолян попълва състава
В края на октомври фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян обяви конкурс за певица (първи сопран) и за танцьори и танцьорки. Директорът и хореограф на ансамбъла, Сийка Василева, съобщи, че са се явили кандидати, но само част от тях отговарят на изискванията.
„Имаше желаещи, но като се има предвид, че се работи за минимална заплата желаещите са малко. Взехме едно момиче и едно момче, танцьори. Имаше и други, които бяха талантливи, но не достигнаха нивото, необходимо за нашите изисквания,“ уточни Василева.
Новите попълнения са: Мариана Ангелова – певица от Чепеларе, и танцьорите Йорданка Йочева от Смолян и Николай Проданов от гр. Сърница, който е завършил музикалното училище в Широка Лъка и учи музикална педагогика. Василева допълни, че има и други желаещи, които поради майчинство не са могли да се включат веднага, но ще се присъединят към ансамбъла в следващите месеци.
Хореографът отбеляза, че интересът към ансамбъла е по-малък в сравнение с предишни години. „Преди години имаше повече желаещи, но с настоящите условия и ниските заплати младите хора трудно могат да издържат семейство. Въпреки това има хора, които искат да дойдат,“ обясни тя.
През октомври ансамбълът изнесе концерт в София, който беше приет с голямо одобрение от публиката. Василева сподели, че изпълнителите са се представили с много настроение и емоция, включително с мъжко пеене – характерно за родопския фолклор, което не е присъствало в програмата от времето на Капитанов в ансамбъла (б.р. Атанас Капитанов е един от основателите на ФА „Родопа“. 23 години е негов главен художествен ръководител и диригент на народния хор.).
Във връзка с предстоящите участия, ансамбъл „Родопа“ планира концерти в Пловдив и Асеновград, на 20 декември в с. Могилица и на 22 коледен концерт в Смолян, в театър „Николай Хайтов“.
Василева обяви, че работата на ансамбъла продължава и върху нови проекти, които ще бъдат представени пред публика през следващата година. Ансамбъл „Родопа“ остава един от водещите пазители на родопския фолклор, като съчетава приемственост между опитните музиканти и новите попълнения.
/БНР/
Стоян Варналиев обогатява коледния фолклор с нови песни и сборник
Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция. Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни.
Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да записва песни, без да има идея за съставяне на сборник. „Идеята дойде миналата година, когато започнахме да снимаме новите видеоматериали. Тогава се сетих, че може да се направи книга с коледарски песни,“ разказва народният певец.
Първоначално песните били 11, но изпълнителят решава да разшири обема:
„Трябваше да събера още малко песни и така стигнахме до идеята да бъдат 21. Запазих заглавието, защото имаше песни от различни краища – от село Кушланли – Гюмюрджинско, от Одринска Тракия, а благодарение на краеведа Йордан Радев стигнахме и до Дунав.“
Сборникът включва не само текстовете, но и нотирани версии на песните, както и речник на диалектни думи. „Те са думи, които вече рядко използваме,“ пояснява Варналиев. Към книгата има и компактдиск с всички 21 песни, аранжирани от Живко Желев и изпълнени от оркестър „Бисери и приятели“ – Добрич.
Изданието е богато и на снимков материал. Читателите ще открият фотографии на носителите на песните – баба Руска Ламбова, Маринка Кисьова, Калинка Вълчева, Атанаска Станева, баба Васила Вълчева, както и кадри от снимачните процеси. На последната страница са добавени шест QR кода, които водят към видеоматериали в YouTube.
Сборникът все още не е официално представена. Премиерата ѝ ще се състои на 25 ноември в Етнографския музей в София.
И тази година Варналиев продължава да работи по нови коледарски песни. „Десетте песни, които записах това лято, вече се слушат“ споделя той. Работата е осъществена със същия екип – аранжиментите на Живко Желев, изпълненията на оркестър „Бисери и приятели“, визуализациите – дело на Стефан Калев.
Сборникът и дискът са насочени към всички, които обичат българската фолклорна музика.
„За предстоящите празници това са едни от най-хубавите подаръци – за любители, фолклористи и хора, които ценят българската традиция“, обобщава изпълнителят.
/БНР/
Ансамбъл „Пирин“ триумфира в Лондон
Ансамбъл „Пирин“ изнесе впечатляващ концерт в лондонската зала Dominion Centre, който премина при изключителен успех и силна емоция сред зрителите. Събитието събра предимно българска публика, която многократно аплодира изпълненията и превърна вечерта в празник на родния фолклор.
Ансамбълът гостува в британската столица по покана на българин, живеещ там, като представи най-новия си спектакъл „Благодат“. Програмата включва подбор от произведения на доайените на ансамбъла, сред които Кирил Стефанов, както и нови творби на съвременни хореографи и композитори – Мирослав Димитров, Венета Ценова, Марек Дяков и Латинка Костова.
В края на концерта директорът и главен художествен ръководител Мирослав Димитров заяви, че ансамбълът е дошъл в Лондон „да дари благост на душите на сънародниците“, а реакцията на публиката показа, че това послание е намерило отклик.
Кулминация на вечерта настъпи, когато цялата зала, поведена от танцьорите, се хвана на дълго българско хоро. Събитието се превърна в символ на единство, емоция и силната връзка на българската диаспора с родните традиции.
С концерта си в Лондон Ансамбъл „Пирин“ още веднъж утвърди мястото си сред водещите културни посланици на България по света.
/и. ПИРИН НЮЗ/
Бургас ще е домакин на празници на професионалното фолклорно изкуство
Бургас ще приеме „Празниците на българското професионално фолклорно музикално и танцово изкуство“ през март 2026 година. Събитието ще събере над 1100 танцьори, певци и музиканти от цялата страна.
По време на подготвителна среща в морския град беше уточнена програмата и форматът на концертите. В рамките на девет вечери – от 20 до 29 март – на сцената на Държавната опера ще се изявят професионалните фолклорни ансамбли и оркестри. Всеки състав ще има по 60 минути за представяне, като всяка вечер ще участват по два ансамбъла.
В срещата участваха представители на всички професионални ансамбли и академични формации, сред които Националният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, ансамблите „Тракия“, „Пирин“, „Родопа“, „Тунджа“ и „Странджа“, както и Оркестърът за народна музика на Българското национално радио.
Организаторите определят форума като най-голямата среща на професионалния фолклорен бранш у нас, в която участват и висши училища с програми по фолклорно музикално и танцово изкуство.
/БНР/
Родопският певец Фидан Меров с нова авторска песен
Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен.
„Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде нейният момент“, споделя Фидан Меров в ефира на предаването „Полет над Родопите“ по БНР Радио Кърджали.
„Идеята за песента се роди след един разговор с баба ми, която е коренячка от квартал Райково в Смолян. Дългите и прекрасни разговори с нея, свързани с историята на Райково, ме провокираха да измисля текста и мелодията“, разказва Меров.
Аранжиментът и звукозаписът на песента са дело на Виктор Йорданов – Кардама и неговия екип. „Изцяло се доверих на Виктор Йорданов. Той направи аранжимента и записа – и съм много доволен от резултата“, допълва младият изпълнител.
Песента вече е клипирана – това е първият видеоклип в творческата кариера на Фидан Меров. „Идеята за клипа стана като на шега. За първи път правя клип на своя песен и беше голямо предизвикателство. Всичко започна на майтап, но резултатът надмина очакванията ми“, с усмивка казва той.
Автор на видеото е младият родопчанин Петър Бостанджиев, студент в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. „Това е един от първите му клипове, но се справи блестящо. За мен беше истинско удоволствие да работя с него – и дори издавам мъничко, че скоро подготвяме нещо ново“, споделя още Меров.
В ролите на героите в клипа са изпълнители от фолклорна формация „Зорница“, която Меров ръководи. „В ролята на Тодор е нашият гайдар Никола Илчев, а в ролята на Маруда – певицата Петя Драгинова. Интересното е, че в реалния живот те са двойка. Може би затова кадрите станаха толкова истински и емоционални“, казва Фидан Меров.
Освен активна солова дейност, Фидан Меров ръководи и фолклорна формация „Зорница“. „Продължаваме да творим. За краткия си период на съществуване вече имаме самостоятелен концерт-спектакъл с участието на хумористката Веселина Бабаджанкова“, разказва той.
„На 1 ноември отпразнувахме третия рожден ден на състава. Имаме девет певици и един гайдар. За щастие няма нито един отказал се досега – напротив, надявам се съставът да расте и да се развива“, казва с гордост ръководителят.
Меров вече десета година е част от професионалния фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян. „Съвсем наскоро открихме новия творчески сезон. Заедно с колегите подготвяме нова общобългарска програма, в която отново ще покажем силата на родопския фолклор“, разкрива даровитият родопски певец.
„Имам няколко проекта в подготовка, но няма да издавам подробности. Искам да изненадам хората – както успях да ги изненадам с ‘Тодор си конче йездеше’. Тази песен направих като подарък за всички мои приятели, близки и семейството ми, които винаги са ме подкрепяли. За мен музиката и обичта към родното са двигателят в живота.“
Фидан Меров не крие, че за него колективният дух е изключително важен:
„Винаги съм казвал, че човек не може да направи нищо сам. Когато работихме по песента, постоянно повтарях, че това не е моя песен – това е наша песен. Всеки един от екипа допринесе изключително много, за да стане такава, каквато е.“
„Получих много поздравления и хубави думи от колеги и приятели. Радвам се, че песента се харесва. Дори казах на няколко изпълнители, че нямам нищо против да я пеят – песента е направена, за да се пее“, разказва Фидан Меров.
/БНР/
Фолклорен ансамбъл „Тракия“ представи България на Международната седмица на нематериалното културно наследство в Пекин
От 17 до 21 октомври 2025 г. в китайската столица се проведе Втората международна седмица на нематериалното културно наследство, организирана от Министерството на културата и туризма на Китайската народна република и Народното правителство на град Пекин. Събитието събра участници от над 60 държави и региони под мотото „Нематериално културно наследство: заедно за по-добър живот“.
България беше представена от певици на хора на фолклорен ансамбъл „Тракия“. Диригентът Цонка Димитрова, заедно със солистките Татяна Стоянова и Анита Стойчева представиха фолклорното ни богатство от различни краища на страната – Тракия, Пирин и Шоплука, а изпълнението на „Тръгнала е малка мома“ предизвика бурните аплодисменти на публика от целия свят.
„Избрахме предимно акапелни песни с типичния за българския фолклор многоглас, който въздейства със своята чистота и дълбока емоция. Това е музика, която говори на всеки език – чрез звученето си и чрез душата, която носи“, споделят изпълнителките от ансамбъла.
С участието си, по покана на Бюрото по култура и туризъм в Пекин, ФА „Тракия“ представи богатството и живата връзка на българския фолклор като част от световното културно многообразие.
Филибето
Добруджанският фолклор зад граница – певчески групи от община Каварна се представиха на фестивала „ Prague stars“ в Чехия
От 30 октомври до 2 ноември в град Прага-Чехия се провежда четиридесет и шесто издание на международният конкурс и фолклорен, танцов и музикален фестивал „ Пражки звезди“. Фестивалът е престижен международен арт форум и конкурс, който се провежда в Прага два пъти в годината: в края на март и в началото на ноември. Събитието е изключително важно в културния живот на Прага и е спечелило признание от цял свят, като всяка година привлича все повече участници. Тази година сцената бе споделена от певци, танцьори и музиканти от Полша, България, Малайзия, Грузия , Словения, Индонезия и др.
Община Каварна бе представена в международния форум от самодейци от фолклорните групи „Жарава“, „Добруджанка“ и „Шевица“ към пенсионерски клуб „Радка Чаушева“ – град Каварна, певческа група “Перуника“ към клуба на пенсионера в село Българево, както и група за обработен фолклор при НЧ “Калиакра-1955“, село Могилище с ръководители Ивайло Василев, Невелина Василева и Веска Николова. Музикалният съпровод е на корепетиторите Христо Маринов и Георги Калчев. Представянето на групите зад граница, се осъществява със съдействието и подкрепата на Община Каварна.
В конкурсната и фестивална програма самодейците ни се включиха с изпълнения на народни песни от родната Добруджа пресъздаващи духа на миналото, бита и душевността на хората от нашия край. Изпълненията на групите ни в международния конкурс бяха високо оценени и отличени с купи, медали и дипломи. Фолклорните групи „Шевица“ при Пенсионерски клуб „Радка Чaушева“ и група „ Перуника“ към клуба на пенсионера в село Българево завоюваха първо място в категория традиционно песенно творчество. На второ място се класираха група „Добруджанка“ и група за обработен фолклор при НЧ “Калиакра-1955“, село Могилище, на трето място се класира група „Жарава“ към Пенсионерски клуб „Радка Чаушева“ град Каварна. Голямата награда – Гран При, купа и медал бяха връчени за индивидуалното изпълнение на Ивайло Василев
За самите участници това е не просто изява на сцена, а истинско преживяване, нови приятелства, емоции и гордост, че именно те са носители на добруджанския дух далеч от родния край.
Публиката посрещна и изпрати родните посланици на българското народно- песенно творчество с бурни аплодисменти и много усмивки. С радост и вълнение групите от Каварна и района за пореден път доказаха, че българската народна песен е жива и обединяваща и че нейната магия може да докосне сърцата на хората навсякъде по света.
/и. БТА/
„Троица братя“: Един концерт за Родопите, паметта и звука на автентичното
В топлата атмосфера на „Алибеевия конак“ в Смолян, пред подбрана публика от роднини, приятели и фолклорни дейци, прозвучаха стари, почти забравени родопски песни, възродени с любов и отдаденост от трио гайдари с име, което вече се помни – „Троица братя“.
Триото – Ангел Николов, Емануил Пунев и Тодор Михайлов – представи песни, събирани от стари сборници и от живи носители на родопската песенна традиция, записани и поднесени в техния автентичен, неподправен вид. Концертът не бе просто музикално събитие, а част от по-голяма кауза – опазване на истинския родопски фолклор в съвремието.
„Името „Троица братя“ дойде неочаквано, като песента – просто се изпя от нас“, разказва Емануил Пунев. „Първоначално не искахме да се казваме така. Спорихме дълго, но то просто си остана – лепна ни. И ние сме си троица – от три различни кътчета на Родопите: Златоград, Смолян и Чепеларе. Обединението дойде естествено. Всяка песен, която изпълняваме, минава през тройна цедка“, казва Тодор Михайлов. „Обсъждаме я, преслушваме варианти, мислим за звученето, как да я поднесем. Всичко правим заедно.“
Ангел Николов допълва: „Често ми хрумва някоя песен, пращам гласово съобщение в чата – започва едно „харесваш ли това“, „не, дай нещо друго“, и така, докато не се съберем на репетиция. Творческият процес е дълъг, но пълен с живот. Искаме всяка песен да носи духа на селото, от което идва.“
Тяхната мисия е свързана не само с архивите, но и с хората. „Някои песни сме ги открили в стари сборници, но много – от още живи носители, като леля Василка Малкочева от Стойките“, споделя Емануил. „Трудно е да се намери неподправено звучене – днешният живот променя говора, стила, мелодията. А ние търсим суровата, истинска форма.“
Макар и да живеят в София, и тримата са категорични: „Родопите не са ни напуснали“, казва Ангел. „Музиката е в нас. Няма ден, в който да не пеем, да не слушаме, да не спорим… на родопски“, допълва с усмивка.
Събитието бе част от фолклорен семинар на школата по каба гайда „Гайдарска дружина“ – София, основана през 2006 г. от Костадин Герджиков. В програмата участват ученици от цяла България и от чужбина – САЩ, Австрия, включително и онлайн.
„Нашата цел не е само да преподаваме техника на свирене. Искаме учениците да усетят планината – духа, езика, смеха и болката ѝ“, споделя Емануил. „Утре им предстои лекция за характера и хумора на родопчани, водена от Веселина Бабаджанкова – най-подходящият човек за това.“
На събитието присъстваха фолклорни легенди: Костадин Илчев, ръководител на „101 каба гайди“, заедно със съпругата му Кина Илчева; Лазарин Кисьов, син на основателя на „100 каба гайди“ Апостол Кисьов, с неговата съпруга Мария; първият учител на Емануил – Серафим Кафеджиев; както и Мирослав Янчев, кмет на Златоград.
„Отдавна не съм бил на такова събитие – с такава атмосфера, с такива песни, поднесени по толкова чист начин“, сподели Лазарин Кисьов в края на концерта.
А Серафим Кафеджиев допълни със спомен и разказ за песента „Костадинице, нивесто“ – една от вълнуващите премиери за вечерта, заедно със „Загалиха са мома и юнак“.
„Песните не са просто звук. Те са памет. Те са хората, които вече ги няма, и децата, които още не знаят, че ги обичат“, казва Тодор Михайлов. И ако има някакво заключение за тази вечер – то е, че когато музиката е жива, и Родопите дишат.
/БНР/
Фолклорният ансамбъл „Никола Вапцаров“ от Сандански с Гран при от Париж
Ансамбълът за народни песни и танци „Никола Вапцаров“ от Сандански се завърна с Гран при от The Festival Bridges в Париж.
„България, Индонезия, Казахстан, Турция, Грузия и Румъния – всички говорехме на един език, а именно на езика на танца“ – така обобщават танцьорите впечатленията от фестивала, а за отличието си отбелязват: „Тази награда не е просто признание – тя е отражение на силата на българския дух, на богатството на нашия фолклор и на любовта, с която нашите самодейци го представят по света.“ И призовават: „Носете България в сърцето си и нека светът продължава да вижда и чува българската магия!“.
/БНР/
Повече от 900 участници от 85 състава от цялата страна се събраха в Априлци за фолклорния фестивал „Искри от миналото“
Повече от 900 участници от 85 състава от цялата страна се събраха в Априлци за фолклорния фестивал „Искри от миналото“, съобщиха организаторите от Народно читалище „Светлина – 1894 г.“ Фестивалът се организира за 22-и път и се проведе в планинския град
Поради високите дневни температури откритата сцена за съставите бе преместена на закрито, в салона на читалището, вместо на предварително обявената локация на пл. „Априлско въстание“.
„Хубаво е, че към фестивала има голям интерес и постига основната си цел – да съхрани и предаде традициите на фолклора през поколенията“, сподели Пешка Ковачева от читалището. Няма възрастови ограничения, а през настоящата година има участници от 10 до 80 години, посочи тя.
Във фестивала се включват певчески и танцови колективи от всички краища на България, които представят разнообразие от фолклорни области. През двата дни на сцената се представиха формации от Тетевен, Габрово, Ловеч, Силистра, Варна, Русе, Плевен, Никопол, Панагюрище, Пазарджик, Свищов, Севлиево, Дряново, Павликени, Аврен, Брезово, Видин, Шабла, Долна Митрополия, Лясковец, Априлци и още много други.
Фестивалът има конкурсен характер, като всеки колектив има по 10 минути за изява. Любителските състави се състезаваха в няколко категории – певческа (за квартети или по-големи групи), танцови клубове, танцови състави, обичаи, инструменталисти, като са разделени и по възраст.
Изпълненията се оценяваха от петчленно жури в състав етнологът д-р Генчо Генчев, научен сътрудник към Великотърновския университет и председател на комисията по култура към НСОРБ, д-р Росен Маринов, специалист по традиционни и нови изкуства и директор на международния фестивал „Фолклорен извор“, педагогът Мирослава Мирчева и Радослав Бачевски, който е хореограф. Председател на журито е Юлия Цанкова, която е дописен член на Българската академия на науките, фолклорист, продуцент и дългогодишен автор и водещ на предавания за фолклор по БНР.
Фестивалът се организира от екипа на НЧ „Светлина – 1894 г.“ с председател инж. Димитър Кокошаров. През настоящата година се финансира чрез спечелен проект към Национален фонд „Култура“ по модул „Съществуващи фестивали“.
Самият фестивал е създаден през 2001 г., благодарение на подкрепа от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (ШАРС) и през настоящата година, ще се проведе за 22-ри път, разказа Ковачева. Още от начало интересът към него е голям, като има години в които броят на съставите е повече от 130, както и такива с международно участие, допълни тя.
/БТА/
15 години танцова магия: Историята на състав „Илинден“ в Свиленград
Преди 15 години в Свиленград започва историята на един танцов състав, който носи в сърцето си родовата памет и българския дух – танцов състав „Илинден“. „Поканиха ме да водя танцови състави към читалището и всичко започна с детски състав, после детско-юношески, клуб за народни хора и накрая – танцов състав ‘Илинден’.“ – разказва хореографът на групата Галина Христова.
Изборът на името не е случаен. Повечето танцьори са родом от село Студена – място, чийто празник е на Илинден.
„Името дойде естествено – те си идват с него. Родом са от село Студена и пазят обичта към родния край. Решихме да носим името ‘Илинден’ с гордост.“, споделя ръководителката.
Началото е впечатляващо – около 70-80 души се включват още в първите години, като само децата са между 40 и 50. „Имаше голямо желание, особено сред децата. После създадохме клуба за хора, а след това и танцовия състав с по-опитни танцьори, които се върнаха към сцената.“, спомня си Галина Христова.
Днес съставът продължава да се радва на активни участия, въпреки конкуренцията на още два клуба в града. „Нашият клуб е най-старият и най-големият. Успяхме да съхраним традицията и да привлечем още много хора, които обичат българските народни танци.“
Любовта към фолклора обединява танцьорите на „Илинден“. Всеки от тях носи песните и ритмите в сърцето си. „Тези хора не идват, за да се учат от нулата – те носят музиката в себе си. Много от тях пеят прекрасно и това личи във всичките ни авторски постановки.“, казва още Галина Христова.
Танцовият състав се гордее с авторска музика, хореографии и песни, които са изцяло създадени от техния екип. „Всичко, което танцуваме, е наше – и музиката, и хореографията, и песните.“, подчертава хореографа Христова.
Съставът не спира да участва в престижни фестивали у нас и в чужбина.
„Всяка година участваме в европейски и световни шампионати по фолклор в България, ходили сме в Гърция, Турция, Албания, Унгария и Хърватия.“ Българският фолклор неизменно впечатлява чужденците, а носиите на състава също привличат внимание.
„Нашите носии са с оригинални шевици, а музиката ни – с богати, смесени тактове. Особено интересни за чужденците са танците от нашия регион – Тракия, Сакар и Странджа,“ допълва Христова.
За Галина Христова танцът е не просто професия – това е живот.
„Работя като хореограф вече 43 години. Първо в Харманли, после в Любимец, а последните 15 години в Свиленград. Танцът е моята съдба,“ разказва хореографът на “Илинден”
Дори в ежедневието си тя не се разделя с народната традиция:
„Носията и шевицата са част от мен – имам бродирани от мен престилки и дрехи с оригинални мотиви,“ казва Галина Христова. Миналата година съставите от Харманли, Любимец и Свиленград бяха част от мащабния спектакъл „Шуменската гара“ в зала 1 на НДК. Тази година отново им предстои участие в нов проект – „Сватбите на България“.
„Ще представим Тракийската сватба в грандиозния концерт, режисиран от Христо Димитров. Над 1400 танцьори ще участват!“, вълнува се ръководителката Галина Христова.
Преди голямото събитие в НДК, съставът ще отбележи своя 15-годишен юбилей с концерт пред местната публика. „На 30 април в залата на читалище “Просвета” в Свиленград отпразнувахме заедно нашия празник.“, споделя ръководителката.
Специални гости на концерта бяха ансамбъл „Сакарци“ от Любимец и танцов състав „Хорищенци“ от Харманли. Публиката имаше възможност да се наслади на танци от Пиринската, Шопската, Странджанската и Тракийската фолклорни области.
/БНР/
„СамоДиви“-те от Нюрнберг канят сънародници за 20-ата си годишнина
Танцова група „СамоДиви“ в германския град Нюрнберг празнува 20 години, изпълнени с танци и традиции. Колективът отправя покана към гости и приятели за една незабравима вечер, в която заедно с тях да отбележат Деня на славянската писменост и култура и годишнината от създаването на танцовия състав. Бъгарската културна вечер, както е наречено събитието, ще се състои на 24 май 2025 г., от 18:00 ч. на адрес: Gemeinschaftshaus Langwasser Glogauerstr.50a, съобщават от Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
Организаторите обещават богата програма, изпълнена с традиционни танци, народна музика и впечатляващи изпълнения. Специално за събитието ще присъстват гости от България – Ралица и Динко Атанасови, които са солисти в Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. Ще се включат и танцовите групи „Сборенка“ от Берлин и „Лисичка“ от Мюнхен, които ще направят празника и програмата още по-весели и шарени.
Група „СамоДиви“ е основана през април 2004 година в Ерланген от група ентусиазирани студенти, които, водени от любовта си към българския фолклор, изпълняват няколко автентични хора на първата Българска културна вечер в региона. „Събитието преминава изключително успешно, което вдъхновява членовете на групата да организират културната вечер като ежегодно събитие по случай Деня на славянската писменост и култура. Четири години по-късно, на 24 май 2008 година, танцьорите представят на сцената първата си хореография и печелят сърцата на още повече приятели и последователи. С всяка изминала година броят на участниците в групата расте, а интересът към танците се заражда вече не само сред студентите, споделя Таня Макарова, основател и художествен ръководител на „СамоДиви“.
Закачливото име е отличителен знак на групата – танцьорите са само диви, защото танцуват с много енергия, колорит и ентусиазъм, с което са известни в цяла Европа, пояснява Таня Макарова.
/БНР/
Момчилград ще затупти в духа на традицията, с вкусовете на Родопите и в подкрепа за местното производство
Момчилград е готов да посрещне участниците и гостите на Фермерския фестивал, който тази година ще се проведе на 24 и 25 май под надслов „Красотата на Родопите“. Основната цел на фестивала е да популяризира продукцията на родопските фермери и да създаде възможности за директен контакт между производители и потребители.
Над 70 са вече записалите се участници – земеделски производители, животновъди, пчелари. Очаква се да се включат и фермери от съседна Гърция, каза за Радио Кърджали Мехмед Мехмед от общинската администрация. Организаторите обещават третото издание на фестивала да е още по-интересно, с още по-богата програма.
Наред със станалите традиционни водосвет и курбан за здраве, благоденствие и берекет , присъстващите ще могат да видят дефиле на овчарски кучета, да се включат в многобройните състезания, да опитат от прясно изпечените на чеверме родопски агнета, които ще бъдат изпечени в подножието на лесопарк „Момчил юнак“. Всеки желаещ ще има възможност да опита от прочутото традиционно ястие.
На място ще бъдат разположени специално обособени павилиони, където земеделци, животновъди и пчелари от региона ще предлагат свои продукти – от пресни зеленчуци и сирена до мед, билки и месни деликатеси.
Кулинарният фестивал „Вкусните гозби на Източните Родопи“ пък ще представи богатството на местната кухня и уменията на кулинарните майстори от региона.
Всичко това съпроводено с много песни и танци. Очакват се изпълнения на местни фолклорни състави, танцови групи и популярни изпълнители, като акцентът ще бъде поставен върху родопската музика и традиции. Народният певец Николай Славеев,Полина Стефанова, Атанас Младенов и гайдарите от „Войводите“ са част от богатата музикална програма. Фестивалният уикенд ще завърши с концерт на Нелина, който ще се проведе от 18:00 ч. на сцената на събитието.
„Този фестивал се утвърждава като едно от най-автентичните и пъстри събития в региона и съчетава не само животновъдството и кулинарията, които са водещи в идеята и смисъла за провеждането му, но съчетава и много традиции и музика, за да бъде цялото това преживяване незабравимо.“
Организаторите канят всички желаещи да се включат в двудневното събитие, което съчетава вкусовете на Родопите, духа на традицията и подкрепата за местното производство.
/БНР/
Димитър Аргиров и Соня Чакърова за трансформациите на народната музика
Фолклорът е не просто музика – той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на планините, ритъма на земята ни и емоцията на хората, които ги пеят и предават през вековете. В днешния динамичен свят, когато културите се смесват, а музикалните стилове се развиват, фолклорът остава стожер на българската идентичност. Той се променя, но не губи своята същност – вместо това намира нови пътища, за да продължи да звучи.
Димитър Аргиров е певец, композитор и продуцент, който е посветил творческия си път на съхраняването и обновяването на българската народна музика. Той е наследник на големия Илия Аргиров, чийто песни са вдъхновение за поколения. Димитър не просто изпълнява фолклор – той го живее, изследва и предава нататък. След дълги години в чужбина се връща в България с мисията да съхрани наследството на баща си, а с него – и самата пиринска музикална традиция.
През 2016 г. музикалният му път се пресича с този на Соня Чакърова – певица, диригент, автор на песни и поетеса. Завършила Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, Соня има богат опит като изпълнител и организатор в различни формации, включително хор „Ваня Монева“. Тя влага в музиката си дълбока емоция, съчетана с професионализъм, и заедно с Димитър Аргиров създават обичания от публиката „Дует от сърце“.
Двамата не просто изпълняват песни – те ги преживяват и пресъздават с автентично усещане за българската душевност. Албумите им „Душа гори, песен пее“ и „Песенни следи“ са доказателство за това – записи, в които традицията и новото звучене вървят ръка за ръка. Песните на бащата на Димитър, новите авторски композиции на Соня и съвместните им аранжименти дават нов живот на българския фолклор.
„В „Песенни следи“ отново ни е водила любовта към народната песен, към фолклора и се надявам това да достигне до всички, които обичат да слушат или да изпълняват народни песни.
В албума има 12 песни, някои са авторски, някои са, които възродихме от по-стари в наш вариант, следваме отново и линията на Митко, да звучат, но в дует изпяти, песни на неговия баща, ще се радваме, ако всеки намери своята песен в този нов албум, каза за БНР Соня Чакърова.
„В заглавието на албума има една лека „игра на думи“, ние и двамата със Соня сме започнали да пеем от съвсем малки – от 4 годишини, тоест песента ни и следи, и ние искаме вече също да оставим своя следа, албумът е изключително разообразен като звучене и тематика, сподели за БНР Димитър Аргиров.
Двамата артисти излизат извън границите на традиционното и експериментират със съвременни музикални стилове. По време на пандемията създават „Горяни“ – проект, в който фолклорът среща рок и фолк метъл. Групата черпи вдъхновение от митологии, приказки и легенди, създавайки музика, която е древна по дух и модерна по звучене.
/БНР/
Галаконцерт в Тараклия събра творчески състави от различни издания на „Бесарабска плетеница”
Повече от сто участници от арт студио за български фолклор „Бесарабска плетеница” се включиха в галаконцерт в Тараклия. Творческата работилница се състои всяко лято в Детския почивен център „Хелиос” до Приморско. Основната цел на концерта е да се съживят и укрепят приятелствата, създадени по време на майсторските класове в България. Това съобщи за БТА хореографът и организатор на събитието Марина Банкова.
Тя сподели, че децата са били щастливи, че могат да се срещнат на сцената както по време на репетициите, така и на самия концерт и след него. Тя добави, че тяхното щастие е било осезаемо в изпълненията на всеки състав и се е пренасяло и към публиката. Според нея, тази среща чрез музиката и танца по естествен начин е пробудила у подрастващите любов към българското и към тяхната собствена идентичност.
Хореографката добави, че безспорно резултатите от работата и мисията на „Бесарабска плетеница” са налице. Тя подчерта, че децата, занимаващи се с творчество в музиката и танца, са усъвършенствали уменията и познанията си в българския и бесарабския фолклор.
Ръководителите обменяха добри практики в областта на вокална, музикална и хореографска педагогика. Организаторите и менторите създаваха условия за усъвършенстване и на младите специалисти в областта на народната музика и танц, които ще упражняват дейността си в региона, далеч от България, посочи още Марина Банкова.
В концерта, който се състоя в районен Дом на културата в Тараклия, участваха:
Танцови състави:
- „Съзвездие” — възпитаници на Детската школа по изкуствата от град Тараклия;
- „Росна китка” и изпълнителката на български народни песни Виктория Танасова от Културния център на село Валя-Пержей, Тараклийски район;
- „Хорце” от село Кортен, Тараклийски район;
- „Кадънка” към Теоретическия лицей „Олимпий Панов” в град Тараклия;
- „Пламъче” към гимназията „Иван Вазов” село Стояновка, Кантемирски район;
- „Твардишка младост” от град Твърдица, Тараклийски район;
- Образцов ансамбъл „Български извор” към Дома на културата „Степан Танов” град Тараклия.
Вокални състави и индивидуални изпълнители:
- „Тараклийче” — възпитаници на Детската школа по изкуствата от град Тараклия;
- „Бюбюлчук” от село Копчак, Гагаузия;
- „Приятели” към Дома на културата „Степан Танов” град Тараклия;
- Изпълнителите на гъдулка Иван Дериволков и Юлия Кирнева — възпитаници на Детската школа по изкуствата в град Тараклия.
Творческите състави представиха произведения от репертоара си, като някои показаха и нови песни, и танци. Лауреатите на арт студиото, които вече се възползваха от възможността, предоставена от Изпълнителната агенция за българите в чужбина, да участват в Международен музикален фестивал на изкуствата „Музите”, отново възпроизведоха изпълненията си. Кулминацията на празничната среща станаха изпълненията на всички вокални групи, които заедно изпълниха народната песен „Седнало е Джоре”, както и общият танц на формациите, на които са изпълнили играта под формата на танц на бесарабските българи и гагаузи „Три насреща”.
На тараклийската сцена се качиха 86 танцьори и 20 деца и юноши вокалисти.
Участниците в концерта поздравиха с видеоприветствие координатора на „Бесарабска плетеница” в Изпълнителната агенция за българите в чужбина, главен експерт Ива Крумова, която предаде поздрави и от директора на Агенцията Райна Манджукова; от главния асистент на Института за етнография и фолклор към Българската академия на науките д-р Елена Водинчар, която е водила майсторски клас в лятното арт студио; и от народния певец Илия Луков.
От домакините поздравления отправиха заместник-председателят на район Тараклия Сергей Филипов, началникът на „Отдел култура и туризъм” към районния съвет в Тараклия Людмила Шеболенко и директорът на Асоциацията за развитие на българската общност в Молдова Александър Боримечков, който съдейства за организацията на галаконцерта, осигурявайки изхранването и престоя на участниците.
По време на музикалното събитие организаторите дадоха старт на кампанията за подготовката на лятното арт студио за тази година и връчиха дипломи с благодарност на ръководителите на стопанства и администрациите на населените места, чиито творчески състави бяха подпомогнати при пътуването в България за участие в „Бесарабска плетеница”.
/БТА/
Даровитият кавалджия Костадин Генчев навърши 55 години
На 14 декември 2024 кавалджията, аранжор и автор на музика Костадин Генчев навърши 55 години. Това бе повод в едно от изданията на предаването „Портрети“ да се потопим в красивия му музикален свят и да поговорим за творческия му път.
А той е богат и както самият Костадин се изразява доста „шарен“: „Роден съм в Габрово и всъщност първо започнах не с кавал, а с пеене. Бях солист в една от битовите групи там, изявявахме се по различни фестивали, даже имам награди.“– на въпроса как избра кавала музикантът отговаря – „случайно (смее се), заведоха ме да избирам, на една маса бяха подредени различни битови инструменти и аз, без да се замисля, хванах кавала. Първият ми учител беше Стоян Димов – бащата на моя дългогодишен колега от ОНМ на БНР – кавалджията Кръстьо Димов. Той ми нареди пръстите и ме подготви за музикалното училище в Котел. Между другото скоро бях в родната си къща и открих едни стар бележник, на който имаше забележка написана от бай Стоян с един разкрачен почерк. Гласеше: Карайте Коста да свири повече в къще! …“
И така, до като децата навън играят, малкия Костадин усилено свири. За изпитите в музикалното училище в Котел подготвя пиеси на именития кавалджия Стоян Величков, които заучава от плоча: „Моят учител ме накара да си я купя. Знаех всички инструментални пиеси наизуст, а те всъщност оформиха музикалния ми мироглед, начина на възприемане на музиката, начина на свирене на кавала и макар, че съм родом от Габрово, всъщност аз свиря като тракиец.“
В НУФИ „Филип Кутев“ – гр. Котел започват музикалните му търсения и първите опити за писане и аранжиране на музика – „Обработвах някои песни на певиците. Правех опити за авторски хора. Спомням си, с мои съученици слушахме джаз. Тогава трудно се намираше такава музика. По радиото имаше предаване за джаз, късно вечерта след полунощ. Слушахме с такъв интерес. От там тръгнаха някакви търсения, след това си спомням, че ми попадна касетка на Яни, композитор от Гърция, който правеше етно музика с голям симфоничен оркестър и балкански ритми. Беше много интересно и нечувано за онова време. Може би това ме е подтикнало да търся различното в музиката.“
През 1980 г., след казармата, Костадин Генчев получава покана от Ташо Барулов, тогавашния диригент на оркестъра на ансамбъл „Сливен“, и постъпва като инструменталист в състава – „Около година и половина работех там. Сред знаменитите кавалджии на ансамбъл „Сливен“ – Стоян Стоилов, Щилян Тихов, от които аз се научих да свиря каба така както трябва да се свири. Един ден получих обаждане от София, а аз никого не познавах от там. Много странно беше. На телефона – Николай Петров, нашия колега, гъдулар от Оркестъра за народна музика на БНР, препоръчал ме Сашо Касиянов“.
Смел и влюбен в музиката кавалджията премества живота си в София. Започва да работи с ИГ „Лозница“, става част от ДФА „Филип Кутев“, от концертната група на хор „Мистерията на българските гласове“. Все по-често аранжира вокални партитури, композира филмова, танцова и инструментална музика.
През 2002 г. заедно с Кирил Добрев създават етно бандата „Булгара“, а след това и инструменталния квартет „Дива река“ в партньорство с Димитър Христов.
Вече 32 години Костадин Генчев е инструменталист и в Оркестъра за народна музика на БНР. В последните години, освен фолклорни и етно творби, той все по-често създава и симфонична музика. През 2016 г. завършва специалност композиране в НМА „Панчо Владигеров“.
„Това ми е страстта – боравенето със симфоничен оркестър, където възможностите са много по-големи. Самата оркестрация, начина на боравене между тембри – доставя ми голямо удоволствие. Обичам, като пиша нещо, да имам картина в съзнанието си. Трябва и да ми е интересно, да има закачка, нещо нестандартно, нещо върху, което да се замислиш, за да намериш обяснение защо звучи така.“
Въпреки това, композиторът се чувства най-свободен в етно и world музиката, защото там границите не са константа, а просто порив на въображението, съчетано с усещане за баланс. Към стихийните му елементи прибавяме и импровизацията, защото с кавала инструменталистът може да пресъздаде всичко – от букет цветя до описание на зимна и уютна радио вечер.
/БНР/
Българите в английския град Дерби организират фолклорно надиграване на 1 февруари
Асоциацията на българите в Централна Англия организира фолклорно надиграване „Български традиции и обичаи“. За събитието, което ще се състои на 1 февруари между 16:00 и 23:30 часа местно време в Дерби (The Pavilion, Moor Ln, Allenton, Derby DE24 9HY“) научаваме от публикацията във Фейсбук на Виолета Иванова от асоциацията.
„Заповядайте на едно весело и забавно фолклорно надиграване, на което ще присъстват танцьори от цяла Великобритания“, отбелязва Асоциацията на българите в Централна Англия.
Вечерта има дрескод: българска носия или облекло с етно мотиви за участници и публика.
/БНР/
Народната певица Дарина Славова с музикално предизвикателство към талантливите деца на България
Дарина Славова, солистка на ансамбъл „Тракия“, завърши 2024 година с интересно музикално предизвикателство в социалните мрежи. Тя призова талантливите деца на България да участват, като публикуват видео с изпълнение на песен от нейния репертоар на официалната ѝ Facebook страница.
В рамките на един месец около 23 деца се включиха в инициативата. Сред тях ще бъдат излъчени двама победители. Единият ще бъде определен въз основа на събрания брой харесвания в социалната мрежа, а вторият – от специално подбрана комисия. Журито включва изявени професионалисти: народния певец Тодор Кожухаров, хоровия диригент Ваня Монева, диригента на Оркестъра за народна музика на БНР Димитър Христов, водещия на фолклорното предаване „От дума на дума“ по Радио Пловдив Николай Чапански и Мирослав Стоянов, собственик на звукозаписна компания „Музикален свят“.
С най-много харесвания – над 19 000 – беше отличена 15-годишната Дерия Сезгин Хасан от село Златоклас, община Дулово, област Силистра. Според оценките на журито бяха наградени още три деца: Пресияна Леонидова (17 г.) от Варна, Ралица Хайдърска (18 г.) от Плевен и Никол Николова (17 г.) от Варна. Последните две участнички получиха равен брой точки от екипа професионалисти, поради което и двете бяха отличени.
„С отличените деца през следващата година ще запишем дуетни песни, които ще бъдат представени пред публиката,“ съобщи Дарина Славова.
Инициативата на народната певица съчетава популяризиране на българския фолклор и стимулиране на младите таланти, предоставяйки им възможност за изява и професионално развитие.
/БНР/
Заповядайте на Десетия Фолклорен празник „Греяна ракия и зелева чорба от старовремската софра“ на 22 февруари 2025 в село Бабово
Народно читалище „Никола Й. Вапцаров 1927 г.“- село Бабово и Кметството в село Бабово канят на 22 февруари 2025 г., събота, за десета година приятелите на фолклорните, кулинарни, песенни и танцови традиции, в китното и гостоприемно село Бабово, община Сливо поле, област Русе, на Фолклорен празник „Греяна ракия и зелева чорба от старовремската софра“.
По време на празника ще имате възможност да се насладите на традиционната и вкусна Бабовска зелева чорба и греяна ракия по рецепти, завещани на бабовчени от баба Ханджийка, и приготвена за всички от най-добрия кулинарен разказвач Ангел Ангелов в юнашкия тиган от Копривщица, както и на още други вкусотии от стари времена. Греяната ракия ще бъде приготвена от бабовски майстори. Ще има богата фолклорна и музикална програма.
/Филибето/
Оркестърът за народна музика на БНР представи Генчо Генчев, Костадин Генчев и Стоян Пауров в концерта „Из дневниците на твореца“
Нов цикъл концерти започна Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов. Събитията „Из дневниците на твореца“ ще представят авторската музика на композитори от различни поколения, творили във фолклорния жанр. Началото бе поставено на 5 декември, в Първо студио на БНР.
Първият концерт „Из дневниците на твореца“ представи инструментални композиции на трима изтъкнати автори: Генчо Генчев (1942-2017), Костадин Генчев (1969) и Стоян Пауров (1974). Различни в подхода си, тримата композитори споделят стремежа към съчетаване на автентичен български фолклор с елементи от класическата традиция. Генчо Генчев, Костадин Генчев и Стоян Пауров са композитори, които доказват, че българската народна музика е не само жива, но и способна да се развива и обогатява.
Всеки от тях детайлно познава традиционния фолклор, което личи в свободното боравене с автентичните ритми и мелодии. Пример за това в програмата ще са пиесата по мотиви от Кулско „Невестино и шира“ от Генчо Генчев, „Доброджанска игра“, „Ямболски коледарски буенек“ и „Спомен за Георги Коев“ (премиера) от Стоян Пауров, както и „Пирински мегдан“ и „Нещо шопско“ от Костадин Генчев.
И тримата умело вплитат в творбите си класически композиционни техники, като същевременно запазват виталността и ритмичната енергия на фолклора. Публиката ще чуе открояващите се инструментални пиеси „Концертна пиеса“ и „Сюита“ от Георги Генчев, „Странджански миниатюри“ от Стоян Пауров, „Източна балада“, „Закачки край Огоста“ и „Фригийски ръченици“ (премиера) от Костадин Генчев.
Мелодиите са дълбоко емоционални, провокиращи слушателя да почувства както радостта, така и драмата, вплетена в живота на народа. Творбите им са възторжено приети от публиката не само в България, но и по света, като разказват за универсалната сила на музиката да обединява и вдъхновява.
/БНР/
Навършват се 100 години от рождението на Иван Кирев
„Акордеонът е моята душа. Свиренето на сцената, контакта с хората, те ме зареждат и те ми продължават живота“. През 40-те години на миналия век сред изпълнителите, които свирят „на живо“ в Радио „София“, се появява млад музикант – акордеонистът Иван Кирев от село Нова Надежда, Хасковско.
С висше музикално образование, той се отдава на фолклорната музика и акордеона – аранжира песни и съпровожда с оркестъра си именити изпълнители, създава хора за соло акордеон. Неувяхващо остава неговото „Кръшно хоро“. Освен музикален Иван Кирев е и медицински феномен. Неговото сърце се намира отдясно.
„Всичките ми органи са огледално обърнати. Сърцето ми е отдясно, местата на черния дроб и далака са разменени“, разказва той. Още в детството си той има съдбовна среща, която го кара да вярва, че над него бди добра орисница. В родното село Нова Надежда баба му и майка му знаели десетки народни песни, баща му свирел на гайда, а дядо му по майчина линия бил един от най-известните кавалджии.
Когато станал гимназист майка му му купува първия акордеон. Будното селско момче напредвало в свиренето под ръководството на учителя си Никола Москов. Иван Кирев е роднина на проф. Асен Димитров. Диригентът на Операта решава да му помогне да кандидатства в Музикалната академия, където учи при самия Панчо Владигеров. Увлича се по класиката и по диригентството, но ритмите от фолклора остават в кръвта му.
Започва да свири в Радиото, а през 1948 г. вече е щатен солист в Ансамбъла на МВР, след това – щатен диригент в БНР. Когато се създава Държавният ансамбъл, наречен след години „Филип Кутев“, той постъпва като корепетитор.
На концертната сцена е работил с много от големите ни народни певци – Борис Машалов, Вълкана Стоянова, Йовчо Караиванов, Верка Сидерова, Груйчо Дойчев. Кирев остава майстор на дешифрирането и намирането на народна музика от различни области на страната и записването й с най-подробните й детайли. Сам композира музиката на няколко танца – „Криво садовско хоро“, „Крайдунавски танц“, „Танцова сюита“.
/и. БНР/
Фолклорен квартет „Абагар“ навърши пълнолетие
На 4 ноември квартет „Абагар“ отбеляза 18 години от създаването си. Фолклорната формация започва своя творчески път в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където ги събира преподавателят и диригенг Сашка Ченкова.
До момента те са участвали в множество български и международни проекти. Концертирали са в почти целия свят. Наскоро те издадоха съвместно парче с английското електронно дуо Camelphat.
БНР
20 години магия със „101 каба гайди“
В Родопски драматичен театър, в Смолян се проведе празничен концерт по повод 20 години от създаването на Гайдарски състав „101 каба гайди“. Любимите изпълнители получиха заслужени аплодисменти от публиката.
По повод годишнината и с решение на читалищното настоятелство бяха връчени награди: Костадин Илчев бе удостоен със званието Будител на 2024 г., Никола Марковски бе обявен за почетен член на НЧ „Христо Ботев“, Маргарит Маргаритов и Красимира Чуртова получиха Златен плакет „Христо Ботев“ и почетен диплом. Всички гайдари от състава бяха удостоени с почетни грамоти за активно участие в читалищната дейност.
Гайдарски състав „101 Каба гайди” е създаден на 1 ноември 2004 г. в читалище „Христо Ботев – 1871 г.” гр. Смолян с ръководител Костадин Илчев. Съставът е самодеен, но през годините и до днес показва работа на много високо професионално ниво.
Гайдарският състав започва с около 20 човека, а през 2019 година наброява над 150 гайдари. При многобройните си участия във фестивали и конкурси, гайдарите от „101 каба гайди” винаги вземат призови места.
Днес „101 каба гайди“ се отличава от всички останали групи и със своя женски гайдарски състав, който е сформиран през 2018 г. от три поколения момичета и жени участници в големия състав „101 каба гайди“ и са част от големи спортни и културни събития.
„101 каба гайди” е най-многобройният гайдарски състав, а читалище „Христо Ботев – 1871” е удостоено с грамота, като читалище, изпратило най-много гайдари при поставяне на рекорда на Гинес през май 2012 г. за едновременното озвучаване на зала 1 на НДК от 333 родопски каба гайди.
Изпълнителите получиха поздравителни адреси и цветя от президента Румен Радев, областния управител на Смолян Захари Сираков, кмета Николай Мелемов, председателя на Общинския съвет Смолян Димитър Кацаров, читалища, училища и приятели.
/и. БНР/
Нов фолклорен албум от каталога на музикална компания „Гега Ню“
Български музикален фолклор, vol. 3
Поредицата Български музикален фолклор предлага завладяващо изживяване за всеки, който се интересува от традиционна българска музика, разкривайки уникалните вокални и инструментални изпълнителски техники, характерни за българския фолклор.
Внимателно подбрана, за да представи разнообразните музикални традиции на страната, третата част от колекцията е за тези, които искат да изследват богатото културно наследство на България чрез нейната музика. От очарователно красиви вокални хармонии до живи и емоционални инструментали, този албум е истинско тържество на българската фолклорна музика.
[1] Дума са дума от стари люде 3’27
[2] Мегданско хоро 3’20
[3] Смиляна 4’14
[4] Малки моми лазарици 1’43
[5] Тежко му било, трудно му било 2’04
[6] Вида е рано ранила 3’49
[7] Бавна песен и Дросалийско хоро 3’33
[8] Коня язди 2’36
[9] Прехвръкна птичка 2’01
[10] Петко на Рада пръстен даде 2’34
[11] Русалийски мелодии 2’30
[12] Хей мъри, колум Калино 2’38
[13] Сюита за солисти 6’40
[14] Вретенарска ръченица 3’02
[15] Брала мома къпини3’27
/и. Филибето/
Фолклорна група „Роса” в Атланта ще пресъздаде обичая „коледуване“
„Коледарите ще благословят дома Ви и ще пожелаят здраве, благополучие и разбирателство за цялата година. Нека всички желаещи, които биха искали да бъдат част от този обичай и да посрещнат коледарите в дома си, да напишат своето име, фамилия и телефон на лични съобщения във Фейсбук профила на групата, не по-късно от 5 декември 2024 г. Ние ще се свържем с Вас по телефона, за да уточним подробностите“, гласи публикацията.
От групата добавят, че начинанието е безплатно, но всички дарения са „добре дошли и ще бъдат предоставени за изграждане на Български културен център в Атланта“.
В сайта на формацията, която действа към Българо-американска културна асоциация „Роса” – Атланта, е посочено, че с идеята за български културен център в Атланта, Асоциацията се стреми да създаде български кът, където желаещите в щата Джорджия в САЩ ще могат да се докоснат до богатството на българския фолклор, култура и традиции и ще бъдат създадени условия за съхранение и популяризиране на българските национални обичаи, творчество и история за поколения напред.
Група „Роса” е създадена от ентусиасти през 2010 г. Целта е да се запазят и развият българската култура и традиции в САЩ. През първите две години се преподават само автентични български народни танци. От януари 2013 г. с помощта на хореографа Веселин Василев групата разширява дейността си с хореографии на танци от различни български фолклорни области и започва да се изявява на различни събития и поводи.
В сайта на формацията пише още, че от 2013 година към групата е създаден и женски хор, ръководен от Диляна Славова. А през 2015 година Нора Павлова-Александрова създава и младежка танцова група „Роса“.
Сред дейностите, които организира Българо-американската културна асоциация „Роса” – Атланта, са работилнички за мартенички (от 2018 г.) и работилнички за „Писани яйца” (за втора година). От 2015 година насам от Асоциацията отбелязват и пресъздават обичаите „лазаруване” и „коледуване”. Фолклорната група участва също така от 2015 година на един от най-големите интернационални фестивали в Атланта – „Dogwood Festival”, сподели за рубриката „БГ Свят” на БТА Диляна Славова, президент и музикален директор на Българо-американската културна асоциация „Роса”.
/и. БТА/
Ансамбъл „Родопа“ записва нов албум
След близо 15-годишно прекъсване ансамбъл „Родопа“ записва нов фолклорен албум, който ще съдържа 16 оркестрови, ансамблови и солови изпълнения. Записите се правят в импровизирано студио в сградата на Родопския драматичен театър в Смолян. „Надяваме се до края на ноември вече да разполагаме с нов албум, който да бъде предоставен на Българското национално радио“, съобщават от Ансамбъла. /БНР/
Фолклорната класация „Надпяване“ – вече и по Радио „Хоризонт“
Вече и по програма „Хоризонт“ на БНР ще има класация за професионална народна музика. До този момент тази единствена по рода си класация беше приоритет само на програма „Христо Ботев“, отбеляза в интервю за предаването „Хоризонт до обед“ музикалният редактор Юлия Гатдерова.
„Радвам се, че успяхме да се съчетаем двете програми, защото смятам, че такова събитие и такава възможност за нашите професионални артисти е рядка, дори бих казала за България – никаква. Това е единствената такава класация. Тя е в няколко категории. Фолклорът е многожанров, той е страшно богат на стилове. Хубаво е, възпитавайки и слушателите, и публиката, да покажем неговата многота“.
Класацията ще бъде излъчвана един път в месеца. Ще се излъчва по програма „Хоризонт“ всеки последен петък от месеца, уточни Гатдерова. Началото ще бъде дадено на 1 ноември.
20 години Детска фолклорна формация „Розова долина“ – Карлово
Фолклорната формация е основана от бившия секретар на читалището Стефан Мутафчиев, като от самото начало до днес неин художествен ръководител е Велина Иванова, разказва Ганчева. Носиите са лицето на групата, затова Ганчева изразява благодарност към хората, отзовали се на нуждата от нови сценични облекла за децата. Новите носии са в процес на изработка, добавя гостът.
Ганчева подчертава, че художественият ръководител Велина Иванова не просто учи децата на фолклорно пеене, но подхожда към тях педагогически. Членовете на групата се приобщават от най-ранна възраст, учат се на общуване и взаимопомощ, което се отразява и на тяхното поведение в училище, по думите на Ганчева. Миналата година формацията е надвишила 50 деца, като по-големите проявяват грижа към по-малките, споделя читалищният секретар.
Децата от школата са лауреати на безброй награди и имат много участие, изтъква Ганчева и допълва, че много от членовете на формацията продължават да се занимават с музика и занапред.
НЧ „Васил Левски – 1861“ поддържа активни общо 17 школи и състави, като тази година карловци честват още една годишнина – 155 години театър в града. Към читалището се развиват прекрасен ансамбъл за фолклорни танци, школа по изобразително изкуство, детски театър, камерен хор „Маестро Георги Атанасов“, школи по пиано и гъдулка и още много дейности, разказва Ганчева.
Последното важно събитие в читалището е било награждаването на Стефан Цанев с отличието за духовност, хуманизъм и патриотизъм „Йеродякон Игнатий – Васил Левски“.
Организацията на толкова много дейности и събития е трудоемка, зависи от редица фактори и върви ръка за ръка с много притеснения, по думите на Ганчева, за която удовлетворението от добре свършената работа е най-ценно. /БНР/
С впечатляващ концерт-спектакъл световноизвестният Ансамбъл „Пирин“ отбеляза 70 години от основаването си
В препълнена зала 1 на НДК творците от емблемата на Пирински край за пореден път разкриха красотата на българския фолклор с умело съчетание на музика и танц.
Над 3000 души успяха да се докоснат до българските традиции, родна идентичност и обичаи чрез специална селекция от богатия репертоар, представен по време на „70 години Благодат“, под ръководството на главния художествен ръководител Мирослав Димитров.
В концерт-спектакъла взеха участие както настоящи творци, така и певци, музиканти и танцьори, дали своя безспорен принос за утвърждаването на Ансамбъла през годините. Изпълненията им успяха да вдигнат неколкократно публиката на крака, която не спираше да аплодира творците. /БТА/
Габриела Иванова, момичето от Дъблин, което пее родопски и пирински песни
От Сандански ни доксва великолепния глас на едно 14- годишно момиче от България, живеещо в Дъблин, Ирландия. Това е Габриела Иванова. Музиката е нейната същност и талант, за който тя подсказва на родителите си още на тригодишна възраст. Обожава народната музика и изследва всичките фолклорни области на родината си.
Въпреки, че най-обича родопската песен, тя се качва на сцената на детския „Пирин фолк“, за да покаже, че владее и пиринския фолклор. „Харесвам всички фолклорни области. Затова с мама и моята учителка Светла Караджова решихме да се представя и на „Пирин фолк“.
„Най-любимите са ми родопоските песни, но обичам и шопските, и тракийските песни. Дори и в Дъблин, любовта ми към българската народна музика не секва и тук радвам хората с нашия фолклор, разказа за БНР Габриела Иванова. Пея поп и джаз, и винаги съм отворена към новите неща, допълни младата българка.“
/БНР/
Народната певица Стилияна Алексиева: На училищен концерт получих аплодисменти и си казах, че сменям посоката
От 3 години водещата на „Музикална шарения“ пее в Женския хор „Ваня Монева“. С народно пеене заменя художествената гимнастика Стилияна Алексиева, която е музикален редактор в програма „Хоризонт“ на БНР и водеш на предаването“ Музикална шарения“.
За своя избор, път и професионално развитие като народен изпълнител тя разказа в интервю в предаването „Хоризонт за вас“ в рубриката „От другата страна на радиото“. Страстта ѝ към музиката не е само от професията, по-скоро професията е резултат от таланта ѝ. Любовта наследява от майка ѝ, която е народна певица във „Филип Кутев“.
„Започнах със художествена гимнастика, но един концерт преобърна моите намерения за няколко часа“, споделя Стилияна.
Докато е ученичка в столичното 109 СУ пее на концерт песен на Стунджи и Елица. „Тогава учителката ми по музика забеляза таланта ми. Получих много аплодисменти и нещо в мен се обърна и казах „сменям посоката“. Въпреки че оставаха 2 – 3 месеца до кандидатстването, аз се подготвих и ме приеха в 144 СУ „Народни будители. На моята музикална педагожка Стоимента Недялкова изключително много държа и дължа“, разказа Стилияна Алексиева.
/БНР/
Таланти се надпяваха с песните на Комня Стоянова в Средец
Радио Стара Загора регистрира първите и последните записи на певицата
Tалантливи изпълнители от цяла България се надпяваха на националния фестивал „С песните на Комня Стоянова“. Неговото десето издание се проведе на 7 септември (събота) в град Средец, общински център на село Драчево, родното място на голямата странджанска певица, една от първите солистки на Държавния ансамбъл „Филип Кутев“.
Целта на фестивала е да популяризира богатия и разнообразен репертоар на Комня Стоянова, да предостави възможност за изява на фолклорни групи и индивидуални изпълнители на странджански и тракийски песни.
„Фестивалът няма възрастови ограничения, той се проведе на открита сцена пред НЧ „Пробуда“ в Средец. Участниците изпълниха две странджански или тракийски песни, едната от които беше от репертоара на Комня Стоянова. Във всички категории се присъдиха първа, втора и трета награда, както и приз „Комня Стоянова“. От няколко години присъждаме и плакет на името на проф. д-р Стефан Чапкънов за висок художествен професионализъм на ръководител“, информира за Радио Стара Загора Гергана Божилова от Община Средец.
Комня Стоянова (1930-1991) е родена в музикален род в село Драчево, Бургаско. Едва 18-годишна осъществява първите записи в Радио Стара Загора с оркестъра на Панайот Янев, а след като постъпва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци, тя става обичана изпълнителка сред почитателите на странджанската песен.
Репертоарът на Комня Стоянова надхвърля 200 песни от родния й край, който спада към етнографската група на „загорците“. Разнообразие от безмензурни и хороводни, обредни и празнични – любовни, седенкарски, трапезни, трудови, хайдушки песни. Голяма част от тях певицата записва в БНР с Оркестъра за народна музика, ансамбъл „Филип Кутев“, Странджанската група.
Комня Стоянова умира на 23 август 1991 г. Няколко месеца преди нейната кончина Радио Стара Загора документира последното й участие в музикалното училище в Котел, заедно с кавалджията Никола Ганчев. През 1997 г. певецът Георги Драганов от Драчево издава книгата „Комня Стоянова – живот и странджанска песен“.
/БНР/
Нов диск с народна музика от музикална компания „Гега Ню“
Северняшко настроение · Оркестър Хоро
Със своите страстни и енергични изпълнения оркестърът кани слушателите да се потопят в динамичните и емоционални звуци на народната музика от северна България. С над 40 талантливи музиканти, допринесли за уникалното му звучене през годините, оркестърът разполага с репертоар от над 500 хоро мелодии и песни, улавящи същността на северняшката музикална традиция. Оркестърът печели признание на национални и международни конкурси, затвърждавайки репутацията си на истински посланик на българското музикално наследство.
[1] Мегданско хоро 3’20’’
[2] Китка (Стари дядо, Милка мома и Калина) 6’25’’
[3] Петровско еленино хоро 3’44’’
[4] Сийка по двор ходи 4’01’’
[5] Пейчиновско хоро 2’10’’
[6] Кака убавица 3’35’’
[7] Червенско хоро 2’5б’’
[8] Либе ле 4’00’’
[9] Дунавско хоро 2’32’’
[10] Пенке ле 4’02’’
[11] Дунавско еленино хоро 3’28’’
[12] Луда копаница 3’29’’
Общо времетраене: 43’50’’
Музика: Васил Първанов (1, 3, 5, 7, 9, 11, 12),
Музика: Цветан Банев (2, 4, 6, 8, 10)
Странджанската певица Магдалена Тодорова Карамитева: „Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света.“.
Бре, откраднали Еленка,
Eленка, мома хубава,
та я извели, завели,
на хайдушкото сборище.
Най-малкото хайдутче,
то на Еленка думаше:
Моме, Еленко, Еленко,
не бой се, не страхувай се.
Ний нема да те убием,
убием, да те затрием.
Най ще те, моме, сториме,
хайдутка, та байрактарка.
Автор на този текст за песен е Магдалена Тодорова Карамитева. Въпреки, че повече от 20 години живее със семейството си в чужбина, българската народна песен я съпътства навсякъде. Тя е автор на десетки текстове, които превръща в песни, заедно със съпруга си – кавалджията Димитър Карамитев от Стара Загора.
Самата Магдалена неведнъж е предизвиквала възторга на публиката с автентичното фолклорно звучене на песните, с топлия си глас и с посланията, които предава от сцената.Магдалена Тодорова Карамитева е възпитаник на музикалното училище в Котел, където учи народно пеене, а след това завършва и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. За себе си тя казва, че с песента е свързана още от детството си, а и сега народната песен е част от ежедневието й във Виена, където живее повече от 20 години.
„Аз съм родена в гр. Поморие и там се слуша както странджанска, така и тракийска, а също и добруджанска музика. Исках да се занимавам с народна музика, това ми беше мечтата, иначе конкретни цели не съм си поставяла. В студентските си години бях певица и в Академичния хор, с него имахме много изяви и извън страната – в Белгия, в Турция и в други държави сме представяли българския фолклор. Музиката ми е на душата и на сърцето и смятам, че човек за каквото е учил, трябва на него да се отдаде и да се занимава.
Когато бях студентка още в Музикалната академия в гр. Пловдив, се роди идеята да направя самостоятелен албум с мои колеги и приятели. Те бяха наши съмишленици с моя съпруг Димитър Карамитев, също студент по това време и изпълнител на кавал. След като завършихме висшето си образование обаче трябваше със семейството да продължим да се борим с живота и така кариерата ни остана на заден план. Завършихме през 2000 г. и след това заминахме за Австрия. Първо там отиде съпругът ми, а по-късно аз и нашето първо дете Мария.“
Виена е град на музиката, но не предлага много възможности за изява на една народна певица, каквато е Магдалена Карамитева. Българските фолклорни песни няма как да се поднесат на немскоезичната аудитория в превод и тази граница няма как да бъде преодоляна, дори с много талант и труд от страна на изпълнителя. Въпреки това странджанската певица е имала ред изяви с българската песен и във Виена. Участвала е в сборни концерти, в театрални постановки, където е представяла България пред чуждата публика.
Магдалена и Димитър Карамитеви са добре познати и на цялата българска общност във Виена, тъй като редовно участват в официалните събирания на българската общност в Австрия. Двамата музиканти казват, че всяка покана за концерт в родината винаги е добре дошла за тях, но и с тъга споделят, че вече са преминали апогея в своята творческа кариера и българската публика не е имала възможност да ги види на сцената.
Наскоро те участваха в сборен концерт „Музика в портрети“, организиран от БНР, където бяха солисти и изпълниха част от репертоара си заедно с Оркестъра за народна музика на БНР: „Концертът ни беше отложен заради пандемията, но дойде моментът да го осъществим. Ние сме много благодарни за тази покана, за вниманието, за доверието и за възможността да сме заедно на една сцена с такива професионалисти в народната музика, каквито са музикантите от ОНМ на БНР. Някои от тях са и наши приятели още от музикалното училище в Котел. Това е допълнителна възможност да се видим, да споделим нашите спомени и да се порадваме, на това че пак сме заедно. Иначе чрез музиката може да се изрази емоцията и душевността на човека. Аз, когато остана сама, автоматично в съзнанието ми започва да звучи някаква мелодия, която възпроизвеждам на глас. Музиката е нещо наистина красиво.“
Традиционното Гайдарско надсвирване в Гела ще се състои от 2 до 4 август
Изпълнители и ценители на родопската каба гайда от България и чужбина се очакват за традиционното Гайдарско надсвирване в Гела, което ще се състои от 2 до 4 август, съобщиха организаторите. Тазгодишното 21-во издание на гайдарския фестивал се организира от фондация „Наследство в бъдещето“, която е организатор и на Роженския събор през последните години, информират от кметството в Широка лъка.
Родопска музика в изпълнение на каба гайди ще звучи на Илинденските поляни над Гела в 4-те дни на празника. Програмата ще започне с гайдарското надсвирване на 2 август, а на 4 август е предвиден съборът на местните родове, който от векове среща фамилиите на Гела. Гайдарите от страната и чужбина ще се представят в конкурсната и фестивалната програма. В надсвирванията могат да се включат и изпълнители на джура гайда, уточняват организаторите.
Гайдари ще провеждат на съборните поляни безплатни уроци и уъркшопове за свирене на емблематичния за Родопите музикален инструмент. Наред с надсвирването ще има и нови състезания като конкурс за най-дълго свирене на гайда без почивка.
БНР
Младата родопска певица Кристияна Чолакова със златен медал от фестивала „С песните на Георги Чилингиров“
Кристияна Чолакова от школата по народно пеене при Дом на културата Кърджали, с ръководител Христина Чаушева, бе отличена със златен медал в V-ти Национален фолкорен фестивал „С песните на Георги Чилингиров“ в родното му село Полковник Серафимово. Това е трето отличие за тази година за Кристияна, другите са от „Орфееви таланти“ – Пловдив и „Широка лъка пее, свири и танцува“, организиран от НУФИ Широка лъка.
На приемните изпити в музикалното училище Кристияна се класира втора и септември се очаква да продължи обучението в елитното музикално училище.
/БНР/
Роман Романов е победител във фолклорна класация ,,Надпяване“ на БНР
Младият певец Роман Романов от златоградското село Старцево е победител в годишната фолклорна класация ,,Надпяване“ на БНР програма „Христо Ботев“ в категория – Мъже солисти, с песента ,,Да знаеш майчо“, аранжирана от проф. акад. Милчо Василев, акомпанимент на Щатен народен оркестър при АМТИИ проф. Асен Диамандиев, гр. Пловдив.
За отличието се похвали самият Романа Романов с пост в социалната мрежа.
„Искам да изкажа искрени благодарности към слушателите и тези, които ме подкрепиха! Вашата подкрепа е безценна за мен! Също така огромно благодаря за доверието на проф. Галина Петкова – Киркова, която ме насърчи и препоръча“, написа в личния си профил Роман.
Той получи много поздравления за наградата. Кметът на Златоград Мирослав Янчев също го поздрави, като написа: „Честита победа!Пожелавам ти много творчески успехи, с които да прославяш нашия край! Продължавай да поддържаш жив нашия фолклор!“, пише в поздрава си към Роман Мирослав Янчев.
„Надпяване“ е единствената по рода си класация за професионална народна музика, която дава възможност на различни изпълнители и техните произведения да се преборят за гласовете на слушателите в рамките на един месец. Единадесетте категории отразяват многожанровостта на българската народна музика в нейната цялост. В края на всяка състезателна година лауреатите от музикалната надпревара получават своите награди на Гала – концерт награждаване с участието на ОНМ на БНР и много любими солисти, а слушателите на предаването „Жива вода“ могат да се наслаждават на този музикален празник от ефира на БНР.
Започва подготовката за Фолклорния фестивал „Песни от извора“
Регистрацията за Фолклорния фестивал „Песни от извора“ 2024 г., който се провежда традиционно в с. Петрово, започна. Фестивалът за автентичен фолклор „Песни от извора“ се провежда ежегодно на територията на Община Сандански – с. Петрово, местност „Извора“. Организатори и домакини са община Сандански и кметство с. Петрово.
Целта на фестивала, който ще се проведе на 27 юли (събота), е да популяризира и съхрани традициите на народната песен, да стимулира интереса и любовта на поколенията и да провокира към издирване, съхраняване и разпространение на фолклора.
„Песни от извора“, с. Петрово дава възможност за изява на талантливи изпълнители от цяла България да покажат характерните особености на своя регион, защото фолклорът е извор на общочовешки ценности и мост за сближаване между хората.
Фестивалът няма конкурсен характер. Всички участници получават диплом.
Танцьори от Фолклорна група „Хайде на хорото“ в Калгари участваха в представителна фотосесия
Танцьорите от Фолклорна група „Хайде на хорото“ в град Калгари, провинция Алберта, Канада, споделиха кадри от представителна фотосесия, заснета по-рано през месец май. Това става ясно от публикация във Фейсбук страницата на фолклорната формация.
„Организирахме фотосесията на „Хайде на хорото“ на красивото и все още замръзнало езеро Морейн Лейк. Всички бяхме много организирани, красиви, дисциплинирани и прекарахме чудесно заедно.“ – споделят ръководителите на фолклорната група и отправят благодарности от свое и от името на танцьорите към фотографа Дичо Джамбазов, чийто дело са споделените кадри.
Снимките от фотосесията ще бъдат използване за представяне на Фолклорна група „Хайде на хорото“ преди и по време на участията им, както и за презентиране на българския фолклор в Канада и по света.
Както БТА писа, Българската фолклорна група „Хайде на хорото“ е основана на 1 септември 2012 г. към Българско дружество в Калгари по идея на „неколцина ентусиасти, събрани от любовта си към България и българския фолклор“. Целта на групата е да съхранява българските традиции и да популяризира българския фолклор както сред младежите от българската общност в Калгари, така и сред по-широката канадска публика.
Ръководител на танцовата формация от 2015 г. до днес е Георги Ангелов, благодарение на когото в репертоара на „Хайде на хорото“ са включени музика и танци от всички етнографски региони на България.
/БТА/
Второто издание на фестивала „Традиции и памет“ завладява с красота и ритъм Римския стадион на Филипопол
Дни след Международния ден на детето и Празника на розата, в навечерието на Еньовден, на 8 и 9 юни 2024, Пловдив ще заискри с пищността на Второто издание на фестивала „Традиции и памет“.
Първото издание посрещна над 350 участника и беше на областно ниво. Те влязоха в надпревара за умения, вдъхновени от автентичния фолклор и традиции. Организаторите още от първото издание привлякоха участници от много селища от територията на област Пловдив като Цалапица, Ситово, Крумово, Рогош, Брестовица, Белащица, Калековец, Дълго поле, Калояново, Лилково, Труд, Ръжево Конаре, Асеновград, Пловдив и други.
„Нямаме съмнение, че и в предстоящото издание на нашия фестивал ще посрещнем много таланти, вдъхновени от фолклора и традициите ни. След като през 2022-ра посрещнахме стотици участници, то и сега се вълнуваме, че ще дадем сцена на всички желаещи, които ще са двойно повече от първото издание. Няма как да скрием, че уникалното място за изява – Римски Стадион на Филипопол дава възможност за представяне пред разнообразна публика и гости на Пловдив от цял свят. Разделите отново ще са три: певческо, хореографско изпълнителско изкуство и възстановка на български традиции и обичаи.
Във второто издание на фестивала, което е с национален статут, се очакват изпълнители и от доста далечни точки на страната ни, като гр. Суворово. Гости ще имаме и от Столицата, Елин Пелин, Костинброд, Банско, Смолян , Лозен, Пазарджик, Селци, Раковски , Царацово, Брестовица, Костиево, Хасково, Дълго поле, Труд, Дуванлий, Борово, Стара Загора, Величково, Белово, Карлово, Бенковски, Рогош , Катуница, Калояново и от много други близки и далечни фолклорни области”, споделят от екипа на фондация „Традиции и памет“.
Второто издание на едноименния фестивал ще се осъществи на 8 и 9 юни 2024 г. на Римския стадион на Филипопол и е подкрепен от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ – част от Културния календар на града за 2024 г.
Авторитетното жури е в състав: Проф. д-р Светла Калудова-Станилова, гл. ас. д-р Благовеста Калчева и майстор Стоян Маринов. Организаторите споделят, че всеки участник ще получи грамота, а отличените на призовите места – парична награда, диплом и специално изработени за форума купи.
В двата фестивални дни пловдивчани и гостите на града ще имаш възможността да се любуват на красиви носии, пищни танци, красиви ритми и вокални изпълнения от 09:30 до 17:30 ч. на Римски стадион на Филипопол. Входът е свободен!
Генерален спонсор на събитието е Еконт Експрес ООД. Партньори са и Eat&Go, Учебен Център Гавазови, Издателска група Просвета, Медицински Център Етика, Адвокатско сдружение „Бонев, Тодорова, Илчева & Ангелови“. С медийната подкрепа на информационна агенция Фокус и Пловдив 24.
/Филибето/
Мирислава Турбич, танцова група „На хорото“: Чувствата от „На мегдана на другата България“ са неповторими
Приказка за Странджа с нейната мистика и нестинарство представи на българския фолклорен събор в Палма де Майорка танцовата група „На хорото“ в Грац с ръководител Мирислава Турбич. Това съобщи здравният сайт на българите в Австрия Sanus et Salvus.
Както БТА писа, седемдесет и осем български групи за народни песни и танци от 17 държави, гост-хореографите – Жулиета Иванова, Румен Иванов и Георги Христов, оркестър „Сияние“ и певческата двойка Димана и Боян Боянови участваха в деветото издание на пътуващия събор „На мегдана на другата България“ в Палма де Майорка. На 11 и 12 май сънародниците ни бяха част от два дни, изпълнени с хора, песни, танци и български фолклор, които преминаха под надслов „Шарената черга“.
Мирислава Турбич разказа пред здравния сайт на българите в Австрия за емоцията от събитието, за представянето на танцовата група, както и за бъдещите ѝ планове.
Г-жо Турбич, какво е за Вас „На мегдана на другата България“?
– Много развълнувани се завръщаме за втора поредна година от събора „На мегдана другата България“. Чувствата са неповторими и спомените незабравими.
Съборът не е поредното участие, а е една сърдечна среща с приятели, където се събираме да споделим какво сме научили, да се подкрепим с аплодисменти и да си помогнем. Но най-важното за мен е разпространяването на българския дух, обичаи, култура, музика, танци и песни.
Защо участвате?
– Участието в събора е истински празник за мен. Радвам се, че мога да допринеса за съхранението и разпространението на българското културно наследство. Всяка година съборът има тема, по която участниците трябва да представят танц.
Тази година темата беше „Шарена черга“: пъстър и богат е фолклорът ни, когато заговорим за семейство, бащин дом и огнище: ритуали, обичаи и танци от цяла България, в които е втъкан смисълът на думите „дом“, „семейство“, „бащино огнище“. Имаше много различни танци, чрез които бяха представени различни обичаи – сватба, Сирни Заговезни, лазаруване, кукери и караконджули.
Какво представихте като народни танци, песни и хора?
– Тъй като аз съм от Бургас, като прочетох каква ще е темата, веднага ми изплува идеята в моята хореография да вплета хора от Странджа планина и да представя обичая нестинарство.
С голяма радост в танца се включиха и нашите деца, които първи стъпиха на сцената. Те помолиха баба им да им разкаже приказка и така започва приказката за Странджа. Започвайки с типичната „магична“ нестинарска мелодия на гайда и тъпан, която кара хората да влязат боси в огъня и да затанцуват, продължава с ляво хоро, а последната част на танца беше много специална за мен, вдъхновена от музиката и стъпките на Дюлевското хоро, всички хванати на едно голямо хоро.
От село Дюлево, Община Средец, е семейството на моята майка, затова исках да покажа и това хоро, за музиката и стъпките на хорото ми помогнаха Росица Щилянова – певица в хора на читалището и Керанка Костова – народна певица и ръководител на танцовата група към читалището. А моята носия беше ръчно изработена и бродирана от моята баба, която е на 87 години.
Колко време се подготвяхте за това участие?
– Подготовката продължи около половин година, с доста интензивни репетиции, но успях да предам на танцьорите идеята си и мисля, че те много добре я предадоха от своя страна на публиката.
Как се постига колективният дух на събитието?
– Колективният дух се получава преди всичко с много работа на организаторите и на създателите на събора, но и с много усмивки и уважение към всеки един участник и посетител. Всяка година намираме нови групи, които посещаваме след това и от там се завързват нови приятелства.
Всички участници сме там с една цел – разпространяване на танците в нашите страни, всички се сблъскваме с еднакви проблеми в ежедневието си и разговорите започват бързо и без никакви притеснения, чувстваме се, все едно сме на една голяма семейна сбирка.
Разкажете ни още малко за духа на събора „На мегдана на другата България“?
– Разменят се носии, цървули, кърпи, тъпани. Танцьори участват в други групи, всеки помага, както може. Ние тази година имахме една забравена носия, но за пет минути вече ни бяха намерили кой ще ни услужи.
Вечерта след първия ден има хоротека, където хореографи от България показват различни нови хора. Така всички заедно учим нови хора, но за мен лично кулминацията е в неделя сутринта на Голямото хоро. То винаги е в центъра на града на фестивала и гледката на 3000 българи в носии, танцуващи български хора, е много вълнуваща! Този събор показва по-хубава страна на България.
Всяка година се събират благотворително средства по една кауза. Тази година беше „Ангели за България/Angels for Bulgaria“ – за помощ на глухите деца на България. Надявам се да помогнем на много деца в България със средствата, които отделихме. Подкрепете и вие нашата кампания.
Какви са следващите Ви планове?
– Вече се прибрахме уморени, но заредени с хубави спомени. Продължаваме с участията в Австрия.
На 18 май ще вземем участие във Фолклорния фестивал в Грац „Rhythmus des Glücks“ в Хелмут-Лист-Хале, организиран от Сдружение „Kolo Srece“ с участници от Сърбия, Гърция, Румъния, Македония, Латвия и Словения.
На 26 май ще сме във Виена на гости на танцова група „Пендари“ на „Голямо хоро на Karlsplatz“.
Момчиловци отбеляза 120 години от рождението на гайдаря Лазар Каневски
Момчиловци отбеляза 185 години просветна дейност, 120 години от рождението на гайдаря Лазар Каневски и 60 години обществена колекция село Момчиловци. Официалното откриване на Майските празници се проведе на 18 май в 17:30 ч.
Гостите имаха възможност да разгледат изложба от снимки и вещи на гайдаря Лазар Каневски.
Лазар Каневски, познат като Лазо е роден в село Момчиловци на 14 декември 1903 г. Гайдарят става прочут с изпълнението си на песента „Излел е Дельо хайдутин“, в съпровод на Валя Балканска през 1965 г. на Първия национален събор на българското народно творчество в град Копривщица.
Американските музиколози Мартин Кьониг и Етел Райм чули песента, впечатлени от преживяното, три години по-късно идват в България и правят пръв импровизиран запис с участието на още един гайдар – Стефан Захманов от съседното село Соколовци. През 1977 г. „Излел е Дельо хайдутин“ е включена в Златната плоча на „Вояджър“ по предложение на Мартин Кьониг и е изпратена с американските космически апарати „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ като послание от Земята, човечеството и НАСА.
Празникът в Момчиловци продължи с хорото на 50-годишните юбиляри от селото, които тази година бяха над 20.
/БНР/
Представиха книгата на Пенка Павлова „Златният глас на Тракия“
Наричаха Пенка Павлова „златният глас на Тракия“. Така се казва и книгата събрала между кориците си живота и творчеството на народната изпълнителка.
Най-известните й песни, между които „Злато моме, „Първом, първом“, „Маринчице, гиздава девойко“, „Търновска царица“, „Драганин братец“ и „Отдавна ли си, момне ле, калугерица“, влезли във фонотеката на БНР, са публикувани с точен текст и история кога са записани в радиото. Нотната дешифровка е дело на концертмайстора на ансамбъл „Тракия“ Николай Паскалев. В изданието са публикувани спомени за срещите и преживените мигове със сърцатата певица на нейни колеги.
Пенка Павлова започва да пише мемоарите си преди няколко години. Не успява да ги довърши. Прочитайки събраните страници дъщеря й Веселина разбира, че няма какво да добави. Изпълнява желанието на майка си да издаде ръкописа. „Нейната Вселена беше музиката! Почти всичко в живота й беше подчинено на нея, а песните й бяха стойностни, взети от извора и изпети с любов.“
Веселина Павлова разказа, че детската мечта на майка й била да стане актриса. Дори кандидатствала във ВИТИЗ. Приета е, но не е записана, заради имотното състояние на баща си. Любовта към сцената я съпътства навсякъде. Артистичният й талант се проявява в интерпретацията на български, гръцки и турски народни песни, в изпълнението на стари градски песни, в поезията, в смяната на няколко костюма за един концерт.
През 1966 година записва в Радио Стара Загора песента „Търновска царица“. Популярността й стига в Америка. Канят я да преподава българска народна музика в Лос Анжелис. Остава седем месеца и се връща обратно в родината. „Майка ми имаше едно верую. Тя считаше, че българската публика може истински да оцени изпълнителя.“ /БНР/
Кукерско шествие огласи със звънци и гайди живописното родопско село Лилково
Песните на медни звънци и гайди огласиха живописното село Лилково в Родопите по време на кукерското шествие „Старци“.
Празникът се организира от Народно читалище “Родопска искра 2020“. Лилковският обичай „Старци“ е възроден от читалището през 2021 година след повече от 60 годишно прекъсване.
Празникът започна по обед с гайдарско шествие и кукерско хоро.
Бяха демонстрирани кукерски маски и костюми, изработени от местни жители и гости. По традиция пред кметството в селото имаше обща месопусна трапеза с червено вино, бяла халва и питки, наречени за здраве.
В Родопите звукът на гайдата е магия, за която разказва местен музей
Денят 10-ти март е обявен за Международен ден на гайдата.
Скулптурна композиция в родопското село Широка лъка прославя местните гайдари и певци, прочути във всички краища на родината, а и извън нея. Наречена е „Гайдарят“, а наскоро в селото беше представен роман със същото заглавие. Отстоящото на няколко километра селце Стойките пък също може да се похвали с уникална забележителност, посветена на традиционния музикален инструмент.
В Стойките се намира любопитен Музей на гайдата. Създаден е с безвъзмездното участие на хора от селото и района, и днес той посреща посетители както от страната, така и от чужбина. Експонатите в него са дарения от семействата и наследниците на именити гайдари от Родопите като Апостол Кисьов, Костадин Варимезов и други. Върху мехове на гайди, разположени на т.нар. „стена на Гинес“, са записани имената на всички 333-ма гайдари, участвали в поставянето на световния рекорд по свирене на гайда, регистриран през 2012 г.
„В музея може да видим свръх стари ценни гайди, но и различни пособия, свързани с гайдата като инструмент – разказва Диана Георгиева, която е сред създателите на интерактивната експозиция. – Показан е автентичният начин за изработка на частите на гайдата, по който са ги правили в миналото. Има звукова стая, където да чуем звук на гайдата, примесен със звуците от Космоса и да усетим колко много се доближават те, като тон и трептения, до звуците от ручилото на каба гайдата. В един кът можем да сложим слушалки и да чуем запис на соло гайда, а в съседство и друг запис на 333 каба гайди, които изпълняват съответната песен.“
В експозицията е демонстриран и процесът на майсторене на пискуните на гайдата от най-използвания за изработката на инструмента дървен материал – бъз. Можете да се „заврете“ в търбуха на гайдата, за да проверите каква е тя на допир отвътре, „защото тя е различна отвътре и отвън“ – пояснява Диана Георгиева.
Гъдуларят Ангел Добрев: Съдбата беше благосклонна към мен
„Понякога се питам доволен ли съм от живота си, от това, което съм направил. И си отговарям – да, Съдбата беше благосклонна към мен. Не ми е правила спънки, дори нещо повече – даде ми възможност да дойда в най-добрия оркестър за българска народна музика у нас. И то при условие, че аз бях разпределен да бъда учител по музика в Драгоман! Беше ми помогнато „свише“, както се казва. Дали съм имал пречки? Ами то ако човек няма пречки в живота си, няма да има стимул! Като погледнем, всички големи творци в музиката и в изкуството са имали драматичен, дори понякога – трагичен живот. Истинското изкуство се ражда в трудни моменти“…
Усмихнат, слънчев и позитивен, Ангел Добрев наистина няма основание да се оплаква от Съдбата. Талантлив композитор, брилянтен изпълнител, всеотдаен преподавател и сръчен лютиер, той винаги е бил много харесван и обичан – както от публиката, така и от своите колеги, с които продължава да се среща дори и след пенсионирането си.
Повече от 40 години е прекарал в Оркестъра за народна музика при БНР и смята това за най-големия късмет в живота си. Ежедневието му е запълнено до краен предел – той свири, преподава, ремонтира гъдулки и… пише книги! При предишната ни среща в „Предаване без име“ Ангел спомена, че освен двата сборника, които е издал, е написал и роман. Романът, който се нарича „Спомен за Йона“, вече е на пазара и се радва на голям успех.
Фондация „Кичка Савова“ отбелязва 90 години от рождението на тракийската певица. Тази година се честват 90 години от рождението на тракийската певица Кичка Савова.
Фондацията на нейно име, учредена от децата ѝ, ще отбележи годишнината с концерти в глобалната мрежа. “Миналата година издадохме сборник с народни песни на нашата майка, благодарение на композитора Георги Андреев. Тази година решихме с песни от сборника да отбележим 90 години от рождението на майка ни. Изпълнения на ученици и студенти обучаващи се по народно пеене, които ще пеят песните на Кичка Савова и ще бъдат представени в интернет пространството, разказва за инициативата Стефка Здравкова, дъщеря на тракийската певица и продължава:
“Отправили сме покана към всички музикални училища, двете музикални академии и школи в страната, да се включат във виртуалния концерт. В рамките на годината периодично ще публикуваме участниците с техните изпълнения в сайта и ютуб клана на фондацията”, разказва още дъщерята на Кичка Савова.
В родното село на народната певица – Сладун, тази година се подготвя тринадесетото издание на фолклорния фестивал “С песните на Кичка Савова”. От четири години той е с международно участие. На откритата сцена в пограничното село чужденците изпълняват народни танци, а някои се осмеляват да изпълнят и песен на Кичка Савова, въпреки езиковата бариера.
Самата Кичка полага основите на фестивала преди години, а днес нейното дело продължават читалището в Сладун и фондация “Кичка Савова”, учредена от нейните деца.
Кичка Савова е родена на 22 февруари 1934 г. в село Сладун, общ. Свиленград, Хасковска област, в семейство на бежанци от Одринска Тракия. Баща ѝ, Сава Дянков, е бил майстор гъдулар, а майка ѝ, Елен Дянкова, притежава самороден певчески талант. Закърмена с музикалните традиции на своя род Кичка пее от ранна детска възраст.
На 17 години прави своите първи записи и става изпълнител на живо в Радио Стара Загора, а няколко години по-късно – съосновател и една от първите солистки на ансамбъл “Загоре”. Участва в сборни групи за автентичен фолклор за песни и танци към Българска концертна дирекция като изпълнителка на тракийски народни песни и гастролира в цяла България и десетки страни в чужбина.
Създава и ръководи голям брой самодейни хорови състави към Центъра за художествена самодейност в Стара Загора. Обучава даровити деца, които много успешно продължават българската фолклорна традиция. Издирва стари тракийски песни и работи върху тях текстово и мелодично. Автор е на много песни, свързани със съдбата на бежанците тракийци.
Предлагат родопската народна певица Валя Балканска да бъде отличена със „Златен век“
Общинските съветници от коалиция „НОВОТО ВРЕМЕ“ и КРОС в Общинския съвет – Смолян внесоха предложение до министъра на културата Кръстю Кръстев Валя Балканска да бъде удостоена за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура с отличието „,Златен век“ – огърлие и звезда по повод Деня на народните будители през 2024 година.
Аргументите на общинските съветници са, че народната ни певица вече десетилетия наред разнася славата и красотата на родопската песен по света. Чрез нея духът на магичната ни планина стигна космически измерения, а името ѝ стана синоним на родопския фолклор.
Песента „Излел е Дельо хайдутин“, в изпълнение на Валя Балканска, е повод за национална гордост. В писмото, те припомнят още, че през 1977 г. тя е записана на позлатена плоча и лети на американските космически апарати „Вояджър“, редом със световните композитори Бах, Моцарт и Бетховен.
Валя Балканска е един доказал себе си творец с енергичен дух, а името ѝ е пример за подражание на младите хора, които имат дарба и желание да вървят по пътя на певческото изкуство.
РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА
Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите коментари, репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на e-mail: [email protected].
Благодаря Ви!
А. Гърдев