Архив на категория: Тони Топ Фолк

За Йовчо Караиванов и пеенето като свещенодействие

novini
Да запазим уникалния български фолклор

95 години от рождението на големия народен изпълнител

Именитият певец е явление във фолклорната ни култура. Великолепен лиричен глас и стилен тракийски репертоар – това е неговата „запазена марка“ за високо изпълнителско майсторство.

Красноречиви са оценките и на фолклористите. „Това, което извънредно много ценя и обичам у Йовчо Караиванов е майсторското владеене на формата. При него бавната песен е орнаментирана, но не прекомерно, а с едно правилно разпределение на орнаментите така, че се получава чудесна форма. Наистина щастливо явление в нашия музикален живот, едно от най-високите постижения на българската народна певческа школа“ – думи на акад. Николай Кауфман.

Ето и какво пише ст.н.с. Михаил Букурещлиев: „Изпълненията на Йовчо Караиванов са винаги емоционални, прочувствени, трогващи. Неговият репертоар е самобитен, изпълнителският му стил е оригинален и затова винаги ще бъде обект на научни изследвания“.

Приживе той бе непримирим към замърсяването на фолклора ни, към безвкусицата на самоцелната демонстрация на техника и виртуозност.

Споделяше: „Ние пред света блестим не с гюрюлтия, а с чистата народна музика и песен. Не бива да погубваме автентичния фолклор с имитации, а да го запазим во веки веков“. Често цитирано и днес от фолклористите е изказаното от Йовчо Караиванов мнение, че „пеенето е свещенодействие пред олтара в безсмъртния храм на народната музика“.

Йовчо Караиванов е роден в сливенското с. Селиминово, в семейство на потомствени музиканти. Съдбата го отвежда в юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва успешно, но неудържимата любов към музиката променя житейските му планове. Повратен момент за него е 1 октомври 1949 г. – след успешно прослушване в Радио София, той участва със свои изпълнения в рубриката „Час за селото“.

Името на Йовчо Караиванов бързо се нарежда до известните по това време Гюрга Пинджурова, Борис Машалов, Мита Стойчева, Вълкана Стоянова и др. Със стилния си репертоар привлича и творческото внимание на композиторите в жанра.

За кратко (1951-52) е приет за солист на ДАНПТ с ръководител Филип Кутев, който аранжира за хор песните му „През гора вървяха“, „Донка на порти стоеше“, „Бойчо на Бойка думаше“ и др. През 50-те години на м. в. е поканен от Концертна дирекция да оглави  група от народни певци, за да изнася концерти из цялата страна. С групата „Наша песен“ и по-късно създадената „Българска песен“, Йовчо Караиванов обикаля в различни краища повече от 15 години.

Във фонда на БНР е оставил  повече от 250 записа – образци на тракийския изпълнителски стил. В последните си години именитият ни певец работи в редакция „Народна музика“ на БНР като водещ на предаването „Запели са, засвирили“, отговаряше и за текстовете на песните, които влизат във фонда. Изкуството му се радва на много следовници.

Сред тях е Данислав Кехайов, който разказва за ценните уроци и завети, които е получил:

„Много се радвам, че говорим за Йовчо Караиванов – един от най-ярките представители на тракийската певческа школа. Щастлив съм, че съм един от неговите ученици, наред с имена като Тодор Кожухаров, Красимир Станев, Динка Русева и др. От дете слушах неговите песни по радиото и от грамофонни плочи, обичах да ги пея. Когато се явих на конкурс в БНР на 1 април 1986 г. и ме одобриха да пея в ефира, Йовчо предложи да ми помага.

От него съм се учил не само на тънкости в пеенето, но и как да се справям в нелекия път на народен изпълнител. Хората гледат крайния продукт и си казват: “Ехе, колко хубаво пеят“, но колко труд и лишения се крият зад това. Ние, артистите, сме от град на град – студени салони, умора, болен си, но хората те очакват да раздадеш най-хубавото от себе си. На всичко това ни учеше Йовчо“.

Данислав Кехайов казва още, че да пише за Йовчо Караиванов е изключително удоволствие за него. Същото е било и за изпълнители като Борис Машалов и Костадин Гугов. Всички те присъстват в неговия докторат на тема „Мъжко народно пеене в България“.

„Йовчо е от певците, изминали пътя от селския мегдан до голямата сцена – продължава Данислав Кехайов. – Песните му грабваха нас, наследниците и ученици му, виждахме в неговата фигура мерилото за собствената си значимост, за избрания от нас път. Най-красивите песни, които съм изпял, ми бяха дадени от Йовчо Караиванов. Щастлив съм, че се докоснах до такава личност и бях част от творческата лаборатория на този народен изпълнител с култура, със сериозно познание на песенния фолклор. Отнасяше се творчески към всяка песен, сякаш я открива в момента.
Държеше много не само на красивата мелодия, но и на текста. От него научих две основни неща – да пея, както пеят птичките – не защото някой ги слуша, а защото носят вътрешна душевна ведрина, както и да „разказвам“ народната песен.“

Илка Димитрова
www.bnr.bg

 


m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

Гъдуларят Ангел Добрев събра в сборник народни песни

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

Сборникът „Народни песни от Северна България“ съдържа 471 автентични народни песни от района на Етрополе и околните села – песни, събирани в продължение на 7 години от Ангел Добрев.

Той е дългогодишен музикант, гъдулар в оркестъра за народна музика на Българското национално радио. Ангел Добрев е доктор по музикална педагогика, член е на Съюза на българските  композитори, преподавател е по български музикален фолклор в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

„Това е един седемгодишен труд. Започнах да работя по сборника през 2013 година, тази идея ме е вълнувала далеч преди това, но в тази година започнах да работя по сборника и тази работа ме увлече много сериозно и в разстояние на седем  години аз събирах тези песни, работих върху тях, извърших дешифровката им, обработката им, качването на компютър – дълъг, сложен, продължителен период“.

В сборника са събрани най-много песни, пети по време на седенките, подчерта той:

„Силно е присъствието на така наречените „исторически песни“.

Има и песни с хайдушко съдържание, любовни песни, а също за празниците Лазаровден и Коледа

www.bnr.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Гайдар предложи брак на танцьорка от ансамбъл “Тракия“ на концерта им в Пловдив

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

В незабравимо преживяване за публика и артисти се превърна концертът на ансамбъл „Тракия”  в Дома на културата „Борис Христов”.

Събитието бе посветено на Сирни Заговезни и предложи вълнуваща програма за празника.

В допълнение на изключителното майсторство на артистите, на сцената се случи неочаквано събитие. На финала на спектакъла оркестърът засвири „Ела се вие”, което предизвика лек смут сред певиците на ансамбъла. В този момент пред всички излезе гайдарят Христо Христов. Падна на коляно пред една от танцьорките – Радостина Колева, и ѝ предложи брак.


Радостина и Христо си казаха „да“ пред публика

Развълнувана, тя каза „да”, а после заедно с любимия си позира за снимка, за да запечат паметния миг.

Още едно събитие беляза празничния концерт. След 25 години на сцена, сбогом с публиката си взе танцьорката Гергана Енева. Тя получи наградата „Сребърна лира” на Съюза на музикалните и танцовите дейци, която ѝ беше връчена от ръководителя на ансамбъл „Тракия”  проф. Даниела Дженева.


Гергана Енева (вдясно) с колежката си – певицата Дарина Славчева Славова

Празничният концерт започна с обръщение на певицата от ансамбъла Дарина Славчева Славова, която призова артисти и публика да се върнат заедно към корените български, да се потопят в магията на обичаите, да ги съживят и съхранят.

Думите „ с меден кавал да свириш, моми и момци песни да пеят, хоро да заиграят“ отключиха раклата с безценни съкровища. Имаше шопски, родопски, тракийски музикални и танцови картини, много настроение и много аплодисменти за зажаднялата за народна музика публика.

www.plovdivtime.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Мария Колева: „Традиционното ни изкуство е съдба, мисия, вълшебство“

novini
Да запазим уникалния български фолклор

Забележителни са успехите на известната певица не само като солистка.

През годините тя е глас и в различни камерни и хорови формации – квартет „Аврена“, „Балкански гласове“, „Драгостин фолк“, НФА“Филип Кутев“, „Аква Делия“. Предпочита да я наричат Мария Гънева Колева – заради съвпадението на имената с друга народна певица от същия край.

Репертоарът и изпълнителският стил на Мария принадлежат на тракийската фолклорна област, но с отсенката на Средногорския музикален диалект, повлиян от корените на родния ѝ край. Успешно навлиза и в експериментални проекти в зоната на джаза, алеаториката, world music. Записите на Мария Колева за фонда на Националното радио като солистка на Народния оркестър на медията включват карловските ѝ песни, аранжирани от композиторите Коста Колев, Христофор Раданов, Теодосий Спасов, Ради Радев. Някои от изпълненията ѝ са включени в албумите „Звукови икони на България“, „Ключът към тайнството“,“20 години заедно“ и др.

Предпочитана партньорка е на кавалджията Теодосий Спасов, пее в саундтрака на музикални филми, сред които „Копнения“ , „Песните на Левски“. С Апостола на свободата я свързва и работата ѝ по издирване на любимите песни на националния ни герой. А също името на родното ѝ място – село Васил Левски. Мария Колева е завършила НУФИ „Филип Кутев“ – Котел и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.

Певческата си кариера съчетава с активна педагогическа работа. Удовлетворена е от заниманията си със студентите от НАТФИЗ като асистент по вокално обучение към катедра „Сценична реч“.

„При нас, народните музиканти, началото обикновено е в семейството. Помня как в красивата ни старинна къща на село, баба пееше дълги песни, а дядо ми правеше корекции по текста. Моят талант беше забелязан и ме насърчиха да се занимавам с музика. Майка ми беше много стилна певица, макар и самодейна.

В по-късен етап се заслушвах в пеенето ѝ и това даде отражение на моя стил. Например, в НУФИ – Котел кандидатствах с две песни, които научих от нея в ранното си детство – „Сама се пушка отпъна“, „Любили се“.

Галеници на съдбата сме всички, които започнахме нашето образование в Котел, при изтъкнатите певци Вълкана Стоянова, Йовчо Караиванов. Имах щастието да работя и с двамата, това остави съдбовен белег в маниера на пеенето ми, песните, текстовете. От малка се усещах много добре и в хоровото и камерното пеене. Те допълват моя светоглед и емоционалност.“

Наскоро Мария отбеляза своя кръгла годишнина. По този повод, както и за заслугите ѝ към националната ни култура бе отличена с паметен знак на община Карлово и почетен знак на президента на Република България Румен Радев.

Годишнината е повод и да припомни някои от най-ярките си преживявания на сцената и като педагог:

„Много въздействащо беше участието ми в концерт на български артисти в Болшой театър. Пях соло и не мога да опиша вълнението, което изпитах на тази сцена. Не може да се опише с думи. Всяка година пея на честванията в памет на Васил Левски в Карлово. Помня първия път, когато ми възложиха да издиря негови песни, които той пеел в с. Войнягово, там е бил учител. Беше огромно вълнение да избера някоя сред тях, а след това да запея до паметника на Апостола пред многобройната публика. Така се получи при мен, че педагогическата работа надделя над изпълнителската.

Още в студентските години преподавах в музикалното училище в Котел, в школи, на чуждестранни ученици, създадох детски състави в Карлово. Винаги оценявам постиженията на учениците си. Те са моето огледало и оценка за работата ми. Например Нели Петкова, която стана известна покрай едно телевизионно шоу. Радва ме не само, че е успял професионалист, а и нейната благодарност, която и днес ми засвидетелства. Това не е малко, учениците да не те забравят. Срещата с традиционното ни изкуство за мен е вълшебство. Имам усещането за съдбовна мисия да се занимавам с тази материя, въпреки, трудностите и препятствията. Това ме удовлетворява и не бих се отказала от тази магия.“

С Нели Петкова на събора в Копривщица

С Нели Петкова на събора в Копривщица

Снимки: Личен архив и БГНЕС

Илка Димитрова
www.bnr.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Диана Иванова – певицата, която започна с гъдулка

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

Народната певица Диана Иванова е сред най-дългогодишните преподаватели в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Плодовете й от педагогическата дейност са стотиците студенти, доказали се на сцената по света и у нас.

Изпълненията на Диана Иванова се помнят дълго. Емоционалното й присъствие на сцената, огромният й диапазон на гласа, невероятната динамическа палитра, брилянтното владеене на всички вокални похвати, характерни за народното пеене, я правят уникална и универсална певица. Това пише за нея колежката й Рада Славинска – основател и диригент на хор „Евмолпия“.

Диана Иванова е родена в Габрово в семейството на един от най-прочутите майстори на народни инструменти – Петко Денев. Закърмена от малка със звука им, тя избира пътя на професионалното занимание с фолклор. Постъпва в музикалното училище в Котел със специалност „Гъдулка“. Ученичка е на именитите гъдулари Нено Иванов и Димитър Лавчев. Първият й преподавател по народно пеене е известният в цялата страна котленски певец и поет Иван Кремов от Жеравна.

Открила своята сила  в пеенето, тя се насочва към Музикалната академия в Пловдив, където завършва висшето си образование през 1979 г. със специалност „Ръководство на народни състави и народно пеене“. Възпитаничка е на родопската певица Стефка Кушлева.

Още по време на следването си постъпва в новосформирания ансамбъл „Тракия“ и остава в летописите като една от основателките на народния хор към ансамбъла с диригент Стефан Мутафчиев. Точно там изгрява и нейната солова дарба, а ярко доказателство за това са поверените й сола на песните „Седяла Яна“ и „Седнало е Гьоре, дос“, представени на „Нова българска музика“ през 1977 г.

Оттам нататък професионалната й кариера е богата и пъстра. След ансамбъл „Тракия“ е солист в щатния народен хор на Музикалната академия под диригентството на проф. Василка Спасова.

По това време младата певица свива семейно гнездо с гъдуларя Димитър Иванов  и заживяват в родното му Марково. Преди 24 г. Митко губи живота си, след като е убит в собствения си автомобил. Това преобръща живота на Диана Иванова, но тя намира сили да продължи и с песните да лекува мъката по него. Години след това килърите са задържани и осъдени.

От 1995 г. до пенсионирането си работи като щатен преподавател към катедра „Музикален фолклор“ и Академията се превръща във втория й дом. През тези години е възпитала и помогнала за утвърждаването на повече от 150 певчески таланти. Голяма част от нейните студенти са се реализирали като преподаватели и солисти.

Освен че е  академичен преподавател, тя пее по събори, тържества и сватби. През дългогодишната творческа и концертна дейност нейни партньори на сцената са били едни от най-добрите оркестри, като „Канарите“, „Орфей“, „Тракия“, „Бисери“, „Родопи“, „Славей“, „Брестовица“, но началото е поставено с Хисарската народна група на Събо Нейчев.

През последните години  Диана Иванова е художествен ръководител и диригент на вокален смесен състав „Младежки сърца“ към община „Родопи“ за изпълнение на автентичен фолклор и стари градски песни. Събира около себе си 23 жени и мъже на различна възраст и навсякъде представят достойно общината, в която живеят и творят.

Николай Чапански
www.marica.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

Посвещават фестивал на Миньо Георгиев

novini
Да запазим уникалния български фолклор

Прочутият саксофонист от село Болярино дълги години е свирил с Леновската група и с Канарите.

Фестивал на тракийската народна музика се замисля от тази година в село Болярино, община Раковски. И с неговото провеждане се очаква малкото селце с 330 души население да живне. Проектът, готов още миналата година, беше представен в „Местна инициативна група – Раковски“ и тези дни получи зелена улица за финансиране с подписване на договор.

Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 21 043,50 лева, които се предоставят на читалище „Христо Ботев“ в селото за реализирането на проект „Фестивал на тракийската народна музика – с. Болярино“, който ще се организира за пръв път в региона. Стефка Милиева, която е кметски наместник на Болярино, се надява, че събитието ще може да се случи още месец май тази година, след разрешение от здравните власти. Огласеният проект включва следните основни дейности:

Организиране и провеждане на фестивал на тракийската народна музика, който да се превърне в ежегодно събитие, като първото му издание ще бъде посветено на известния саксофонист от село Болярино – Миньо Георгиев.

Изработване, заснемане и монтаж на рекламен видеоклип, който ще популяризира фестивала, но също и село Болярино – люлка на известни музиканти, прославили го с изпълненията на традиционна тракийска музика.

Закупуване на оборудване, необходимо за провеждане на фестивала: мобилно осветление, шатри, маси и столове.

Ще бъдат поканени всички известни оркестри, с които е работил Миньо Георгиев, ала все още не е ясно ще има ли конкурсен характер и надсвирване.

Известният тракийски саксофонист Миньо Георгиев, на чието име ще се провежда фестивалът, е потомствен музикант. Дядо му, на когото е кръстен, е бил кмет на Болярино 15 години, след като се заселва от Чирпан през 1925 г. Баща му Георги е основател на някогашната Боляринска народна група и дълги години е свирил в Леновската група. Самият Миньо Георгиев е бил част от най-известните народни оркестри в този край, като  „Тракия“, Садовската група, Конушенски оркестър, „Родопи“, Леновската група и най-много с „Канарите“. По-случай 60-годишния си юбилей през 2012 г. е удостоен с почетния знак на община Раковски. Напуска този свят през 2017 г.

Николай Чапански
www.marica.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

Дует Кожухарови посреща 2021-а с нов проект

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

Тракийският певец Тодор Кожухаров ще отбележи 45 години творческа дейност.

Тази юбилейна годишнина той посреща с нова звукозаписна продукция, реализирана съвместно със съпругата му Донка.

„За почитателите на народната музика първо записахме, а след това заснехме с оркестър „Южни ритми“ песните „Божко Русанке думаше“ и „Дружина Велю думаше“ и дуетната песен „Ранилай Радка“ от репертоара на тракийската певица Делка Балева. За това получихме разрешение от дъщеря й Тинка Манасиева, която е оперна певица“, заяви той.

Тракийският певец благодари и на Виктор Йорданов – Кардама, за прекрасния аранжимент, а за музикалната обработка – на колегите си Райко Севов – акордеон, Георги Делчев – саксофон и гъдулка, Иван Иванов – кларнет, и Тройчо Банев – клавишни инструменти.

Милка и Динко Кючукови осигурили терен за клиповете в реновираното читалище „В. Левски“ в село Орлово, Хасковско.

Николай Чапански
www.marica.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

Гюрга Пинджурова: „Изворът на песента ѝ е народното сърце“

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

Житейската и професионална съдба на именитата ни певица ѝ отрежда забележително място в българската песенна култура.

Още в първите отзиви за изкуството ѝ, през 30 те години на м.в., я наричат „вълшебницата на народните песни“. Дори днес, от записите, съхранени във фонда на БНР, гласът ѝ грабва слушателя с красивия си, мек тембър, с оная непринудена сърдечност, с която претворява радостта, тъгата, закачката, според съдържанието на песента.

„Песента ме остави жива досега – в нея мъка съм давила и радост съм изливала“ – споделя приживе именитата ни певица.

Родена в гр. Трън през 1895г., тя от малка запява „хубавите мамини песни“. Още в ученическите години съгражданите ѝ откриват нейния талант, канят я да участва в местни тържества и събори.

Щастлива среща с оперната певица Христина Морфова предопределя музикалното ѝ бъдеще. По настояване на известната изпълителка, Гюрга Пинджурова завършва първия випуск на Държавното музикално училище в София през 1917г. След това – и Консерваторията в Прага за три, вместо за пет години. Отличната диплома и нейните чудесни певчески качества ѝ носят покани за концерти в Прага и Австрия, но Гюрга поема пътя към България.

Първоначално изнася концерти из страната, в чиито програми включва оперни арии, но и народни песни. В годините 1926 – 27  е учителка по пеене в родния си град и околните села.

Изключително ползотворен е творческият радио период на именитата ни певица, който продължава близо 30 години. В началото (1935 г.) участва в Детския час на радио София (днес БНР) с представяне на детски песнички, а след прослушване от авторитетна комисия, в която са фолклористите проф. Васил Стоин и Райна Кацарова, както и композиторът и музикален теоретик проф. Добри Христов, от 1938 г. е редовен сътрудник. В изявите си пред микрофона на радиото тя съчетава изпълнения на оперни арии с трънски народни песни, първоначално под съпровод на пиано, впоследствие с инструменталната група „Тракийска тройка“.


За фонда на Националното радио изпълнителката записва близо 80 народни образци от родния Трънски край, но включва още възрожденски и Ботеви песни. Певческите ѝ радио изяви са високо оценени от слушателите и специалистите. Така у нея се ражда идеята да организира концертна група. Редом с Атанаска Тодорова, Виктория Крайселска, Стамболка Генадиева и други колеги кръстосват надлъж и нашир България за радост на многобройната им публика.

Популярността на Гюрга Пинджурова е голяма. За разлика от другите любими изпълнители по онова време, тя продължава да пее с академична вокална постановка. Независимо от това, остава вярна на стила и стародавната традиция. И до днес песните ѝ „Омиле ми, ягодо“, „Море чича рече да ме жени“, „Гугутка гука в усое“ и др. са в учебниците по музика и в репертоара на някои млади изпълнители.

В чест на Гюрга Пинджурова в годините 1994 – 1995 гр. Трън бе домакин на конкурса „С песните на Гюрга Пинджурова“, а читалището в града носи нейното име.

Илка Димитрова
www.bnr.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев