Архив на категория: Тони Топ Фолк

Георги Чилингиров: Колкото растях, толкова повече ми се пееше

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

„Песните заучавах по места, където се пееше по различни поводи – сватби, събори и т.н., и от хора, които знаят да ги пеят хубаво. Песни заучавах много и от майка ми и баща ми и така успях да запомня около 700-800 песни. Не се задоволих само с пеенето, но се научих и на родопска гайда да свиря. Песните научавах лесно, щом песента ми харесваше.

Песен, която позабравях, най-лесно си я припомням на сън и тогава няма забравяне. След войнишкото ми изслужване ергенувах из родопските села. След някоя година дойдох в Пловдив да работя и живея, но песента не ме остави, дойде с мен. Ожених се и казах на жена ми, че имам един кусур – на сън пропявам, да не се плаши, че без песен не мога“ – спомня си Георги Чилингиров на 73-годишна възраст в свое интервю за Националното радио.

Той е сред най-известните народни изпълнители, които прославят родопската песен извън пределите на страната. Според него автентичната родопска песен се пее в Средните Родопи – Смолянско. „В Източните Родопи – Кърджалийско, се пее родопски, но има друго влияние, извивки и акцент – казва той, – а в Западните Родопи песента има македонско влияние.“

Решаваща за професионалния път на Георги Чилингиров (4 декември 1914 – 9 август 2000) е 1948 година. На традиционния Роженски събор тогава първо го чува композиторът Асен Диамандиев и го кани за солист в новосформирания Пловдивски фолклорен ансамбъл.

Чилингировият глас достига и до ухото на Георги Бояджиев, който оглавява редакция „Народна музика“ в Радио София. Още на другия ден родопският певец е приветстван в Радио Пловдив където прави първите си записи, а след това записва редица песни заедно с Ансамбъла за народни песни на Националното радио. Започват многобройните участия на големите сцени у нас.

Чилингиров често пътува и в чужбина заедно с изтъкнати наши фолклорни изпълнители, сред които Борис Машалов, Радка Кушлева, Мита Стойчева, Надежда Хвойнева и много други. Сценичният му образ е внушителен не само като вокални характеристики. Чилингиров винаги се появява облечен със своята автентична хайдушка носия и пищов, опасан на кръста. „При нас е прието, когато пеем дадена песен, особено на софра, и като извикаме „И-и-и, бря, бря, бря-я-я-я..“ и бум, гърмиш с пищова. Това е щом добиеш настроение и хората наоколо също“ – обяснява певецът, когато го питат: „Бай Георги, истински ли е този пищов?“.

Наричат Георги Чилингиров доайена на родопската песен. И той наистина е такъв, не само заради майсторлъка, с който извайва мелодията на Родопа планина. Той е сред първите, които имат възможност да регистрират песенното народно творчество, предавано до този момент от уста на уста. Този процес на съхраняване на „първообрази“ не би бил възможен без звукозаписната мисия на БНР.

Крифконо фесче видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Белко коланче видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Червен миндилчек видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Анна Капитанова
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

Млади таланти търсят подкрепа, за да участват в международен фолклорен конкурс в Париж

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Талантливите изпълнители от Ансамбъл „Тракийска младост” при СУ „Любен Каравелов” Пловдив търсят подкрепа за участие в Международен конкурс за фолклор „Звездите на Париж” през март догодина.

Те ще бъдат посланици на българския фолклор във френската столица, но имат нужда от финансова помощ. Средствата ще бъдат набирани с голям благотворителен коледен концерт, който се организира от училищното настоятелство и ръководството на СУ”Любен Каравелов”.

В събитието ще вземат участие над  150 ученици от 8 до 18 години, инструменталисти, певици, танцьори. Той ще се състои на 17 декември, вторник, от 18ч. в Дома на културата.


„ Желаем нашата кампания да достигне до максимален брой хора, ценящи българския фолклор, които ще ни подкрепят в амбицията ни българските деца да покажат таланта си и уникалния ни фолклор пред света”, обръщат се към пловдивчани от ансамбъл „Тракийска младост”. Като уточняват, че пред входа ще има кутия за събиране на дарения.

 

Изпълнителите от ансамбъла са носители на  много първи награди от престижни национални и международни конкурси и фестивали. Последните 4 години са лауреати  на Международен детски конкурс „Млади таланти” в София и печелят голямата наградата на журито; носители са на медали и дипломи от престижни международни фолклорни фестивали във Виена, Будва, Дурас и  Рим.

Ансамбъл „Тракийска младост” през м. декември 2017г. бе поканен от Българския културен институт да представи на престижна сцена в центъра на Прага българския фолклор и анонсира Пловдив-Европейска столица на културата -2018г. През 2017г. и 2018г. група ученици бяха избрани да представят Пловдив и областта в  Пекин и  Шенжен  в Китай.


17-ият Международен конкурс за фолклор, танци и музика „ETOILES DE PARIS / ЗВЕЗДИТЕ НА ПАРИЖ”, на който са поканени през март, е престижно културно събитие, което се провежда от 26 – 29 Март 2020 в Париж Франция.

За членове на международното жури са поканени известни френски дейци на културата и изкуството. Главната задача на 17-ия Международен конкурс за фолклор, танци и музика „ETOILES DE PARIS / ЗВЕЗДИТЕ НА ПАРИЖ” е откриването на нови таланти, предоставяне възможности за представянето им на сцена пред парижката публика, създаване на приятелски отношения, обмяна на опит и творчески постижения между участниците от различни краища на Европа и света, повишаване професионалното ниво и квалификацията на педагозите и ръководителите.

Участието в 17-ия Международен конкурс за фолклор, танци и музика „ETOILES DE PARIS / ЗВЕЗДИТЕ НА ПАРИЖ” дава възможност на участниците да се изявят в театрите на Париж пред компетентно жури и парижка публика. Организационният комитет връчва Дипломи за Лауреат I, II, III степен, за Носител на Гран При и медали, голяма купа или трофей.

www.podtepeto.com

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Ансамбъл „Тракия“ ще зарадва пловдивчани с коледен концерт на 16 декември

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Най-обичаният пловдивски ансамбъл – „Тракия“, ще зарадва почитателите си с голям концерт в навечерието на Коледа. Празничното събитие ще се състои на 16 декември от от 19:00 ч. в Дома на културата „Борис Христов“.

Билетите са на цена от 10лв и могат да бъдат закупени или от касата пред Общината или в сградата на танцовата формация.

На един от последните концерти, по случай 45-годишнината си, емблематичната школа разтърси Античния театър и завладя публиката с професионализъм, впечатляваща хореография и настръхващи музикални изпълнения.

Ансамбълът е създаден през 1974 година и до ден днешен съхранява и развива народното песенно и музикално-танцово богатство от всички фолклорни области на страната. Представя и разкрива в автентичен вид истински бисери на народното творчество.

За почти половин век историята на „Тракия“ помни хиляди концерти от всички краища на България. Формацията е участвала в международни прояви в 48 страни и е носителка на всички възможни награди в сферата на културата.

www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Величка Димитрова и Димитър Маринов: Семейството и народната музика са целият ни съзнателен живот

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Репетиции, концерти, пътувания, записи – това беше същността на нашата работа, казват доайените на Северняшкия ансамбъл

Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци в Плевен отбеляза своята 60-годишнина с концерт-спектакъл в Драматичния театър „Иван Радоев”. Празникът развълнува изпълнители, колеги и почитатели. Тази годишнина е особено емоционална за доайените на състава – певицата Величка Димитрова и гайдаря Димитър Маринов.

В началото на 60-те години на миналия век ансамбълът събира двамата музиканти за обич и семейство, за сценичен опит и изпълнителско майсторство. Обичта към народната музика се превръща в смисъл на съществуването им, предава се на деца и внуци.

Пътят към музиката
Изпълнителите са представители на музикалната традиция от две селища в Плевенския край – Брест и Одърне. „В нашия род мъжете свиреха на овчарски свирки, баща ми – на устна хармоника. Купиха ми акордеон, но той не ми беше по сърце. Сбъдна се мечтата да свиря на кавал. Като дете слушах с интерес концертите от народна музика по радиоуредбата в родното ми село Одърне”, думи на Димитър Маринов.

Съпругата му Величка Димитрова също разказва за интереса към музиката: „Израстнах с песните и свирните на моето село Брест, Плевенско. Майка ми пееше хубаво, знаеше много песни. По радиото слушах М. Стойчева, Г. Пинджурова, Б. Машалов и мечтаех да стана певица. След като завърших училище в Плевен, се върнах на село. Пеех на всички празници, участвах в прегледите на художествената самодейност, издирвах песни и натрупах собствен репертоар”. Събраните песни от Плевенско по-късно Величка Димитрова изпълнява в концертни програми с ансамбъла, някои от тях записва в БНР.

Ансамбълът
В първите години Северняшкият ансамбъл в Плевен работи като самодеен състав, а от 1971 г. развива професионална изпълнителска дейност. Димитър Маринов е сред неговите основатели. Постъпва през 1959 г. като кавалджия, но пет години по-късно оркестърът остава без гайдар и с помощта на Костадин Варимезов овладява тънкостите на гайдарското свирене.

„В Северняшкия ансамбъл срещнах съпругата си Величка Димитрова”, разказва музикантът. – Винаги си помагаме взаимно за характера и стила на изпълненията. Репетиции, концерти, пътувания, записи – това е същността на работата ни”. От 1963 г. Величка Димитрова е солистка на състава. За нея диригентът Иван Вълев казва: „Има хора неподвластни на времето – бодър дух, любознателност и добре овладян занаят. Тя се стреми да вникне в най-малките детайли на възложените ѝ задачи.

Извървя пътя си с гордо вдигната глава и с амбицията да бъде полезна на жанра и своята фамилия”. Интересен факт допълва неговите думи. Запис на песента „Айде цъфти, Ружо”, където Величка Димитрова изпълнява соловата партия, е включен в авторски албум на композитора Кирил Стефанов. Спомня си този момент: „За изпълнението си бях наградена на прегледа „Нова българска музика” и неслучайно Стефанов е избрал записа на Северняшкия ансамбъл, защото е харесал изпълнението на солистката.

В такъв момент на човек му порастват крила. Удоволствие за мен е, че „големите” са оценили „малкия човек”. Когато пея, контактувам с публиката и често съм слизала от сцената след няколко биса. Музиката е втъкана в живота ми. Не знам как бих живяла без нея. Щастливи сме, че синовете и внуците ни също обичат народната музика”.

Наследниците
Освен дългогодишни солисти на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци, Величка Димитрова и Димитър Маринов ръководят самодейни състави в Плевен и Плевенско. Много са учениците им, подготвени за музикалните училища в Котел и Широка лъка. В продължение на 18 години Димитър Маринов преподава в класа по народни инструменти в Средното музикално училище в Плевен.

Величка Димитрова е била диригент на народни хорове в Брест, Гулянци, Луковит и ансамбъл „Мизия” – Плевен. В своя 53-годишен семеен живот двамата се радват на музикални деца, снахи и внуци, гордеят се с наследниците: „Големият син предпочита песните, а малкият свири на тамбура.

Започна в читалищна школа, след това завърши музикалното училище. Дейвид, големият внук, свиреше на пиано, беше много добър по солфеж, но се разви като инженер, а малкият, Велиан, в момента изучава ударни инструменти в училището – ксилофон, вибрафон, маримба. И двете снахи са много музикални, едната е добра танцьорка, пее в групата, която ръководим в село Одърне”.

Тази обич към народната музика обединява цялата фамилия на семейство Димитрови, а тя е силна, защото е техен корен, съдба и родова връзка.

Мирослав Василев
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Хор „Големите български гласове“ взе участие в VII Международен фестивал на нематериалното културно наследство в Китай

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

„Големите български гласове“ е фолклорен хор, създаден през 1971 г. от известния български диригент Здравко Михайлов. От 1999 г. негов артистичен директор и диригент е Илия Михайлов. Репертоарът на хора включва обработки на автентичен български фолклор, създадени от композитори като Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов, Петър Льондев и др., като някои от произведенията са създадени специално за тях. Освен фолклор, съставът изпълнява и източноправославни църковни песнопения.

Солисти на „Големите български гласове“ са били Надка Караджова, Калинка Вълчева, Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Кремена Станчева и още много други известни народни изпълнители. Хорът е участвал в най-престижните световни музикални фестивали, гастролирал е в Европа, Русия, Северна Америка и Израел, печелил е награди. Има издадени 25 албума и три DVD-та.

През 2004 г. Националният филмов център им посвети документалната лента ,,Гласове“, а през 2009 г. екип на френската продуцентска компания Eva Production, по поръчка на телевизия Mezzo, бе в България, за да заснеме филм за хора, като част от поредицата ,,Най-големите хорове в Европа“.

Повод за срещата с Илия Михайлов е изявата на хора в Китай на форум, в който за първи път участват български артисти:

Имахме възможност да сме част от Седмия международен фестивал на нематериалното културно наследство в Китай, в град Чънду, провинция Съчуан. Той продължи 10 дена. Това е един огромен фестивал, който се провежда под егидата на ЮНЕСКО и на Министерството на културата в Китай. За целта има построен панаирен град, в който целогодишно има експозиции. Фестивалът не е само музикален. В него се акцентира на всичко, което е непреходно − всякакъв вид традиционни изкуства и занаяти. Интересно е, че китайците участват и с производството на чай като непреходна традиция. За тях духовният елемент при производство и консумация на чая е по-важен, отколкото комерсиалния. От пет континента бяха поканени 15 професионални състава, като от Европа бяха три – от Англия, Русия и ние, от България. Тъй като непрекъснато бяхме заедно с всички тях, успяхме да създадем прекрасни нови приятелства. Нашата изява беше изключително добре приета. За мен беше много приятна изненада този факт, тъй като точно тази част на Азия не бях посещавал до момента.

За десет дена „Големите български гласове“ имаха 15 изяви на този форум. За репертоара отново разказва диригентът Илия Михайлов:

Специално за концертите в Китай бяхме подбрали произведения на някои от най-значимите ни композитори – Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев, Петър Льондев. Конкретно за фестивала нашият приятел Стефан Драгостинов написа две творби, които изпълнихме на китайски език –„Здравей, Китай, България те поздравява“ и „Син жасмин“.

Втората е традиционна китайска песен, но представена от нас в български фолклорен аранжимент. Направихме и майсторски клас в държавното музикално училище на Чънду. Сред участниците на фестивала бяха и девет китайски групи. Много бях впечатлен от организацията, от професионализма и от смиреността на китайците като поведение и начин на мислене.

„Големите български гласове“ се разделиха с Китай с покана и идеи за нови творчески обменни изяви в сферата на културата.

Сибила Лилова
Радио България

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Откриват паметна плоча на Елена Граматикова

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Тази есен се навършиха 80 години от рождението на тракийската народна певица Елена Граматикова, която ни напусна през 2005 година. По този повод в Ямбол на 22 ноември ще бъде открита паметна плоча с лика й.

Тя ще бъде поставена на блока над зъболекарската поликлиника, където е живяла певицата, а площадът около сградата ще носи нейното име с решение на Общинския съвет в Ямбол.

Тържествата по повод на 80-годишнината от рождението й ще започнат с концерт на фолклорен ансамбъл „Тунджа“, в който тя е пяла дълги години. Ще се изявят много нейни колеги и ученици, поясни Таня Баракова, дъщеря на певицата. Преди няколко години в родното й село Голямо Шарково, община Болярово, беше открита паметна плоча на площада, където стават съборите и родовите срещи.

Следващият ден, 23 ноември, ще се състои ежегодният регионален певчески конкурс под наслов „С песните на Елена Граматикова“. За първа година в конкурса са обособени две нови категории – за ученици и студенти, изучаващи народно пеене в музикални паралелки, както и за хорови състави, посочиха организаторите.

В репертоара на Елена Граматикова влизат повече от 700 български народни песни. Тя е участвала в над шест хиляди концерта в страната и в чужбина със състава на Тракийския ансамбъл и по-късно в соловата си кариера с оркестър „Канарите“. Елена Граматикова е била една от най-известните и обичани певици в оркестър „Канарите“ в края на 70-те на миналия век.

Краси Харутюнян
www.yambolpress.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Северняшкият ансамбъл празнува 60-годишен юбилей

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ беше отличен от Съюза на българските музикални и танцови дейци и от община Плевен. Поводът е 60 годишният юбилей, отбелязан с тържествен концерт-спектакъл.

Най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци – Кристално огърлие, и Почетен плакет на Община Плевен получиха танцьори, певци и музиканти.

„Разкошни музиканти, разкошни танцьори, гордостта на град Плевен. Една от емблемите, лицето, което е разпознаваемо не само в цяла България, но и по целия свят“, каза Станислав Почекански, председател на Съюза.

Под ръководството на Иван Вълев са събрани стотици песни и описани танци, допълни Стефка Григорова, началник отдел Култура в Общината:

„Това е едно от нещата, които отличават северняшкия ансамбъл от другите ансамбли. Огромната събирателска работа на терен, по селата в цяла Северна България“.

И по повод 60-ата годишнина аплодисментите не стихнаха.

Латинка Светозарова
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Легендата от трио „Българка“ Стоянка Бонева – най-личната снаха в Долна махала

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Певицата, която покори световните сцени с Янка Рупкина и Ева Георгиева, започва работа като кранистка още на 16 години. 

Ако се озовете в калояновското село Долна махала и попитате коя е най-личната и гласовита певица в селото, всеки ще ви отговори, че това е Стоянка Бонева от световноизвестното „Трио Българка“. Сега тя не е по големите сцени, както преди години, но всяко лято, когато е в селото, не пропуска  възможността да се изявява с местната фолклорна група и да дава ценни съвети от дългата си професионална  певческа кариера.

Слънчева, сладкодумна, добросърдечна, така определят Стоянка Бонева в Долна махала. И заявяват, че това е най-личната снаха в селото, изпяла и оставила безценни бисери във фолклорната ни съкровищница, като „Лудо- младо сън засънило“, „Сестра брата кани на вечеря“, „Слънце зайде“, „Ой, варай, варай“ и много други. На село се връщат със съпруга си Стоян в една от най-старите кирпичени къщи на повече от 100 години, известна като Боневата къща. През лятото предпочитат тишината, спокойствието и селския уют пред този в столицата. Имат голям асмалък, произвеждат си и зеленчуци за зимнина.

Животът на Стоянка Бонева е много интересен, защото е свързан с изкуството и красивите пирински песни. Родена е в петричкото село Марикостиново, но едва 16-годишна отива в Перник и започва работа като кранистка в Металургичния завод. Хем работи на крана, хем пее…

Един от старите работници на пещите я чул и казал: „Момиче, ти не си за тука. Трябва да отидеш и пееш в радиото, за да те слуша цяла България. Аз ще те заведа“. Така и станало. Още в началото на следващия месец, на първо число, когато имало прослушване, я завел в Радио София.

Комисия от 5-6 специалисти я чули, одобрили я и така през 1955 година тя постъпва в Ансамбъла за народни песни на радиото с диригент Борис Петров. Тогава били 27 певици, а Стоянка Бонева е една от солистките. Всяка събота правили записи за фонда на радиото и така цели 38 години до пенсионирането си.

Най-голямата й слава идва през 1976 г., когато с Янка Рупкина и Ева Георгиева създали трио „Българка“ и с него обиколили света. Интересен е факт​ът, че при едно от посещенията в Англия правят записи с голямата английска певица Кейт Буш. Пели са на световни сцени в Австрия, Япония, Русия и десетки други страни.

Днес Стоянка Бонева е устроила фолкл​орна музейна сбирка в дома си в София с награди, снимки, грамофонни плочи, дискове… Решила е, че такава музей​на сбирка ще направи и в старата семейна къща в село Долна махала през следващото лято.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев