Архив на категория: Фолклорни новини

Редакция „Народна музика“ на програма „Христо Ботев“ раздаде на гала концерт призовете в класацията „Надпяване“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

novini

На 5 април в Първо студио на БНР се състоя Петата юбилейна церемония по награждаване на победителите от класацията „Надпяване“. С колоритен концерт редакция „Народна музика“ на програма „Христо Ботев“ зарадва гостите в студиото и верните си слушатели пред радиоприемниците.

bnrc1
На сцената на Първо студио се изявиха любими изпълнители от различни фолклорни жанрове, а победителите в дванадесет месечната музикална надпревара получиха красиви статуетки и грамоти в знак на уважение и признание на тяхното творчество.
bnrc2

Юлия Гатдерова
www.bnr.bg

 

Нови записи на добруджанската народна певица Галина Дурмушлийска

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

novini

Популярната и обичана изпълнителка на добруджански песни Галина Дурмушлийска е изключително приятен събеседник. Освен талантлива певица с ярък тембър и характерен изпълнителски стил, тя е позната като сладкодумен разказвач. С вълнение говори за песните, за живота, за мечтите, знае историята на всяка своя песен.

durmushliiska

След последните музикални проекти с акордеониста Ангел Чакъров и оркестър „Бисери” от Добрич, Галя Дурмушлийска представи нови записи в предаванията за българска народна музика на програма „Христо Ботев” и регионалните радиостанции. Повече от седем години тя живее в Котел и гостоприемно посреща гости във възрожденска къща от ХIХ век. Постепенно започнах да чувствам и разбирам местната котленска музика, да усещам песните, които ние в Добруджа си пеем като наши добруджански”, споделя Галина. „Разбиране за това, че те първо са родени в Котел, и после са дошли при нас, придобили са друга форма, защото всеки творец влага неговото разбиране, неговото умение да пее и да разказва. Откривайки тези неща, започнах да работя в тази посока – котленските песни, пренесени в Добруджа, известни на публиката с добруджанския си вид.

Мирослав Василев, БНР

Нов диск на народната певица Елена Граматикова от музикална компания „Гега ню“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+
Share on Google+

novini

Музикална компания „Гега ню“ зарадва почитателите на народната музика с още един фолклорен бисер – компакт диск на любимата народна певица от Тракия Елена Граматикова.

gramatikova

Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Наследила песните си от роднини и близки, певицата е пяла по сцените на България, Франция, Германия, Австрия, Русия и още много други страни. Нейни изпълнения (над 120) са записани в Българското национално радио, Радио Стара Загора, Радио Пловдив, Радио Варна, както и в Радио “Солей“ – Франция (1984 г.). Безброй са концертите, в които е участвала като дългогодишна солистка на Тракийския ансамбъл за народни песни и танци – гр. Ямбол. 36 години от творческата й кариера преминават там. Необходимостта да усеща живата традиция я свързва с един от най-популярните сватбарски оркестри – “Канарите“ и 15 години Елена Граматикова радва почитателите си в техния най-щастлив ден. И както някога по-опитните предавали на по-младите своите умения и опит, така и певицата посвещава години на педагогическата работа с талантливи деца от музикалните училища в Котел, Широка лъка и Музикалната академия в Пловдив.
За заслугите си тя получава различни награди, златни медали и държавни отличия. Но поетът Марко Недялков като че ли най-точно предава мнението на нейните почитатели: “…Времето е оценило таланта на Елена, може би един ден името й ще се превърне в легенда, защото тя е олицетворение на хубавата, вечната народна песен.“

Да подкрепим кампанията „Дряновските баби“!

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+
Share on Google+

noviniДа помислим за децата си, за искрицата българско, което ще запазим и им предадем !

Сдружение „Български ритми“ набира средства в подкрепа на кампания „Дряновски Баби“ инициатор, на която е Елена Стойчева в партньорство с Фабрика за Идеи. Целта на проекта е да се направи звукозапис и се съхранят уникалните родопски песни от село Дряново.

Drianovski-babi

Дарение може да направите на сайта на проекта
(url: http://tinyurl.com/z6dr4kl). Там ще намерите видео репортаж за певиците от Дряново, за това малкото обезлюдяващо се село в Родопите, за това как ще бъде направен звукозаписа и какво ще получите, ако подкрепите проекта.

Повече информация може да получите от Елена Стойчева на адрес: kitka@chello.at за кампания „Дряновски Баби“.
                                                       www.horo.bg

Ансамбъл „Тракия“ празнува 40 години от създаването си с грандиозен концерт на Античния театър в Пловдив

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+
Share on Google+

noviniАнсамбъл „Тракия“ отпразнува своя 40-ти юбилей с вълнуващ концерт на Античния театър. Над 4000 бяха зрителите, които станаха свидетели на емоционалните изпълнения на превърналия се в културна емблема за град Пловдив ансамбъл.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ансамбълът е основан през 1974 година в Пловдив. Ембелематични за състава са имената на професор Кирил Дженев, професор Николай Стойков и Стефан Мутафчиев, които са инициатори за неговото създаване.През годините „Тракия“ се налага като водещ ансамбъл, обединяващ в себе си архаичното и модерното, с новаторско и вълнуващо сценично изкуство и с уникална за годините си идея за синкретичност на изпълненията – единствено тук танцьорите са едновременно и певци и инструменталисти.

Творчеството на двамата невероятни музиканти Дженев и Мутафчиев издига ансамбъл „Тракия“ до големи висоти – хоровите обработки на Стефан Мутафчиев  и Хора на ансамбъла са номинирани за наградата „Грамми“ , достигат до трето място в музикалната класация на списание „Билборд“ и са включени  в дисковете на швейцарския музиковед Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“.

След девет години Роженският събор отново възкръсва

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniЕдва ли има българин, който , докосвайки се до Родопа планина, да не се влюби в магичната й природа и гостоприемните й домакини. Родопската народна музика прослави България по целия свят и се радва на голяма обич от млади и стари. След близо деветгодишно прекъсване съборът на връх Рожен възкръсва отново, за да ни направи съпричастни към магията на Родопа и нейните певци.

rozhenski

От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца – юли и август. През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на Св. Пантелеймон – 27 юли. Рожен се превръща в място, където веднъж в годината близки, роднини и приятели могат да споделят болка и радост. Неусетно поколенията превръщат тези сбирки в традиция, организирайки родови и дружески срещи на родопчани – не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната.
Изминават 63 години и през август 1961 се провежда събор-надпяване в рамките на три дни. Ражда се емблемата на Родопа планина – самобитният гайдарски оркестър “100 каба-гайди” с ръководител Апостол Кисьов.
Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни национални събори на туристи, автомобилисти и т.н., той не губи същността си – да бъде средище и сцена за родопския фолклор. Това доказват многото самодейци и нарастващата публика в следващите издания. През 1993 г. съборът е обявен като Национален – поканени са да участват изпълнители от цялата страна за да се покаже богатото фолклорно наследство на България. Проведен е за последно през 2006 година. Осем години Рожен запазва мълчание, по поляните не се виждат въодушевени хора, приласкани от фолклора.subora-na-Rogen

Със своята 100-годишна история Роженският събор е пазител на традициите и носи духа на българщината. Наследство, в което намираме идентичността си като нация.
Ние, Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ и Община Смолян, имаме амбициите и възможностите да го възстановим, като утвърждаваме и развиваме равностойно стопанския и етнокултурен аспект на събитието, отстоявайки автентичността на родопския бит и фолклор. Така ще акцентираме върху съзвучието на традиция и съвремие, история и настояще, наследство и перспективи в животновъдството, което е традиционен поминък и е в основата на народната култура, фолклора, занаятите и съответните дялове от българската икономика. Това е път към утвърждаването на тези ценности, усвояването им от младото поколение и пренасянето им в бъдещето на нацията.

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

 

novini

Нов компактдиск на музикална къща „Гега Ню“ Музикалните инструменти в България. Гъдулка Колекцията МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ продължава. Досега представихме тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299) и гайда (GD 106). Обогатяваме я с един древен инструмент – гъдулка, който е променил съществено музикалното развитие на Европа.

До възникването на нейния предшественик, първият в света струнно-лъков инструмент Морин хур или гусла, народите на древен Китай, Египет, Индия, Елада, Рим и т.н. не са познавали подобен инструмент, въпреки богатството и разнообразието в музикалната им култура. Епохалното откритие, което правят прабългарите – да се произвежда звук чрез триене на лък върху струна, а за извличане на различни по височина тонове – чрез поставяне на пръстите върху нея, т.е. чрез съответното скъсяване и удължаване – променя съществено музикалното развитие на Европа, Азия и Северна Африка.

В Азия и Африка възникват (със закъснение от няколко века) подобни инструменти, а през 711 г. при завземането на Пиринейския полуостров маврите пренасят редица музикални инструменти, между които е и гуслата и западноевропейските народи създават по нейно подобие струнно-лъковия инструмент фидел.

Така се полага началото на великата 1000-годишна еволюция на струнно-лъковите инструменти или т.нар. цигулков период.
В българската музикална практика гуслата е заменена по-късно от гъдулката. Устройството й е примитивно и в различните фолклорни области гъдулката се различава по размер, по формата на резонатора, по брой струни (от 3-4 до 14), по настройването (според традициите на съответния регион).

Но и досега тя е любим инструмент в по-голямата част от страната. Най-добрата гъдуларска изпълнителска школа се намира в Тракия, а в Добруджа е известна копaнката – малка гъдулка с три струни, с по-висока звучност.

И днес гъдулковото свирене се развива и усъвършенства, като всеки един от големите майстори-гъдулари внася свои промени: в позиции, пръстова техника, начин на поставяне на пръстите върху струните и т.н. – нещо, в което ще се убедите от записите в тази програма.

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg