Архив на категория: Фолклорни новини

Ансамбъл „Тракия“ ще зарадва пловдивчани с коледен концерт на 16 декември

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Най-обичаният пловдивски ансамбъл – „Тракия“, ще зарадва почитателите си с голям концерт в навечерието на Коледа. Празничното събитие ще се състои на 16 декември от от 19:00 ч. в Дома на културата „Борис Христов“.

Билетите са на цена от 10лв и могат да бъдат закупени или от касата пред Общината или в сградата на танцовата формация.

На един от последните концерти, по случай 45-годишнината си, емблематичната школа разтърси Античния театър и завладя публиката с професионализъм, впечатляваща хореография и настръхващи музикални изпълнения.

Ансамбълът е създаден през 1974 година и до ден днешен съхранява и развива народното песенно и музикално-танцово богатство от всички фолклорни области на страната. Представя и разкрива в автентичен вид истински бисери на народното творчество.

За почти половин век историята на „Тракия“ помни хиляди концерти от всички краища на България. Формацията е участвала в международни прояви в 48 страни и е носителка на всички възможни награди в сферата на културата.

www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Величка Димитрова и Димитър Маринов: Семейството и народната музика са целият ни съзнателен живот

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Репетиции, концерти, пътувания, записи – това беше същността на нашата работа, казват доайените на Северняшкия ансамбъл

Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци в Плевен отбеляза своята 60-годишнина с концерт-спектакъл в Драматичния театър „Иван Радоев”. Празникът развълнува изпълнители, колеги и почитатели. Тази годишнина е особено емоционална за доайените на състава – певицата Величка Димитрова и гайдаря Димитър Маринов.

В началото на 60-те години на миналия век ансамбълът събира двамата музиканти за обич и семейство, за сценичен опит и изпълнителско майсторство. Обичта към народната музика се превръща в смисъл на съществуването им, предава се на деца и внуци.

Пътят към музиката
Изпълнителите са представители на музикалната традиция от две селища в Плевенския край – Брест и Одърне. „В нашия род мъжете свиреха на овчарски свирки, баща ми – на устна хармоника. Купиха ми акордеон, но той не ми беше по сърце. Сбъдна се мечтата да свиря на кавал. Като дете слушах с интерес концертите от народна музика по радиоуредбата в родното ми село Одърне”, думи на Димитър Маринов.

Съпругата му Величка Димитрова също разказва за интереса към музиката: „Израстнах с песните и свирните на моето село Брест, Плевенско. Майка ми пееше хубаво, знаеше много песни. По радиото слушах М. Стойчева, Г. Пинджурова, Б. Машалов и мечтаех да стана певица. След като завърших училище в Плевен, се върнах на село. Пеех на всички празници, участвах в прегледите на художествената самодейност, издирвах песни и натрупах собствен репертоар”. Събраните песни от Плевенско по-късно Величка Димитрова изпълнява в концертни програми с ансамбъла, някои от тях записва в БНР.

Ансамбълът
В първите години Северняшкият ансамбъл в Плевен работи като самодеен състав, а от 1971 г. развива професионална изпълнителска дейност. Димитър Маринов е сред неговите основатели. Постъпва през 1959 г. като кавалджия, но пет години по-късно оркестърът остава без гайдар и с помощта на Костадин Варимезов овладява тънкостите на гайдарското свирене.

„В Северняшкия ансамбъл срещнах съпругата си Величка Димитрова”, разказва музикантът. – Винаги си помагаме взаимно за характера и стила на изпълненията. Репетиции, концерти, пътувания, записи – това е същността на работата ни”. От 1963 г. Величка Димитрова е солистка на състава. За нея диригентът Иван Вълев казва: „Има хора неподвластни на времето – бодър дух, любознателност и добре овладян занаят. Тя се стреми да вникне в най-малките детайли на възложените ѝ задачи.

Извървя пътя си с гордо вдигната глава и с амбицията да бъде полезна на жанра и своята фамилия”. Интересен факт допълва неговите думи. Запис на песента „Айде цъфти, Ружо”, където Величка Димитрова изпълнява соловата партия, е включен в авторски албум на композитора Кирил Стефанов. Спомня си този момент: „За изпълнението си бях наградена на прегледа „Нова българска музика” и неслучайно Стефанов е избрал записа на Северняшкия ансамбъл, защото е харесал изпълнението на солистката.

В такъв момент на човек му порастват крила. Удоволствие за мен е, че „големите” са оценили „малкия човек”. Когато пея, контактувам с публиката и често съм слизала от сцената след няколко биса. Музиката е втъкана в живота ми. Не знам как бих живяла без нея. Щастливи сме, че синовете и внуците ни също обичат народната музика”.

Наследниците
Освен дългогодишни солисти на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци, Величка Димитрова и Димитър Маринов ръководят самодейни състави в Плевен и Плевенско. Много са учениците им, подготвени за музикалните училища в Котел и Широка лъка. В продължение на 18 години Димитър Маринов преподава в класа по народни инструменти в Средното музикално училище в Плевен.

Величка Димитрова е била диригент на народни хорове в Брест, Гулянци, Луковит и ансамбъл „Мизия” – Плевен. В своя 53-годишен семеен живот двамата се радват на музикални деца, снахи и внуци, гордеят се с наследниците: „Големият син предпочита песните, а малкият свири на тамбура.

Започна в читалищна школа, след това завърши музикалното училище. Дейвид, големият внук, свиреше на пиано, беше много добър по солфеж, но се разви като инженер, а малкият, Велиан, в момента изучава ударни инструменти в училището – ксилофон, вибрафон, маримба. И двете снахи са много музикални, едната е добра танцьорка, пее в групата, която ръководим в село Одърне”.

Тази обич към народната музика обединява цялата фамилия на семейство Димитрови, а тя е силна, защото е техен корен, съдба и родова връзка.

Мирослав Василев
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Хор „Големите български гласове“ взе участие в VII Международен фестивал на нематериалното културно наследство в Китай

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

„Големите български гласове“ е фолклорен хор, създаден през 1971 г. от известния български диригент Здравко Михайлов. От 1999 г. негов артистичен директор и диригент е Илия Михайлов. Репертоарът на хора включва обработки на автентичен български фолклор, създадени от композитори като Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов, Петър Льондев и др., като някои от произведенията са създадени специално за тях. Освен фолклор, съставът изпълнява и източноправославни църковни песнопения.

Солисти на „Големите български гласове“ са били Надка Караджова, Калинка Вълчева, Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Кремена Станчева и още много други известни народни изпълнители. Хорът е участвал в най-престижните световни музикални фестивали, гастролирал е в Европа, Русия, Северна Америка и Израел, печелил е награди. Има издадени 25 албума и три DVD-та.

През 2004 г. Националният филмов център им посвети документалната лента ,,Гласове“, а през 2009 г. екип на френската продуцентска компания Eva Production, по поръчка на телевизия Mezzo, бе в България, за да заснеме филм за хора, като част от поредицата ,,Най-големите хорове в Европа“.

Повод за срещата с Илия Михайлов е изявата на хора в Китай на форум, в който за първи път участват български артисти:

Имахме възможност да сме част от Седмия международен фестивал на нематериалното културно наследство в Китай, в град Чънду, провинция Съчуан. Той продължи 10 дена. Това е един огромен фестивал, който се провежда под егидата на ЮНЕСКО и на Министерството на културата в Китай. За целта има построен панаирен град, в който целогодишно има експозиции. Фестивалът не е само музикален. В него се акцентира на всичко, което е непреходно − всякакъв вид традиционни изкуства и занаяти. Интересно е, че китайците участват и с производството на чай като непреходна традиция. За тях духовният елемент при производство и консумация на чая е по-важен, отколкото комерсиалния. От пет континента бяха поканени 15 професионални състава, като от Европа бяха три – от Англия, Русия и ние, от България. Тъй като непрекъснато бяхме заедно с всички тях, успяхме да създадем прекрасни нови приятелства. Нашата изява беше изключително добре приета. За мен беше много приятна изненада този факт, тъй като точно тази част на Азия не бях посещавал до момента.

За десет дена „Големите български гласове“ имаха 15 изяви на този форум. За репертоара отново разказва диригентът Илия Михайлов:

Специално за концертите в Китай бяхме подбрали произведения на някои от най-значимите ни композитори – Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев, Петър Льондев. Конкретно за фестивала нашият приятел Стефан Драгостинов написа две творби, които изпълнихме на китайски език –„Здравей, Китай, България те поздравява“ и „Син жасмин“.

Втората е традиционна китайска песен, но представена от нас в български фолклорен аранжимент. Направихме и майсторски клас в държавното музикално училище на Чънду. Сред участниците на фестивала бяха и девет китайски групи. Много бях впечатлен от организацията, от професионализма и от смиреността на китайците като поведение и начин на мислене.

„Големите български гласове“ се разделиха с Китай с покана и идеи за нови творчески обменни изяви в сферата на културата.

Сибила Лилова
Радио България

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Откриват паметна плоча на Елена Граматикова

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Тази есен се навършиха 80 години от рождението на тракийската народна певица Елена Граматикова, която ни напусна през 2005 година. По този повод в Ямбол на 22 ноември ще бъде открита паметна плоча с лика й.

Тя ще бъде поставена на блока над зъболекарската поликлиника, където е живяла певицата, а площадът около сградата ще носи нейното име с решение на Общинския съвет в Ямбол.

Тържествата по повод на 80-годишнината от рождението й ще започнат с концерт на фолклорен ансамбъл „Тунджа“, в който тя е пяла дълги години. Ще се изявят много нейни колеги и ученици, поясни Таня Баракова, дъщеря на певицата. Преди няколко години в родното й село Голямо Шарково, община Болярово, беше открита паметна плоча на площада, където стават съборите и родовите срещи.

Следващият ден, 23 ноември, ще се състои ежегодният регионален певчески конкурс под наслов „С песните на Елена Граматикова“. За първа година в конкурса са обособени две нови категории – за ученици и студенти, изучаващи народно пеене в музикални паралелки, както и за хорови състави, посочиха организаторите.

В репертоара на Елена Граматикова влизат повече от 700 български народни песни. Тя е участвала в над шест хиляди концерта в страната и в чужбина със състава на Тракийския ансамбъл и по-късно в соловата си кариера с оркестър „Канарите“. Елена Граматикова е била една от най-известните и обичани певици в оркестър „Канарите“ в края на 70-те на миналия век.

Краси Харутюнян
www.yambolpress.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Северняшкият ансамбъл празнува 60-годишен юбилей

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ беше отличен от Съюза на българските музикални и танцови дейци и от община Плевен. Поводът е 60 годишният юбилей, отбелязан с тържествен концерт-спектакъл.

Най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци – Кристално огърлие, и Почетен плакет на Община Плевен получиха танцьори, певци и музиканти.

„Разкошни музиканти, разкошни танцьори, гордостта на град Плевен. Една от емблемите, лицето, което е разпознаваемо не само в цяла България, но и по целия свят“, каза Станислав Почекански, председател на Съюза.

Под ръководството на Иван Вълев са събрани стотици песни и описани танци, допълни Стефка Григорова, началник отдел Култура в Общината:

„Това е едно от нещата, които отличават северняшкия ансамбъл от другите ансамбли. Огромната събирателска работа на терен, по селата в цяла Северна България“.

И по повод 60-ата годишнина аплодисментите не стихнаха.

Латинка Светозарова
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Легендата от трио „Българка“ Стоянка Бонева – най-личната снаха в Долна махала

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Певицата, която покори световните сцени с Янка Рупкина и Ева Георгиева, започва работа като кранистка още на 16 години. 

Ако се озовете в калояновското село Долна махала и попитате коя е най-личната и гласовита певица в селото, всеки ще ви отговори, че това е Стоянка Бонева от световноизвестното „Трио Българка“. Сега тя не е по големите сцени, както преди години, но всяко лято, когато е в селото, не пропуска  възможността да се изявява с местната фолклорна група и да дава ценни съвети от дългата си професионална  певческа кариера.

Слънчева, сладкодумна, добросърдечна, така определят Стоянка Бонева в Долна махала. И заявяват, че това е най-личната снаха в селото, изпяла и оставила безценни бисери във фолклорната ни съкровищница, като „Лудо- младо сън засънило“, „Сестра брата кани на вечеря“, „Слънце зайде“, „Ой, варай, варай“ и много други. На село се връщат със съпруга си Стоян в една от най-старите кирпичени къщи на повече от 100 години, известна като Боневата къща. През лятото предпочитат тишината, спокойствието и селския уют пред този в столицата. Имат голям асмалък, произвеждат си и зеленчуци за зимнина.

Животът на Стоянка Бонева е много интересен, защото е свързан с изкуството и красивите пирински песни. Родена е в петричкото село Марикостиново, но едва 16-годишна отива в Перник и започва работа като кранистка в Металургичния завод. Хем работи на крана, хем пее…

Един от старите работници на пещите я чул и казал: „Момиче, ти не си за тука. Трябва да отидеш и пееш в радиото, за да те слуша цяла България. Аз ще те заведа“. Така и станало. Още в началото на следващия месец, на първо число, когато имало прослушване, я завел в Радио София.

Комисия от 5-6 специалисти я чули, одобрили я и така през 1955 година тя постъпва в Ансамбъла за народни песни на радиото с диригент Борис Петров. Тогава били 27 певици, а Стоянка Бонева е една от солистките. Всяка събота правили записи за фонда на радиото и така цели 38 години до пенсионирането си.

Най-голямата й слава идва през 1976 г., когато с Янка Рупкина и Ева Георгиева създали трио „Българка“ и с него обиколили света. Интересен е факт​ът, че при едно от посещенията в Англия правят записи с голямата английска певица Кейт Буш. Пели са на световни сцени в Австрия, Япония, Русия и десетки други страни.

Днес Стоянка Бонева е устроила фолкл​орна музейна сбирка в дома си в София с награди, снимки, грамофонни плочи, дискове… Решила е, че такава музей​на сбирка ще направи и в старата семейна къща в село Долна махала през следващото лято.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Костадин Атанасов покорява света с гласа на българската гайда

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Наскоро Костадин Атанасов закръгли 50-ия си юбилей − заслужен повод за празник и гордост. Именитият ни гайдар е сред съвременните виртуози на традиционния български инструмент. Отличаван е с многобройни наши и световни признания. Владее съвършено майсторското свирене на старинната българска гайда – джура и каба.

Като професионален музикант Костадин Атанасов преминава обичайния път на обучение – читалищната музикална школа в родния Пирински край, Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка, Пловдивската музикална академия „Асен Диамандиев“. От 2000 г. е солист и оркестрант в ДФА „Филип Кутев“. Има записи в Националното радио, издал е самостоятелен албум.

През 2007 г. в Сеул − Южна Корея, на фестивал на Световните майстори е обявен за „Гайдар № 1“. Изкуството на Костадин Атанасов е познато в много европейски страни, а също в Япония, Израел, САЩ. Изкушен е да опитва и в други музикални жанрове, радва се на успехите на своите ученици – гайдари. С поглед назад във времето Костадин Атанасов разказва за някои от важните епизоди в живота си:

В Хаджидимово съм роден. Там имаше гайдарска школа, основана от Любен Дрянков – преподавател по гайда от Гоце Делчев. Имах акордеон, подарък от баба ми, но като чух звука на гайдата, акордеонът беше забравен. Тогава бях около 10-годишен. Имам вълнуващи спомени от концертите по света.

На фестивала в Южна Корея бях поканен по предложение на Министерството на културата и нашия ансамбъл. Носех със себе си двоянка, пищялка, окарина, кларинет, джура гайда, с които свирих в една компилация, като накрая завърших с корейска песен. Може би това донякъде допринесе за успеха ми там. Всяко едно участие ми носи вълнение. Независимо дали е на концертния подиум, в читалище или парти, винаги излизам пред хората отговорно.

Друго участие, което винаги ще помня, защото беше на високо ниво, бе в ораторията, посветена на българските евреи. Произведението е на композитора Георги Андреев. Изпълнихме я в Ню Йорк (2011) и Бостън (2013), по време на турнетата на ансамбъла в САЩ. Предизвиква ме смесването на българските инструменти с класически оркестър – звучи великолепно. Аз съм поддръжник на тази линия. Имам много талантливи ученици.

В момента в ансамбъла свири Мартин Лямов, който е един от тях и това много ме радва. Моята съпруга Ралица Атанасова е певица в ансамбъл „Филип Кутев“. Нашите дъщери завършиха НМУ „Любомир Пипков“. Елена завърши Журналистическия факултет на Софийския университет и сега работи като PR. Слава е цигуларка, от четири години учи в Folkwang Universität der Künste в гр. Есен − Германия, в класа по цигулка на проф. Минчо Минчев. Тя участва и в един концерт, който имахме в Бургас през това лято.

www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Иванка Паунова – жената с пеещата гъдулка

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Народната певица е ръководител на най-успешните фолклорни групи в Пазарджишко.

Творческият път на народната певица и превъзходна гъдуларка Иванка Паунова е изключително интересен и започва от Детско-юношеския фолклорен ансамбъл в Пазарджик с ръководител Александър Начев преди 40 години. Той е един от хората, благодарение на които Иванка се влюбва в българския фолклор. Родена е в Пазарджик на 25 юли 1962 г. и винаги е държала на родния си край.

През 1976 г. е вече ученичка в Музикалното училище в Котел, което завършва през 1981 г., и от следващата година е вече студентка в Музикалната академия в Пловдив.

„По време на обучението ми в големия град работех с дамско трио „Пловдив” заедно с Янка Денчева – тамбура, и Мария Стоянова – гайда”, спомня си Ваня. Редуват се концерти след концерти, година след година и успехите не закъсняват.

През 1986 г. завършва Музикалната академия в Пловдив и веднага постъпва на работа в ансамбъл „Пазарджик”, където твори и до днес. От 1990 г. на Иванка Паунова е гласувано доверието да оглави хора и става диригент.

Успоредно с работата си в ансамбъла е преподавател и по гъдулка в градска школа по изкуства и СОУ „Георги Брегов“. Ръководител е на самодеен хор в село Синитево, а от 8 години и на групите в селата Алеко Константиново – „Светогорка”, и в Главница – „Медени звънчета”. Успешно работи и в с. Капитан Димитриево – там ръководи женска фолклорна група „Капитанка“ и детска фолклорна група „Капитанчета“.

Иванка Паунова е удостоена със званието „Маестро на фестивал „Балканфолк” – Велико Търново“ през 2012 г . А от 1990 г. пее и свири в „Големите български гласове” с основател и диригент Здравко Михаилов. След кончината му сега делото продължава неговият син Илия Михаилов. Често е канена да журира регионални и национални конкурси и събори с фолклорна насоченост.

Ежедневието й е изпъстрено с много пътувания, репетиции, изяви. Щастлива е, че дейността й е оценена от обществеността в родния  Пазарджик, и по случай 50-годишния й юбилей е удостоена с Почетния знак на град Пазарджик през 2013 г.

Николай Чапански
в.“Марица“

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Ансамбъл „Родопа“ търси певци, танцьори и оркестранти

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

 

Фолклорен ансамбъл „Родопа“ обяви кастинг за:

танцьори – мъже и жени

певици в народния хор

оркестранти – гайда и гъдулка в народен оркестър

Кастингът ще се проведе на 20 ноември тази година от 11 часа в сградата на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ в танцовата зала.

Всички кандидати трябва да се явят в 10,30 часа за подаване на заявления по образец и подготовка. А повече информация желаещите могат да получат на телефон 0876-79-06-64.

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Стотици любители на народните танци се хващат „На хорото под тепето”

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Истински празник на българските народни танци ще събере танцьори от цяла България на 26 октомври от 10 часа в зала „Строител” в Пловдив. Поредното издание на фестивала „На хорото под тепето” обещава незабравим празник с участието на любители от Пловдив, София, Стара Загора, Тетевен, Елин Пелин, Първенец, Новачене, Костинброд, Свищов, Костенец, Рогош, Гълъбинци, Попинци.

Целта на фестивала е да съхрани и популяризира българския фолклор сред младите хора. Да провокира и засили интереса към българския танцов фолклор. „На хорото под Тепето” обединява групи от цялата страна, които споделят своите хора и обогатяват репертоара си заедно ръка за ръка.

Всички пловдивчани и гости на Пловдив са добре дошли да се забавляват заедно с нас и да се хванат на българското хоро. Целта ни е да създадем един истински празник за всеки участник и за всеки дошъл да се забавлява, канят организаторите от клуб „Луди Млади”.

Фестивалът ще се проведе в два етапа. В първия по традиция ще се надиграят любителите на българските народни хора. Във втория те ще се състезават за големите награди на журито и организаторите. Форумът има и състезателен характер с награди за най-добрите участници в две възрастови групи – до 18 години и над 18 години.

www.plovdivtime.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Фолклорен фестивал „Приятели чрез танца“ – Сливен, 19 октомври 2019

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

СДРУЖЕНИЕ „ДАЙ, БАБО, ОГЪНЧЕ!“
и Танцова къща „ПРИЯТЕЛИ ЧРЕЗ ТАНЦА“,
съвместно с Община Сливен, Съюза на народните читалища и Народно читалище „ЗОРА 1860“ гр.Сливен,
организират

ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ ”ПРИЯТЕЛИ ЧРЕЗ ТАНЦА“
за любителски танцови клубове и детски танцови състави
на 19.10.2019 г. в гр.Сливен.

Фестивалът е под патронаж на Кмета на Община Сливен
и Председателят на Съюза на Народните Читалища
Събитието е традиционно за празника на град Сливен – Димитровден

www.opoznai.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Трети национален фолклорен фестивал „Мисионис пее и танцува“ -Търговище – 19 октомври 2019, събота

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

ТРЕТИ НАЦИОНАЛЕН ДЕТСКО- ЮНОШЕСКИ ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ „МИСИОНИС ПЕЕ И ТАНЦУВА” гр. Търговище – 19 октомври 2019г.

Фестивалът ” Мисионис пее и танцува” има за цел съхраняване и популяризиране на българския фолклор с цел обогатяване на песенното и танцовото творчество, създаване у децата на интерес и любов към българския фолклор и усъвършенстване на изпълнителското майсторство.

Фестивалът ще се проведе в три различни раздела: Вокални групи, хорове, камерни формации и групи за автентични песни, Индивидуални изпълнители, детско юношески танцови състави.

Място на провеждане
Център за Младежки Дейности и Инициативи (ЦМДИ) – гр. Търговище (младежки дом).
Адрес: гр.Търговище, ул. Христо Ботев 10

www.opoznai.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Гинес призна родопчанка за най-нисък глас на планетата

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Родопската народна певица Марияна Павлова измести рекордьорката Хелън Лий Хей

Анди Брук – тонрежисьор и собственик на студиото „The Brook“, подаде ръка на една българка безплатно, за да осъществи мечтата си, заявява певицата.

Рекорд на Гинес за най-нисък глас на планетата беше признат на Марияна Павлова от Смолян. Новината дойде, след като известната певица получи потвърждение от организацията, че е титуляр с най-ниския контраалт в света.

Марияна Павлова, която е родом от Смолян, е дъщеря на великата родопска певица Христина Лютова. Над 35 години се изявява на български и чужди сцени. Работила е 16 години в ансамбъл “Родопа“ в Смолян, в „Космическите гласове“, „Драгостин фолк национал“, „Големите български гласове“, в камерните формации – квартет „Славей“, каба трио „Родопея“.

Павлова е “Златен глас“, специално поканен за концерта за 25-годишнината на “Драгостин фолк национал“ на 22 октомври в Музикалното училище – София, където също ще бъде отбелязано световното й постижение.

„Условието за рекорда беше да започна от произволен тон и без въздух, хроматично (на полутонове) да стигна до тона, за който кандидатствах (B Flat), си бемол на контра октава. Пях само вокал „о“, защото е удобен за гласа“, съобщи първо пред „Марица“ Марияна Павлова. Тя сподели, че отдавна мечтае за този рекорд.

От пет години живее в Лондон. Преди това в България търсила спонсори, за да осъществи рекорда. „Ходих по мъките да ги търся, ала ударих на камък. Голяма част от тях изобщо не се интересуват от важното за теб. Така че тогава го оставих. Получих апликация, попълних я, но не го направих.

Идеята за рекорд на Гинес се зароди преди години, когато някой ми подхвърли да кандидатствам, тъй като гласът ми е уникален. Когато малката ми дъщеря дойде в Англия, ми заяви: „Защо не кандидатстваш, тук е централата на Гинес, нищо не ти струва, а ще е голяма реклама и за теб, и за Родопите, и за България!“

Щом дойдох в Англия, моят мъж се активира сериозно и на 22 февруари миналата година направих рекорд. Ала тогава изискванията бяха по-различни и не спазихме една точка, за да се признае. Изискваха се двама свидетели с перфектен слух, които да удостоверят постижението.

Те го направиха, но забравиха да впишат в апликациите, че по време на рекорда не съм взимала стимуланти – хапчета, бонбони, за да постигна тези ниски тонове, въпреки че това се вижда на видеото“, каза Павлова.

Тази година в условията на Гинес било премахнато изискването за двама свидетели с перфектен слух. „Изискваха двама свидетели, които са музиканти и могат да потвърдят рекорда, освен апаратурата, която потвърждава, тъй като колкото е по-нисък гласът, толкова са по-малки херцовете“, каза Павлова.

Платеният рекорд, който се провежда със съдия, струва около 5-6 хиляди паунда. Първоначално Марияна търсила спонсори, ала съдбата й отредила да го получи безплатно. Предстои й да получи сертификата официално. Свидетели на рекорда й стават композиторът, диригент и педагог Дерек Джоузеф Куунг и цигуларят Уилиам Фицморис.

Рекордът е осъществен на 3 юни при Анди Брук – тонрежисьор и собственик на студиото „The Brook“ в южните квартали на Лондон, който работи с известната група  „Status Quo“.

„Безкрайно съм им благодарна. Брук подаде ръка на една българка безплатно, за да осъществи мечтата си. Исках новината да излезе точно от Смолян и първи смолянчани да разберат, защото това е родният ми град, благодарение на Родопите имам този глас“, каза Павлова. И с усмивка добавя: „След Пловдив с рекорд за най-силен глас Родопите да имат рекорд за най-ниския“

Съдбата й отрежда да не получи миналата година рекорда. Тогава той отива при Хелън Лий Хей. Но родопчанката я измества тази година, тъй като изпява с една терца по-надолу. Павлова винаги е била най-ниският глас в хорове и формации. „На мен специално композитори са писали най-ниските тонове. На концерти винаги са питали кой е мъжът във вашия хор“, казва певицата.

От роднините й само тя и майка й са отдадени на музиката. Повечето предци в известния Узуновски род са зъболекари и доктори.

www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

В Хасково откриха втория фестивал „С песните на Тодор Кожухаров“

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Приключи  второто издание на фолклорния фестивал „С песните на Тодор Кожухаров“  в град Хасково. Празника откри зам. Областния управител Стефка Здравкова.

Фестивалът е с конкурсен характер и се провежда със съдействието на Община Хасково и НЧ „Проф.Д-р. Асен Златаров – 1961“ гр.Хасково.

Компетентно жури оценяваше изпълнителите, които бяха над 100  от цялата страна. Едно от изискването на конкурса беше участниците да изпълняват, поне една песен от репертоара на тракийския певец Тодор Кожухаров.

Най-малкият участник беше 4-годишната Стелиана Минчева, а най-възрастният –  90-годишната Деля Клюнкова.

Целта на фолклорния конкурс е да се пеят и знаят песните на Тодор Кожухаров, като най-изпълняваните песни са „Димо из Хасково вървеше“ и „Сън сънувах, син, бял зюмбюл, малка моме“.

В комисията на журито участваха тракийската певица Дарина Славчева Славова, водещият на фолклорното предаване „От извор се песен лее“ по Радио Стара Загора Николай Николаев, Тодор Тодоров – технически директор на НФА „Филип Кутев“ и председател на журито беше Тодор Кожухаров.

Божидар Чолаков

www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

.

Дарина Славчева с дар към всички почитатели на тракийската песен

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Тракийската народна певица Дарина Славчева Славова издаде четвъртия си албум „Дар от Тракия“.

Той е съставен от 22 тракийски песни, които през годините са осъществени с различни инструментални състави. Името на албума не е случайно избрано, разказва народната изпълнителка.

„Дар от Тракия“, защото това е моят подарък към всички почитатели, любители на тракийската песен, по повод 20 години от началото на творческата ми дейност. Това са песни, които не съм издавала през годините. Песни, които не са намерили място или време, за да бъдат издадени.  Най-старите записа са от 1999 година, заедно с оркестър „Тунджански звуци“, разказва Дарина Славчева.

Албумът съдържа доста бавни песни, не липсват и бързите, закачливи. Музикалната творба  „Мама Тодорчо думаше“ е включена в учебника по музика за 7 клас. Песните от музикалния албума са събирани от възрастни хора, от различни краища на Тракия, разказва Дарина Славчева.

Това е доста ангажиращо и отговорно, за да ти предаде един възрастен изпълнител своите песни. През годините имам събрани около хиляда песни, които не са видели бял свят за широката публика. Моята цел е да съхранявам и популяризирам непознатия песенен тракийски фолклор, разказва още тракийската певица.

По този проект Дарина Славчева Славова е работила с оркестъра за народна музика на Българското национално радио, диригента Димитър Христов, оркестър „Тунджански звуци“ с ръководител Георги Иванов, инструментална група:  Кръстьо Димов, Васил Василеви и Темелко Иванов – кавал, Венцислав Андонов, Иван Георгиев и Добромир Велев  – гайда, Бисер Соколов и Николай Паскалев – гъдулка, Валентин Янков, Владимир Владимиров и Ивелин Божков – тамбура, Методи Методиев и Хасан Мусов – тъпан.

Тракийската певица обещава на някои от песни да направи и видеоклип. С песните в албума „Дар от Тракия“ изпълнителката показа мелодичността и богатството на тракийската песен. Тя се надява те да достигнат до младите хора и да продължат своя път към бъдещето.

Божидар Чолаков

www.bnr.bg

 

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Теди Еротеева ще зарадва почитателите на фолклора с две нови песни до края на годината

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Младата народна изпълнителка от македонския край Теди Еротеева представи песента „Лисаво“ във фолклорното предаване „Полет над Родопите“.

Песента участва в седмичната класация на предаването заедно с други две македонски изпълнения  – „Пий юначе“ в изпълнение на Кинче Вълчева и Милко Бошнаков и „Ирина“ в изпълнение на Елена Толева.

„Лисаво“ е песен от Егейска Македония, от където са корените на изпълнителката Теди Еротеева. В Беломорието лисаво наричали хубавите, белите, красивите  девойки от този край.

В песента се пее за момък, който се е влюбил в лисава девойка и когато я чуел да пее, спирал да жъне, качвал се на снопите, за да я види и чуе, а нейният глас се е носили през морето, та чак до солунското поле.

Младата изпълнителка се е насочила в издирване и събиране на стари автентични песни, които са позабравени, за да им вдъхне ново звучене и нов живот.

Теди Еротеева не се спира и продължава да твори. Преди седмица е приключила работата по три видеоклипа, единият вече се върти по Фолклор ТВ. Това е „Мераклийски сплет“ китка от три песни – „Павле ми пие“, “ Ай, да идем Яно“ и “ Невено мори, Невено“. Тук талантливата изпълнителка си партнира с Елена Йордакиева и  „Сите българи заедно“.

Младата македонска изпълнителка ще зарадва почитателите на народната музика с две нови песни. Едната ще излезе преди Коледните празници, а другата след Нова година, които са авторско творчество на фолклорна основа. Дори са готови и видеоклиповете към новите песни. Теди Еротеева разказва, че те са нещо различно от това което е правила досега.

Божидар Чолаков

www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

Радио Пловдив събра вечните песни на Валя Балканска в уникален диск

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Радио Пловдив издава компакт диск с неиздавани досега песни на голямата родопска певица Валя Балканска

Скъп подарък за всеки почитател на истинския фолклор ще е специалният компактдиск, който издава Радио Пловдив с безценните песни на звездната родопска певица Валя Балканска. Албумът  ще бъде подаряван, а не продаван, пояснява директорът на радиото Чавдар Каришев.

В него са включени 14 песни от златния фонд на Радио Пловдив Четири от тях са записани с някогашния битов оркестър за народна музика на радиото с диригент Никола Кенов през 1963 г. Останалите са в съпровод на гайдаря Георги Мусорлиев и разбира се, хитовата „Излел е Дельо хайдутин“ в оригиналния вариант с гайдаря Димитър Петковски от родопското село Хасовица.

Мастерирането е на тонрежисьора Кристиян Белев, който е презаписал старателно всяка една песен от оригиналните ленти във фонотеката с коригирано ниво на звука, но без да се нарушава автентичността на изпълнението.

Сред златните песни от бутиковата колекция са „Вчера си, майчо, отидох“, „Събрали се, събрали“, Мома седи на йодрове“, „Горо ле, горо зелена“, „Яла ми яла, девойко“ и други. Компактдискът излиза с уникално книжно тяло, кратък анонс на песните, встъпитални думи за това коя е Валя Балканска и нейният космически свят на песента. Родопчанката, която е стъпила здраво на земята и винаги твърди, че не бива да забравяме откъде сме тръгнали.

Нейната махала до село Арда, където са и бистрите извори на река Арда, отдавна не е на картата на България, ала тя разнесе славата му по целия свят. Финансовата подкрепа по тиражирането на албума е на Александър Момчилов, човек с отношение към стойностния фолклор и бивш директор на Талевизионен център Пловдив.

Има и посвещение с благодарност към Веселина Каналева, музикален редактор и продуцент, благодарение на която фонотеката на радиото се обогати изключително през 80-те години на миналия век.

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

 

Фестивал на съвременното изкуство „Нашето наследство – миналото среща бъдещето“ ще се състои в Кюстендил от 2 до 5 октомври 2019 на сцената при крепостта „Хисарлъка“.

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Фестивал на съвременното изкуство „Нашето наследство – миналото среща бъдещето“ ще се състои в Кюстендил

Фестивал на съвременното изкуство „Нашето наследство – миналото среща бъдещето“ ще се състои от 2 до 5 октомври в Кюстендил, съобщиха организаторите. Инициативата се организира от кюстендилските читалище „Братство“ и „Пробуда“.

По време на фестивалните дни, на четири сцени до ключови културно-исторически обекти в Кюстендил – античната крепостна стена „Хисарлъка“, римските терми, парка при читалище „Братство“ и сцената „Арката“, на площад „Велбъжд“, ще бъдат представени фолклорни песни и танци, театър, работилница за приложни изкуства, мултимедийна изложба „Кюстендил – от Античността до наши дни“ и танцов пърформанс, включващ спортни, модерни танци, модерен балет.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, в рамките на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз.
Програмата на фестивала ще започне на 2 октомври, от 17.00 часа, с фолклорен концерт на сцената при крепостта „Хисърлъка“.

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев