Архив на категория: Фолклорни новини

Отново „ЗАЕДНО 2020“ с ансамбъл „Тракия“ – Пловдив през август

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

Една от емблемите на град Пловдив ще се качи на Античния театър заедно с ансамбъл „Странджа“ – Бургас

Ансамбъл „Тракия“ – Пловдив кани жителите и гостите на град Пловдив на концерт-спектакъла „ЗАЕДНО 2020“. Събитието ще се състои на 10 август от 20:00 часа на Античен театър – Пловдив. Заедно с тях на една сцена ще се качат и артистите от ансамбъл „Странджа“ – Бургас.

Само преди седмица концерт-спектакълът на двата ансамбъла беше посрещнат с огромен интерес и аплодиран на сцената на бургаския Летен театър.
Въпреки по-рано обявената отмяна на събитието за Пловдив, поради епидемичната обстановка, артистите отново канят своята прекрасна публика да се присъедини към тях. С този концерт „Тракия“ и „Странджа“ искат да зарадват всички почитатели на фолклорното ансамблово изкуство.

На сцената на Античен театър отново ще видим и чуем мелодии, песни и танци отвъд традициите на българския фолклор, умело вплетени в дълбоките корени и пъстротата на всички етнографски области.

Екипът на ФА „Тракия“ се извинява и благодари за разбирането на разколебаните зрители след съобщението за отмяна на концерта.
Билети за 10-и август се продават в Билетен център пред Община Пловдив и на място на адреса на ансамбъла – ул. „Даме Груев“ 1
Очакваме Ви ЗАЕДНО в Пловдив!

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Напусна ни голямата родопска народна певица Христина Лютова

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

 

След дълго боледуване ни напусна народната певица Христина Лютова.

Христина Лютова беше една от емблематичните певици на Родопа планина, надарена с уникален глас, талант и характерен стил.

Изпълнителката на „Планино, Стара планино“ е родена на 24 май, 1940 г. в гр.Смолян. Завършва Райковската гимназия в родния си град. С красивия си родопски глас, двадесетгодишна, постъпва в ДА „Родопа“-Смолян, където пее  32 години като солистка и певица в хора. Сама издирва и събира стотици народни песни, които изпълнява самостоятелно. Пее и в ансамбъл „Филип Кутев“, а по-късно 12 години е в състава на хора на „Големите български гласове“. Създава и уникалното по рода си трио от контра алти „Родопея”, където пее и нейната дъщеря Марияна.

Христина Лютова има издадени в голям тираж компактдискове с нейни песни. Изнася хиляди концерти в много държави по света. Със своите драматични, плътни и дълбоки изпълнения вдига на крака препълнените зали в Европа, Азия, Латинска Америка и разпространява родопската песен в много държави по света. През 1976 г. и е присъдено званието „Заслужил артист“.

Печели още много награди, златни медали от републикански прегледи и национални събори.

„Творчеството на Христина Лютова ще остане вечно, защото е неподвластно на времето. Изказвам моите най-искрени съболезнования към близките и роднините на народната певица!“, написа кметът на Смолян Николай Мелемов. Христина Лютова бе почетен гражданин на Смолян.

Поклон пред памета й!

www.radioplovdiv.bg

 

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

Николета Николова – следовник на тетевенската песенна традиция

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

 

В днешната модерна музикална среда все по-рядко срещаме изпълнители, които се придържат към тясно регионален певчески стил и репертоар – характерен белег на фолклорната ни култура.

Различни обстоятелства обясняват причините за постепенното отдалечаване на народния музикант от традиционните изпълнителски форми – тема, която разглежда основно музикалната фолклористика.

Младата северняшка певица Николета Николова е пример за изключение на гореизложеното. И въпреки че с последните записи тя изневери на тетевенската песен, Николета не се отдалечава от музикалната традиция на своя роден край. С певицата от с. Гложене, Тетевенско, се запознах през 2009 г., когато направи първите самостоятелни записи в Националното радио. Последовател е на изтъкнатите певци от региона – Лалка Павлова и Марин Иванов. Трябва да отбележим, че в звукозаписната си практика тя не копира познати клишета, не подражава на популярни изпълнители, а се стреми да търси местни образци, които оформят певческата ѝ индивидуалност.

След звукозаписния дебют в БНР колегата Валя Божилова очертава няколко биографични щрихи: Николета Николова израства в семейство, където музикалните традиции се предават от поколение на поколение; учи в музикална паралелка в с. Черни Вит, докосва се до репертоара на Марин Иванов – учителят и човекът с голямо присъствие в артистичния ѝ живот. Неслучайно в първите си записи включва неговата песен „Малка мома“. Завършва музикалното училище в Плевен и Пловдивската музикална академия. Още като студентка е приета в женския народен хор „Космически гласове от България“, с който продължава да концертира.

Професионалната подготовка на Николета Николова дава възможност да развива таланта и певческите си умения. Разбира се, като всеки млад творец, музикалните експерименти не са ѝ чужди. В момента работи с гайдарски състав от Родопите и Дъбенската група – вокално-инструментална формация за народна музика. С групата от с. Дъбене, Пловдивско, записа три песни – авторска на Румен Начев и традиционни варианти от Плевенско и Русенско.

Независимо докъде се простират изявите на младата певица, нейната привързаност към фолклора на планинските селища от Тетевенско наблюдаваме в цялостната ѝ дейност. Интересът към тази култура не се свежда единствено до изпълнителските форми. Нещо повече – защитава магистърска степен върху диалектните особености на тетевенската песен, за която казва, че носи непознати белези на българщината.

Вярваме, че песните от Тетевенския край ще намерят нови слушатели и културни пространства, благодарение на талантливи и знаещи млади музиканти като Николета Николова – достоен съвременен представител на северняшката народнопесенна школа.

Мирослав Василев
www.bnr.bg

 

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

90 години от рождението на Михаил Букурещлиев

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

С обич към децата, фолклора и радиото

Отбелязваме 90 години от рождението на изтъкнатия фолклорист, диригент и музикален педагог – д-р Михаил Букурещлиев. Напусна ни през 2018 г., но остави трайно присъствие в музикалното ни изкуство. Често казваше, че е връстник на Радиото. Цялата си професионална дейност отдаде на децата, фолклора и „Старата къща“.

Постъпва в редакция „Народна музика“ през 1953 г. По инициатива на Радио София участва в организирането на първите събори-надпявания (инициатори са Коста Колев и Георги Бояджиев) – идея, развита в национално движение за народно творчество. Михаил Букурещлиев работи като старши научен сътрудник в Института по музика (днес Институт за изследване на изкуствата) при БАН, където защитава докторска дисертация върху детския музикален фолклор.

Неговата най-голяма творческа рожба е детско-юношеският ансамбъл „Изворче“ към Националния дворец на децата в София – първият детски ансамбъл в България, който популяризира фолклора сред младежите. Основан от Букурещлиев през 1961 г., ансамбълът обединява всички изяви на народното изкуство – песни, танци, изпълнения на народни инструменти.

Едни от най-изявените музиканти, солисти на професионалните ансамбли, са възпитаници на „Изворче“, а по-късно и преподаватели в школата на състава. Заслуга за успехите имат дългогодишните ръководители: Михаил Букурещлиев (гл. худ. ръководител и диригент на хора), Михаил Йорданов (диригент на оркестъра), Рахила Петрова и Никола Колев (хореографи на танцовия състав).

В периода 1984-1988 г. Букурещлиев ръководи Държавния ансамбъл „Филип Кутев“. Забележителна е неговата научна и публицистична активност. Автор е на книги и сборници с народни песни, статии и студии в научни издания и периодичния печат. Известни заглавия са „Популярни народни изпълнители“ в съавторство с Елена Огнянова, „Златопръстия“, „Откак се помня, все пея“ (песни на Вълкана Стоянова), „Чародейката на Странджа“ (песни на Магда Пушкарова) и много други.

Със своята богата творческа, педагогическа, изследователска и обществена дейност Михаил Букурещлиев се нарежда сред ярките фигури в българската музикална култура.

Мирослав Василев
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Певицата на „Планино, стара планино“ с юбилей в Англия

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

 

Лекуват Христина Лютова в лондонска болница, бавят изписването й заради заразата.

Известната родопска певица Христина Лютова от месец е в интензивното отделение на Лондонска болница. За нея се грижи дъщеря й Мариана Павлова, която миналата година покори рекорд на Гинес и беше призната за най-нисък контраалт глас на планетата. Мариана от пет години живее и работи в Лондон, а след това при нея отива и майка й Христина.

Здравословното й състояние се влошава преди година и половина, когато й поставят пейсмейкър на сърцето, а преди месец е получила инсулт и е на легло в болницата в Кройдън. До седмица би трябвало да бъде изписана, ала поради взетите мерки с карантината около коронавируса ще се наложи още да остане в болница, съобщават нейни близки.

Гласовитата родопчанка Христина Лютова е на прага на юбилейната си 80-годишнина, която ще навърши тази пролет, и е една от първите певици в смолянския ансамбъл „Родопа“ заедно с Валя Балканска, Бойка Присадова, Васка Сариева и Младен Койнаров. Смолян е нейният роден град, където е останала сираче на 40 дни, а нейният дядо Георги Лютата е прочут комита, който се е бил за свободата на Родопите. Основателка е на уникалното каба трио „Родопея“, в което пее дъщеря й Мариана и Силвия Ненкова. По-късно с триото се изявява и Вергиния Овчарова, с която издава и компактдиск. На 6 май 1960 година тя е приета в редиците на ансамбъл „Родопа“ след прослушване на диригента Никола Кенов и Апостол Кисьов. Пяла е с най-известните родопски гайдари Димитър Петковски, Лазар Каневски, Стефан Захманов, Дафо Трендафилов и Михаил Калфов.

Обхождайки Родопите, Христина събира 435 автентични родопски песни и 50 от тях превръща в свой репертоар. Първите записи, които регистрира в Радио Пловдив през 1966 г., са на песните „Овенчо, вакъл гарагьоз“, „Добрик войвода“ , „Али паша е кондисал“, „Ирошил войвода“, н​о нейната визитна песен си остава „Планино, стара планино“. С тази песен е аплодирана бурно на роженските събори и хиляди концертни участия в страната и извън нея. През 1976 г. е удостоена със званието „заслужил артист“.

Преди години получава предложение за участие в хора на големите български гласове на Здравко Михайлов, чиито концерти са предимно в чужбина. ​Оттогава се установява да живее и твори в столицата, където 12 години е солистка на хор „Големите български гласове“. През 2007 г. фолклористката Руска Главчева издава книга за нея, озаглавена „Христина Лютова – живот, изпълнен с песен“. Слушатели твърдят, че това е родопската певица, която можеш да слушаш винаги с огромно удоволствие с нейния неповторим, широк и красив ​тембър алт.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

Кавалджията, който свири на „Жарава“

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Владимир Величков от 22 години се изявява в култовия оркестър „Канарите“, сам избира кавала още на шест

Известният кавалджия Владимир Величков  навърши юбилейните 50 години. Отпразнува ги скромно в тесен семеен кръг, защото така си е нарекъл след случка миналата година. Името му свързваме с тракийския оркестър „Канарите“, с който твори от 1998-а. Основател е на студентската формация „Жарава“ към ПУ „Паисий Хилендарски“, където преподава. Преди това 15 години Владо Величков е преподавател по кавал и в Музикалната академия в Пловдив и успоредно с това участва в различни и изключително интересни музикални проекти.

Почитатели на кавалджийското изкуство твърдят, че той е един успешен музикант, който успява да пали младите около себе си с народната музика. Всичко е постигнал с много упорит труд и ясни цели в изпълнителското изкуство.

„Тези дни около рождения ми ден успях да направя равносметка за всичко, което съм направил за тези 44 години, откакто държа кавала в ръцете си. Видях, че не е никак малко, а и амбициите за напред са много. Оказа се, че не минава ден, през който да не свиря, и то по няколко часа, казва със задоволство Владо.

На 6-годишна възраст в родния си Плевен хваща за пръв път кавала и по неговите думи съвсем случайно. Веднъж учителят наредил различни музиканти инструменти, кавал, гайда, тамбура, гъдулка и попитал: Кой на какъв инструмент желае да се научи да свири? Малкият Владимир избрал единствения инструмент от мъжки род – кавала, и той станал спътник в живота му досега. Пътят го отвел до Музикалната академия в Пловдив през 1992 г., където завършва специалност „Ръководство на народни състави“. А първата голяма награда идва от прегледа „Нова българска музика“, където е удостоен със специалната награда за изпълнител.

В този период половин година си търсил работа и изява в някой от народните сватбарски оркестри, ала всички, с които разговарял, му заявявали, че за кавал нямало място в тях. Благодарен е на композитора и преподавател по това време в АМТИИ Тодор Пращаков, който го включил в новосформирания оркестър „Веселина“, а след това го поканил и предаването „Който може, го може“ по БНТ с режисьор Ласка Минчева.

Неприятен е споменът му от първото участи в култовото предаване, което се излъчвало от Панаирни палати на живо. След дълги репетиции през целия ден дошло време за ефир, ала малко преди това колегата му Тодор Кортелев съобщил, че са разбили колата и са откраднати китарата му и костюма. Това бил единственият му костюм, от сватбата, нямал друг.

А Ласка Минчева била много взискателна към облеклото на музикантите. Положението спасил неговият кум, гайдаря Красимир Кондов, който след участието си веднага предоставил сакото си на Владо Величков и така с дънки, маратонки и сако под наем, изкарал първото си участие в „Който може, го може“.

След като името му нашумяло, получил покана от Атанас Стоев да свири в „Канарите“ и вече 22 години е в оркестъра. Бил е част от проекта на Веселин Койчев и е участвал във фестивала „Пловдивски джаз вечери“, както и във формацията „Балкански коне“. Неговият кавал звучи и в спектакъла „8-ото чудо“ на ансамбъл „Българе“.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

Славеят от Чепеларе знае 320 родопски песни

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Гордостта на ансамбъл „Орфей“ – 78-годишната Благовеста Пелтекова, е посветила 35 години от живота си на фолклорното изкуство.

78-годишната Благовеста Пелтекова от Чепеларе е най-дълголетната певица в местния фолклорен ансамбъл „Орфей“. Цели 35 години от живота си е посветила на фолклорното изкуство, но по стечение на обстоятелствата от млада се разминава с професионалната сцена и си остава самодейка. Основателят на оркестър „Сто каба гайди“ и един от първите ръководители на ансамбъл „Родопа“ Апостол Кисьов е братовчед на майка й. Много пъти я умолявал да постъпи в ансамбъла, но баща й категорично забранил. След това се омъжила и съпругът йсъщо не позволил да отиде в смолянския ансамбъл. Така си останала в Чепеларе, ала станала солистка на местната певческа група към читалището, която днес е прераснала в ансамбъл „Орфей“ с ръководител Илия Учиков.

„Зная над 320 родопски песни и съм ги събрала старателно в няколко тетрадки. Имам и много градски песни, защото в нашия край имаше доста групи, които ги пееха. Дала съм много стари песни на днешните млади изпълнители в ансамбъл „Орфей“ и дори ги изпълняваме по фестивалите в страната”, казва Благовеста. Имат много награди и винаги правят впечатление на публика и жури с участията си. От 1988 г. не е напускала читалищния живот в Чепеларе.

Редом с песните тя се е занимавала и с тежка стопанска работа в някогашното ТКЗС, после е била касиер-домакин в дом за деца и юноши, работела е в пощата и по хотели в Пампорово.

От края на миналата година е спряла да посещава репетициите на ансамбъла, защото живее далеч от читалището, а болките в краката не й позволяват да ходи. Със сълзи на очите казва, че сърцето й е в ансамбъла и запее ли в него, тъгата и черните мисли бягат. Не смее да запее вкъщи, защото скоро е загубила дете и сърце не й дава, ала ако младите хора от ансамбъла й помогнат да посещава репетициите, това ще й удължи живота.

Възрастната жена хвали младия председател на градското читалище „Родопска искра“ Ангел Николов, който го е преобразил само за една година. По негова идея във фоайето е устроена богата етнографска изложба и всичко от бита на родопчани в този край, която продължава да се обогатява.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

10 години без солиста на ансамбъл „Загоре“

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

10 години от кончината на тракийския певец и дългогодишен солист на ансамбъл „Загоре“ Красимир Станев се навършиха на 5 февруари. А в началото на годината, на 9 януари – 65 години от рождението му. Станев е роден във видинското село Неговановци, ала свързва живота си с тракийските народни песни през 1973 година, когато е ученик в Музикалното училище в Котел. Бил в класа на известния певец Господин Колев от Сливен, а след това и на Йовчо Караиванов, който посочваше за свой духовен баща.

„В нашето семейство народни песни не се слушаха чак толкова много, а в родното ми село имаше голямо влияние от сръбско и румънско. Музикалната ми дарба идва може би от рода на дядо ми, защото неговият брат беше оперен певец, а 15 години беше секретар на гимназията в Мадан. Там известно време живееха и работеха моите родители, когато един ден в училището се получи обява, че се набират ученици за Музикалното училище в Котел. Набързо научих две-три песни на Кайчо Каменов – певец от нашия край, и кандидатствах с тях, разказваше в едно от запазените интервюта Йовчо Караиванов.

Завършва Музикалната академия в Пловдив, а през 1977 г. осъществява и първите си студийни записи в Радио Пловдив по обработка на Стефан Мутафчиев и Христо Урумов. Нова страница в живота на Красимир Станев са изявите му с десетки добри оркестри в Тракия, като „Орфей“, „Тракийски солисти“, „Хебър“, „Авлигите“, „Сакар“ и други. От 1983 г. е солист на ансамбъл „Загоре“ до последните дни на живота си през 2010 г. Успява да запише близо сто песни за фонда на националното радио.

Едни от най-известните му песни са: „Иван на Добра думаше“, Снощи станах сънен буден“, „Добри Дафинка думаше“, „Гледачът ходи из село“, „Над Неда хвърчат два гълъба“ и много други, които бяха събрани и издадени посмъртно от фонда на Радио Стара Загора през 2011 г.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев