Да запазим уникалния български фолклор

Бюст-паметник на родопската певица Радка Кушлева бе открит на площад „България“ в Смолян. 

Монументът в памет на певицата с най-лиричния глас на Родопите, наричана „родопския славей“, е издигнат по идея на фолклорния певец Хамид Имамски с дарения от стотици родопчани. Автор на скулптурната композиция е Павел Василев.

Паметникът бе открит от кмета на Смолян Николай Мелемов, а на церемонията присъства и една от дъщерите на Радка Кушлева – Соня.

„В този ден се прекланяме пред живота и делото на Радка Кушлева. Нека родният фолклор ни събира и сплотява, да оставя за бъдните поколения здрави родопски корени“, каза в словото си Николай Мелемов.

Родена през 1926 г. в Широка лъка, Радка Кушлева е първата от народните певци, която изпълнява и популяризира родопската песен.

„Днес много хора говорят за обединение, а Радка Кушлева го е показала с целия си живот. В тази планина живеем две култури, един народ, които се допълваме и и само този, който пее родопска песен най-добре го разбира“, посочи Хамид Имамски.

www.radioplovdiv.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор

Пано с лика на изпълнителката на народни танци Гергана Енева грейна на пано върху дувар в Старо Железаре. Жестът е на колегите й от ансамбъл „Тракия“ по повод нейното оттегляне от голямата сцена. Своеобразната галерия на открито, с която е популярно селото, вече е обогатена с  облечената в традиционна носия на фона на отворен прозорец лъчезарна артистка. Изографисана от художника Йордан Терзийски, Гергана се появява на дувара на фамилната къща за по-малко от седмица. Преди да слезе от професионалната сцена тя е част от фолклорната трупа 25 години. Жестът на нейните колеги трогна не само нея, но и цялото село.

Сълзи от радост под съпровод на кавал и гъдулка изпълнили пространството около къщата на Енева в уикенда, в който, пътувайки за Старосел със семейството си, уж случайно се отбила в селото. Последвало рязане на лента, обредна погача, изпълнения на хора и специално написаната за повода песен „Гергана“. Еуфорията от малкия семеен хепънинг бързо обзема жителите на селото и макар, че са свикнали на обществено внимание, споделят, че дълго ще помнят личния празник на Гергана.

Емоционалната изненада артистите от ансамбъла планират година по-рано. Споделят, че им е било трудно да опазят тайната, в която се включилa цялата трупа, защото дуварът в селото се намира на къщата, където танцьорката е прекарала детството си и която посещава често. Затова в заверата били въвлечени и всички роднини на Гергана, заедно с кмета на селото, за да не й позволят да види подаръка си преди да бъде завършен. Така се оформил и инициативният комитет от музиканти, певици, танцьори, гардеробиери и приятели, които решили, освен да увековечат обичаната си колежка, и да открият официално паното, както се полага на едно завършено художествено произведение.

Колективът на ансамбъл „Тракия“ има дългогодишна традиция при оттеглянето от сцената на свой колега да подготвя малки изненади за спомен. След 25 години на сцена, Гергана си взема заслужена почивка. По време на концерта, посветен на Сирни заговезни в средата на март, тя получaва наградата „Сребърна лира” на Съюза на музикалните и танцовите дейци, която ѝ е връчена от ръководителя на ансамбъл „Тракия”  проф. Даниела Дженева.

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор

Оркестър „Тракийско настроение“ е създаден през 2001 година от кавалджията Петко Кънев.

Това се случва след завършването на висшето му образование в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив.

Намира правилните хора и дава начало на дълга музикална история.

Оркестърът изпълнява традиционен български фолклор, българска сватбарска музика, авторска музика и балканска музика. Има многобройни участия и концерти както в България, така и извън пределите на страната. „Тракийско настроение“ е лауреат на много конкурси и надсвирвания като тези в Първомай, Раднево, Ягодово, Брестник, Белащица.

През годините оркестърът успява да наложи своя стил и темперамент на родните сцени, а тази година музикантите отбелязват цели 15 лета творчество.

Юлия Гатдерова
www.bnr.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор

Сирма Шиварова – един от най-изявените гласове на първомайското село Драгойново, ни напусна на 15 март.

Певицата е родена в гоцеделческото село Копривлен, ала името й става известно с песни от тракийската фолклорна област. От детска възраст живее в Димитровград, а от 1979 г. е най-изявената певица на ансамбъла към химкомбината и групата на Христо Ташев.

През тези години успява да запише 18 песни за фонда на Радио Стара Загора, както и дуети с тракийския певец Вълчо Иванов. Сирма Шиварова е била солистка и на ансамбъл „Китна Тракия“ в Хасково, а след пенсионирането си заживява в родното село на съпруга си – Драгойново, Първомайско.  Едни от най-известните и песни са: „Яно, моме Яно“,  „Скарали се двама братя рождени“, „Янке ле, севда голема“, „Да знае мама, да знае“.

Николай Чапански
www.marica.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор

Да запазим уникалния български фолклор

Световноизвестната наша народна певица Янка Рупкина е изпълнителка на песенен фолклор от Странджанския край. Световната си известност певицата дължи на своя изключителен глас и на работата си с вокално трио „Българка“. Тя  запява народни песни от малка и на 22 години печели първа награда от събора-надпяване в село Граматиково.

След конкурса я канят в София на конкурс на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио, който Рупкина печели. От 1960 г. в продължение на 30 години е негова солистка. Прави много записи за фонда на БНР. Осъществява много модерни фолклорни проекти. Нейната песен „Калиманку, Денку“ в обработка на Красимир Кюркчийски впечатлява особено много швейцарския продуцент Марсел Селие, който я нарежда сред любимите си в поредицата албуми на „Мистерията на българските гласове“.

„Радостна съм, че хората ме харесват все още на тези години. Всичко, което съм правила, съм го правила от сърце с голяма душа и затова може би изглеждам така все още млада“.

Красотата в живота откривам в добротата на живота.

„Народната песен крие много неща, от нея може човек да се поучи от много неща. Като слуша човек текстовете и по мелодиите, всеки по различен начин разгадава нещата. Най-важното е, че който обича народната песен, ще я обича до гроб“.

Янка Рупкина е завършила техникум за медицински сестри в Бургас. Работила е първоначално като медицинска сестра в село Дюлево, бургаско.

„Там не ми викат певицата Янка, а ми викат нашата сестра още като ме видят. Много ме обичат хората. Малко работих, някъде около една година и се преместих“.

Янка Рупкина е повече от 60 години на сцената.

www.bnr.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор

2021 година започва изключително благоприятно за тракийския певец Тодор Кожухаров.

В края на месец февруари от печат излезе новата му книга – „Живот, събран в песен“. Едно съкровище за всички почитатели и последователи на изпълнителя, което съдържа автентични и авторски негови песенни образци, интересни биографични моменти, фотографии, публикации и статии, проследяващи творческия му път.

„Това е една книга в условията на пандемия. След като няма участия, аз се заех с този проект и за 4 – 5 месеца го осъществих.“ – казва твореца, добавяйки: „Това е един прекрасен сборник, учебник, съдържащ 66 нотирани песни, които с любов съм изпял“.

Тодор Кожухаров планира да представи „Живот, събран с песен“ тази пролет с мини турне в градовете Стара Загора, Раднево, Пловдив, Димитровград, а може би и в София.

Това е втора книга за певеца, естествено творческо продължение на първата – „С магията на песента“ публикувана през 2004 г.

„От май месец 2020 година, заедно със съпругата ми Донка Кожухарова, записваме песни за нов албум, който вече е готов. Името му е „Златен наниз“ и се надявам до края на месец март да излезе на бял свят. Гости в него са изпълнителите Дарина Славчева, Стоян Петков и Милка Андреева. Всичко това под съпровод на оркестър „Южни ритми“ – с тази новина зарадва слушателите тракиеца, когато гостува в предаването „Жива вода“.

Тодор Кожухаров, Донка Кожухарова и оркестър „Южни ритми“

Воден от порива на вдъхновение и любов към фолклора, и към песента, Тодор Кожухаров не спира да работи, а напротив – от душа продължава да твори.

Със своите 45 години професионална творческа дейност той създава очертанията на един непреходен и стойностен музикален път, богат репертоар, разпознаваем стил и сладост на изпълнение.

Лина Мачева
www.bnr.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор

На 15 март преди пет години ни напусна Любка Рондова – една от най-обичаните народни певици.

Наричаше себе си дъщеря на Егея, песните на родния си край беше приела като своя мисия и смисъл на живота ѝ. А любовта към традициите – основна движеща сила. Заедно с огромната любознателност и любопитство, които съхрани до края. Винаги споменаваше името на село Шестево, Костурско (днес на територията на Гърция), където е започнал пътят ѝ на тази земя. Както и благодарността си към колегите от Ансамбъл „Гоце Делчев“, в който години е едновременно солистка и филолог.

В българската столица Любка пристига от Прага, току-що завършила Карловия университет. Целият ѝ живот беше свързан с българската култура – не само като изпълнител, а и като част от държавни и обществени организации. Любка Рондова знаеше няколко езика, непрестанно четеше, дори през последните си години продължи да записва непознати народни песни.

Обичаше Радио България, разказваше за своите срещи по света с наши слушатели. А след всяко интервю получаваше многобройни обаждания по телефона и писма. „Много пътувам по света и непрекъснато се срещам с български емигранти, които живеят с тъгата по родния край”, споделяше тя.

Грееше на сцената със своята усмивка, с красивата си носия, с обаянието си. Помня преди години как на един концерт на открита сцена в центъра на Атина, стотици я аплодираха. Сред публиката имаше десетки българи, явно живеещи там. След изпълненията ѝ те буквално я обсипаха с подаръци, цветя, някои целуваха ръцете ѝ, шевиците на носията.

В своята работа на музикален редактор и журналист многократно съм се допитвала до нея – за автентичността на народни текстове, за историческите корени на някои песни. Не са малко и младите певци, които търсеха съветите и одобрението ѝ. Винаги им казваше да внимават за автентичността на текстове и мелодии. А също – когато изпълняват нейни песни да казват, че са от Кὸстурския край.

Албена Безовска
www.bnr.bg

m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев