Архив на категория: Фолклорни новини

Излезе от печат новия тираж на „Фолклорен указател“ с любими народни изпълнители от цяла България на Николай Чапански

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Излезе от печат новия тираж на „Фолклорен указател“ с любими народни изпълнители от цяла България, след като първото издание се изчерпа в края на годината. Сега са добавени нови и нови имена от различни фолклорни области на България с рождените дати, кой къде е роден и друга полезна информация. Близо 2000 са имената в новото издание на „Фолклорен указател“.

Предназначен е само за истински ценители на българската народна музика!!! Корицата е също с нов дизайн. Следващото допълнено издание ще е в края на лятото.

Съставител – Николай Чапански – фолклорни предавания на Радио Пловдив-БНР и вестник „Фолклорен Хоризонт“

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Галина Дурмушлийска: „За мен песента е щастие и терапия“

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Знаково е името на народната ни певица. Не само за добруджанската музика, но и за традиционната ни култура. Изящният ѝ глас не веднъж е оприличаван със славеевата песен и магичния звук на „равна Добруджа“.

Галина Дурмушлийска е родена в с. Ведрина, Добричко. Музикалният ѝ талант, отрано забелязан от специалисти, я отвежда на наши и международни сцени. В началото на 90-те години на м.в. за първи път записва добруджанския си репертоар с Оркестъра за народна музика на БНР.
Музикалният радио-фонд на Галина Дурмушлийска съдържа близо 200 солови записа, също и записи с трио „Добруджанка“, в което пее заедно с Миланка Йорданова и Нелка Петкова в годите на професионалната ѝ школа в АНПТ „Добруджа“ – Добрич.

Щастлива е срещата ѝ с известната Верка Сидерова, която ѝ предоставя свои незаписани песни със заръката: „Давам ти ги, защото само ти можеш да ги изпееш“.

Изключителна е заслугата на Галина в популяризиране на българската народна песен по време на 10-годишния ѝ престой в Холандия, където представя не само своето изкуство, но и създава холандски формации за многогласни народни песни, обработени от видни български композитори. Още интересни спомени от фолклорните си пътешествия у нас и по света в празничната си 60-годишнина споделя Галина Дурмушлийска:
„Добруджа е един приказен регион.

Равно небе, равно поле и хора, които живеят на най-плодородната земя в България, но да се оцелее там има само един начин – трудолюбие. Затова и повечето от песните са свързани с труда и бита на хората. От малка помня как хората се събираха да работят и пееха. Двете неща вървяха по един чудесен начин заедно. Така и аз започнах да пея, без да мисля, че това може да ми е професия. Първите песни чух от баба Дена, чиито корени са от Лозенградско. Моят род идва в Добруджа от Котленско, Лозенградско, Карнобатско. Смесвайки се с местното население, са се получили интересни песни, които научих от баба. Тя ме учеше благо да пея, да не викам, кротко да разказвам за героите, живели преди нас.

Ако не е станало чудо, нямало е да се роди песен. Фолклорът е мъдростта на един народ. Когато слушаме народна песен, си даваме отговор, как хората са живели, радвали… По-късно в Ансамбъл „Добруджа“, сцената и нашият диригент Петър Крумов ми дадоха много. Благодарна съм на всички, които в годините градиха у мен умението да бъда разпознаваема, харесвана, слушана.“
Красивият глас на Галина е само част от артистичния ѝ талант. Забележителна е нейната прецизност и вкус при подбора на репертоарните ѝ песни, съдържанието на текстовете им.

„Моят репертоар е от Южна и от Северна Добруджа, от добруджанци, които след Крайовския мирен договор (40-те години на м.в.) идват в пределите на майка България. Песните ми са различни, минали са през моя мироглед. Нямам песен, в която някой да умира или да проклина. Всеки се е родил на този свят да живее, да пее, да обича. През 90-те години на м.в.започнах да пътувам в Украйна при бесарабските българи, от които научих много песни.

В Амстердам, заедно с холандски колеги създадох смесен хор „Чубрица“, който продължава да пее. За мен това беше терапия в годините, в които живях там − учейки ги, аз бях в България. В холандското трио „Пауни“ пеят мои ученички. Всички те са красивите посланици на България в тази страна. Сега живея във възрожденска къща в Котел. Занимавам се с културен туризъм. Усещам, че съм по-полезна, когато уча други да пеят. Пътувам и в чужбина, често съм в Кипър при българите там.
Искам да оставя на младите спомен за едно друго време, в което народната песен е помагала на българина да преживее нелеката си съдба. За всички тези спомени и песни написах книга, която ще излезе скоро.

В нея разказвам и за жените, които са ми давали песни. Това е един вид архив на моя песен живот. Имах невероятния шанс да ми даде Господ талант, който да ме крепи, да ми дава сила. Когато човек си попее, му става по-леко на душата. Застана ли на сцената, обичам да гледам вперените в мен очи на хората. Прекрасно е с песента си да докоснеш публиката. След такова участие всички се чувстват щастливи.“

Илка Димитрова
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Певицата на „Злато моме“ закръгли 85

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Тракийската народна певица Пенка Павлова е родена на 1 януари преди 85 години в сливенското село Търговище, в семейство ​на народни музиканти. Вуйчо й свирил на кавал, майка й и баща й всяка вечер пеели. Паспортната си песен, с която става известна – „Злато моме“, научава от грамофонна плоча, която е притежавало семейството й.

По-късно я чува изпълнена от гъдулар в село Кортен, после в Стара Загора – от възрастна певица, и от трите варианта се получава нейното изпълнение на „Злато моме“. За първи път изпълнява песента на концерт в село Маноле с акордеониста Тодор Бакалов.

Пенка Павлова се омъжва в Стара Загора през 1953 година. Две години по-късно на новогодишно тържество приятели я канят да попее. Там е и акордеонистът Иван Шибилев. Изненадан от звучния й глас, съпровожда пеенето й, а после я кани в студиото на Радио Стара Загора. Първите си две песни Пенка Павлова записва с неговия акордеон, а следващите – с оркестър. Една година пее в местния народен ансамбъл, днес „Загоре“, но търси повече изяви, иска всяка вечер да е сред публика.

Дванайсет години пътува с група „Наша песен“. Там са певци като Мита Стойчева, Георги Чилингиров, Радка Кушлева, Лалка Павлова и много други. От тях се учила и проявила по-голям интерес към народната музика. Купува си магнетофон и с него записва песни от възрастни жени из цяла Тракия.

Започва да пее и чужди песни – гръцки, турски, цигански, и за тях си ушивала костюми. На сватби и панаири излизала с по осем костюма. Затова я наричали „сватбарска певица“, като солистка на прочутите Леновска и Първомайска народн​а група.

Има записи и с голямата си любов, акордеониста Петко Дачев.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Таня Досева: Пея на сцена от петгодишна

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Тракийската народна певица отпразнува юбилейните 65, пожелала си като четвъртокласничка да поеме по този път на една Бъдни вечер

Тракийската народна певица Таня Досева отпразнува юбилейните 65 житейски години по светлите коледни празници. Не ги крие, защото са изживени достойно, посветени на българския фолклор, който съпътства живота й от ранна детска възраст.

Таня Досева е родена на Бъдни вечер в тополовградското село Синапово, прочуто с многото си музикални таланти като кавалджията Васил Милев, гайдаря Енчо Манев и други. Едва петгодишна стъпва на сцената с песента „Турчин робини караше“, която научава от баба си Цона Добрева от Сливенския край.

„Тогава видях за пръв път сълзи в очите на хората в залата и попитах майка ми защо тези хора плачат, когато пея. Тя ми обясни, че песента е много тъжна и затова жените плачат и преживяват всичко, изпято в нея. Още тогава разбрах каква сила има в народните ни песни“, казва Таня Досева.

На Бъдни вечер се сбъдват желанията на хората, когато те са изречени от сърце. Така се случва и с Таня, когато е в четвърти клас и завършва учебната година с един ред шестици и само една петица между тях. Връща се вкъщи разплакана, че не е пълна отличничка, и заявява на родителите си, че ще стане народна певица. Съдбата си знае работата и я насочва точно в тази посока.

По пътя на фолклорното изкуство тръгва след среща с известния педагог и фолклорист проф. Асен Диамандиев, от когото получава и първите си ценни съвети. Завършва Музикалната академия в Пловдив през 1978 г., а името й става популярно след първите записи в Радио Пловдив с народния оркестър на радиото по обработка на Стефан Мутафчиев.

Две години преподава народно пеене в Музикалното училище в Широка лъка и едновременно с това пее в народния хор на Пловдивската музикална академия под диригентството на проф. Василка Спасова. Известно време е била част и от известния хор „Големите български гласове“ по покана на диригента Здравко Михайлов.

Свързва живота си с кавалджията Любен Досев от Плевен, който днес е професор в АМТИИ и е един от уважаваните преподаватели. Дъщеря им Цветелина също пее, ала живее и създава семейство в Щатите. През 2002 г. издават съвместен компактдиск, в който включват пирински, родопски, странджански и тракийски песни.

От 1991 г. Таня Досева е солистка на Конушенски народен оркестър с ръководител Никола Илиев. Заедно създават много песни, без които днес сватба, събор и мухабет в този край не минава.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев


Квартет „Светоглас“ издаде „Песента на Славея“

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Третият самостоятелен албум на квартет “Светоглас“ е вече факт. В него са включени само фолклорни песни и една част от концертни изпълнения в чужбина. Посланието на „Песента на славея“, както е кръстен албумът, е съхранението на уникалната българска вокална традиция във времето на нейното размиване и изчезване под формата на мними етнопроекти.

„Песента на славея“ ни носи толкова нужните днес съзвучия с мистериозната сила на българските гласове и стремежа те да получат универсален обхват в глобалния свят. „Светоглас“ ни повеждат не толкова назад към миналото и традицията, а повече напред, към бъднината на тази новоосветена традиция“, казва за квартета проф. Лозанка Пейчева.

Първият албум на мъжкия вокален квартет, в състав Даниел Спасов, Милен Иванов, Виктор Томанов и Станимир Иванов, излиза през 2012 г. със заглавие „Колелото на живота“.

Издател на новия им албум е музикална къща Gega new с подкрепа на Сдружение „Фолклорен извор“ – село Царевец, община Свищов.

Никола Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Два нови компактдиска с българска народна музика от Музикална компания „Гега ню“

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Музикална компания  „Гега ню“ зарадва почитателите на българския фолклор с два нови компактдиска: „Песента на славея“ на вокалната група Светоглас и  „Повей от Странджа“ на  обичаната странджанска народна певица Калинка Згурова.

„Песента на славея“ – Светоглас, Българска полифония

Мъжкият вокален квартет „Светоглас“ е основан през 2009 г. Даниел Спасов, Станимир Иванов, Виктор Томанов и Милен Иванов интерпретират старинна българска музика – фолклор и църковни песнопения. Фолклорният им репертоар обхваща песни от всички етнографски области.

Те с еднаква любов и майсторство изпълняват автентични песни от различните фолклорните диалекти и представянето им по начин, близък и интересен за съвременните слушатели. Тяхното изкуство е добре познато в Норвегия, Испания, Русия, Франция, Великобритания, Белгия, Италия, Колумбия и в още много страни по света.

Албумът „Песента на славея“ е своеобразна панорама на музикалнофолклорните области на България. Представена е част от многообразието на народното творчество, възраждайки старата традиция на мъжкото пеене.

СВЕТОГЛАС: Даниел Спасов (тенор), Станимир Иванов (тенор), Виктор Томанов (баритон), Милен Иванов (бас) Диригент: Милен Иванов

Участват: Николай Антов (китара), Иван Пердухов (тамбура), Милен Иванов (пиано), Вълчан Вълчанов (обой), Димитър Тенчев (виолончело), оркестър с ръководител Михаил Еремиев

[1] Сън – обр. Милен Иванов 4:13
[2] Песента на славея – обр. Милен Иванов 3:14
[3] Сюита за солисти – муз. адаптация Даниел Спасов 3:18
[4] Глас ми се зачува * * * 2:30
[5] Две песни от Северозападна България – обр. Милен Иванов 2:22
[6] Дамян танец води – обр. Милен Иванов 2:32
[7] Мори, Недо * * * 2:35
[8] Панаир – муз. адаптация Даниел Спасов 1:46
[9] Мойто либе – обр. Николай Кауфман 1:24
[10] Телеграма дойде * * * 3:38
[11] Земя и небе – обр. Милен Иванов 3:39
[12] Две невести * * * 1:57
[13] Ружа – обр. Милен Иванов 3:19
[14] Момини сълзи – обр. Милен Иванов 5:37
[15] Три шопски песни – обр. Милен Иванов 2:15
[16] Жътва * * * 2:11
[17] Коледни песни * * * 1:26
[18] Планино * * * 1:42
[19] Снощи си, мамо, отидох * * * 2:18
[20] Бре, Петрунко – обр. Филип Кутев 1:10
[21] Игра – муз. В. А. Моцарт, обр. Милен Иванов 2:39
[22] Шопска въртележка * * * 1:25
Общо времетраене: 57:09

„Повей от Странджа“ – Калинка Згурова

Калинка Згурова отново радва почитателите си и ценителите на странджанската народна музика с нов двоен албум. В него тя е събрала част от оригиналния си репертоар, записан в период от три десетилетия.

Програмата продължава колекцията със звукозаписи на певицата, представени досега в четири издания на Gega New: Глас от Странджа (GD 293), Народни песни от Странджа (GD 338), Моята любима Странджа (GD 356), Огън от жаравата (GD 376).

Наследила дарбата да пее от семейството си, Калинка Згурова дава живот на многобройни автентични бисери, които е научила от най-близките си роднини и възрастни хора от странджанските села. Богатият репертоар от родния ѝ край е допълнен от нейни авторски песни, създадени изцяло в духа на старинната традиция. Те са неотменна част от дълголетния ѝ певчески път.

Много са наградите, с които е отличавана в България и по света; безброй са концертите с различни формации, сред които са Ансамбълът на БНР, прочутият хор „Мистерията на българските гласове“, трио „Зорница“ и др.; стотици са записите във фонотеката на националното радио и националната телевизия…

Обобщение на творческия ѝ живот е едно нейно признание: „Моето призвание е да бъда народна певица, да създавам радост и удоволствие на хората и това е най-голямата ми гордост.“

Участват: АНПБНР, Стоян Величков (кавал), Стоянка Бонева, Вокално трио „Зорница“, Странджанската група, оркестърът за народна музика при радио Пловдив Диригенти: Дора Христова, Боян Нанков, Емил Колев, Добрин Панайотов, Христофор Раданов, Димитър Лавчев, Христо Урумов, Здравко Михайлов, Людмила Герова, Петко Радев, Димитър Христов

CD 1
[1] Тих вятър вее – муз. Стефан Кънев 4:26
[2] Я върви, калино Недо – муз. Стефан Кънев 3:22
[3] Набери ми, Яно, бяло грозде – обр. Боян Нанков 3:12
[4] Отдолу ми иде хубава Рада – муз. Стефан Кънев 2:24
[5] Стоян Драгана думаше – муз. Стефан Кънев 4:34
[6] Похвалила се’й Марийка – обр. Костадин Генчев 2:31
[7] Кога се двама драговат – обр. Костадин Генчев 2:22
[8] На ден, на Еньовден – обр. Милчо Василев 3:39
[9] Тодорка дума бакьо си – обр. Коста Колев 2:39
[10] Слязло е момче загорче – обр. Николай Кауфман 2:45
[11] Разлюляла се’й Калинка – обр. Здравко Манолов 3:17
[12] Дошли са руси руснаци – муз. Стефан Кънев 2:26
[13] На брягом море – обр. Милчо Василев 3:26
[14] Димитър дума Вълкана – обр. Христофор Раданов 2:30
[15] Редум хайдути излезли – муз. Стефан Кънев 5:17
[16] Снощи съм дума позачул – обр. Петко Радев 2:32
[17] Хайде, хайде, кардаш – обр. Ташо Барулов 4:07
DDD 55:37

CD 2
[1] Я кажи, горо, продумай – муз. Стефан Кънев 4:34
[2] Карай, загорко, овцете – муз. Стефан Кънев 1:56
[3] Алекси седи на дюген – обр. Николай Кауфман 3:11
[4] Седнала ми е Марийка – обр. Здравко Манолов 2:42
[5] Моето любе коня седлае – муз. Стефан Кънев 4:15
[6] Стоян събира, тръгнува – муз. Стефан Кънев 3:23
[7] Бяла Стана росен брала – обр. Боян Нанков 2:48
[8] Индже майка си думаше – обр. Боян Нанков 3:32
[9] Нямало момци за Дойна – обр. Костадин Генчев 3:07
[10] Събрали са се, събрали – обр. Ташо Барулов 4:52
[11] Дойно Калина думаше – обр. Петко Радев 2:57
[12] Индже дружина думаше – обр. Ташо Барулов 5:11
[13] Прочула се е, прочула * * * 2:58
[14] Тодоро, дели Димова – обр. Христофор Раданов 2:20
[15] На хубавия Великден – обр. Милчо Василев 2:57
[16] Низ лозе ходи Драгана – муз. Стефан Кънев 3:23
[17] Излезни, мале, отвънка – обр. Димитър Трифонов 2:42
[18] Стоян отдолу идеше – обр. Христофор Раданов 3:06
DDD 59:53

www.geganew.com

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

„Да ти напълни душата“ − спомен за легендарния странджански гайдар Костадин Варимезов

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Още приживе го наричали „царя на българската гайда“, „Свети Костадин на народната музика“, а студентите му от Канада и САЩ се обръщали към него с почтителното „професоре“, макар да не е имал академична титла. „Да ти напълни душата“ пък е заглавието, което американският етнолог проф. Тимъти Райс дава на документалния си филм, посветен на именития ни гайдар и неговата фамилия.

Костадин Варимезов е един от първите музиканти, популяризирали народната ни музика по света. Заради неговото изкуство българската гайда е вписана и в световните музикални енциклопедии.

Забележителното в музикантския му път е, че въпреки странстванията по света, той не се повлиява от т.н. модерни течения, не се опитва да осъвременява традицията. Остава верен на изворната музика и я изпълнява така, както е звучала по селските мегдани и панаири, по обредите и обичаите в родната Странджа.

Роден е в с. Росеново, Бургаско. Израства сред кавалджийските мелодии на баща си и песните на майка си. Когато е на 11 години, съселянинът му Стоян Попчев-Попето му подарява своята гайда и го научава на някои тънкости при свиренето. Още 15-16 годишен е канен да свири по сватби в цялата околия. Като юноша се среща и с прочутия кавалджия Драган Карапчански, който насърчава музикантското му самоусъвършенстване.

През 1954 г. Костадин Варимезов е приет в оркестъра за народна музика на БНР. След кратък период на нотно ограмотяване и опознаване фолклорните стилове на другите фолклорни области, записва огромен солов репертоар. Повече от 150 са заглавията във фонда на БНР.

Особено ценни са автентичните записи на характерните свирни, придружавали странджанските обреди Кукеровден, Нестинарство, Филек. Заедно с колеги от оркестъра сформира „Странджанската група“. Изпълняват странджански и тракийски мелодии и хора, често съпровождат изявени певци по концерти и записи.

По-късно свири в група „Балкана“ и заедно с вокално трио „Българка“ покоряват европейската публика. За световната му слава допринася и поканата на проф. Тимъти Райс през 1978 г. да преподава гайда в Музикалния факултет на университета в Торонто, Канада.

Опитът му като учител в школата на Детско-юношеския ансамбъл „Изворче“, часовете по гайда в Котленското музикално училище и Пловдивската академия, се оказват особено полезни за чуждестранните му студенти. Самият проф. Тимъти Райс, негов ученик, твърди: „Костадин Варимезов е повече от професор в гайдарското изкуство“.

Свои спомени за големия ни гайдар прибавя неговият земляк и колега – странджанският певец Манол Михайлов.

След като пристигнах в София през 1979 г., се запознах с големия, стилен музикант Костадин Варимезов. Той живееше на ул. „Иван Шишман“. Свързваше ни обичта към странджанската песен. Често пеех с него в Тракийския клуб на ул. „Стара планина“, на странджанско-тракийски вечеринки, когато вече бях изявен певец.

Запознах се със семейството му. За тях аз бях Манолчо – певецът. След като бях одобрен от комисия, направих първите си записи в БНР заедно със „Странджанската група“. Помня, работехме във второ студио на БНР. Костадин много ми помагаше за стиловите особености на мелодиите, изпълнението.

Много хареса песента „Златка и Милка седяха“. Докато я записвах, през цялото време дирижираше, а аз следвах движението на ръката му. През декември 1980 г., когато отново записвах в БНР, той ме запозна с известните певици Надежда Хвойнева, Димка Владимирова. Костадин Варимезов е плът на странджанската духовност. Обичам и уважавам голямата му музика. Той е вечен и ще бъде вечен с гайдарските си мелодии.

Илка Димитрова
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Георги Чилингиров: Колкото растях, толкова повече ми се пееше

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

„Песните заучавах по места, където се пееше по различни поводи – сватби, събори и т.н., и от хора, които знаят да ги пеят хубаво. Песни заучавах много и от майка ми и баща ми и така успях да запомня около 700-800 песни. Не се задоволих само с пеенето, но се научих и на родопска гайда да свиря. Песните научавах лесно, щом песента ми харесваше.

Песен, която позабравях, най-лесно си я припомням на сън и тогава няма забравяне. След войнишкото ми изслужване ергенувах из родопските села. След някоя година дойдох в Пловдив да работя и живея, но песента не ме остави, дойде с мен. Ожених се и казах на жена ми, че имам един кусур – на сън пропявам, да не се плаши, че без песен не мога“ – спомня си Георги Чилингиров на 73-годишна възраст в свое интервю за Националното радио.

Той е сред най-известните народни изпълнители, които прославят родопската песен извън пределите на страната. Според него автентичната родопска песен се пее в Средните Родопи – Смолянско. „В Източните Родопи – Кърджалийско, се пее родопски, но има друго влияние, извивки и акцент – казва той, – а в Западните Родопи песента има македонско влияние.“

Решаваща за професионалния път на Георги Чилингиров (4 декември 1914 – 9 август 2000) е 1948 година. На традиционния Роженски събор тогава първо го чува композиторът Асен Диамандиев и го кани за солист в новосформирания Пловдивски фолклорен ансамбъл.

Чилингировият глас достига и до ухото на Георги Бояджиев, който оглавява редакция „Народна музика“ в Радио София. Още на другия ден родопският певец е приветстван в Радио Пловдив където прави първите си записи, а след това записва редица песни заедно с Ансамбъла за народни песни на Националното радио. Започват многобройните участия на големите сцени у нас.

Чилингиров често пътува и в чужбина заедно с изтъкнати наши фолклорни изпълнители, сред които Борис Машалов, Радка Кушлева, Мита Стойчева, Надежда Хвойнева и много други. Сценичният му образ е внушителен не само като вокални характеристики. Чилингиров винаги се появява облечен със своята автентична хайдушка носия и пищов, опасан на кръста. „При нас е прието, когато пеем дадена песен, особено на софра, и като извикаме „И-и-и, бря, бря, бря-я-я-я..“ и бум, гърмиш с пищова. Това е щом добиеш настроение и хората наоколо също“ – обяснява певецът, когато го питат: „Бай Георги, истински ли е този пищов?“.

Наричат Георги Чилингиров доайена на родопската песен. И той наистина е такъв, не само заради майсторлъка, с който извайва мелодията на Родопа планина. Той е сред първите, които имат възможност да регистрират песенното народно творчество, предавано до този момент от уста на уста. Този процес на съхраняване на „първообрази“ не би бил възможен без звукозаписната мисия на БНР.

Крифконо фесче видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Белко коланче видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Червен миндилчек видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Анна Капитанова
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев