Архив на категория: Фолклорни новини

Два нови компактдиска с българска народна музика от Музикална компания „Гега ню“

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Музикална компания  „Гега ню“ зарадва почитателите на българския фолклор с два нови компактдиска: „Песента на славея“ на вокалната група Светоглас и  „Повей от Странджа“ на  обичаната странджанска народна певица Калинка Згурова.

„Песента на славея“ – Светоглас, Българска полифония

Мъжкият вокален квартет „Светоглас“ е основан през 2009 г. Даниел Спасов, Станимир Иванов, Виктор Томанов и Милен Иванов интерпретират старинна българска музика – фолклор и църковни песнопения. Фолклорният им репертоар обхваща песни от всички етнографски области.

Те с еднаква любов и майсторство изпълняват автентични песни от различните фолклорните диалекти и представянето им по начин, близък и интересен за съвременните слушатели. Тяхното изкуство е добре познато в Норвегия, Испания, Русия, Франция, Великобритания, Белгия, Италия, Колумбия и в още много страни по света.

Албумът „Песента на славея“ е своеобразна панорама на музикалнофолклорните области на България. Представена е част от многообразието на народното творчество, възраждайки старата традиция на мъжкото пеене.

СВЕТОГЛАС: Даниел Спасов (тенор), Станимир Иванов (тенор), Виктор Томанов (баритон), Милен Иванов (бас) Диригент: Милен Иванов

Участват: Николай Антов (китара), Иван Пердухов (тамбура), Милен Иванов (пиано), Вълчан Вълчанов (обой), Димитър Тенчев (виолончело), оркестър с ръководител Михаил Еремиев

[1] Сън – обр. Милен Иванов 4:13
[2] Песента на славея – обр. Милен Иванов 3:14
[3] Сюита за солисти – муз. адаптация Даниел Спасов 3:18
[4] Глас ми се зачува * * * 2:30
[5] Две песни от Северозападна България – обр. Милен Иванов 2:22
[6] Дамян танец води – обр. Милен Иванов 2:32
[7] Мори, Недо * * * 2:35
[8] Панаир – муз. адаптация Даниел Спасов 1:46
[9] Мойто либе – обр. Николай Кауфман 1:24
[10] Телеграма дойде * * * 3:38
[11] Земя и небе – обр. Милен Иванов 3:39
[12] Две невести * * * 1:57
[13] Ружа – обр. Милен Иванов 3:19
[14] Момини сълзи – обр. Милен Иванов 5:37
[15] Три шопски песни – обр. Милен Иванов 2:15
[16] Жътва * * * 2:11
[17] Коледни песни * * * 1:26
[18] Планино * * * 1:42
[19] Снощи си, мамо, отидох * * * 2:18
[20] Бре, Петрунко – обр. Филип Кутев 1:10
[21] Игра – муз. В. А. Моцарт, обр. Милен Иванов 2:39
[22] Шопска въртележка * * * 1:25
Общо времетраене: 57:09

„Повей от Странджа“ – Калинка Згурова

Калинка Згурова отново радва почитателите си и ценителите на странджанската народна музика с нов двоен албум. В него тя е събрала част от оригиналния си репертоар, записан в период от три десетилетия.

Програмата продължава колекцията със звукозаписи на певицата, представени досега в четири издания на Gega New: Глас от Странджа (GD 293), Народни песни от Странджа (GD 338), Моята любима Странджа (GD 356), Огън от жаравата (GD 376).

Наследила дарбата да пее от семейството си, Калинка Згурова дава живот на многобройни автентични бисери, които е научила от най-близките си роднини и възрастни хора от странджанските села. Богатият репертоар от родния ѝ край е допълнен от нейни авторски песни, създадени изцяло в духа на старинната традиция. Те са неотменна част от дълголетния ѝ певчески път.

Много са наградите, с които е отличавана в България и по света; безброй са концертите с различни формации, сред които са Ансамбълът на БНР, прочутият хор „Мистерията на българските гласове“, трио „Зорница“ и др.; стотици са записите във фонотеката на националното радио и националната телевизия…

Обобщение на творческия ѝ живот е едно нейно признание: „Моето призвание е да бъда народна певица, да създавам радост и удоволствие на хората и това е най-голямата ми гордост.“

Участват: АНПБНР, Стоян Величков (кавал), Стоянка Бонева, Вокално трио „Зорница“, Странджанската група, оркестърът за народна музика при радио Пловдив Диригенти: Дора Христова, Боян Нанков, Емил Колев, Добрин Панайотов, Христофор Раданов, Димитър Лавчев, Христо Урумов, Здравко Михайлов, Людмила Герова, Петко Радев, Димитър Христов

CD 1
[1] Тих вятър вее – муз. Стефан Кънев 4:26
[2] Я върви, калино Недо – муз. Стефан Кънев 3:22
[3] Набери ми, Яно, бяло грозде – обр. Боян Нанков 3:12
[4] Отдолу ми иде хубава Рада – муз. Стефан Кънев 2:24
[5] Стоян Драгана думаше – муз. Стефан Кънев 4:34
[6] Похвалила се’й Марийка – обр. Костадин Генчев 2:31
[7] Кога се двама драговат – обр. Костадин Генчев 2:22
[8] На ден, на Еньовден – обр. Милчо Василев 3:39
[9] Тодорка дума бакьо си – обр. Коста Колев 2:39
[10] Слязло е момче загорче – обр. Николай Кауфман 2:45
[11] Разлюляла се’й Калинка – обр. Здравко Манолов 3:17
[12] Дошли са руси руснаци – муз. Стефан Кънев 2:26
[13] На брягом море – обр. Милчо Василев 3:26
[14] Димитър дума Вълкана – обр. Христофор Раданов 2:30
[15] Редум хайдути излезли – муз. Стефан Кънев 5:17
[16] Снощи съм дума позачул – обр. Петко Радев 2:32
[17] Хайде, хайде, кардаш – обр. Ташо Барулов 4:07
DDD 55:37

CD 2
[1] Я кажи, горо, продумай – муз. Стефан Кънев 4:34
[2] Карай, загорко, овцете – муз. Стефан Кънев 1:56
[3] Алекси седи на дюген – обр. Николай Кауфман 3:11
[4] Седнала ми е Марийка – обр. Здравко Манолов 2:42
[5] Моето любе коня седлае – муз. Стефан Кънев 4:15
[6] Стоян събира, тръгнува – муз. Стефан Кънев 3:23
[7] Бяла Стана росен брала – обр. Боян Нанков 2:48
[8] Индже майка си думаше – обр. Боян Нанков 3:32
[9] Нямало момци за Дойна – обр. Костадин Генчев 3:07
[10] Събрали са се, събрали – обр. Ташо Барулов 4:52
[11] Дойно Калина думаше – обр. Петко Радев 2:57
[12] Индже дружина думаше – обр. Ташо Барулов 5:11
[13] Прочула се е, прочула * * * 2:58
[14] Тодоро, дели Димова – обр. Христофор Раданов 2:20
[15] На хубавия Великден – обр. Милчо Василев 2:57
[16] Низ лозе ходи Драгана – муз. Стефан Кънев 3:23
[17] Излезни, мале, отвънка – обр. Димитър Трифонов 2:42
[18] Стоян отдолу идеше – обр. Христофор Раданов 3:06
DDD 59:53

www.geganew.com

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

„Да ти напълни душата“ − спомен за легендарния странджански гайдар Костадин Варимезов

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Още приживе го наричали „царя на българската гайда“, „Свети Костадин на народната музика“, а студентите му от Канада и САЩ се обръщали към него с почтителното „професоре“, макар да не е имал академична титла. „Да ти напълни душата“ пък е заглавието, което американският етнолог проф. Тимъти Райс дава на документалния си филм, посветен на именития ни гайдар и неговата фамилия.

Костадин Варимезов е един от първите музиканти, популяризирали народната ни музика по света. Заради неговото изкуство българската гайда е вписана и в световните музикални енциклопедии.

Забележителното в музикантския му път е, че въпреки странстванията по света, той не се повлиява от т.н. модерни течения, не се опитва да осъвременява традицията. Остава верен на изворната музика и я изпълнява така, както е звучала по селските мегдани и панаири, по обредите и обичаите в родната Странджа.

Роден е в с. Росеново, Бургаско. Израства сред кавалджийските мелодии на баща си и песните на майка си. Когато е на 11 години, съселянинът му Стоян Попчев-Попето му подарява своята гайда и го научава на някои тънкости при свиренето. Още 15-16 годишен е канен да свири по сватби в цялата околия. Като юноша се среща и с прочутия кавалджия Драган Карапчански, който насърчава музикантското му самоусъвършенстване.

През 1954 г. Костадин Варимезов е приет в оркестъра за народна музика на БНР. След кратък период на нотно ограмотяване и опознаване фолклорните стилове на другите фолклорни области, записва огромен солов репертоар. Повече от 150 са заглавията във фонда на БНР.

Особено ценни са автентичните записи на характерните свирни, придружавали странджанските обреди Кукеровден, Нестинарство, Филек. Заедно с колеги от оркестъра сформира „Странджанската група“. Изпълняват странджански и тракийски мелодии и хора, често съпровождат изявени певци по концерти и записи.

По-късно свири в група „Балкана“ и заедно с вокално трио „Българка“ покоряват европейската публика. За световната му слава допринася и поканата на проф. Тимъти Райс през 1978 г. да преподава гайда в Музикалния факултет на университета в Торонто, Канада.

Опитът му като учител в школата на Детско-юношеския ансамбъл „Изворче“, часовете по гайда в Котленското музикално училище и Пловдивската академия, се оказват особено полезни за чуждестранните му студенти. Самият проф. Тимъти Райс, негов ученик, твърди: „Костадин Варимезов е повече от професор в гайдарското изкуство“.

Свои спомени за големия ни гайдар прибавя неговият земляк и колега – странджанският певец Манол Михайлов.

След като пристигнах в София през 1979 г., се запознах с големия, стилен музикант Костадин Варимезов. Той живееше на ул. „Иван Шишман“. Свързваше ни обичта към странджанската песен. Често пеех с него в Тракийския клуб на ул. „Стара планина“, на странджанско-тракийски вечеринки, когато вече бях изявен певец.

Запознах се със семейството му. За тях аз бях Манолчо – певецът. След като бях одобрен от комисия, направих първите си записи в БНР заедно със „Странджанската група“. Помня, работехме във второ студио на БНР. Костадин много ми помагаше за стиловите особености на мелодиите, изпълнението.

Много хареса песента „Златка и Милка седяха“. Докато я записвах, през цялото време дирижираше, а аз следвах движението на ръката му. През декември 1980 г., когато отново записвах в БНР, той ме запозна с известните певици Надежда Хвойнева, Димка Владимирова. Костадин Варимезов е плът на странджанската духовност. Обичам и уважавам голямата му музика. Той е вечен и ще бъде вечен с гайдарските си мелодии.

Илка Димитрова
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Георги Чилингиров: Колкото растях, толкова повече ми се пееше

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

„Песните заучавах по места, където се пееше по различни поводи – сватби, събори и т.н., и от хора, които знаят да ги пеят хубаво. Песни заучавах много и от майка ми и баща ми и така успях да запомня около 700-800 песни. Не се задоволих само с пеенето, но се научих и на родопска гайда да свиря. Песните научавах лесно, щом песента ми харесваше.

Песен, която позабравях, най-лесно си я припомням на сън и тогава няма забравяне. След войнишкото ми изслужване ергенувах из родопските села. След някоя година дойдох в Пловдив да работя и живея, но песента не ме остави, дойде с мен. Ожених се и казах на жена ми, че имам един кусур – на сън пропявам, да не се плаши, че без песен не мога“ – спомня си Георги Чилингиров на 73-годишна възраст в свое интервю за Националното радио.

Той е сред най-известните народни изпълнители, които прославят родопската песен извън пределите на страната. Според него автентичната родопска песен се пее в Средните Родопи – Смолянско. „В Източните Родопи – Кърджалийско, се пее родопски, но има друго влияние, извивки и акцент – казва той, – а в Западните Родопи песента има македонско влияние.“

Решаваща за професионалния път на Георги Чилингиров (4 декември 1914 – 9 август 2000) е 1948 година. На традиционния Роженски събор тогава първо го чува композиторът Асен Диамандиев и го кани за солист в новосформирания Пловдивски фолклорен ансамбъл.

Чилингировият глас достига и до ухото на Георги Бояджиев, който оглавява редакция „Народна музика“ в Радио София. Още на другия ден родопският певец е приветстван в Радио Пловдив където прави първите си записи, а след това записва редица песни заедно с Ансамбъла за народни песни на Националното радио. Започват многобройните участия на големите сцени у нас.

Чилингиров често пътува и в чужбина заедно с изтъкнати наши фолклорни изпълнители, сред които Борис Машалов, Радка Кушлева, Мита Стойчева, Надежда Хвойнева и много други. Сценичният му образ е внушителен не само като вокални характеристики. Чилингиров винаги се появява облечен със своята автентична хайдушка носия и пищов, опасан на кръста. „При нас е прието, когато пеем дадена песен, особено на софра, и като извикаме „И-и-и, бря, бря, бря-я-я-я..“ и бум, гърмиш с пищова. Това е щом добиеш настроение и хората наоколо също“ – обяснява певецът, когато го питат: „Бай Георги, истински ли е този пищов?“.

Наричат Георги Чилингиров доайена на родопската песен. И той наистина е такъв, не само заради майсторлъка, с който извайва мелодията на Родопа планина. Той е сред първите, които имат възможност да регистрират песенното народно творчество, предавано до този момент от уста на уста. Този процес на съхраняване на „първообрази“ не би бил възможен без звукозаписната мисия на БНР.

Крифконо фесче видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Белко коланче видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Червен миндилчек видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Анна Капитанова
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

Млади таланти търсят подкрепа, за да участват в международен фолклорен конкурс в Париж

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Талантливите изпълнители от Ансамбъл „Тракийска младост” при СУ „Любен Каравелов” Пловдив търсят подкрепа за участие в Международен конкурс за фолклор „Звездите на Париж” през март догодина.

Те ще бъдат посланици на българския фолклор във френската столица, но имат нужда от финансова помощ. Средствата ще бъдат набирани с голям благотворителен коледен концерт, който се организира от училищното настоятелство и ръководството на СУ”Любен Каравелов”.

В събитието ще вземат участие над  150 ученици от 8 до 18 години, инструменталисти, певици, танцьори. Той ще се състои на 17 декември, вторник, от 18ч. в Дома на културата.


„ Желаем нашата кампания да достигне до максимален брой хора, ценящи българския фолклор, които ще ни подкрепят в амбицията ни българските деца да покажат таланта си и уникалния ни фолклор пред света”, обръщат се към пловдивчани от ансамбъл „Тракийска младост”. Като уточняват, че пред входа ще има кутия за събиране на дарения.

 

Изпълнителите от ансамбъла са носители на  много първи награди от престижни национални и международни конкурси и фестивали. Последните 4 години са лауреати  на Международен детски конкурс „Млади таланти” в София и печелят голямата наградата на журито; носители са на медали и дипломи от престижни международни фолклорни фестивали във Виена, Будва, Дурас и  Рим.

Ансамбъл „Тракийска младост” през м. декември 2017г. бе поканен от Българския културен институт да представи на престижна сцена в центъра на Прага българския фолклор и анонсира Пловдив-Европейска столица на културата -2018г. През 2017г. и 2018г. група ученици бяха избрани да представят Пловдив и областта в  Пекин и  Шенжен  в Китай.


17-ият Международен конкурс за фолклор, танци и музика „ETOILES DE PARIS / ЗВЕЗДИТЕ НА ПАРИЖ”, на който са поканени през март, е престижно културно събитие, което се провежда от 26 – 29 Март 2020 в Париж Франция.

За членове на международното жури са поканени известни френски дейци на културата и изкуството. Главната задача на 17-ия Международен конкурс за фолклор, танци и музика „ETOILES DE PARIS / ЗВЕЗДИТЕ НА ПАРИЖ” е откриването на нови таланти, предоставяне възможности за представянето им на сцена пред парижката публика, създаване на приятелски отношения, обмяна на опит и творчески постижения между участниците от различни краища на Европа и света, повишаване професионалното ниво и квалификацията на педагозите и ръководителите.

Участието в 17-ия Международен конкурс за фолклор, танци и музика „ETOILES DE PARIS / ЗВЕЗДИТЕ НА ПАРИЖ” дава възможност на участниците да се изявят в театрите на Париж пред компетентно жури и парижка публика. Организационният комитет връчва Дипломи за Лауреат I, II, III степен, за Носител на Гран При и медали, голяма купа или трофей.

www.podtepeto.com

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Ансамбъл „Тракия“ ще зарадва пловдивчани с коледен концерт на 16 декември

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Най-обичаният пловдивски ансамбъл – „Тракия“, ще зарадва почитателите си с голям концерт в навечерието на Коледа. Празничното събитие ще се състои на 16 декември от от 19:00 ч. в Дома на културата „Борис Христов“.

Билетите са на цена от 10лв и могат да бъдат закупени или от касата пред Общината или в сградата на танцовата формация.

На един от последните концерти, по случай 45-годишнината си, емблематичната школа разтърси Античния театър и завладя публиката с професионализъм, впечатляваща хореография и настръхващи музикални изпълнения.

Ансамбълът е създаден през 1974 година и до ден днешен съхранява и развива народното песенно и музикално-танцово богатство от всички фолклорни области на страната. Представя и разкрива в автентичен вид истински бисери на народното творчество.

За почти половин век историята на „Тракия“ помни хиляди концерти от всички краища на България. Формацията е участвала в международни прояви в 48 страни и е носителка на всички възможни награди в сферата на културата.

www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Величка Димитрова и Димитър Маринов: Семейството и народната музика са целият ни съзнателен живот

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Репетиции, концерти, пътувания, записи – това беше същността на нашата работа, казват доайените на Северняшкия ансамбъл

Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци в Плевен отбеляза своята 60-годишнина с концерт-спектакъл в Драматичния театър „Иван Радоев”. Празникът развълнува изпълнители, колеги и почитатели. Тази годишнина е особено емоционална за доайените на състава – певицата Величка Димитрова и гайдаря Димитър Маринов.

В началото на 60-те години на миналия век ансамбълът събира двамата музиканти за обич и семейство, за сценичен опит и изпълнителско майсторство. Обичта към народната музика се превръща в смисъл на съществуването им, предава се на деца и внуци.

Пътят към музиката
Изпълнителите са представители на музикалната традиция от две селища в Плевенския край – Брест и Одърне. „В нашия род мъжете свиреха на овчарски свирки, баща ми – на устна хармоника. Купиха ми акордеон, но той не ми беше по сърце. Сбъдна се мечтата да свиря на кавал. Като дете слушах с интерес концертите от народна музика по радиоуредбата в родното ми село Одърне”, думи на Димитър Маринов.

Съпругата му Величка Димитрова също разказва за интереса към музиката: „Израстнах с песните и свирните на моето село Брест, Плевенско. Майка ми пееше хубаво, знаеше много песни. По радиото слушах М. Стойчева, Г. Пинджурова, Б. Машалов и мечтаех да стана певица. След като завърших училище в Плевен, се върнах на село. Пеех на всички празници, участвах в прегледите на художествената самодейност, издирвах песни и натрупах собствен репертоар”. Събраните песни от Плевенско по-късно Величка Димитрова изпълнява в концертни програми с ансамбъла, някои от тях записва в БНР.

Ансамбълът
В първите години Северняшкият ансамбъл в Плевен работи като самодеен състав, а от 1971 г. развива професионална изпълнителска дейност. Димитър Маринов е сред неговите основатели. Постъпва през 1959 г. като кавалджия, но пет години по-късно оркестърът остава без гайдар и с помощта на Костадин Варимезов овладява тънкостите на гайдарското свирене.

„В Северняшкия ансамбъл срещнах съпругата си Величка Димитрова”, разказва музикантът. – Винаги си помагаме взаимно за характера и стила на изпълненията. Репетиции, концерти, пътувания, записи – това е същността на работата ни”. От 1963 г. Величка Димитрова е солистка на състава. За нея диригентът Иван Вълев казва: „Има хора неподвластни на времето – бодър дух, любознателност и добре овладян занаят. Тя се стреми да вникне в най-малките детайли на възложените ѝ задачи.

Извървя пътя си с гордо вдигната глава и с амбицията да бъде полезна на жанра и своята фамилия”. Интересен факт допълва неговите думи. Запис на песента „Айде цъфти, Ружо”, където Величка Димитрова изпълнява соловата партия, е включен в авторски албум на композитора Кирил Стефанов. Спомня си този момент: „За изпълнението си бях наградена на прегледа „Нова българска музика” и неслучайно Стефанов е избрал записа на Северняшкия ансамбъл, защото е харесал изпълнението на солистката.

В такъв момент на човек му порастват крила. Удоволствие за мен е, че „големите” са оценили „малкия човек”. Когато пея, контактувам с публиката и често съм слизала от сцената след няколко биса. Музиката е втъкана в живота ми. Не знам как бих живяла без нея. Щастливи сме, че синовете и внуците ни също обичат народната музика”.

Наследниците
Освен дългогодишни солисти на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци, Величка Димитрова и Димитър Маринов ръководят самодейни състави в Плевен и Плевенско. Много са учениците им, подготвени за музикалните училища в Котел и Широка лъка. В продължение на 18 години Димитър Маринов преподава в класа по народни инструменти в Средното музикално училище в Плевен.

Величка Димитрова е била диригент на народни хорове в Брест, Гулянци, Луковит и ансамбъл „Мизия” – Плевен. В своя 53-годишен семеен живот двамата се радват на музикални деца, снахи и внуци, гордеят се с наследниците: „Големият син предпочита песните, а малкият свири на тамбура.

Започна в читалищна школа, след това завърши музикалното училище. Дейвид, големият внук, свиреше на пиано, беше много добър по солфеж, но се разви като инженер, а малкият, Велиан, в момента изучава ударни инструменти в училището – ксилофон, вибрафон, маримба. И двете снахи са много музикални, едната е добра танцьорка, пее в групата, която ръководим в село Одърне”.

Тази обич към народната музика обединява цялата фамилия на семейство Димитрови, а тя е силна, защото е техен корен, съдба и родова връзка.

Мирослав Василев
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Хор „Големите български гласове“ взе участие в VII Международен фестивал на нематериалното културно наследство в Китай

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

„Големите български гласове“ е фолклорен хор, създаден през 1971 г. от известния български диригент Здравко Михайлов. От 1999 г. негов артистичен директор и диригент е Илия Михайлов. Репертоарът на хора включва обработки на автентичен български фолклор, създадени от композитори като Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов, Петър Льондев и др., като някои от произведенията са създадени специално за тях. Освен фолклор, съставът изпълнява и източноправославни църковни песнопения.

Солисти на „Големите български гласове“ са били Надка Караджова, Калинка Вълчева, Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Кремена Станчева и още много други известни народни изпълнители. Хорът е участвал в най-престижните световни музикални фестивали, гастролирал е в Европа, Русия, Северна Америка и Израел, печелил е награди. Има издадени 25 албума и три DVD-та.

През 2004 г. Националният филмов център им посвети документалната лента ,,Гласове“, а през 2009 г. екип на френската продуцентска компания Eva Production, по поръчка на телевизия Mezzo, бе в България, за да заснеме филм за хора, като част от поредицата ,,Най-големите хорове в Европа“.

Повод за срещата с Илия Михайлов е изявата на хора в Китай на форум, в който за първи път участват български артисти:

Имахме възможност да сме част от Седмия международен фестивал на нематериалното културно наследство в Китай, в град Чънду, провинция Съчуан. Той продължи 10 дена. Това е един огромен фестивал, който се провежда под егидата на ЮНЕСКО и на Министерството на културата в Китай. За целта има построен панаирен град, в който целогодишно има експозиции. Фестивалът не е само музикален. В него се акцентира на всичко, което е непреходно − всякакъв вид традиционни изкуства и занаяти. Интересно е, че китайците участват и с производството на чай като непреходна традиция. За тях духовният елемент при производство и консумация на чая е по-важен, отколкото комерсиалния. От пет континента бяха поканени 15 професионални състава, като от Европа бяха три – от Англия, Русия и ние, от България. Тъй като непрекъснато бяхме заедно с всички тях, успяхме да създадем прекрасни нови приятелства. Нашата изява беше изключително добре приета. За мен беше много приятна изненада този факт, тъй като точно тази част на Азия не бях посещавал до момента.

За десет дена „Големите български гласове“ имаха 15 изяви на този форум. За репертоара отново разказва диригентът Илия Михайлов:

Специално за концертите в Китай бяхме подбрали произведения на някои от най-значимите ни композитори – Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев, Петър Льондев. Конкретно за фестивала нашият приятел Стефан Драгостинов написа две творби, които изпълнихме на китайски език –„Здравей, Китай, България те поздравява“ и „Син жасмин“.

Втората е традиционна китайска песен, но представена от нас в български фолклорен аранжимент. Направихме и майсторски клас в държавното музикално училище на Чънду. Сред участниците на фестивала бяха и девет китайски групи. Много бях впечатлен от организацията, от професионализма и от смиреността на китайците като поведение и начин на мислене.

„Големите български гласове“ се разделиха с Китай с покана и идеи за нови творчески обменни изяви в сферата на културата.

Сибила Лилова
Радио България

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Откриват паметна плоча на Елена Граматикова

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Тази есен се навършиха 80 години от рождението на тракийската народна певица Елена Граматикова, която ни напусна през 2005 година. По този повод в Ямбол на 22 ноември ще бъде открита паметна плоча с лика й.

Тя ще бъде поставена на блока над зъболекарската поликлиника, където е живяла певицата, а площадът около сградата ще носи нейното име с решение на Общинския съвет в Ямбол.

Тържествата по повод на 80-годишнината от рождението й ще започнат с концерт на фолклорен ансамбъл „Тунджа“, в който тя е пяла дълги години. Ще се изявят много нейни колеги и ученици, поясни Таня Баракова, дъщеря на певицата. Преди няколко години в родното й село Голямо Шарково, община Болярово, беше открита паметна плоча на площада, където стават съборите и родовите срещи.

Следващият ден, 23 ноември, ще се състои ежегодният регионален певчески конкурс под наслов „С песните на Елена Граматикова“. За първа година в конкурса са обособени две нови категории – за ученици и студенти, изучаващи народно пеене в музикални паралелки, както и за хорови състави, посочиха организаторите.

В репертоара на Елена Граматикова влизат повече от 700 български народни песни. Тя е участвала в над шест хиляди концерта в страната и в чужбина със състава на Тракийския ансамбъл и по-късно в соловата си кариера с оркестър „Канарите“. Елена Граматикова е била една от най-известните и обичани певици в оркестър „Канарите“ в края на 70-те на миналия век.

Краси Харутюнян
www.yambolpress.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев