Архив на категория: Фолклорни новини

Откриват бюст-паметник на „славея на Родопите“ – Радка Кушлева

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

В Смолян ще се открие бюст-паметник на „родопския славей“ Радка Кушлева.  Идеята да се увековечи името и творчеството на родопчанката прославила фолклора на планината е на  народния певец Хамид Имамски. Това е една негова отколешна идея, която днес се осъществява. Хамид Имамски намира съмишленици в лицето на дъщерите на Радка Кушлева, Община Смолян и много други родолюбиви родопчани.

„Радка Кушлева е първия родопски глас, който популяризира родопската песен. И за съжаление,  не знам, до момента да има нещо в нейна памет, улица на нейно име или площад, коментира Хамид Имамски.

Бюст-паметникът на Радка Кушлева е с човешки ръст и ще бъде поставен в центъра на град Смолян, в близост до Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“.  Откриването му е било планувано за 17 април тази година, когато е кончината на певицата, но поради извънредното положение в страната създало се от ковидпандемията е отложено.

Датата 12 юли не е случайно избрана. Това е рождения ден на Радка Кушлева – през 1926 година в Широка лъка.

Родопската изпълнителка е родена в семейството на певци и гайдари. Първите изяви на младата родопчанка са през 1942 година. Тогава гласът ѝ прозвучава за първи път по Радио София.

Заедно със сестрите си Мария, Анка и Стефка сформира вокалния квартет „Сестри Кушлеви“, с който правят много записи и концерти в България и по света. Това е първият вокален квартет в България, който изпълнява фолклорни обработки. По-късно квартетът прераства в секстет. В него вече пеят дъщерите на Радка – Соня и Диди.

Радка Кушлева е била част от ансамбъла „Наша песен“, в който са пели още Мита Стойчева, Лалка Павлова, Борис Машалов, Славка Секутова и Ика Стоянова.

Заради красотата на тембъра ѝ наричат Кушлева „славея на Родопите“. В нейна памет, в родното ѝ село Широка лъка се е организирал национален конкурс-надпяване „С песните на Радка Кушлева“, но от доста време той не се провежда.

Божидар Чолаков
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Гениалният професор Кирил Дженев: Нашата мечта е да създадем фолклорен театър

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

Проф. Кирил Дженев (1922 – 2006) е хореограф със съществени приноси в развитието на българския сценичен фолклор. Името му е тясно свързано с дейността на фолклорен ансамбъл „Тракия“. В Пловдив, както самият той споделя, получава такава свобода, каквато малцина творци са имали. Неговите хореографии и научни трудове са образец в българското танцово изкуство. Роден е през 1922 година в Бургас. Първоначално играе в малък местен състав, но изявеният интерес към фолклора го отправя в столицата.

През 1945 г. става част от ансамбъла на Министерството на вътрешните работи, а малко след това младият танцьор създава самодеен състав към Министерството на земеделието. Паралелно с това учи икономика в Софийския университет, където се дипломира през 1950-а. Дебютът на Кирил Дженев като хореограф и последващите танцови произведения „Одумвачки“, „На мегдана“ и „Моряшки танц“ няма как да останат незабелязани от тогавашните музикални авторитети.

През 1951 година Филип Кутев го кани като сътрудник в новосъздадения Държавен ансамбъл за народни песни и танци в София, днес фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. В продължение на 18 години работи заедно с Маргарита Дикова и именно тук младият хореограф изгражда своя авторски почерк. През 1970-а става хореограф във фолклорен ансамбъл „Пирин“ – Благоевград.

Натрупаният опит и характерният стил в хореографските миниатюри на Дженев основателно стават повод да го поканят да разкрие специалност „Българска народна хореография“ във Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив, днес Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство. Това се случва през есента на 1974 година, а два месеца по-късно получава съдбовното предложение да оглави ансамбъл „Тракия“, чиято дейност тепърва трябва да бъде развита. За първите стъпки в изграждането на състава Кирил Дженев си спомня в интервю, което се съхранява в архивите на ансамбъл „Тракия“ и на Националното радио.

Като пръв главен художествен ръководител на ансамбъл „Тракия“ Кирил Дженев има нелеката задача да изгради творческия му облик и да затвърди културното му значение като фолклорен институт, който да представя цялостно богатството на Тракийската фолклорна област – най-богатата и разнообразна в етнографско отношение. По това време училищата за фолклорни изкуства в Широка лъка и Котел вече са излъчили първите си ученици и Дженев привлича най-добрите в ансамбъла. Освен това педагогическият подход във Висшия музикално-педагогически институт предполага всеобхватно обучение – артистите да владеят еднакво умело и танца, и пеенето, и свиренето и това помага на ръководителя да изпълни идеята за театрализиране на танца.

„Нашата мечта е да създадем фолклорен театър“ – споделя хореографът – и още с премиерния си спектакъл „Куди“ на 5 септември 1975 г. ансамбъл „Тракия“ дава заявка за един нов етап в развитието на сценичния фолклор. „Танцът трябва да бъде преживяване, иначе се превръща в нещо скучно, сухо, в гола механика. Винаги си представям танците не на сцена, а на мегдана, пред къща, на улицата и винаги свързани с някакъв момент от живота, с някакво преживяване.

Съзнателно бягах от общоприетите неща. За мен беше важно да заразя публиката и да не я оставям да се разсейва. Исках всичко да тече като река и да не спирам до края“ – казва Кирил Дженев – един от най-големите съживители на българския фолклор.

www.archives.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Тракийският народен певец Николай Урумов: Не създавайте еднодневки в народната музика

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

Младият певец записа непознати тракийски песни в БНР под диригенството на Георги Андреев

Сред множеството млади народни певци Николай Урумов заема свое място в модерната изпълнителска практика. Тракиецът от Сливен отдавна получи признанието на публиката и слушателите, на музиканти, композитори и диригенти.

Юрист по образование и музикант по призвание – Николай Урумов е последовател на тракийския вокален стил със собствен почерк. Още в детските години песента присъства в дома, където звучат записи на Недялка Керанова, Динка Русева, Мария Карафезиева. И въпреки че в двата семейни рода от Сливенско и Старозагорско няма изявени музиканти, певческата дарба се проявява от ранна възраст, развива се в училищната музикална паралелка, в сценичната практика.

Ако се проследи творческата дейност на Николай Урумов, се забелязва един непрекъснат стремеж към усъвършенстване и професионална прецизност. Сам казва, че не се задоволява с посредствени разултати. „Тракийският стил е най-виртуозният в българското народно пеене. Бавната тракийска песен е сложна за изпяване – притежава широк диапазон, богата орнаментика, дълги фрази. Изискват се много умения и талант, за да се овладее този стил“, пояснява музикантът.

Записите на Урумов ясно показват неговите изпълнителски способности. Трудните за интониране интервали подчертават вокалната техника, особено при орнаментирането във високия регистър. Специфичният стил, разнообразието в репертоара и музикалният съпровод придават личен певчески образ на изпълнителя. В медийните си изяви Николай често поставя дискусионни въпроси върху проблеми, които го вълнуват: „Създавам музика за свое собствено удоволствие.

Истинско изкуство се прави заради самото изкуство и само качественият продукт остава във времето. Всичко останало е комерсиална продукция, наречена – еднодневка. Пожелавам на младите хора да не създават еднодневки, а художествена продукция, която да ги представя пред публиката. В днешно време малко от тях притежават специфичен стил, с който да бъдат забелязани“.

Младият певец е свързан с Националното радио от края на 90-те години, когато участва в детския конкурс „Славейче“ на Радио Стара Загора. От тогава получава първи награди за народна музика, радва се на активна слушателска подкрепа. През 2011 г. осъществява първите самостоятелни записи с Оркестъра за народна музика на БНР под диригенството на Христофор Раданов. Не скрива удовлетворението от съвместната работа с аранжорите Цветан Георгиев, Стоян Пауров и продуцента Валентин Янков.

Скоро Николай реализира нови записи в БНР, дирижирани от композитора Георги Андреев, автор на обработките. Разнообразни по тематика и метроритъм, новите песни пренасят слушателя на тракийското хорище, а с безмензурната „Гласи ми са чуват“ певецът разкрива широката душа на тракиеца. Независимо къде ще запее – на селски или семеен празник, в студио или в концертна зала, Николай Урумов притежава качества на народен певец от висока класа, носител на съвременната тракийска песен. В нейната основа се крият майсторството, техниката, музикалната култура, професионализмът.

Мирослав Василев
www.bnr.bg

 

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Георги Чилингиров: Колкото растях, толкова повече ми се пееше

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

„Песните заучавах по места, където се пееше по различни поводи – сватби, събори и т.н., и от хора, които знаят да ги пеят хубаво. Песни заучавах много и от майка ми и баща ми и така успях да запомня около 700-800 песни. Не се задоволих само с пеенето, но се научих и на родопска гайда да свиря. Песните научавах лесно, щом песента ми харесваше. Песен, която позабравях, най-лесно си я припомням на сън и тогава няма забравяне. След войнишкото ми изслужване ергенувах из родопските села.

След някоя година дойдох в Пловдив да работя и живея, но песента не ме остави, дойде с мен. Ожених се и казах на жена ми, че имам един кусур – на сън пропявам, да не се плаши, че без песен не мога“ – спомня си Георги Чилингиров на 73-годишна възраст в свое интервю за Националното радио. Той е сред най-известните народни изпълнители, които прославят родопската песен извън пределите на страната. Според него автентичната родопска песен се пее в Средните Родопи – Смолянско. „В Източните Родопи – Кърджалийско, се пее родопски, но има друго влияние, извивки и акцент –  казва той, – а в Западните Родопи песента има македонско влияние.“

Решаваща за професионалния път на Георги Чилингиров (4 декември 1914 – 9 август 2000) е 1948 година. На традиционния Роженски събор тогава първо го чува композиторът Асен Диамандиев и го кани за солист в новосформирания Пловдивски фолклорен ансамбъл. Чилингировият глас достига и до ухото на Георги Бояджиев, който оглавява редакция „Народна музика“ в Радио София. Още на другия ден родопският певец е приветстван в Радио Пловдив където прави първите си записи, а след това записва редица песни заедно с Ансамбъла за народни песни на Националното радио.

Започват многобройните участия на големите сцени у нас. Чилингиров често пътува и в чужбина заедно с изтъкнати наши фолклорни изпълнители, сред които Борис Машалов, Радка Кушлева, Мита Стойчева, Надежда Хвойнева и много други. Сценичният му образ е внушителен не само като вокални характеристики. Чилингиров винаги се появява облечен със своята автентична хайдушка носия и пищов, опасан на кръста. „При нас е прието, когато пеем дадена песен, особено на софра, и като извикаме „И-и-и, бря, бря, бря-я-я-я..“ и бум, гърмиш с пищова. Това е щом добиеш настроение и хората наоколо също“ – обяснява певецът, когато го питат: „Бай Георги, истински ли е този пищов?“.

Наричат Георги Чилингиров доайена на родопската песен. И той наистина е такъв, не само заради майсторлъка, с който извайва мелодията на Родопа планина. Той е сред първите, които имат възможност да регистрират песенното народно творчество, предавано до този момент от уста на уста. Този процес на съхраняване на „първообрази“ не би бил възможен без звукозаписната мисия на БНР.

 

„Крифконо фесче“

Крифконо фесче видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Белко коланче видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Червен миндилчек видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Анна Капитанова
www.archives.bnr.bg

 

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Талантливата народна певица Стоянка Коева отказва на Филип Кутев да смени Мало Конаре със София

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

Пазарджишката народна певица и танцьорка Стоянка Коева е значимо име за културата и фолклорните традиции. Тя е от едно от най-големите села от пазарджишки регион Мало Конаре. Село, прочуло се с многото певци и музиканти. В края на април певицата се запъти към юбилейните 80 житейски лета и продължава да ръководи местната певческа група. Със съпруга ѝ Ангел Коев са едни от основателите на ансамбъл „Пазарджик“ с ръководител Александър Начев още в началото на 60-те години.

Любовта към фолклора наследява от майка си Елена, извор на народни песни и призната певица от село Сенитово. Там е родена и Стоянка през 1941 г.

Музикалният талант е забелязан от тамбуриста и фолклорист Александър Начев още в ученическите години и веднага я кани в новосформираната школа към читалище „Виделина“ в Пазарджик. Няколко години по късно звездата ѝ изгрява на окръжния събор-надпяване в Батак.

Там Стоянка се представя с песните „Иван на Ела думаше“ и „Сама е пушка пукнала“, научени от майка. Сборният състав от 4-5 пазарджишки села, в който пее тя, веднага направил впечатление на всички и е отличен на първо място. А Стоянка получава бележка зад сцената да се яви за запис в радиоколата, която била в края на ливадата.

„Отидох до мобилното студио за записа, а там се събрали известни музиканти като Филип Кутев, Коста Колев и други. Записаха същите песни, които изпях на естрадата, и ми казаха, че ме канят в ансамбъла в София. Да си помисля и да им дам отговор до няколко дни. Смутих се, защото не бях излизала от родното си място, и отказах, ала после разбрах каква грешка съм направила“, разказва Стоянка Коева.

Споделя за поканата от Филип Кутев и с ръководителя си Александър Начев, който я разубеждава с мотив, че скоро ще сформират ансамбъл и в Пазарджик, а на него също ще му трябват гласове. И така се разминава със столицата.

В същото време през 1963 г. се залюбва с певеца Ангел Коев и създават семейство. След като основават ансамбъл „Пазарджик“, заживяват трайно в село Мало Конаре, а Стоянка е назначена за ръководител на художествените състави към читалището. По същото време прави и записи в студиото на Радио Пловдив с битов оркестър под диригентството на Христо Урумов. Едни от песните, които и до днес се пазят в златния фонд на радиото, са „Моме Невено“, „Яно мори“, „Неда вода наливала“,„Закукала кукувица“, „Ой моме, моме“.

Дълги години Стоянка Коева е ръководител на певческите и танцови състави в Мало Конаре, като най-голямото ѝ постижение е смесен народен хор от 80 души, за което свидетелстват и много снимки в архива ѝ. Музикалното семейство Коеви днес са почетни членове на пенсионерския клуб в селото с отговорник Мария Топалова.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Оркестър за народна музика на БНР

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

През годините е наричан „оркестър от солисти“ заради яркия музикален талант на всеки от инструменталистите в него, които обаче съумяват да се впишат по един впечатляващ начин в хармоничното звучене на състава.

Ансамбълът за народни песни на Българското радио (както се е казвал в началото) е създаден през 1952 г., като в него са привлечени талантливите музиканти от Угърчинската група с ръководител Цвятко Благоев.

Пръв диригент и художествен ръководител е Борис Петров, а в състава са влизали певици и около десетина инструменталисти. От 1962 г. в оркестъра вече свирят 18 инструменталисти от цялата страна, без образование, а „народни таланти“, по думите на Коста Колев, поел ръководството същата година. „Беше и романтично, беше и трудно“, спомня си диригентът за годините, когато е начело на Ансамбъла. Пред него стоят редица проблеми, като този за строя на инструментите, за тяхното усъвършенстване, за звукоизвличането, за обогатяване на звучността с допълнителни инструменти.

Оркестърът за народна музика възприема гъдулковия строй и от предимно акомпаниращ състав започва да изпълнява и самостоятелни оркестрови пиеси. Освен основната си звукозаписна дейност, още от първите години на своето съществуване съставът има много участия в концерти из цялата страна, празненства, чествания, изпълнения на площади и бързо получава признание и голяма популярност. Още повече, че в годините преди 1989 г. народна музика (а и не само) се записва единствено в Българското радио и Балкантон, което съсредоточава тук фолклорния елит – всички искат и идват да правят записи в Националното радио. През годините диригенти на изключително виртуозните музиканти са Димитър Динев, Красимир Кюркчийски, Димитър Лавчев, Димитър Трифонов, Боян Нанков, Добрин Панайотов.

От 1991 г. ръководител на Оркестъра е Христофор Раданов, който продължава линията на автентично фолклорно звучене на състава, тъй като е убеден, че това е основата, която ни определя като българи. „Ние можехме да си позволим лукса да поддържаме народната музика в класическия ѝ вид, без да бягаме към пошлото, с цел по-голяма продажба“, споделя диригентът, който е начело на Оркестъра в продължение на 20 години.

Така е и днес, тъй като Оркестърът за народна музика на БНР е „най-елитният оркестър, който се занимава с народна музика“, както е убеден настоящият диригент Димитър Христов. След като поема диригентската палка в края на 2011 г., той продължава да работи за запазване на чистотата на българския фолклор, като се стреми чрез модерна интерпретация да го поднася по достъпен и атрактивен за по-новите поколения начин.

Оркестърът е отворен за гост-изпълнители, диригенти и композитори. Вълшебната палка на гост-диригентите Филип Кутев, Димитър Ненов, Борис Владимиров, Янко Тунтов, Кирил Стефанов, Елена Стоянова, Бранимир Кърджиев, Здравка Радославова внася характер и грациозност в овладяването на музикалната хармония в състава.

През близо 70-годишната си история Оркестърът за народна музика освен с много почитатели се гордее и с редица отличия, сред които е и голямата награда „Сирак Скитник“ за 2015 г.

www.archives.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Гюрга Пинджурова, която завеща на Радиото обичта и изкуството си

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

От 30-те години до края на живота си Гюрга Пинджурова обогатява с гласа си програмите на държавното радио. Снимката по-горе е направена от музикалния оформител на Радио София Мирчо Сливенски и е представена в колекционерската му изложба „Историята на БНР в кадри“ по случай 80-годишнината на обществената медиа.

В своето историческо развитие Българското радио дава възможност на много народни изпълнители да разгърнат песенния си потенциал и фолклорният им глас да се превърне в широко разпознаваем, търсен и обичан. „Мама Гуга“ е една от тях.

„Нямаше село, нямаше град да не разплаква хората, тя беше един голям майстор на сцената. Тя беше като наша майка, тя така топло и сърдечно се държеше, че всички я наричахме „мама Гуга“ – споделя народният певец Костадин Гугов в радиоразговор от 1985 г. за Гюрга Пинджурова.

„Тя остави нещо много на Радиото – своята обич и своето изкуство“ – спомня си през 1986 г. Дора Маврова, една от звукорежисьорките, която прави записи на именитата българска певица. Гюрга Пинджурова ни завещава редица изпълнения на народни песни и оперни арии, някои от които се съхраняват в архивите на БНР и представляват част от националната звукова памет на България.

Гюрга Пинджурова (18 април 1895 – 10 ноември 1971) е родена в град Трън в многодетно семейство. В свои интервюта казва, че е пропяла, преди да проговори. Израства с „хубавите мамини песни“, красотата на родния край и богатството на българския фолклор. Талантът ѝ не остава незабелязан и през 1917 г. постъпва в Държавното музикално училище.

Първоначално учи оперно пеене при Христина Морфова, а след това специализира в Пражката консерватория. Съдбата обаче ѝ е отредила значимо място в песенния фолклор на българския народ.

След Прага се завръща в родния Трън и основава градския вокален квартет „Госпожа Гюрга Пинджурова-Тричкова“, в който пее заедно със съпруга си Иван Тричков, Любомир Ахтаров и Никола Качарев. Учителства няколко години в Трънско, а през 30-те години се се устанвява в София, където започва плодовита концертна и звукозаписна дейност.

За първи път Гюрга Пинджурова пее в живи излъчвания на Радиото през 1932 г., а година по-късно става хонорувана певица. Репертоарът ѝ вклчюва предимно песни от Трънския край, но обработени за нейните вокални специфики – с народно и оперно звучене. Всяка седмица народната изпълнителка представя песни в Детския радиочас.

Това е и първият период от изграждането на авторитета на обществената медиа. От 1943 г. пее във вокалната група „Росна китка“ при Радио София, а също така излиза на живо пред микрофона под инструменталния съпровод на „Тракийска тройка“.

До края на живота си обогатява с гласа си програмите на държавното радио. Година преди да отлети от тази земя и да запее на Бога, Гюрга Пинджурова споделя: „Песента ме остави жива досега – в нея мъка съм давила и радост съм изливала“.

Анна Капитанова
www.archives.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Ансамбъл „Тракия“ отново превзе Античния театър в Пловдив

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

След два успешни гастрола това лято, на бургаска и варненска сцена, ансамбъл „Тракия“ се качи отново на Античен театър –Пловдив, за да зарадва своята най-вярна публика. Концерт-спектакълът под мотото „ЗАЕДНО 2020“ се състоя пред запълнен капацитет, съобразен с всички епидемични мерки и указания.

Повече от час и половина любителите на българското фолклорно ансамблово изкуство се наслаждаваха на истинска феерия от песни и танци, представени по неповторим начин от „Тракия“ и гостуващия ансамбъл „Странджа“- Бургас. Артистите от двата ансамбъла се качват за втори път заедно на античната сцена, за да омагьосат публиката със своите изпълнения.

Певиците от двата състава дадоха силно начало на програмата със „Земята на Орфей“, част от новия едноименен спекаткъл, спечелил наградата „Кристална лира“ (2019).

Акапелното изпълнение на „От долу идат“ пък въвлече публиката в дълбините на мелодиите, предавали се от поколение на поколение, останали живи и днес. Колоритното „Хоро от София“ на „Тракия“ за пореден път повдигна емоциите на зрителите.

Общо 15 музикално-танцови картини пренесоха зрителите в магията на неравноделните ритми, показващи духа, обредите и обичаите на част от фолклорните области  – Тракия, Странджа, Родопи, Шоплука и Северна България. Танцьорите зарадваха пловдивчани и гостите на града още с  „Крайдунавски танци от Видинско“, „Първомайски майсторлъци“, „Каруцари“  и др. Богатството на българските традиции бе разказано и с багри и цветове от пъстрите костюми на артистите, вплели орнаментиката и шевиците на всяка област.

Публиката изпрати на крака с бурни аплодисменти 100-те музиканти, певци и таньори от двата ансамбъла, които завършиха спектакъла с общото изпълнение „На сгляда по Димитровден“ по хореография на Марио Егов – гл. худ. р-л ПФА „Странджа“-Бургас.

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев