Да запазим уникалния български фолклор!

Композицията е в изпълнение на Даниел заедно с оркестър „Родопи” и гайдаря Явор Бобев от кв. Коматево.

Клипът за една от фолклорните телевизии е заснет край реката в село Първенец, откъдето е ръководителят на легендарния оркестър „Родопи” с ръководител Борис Христев. Той е автор на музиката и аранжимента, а текстът е народен от района на Златоград.

„Отдавна искам да изпея песен на такава тематика, за да покажа колко тежък е гурбетът. Ние, българите, не трябва да забравяме откъде сме тръгнали, кои сме и коя е нашата страна. Не трябва да се оставяме да ни мачкат, тъпчат и третират като нация.

Трябва да имаме уважение към истинските и стойностните неща. Трябва да пазим традициите си чисти и неопетнени. Да си спомняме за тях и историята ни не само по празници, а всеки ден” – емоционален е Даниел Караасенов, който скоро навърши 26 години.

Певецът с впечатляващи гласови възможности е завършил Пловдивския университет, след което остава за живее и твори в града под тепетата.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Младите хора все повече припознават традиционната музика, казва певецът

Зимните музикални вечери „Проф. Иван Спасов“ отново фокусираха интерес към програмата на Пазарджишкия симфоничен оркестър, домакин на международния фестивал под диригентството на Григор Паликаров. Гостите в зала „Маестро Георги Атанасов“ отбелязаха младежкото присъствие в състава на симфониците, удостоени с наградата „Златна лира“ по повод 50-годишнината на оркестъра.

Сред младите оркестранти е контрабасистът Димитър Арнаудов, чието изпълнителско развитие протича по необичаен за оформянето на един класически музикант начин. Преди да се отдаде на класическия инструмент, неговият професионален път започва като изпълнител на народна музика. Всъщност той никога не се отдалечава от нея – паралелно с работата в оркестъра се изявява и като народен певец.

За интереса към фолклорната музика младият изпълнител разказа пред слушателите на програма „Христо Ботев“: „Към тази музика тръгнах съвсем естествено, тъй като моята прабаба по бащина линия е била самобитна певица, има записи в Радио Пловдив. Тя е човекът в нашето семейство с певчески талант, който се предава през поколение.

Корените на моя род са от с. Чешнегирово, Пловдивско, а дядо е дошъл от с. Кости, община Царево. Майка ми е разказвала, че в детските години съм слушал в захлас народна музика и вероятно още тогава се е появил интереса към нея.“

Първите уроци по гайда и народно пеене получава в музикалната школа на Георги и Христина Анастасови, дългогодишни солисти на ансамбъл „Тракия“.

„Това са моите първи учители и съм много благодарен, че ме откриха за музиката“, подчертава музикантът и отбелязва как се е насочил към класическия инструмент – „Продължих средното си образование в училище „Любен Каравелов“ – Пловдив с профил „гайда“.

Един ден, когато репетирахме с учебния оркестър, видях контрабаса в ъгъла на стаята и веднага ме грабна. Вероятно поради обема никой нямаше желание да свири на него. Постепенно тръгнах на уроци в музикалното училище при г-жа Катя Каранова и тя е човекът, при когото започнах да свиря на този инструмент. Завърших музикалната академия в Пловдив с две специалности – гайда и контрабас.“

Димитър Арнаудов е последователен в музикалното си развитие. Усъвършенства се като контрабасист с магистърско обучение в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където има възможността да натрупва знания от изтъкнатия педагог и музикант проф. д-р Петя Бъговска. Гордо подчертава, че народната песен е негово призвание и ако говорим за певческите умения, първо трябва да се фокусираме върху стила, необходимо качество за младите изпълнители на народна музика.

Като певец той е забелязан още в студентските години. Неотдавна достигна и сцената на ансамбъл „Пирин“ в тържествения концерт по случай неговата 65-годишнина. Впечатления си изрази директорът на ансамбъла Данислав Кехайов: „Случайно чух това момче на концерти и други изяви сред колеги и студенти в АМТИИ – Пловдив.

Видях, че има голям потенциал като певец и някой трябва да му подаде ръка. Той е много музикален, притежава красив тембрист глас и полага старание максимално да се доближи до стила на съответната фолклорна област. Има усет да подбира песните си. Заедно с моите колеги сме щастливи, че този ерудиран, талантлив певец обогатява програмите на ансамбъл „Пирин“ като постоянен гост-изпълнител.“

Димитър Арнаудов е солист на най-младия оркестър за народна музика „Родопско настроение“, с който реализира своите първи звукозаписи. Успешните участия с професионални и любителски състави за фолклорна музика (ансамблите „Тракия“, „Капитан Петко Войвода“, групата от с. Селци) още веднъж подчертават музикалната дарба на певеца.

Благодарение на изпълнителската си активност Димитър Арнаудов е познат сред ценителите в Пловдивско и в Родопите. В различните форми на изява младият музикант показва отношение в овладяването и поддържането на българския народнопесенен стил.

Мирослав Василев
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Един от най-мащабните фолклорни състезателни форуми в България ще се проведе в 7 пловдивски зали

От 13 до 15 март 2020 година, по традиция в Пловдив ще се проведе Националният музикално-фолклорен конкурс „Орфееви таланти“ – 2020.

През последните години събитието се наложи, като един от най-мащабните фолклорни състезателни форуми в България. Ежегодно конкурсът се посещава от повече от 5000 участници – деца, ученици, студенти, самодейци и професионални изпълнители в сферата на българския фолклор.

Участниците, които мерят сили едновременно в 7 зали, в рамките на 3 дни са буквално от всички териториално-административни области на България. Учениците, които са най-активни особено сега, когато „Орфееви таланти“ – Пловдив е част от Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби, представляват всички Национални и профилирани училища, в сферата на изкуствата.

Освен учениците, деца от над 50 детски градини в страната се състезават в най-малките възрастови групи, а стотици читалища, школи, центрове за професионално и личностно развитие демонстрират постиженията на преподаватели, самодейци и ученици, както и регионалните специфики на областта в която са локализирани.

Тази година НМФК „Орфееви таланти“ – Пловдив, 2020 ще се проведе в Аудиторния комплекс на Медицински университет – Пловдив, АМТИИ „проф. Асен Диамандиев“ – град Пловдив и зала „Строител“. Организаторите на мащабния форум – сдружение „Български национален младежки фолклорен съюз“ и АМТИИ „проф. Асен Диамандиев“, отново са се погрижили за рядко срещаната на подобни форуми стриктна организация, колоритна художествена програма за откриването на конкурса и разбира се уникалния състав на журиращите комисии.

Пловдивският конкурс се журира от общо 23 души, като 70 % от тях са хабилитирани преподаватели в направления музикално-танцовото изкуство и теория на музиката.

Програмата на тазгодишното издание на „Орфееви таланти“ – Пловдив предвижда:

13.03.2020 година – 18:00 ч. – официално откриване, в зала „АМТИИ“ (Ректорат на АМТИИ „проф. Асен Диамандиев“)

14.03 и 15.03.2020 година – целодневна конкурсна програма, а от 19:30 ч. и двата дни ще завършват с концерт на лауреатите, който ще се състои в зала „Строител“ (вход свободен).

Заявки за участие се приемат до 25.02.2020 година.

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Излезе от печат новия тираж на „Фолклорен указател“ с любими народни изпълнители от цяла България, след като първото издание се изчерпа в края на годината. Сега са добавени нови и нови имена от различни фолклорни области на България с рождените дати, кой къде е роден и друга полезна информация. Близо 2000 са имената в новото издание на „Фолклорен указател“.

Предназначен е само за истински ценители на българската народна музика!!! Корицата е също с нов дизайн. Следващото допълнено издание ще е в края на лятото.

Съставител – Николай Чапански – фолклорни предавания на Радио Пловдив-БНР и вестник „Фолклорен Хоризонт“

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Знаково е името на народната ни певица. Не само за добруджанската музика, но и за традиционната ни култура. Изящният ѝ глас не веднъж е оприличаван със славеевата песен и магичния звук на „равна Добруджа“.

Галина Дурмушлийска е родена в с. Ведрина, Добричко. Музикалният ѝ талант, отрано забелязан от специалисти, я отвежда на наши и международни сцени. В началото на 90-те години на м.в. за първи път записва добруджанския си репертоар с Оркестъра за народна музика на БНР.
Музикалният радио-фонд на Галина Дурмушлийска съдържа близо 200 солови записа, също и записи с трио „Добруджанка“, в което пее заедно с Миланка Йорданова и Нелка Петкова в годите на професионалната ѝ школа в АНПТ „Добруджа“ – Добрич.

Щастлива е срещата ѝ с известната Верка Сидерова, която ѝ предоставя свои незаписани песни със заръката: „Давам ти ги, защото само ти можеш да ги изпееш“.

Изключителна е заслугата на Галина в популяризиране на българската народна песен по време на 10-годишния ѝ престой в Холандия, където представя не само своето изкуство, но и създава холандски формации за многогласни народни песни, обработени от видни български композитори. Още интересни спомени от фолклорните си пътешествия у нас и по света в празничната си 60-годишнина споделя Галина Дурмушлийска:
„Добруджа е един приказен регион.

Равно небе, равно поле и хора, които живеят на най-плодородната земя в България, но да се оцелее там има само един начин – трудолюбие. Затова и повечето от песните са свързани с труда и бита на хората. От малка помня как хората се събираха да работят и пееха. Двете неща вървяха по един чудесен начин заедно. Така и аз започнах да пея, без да мисля, че това може да ми е професия. Първите песни чух от баба Дена, чиито корени са от Лозенградско. Моят род идва в Добруджа от Котленско, Лозенградско, Карнобатско. Смесвайки се с местното население, са се получили интересни песни, които научих от баба. Тя ме учеше благо да пея, да не викам, кротко да разказвам за героите, живели преди нас.

Ако не е станало чудо, нямало е да се роди песен. Фолклорът е мъдростта на един народ. Когато слушаме народна песен, си даваме отговор, как хората са живели, радвали… По-късно в Ансамбъл „Добруджа“, сцената и нашият диригент Петър Крумов ми дадоха много. Благодарна съм на всички, които в годините градиха у мен умението да бъда разпознаваема, харесвана, слушана.“
Красивият глас на Галина е само част от артистичния ѝ талант. Забележителна е нейната прецизност и вкус при подбора на репертоарните ѝ песни, съдържанието на текстовете им.

„Моят репертоар е от Южна и от Северна Добруджа, от добруджанци, които след Крайовския мирен договор (40-те години на м.в.) идват в пределите на майка България. Песните ми са различни, минали са през моя мироглед. Нямам песен, в която някой да умира или да проклина. Всеки се е родил на този свят да живее, да пее, да обича. През 90-те години на м.в.започнах да пътувам в Украйна при бесарабските българи, от които научих много песни.

В Амстердам, заедно с холандски колеги създадох смесен хор „Чубрица“, който продължава да пее. За мен това беше терапия в годините, в които живях там − учейки ги, аз бях в България. В холандското трио „Пауни“ пеят мои ученички. Всички те са красивите посланици на България в тази страна. Сега живея във възрожденска къща в Котел. Занимавам се с културен туризъм. Усещам, че съм по-полезна, когато уча други да пеят. Пътувам и в чужбина, често съм в Кипър при българите там.
Искам да оставя на младите спомен за едно друго време, в което народната песен е помагала на българина да преживее нелеката си съдба. За всички тези спомени и песни написах книга, която ще излезе скоро.

В нея разказвам и за жените, които са ми давали песни. Това е един вид архив на моя песен живот. Имах невероятния шанс да ми даде Господ талант, който да ме крепи, да ми дава сила. Когато човек си попее, му става по-леко на душата. Застана ли на сцената, обичам да гледам вперените в мен очи на хората. Прекрасно е с песента си да докоснеш публиката. След такова участие всички се чувстват щастливи.“

Илка Димитрова
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Тракийската народна певица Пенка Павлова е родена на 1 януари преди 85 години в сливенското село Търговище, в семейство ​на народни музиканти. Вуйчо й свирил на кавал, майка й и баща й всяка вечер пеели. Паспортната си песен, с която става известна – „Злато моме“, научава от грамофонна плоча, която е притежавало семейството й.

По-късно я чува изпълнена от гъдулар в село Кортен, после в Стара Загора – от възрастна певица, и от трите варианта се получава нейното изпълнение на „Злато моме“. За първи път изпълнява песента на концерт в село Маноле с акордеониста Тодор Бакалов.

Пенка Павлова се омъжва в Стара Загора през 1953 година. Две години по-късно на новогодишно тържество приятели я канят да попее. Там е и акордеонистът Иван Шибилев. Изненадан от звучния й глас, съпровожда пеенето й, а после я кани в студиото на Радио Стара Загора. Първите си две песни Пенка Павлова записва с неговия акордеон, а следващите – с оркестър. Една година пее в местния народен ансамбъл, днес „Загоре“, но търси повече изяви, иска всяка вечер да е сред публика.

Дванайсет години пътува с група „Наша песен“. Там са певци като Мита Стойчева, Георги Чилингиров, Радка Кушлева, Лалка Павлова и много други. От тях се учила и проявила по-голям интерес към народната музика. Купува си магнетофон и с него записва песни от възрастни жени из цяла Тракия.

Започва да пее и чужди песни – гръцки, турски, цигански, и за тях си ушивала костюми. На сватби и панаири излизала с по осем костюма. Затова я наричали „сватбарска певица“, като солистка на прочутите Леновска и Първомайска народн​а група.

Има записи и с голямата си любов, акордеониста Петко Дачев.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Тракийската народна певица отпразнува юбилейните 65, пожелала си като четвъртокласничка да поеме по този път на една Бъдни вечер

Тракийската народна певица Таня Досева отпразнува юбилейните 65 житейски години по светлите коледни празници. Не ги крие, защото са изживени достойно, посветени на българския фолклор, който съпътства живота й от ранна детска възраст.

Таня Досева е родена на Бъдни вечер в тополовградското село Синапово, прочуто с многото си музикални таланти като кавалджията Васил Милев, гайдаря Енчо Манев и други. Едва петгодишна стъпва на сцената с песента „Турчин робини караше“, която научава от баба си Цона Добрева от Сливенския край.

„Тогава видях за пръв път сълзи в очите на хората в залата и попитах майка ми защо тези хора плачат, когато пея. Тя ми обясни, че песента е много тъжна и затова жените плачат и преживяват всичко, изпято в нея. Още тогава разбрах каква сила има в народните ни песни“, казва Таня Досева.

На Бъдни вечер се сбъдват желанията на хората, когато те са изречени от сърце. Така се случва и с Таня, когато е в четвърти клас и завършва учебната година с един ред шестици и само една петица между тях. Връща се вкъщи разплакана, че не е пълна отличничка, и заявява на родителите си, че ще стане народна певица. Съдбата си знае работата и я насочва точно в тази посока.

По пътя на фолклорното изкуство тръгва след среща с известния педагог и фолклорист проф. Асен Диамандиев, от когото получава и първите си ценни съвети. Завършва Музикалната академия в Пловдив през 1978 г., а името й става популярно след първите записи в Радио Пловдив с народния оркестър на радиото по обработка на Стефан Мутафчиев.

Две години преподава народно пеене в Музикалното училище в Широка лъка и едновременно с това пее в народния хор на Пловдивската музикална академия под диригентството на проф. Василка Спасова. Известно време е била част и от известния хор „Големите български гласове“ по покана на диригента Здравко Михайлов.

Свързва живота си с кавалджията Любен Досев от Плевен, който днес е професор в АМТИИ и е един от уважаваните преподаватели. Дъщеря им Цветелина също пее, ала живее и създава семейство в Щатите. През 2002 г. издават съвместен компактдиск, в който включват пирински, родопски, странджански и тракийски песни.

От 1991 г. Таня Досева е солистка на Конушенски народен оркестър с ръководител Никола Илиев. Заедно създават много песни, без които днес сватба, събор и мухабет в този край не минава.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Третият самостоятелен албум на квартет “Светоглас“ е вече факт. В него са включени само фолклорни песни и една част от концертни изпълнения в чужбина. Посланието на „Песента на славея“, както е кръстен албумът, е съхранението на уникалната българска вокална традиция във времето на нейното размиване и изчезване под формата на мними етнопроекти.

„Песента на славея“ ни носи толкова нужните днес съзвучия с мистериозната сила на българските гласове и стремежа те да получат универсален обхват в глобалния свят. „Светоглас“ ни повеждат не толкова назад към миналото и традицията, а повече напред, към бъднината на тази новоосветена традиция“, казва за квартета проф. Лозанка Пейчева.

Първият албум на мъжкия вокален квартет, в състав Даниел Спасов, Милен Иванов, Виктор Томанов и Станимир Иванов, излиза през 2012 г. със заглавие „Колелото на живота“.

Издател на новия им албум е музикална къща Gega new с подкрепа на Сдружение „Фолклорен извор“ – село Царевец, община Свищов.

Никола Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев