Архив на категория: Тони Топ Фолк

Фестивал на съвременното изкуство „Нашето наследство – миналото среща бъдещето“ ще се състои в Кюстендил от 2 до 5 октомври 2019 на сцената при крепостта „Хисарлъка“.

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Фестивал на съвременното изкуство „Нашето наследство – миналото среща бъдещето“ ще се състои в Кюстендил

Фестивал на съвременното изкуство „Нашето наследство – миналото среща бъдещето“ ще се състои от 2 до 5 октомври в Кюстендил, съобщиха организаторите. Инициативата се организира от кюстендилските читалище „Братство“ и „Пробуда“.

По време на фестивалните дни, на четири сцени до ключови културно-исторически обекти в Кюстендил – античната крепостна стена „Хисарлъка“, римските терми, парка при читалище „Братство“ и сцената „Арката“, на площад „Велбъжд“, ще бъдат представени фолклорни песни и танци, театър, работилница за приложни изкуства, мултимедийна изложба „Кюстендил – от Античността до наши дни“ и танцов пърформанс, включващ спортни, модерни танци, модерен балет.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, в рамките на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз.
Програмата на фестивала ще започне на 2 октомври, от 17.00 часа, с фолклорен концерт на сцената при крепостта „Хисърлъка“.

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Фолклорен фестивал „Чуйте Девин“ ще се проведе на 10 октомври 2019

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Фестивалът има за цел да популяризира музикалните и танцови традиции, характерни занаяти и обичаи в гр. Девин и в Родопите. В основата са традиционни музикални инструменти, характерни за този край – гайда и кавал.

Фестивалът дава възможност за изява и на съвременни творци от различни жанрове на изкуството, които се вдъхновяват от традицията, за да създават модерни образци. На сцените се изявяват музиканти, танцьори, художници, илюзионисти, актьори.

Организаторите на „Чуйте Девин“ отправят към Вас своето предизвикателство. Покажете как традицията Ви вдъхновява, за да създавате модерно изкуство.

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

Турне на Студентски ансамбъл Зорница в САЩ

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Ансамбъл “Зорница” от София, България ще бъде на турне в САЩ от 9 до 22 октомври. Заповядайте на концертите:

Бостън – 11 октомври, петък, 19:30 ч.
Вашингтон – 13 октомври, неделя, 18:00 ч.
Питсбърг – 18 октомври, петък, 19:00 ч.

Билети за събитието в Бостън
Билети за събитието във Вашингтон
Резервация на билети за Питсбърг – обадете се на тел. 412-608-2969 (Александър Занкин)

www.balkanfolk.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Филип Синапов събира в книга традициите и фолклора на Гърнати

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Едва на 4-годишна възраст Филип Синапов се качва на сцените на Роженските поляни. От тогава той тръгва по пътя на фолклора. Тази година издаде дебютния си албум „Песенна шевица“. В албума са събрани песни от Родопите и Пирин. През следващата година младият изпълнител се е заел с издаване на книга за село Гърнати, от където са неговите родови корени.

В нея ще бъдат разказани традициите и фолклора на селото, ще бъдат описани автентични песни с клавирни съпроводи, които да бъдат в помощ на музикалните училища.

През годините на музикално усъвършенстване Филип е взимал по частица от своите учители Соня Балабанова и Стефка Гайдева. Негов идол в родопското пеене е Веселин Джигов.

Това лято на събора на Рожен Филип Синапов беше поканен да вземе участие в гала спектакъла „Родопска вечер“, наред с Валя Балканска, Виевска фолк група, оркестър „ПИМ“, оркестър „Родопско настроение“ и много други.

Божидар Чолаков
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Тинчо Севдалинов: Моите учители във фолклора са моите родители и Веселин Джигов

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Родопският певец Тинчо Севдалинов днес работи с оркестър „ПИМ“. Един добър екип, най-добрите в България по думите му, с които се работи много добре. Певецът изброява постиженията им:

Преди две години Мария Фидева спечели първо място като вокалист  в надсвирването на оркестри. Взема първо място от журито и от публиката. Диляна Наскова, няма какво да я представям. Всякакъв жанр музика може да пее.

Музикантите на оркестър „ПИМ“ са: Стоян Василе – клавир и акордеон. Най- младият в оркестъра е Васко Анастасов – гайда, завършил музикалната академия в Пловдив,  Атанас Александров – саксофонист и Асен Асенов – кларинет. По думите на Тинчо Севдалинов, един от най-добрите кларинетисти в България.

Оркестър ПИМ

Оркестър ПИМ


Моите учители във фолклора на първо място мога да кажа са моите родители и след това Веселин Джигов. Той ме имаше като негов син. И аз се върнах във Виевци заради него. От 1990 до 2001 година не бях част от Виевската група. Но винаги съм бил в добри отношения с моите колеги.

Когато Веселин Джигов се разболя през 2001 година от коварната болест, аз работех на морето. Тогава той ми се обади и ме помоли ме да се прибера и да го заместя за един месец, защото е болен. Когато се срещнахме, той ми каза: „Ще те помоля само за едно нещо- да не разбиеш Виевската група, а да останеш тук. Така се върнах, иначе нямах намерение, разказва Тинчо Севдалинов.

Тинчо Севдалинов

Тинчо Севдалинов

 

За Роженският събор Тинчо разказва, че когато започне да се организира от родопчани, тогава може да се получи както е било едно време.

Събора не е това което беше през годините. Хората искат да се възстанови стария си събор. Родовете да се събират, да играят, да пеят, да се срещат и мисля, че това ще бъде най-доброто, ако се възстанови. Роженският събор както го познаваме родопчани… Аз съм участвал много години. От 1981 година… Защото 1979-та година създадохме Виевската група с Емил Узунски и от тогава постоянно сме участвали на съборите. Съборите бяха други! Хората бяха по- весели, всеки си идваше с рода, с чевермето, играене, пеене цяла нощ. Сега това го няма, спомян си Тинчо Севдалинов.

Божидар Чолаков
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Жинка Толсузова: Този албум е отдавнашна моя мечта

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Жинка Толсузова е родена е на 3 октомври 1963 година в село Загражден, община Баните, област Смолян.

Родена съм в село Загражден – много красиво родопско селце в община Баните. От малка съм закърмена с народните песни. От майка ми, която не е между живите, от нея знам песни. Още от 4-5-годишна възраст съм била по сцените. Основното си образование завърших в моето си родно село.  През 1978 година ме приеха в Широка лъка. Там срещнах толкова добри учители, които ми дадоха добър старт. Аз съм възпитаничка на г-жа Мария Каранлъкова, сега Кисьова по мъж.

Майка ми Златка Рекова, тя пееше много хубаво. Повечето песни ги знам от нея, от леля Събка Бозукова, от моята вуйна Шинка Рекова, от кака Райка има също песни. В Родопите всички пеят и нашият род е певчески. Гордея се, че съм роднина с родопския изпълнител Румен Родопски и Савка Сариева. Втори братовчеди сме, разказва Толсузова.

Жинка Толсузова

Жинка Толсузова има издаден компакдиск с български народни песни от Родопите. Албумът се казва „Песни от Загражден“. Народната певица е събрала 11 автентични песни, типични за Загражден.

Аз съм избрала песни, които не са чувани, не са известни. Това е най-важното, да запазим старите, автентични песни, които нашите прабаби и прадядовци са ги запазили в толкова трудни времена и вярвам ще бъдат популяризирани. Всички знаем, че родопчани са много музикални. Повечето свирят на гайди, пеят. Хората са широкоскроени, добродушни и гостоприемни, разказва изпълнителката от Загражден.  

С песента „Карай ма пампур“, Жинка Толсузова печели специалната награда „С пените на Радка Кушлева“ през 1993 година.

Тази песен е от моето село, от моята вуйна Шинка Рекова съм я научила, разказва Жинка.

Първата песен в албума е „Оти ми плачеш, бубайче“

Тази песен я знам от моя прадядо. В Широка лъка, моята учителка Мария Каранлъкова ми я каза по-друг вариант. Много хубава песен, много. Песента „Страхил ми загубил“, също я знам от моя прадядо. Той много я пееше.

Предпочитам да пея бавни песни, като пея такава песен, всичко забравям и все едно светът е мой – разказва Жинка.

Създаването на този албум е отдавнашна мечта на изпълнителката. В този проект тя работи с проф. Милчо Василев, Георги Андреева, Костадин Генчев. Музикалният съпровод е на оркестъра за народна музика на Българско национално радио, а песните „Повдигни се, тевна мъгла“ и ‚Арда е мътна текнала“ са под съпровода на Костадин Атанасов на гайда. Благоевградският диригент и композитор Петьо Кръстев участва в три от песните, като съпровожда с тамбура. Продуцент на албума „Песни от Загражден“ е БНР.

Жинка Толсузова

Жинка Толсузова е майка на три деца.

Радвам се, че и децата ми Златка, Искра и Асен, също пеят и са наследили обичта ми към традициите – разказва тя.

Божидар Чолаков
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев


Йордан Палагачев: Първата ни среща с Митко беше в Троян и от тогава сме неразделни приятели и колеги

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Солистът на орк. „Родопско настроение“ Димитър Арнаудов е от Асеновград. Основното си образование завършва в град Асеновград, а средното в Пловдив с музикален профил – специалност гайда. Още в средното училище проявява интерес към класическият инструмент контрабас.

Така заедно с гайдата, успоредно започва да свири и на контрабас. В началото, народното пеене за Димитър е само приятно хоби, което с времето се превръща в изключително голяма за него страст.  Любовта към фолклора е дълбоко вкоренена в рода му, от където наследява гените на своите прародители и музикалността, която се превръща в призвание, и която  развива на професионално ниво.

След средното училище продължава образованието си в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив,  със специалност гайда и  втора специалност контрабас.

Асеновградчанинът разказва, че когато е на сцена публиката връща енергията, която и даваш чрез пеенето.

Работата с момчетата от оркестъра върви като по вода. Със добри музиканти и млади хора, винаги се работи лесно, казва още Митко.

На Роженскиия събор тази година Димитър Арнаудов участва в конкурсната програма заедно с гайдаря Йордан Палагачев. Те представиха две родопски песни – „Горице ситна, зелена“ и „Моме, моме, малка моме“.

Йордан Палагачев е от гр. Смолян. Завършва средното и висшето си образования в родния си град. Йордан се увлича по гайдата от по-големия си брат Райчо, прадядо им Михал Палагачев е бил гайдар. За първи път хваща гайдата на осемгодишна възраст. Започва своето обучение в школите на детско – юношеския фолклорен ансамбъл „Орфей“ гр. Смолян, в който свири 11 години.

След завършването на средното си образование, Йордан тръгва по пътя на педагогиката и започва да преподава гайда. През 2013 г. възстановява гайдарския състав в с. Момчиловци, в който се обучават на каба гайда 20 деца. Вдъхновен от учениците си и любовта към родопската каба гайда, Йордан постига още една своя мечта – майсторлъка за изработка на древния инструмент. През 2014г. с много труд и усилия създава своя работилница и започва да учи и практикува стария занаят и до ден днешен.

Първата среща на Йордан и Димитър е била в град Троян, преди пет-шест години. Там оркестър „Родопско настроение“ имат участие, но им липсва мъжки вокал. Тогава барабанистът на оркестъра Наско Ламбов им предлага да поканят Димитър Арнаудов. И от тогава започва приятелството межди Данчо и Митко.

С Митко е удоволствие да се работи. Страхотен човек, преди всичко приятел. И не само той, с другите момчета от оркестъра също сме приятели, не само колеги. От миналата година Биляна Арсова от Кърджали е част от нашия оркестър. Много добро попълнение, амбициозен, млад човек, разказва гайдарят Йордан.

Божидар Чолаков
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

В Буйново пазят корените на българското

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Група за автентичен фолклор „Буйновски гласове” при НЧ „Нов живот-1956” – с. Буйново, община Борино. Ръководител Сашо Родопски взеха участие в XVIII Национален фолклорен фестивал за двугласно пеене и народна песен в град Неделино.

Групата има над 40 медала, печелила награди от Рожен, Полковник Серафимово, Микрево, Неделино, Пловдив, Стара Загора, Банско, Велико Търново и други събори и фестивали.

Носиите с които са пременени жените от групата са над 90-100 години, разказва ръководителя Сашо Родопски.

Снежана Дукова казва: Знаем песните си от нашите баби, майки, които са ги пеели по сборове и по седенки. Ние като сме ходили с тях сме ги заучавали и така.  Една от емблематичните песни за Буйново е „Дуйни ми льохни бел ветре“. Близо ни е Драма, на 40 км. За нас родопската песен е всичко. Ние се веселим с нея, плачем, де са вика. Който няма сърце той не пее родопска песен.

Дуйни ми льохни бел ветрец,
разлюляй гора зелена,
разтопи бели снегове,
направи потче да мина.
Мисля на Драма да ида,
на Драма на касабона,
там имам либе болнично,
да ида, да ида да го обидам.

Армаган да му отнеса:
бело ми грозде с юзана,
жълтана дюля с ликана.
И още да му отнеса:
бело ми ягне с овцата,
охридска риба пъстърва,
мелнишко вино червено.

Божидар Чолаков
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Емил Хаджиев – роден край Странджа, но закърмен с родопската песен

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Емил Хаджиев е от село Тополица, Бургаско. Тази година ще бъде 12 клас в СУ “ Добри Чинтулов“ с профил народно пеене. От малък се занимава с народно пеене. Негов пръв учител е Ангел Иванов. След като постъпва в бургаското музикално училище, негов учител става тракийският народен певец Стоян Ганчев.

Емил изпълнява народни песни от тракийската, странджанската и родопската фолклорна области, но най-предпочита да изпълнява родопските песни. Роден край Странджа, но закърмен с родопската песен, защото корените му са от неделинския край.

Разучавам и песни, които са ми дадени от моята баба, от майка ми“. Освен родопските песни, пея и странджански. Имам направени видеоклипове на родопска и странджанска песни – „Росни ми росни, Росице“ и „Димо из Солун ходеше“. Родопската песен за мен е любов, страст, по този начин човек изразява себе си. Родопите за мен са слабост, разказва Емил Хаджиев.

Младият изпълнител се изяви с китка родопски песни на фестивала за неделински двуглас и народна песен в Неделино, където грабна бронзов медал. В дните на фестивала, Емил използва и възможността да се види с близки и роднини, тъй като няма често тази възможност. Младежът е твърдо решен да продължава по пътя на народната музика, като следващата му цел е да бъде приет в Музикалната академия в Пловдив.

Божидар Чолаков
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Световен общобългарски събор ще се състои на 13, 14 и 15 септември в София

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Под мотото „Хубава си татковино – с България навеки!“ форумът събира българи от цял свят.

Световен общобългарски събор ще се състои от 13 до 15 септември в пространството около НДК, като форумът ще е едно от май-мащабните събития през тази години в столицата ни. Това каза в Националния пресклуб на БТА Христо Станков – председател на Българския арт- и фолклорен център „Нестия“, който е организатор на форума.

Мотото на събора е „Хубава си татковино – с България навеки!“ и се организира съвместно със Столичната община. Идеята да организираме този събор в София и да съберем на него българи от цял свят се роди, след като през 2017 г. много българи се събраха на среща в Ибиса, на която пяха и танцуваха, обясни Станков.

И отбеляза, че целта на предстоящия събор е да „върне българите под родната стряха, за да видят родината си и да усетят българския дух и душевност“.

В програмата на събора са включени концерти, конференцията „За българите“, изложба на носии и реквизит, кулинарни демонстрации, народни занаяти, фермерски базари, бирфест, народни борби, огнено и нестинарско шоу, спортни демонстрации.

Изискването е към занаятчиите, които ще участват, е да представят продуктите си – например ще има грънчарска работилница. На фермерските пазари ще бъдат изложени екологични български храни. Ще има и различни организации от страната, които ще представят исторически възстановки.

Партньори на общобългарския събор са общината в Босилеград и Културният център в града. Очаква се на събора да дойдат също българи от Албания, Косово и Молдова.

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

Балканфолк стартира свой YouTube канал

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Вече може да слушате български хора в YouTube канала на Балканфолк. Стартирахме с хората Граовско, Куцата, Касъмско, Кайма и Кулското и всяка седмица ще добавяме по три нови хора от богатата ни колекция.

Абонирайки се за нашия канал в YouTube ще получавате известие за новата музика която добавяме.

Вече 20 години Балканфолк продуцира и издава музика за танци и народни песни. В колекцията ни има повече от 300 български хора от всички етнографски райони на България.

През 2009 г. в чест на 24 май – Ден на славянската писменост на българската просвета и култура реализирахме инициативата „Айде на хорото“ в рамките на която дарихме по 5 музикални диска с инструментална музика за танци и български народни песни на 235 Народни читалища.

www.balkanfolk.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Втори Национален събор на гайдарите „Апостол Кисьов“ ще се проведе в Стойките

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Втори национален събор на гайдарите „Апостол Кисьов“ ще се проведе в смолянското село Стойките на 14 и 15 септември.
Съборът носи името на фолклориста Апостол Кисьов, роден в село Стойките, възродил гайдарството в Родопите, създал десетки школи по каба гайда в различни селища на планината и организирал оркестър от 100 каба гайди – с първа концертна изява през 1961 г. на събора „Рожен“.

През 1972 г., пак на същото място, той дирижира оркестър от 300 каба гайди – деца и възрастни и 3500 души народен хор.
Събитието е уникално, оценено като чудо от журналисти и чуждестранни специалисти-фолклористи. През 1981 г. вече е организирал 30 кръжока по гайда с 460 участници. И ако днес родопската каба гайда се радва на широка популярност, това се дължи на неговата самоотвержена апостолска дейност и творческото му себеотдаване.

Националният събор на гайдата се провежда под патронажа на Министерство на културата със съдействието на община Смолян и областната администрация . Организатор е Народно читалище „Пробуда-1903″ – с. Стойките, с председател Мария Кисьова. Тя инициира сформирането на Организационен комитет с почетен председател Цветелина Бориславова, собственик на „Пампорово“ АД. Събитието е подкрепено и от ГПК „Борика“ – с. Стойките.

Националният гайдарски събор цели съхраняване и развитие на гайдарското изкуство, културен обмен в тази област и популяризиране на родопската каба гайда, мотивиране и подкрепа на младите изпълнители. Събитието няма конкурсен характер. Очаква се срещата на изпълнители и публика да създаде празник, а професионалното общуване между инструменталистите да укрепи връзките им и да провокира нови идеи.

За участие са поканени изпълнители на двата вида български гайди – каба и джура. На сцена ще се чуят индивидуални, камерни и оркестрови изпълнения на професионални и любители музиканти – българи и чужденци. Рамката на изпълненията е широка: автентичен фолклор, обработен фолклор и различен тип музициране, което извлича нови стойности от богатството на българския фолклор.

Първият национален събор премина при изключително голям интерес. Изявиха се на сцената над 300 участници, гайдарски състави, оркестри, дуети, майстори и начинаещи.
В дните на Втория национален събор на гайдата ще се чуе сборен гайдарски оркестър, чийто ядро е оркестър „101 каба гайди“. Със свои изпълнения ще се представи Ансамбъл „Борика“ при НЧ „Пробуда-1903″ – с. Стойките, създаден от Апостол Кисьов.

ПРОГРАМА

14.09.2019 г.

11:00 часа, Паметник на Апостол Кисьов
Гайдарско дефиле и поднасяне на венци и цветя

11:30 часа , Сцена в местността Потока
Откриване на събора
Участват: Ансамбъл “Борика” при НЧ “Пробуда-1903” – с. Стойките и
сборен гайдарски оркестър

12:00 часа, Сцена в местността Потока
Изяви на участниците в събора
Школа за начинаещи гайдари

18:30 часа, Сцена в местността Потока
Концерт на Академичен фолклорен ансамбъл при АМТИИ „Проф.Асен Диамандиев” –Пловдив с гл. художествен ръководител проф.академик Милчо Василев, хореограф гл.ас. д-р Стефан Йорданов

19:30 часа, Сцена в местността Потока
15 години „101 каба гайди” при НЧ „Христо Ботев”-Смолян, концерт на оркестъра с ръководител Костадин Илчев

15.09.2019 г.

9:30 часа, НЧ „Пробуда-1903” –с-Стойките
Представяне на сборника „Апостол Кисьов и оркестър „Сто каба гайди”

11:00 часа, Сцена в местността Потока
Изяви на участниците в Събора
Школа за начинаещи гайдари

14:00 часа, Сцена в местността Потока
Закриване на Събора
Участват: Ансамбъл “Борика” при НЧ “Пробуда-1903” – с. Стойките и
сборен гайдарски оркестър

www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

На 87 годишна възраст почина тракийският гъдулар Атанас Палазов от село Паничери, Хисарска община.

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

На 87 годишна възраст почина тракийският гъдулар Атанас Палазов от село Паничери, Хисарска община. Един от дългогодишните инструменталисти в битовия народен оркестър на Радио Пловдив през 70-те години.

Оставил многобройни записи във фонда на радиото с оркестъра и народните певици Тинка Нейчева, Иванка Иванова, Желязка Бочукова и други. Поклон пред паметта му!

Николай Чапански
„Фолклорен Хоризонт“

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

42 години Виевската фолк група на музикалната сцена

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Виевската фолк група вече 42 години творят родопски фолклор и го разпространяват из страната и чужбина.

„Радвам, се че срещата ни се случва точно тук на Рожен, от където съм започнал през далечната 1970 година. Тогава съм бил много малък, с един голям акордеон. Тогава свирехме по три дена тук на Рожен. А оркестъра е създадена по-късно, през 1977 година. Вече 42 години сме на тая сцена. Никога не сме пропускали Роженския събор“, разказва ръководителят на групата Емил Узунски.

Стила на свирене на Виевската фолк група е известен не само в нашата страна, а по Европа и целия свят.

Аз съм завършил в първия випуск на музикалното училище в Широка лъка. Тогава беше забранено да се свири на акордеон, защото се водеше класически инструмент и аз свирех на кавал, но на кавал трудни ми се свиреше. Бягал съм и съм се крил от учители и директори, за да свиря на акордеона, разказва още Емил Узунски.

В училище, изправен пред картата на България Узунски трябвало да посочи къде е неговото родно село Виево, но не го открил и съучениците му са го подигравали.

Години по-късно Виево се прочу с Виевската фолк група и така стъпи на картата на България и всеки знае за него, разказва ръководителят на групата.

Виевска фолк група с пъстър хоровод от песни и гласове. Солистите на състава Нели Узунска, Димитрия Николова и Стефан Мерков. Заедно с групата подготвят нов хоровод и още една народна песе от родното село на Стефан Мерков – Старцево, които се очакват да излязат през септември.

Божидар Чолаков
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Румен Родопски отбеляза 76 житейски години

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Народният певец Румен Родопски на 9 септември отбеляза 76 житейски години.

Той е роден 1943 година в село Треве, община Баните. Днес селото наброява едва 40 жители. През 50-те години на миналия век е имало масово изселване от района на Баните, певецът се преселва със семейството си в карловското село Христо Даново.

През годините родопският певец е отбелязвал рождените си дни с празнични концерти в Културния ден в Карлово, канени са били приятели, роднини и близки, почитатели на българския фолклор и негови почитатели. Като е изпълнявал най-хубавите си авторски песни, като „Юначе лудо и младо“, „Каматна бела девойко“ и други.

Румен Родопски казва, че от както се помни все пее. Още от 10-12-годишен, когато пасял стадата из родопските поляни творял песните и мелодиите.

И днес изпълнителя се връща назад в спомените си за родното място, за Родопите.

Никога няма да забравя Родопите. Често ги сънувам, много си ги обичам, липсват ми! Обаче какво да правя, живота така се е случил, да живея тук. Точно от тази носталгия по Родопите, аз имам не малко авторски песни. Всеки ден си спомням за Родопите, за живота, за моя роден край и хората, за големите ливади дето сме косили, за градините, който сме работили.

Тъжно му е, че няма кой да наследи неговото творчество. Опитал се е да го предаде на децата си, но не се е получило, разказва изпълнителят.

Румен Родопски и днес не спира да твори песни.

Дори и сега си пиша текстове. Винаги искам да покажа нещо което не се е чувало. Сега на 9 септември навършвам 76 години и въобще не мисля да спирам. Това ми е живота. Ще продължавам да пея и творя, разказва родопският изпълнител.

За известно време Родопски преподава фолклор в университета на Сиатъл. При заминаването си от града е изпратен с голям заключителен концерт и обявен за почетен гражданин на Сиатъл, а 17 януари е обявен за празник на българския фолклор.

През май 2006 г. той е обявен за почетен гражданин на смолянската община Баните по случай 35-годишната му творческа дейност.

Божидар Чолаков
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Новият творчески сезон на ФА „Родопа“ ще бъде посветен на 60 години от създаването му

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Ръководството на ФА „Родопа“ оповести днес пред медиите приоритетите му преди началото на новия творчески сезон.
Главният художествен ръководител Адриан Петров посочи, че той ще бъде разделен на две части.

Първата ще бъде посветена на продължаващото национално турне на спектакъла „Невястата“, само след ден ще гостуваме в Ивайловград, където също ще представим постановката. Заедно с това ще започнем работа по новия спектакъл на ансамбъла „Нощ на фолклора“, посочи Петров.

Втората част на сезона ще бъде свързана с отбелязването на 60-годишния юбилей на ансамбъла, който е създаден през 1960 г.

Цялата година ще премине под това мото, което е свързано с Родопите, за да покажем красотите на родопската песен, родопския фолклор и инструменти, обясни Петров.

Той уточни, че заедно с директора на ансамбъла Сийка Василева и всички колеги си поставят доста амбициозна задача – да покажат новите гласове и новото звучене на ансамбъла и всичко това в симбиоза с Общинския духов оркестър, които са част от голямото семейство на ФА „Родопа“. Това са част от творческите задачи, които ръководството си е поставило.

Ансамбъл „Родопа“ има своето уникално място в българското изкуство и той го заслужава, защото го е защитил по един непреходен и категоричен начин, заяви още гл. художествен ръководител на културната институция.

ФА „Родопа“ се утвърди като една емблема, въпреки трудностите, които са ежедневни и заедно трябва да преодоляваме, каза при откриването на новия творчески сезон зам.-кметът Марин Захариев.

По думите му с правилното управление, с подходите, които са били възприети, като цялостното менажиране, спектакли, осигуряването на автобус, показват че това може да бъде една структура по-различна от тази преди години. Захариев допълни, че през следващата година подобаващо ще бъде отбелязан и 60-годишния юбилей на ансамбъла.

Фактът, че той има участия в различни градове и хората от няколко години питат и се интересуват от дейността му, показва че ансамбълът е нужен на Смолян и Родопите. Трябва да го възприемаме като общородопски ансамбъл, като ансамбъл на планината. Колегите от останалите общини в областта също трябва да го ползват и да го чувстват като нашия родопски ансамбъл, посочи Захариев.

Той каза, че една от основните причини Роженският събор тази година да е имал такъв голям успех е приносът на ансамбъла. Захариев увери, че община Смолян ще продължава да помага на ансамбъла и заедно ще вървят напред.

Петров благодари на община Смолян и на всички от ФА „Родопа“ за изминалия творчески сезон, през който той е достигнал до най-високите върхове на музикалното и танцово изкуство.
Ансамбъл „Родопа“ е една институция, която е създала големи имена в българското изкуство и е пренесла през годините онова, което нашите деди са ни оставили като наследство, а именно невероятното фолклорно богатство на тази магнетична планина Родопа, каза в заключение Петров.

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

130 певци, танцьори и кукери представят фолклора на Тракия

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

 

Финалният концерт по проекта на СУ „Св.св. Кирил и Методий” ще бъде на 11 юни на площад „Стефан Стамболов“

130 певци, танцьори и кукери ще се качат на сцената на финалния концерт по проекта „Среща с фолклора на Тракия“, за да пресъздадат автентични обичаи и ритуали от Южна България. Заключителното събитие, което обединява ученици от СУ „Св.св. Кирил и Методий“ и  състави от Цалапица, Стамболийски и Сушица, е насрочено за 11 юни от 19 часа на площад „Стефан Стамболов“.

Как се съхраняват песните, танците и обредите от Тракийската етнографска област. Това си поставиха за цел да проучат момчета и момичета от професия „Танцьор” и профил „Изкуства” на СУ „Св.св.Кирил и Методий”. Ученици между 8 и 12 клас, начело с преподавателите си по хореография и народно пеене, изследваха регионалните традиции  и обичаи, съвместно с читалищата в Цалапица, Стамболийски и карловския квартал „Сушица”.

Проучването им бе в рамките на проекта „Среща с фолклора на Тракия”, който се реализира с подкрепата на Фондация „Пловдив – Европейска столица на културата”. Една от целите е учениците да натрупат сценичен опит, а едновременно с това в малките населени места да бъдат реализирани концерти, които популяризират разнообразието от тракийски обреди, обичаи, музика и танци.

На таланта на учениците и на самодейните колективи от читалищата партньори по прокта вече се насладиха жителите на Стамболийски, Цалапица, Асеновград и Сушица. Най-напред певци и танцьори  представиха „Куди” – обичай, който се изпълнява от коледари, обикалящи из селото.

След това пресъзддоха Трифон Зарезан с избор на Цар на виното, кукерските игри за Сирни Заговезни, Лазаруване, Гергьовден и фрагмент от Тракийска сватба – забулването на булката с плътен червен воал против уроки и веселбата в моминската къща с нейните приятелки.

„Избрахме като партньори читалище „Светлина” в Цалапица, „Никола Вапцаров” в Стамболийски” и „Васил Левски” в Сушица, които са се заели да пазят и разпространяват българския фолклор”, обясни един от ръководителите на учениците по проекта и народен изпълнител Здравко Мандаджиев. Негова заслуга са и обработките на някои от песните в спектакъла.

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Ансамбъл “Тракия“ – магията да отдаваш сърце и душа на сцената (Фотогалерия)

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

81 артисти – танцьори, певици и музиканти, 84 костюма, 17 народни инструмента, час и половина вълнуващо пътешествие в света на фолклора – това накратко е поетичният спектакъл „Земята на Орфей” на ансамбъл „Тракия”, който пловдивчани и гостите на града наблюдаваха днес, 27 май 2019г.,в Дома на културата „Борис Христов”.

Продължете да четете Ансамбъл “Тракия“ – магията да отдаваш сърце и душа на сцената (Фотогалерия)