Да запазим уникалния български фолклор!

Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка организира първия конкурс „Широка лъка пее, свири и танцува“. Той ще се проведе на 20 и 21 април и цели да се съхрани и популяризира уникалността на българския музикален и танцов фолклор, съобщава Стоянка Тенова, директор на училището с 46-годишна история.

Да запазим уникалния български фолклор!

Четири нови песни записа за фонда на Националното радио солистката на ансамбъл „Тракия“ Дарина Славчева Славова, която съвсем скоро ще ни зарадва и с нов албум. Той ще бъде посветен на 20-годишната музикално-творческа дейност на певицата.

Новите записи са осъществени с оркестъра за народна музика на БНР по обработка на Георги Андреев, диригент на националния ансамбъл „Филип Кутев“, чийто стил на музициране се отличава и е чест за всеки изпълнител да работи с него.

Сред новите записи на Дарина Славчева Славова е безмензурната песен „Че са се събрали, събрали“, в която е възпят Ангел войвода, останалите са хороводни.

В годините досега тракийската певица е записала общо 110 непопулярни тракийски песни, които е издирила от възрастни хора сама. Една част от тях са включени в албумите „Запей ми песен“ и „Тракийско злато“. По препоръка на голямата тракийска певица Вълкана Стоянова в един от албумите си включва и нейната песен „Панайот Бойка думаше“.

На 11 май в град Стралджа ще се състои XI конкурс-надпяване „С песните на Вълкана Стоянова“ и Дарина Славчева ще е част от журито.

www.marica.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Роженски събор ще има тази година и събитието вече е включено в Националния културен календар, съобщи на специална пресконференция кмета на Смолян Николай Мелемов. Община Смолян остава организатор на фолклорната част на Рожен 2019.

Съборът на народното творчество и животновъдство ще се състои от 19 до 21 юли, а организатор е сдружение „Рожен – наследство в бъдещето“, предаде БТА.

След 2015 г. традицията на Роженския събор с над век история е продължена като празник на фолклора, народните занаяти и животновъдството като поминък на Родопите.

Във фестивалната програма на събитието е включен Национален фолклорен конкурс за певци, инструменталисти, народни танци, обичаи и словесен фолклор. Съборното надпяване и надиграване ще бъде на 4 сцени на Роженските поляни.
www.marica.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Има хора, които, като че ли още по рождение носят в себе си едно непреодолимо вътрешно влечение, един дълбок силен порив. Ревниво го пазят с години, за да го превърнат в смисъл на живота си. За народната певица Мита Стойчева това е стремежът към песента.

Потомка на певчески род, представителката на северняшката школа в народнопесенното творчество Мита Стойчева (22 март 1909 – 20 август 1976) се ражда в село Мекиш (днес Обединение), Великотърновско. До 30-годишната си възраст живее в родното село, където битието е тежко и трудно. Работи и пее. Ражда и отглежда децата си. Селската работа и недоимъкът не са в състояние да прекършат любовта ѝ към народната песен, напротив, тя пее навсякъде – и в къщи, и на нивата. „Колкото ми бе по-мъка, толкова повече пеех“ – спомня си тя.

Първото си признание получава пред селската публика. През 1939 г. на един голям събор във Велико Търново, по настояване на съселяните си, Мита плахо се изкачва на състезателния подиум, пее и спечелва първа награда. Заедно с нея печели и сърцата на хората. Заваляват поздравителни писма от цялата страна – от селяни и работници, писатели и композитори.

През 1940 г. правят първия запис на песните ѝ от фирмата за грамофонни плочи „Микрофон“. Две години по-късно Мита Стойчева пее за първи път в Радио София, където става редовен сътрудник. Започва и изпълнителската си дейност в съставите на Българската концертна дирекция. Премества се да живее в София и бързо се утвърждава като търсена и обичана народна певица. Издателство „Български писател“ през 1953 г. издава книга с нейни песни, озаглавена „Гукнали сиви гълъби“.

През 1954 г. създава певческата група „Наша песен“, която разнася популярността на българския фолклор както в България, така и зад граница. Изнасят над 5000 концерта. Сърбия, Чехия, Германия са само част от посетените страни. В „Наша песен“ освен Мита Стойчева се включват и известните народни изпълнители Лалка Павлова, Славка Секутова, Ика Стоянова, Радка Кушлева, Борис Машалов и Борис Карлов – акордеон. Това са първите изпълнители, посланици на българската народна песен в чужбина.

Природата е дарила Мита Стойчева с мощен, издръжлив и в същото време много нежен, топъл глас. Еднакво ѝ се отдават както бавните, така и игривите мелодии. Записала е над 500 северняшки песни, от които 400 са запазени в златния фонд на българската народна музика – фонотеката на БАН. Тя е певица-творец, умее да претворява и текст и мелодия.

Така и сама създава редица песни, като „Изпровикна се Стоянка“, „Дена из двори ходеше“, „Писнали са ми, писнали“, „Димчо керванджия“. Много обичани са нейните изпълнения на „Диляна мома хубава“, „Кавали свирят в усои“, „Мари Златунке“, „Лиляно ле“. Но като че ли най-силно вълнуват незабравимите ѝ „Гукнали сиви гълъби“ и „Авлига пее в градинка“, защото литват от устата ѝ като лекокрили птици. Силният ѝ специфичен глас увлича слушателите с волния си полет, с лудата си игра, с кротката си мечтателност.

Златният фонд на Българското национално радио пази свидните спомени на двама народни изпълнители за темперамента и певческите способности на Мита Стойчева.

Освен песенното си творчество, Мита Стойчева завещава на поколенията предаността си към народната песен. Ето какво споделя: „Хубавата мелодична песен, съдържателният текст ме вълнуват така, че сълзите напират в очите ми. Но песента не иска само да я изпееш, трябва да заживееш с нея, тя да ти стане обична като собствените рожби!“
За цялостната си дейност певицата е удостоена с орден „Кирил и Методий“, а в родното ѝ село издигат бюст-паметник.

www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Дълги години заедно с прочутия квартет „Сестри Кушлеви“ тя радваше хората от страната и чужбина с магията на българските фолклорни песни, които обработваше и изпълняваше.

Плеяда талантливи певци, виртуозни инструменталисти, диригенти и композитори израснаха като нейни възпитаници от Средното музикално училище в Широка лъка, на което тя беше директор.

Поклон пред паметта й!

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Кера Станкова: От селските седенки и попрелки научих песните и ги запях

Кера Станкова тази година отбелязва 88 години. Тя е родена в село Воденци, община Стамболово в семейство на бежанци от Беломорска Тракия. Тя казва, че наследила пеенето от баща си, а дарбата развила сама.

От селските седенки и  попрелки научих песните и ги запях. Където ѝ да чуя песен, я записвах в една тетрадка и така съм ги учила. На нивата докато си жънехме с майка, дочух от нейде стара жена да пее. Оставих сърпа и тръгнах да търся от къде идва песента, разказва Кера.

Снимка: Личен архив

Баща ми пееше стари тракийски песни. Моят род е от Беломорска Тракия, от село Сачанли. От това Сачанли, дето е изгоряло! 

Майка е била на девет месеца, когато е останала сираче. Башибозука дошъл посред нощ и запалил селото. Дядо Ставро и баба Милка са тръгнали да бягат, към България, към Арда. Там била границата. Тъкмо стигнали до Арда и от среща башибозука се появил и като стреляли улучили и баба, а майка ми е била на гърба ѝ. Арда мътна и кървава е текла, както се пее в песента днес. Разказва историята на дядо си Ставро Кера Станкова.

През 1949 година Кера Станкова се омъжва за военен, родом от Аврен, но службата му била в Кърджали. През годините поради служебните му задължения са се местили да живеят в Момчилград, а след това пет години живеят в Подкова и отново се връщат в Момчилград.

През 1950 година на едно новогодишно тържество на военните Кера Станкова изпълнява няколко песни, където е забелязана от командира на поделението в Момчилград. Той ѝ предлага да направят подбор на всички жени на военните и да съставят женски хор от съпругите на военните, а тя да бъде ръководителка. Така започва да се занимава по-сериозно с пеене.

След като създадохме военния хор, тръгнахме по окръжни прегледи и участия в страната – София, Копривщица, къде ли не. Където идехме все съм взимала златни медали от Копривщица, от Илиева нива, от Маджарово, разказва 88-годишната певица.

Обичам да пея бавни, тежки песни. В Маджаров когато бях, плаках и пях, тази песен за село Сачанли. Що стари хора имаше, прави станаха и всички плакаха, защото са били от това село Сачанли, спомня си народната певица.

Кера Станкова на сцена, на гайдата Васил Станчев Снимка: Личен архив

Кера Станкова е спечелила уважението и признанието на момчилградчани и всички тракийци от Източните Родопи, и не само. Тя е участвала на тракийските събори в Кърджали, Маджарово, Ивайловград. При всеки празник в Момчилград е взимала участие. На един от празниците по повод Байрям Кера излиза на сцената и изпълнява турска народна песен от Беломорието с което изправя на крака цялата публиката.

www.bnr.bg
Божидар Чолаков

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Гайдата съпровожда всеки местен празник, инструментът е музикалната емблема на града

Музикалната култура на Алтън Калофер

Ако проследим историческото, икономическото и културното развитие на Калофер в миналото, ще открием някои явления, свързани с днешното състояние на неговата музикална култура. Редица събития в града променят живота на хората и местните традиции. В периода на Българското възраждане материалното и духовното богатство дава възможност за развитие на занаятите, търговията, просвещението. Калофер израства като важен търговски центъри се превръща в огнище на възрожденската култура.

Нарастващият брой на учителите изиграва значителна роля – засилва се интересът към литературата, театъра и западноевропейската музика. В капиталния труд „Калофер в миналото” (1707–1877) историографът Никола Начов пише: „Оркестър съставяха калоферските свирачи Димитър Баларев (виолист и певец), братя Божкови с цигулки, Лазар Тюлев с физармоника и др.

Репертоарът им включваше мелодии на съвременни сантиментални любовни песни, нови бунтовнишки, па и един мотив от „Травиата”. Със своя възрожденски дух градът привлича вниманието на преселници, основно от близките селища (Карлово, Сопот, Васил Левски, Сушица, Казанлък), както и от Пиринския край (Банско, Разлог, Долен, Крушево).

В тази връзка имаме основание да считаме, че Калофер е селище, където проникват градско-възрожденската култура и селския бит. Тяхното взаимно преплитане оказва влияние върху празниците, обичаите и музикалното мислене. След Освобождението селските традиции постепенно изместват градските културни практики. Оформя се един интересен репертоар от песни и инструментални мелодии, изпълнявани с най-предпочитания от калоферци инструмент – гайдата.

Репертоарът
Никола Начов информира: „Като извадим преселниците и техните потомци, всички други калоферци са с хайдушки корен. Имаше много местни и външни народни песни (в Калофер се правеха много такива), интересни обичаи и обреди при раждане на дете, при годеж, сватба и пр.“ По отношение на местния музикален репертоар можем да очертаем няколко типа песни и мелодии, които се изпълняват по различни поводи: традиционни, според обредно-празничния календар – коледарски, на „парен петел”, за „ходене на бук”, по време на сватбената процесия, попътни игри, на празничните мегдански хорà и др.; съвременни маршове, химни, апотеозни песни за възхвала на хайдуството, авторски в градско-възрожденски стил.

Преселничеството в Калофер силно е повлияло върху песенния репертоар и по отношение на метроритмиката, като преобладават песните в неравноделени размери. Такива са „Заигра хоро голямо” (5/8), пренесена от с. Васил Левски, песен за Пева Брайкова (7/8 А), „Бачо Никола” (7/8 Б), срещат се в 8/8, 9/8, както и в смесени размери. Най-добрите музиканти с импровизаторски способности развиват хороводните мотиви, свирнята им събира хороиграчите, създава настроение.

Гайдаржийството
Предполага се, че гайдарджийството навлиза в подбалканския град чрез преселници (такъв е Васил Гайдаджият от с. Митиризово) и се установява като местна традиция, особено с развитието на животновъдството. През първата половина на ХХ век майсторството на калоферските гайдари набира широка популярност, изпълненията им попадат във фокуса на грамофонната индустрия, радиото и музикалната фолклористика.

От тогава датират и най-ранните звукови документи. Първите откриваме в личната колекция от грамофонни плочи на Лари Вайнър (САЩ) – записи на Слави Велев Дерменджиев (гайдар и певец), издадени от грамофонната фирма „Фаворит рекърдс” (1911). Бай Слави, както са го наричали, е първият гайдар, засвирил „на живо” в програмата на държавното Радио София през януари 1936 г. В средата на миналия век фолклористката Райна Кацарова записва „на терен” друг изявен гайдар – Фальо Васильов Цвятков. Славата на калоферските гайдари бързо нараства.

Благодарение на изпълнителската си активност, звукозаписната дейност и медийните изяви те извеждат местния музикален диалект в надлокални пространства,достигат нови публики. И днес гайдата е скъп за калоферци инструмент. Потомствени музиканти усвояват гайдарския занаят в семейството, уменията се предават от баща на син, от дядо на внук.

Животът ни е музика: Марин и Пейо Христови
Сред най-възрастните музиканти в Калофер е 72-годишният Марин Христов. Пет поколения в неговото семейство са наследници на старата гайдарска традиция. Учи занаята от баща си, известен в миналото като Пейо Гайдаджията. „От детството съм закърмен с гайдата. Дядо ми Христо свиреше на гайда и кавал, баща ми беше най-добрият гайдар за времето. Тръгнахме заедно по сватби и до днес продължавам да свиря, обичам този инструмент.

Синът ми Пейо се запали от малък, с голям мерак започна да свири. Внукът Марин също е музикант – свири на гайда и кларинет като нас. В дома ни винаги звучи музика, разказва Марин Христов. Първите мелодии, които разучавах бяха на калоферски песни. Всички ги знаят и изпълняват до ден днешен, продължава синът му Пейо. – Аз съм четвърто поколение музикант в рода ни. Първоначално с дядо ми и баща ми, после ходих на уроци в школата на Христо Шопов към читалището. Завърших музикалното училище в Котел при Диньо Маринов и Кольо Софенков. Така започна моят път като професионален музикант.“

Недялко Тонев: Във всяка калоферска къща има по една гайда
Музикалните фамилии в Калофер не са изключение. Следват ли традицията младите? Недялко Тонев свири заедно със синовете си Христо и Антон (11 и 13 г.): „Когато има желание всичко се постига, а те определено имат. Репетират основно в къщи, посещават и школата в читалището. Започнах да свиря още от трети клас. В моя род прадядо ми и дядо ми са били добри песнопойци, знаели са много калоферски песни. Тук във всяка къща има поне един гайдар.

В последните години се забелязва голям интерес към гайдите, много от децата в града започнаха да се обучават в читалището. Калофер е уникален по свой начин град и традициите, които са останали от едно време, са характерни само за това селище“.
Въпреки модерните механизми на обучение и способите за усвояване на инструменталния стил и репертоар, гайдарджийството в Калофер остава една от най-старинните жизнени форми на местна изява, а градът – своеобразен център на гайдарската традиция в Подбалкана.

www.bnr.bg
Мирослав Василев
Снимки: Георги Стоянов

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Традиционната инструментална танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хорaта в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци.

Да запазим уникалния български фолклор!

50-тото юбилейно издание на фолклорните празници “Славееви нощи“ се открива на обновената сцена в парк „Славеева река“ в Айтос тази вечер. В двата конкурсни дни на фестивалната сцена ще излязат близо 3 хиляди танцьори, музиканти, певци и състави от всички фолклорни области в страната.

Славеевият химн ще постави началото на тридневните фолклорни празници, които честват юбилей тази година. 32 танцови състава, 5 ансамбъла, 94 певчески групи , инструменталисти, дуети и 93-ма певци ще участват в конкурсите на „Славееви нощи“. От 2002 г. няма възрастови ограничения за участниците в 5-те конкурса.

Сцената е обновена по проект на община Айтос и е готова да посрещне гостите. Проф. Елена Кутера директорът на фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ отново е председател на журито. Още една важна годишнина ще бъде отбелязана на празниците – навършват се 115 години от рождението на композитора Филип Кутев, който е патрон и вдъхновител на фолклорния фестивал.

www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Музикалният проект на Радио Благоевград „Con amore“ (Постой, почекай, Сънчице) съдържа произведения на композитора Петьо Кръстев. Концепцията за преплитане на старите фолклорни инструментални и вокални стилове в модерен авторски почерк се оформя в продължителен период от време и е резлутат от работата върху различни творчески платформи.

Голяма част от произведенията в албума са свързани с мащабни проекти под формата на спектакли, където музиката, наред с хореографията, е част от специфичната творческа фабула: „Бой се отвори“ – музика към спектакъла на Ансамбъл „Пирин“ – „Старо имане“; „Кой си нема пушка, тука нека дойде“ (Македонска картина) – музика към спектакъла на Ансамбъл „Българе“ – „Осмото чудо“, с награда „Златна муза“ за оригинална музика към хореографска постановка на Асоциацията на хореографите в България; „Шибил“ – музика към театрално-танцовия спектакъл на ДТ „Сава Онянов“ и ФТТ „Найден Киров“ – Русе; музика към спектакъл „Полъх от миналото“ на Ансамбъл „На мегдана“; музика към постановки на Студентския фолклорен ансамбъл към ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Други от произведенията („Църна се чума зададе..“) са създадени като музика към документални филми – „Още ли бродиш“, „1014 последната година на Самуил“, „Десницата на Свети Иван“ – продукция на БНТ.

Пречупена през индивидуалния творчески мироглед, старата локална и регионална музикална традиция получава нов актуален и съвременен облик.

Всички музикални произведения са записани в Музикално-продуцентския комплекс на Радио Благоевград.

www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Родопската певица Мария Радева отпразнува юбилейните 75 житейски години тази пролет. Не ги крие, защото са изживени достойно в съзвучие с красивите народни песни. Така е, защото зад гърба си има близо 35 години изпълнителска кариера, която започва от сцената на ансамбъл „Родопа“ в Смолян и завършва в редиците на ансамбъл „Пазарджик“.

Мария е родена в смолянското село Габрица на 31 март 1943-а и още в детските години се откроява като талантливо дете с усет към песента. Заспивала и се събуждала с магичния звук на родопската кабагайда и сладките свирни на дядо си Тодор Печилов.

Той бил един от първите гайдари в прочутия оркестър „Сто каба гайди“, създаден от Апостол Кисьов преди повече от половин век. Отива си от този свят на 93 години, а през целия си живот не е вкусвал чесън, за да не вмирише гайдата си. Тя била неговото богатство.

На 16 години Мария Радева напуска родното си Габрица, за да стане солистка в новооткрития смолянски ансамбъл „Родопа“. Все още помни датата 15 февруари 1960 г., деня на основаването на ансамбъла. Първото му име било „Родопа пее“.

Благодарна е на баща си, който я изпратил от селото към града с думите: „Върви да си изкарваш льосно ляба“. Защото за родопчанина пеенето е „льосна работа“, всички пеят. Трудно било за тях копането и изхранването на многото челяд.

Работата в ансамбъла била най-големият университет за Мария Радева. Научила се на сценично поведение, натрупала репертоар, издирила стари и нечувани песни от родния си край.

Там на сцената се запознава с младия хореограф Георги, залюбват се и създават семейство. Налага се по семейни причини да напусне ансамбъл „Родопа“ и да заживее в Пазарджик. Така от 1971 г. е приета в ансамбъл „Пазарджик“ с ръководител по това време Любен Ботушаров.

„Що сълзи съм изплакала, че напускам Родопите! Тъгувах за планината, в която съм родена, за хората, за песните, всичко ми е мило там“, казва певицата и очите се изпълват със сълзи.

Първите професионални записи за фонда на националното радио прави през 1973 г. Записва общо 16 песни, ала репертоарът наброява над 200. Една от първите, която регистрира в свое изпълнение, е „Сорши се моме твоето левтеруване“, останала като мил спомен от нейните родители.

„Има стойности на този свят, които не могат да бъдат разрушени“, казва мъдро Мария Радева. Те крепят човешкия дух и му дават сили да се пребори с изпитанията. Родопската песен и музика са част от тези стойности. Да съхраним душевността и културата на българския народ е каузата ни сега. Песента е тази, която помага да съществува пълноценно, да живее по-леко и да преодолява трудностите в живота.

Николай Чапански
www.marica.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

С хляб и сол бяха посрещнати в Силистра хористите от холандския хор „Чубрица“, които тази вечер имат концерт в Художествената галерия на града.

Хорът изпълнява само българска народна музика. За тринайсетте години от създаването на колектива, носещ името на известната подправка, са разучени между 150 и 180 песни и 30 от тях са в активния репертоар. В хора, който работи в Амстердам, пеят хора с различни професии и социално положение. Средната възраст на хористите е около 50 години.

Холандците поддържат връзки с български художествени колективи, диригенти и композитори. Хорът е участвал в „Нова българска музика“, изнасял е самостоятелни концерти в България. През тази година участва в Международния хоров фестивал в Балчик.

www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Фолклорен концерт „Севера в Тракия“ е съвместен проект на професионален ансамбъл „Тракия“ – Пловдив и Северняшки ансамбъл за песни и танци „Иван Вълев“ – Плевен.

Събитието ще се проведе на 30.05.на  Античен театър – Пловдив от 19:30ч.

Билетите за фолклорния концерт са от 12 до 20 лв.и се продават на касата пред община Пловдив; в Градския дом на културата „Борис Христов“; и в мрежата на eventim.bg

www.filibe.com

Талантливите танцьори и музиканти от фолклорен ансамбъл „Тракия“ подготвят нов премиерен спектакъл, който ще бъде представен на 28 май 2018 г., от 19 часа в Дома на културата „Борис Христов“.

В тазгодишната творческа програма, именитият ансамбъл е подготвил  и няколко съвместни концерта с други големи фолклорни състави от страната на сцената на Античен театър.

„Земята на Орфей“ е спектакъл по проект, спечелен към Национален фонд „Култура“, работата по който започна непосредствено след излизане на резултатите от конкурса в края на декември 2017 г.

„Това е един спектакъл от нашите земи – централни и западни Родопи, включително и Тракия, там където се смята, че Орфей е имал най-силно въздействие. Възстановява се и един от танците по хореография на проф. Кирил Дженев, който не е изпълняван от много години. Танцът е поставян за последно през август 2009 г. във връзка със българо-италиански проект за Орфей, по който водещата страна е Италия. Този танц ще бъде представен на 28 май, заедно с другите премиерни танци в спектакъл от 80 минути“, разказа за Дарик ръководителят на фолклорен ансамбъл „Тракия“ проф. Даниела Дженева. След премиерата в Пловдив „Земята на Орфей“ ще бъде представен в Белоградчик. Според условието на проекта, концертите са безплатни.

На 30.05.2018 г. е концертът на ансамбъл „Тракия“ и Северняшки ансамбъл „Иван Вълев“ гр. Плевен, на 06.06.2018 г. –с Академичен ансамбъл към АМТИИ, ансамбъл „Седенчица“, ансамбъл „Иглика“, ансамбъл „Слав Бойкин Раковски“ и на 23.08. 2018 г. – Концерт на ФА „Тракия“ по повод закриване на Spirits Selection by Concours Mondial de Bruxelles, на който ще присъстват гости от целия свят.

В края на юни, на ансамбъла предстои пътуване до Белгия и до град Реймс във Франция за участие в два от най-престижните фестивала, които празнуват тази година юбилеи. Фолклорен ансамбъл „Тракия“ е поканен като почетен гост.

www.filibe.com