В днешната модерна музикална среда все по-рядко срещаме изпълнители, които се придържат към тясно регионален певчески стил и репертоар – характерен белег на фолклорната ни култура.

Различни обстоятелства обясняват причините за постепенното отдалечаване на народния музикант от традиционните изпълнителски форми – тема, която разглежда основно музикалната фолклористика.

Младата северняшка певица Николета Николова е пример за изключение на гореизложеното. И въпреки че с последните записи тя изневери на тетевенската песен, Николета не се отдалечава от музикалната традиция на своя роден край. С певицата от с. Гложене, Тетевенско, се запознах през 2009 г., когато направи първите самостоятелни записи в Националното радио. Последовател е на изтъкнатите певци от региона – Лалка Павлова и Марин Иванов. Трябва да отбележим, че в звукозаписната си практика тя не копира познати клишета, не подражава на популярни изпълнители, а се стреми да търси местни образци, които оформят певческата ѝ индивидуалност.

След звукозаписния дебют в БНР колегата Валя Божилова очертава няколко биографични щрихи: Николета Николова израства в семейство, където музикалните традиции се предават от поколение на поколение; учи в музикална паралелка в с. Черни Вит, докосва се до репертоара на Марин Иванов – учителят и човекът с голямо присъствие в артистичния ѝ живот. Неслучайно в първите си записи включва неговата песен „Малка мома“. Завършва музикалното училище в Плевен и Пловдивската музикална академия. Още като студентка е приета в женския народен хор „Космически гласове от България“, с който продължава да концертира.

Професионалната подготовка на Николета Николова дава възможност да развива таланта и певческите си умения. Разбира се, като всеки млад творец, музикалните експерименти не са ѝ чужди. В момента работи с гайдарски състав от Родопите и Дъбенската група – вокално-инструментална формация за народна музика. С групата от с. Дъбене, Пловдивско, записа три песни – авторска на Румен Начев и традиционни варианти от Плевенско и Русенско.

Независимо докъде се простират изявите на младата певица, нейната привързаност към фолклора на планинските селища от Тетевенско наблюдаваме в цялостната ѝ дейност. Интересът към тази култура не се свежда единствено до изпълнителските форми. Нещо повече – защитава магистърска степен върху диалектните особености на тетевенската песен, за която казва, че носи непознати белези на българщината.

Вярваме, че песните от Тетевенския край ще намерят нови слушатели и културни пространства, благодарение на талантливи и знаещи млади музиканти като Николета Николова – достоен съвременен представител на северняшката народнопесенна школа.

Мирослав Василев
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

С обич към децата, фолклора и радиото

Отбелязваме 90 години от рождението на изтъкнатия фолклорист, диригент и музикален педагог – д-р Михаил Букурещлиев. Напусна ни през 2018 г., но остави трайно присъствие в музикалното ни изкуство. Често казваше, че е връстник на Радиото. Цялата си професионална дейност отдаде на децата, фолклора и „Старата къща“.

Постъпва в редакция „Народна музика“ през 1953 г. По инициатива на Радио София участва в организирането на първите събори-надпявания (инициатори са Коста Колев и Георги Бояджиев) – идея, развита в национално движение за народно творчество. Михаил Букурещлиев работи като старши научен сътрудник в Института по музика (днес Институт за изследване на изкуствата) при БАН, където защитава докторска дисертация върху детския музикален фолклор.

Неговата най-голяма творческа рожба е детско-юношеският ансамбъл „Изворче“ към Националния дворец на децата в София – първият детски ансамбъл в България, който популяризира фолклора сред младежите. Основан от Букурещлиев през 1961 г., ансамбълът обединява всички изяви на народното изкуство – песни, танци, изпълнения на народни инструменти.

Едни от най-изявените музиканти, солисти на професионалните ансамбли, са възпитаници на „Изворче“, а по-късно и преподаватели в школата на състава. Заслуга за успехите имат дългогодишните ръководители: Михаил Букурещлиев (гл. худ. ръководител и диригент на хора), Михаил Йорданов (диригент на оркестъра), Рахила Петрова и Никола Колев (хореографи на танцовия състав).

В периода 1984-1988 г. Букурещлиев ръководи Държавния ансамбъл „Филип Кутев“. Забележителна е неговата научна и публицистична активност. Автор е на книги и сборници с народни песни, статии и студии в научни издания и периодичния печат. Известни заглавия са „Популярни народни изпълнители“ в съавторство с Елена Огнянова, „Златопръстия“, „Откак се помня, все пея“ (песни на Вълкана Стоянова), „Чародейката на Странджа“ (песни на Магда Пушкарова) и много други.

Със своята богата творческа, педагогическа, изследователска и обществена дейност Михаил Букурещлиев се нарежда сред ярките фигури в българската музикална култура.

Мирослав Василев
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Лекуват Христина Лютова в лондонска болница, бавят изписването й заради заразата.

Известната родопска певица Христина Лютова от месец е в интензивното отделение на Лондонска болница. За нея се грижи дъщеря й Мариана Павлова, която миналата година покори рекорд на Гинес и беше призната за най-нисък контраалт глас на планетата. Мариана от пет години живее и работи в Лондон, а след това при нея отива и майка й Христина.

Здравословното й състояние се влошава преди година и половина, когато й поставят пейсмейкър на сърцето, а преди месец е получила инсулт и е на легло в болницата в Кройдън. До седмица би трябвало да бъде изписана, ала поради взетите мерки с карантината около коронавируса ще се наложи още да остане в болница, съобщават нейни близки.

Гласовитата родопчанка Христина Лютова е на прага на юбилейната си 80-годишнина, която ще навърши тази пролет, и е една от първите певици в смолянския ансамбъл „Родопа“ заедно с Валя Балканска, Бойка Присадова, Васка Сариева и Младен Койнаров. Смолян е нейният роден град, където е останала сираче на 40 дни, а нейният дядо Георги Лютата е прочут комита, който се е бил за свободата на Родопите. Основателка е на уникалното каба трио „Родопея“, в което пее дъщеря й Мариана и Силвия Ненкова. По-късно с триото се изявява и Вергиния Овчарова, с която издава и компактдиск. На 6 май 1960 година тя е приета в редиците на ансамбъл „Родопа“ след прослушване на диригента Никола Кенов и Апостол Кисьов. Пяла е с най-известните родопски гайдари Димитър Петковски, Лазар Каневски, Стефан Захманов, Дафо Трендафилов и Михаил Калфов.

Обхождайки Родопите, Христина събира 435 автентични родопски песни и 50 от тях превръща в свой репертоар. Първите записи, които регистрира в Радио Пловдив през 1966 г., са на песните „Овенчо, вакъл гарагьоз“, „Добрик войвода“ , „Али паша е кондисал“, „Ирошил войвода“, н​о нейната визитна песен си остава „Планино, стара планино“. С тази песен е аплодирана бурно на роженските събори и хиляди концертни участия в страната и извън нея. През 1976 г. е удостоена със званието „заслужил артист“.

Преди години получава предложение за участие в хора на големите български гласове на Здравко Михайлов, чиито концерти са предимно в чужбина. ​Оттогава се установява да живее и твори в столицата, където 12 години е солистка на хор „Големите български гласове“. През 2007 г. фолклористката Руска Главчева издава книга за нея, озаглавена „Христина Лютова – живот, изпълнен с песен“. Слушатели твърдят, че това е родопската певица, която можеш да слушаш винаги с огромно удоволствие с нейния неповторим, широк и красив ​тембър алт.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Владимир Величков от 22 години се изявява в култовия оркестър „Канарите“, сам избира кавала още на шест

Известният кавалджия Владимир Величков  навърши юбилейните 50 години. Отпразнува ги скромно в тесен семеен кръг, защото така си е нарекъл след случка миналата година. Името му свързваме с тракийския оркестър „Канарите“, с който твори от 1998-а. Основател е на студентската формация „Жарава“ към ПУ „Паисий Хилендарски“, където преподава. Преди това 15 години Владо Величков е преподавател по кавал и в Музикалната академия в Пловдив и успоредно с това участва в различни и изключително интересни музикални проекти.

Почитатели на кавалджийското изкуство твърдят, че той е един успешен музикант, който успява да пали младите около себе си с народната музика. Всичко е постигнал с много упорит труд и ясни цели в изпълнителското изкуство.

„Тези дни около рождения ми ден успях да направя равносметка за всичко, което съм направил за тези 44 години, откакто държа кавала в ръцете си. Видях, че не е никак малко, а и амбициите за напред са много. Оказа се, че не минава ден, през който да не свиря, и то по няколко часа, казва със задоволство Владо.

На 6-годишна възраст в родния си Плевен хваща за пръв път кавала и по неговите думи съвсем случайно. Веднъж учителят наредил различни музиканти инструменти, кавал, гайда, тамбура, гъдулка и попитал: Кой на какъв инструмент желае да се научи да свири? Малкият Владимир избрал единствения инструмент от мъжки род – кавала, и той станал спътник в живота му досега. Пътят го отвел до Музикалната академия в Пловдив през 1992 г., където завършва специалност „Ръководство на народни състави“. А първата голяма награда идва от прегледа „Нова българска музика“, където е удостоен със специалната награда за изпълнител.

В този период половин година си търсил работа и изява в някой от народните сватбарски оркестри, ала всички, с които разговарял, му заявявали, че за кавал нямало място в тях. Благодарен е на композитора и преподавател по това време в АМТИИ Тодор Пращаков, който го включил в новосформирания оркестър „Веселина“, а след това го поканил и предаването „Който може, го може“ по БНТ с режисьор Ласка Минчева.

Неприятен е споменът му от първото участи в култовото предаване, което се излъчвало от Панаирни палати на живо. След дълги репетиции през целия ден дошло време за ефир, ала малко преди това колегата му Тодор Кортелев съобщил, че са разбили колата и са откраднати китарата му и костюма. Това бил единственият му костюм, от сватбата, нямал друг.

А Ласка Минчева била много взискателна към облеклото на музикантите. Положението спасил неговият кум, гайдаря Красимир Кондов, който след участието си веднага предоставил сакото си на Владо Величков и така с дънки, маратонки и сако под наем, изкарал първото си участие в „Който може, го може“.

След като името му нашумяло, получил покана от Атанас Стоев да свири в „Канарите“ и вече 22 години е в оркестъра. Бил е част от проекта на Веселин Койчев и е участвал във фестивала „Пловдивски джаз вечери“, както и във формацията „Балкански коне“. Неговият кавал звучи и в спектакъла „8-ото чудо“ на ансамбъл „Българе“.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Гордостта на ансамбъл „Орфей“ – 78-годишната Благовеста Пелтекова, е посветила 35 години от живота си на фолклорното изкуство.

78-годишната Благовеста Пелтекова от Чепеларе е най-дълголетната певица в местния фолклорен ансамбъл „Орфей“. Цели 35 години от живота си е посветила на фолклорното изкуство, но по стечение на обстоятелствата от млада се разминава с професионалната сцена и си остава самодейка. Основателят на оркестър „Сто каба гайди“ и един от първите ръководители на ансамбъл „Родопа“ Апостол Кисьов е братовчед на майка й. Много пъти я умолявал да постъпи в ансамбъла, но баща й категорично забранил. След това се омъжила и съпругът йсъщо не позволил да отиде в смолянския ансамбъл. Така си останала в Чепеларе, ала станала солистка на местната певческа група към читалището, която днес е прераснала в ансамбъл „Орфей“ с ръководител Илия Учиков.

„Зная над 320 родопски песни и съм ги събрала старателно в няколко тетрадки. Имам и много градски песни, защото в нашия край имаше доста групи, които ги пееха. Дала съм много стари песни на днешните млади изпълнители в ансамбъл „Орфей“ и дори ги изпълняваме по фестивалите в страната”, казва Благовеста. Имат много награди и винаги правят впечатление на публика и жури с участията си. От 1988 г. не е напускала читалищния живот в Чепеларе.

Редом с песните тя се е занимавала и с тежка стопанска работа в някогашното ТКЗС, после е била касиер-домакин в дом за деца и юноши, работела е в пощата и по хотели в Пампорово.

От края на миналата година е спряла да посещава репетициите на ансамбъла, защото живее далеч от читалището, а болките в краката не й позволяват да ходи. Със сълзи на очите казва, че сърцето й е в ансамбъла и запее ли в него, тъгата и черните мисли бягат. Не смее да запее вкъщи, защото скоро е загубила дете и сърце не й дава, ала ако младите хора от ансамбъла й помогнат да посещава репетициите, това ще й удължи живота.

Възрастната жена хвали младия председател на градското читалище „Родопска искра“ Ангел Николов, който го е преобразил само за една година. По негова идея във фоайето е устроена богата етнографска изложба и всичко от бита на родопчани в този край, която продължава да се обогатява.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

10 години от кончината на тракийския певец и дългогодишен солист на ансамбъл „Загоре“ Красимир Станев се навършиха на 5 февруари. А в началото на годината, на 9 януари – 65 години от рождението му. Станев е роден във видинското село Неговановци, ала свързва живота си с тракийските народни песни през 1973 година, когато е ученик в Музикалното училище в Котел. Бил в класа на известния певец Господин Колев от Сливен, а след това и на Йовчо Караиванов, който посочваше за свой духовен баща.

„В нашето семейство народни песни не се слушаха чак толкова много, а в родното ми село имаше голямо влияние от сръбско и румънско. Музикалната ми дарба идва може би от рода на дядо ми, защото неговият брат беше оперен певец, а 15 години беше секретар на гимназията в Мадан. Там известно време живееха и работеха моите родители, когато един ден в училището се получи обява, че се набират ученици за Музикалното училище в Котел. Набързо научих две-три песни на Кайчо Каменов – певец от нашия край, и кандидатствах с тях, разказваше в едно от запазените интервюта Йовчо Караиванов.

Завършва Музикалната академия в Пловдив, а през 1977 г. осъществява и първите си студийни записи в Радио Пловдив по обработка на Стефан Мутафчиев и Христо Урумов. Нова страница в живота на Красимир Станев са изявите му с десетки добри оркестри в Тракия, като „Орфей“, „Тракийски солисти“, „Хебър“, „Авлигите“, „Сакар“ и други. От 1983 г. е солист на ансамбъл „Загоре“ до последните дни на живота си през 2010 г. Успява да запише близо сто песни за фонда на националното радио.

Едни от най-известните му песни са: „Иван на Добра думаше“, Снощи станах сънен буден“, „Добри Дафинка думаше“, „Гледачът ходи из село“, „Над Неда хвърчат два гълъба“ и много други, които бяха събрани и издадени посмъртно от фонда на Радио Стара Загора през 2011 г.

Николай Чапански
www.marica.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Да запазим уникалния български фолклор!

Село Момчиловци е богато на музикални традиции, извор на самобитни изпълнители в Централните Родопи.

Момчиловските музиканти са признати майстори певци и свирачи не само в региона, но и по съборите за народно творчество, в медиите, на концертни участия. За познавачите на народната музика и изследователите на музикалния фолклор са познати изявите на Лазар и Костадин Каневски от първия събор-надпяване на Рожен (1961), кларинетистът Тодор Пичуров, талантливите певици Ангелина Никова и Мария Маринска, достигнали професионално развитие в Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Ангелина Никова, родена през 1933 г., е първата родопска певица на ансамбъл „Филип Кутев”, която пренася момчиловските песни в сценичното изкуство.

Скоро тя навърши 85 години – повод да ни разкаже за семейството, репертоара и успехите с ансамбъла:

Помня неделните хорà в моето родно село Момчиловци, Смолянско. Съпровождаше ги гайдарят Лазар Каневски. На седенките пеех с жените, където отпусках гласа си да ме чуят надалече. Една от основните причини да заобичам народната песен и в последствие да стана певица е средата, в която съм израстнала. В моето семейство и в рода ни всички пеят. Най-много песни съм научила от стринка ми Иванка Андреева, от баща ми също.

Той свиреше на тамбура и пееше. Цялата махала се събираше в нашата къща по празници, бяхме много гостоприемни хора. Запях пред публика още в първи клас. Имахме училищен хор и цялото село идваше да ни слуша. Родопчани са музикални, знаят много песни, пеят навсякъде.
Както всеки човек и Ангелина Никова има щастлива случайност в живота си. През 1952 г. започва работа като сервитьорка в курорта Пампорово. Сред почиващите е композиторът Димитър Петков, който информира певицата за новосъздадения ансамбъл в София, а диригентът му Филип Кутев търси певици от цяла България.

Явих се на конкурсен изпит и бях приета в състава на Държавния ансамбъл, където изживях най-хубавите си години, споделя Ангелина Никова. – Цялото село се събра да ме изпрати за София. Никога няма да забравя този момент. Дойде и Пичура (Тодор Пичуров – М.В.), той беше известен музикант не само в Смолянския край, но и в Пловдивския. С него съм пяла и по сватби. От 360 певици на конкурса приеха само три, сред тях беше и Тоска Райчева – тракийска певица, аз бях алтистка в трети глас.

„Заборила Яна” е първата родопска песен, която Филип Кутев обработва от репертоара на Ангелина Никова. Нейният алтов глас успешно се вплита в камерни вокални формации с певици от Държавния ансамбъл – триото на „Лале ли си, зюмбюл ли си” с Верка Сидерова и Янка Танева, квартета на „Моме, малка моме”, където пее с Бойка Присадова, Мария Маринска и Добринка Шангова, „Момиченце мало” в дует с Файка Сиракулева и др. В Българското национално радио записва самостоятелно шест песни, обработени от Иван Кирев и Коста Колев в края на 1950-те години.

В радиото искаха да запиша още песни, но как да ви кажа, аз не бях от тези певици, които да се изявяват и да правят записи. С ансамбъла съм обиколила 28 страни по света. Първото ни турне зад граница беше във Франция от 12 до 15 март 1955 г. Имахме големи успехи, всички се уважавахме – не само певиците, но и с оркестъра, и танцовия състав, подчертава певицата. Както при повечето родопски певци и в репертоара на Ангелина Никова най-голям дял заемат седенкарските, сватбените и гурбетчийските песни – „Слана падна, Гане”, „А га са жениш Минко”, „Росице, руса девойко” и др.

Много се радвам на младите изпълнители, които разпространяват народната песен и така да продължават. Чувствам се горда, когато чуя моя песен и въобще народни песни от цяла България. Не мога да живея без музика, слушам непрекъснато. Това е моят живот, казва 85-годишната певица със запазен родопски стил, репертоар и диалект. Последовател в семейството на Ангелина Никова е племенникът й Тома Карапаунов, дългогодишен хореограф на ансамбъл „Родопа” – Смолян, преподавател в НУФИ „Широка лъка”, възпитаник на Държавното хореографско училище.

Мирослав Василев
www.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев