Архив на категория: Тони Топ Фолк

130 певци, танцьори и кукери представят фолклора на Тракия

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

 

Финалният концерт по проекта на СУ „Св.св. Кирил и Методий” ще бъде на 11 юни на площад „Стефан Стамболов“

130 певци, танцьори и кукери ще се качат на сцената на финалния концерт по проекта „Среща с фолклора на Тракия“, за да пресъздадат автентични обичаи и ритуали от Южна България. Заключителното събитие, което обединява ученици от СУ „Св.св. Кирил и Методий“ и  състави от Цалапица, Стамболийски и Сушица, е насрочено за 11 юни от 19 часа на площад „Стефан Стамболов“.

Как се съхраняват песните, танците и обредите от Тракийската етнографска област. Това си поставиха за цел да проучат момчета и момичета от професия „Танцьор” и профил „Изкуства” на СУ „Св.св.Кирил и Методий”. Ученици между 8 и 12 клас, начело с преподавателите си по хореография и народно пеене, изследваха регионалните традиции  и обичаи, съвместно с читалищата в Цалапица, Стамболийски и карловския квартал „Сушица”.

Проучването им бе в рамките на проекта „Среща с фолклора на Тракия”, който се реализира с подкрепата на Фондация „Пловдив – Европейска столица на културата”. Една от целите е учениците да натрупат сценичен опит, а едновременно с това в малките населени места да бъдат реализирани концерти, които популяризират разнообразието от тракийски обреди, обичаи, музика и танци.

На таланта на учениците и на самодейните колективи от читалищата партньори по прокта вече се насладиха жителите на Стамболийски, Цалапица, Асеновград и Сушица. Най-напред певци и танцьори  представиха „Куди” – обичай, който се изпълнява от коледари, обикалящи из селото.

След това пресъзддоха Трифон Зарезан с избор на Цар на виното, кукерските игри за Сирни Заговезни, Лазаруване, Гергьовден и фрагмент от Тракийска сватба – забулването на булката с плътен червен воал против уроки и веселбата в моминската къща с нейните приятелки.

„Избрахме като партньори читалище „Светлина” в Цалапица, „Никола Вапцаров” в Стамболийски” и „Васил Левски” в Сушица, които са се заели да пазят и разпространяват българския фолклор”, обясни един от ръководителите на учениците по проекта и народен изпълнител Здравко Мандаджиев. Негова заслуга са и обработките на някои от песните в спектакъла.

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Ансамбъл “Тракия“ – магията да отдаваш сърце и душа на сцената (Фотогалерия)

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

81 артисти – танцьори, певици и музиканти, 84 костюма, 17 народни инструмента, час и половина вълнуващо пътешествие в света на фолклора – това накратко е поетичният спектакъл „Земята на Орфей” на ансамбъл „Тракия”, който пловдивчани и гостите на града наблюдаваха днес, 27 май 2019г.,в Дома на културата „Борис Христов”.

Продължете да четете Ансамбъл “Тракия“ – магията да отдаваш сърце и душа на сцената (Фотогалерия)

Певци и танцьори възраждат фолклора на Тракия

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Проектът на СУ „Св.св. Кирил и Методий” проучва регионалните традиции и обичаи, съвместно с читалищата в Цалапица, Стамболийски и Сушица

Как се съхраняват песните, танците и обредите от Тракийската фолклорна област. Това си поставиха за цел да проучат момчета и момичета от професия „Танцьор” и профил „Изкуства” на СУ „Св.св.Кирил и Методий”.

Ученици между 8 и 12 клас, начело с преподавателите си по хореография и народно пеене, изследваха регионалните традиции  и обичаи, съвместно с читалищата в Цалапица, Стамболийски и карловския квартал „Сушица”. Проучването им е в рамките на проекта „Среща с фолклора на Тракия”, който се реализира с подкрепата на Фондация „Пловдив – Европейска столица на културата”.

По него ще бъдат реализирани пет концерта, като първият е на 15 май в Стамболийски. На 16 май е проявата в Цалапица, а на 28 и 29 май спектакълът ще зарадва жителите на Асеновград и Сушица.

Финалното събитие ще се случи на 11 юни на сцената на площад  „Стефан Стамболов” в Пловдив. Една от целите е учениците да натрупат сценичен опит, а едновременно с това в малките населени места ще бъдат реализирани концерти, които ще популяризират разнообразието от тракийски обреди, обичаи, музика и танци, както и Пловдив като европейска столица на културата.

„Избрахме като партньори читалище „Светлина” в Цалапица, „Никола Вапцаров” в Стамболийски” и „Васил Левски” в Сушица, които са се заели да пазят и разпространяват българския фолклор”, обясни един от ръководителите на учениците по проекта и народен изпълнител Здравко Мандаджиев.

Негова заслуга са и обработките на някои от песните в спектакъла. Ученици и читалищни дейци ще представят пред публиката основните обичаи и най-характерни музикални и танцови елементи от фолклора на Тракия, стана ясно на работна среща по проекта.

Най-напред певци и танцьори ще представят „Куди” – обичай, който се изпълнява от коледари, обикалящи из селото. Следват Трифон Зарезан с избор на Цар на виното, кукерските игри за Сирни Заговезни, Лазаруването, Гергьовден и фрагмент от Тракийската сватба – забулването на булката с плътен червен воал против уроки и веселбата в моминската къща с нейните приятелки.

„Възпроизвеждаме ритуалите в автентичния им вид, за да покажем в същината традицията, но въвеждаме и нови елементи”, обясняват хореографите Нели Карабахчиева и Боян Алексиев, които са поставяли част от танците.

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Над 4000 изпълнители идват на четвъртия “Народен събор Пловдив“

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Над 4000 народни изпълнители от цяла България ще се включат в четвъртия „Народен събор Пловдив“ на 11 и 12 май в парк „Лаута“. По време на фестивала на трите сцени ще се състоят концерти на Виевска фолк група, Николай Славеев, Ансамбъл Тракия, Академичен фолклорен ансамбъл и оркестър към „АМТИИ проф. Асен Диамандиев“ гр. Пловдив, както и много гайдарски състави, ансамбли, читалища, училища, клубове за народни танци и самодейци.

Любителите на народни танци ще имат възможността да покажат уменията си през двата дни от 18 до 21 часа пред сцена 3 с „Хорца за майстори“ и Цецо Йошев.

Организаторите са подготвили за всички гости уроци по народни танци с клуб „Чанове“, училище за народни инструменти, фермерски пазар, алея на занаятите, на която повече от шейсет занаятчии ще демонстрират уменията си.

Програмата през двата дни ще бъде от 10 до 22 часа.

www.plovdivtime.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Широка лъка ще пее, свири и танцува на национален конкурс

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка организира първия конкурс „Широка лъка пее, свири и танцува“. Той ще се проведе на 20 и 21 април и цели да се съхрани и популяризира уникалността на българския музикален и танцов фолклор, съобщава Стоянка Тенова, директор на училището с 46-годишна история.

Намерението на организаторите е Широка лъка да се превърне в място за среща на традициите от различните краища на България, а също да приобщят младите и талантливи българи към професионалното музикално образование и да поощрят стремежа им към изучаването на българската народна музика. Това ще е един от конкурсите в страната, който няма да има такса за участие, уточнява г-жа Тенова.

В конкурса могат да участват изпълнители в областта на народнопесенното и инструментално изкуство в направленията народно пеене и народни инструменти -гайда, гъдулка, тамбура и кавал.

Групите са разделени възрастово от 7-годишна до 18-годишна възраст, като в народните танци могат да участват и деца от 5-годишна възраст. Заявки се приемаха до тази седмица, но организаторите обещават, че няма да върнат никой от желаещите да се представи на сцената в музикалното училище.

Всяка година раздел „С песните на…“ ще бъде посветен на известен фолклорен изпълнител. През 2019 г. разделът ще бъде посветен на родопския певец Младен Койнаров, който ни напусна миналата година.

Роден в сърцето на Родопите, село Оряховец, Младен Койнаров започва творческия си път като солист в концертна група, а след това 40 години от живота си посвещава на ансамбъл „Родопа“-Смолян и бе най-дългогодишният солист на ансамбъла. Участниците в конкурса ще изпълняват по две песни от богатия му репертоар.

Николай Чапански

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Солистка на ансамбъл „Тракия“ записа 110 песни

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Четири нови песни записа за фонда на Националното радио солистката на ансамбъл „Тракия“ Дарина Славчева Славова, която съвсем скоро ще ни зарадва и с нов албум. Той ще бъде посветен на 20-годишната музикално-творческа дейност на певицата.

Новите записи са осъществени с оркестъра за народна музика на БНР по обработка на Георги Андреев, диригент на националния ансамбъл „Филип Кутев“, чийто стил на музициране се отличава и е чест за всеки изпълнител да работи с него.

Сред новите записи на Дарина Славчева Славова е безмензурната песен „Че са се събрали, събрали“, в която е възпят Ангел войвода, останалите са хороводни.

В годините досега тракийската певица е записала общо 110 непопулярни тракийски песни, които е издирила от възрастни хора сама. Една част от тях са включени в албумите „Запей ми песен“ и „Тракийско злато“. По препоръка на голямата тракийска певица Вълкана Стоянова в един от албумите си включва и нейната песен „Панайот Бойка думаше“.

На 11 май в град Стралджа ще се състои XI конкурс-надпяване „С песните на Вълкана Стоянова“ и Дарина Славчева ще е част от журито.

www.marica.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Роженският събор ще се проведе от 19 до 21 юли

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Роженски събор ще има тази година и събитието вече е включено в Националния културен календар, съобщи на специална пресконференция кмета на Смолян Николай Мелемов. Община Смолян остава организатор на фолклорната част на Рожен 2019.

Съборът на народното творчество и животновъдство ще се състои от 19 до 21 юли, а организатор е сдружение „Рожен – наследство в бъдещето“, предаде БТА.

След 2015 г. традицията на Роженския събор с над век история е продължена като празник на фолклора, народните занаяти и животновъдството като поминък на Родопите.

Във фестивалната програма на събитието е включен Национален фолклорен конкурс за певци, инструменталисти, народни танци, обичаи и словесен фолклор. Съборното надпяване и надиграване ще бъде на 4 сцени на Роженските поляни.
www.marica.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Мита Стойчева: Песента – това е животът ми

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Има хора, които, като че ли още по рождение носят в себе си едно непреодолимо вътрешно влечение, един дълбок силен порив. Ревниво го пазят с години, за да го превърнат в смисъл на живота си. За народната певица Мита Стойчева това е стремежът към песента.

Потомка на певчески род, представителката на северняшката школа в народнопесенното творчество Мита Стойчева (22 март 1909 – 20 август 1976) се ражда в село Мекиш (днес Обединение), Великотърновско. До 30-годишната си възраст живее в родното село, където битието е тежко и трудно. Работи и пее. Ражда и отглежда децата си. Селската работа и недоимъкът не са в състояние да прекършат любовта ѝ към народната песен, напротив, тя пее навсякъде – и в къщи, и на нивата. „Колкото ми бе по-мъка, толкова повече пеех“ – спомня си тя.

Първото си признание получава пред селската публика. През 1939 г. на един голям събор във Велико Търново, по настояване на съселяните си, Мита плахо се изкачва на състезателния подиум, пее и спечелва първа награда. Заедно с нея печели и сърцата на хората. Заваляват поздравителни писма от цялата страна – от селяни и работници, писатели и композитори.

През 1940 г. правят първия запис на песните ѝ от фирмата за грамофонни плочи „Микрофон“. Две години по-късно Мита Стойчева пее за първи път в Радио София, където става редовен сътрудник. Започва и изпълнителската си дейност в съставите на Българската концертна дирекция. Премества се да живее в София и бързо се утвърждава като търсена и обичана народна певица. Издателство „Български писател“ през 1953 г. издава книга с нейни песни, озаглавена „Гукнали сиви гълъби“.

През 1954 г. създава певческата група „Наша песен“, която разнася популярността на българския фолклор както в България, така и зад граница. Изнасят над 5000 концерта. Сърбия, Чехия, Германия са само част от посетените страни. В „Наша песен“ освен Мита Стойчева се включват и известните народни изпълнители Лалка Павлова, Славка Секутова, Ика Стоянова, Радка Кушлева, Борис Машалов и Борис Карлов – акордеон. Това са първите изпълнители, посланици на българската народна песен в чужбина.

Природата е дарила Мита Стойчева с мощен, издръжлив и в същото време много нежен, топъл глас. Еднакво ѝ се отдават както бавните, така и игривите мелодии. Записала е над 500 северняшки песни, от които 400 са запазени в златния фонд на българската народна музика – фонотеката на БАН. Тя е певица-творец, умее да претворява и текст и мелодия.

Така и сама създава редица песни, като „Изпровикна се Стоянка“, „Дена из двори ходеше“, „Писнали са ми, писнали“, „Димчо керванджия“. Много обичани са нейните изпълнения на „Диляна мома хубава“, „Кавали свирят в усои“, „Мари Златунке“, „Лиляно ле“. Но като че ли най-силно вълнуват незабравимите ѝ „Гукнали сиви гълъби“ и „Авлига пее в градинка“, защото литват от устата ѝ като лекокрили птици. Силният ѝ специфичен глас увлича слушателите с волния си полет, с лудата си игра, с кротката си мечтателност.

Златният фонд на Българското национално радио пази свидните спомени на двама народни изпълнители за темперамента и певческите способности на Мита Стойчева.

Освен песенното си творчество, Мита Стойчева завещава на поколенията предаността си към народната песен. Ето какво споделя: „Хубавата мелодична песен, съдържателният текст ме вълнуват така, че сълзите напират в очите ми. Но песента не иска само да я изпееш, трябва да заживееш с нея, тя да ти стане обична като собствените рожби!“
За цялостната си дейност певицата е удостоена с орден „Кирил и Методий“, а в родното ѝ село издигат бюст-паметник.

www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Почина именитата певица, композиторка и диригентка Стефка Кушлева.

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Дълги години заедно с прочутия квартет „Сестри Кушлеви“ тя радваше хората от страната и чужбина с магията на българските фолклорни песни, които обработваше и изпълняваше.

Плеяда талантливи певци, виртуозни инструменталисти, диригенти и композитори израснаха като нейни възпитаници от Средното музикално училище в Широка лъка, на което тя беше директор.

Поклон пред паметта й!

 Радка Братанова

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Историята за село Сачанли възпята в песен

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Кера Станкова: От селските седенки и попрелки научих песните и ги запях

Кера Станкова тази година отбелязва 88 години. Тя е родена в село Воденци, община Стамболово в семейство на бежанци от Беломорска Тракия. Тя казва, че наследила пеенето от баща си, а дарбата развила сама.

От селските седенки и  попрелки научих песните и ги запях. Където ѝ да чуя песен, я записвах в една тетрадка и така съм ги учила. На нивата докато си жънехме с майка, дочух от нейде стара жена да пее. Оставих сърпа и тръгнах да търся от къде идва песента, разказва Кера.

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив


Баща ми пееше стари тракийски песни. Моят род е от Беломорска Тракия, от село Сачанли. От това Сачанли, дето е изгоряло! 

Майка е била на девет месеца, когато е останала сираче. Башибозука дошъл посред нощ и запалил селото. Дядо Ставро и баба Милка са тръгнали да бягат, към България, към Арда. Там била границата. Тъкмо стигнали до Арда и от среща башибозука се появил и като стреляли улучили и баба, а майка ми е била на гърба ѝ. Арда мътна и кървава е текла, както се пее в песента днес. Разказва историята на дядо си Ставро Кера Станкова.

Кера Станкова на окръжен преглед. Снимка: Личен архив

През 1949 година Кера Станкова се омъжва за военен, родом от Аврен, но службата му била в Кърджали. През годините поради служебните му задължения са се местили да живеят в Момчилград, а след това пет години живеят в Подкова и отново се връщат в Момчилград.

През 1950 година на едно новогодишно тържество на военните Кера Станкова изпълнява няколко песни, където е забелязана от командира на поделението в Момчилград. Той ѝ предлага да направят подбор на всички жени на военните и да съставят женски хор от съпругите на военните, а тя да бъде ръководителка. Така започва да се занимава по-сериозно с пеене.

След като създадохме военния хор, тръгнахме по окръжни прегледи и участия в страната – София, Копривщица, къде ли не. Където идехме все съм взимала златни медали от Копривщица, от Илиева нива, от Маджарово, разказва 88-годишната певица.

Обичам да пея бавни, тежки песни. В Маджаров когато бях, плаках и пях, тази песен за село Сачанли. Що стари хора имаше, прави станаха и всички плакаха, защото са били от това село Сачанли, спомня си народната певица.

Кера Станкова на сцена, на гайдата Васил Станчев Снимка: Личен архив

Кера Станкова на сцена, на гайдата Васил Станчев Снимка: Личен архив

Кера Станкова е спечелила уважението и признанието на момчилградчани и всички тракийци от Източните Родопи, и не само. Тя е участвала на тракийските събори в Кърджали, Маджарово, Ивайловград. При всеки празник в Момчилград е взимала участие. На един от празниците по повод Байрям Кера излиза на сцената и изпълнява турска народна песен от Беломорието с което изправя на крака цялата публиката.

www.bnr.bg
Божидар Чолаков

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Живите традиции: Гайдарджийството в Калофер

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Гайдата съпровожда всеки местен празник, инструментът е музикалната емблема на града

Музикалната култура на Алтън Калофер

Ако проследим историческото, икономическото и културното развитие на Калофер в миналото, ще открием някои явления, свързани с днешното състояние на неговата музикална култура. Редица събития в града променят живота на хората и местните традиции. В периода на Българското възраждане материалното и духовното богатство дава възможност за развитие на занаятите, търговията, просвещението. Калофер израства като важен търговски центъри се превръща в огнище на възрожденската култура.

Нарастващият брой на учителите изиграва значителна роля – засилва се интересът към литературата, театъра и западноевропейската музика. В капиталния труд „Калофер в миналото” (1707–1877) историографът Никола Начов пише: „Оркестър съставяха калоферските свирачи Димитър Баларев (виолист и певец), братя Божкови с цигулки, Лазар Тюлев с физармоника и др.

Репертоарът им включваше мелодии на съвременни сантиментални любовни песни, нови бунтовнишки, па и един мотив от „Травиата”. Със своя възрожденски дух градът привлича вниманието на преселници, основно от близките селища (Карлово, Сопот, Васил Левски, Сушица, Казанлък), както и от Пиринския край (Банско, Разлог, Долен, Крушево).

В тази връзка имаме основание да считаме, че Калофер е селище, където проникват градско-възрожденската култура и селския бит. Тяхното взаимно преплитане оказва влияние върху празниците, обичаите и музикалното мислене. След Освобождението селските традиции постепенно изместват градските културни практики. Оформя се един интересен репертоар от песни и инструментални мелодии, изпълнявани с най-предпочитания от калоферци инструмент – гайдата.

Репертоарът
Никола Начов информира: „Като извадим преселниците и техните потомци, всички други калоферци са с хайдушки корен. Имаше много местни и външни народни песни (в Калофер се правеха много такива), интересни обичаи и обреди при раждане на дете, при годеж, сватба и пр.“ По отношение на местния музикален репертоар можем да очертаем няколко типа песни и мелодии, които се изпълняват по различни поводи: традиционни, според обредно-празничния календар – коледарски, на „парен петел”, за „ходене на бук”, по време на сватбената процесия, попътни игри, на празничните мегдански хорà и др.; съвременни маршове, химни, апотеозни песни за възхвала на хайдуството, авторски в градско-възрожденски стил.

Преселничеството в Калофер силно е повлияло върху песенния репертоар и по отношение на метроритмиката, като преобладават песните в неравноделени размери. Такива са „Заигра хоро голямо” (5/8), пренесена от с. Васил Левски, песен за Пева Брайкова (7/8 А), „Бачо Никола” (7/8 Б), срещат се в 8/8, 9/8, както и в смесени размери. Най-добрите музиканти с импровизаторски способности развиват хороводните мотиви, свирнята им събира хороиграчите, създава настроение.

Гайдаржийството
Предполага се, че гайдарджийството навлиза в подбалканския град чрез преселници (такъв е Васил Гайдаджият от с. Митиризово) и се установява като местна традиция, особено с развитието на животновъдството. През първата половина на ХХ век майсторството на калоферските гайдари набира широка популярност, изпълненията им попадат във фокуса на грамофонната индустрия, радиото и музикалната фолклористика.

От тогава датират и най-ранните звукови документи. Първите откриваме в личната колекция от грамофонни плочи на Лари Вайнър (САЩ) – записи на Слави Велев Дерменджиев (гайдар и певец), издадени от грамофонната фирма „Фаворит рекърдс” (1911). Бай Слави, както са го наричали, е първият гайдар, засвирил „на живо” в програмата на държавното Радио София през януари 1936 г. В средата на миналия век фолклористката Райна Кацарова записва „на терен” друг изявен гайдар – Фальо Васильов Цвятков. Славата на калоферските гайдари бързо нараства.

Благодарение на изпълнителската си активност, звукозаписната дейност и медийните изяви те извеждат местния музикален диалект в надлокални пространства,достигат нови публики. И днес гайдата е скъп за калоферци инструмент. Потомствени музиканти усвояват гайдарския занаят в семейството, уменията се предават от баща на син, от дядо на внук.

Животът ни е музика: Марин и Пейо Христови
Сред най-възрастните музиканти в Калофер е 72-годишният Марин Христов. Пет поколения в неговото семейство са наследници на старата гайдарска традиция. Учи занаята от баща си, известен в миналото като Пейо Гайдаджията. „От детството съм закърмен с гайдата. Дядо ми Христо свиреше на гайда и кавал, баща ми беше най-добрият гайдар за времето. Тръгнахме заедно по сватби и до днес продължавам да свиря, обичам този инструмент.

Синът ми Пейо се запали от малък, с голям мерак започна да свири. Внукът Марин също е музикант – свири на гайда и кларинет като нас. В дома ни винаги звучи музика, разказва Марин Христов. Първите мелодии, които разучавах бяха на калоферски песни. Всички ги знаят и изпълняват до ден днешен, продължава синът му Пейо. – Аз съм четвърто поколение музикант в рода ни. Първоначално с дядо ми и баща ми, после ходих на уроци в школата на Христо Шопов към читалището. Завърших музикалното училище в Котел при Диньо Маринов и Кольо Софенков. Така започна моят път като професионален музикант.“

Недялко Тонев: Във всяка калоферска къща има по една гайда
Музикалните фамилии в Калофер не са изключение. Следват ли традицията младите? Недялко Тонев свири заедно със синовете си Христо и Антон (11 и 13 г.): „Когато има желание всичко се постига, а те определено имат. Репетират основно в къщи, посещават и школата в читалището. Започнах да свиря още от трети клас. В моя род прадядо ми и дядо ми са били добри песнопойци, знаели са много калоферски песни. Тук във всяка къща има поне един гайдар.

В последните години се забелязва голям интерес към гайдите, много от децата в града започнаха да се обучават в читалището. Калофер е уникален по свой начин град и традициите, които са останали от едно време, са характерни само за това селище“.
Въпреки модерните механизми на обучение и способите за усвояване на инструменталния стил и репертоар, гайдарджийството в Калофер остава една от най-старинните жизнени форми на местна изява, а градът – своеобразен център на гайдарската традиция в Подбалкана.

www.bnr.bg
Мирослав Василев
Снимки: Георги Стоянов

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

На музикалния пазар е новият компакт диск на музикална къща „Гега Ню“

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Традиционната инструментална танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хорaта в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци.

Предлаганата програма е съставена от хорa от различни етнографски области – Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хорa (2/4). Изпълнителите са майстори на традиционните и т.нар. „модерни“ инструменти, солисти и оркестри от изтъкнати фолклорни ансамбли.

Участват: Оркестър „Хоро“ – Русе, оркестърът на анс. „Добруджа”, оркестърът на анс. „Тракия”, Недялко Недялков (кавал), Пейо Пеев (гъдулка), Никола Николов (гайда), оркестърът на анс. „Ф. Кутев”, Александър Джигов (гайда), Делчо Митев (кларинет), Димитър Миларов (акордеон), Александър Райчев (гайда), Пeтър Костадинов (гайда), Митко Попов (тъпан), Димитър Тодоров (гайда), Йордан Георгиев (тъпан), Живко Желев (кавал), Георги Петров (гъдулка), Петко Желязков (гъдулка), Кръстьо Димов (кавал)
Диригенти: Васил Първанов, Костадин Бураджиев, Димитър Христов, Георги Андреев, Христофор Раданов

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

Екзотични индонезийци и мексиканци танцуват в Пловдив

   

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА 

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

АРХИВ (ТОНИ ТОП-ФОЛК)

Фолклорни ансамбли от десет държави си дават среща в Пловдив за 24-ото издание на Международния фолклорен фестивал от 30 юли до 3 август.

Трупите са от Грузия, Индонезия, Македония, Мексико, Словения, Украйна, Франция, Холандия, Чехия и домакина България с участието на Академичния фолклорен ансамбъл при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Откриването е на 30 юли от 20 часа с тържествен концерт на Античния театър.

Проявата, която е част от Календара на културните събития на Община Пловдив, по традиция се радва на огромен зрителски интерес, а концертите на Античния театър са с вход свободен.

Всяка вечер от 17.30 часа ще се състоят дефилетата на съставите. Те ще тръгват от „Дом Левски”, ще преминават по Главната и ще стигат до сцената на пл. „Стефан Стамболов”, където ще изнасят кратки концерти. Програмата ще продължава с официалните вечерни представяния на участниците на сцената на Античния театър от 20 ч.

Освен концертите в Пловдив, представления ще има и в други райони на областта. На 31 юли в Пещера ще се представят колективите от Украйна, Франция и Македония. На 1 август, отново в Пещера ще танцуват участниците от Грузия, Мексико и Индонезия. Ансамблите от Словения, Холандия и Чехия ще изнесат на 2 август концерт в Хисаря.

Екипът от дирекция „Култура и културно наследство“ на община Пловдив, работещ по фестивала е организирал богата паралелна, културна програма за гостите, която включва обиколка на забележителностите на града, както и на важни обекти в региона.

П Р О Г Р А М А

30 юли

18 ч., Открита сцена на пл. „Стефан Стамболов”
Концерт с участието на колективи от Грузия, Индонезия, Македония, Мексико, Словения, Украйна, Франция, Холандия, Чехия, Академичен фолклорен ансамбъл при АМТИИ

20 ч., Античен театър
Тържествено откриване на ХXIV Международен фолклорен фестивал – Античен театър

31 юли

18 ч., Открита сцена на пл. „Стефан Стамболов“
Концерт с участието на колективи от Грузия, Индонезия, Мексико, Словения, Холандия, Чехия

20 ч., Концерт на Античен театър
Концерт с участието на колективи от Грузия, Индонезия, Мексико, Словения, Холандия, Чехия

1 август

18 ч., Открита сцена на пл. „Стефан Стамболов“
Концерт нас участието на колективи от Македония, Словения, Украйна, Франция, Холандия, Чехия, Академичен фолклорен ансамбъл при АМТИИ

20 ч., Концерт на Античен театър
Концерт нас участието на колективи от Македония, Словения, Украйна, Франция, Холандия, Чехия, Академичен фолклорен ансамбъл при АМТИИ

2 август

18 ч., Открита сцена на пл. „Стефан Стамболов“
Концерт с участието на колективи от Грузия, Индонезия, Македония, Мексико, Украйна, Франция

20 ч., Концерт на Античен театър
Концерт с участието на колективи от Грузия, Индонезия, Македония, Мексико, Украйна, Франция

3 август

18 ч., Открита сцена на пл. „Стефан Стамболов“
Концерт с участието на колективи от Грузия, Индонезия, Македония, Мексико, Словения, Украйна, Франция, Холандия,Чехия, Академичен фолклорен ансамбъл при АМТИИ

20 ч., Античен театър
Гала-концерт и церемония по закриване на XXIV Международен фолклорен фестивал

www.plovdivtime.bg

50-тото юбилейно издание на фолклорните празници “Славееви нощи“ се открива днес

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

50-тото юбилейно издание на фолклорните празници “Славееви нощи“ се открива на обновената сцена в парк „Славеева река“ в Айтос тази вечер. В двата конкурсни дни на фестивалната сцена ще излязат близо 3 хиляди танцьори, музиканти, певци и състави от всички фолклорни области в страната.

 

Славеевият химн ще постави началото на тридневните фолклорни празници, които честват юбилей тази година. 32 танцови състава, 5 ансамбъла, 94 певчески групи , инструменталисти, дуети и 93-ма певци ще участват в конкурсите на „Славееви нощи“. От 2002 г. няма възрастови ограничения за участниците в 5-те конкурса.

Сцената е обновена по проект на община Айтос и е готова да посрещне гостите. Проф. Елена Кутера директорът на фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ отново е председател на журито. Още една важна годишнина ще бъде отбелязана на празниците – навършват се 115 години от рождението на композитора Филип Кутев, който е патрон и вдъхновител на фолклорния фестивал.

www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев

 

 

Вече е факт музикалното издание на Радио Благоевград „Con amore“ (Постой, почекай, Сънчице)

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Музикалният проект на Радио Благоевград „Con amore“ (Постой, почекай, Сънчице) съдържа произведения на композитора Петьо Кръстев. Концепцията за преплитане на старите фолклорни инструментални и вокални стилове в модерен авторски почерк се оформя в продължителен период от време и е резлутат от работата върху различни творчески платформи.

Голяма част от произведенията в албума са свързани с мащабни проекти под формата на спектакли, където музиката, наред с хореографията, е част от специфичната творческа фабула: „Бой се отвори“ – музика към спектакъла на Ансамбъл „Пирин“ – „Старо имане“; „Кой си нема пушка, тука нека дойде“ (Македонска картина) – музика към спектакъла на Ансамбъл „Българе“ – „Осмото чудо“, с награда „Златна муза“ за оригинална музика към хореографска постановка на Асоциацията на хореографите в България; „Шибил“ – музика към театрално-танцовия спектакъл на ДТ „Сава Онянов“ и ФТТ „Найден Киров“ – Русе; музика към спектакъл „Полъх от миналото“ на Ансамбъл „На мегдана“; музика към постановки на Студентския фолклорен ансамбъл към ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Други от произведенията („Църна се чума зададе..“) са създадени като музика към документални филми – „Още ли бродиш“, „1014 последната година на Самуил“, „Десницата на Свети Иван“ – продукция на БНТ.

Пречупена през индивидуалния творчески мироглед, старата локална и регионална музикална традиция получава нов актуален и съвременен облик.

Всички музикални произведения са записани в Музикално-продуцентския комплекс на Радио Благоевград.

www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев