Архив на категория: Акценти

Колектори се представят за частни изпълнители и заплашват граждани, предупреждава камарата

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Представители на фирми за събиране на вземания (колекторски фирми) се представят за частни съдебни изпълнители (ЧСИ), заблуждават гражданите и ги подлагат на психически тормоз.

За това сигнализира във вторник Камарата на ЧСИ в съобщение до медиите, в което се отбелязва, че по този начин колекторите нарушават правата на гражданите и злепоставят частните съдебни изпълнители.

Конкретният повод за съобщението са зачестилите сигнали в Камарата за такива злоупотреби, както и скорошна публикация в местна медия за гражданка, „пострадала от ЧСИ Пеев“, който многократно я тормозел. В регистъра обаче няма вписан човек с такова име.
Единствените органи, които могат да осъществяват принудително изпълнение срещу имущество на длъжниците, са съдебните изпълнители – държавни и частни, се сочи в съобщението. “ ЧСИ образуват изпълнителни дела само ако има решение или заповед за изпълнение, с които съдът се е произнесъл за наличието на задължения. Изключение правят публичните вземания на държавните институции и на общините, които по закон могат да се поемат от ЧСИ и без съдебно решение“, се казва още там.
Същевременно т.нар. колекторски фирми са търговски дружества, чийто бизнес се състои в събиране на чужди вземания или изкупуване на чужди вземания (най-често на доставчици на услуги), които после събират за своя сметка от длъжниците. За целта обаче колекторските фирми не могат да образуват изпълнителни дела и да ползват способите на принудителното изпълнение. Дори ако осъдят длъжник по договор за цесия и той продължава да отказва да изплати дълга, колекторските фирми трябва да се обърнат към частни или държави съдебни изпълнители. Има обаче данни, че понякога колекторите използват и похвати като тормоз и заплахи.
Сигнали за мними ЧСИ се получават още от 2011 г., още оттогава камарата разпространява информация какво трябва да правят гражданите, когато някой се представя за частен съдебен изпълнител, се казва в съобщението на ЧСИ.

На първо място, по закон ЧСИ задължително комуникират писмено с гражданите, като първо връчват съдебните книжа по образуваното изпълнителното дело. По този причина, ако гражданин е получил заплаха за запор на заплата, сметки, възбрана или опис на имущество по телефона, това означава, че някой неправомерно се представя за ЧСИ. Известни са и случаи, в които събирачи на дългове използват писма, наподобяващи тези на съдебните изпълнители, за да изплашат гражданите, но с елементарна проверка това лесно се установява, пише в съобщението. Към него е приложен линк към регистъра на частните съдебни изпълнители, от който може да се направи пълна справка за действащите ЧСИ, включително по райони, номер в регистъра, адреси, телефони за контакт, електронна поща. Първото нещо, което един гражданин трябва да направи, когато получи съобщение от името на ЧСИ, е да направи справка в регистъра дали такъв ЧСИ съществува под номера, който е посочен, и ако има съмнение, да осъществи контакт с него.

„Към момента в България няма законов регламент за дейността на колекторските фирми, съответно няма и орган, който да упражнява контрол върху дейността им и да санкционира нарушителите. Пострадалите от подобни неправомерни действия биха могли да се обърнат към КЧСИ, за да получат разяснения и съдействие“, пише в съобщението на камарата./в.Капитал/

Работодателите отказват да променят позицията си за осигурителните прагове

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Работодателските организации считат минималните осигурителни доходи са ненужни и отказват да променят позицията си по темата.

Това става ясно от отворено писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Той предупреди, че осигурителните прагове ще бъдат определени административно, ако бизнесът не участва в дискусията и тази година, и именно това предизвика реакцията на бизнеса.

Четирите национално представени работодателски организации бойкотират преговорите за втора поредна година, защото смятат, че определянето на минимален осигурителен доход по длъжности и браншове е остаряло и ненужно. Те настояват фокусът да бъде върху нов модел на определяне на минималната работна заплата.

След миналогодишното отсъствие на бизнеса на преговорите правителството запази в бюджета за 2017 г. нивата на осигурителните прагове. От думите на министър Петков обаче се разбира, че вероятно ще бъде заложено повишение в бюджета за 2018 г.

Аргументите на бизнеса
Минималните осигурителни доходи, определяни в България по заемани длъжности и икономически дейности, нямат аналог сред европейските икономики и се смятат за ненужни както от експерти, така и от работодатели. АОБР аргументира преценката си, като посочва, че увеличението на праговете е едва 2.5% за тази година, докато в същото време средният осигурителен доход расте с над 6% през първите шест месеца на 2017 г. Приходите от осигурителни вноски пък отбелязват още по-значително повишение – с над 10%. „Това още веднъж и категорично доказва ненужността на МОД“,

посочват работодателите в писмото.
Липсата на промяна в нагласите на представителите на бизнеса не е изненада, тъй като приоритетите им са ясни още от началото на годината, а сред тях са именно законодателни промени за премахването на осигурителните прагове.

Европейската комисия също не подкрепя определянето на нивата по длъжности и икономически дейности, посочва АОБР. „Следва да се отчете и откритата процедура срещу Република България по т.нар. прекомерни макроикономически дисбаланси на ЕК (execive macroecomic disballances), конкретно прекомерният ръст на показателя за т.нар. единични разходи на труд (unit labor cost) и нарастването на данъчната и осигурителната тежест върху заетостта и работните места“, допълва още бизнесът.

Фокус върху минималната заплата
Приоритет на бизнеса през тази година остава приемането на механизъм за определяне на минималната работна заплата вместо сегашния режим на административното му фиксиране от правителството.

Централно място в тяхната програма заема ратифицирането на Конвенция 131 на Международната организация по труда, която включва най-широката рамка от критерии за определяне на минимално заплащане и намира подкрепа както от работодателски, така и от синдикални организации. АОБР обаче посочва, че с втвърдяването на диалога и позициите по механизма на практика прилагането на принципите в Конвенция 131 се отклонява./Капитал/

Нинова ще съди Борисов

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

© Дневник Лидерът на БСП Корнелия Нинова ще съди премиера Бойко Борисов и депутати от ГЕРБ, които са обвързали името й с проекта „Цанков камък“ и с корупция. Жалбите ще бъдат подготвени от адвокати на база на медийни публикации и телевизионни репортажи, обяви Нинова днес.

Поводът са изказвания на Борисов и негови съпартийци, че проектът „Цанков камък“, който те определят като „корупционен“ и с „отрицателна норма на възвръщаемост“, е реализиран по времето на тройната коалиция при енергиен министър Румен Овчаров и негов заместник Корнелия Нинова. Миналата седмица депутатите от ГЕРБ Десислава Атанасова и Александър Ненков, които внесоха сигнал в прокуратурата заради „Цанков камък“, направиха изказване, в което намесиха името на Нинова.

Ден по-късно лидерът на БСП обяви, че ще пита главния прокурор Сотир Цацаров дали името й изкача при стари проверки около проекта. Макар че името му не бе споменато от ГЕРБ, от ДПС излязоха с позиция, че почетният председател на партията Ахмед Доган никога не е бил консултант по „Цанков камък“. На другия ден на заседание на Министерския съвет Борисов обяви, че „Цанков камък“ е даден на прокуратурата, защото не работи.

На пресконференция на „Позитано“ 20 днес Нинова обяви, че има отговор от Цацаров по въпросите за „Цанков камък“, който обобщи като „нямам нищо общо с тази работа“. „Бойко Борисов да излиза сега и да каже какво и кого имаше предвид, когато говореше за корупция за „Цанков камък“, призова лидерът на БСП.

Нинова не уточни дали жалбите срещу Борисов и „придружаващи говорители от ГЕРБ“ ще са за клевета, но припомни, че го съди както за „г-жа Лъжа“ – обръщение, което използвал по неин адрес, така и за обвинението му, че била член на СДС.

Григор Димитров спечели титлата в Синсинати

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Григор Димитров спечели най-големия успех в кариерата си, триумфирайки на турнира от сериите “Мастърс“ в Синсинати. На финала той победи австралиеца Ник Кирьос с 6:3, 7:5. Българинът показа чудесна игра през целия турнир и го спечели без загубен сет и след само един допуснат пробив. Това е първа “Мастърс“ титла за Димитров, трети спечелен турнир за тази година и общо седми в кариерата.

По пътя към трофея той надделя за първи път срещу Хуан Мартин Дел Потро, а след това победи и неудобния за него американецДжон Иснър. Димитров не срещна по пътя си нито един представител на топ 10, тъй като от турнира се отказаха Роджър Федерер, Кей Нишикори и Милош Раонич. Рафаел Надал бе победен от Кирьос на полуфиналите.
От понеделник Григор Димитров ще се изкачи до номер 9 в световната ранглиста.

През първите пет гейма от финала в Синсинати двамата съперници почти не грешаха на свой сервис. Кратко колебание показа Григор Димитров в петия гейм, когато направи две двойни грешки, но след това стабилизира подаването си и взе частта.
В шестия гейм Димитров показа много добра защита при подаването на австралиеца и успя да стигне до брейкпойнт, който спечели бързо, повеждайки с 4:2. След това той затвърди преднината си на свое подаване – 5:2
Кирьос взе бързо подаването си за 5:3, но Димитров бе изключително убедителен в решаващия гейм на свой сервис и на практика не допусна разигравания – 6:3.
Вторият сет бе равностоен до 5:5 гейма, когато Ник Кирьос направи две двойни грешки. Григор Димитров се възползва и го проби, за да поведе с 6:5. В последния гейм българинът достигна до два мачбола, пропиля първия, но не изпусна втория шанс за първа “Мастърс“ титла в кариерата си.
„Най-важното нещо е да остана стъпил на земята, да продължа да работя по същия начин и да се подготвя по най-добрия начин за турнира“, коментира българинът след мача.

„Просто съм щастлив. Няма друго какво да кажа, честно. Развълнуван съм, че държа това отличие в ръцете си. Щастлив съм, че печеля първия си мастърс, особено тук. Невероятно е. Винаги съм харесвал този турнир и съм си мислел, че може тук да спечеля първата си титла от „Мастърс“, допълни Димитров.
За започващия в началото на следващата седмица US Open той каза: „Титлата винаги е целта, но ще гледаме мач за мач. Там се играе в пет сета, което на мен ми харесва“/mediapool.bg

НАП иска QR код на всяка касова бележка

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Притежателите на смартфони ще могат да „четат“ касовите бележки от бензиностанциите.

Всички фирми в България трябва да се подготвят за ново изискване на НАП – да издават касови бележки с QR код. „Сега“ вече писа, че още догодина QR кодът ще стане задължителен за бензиностанциите. Но всъщност намеренията на Министерството на финансите и на НАП са далеч по-мащабни и засягат и най-дребния търговец.

Една от целите на нововъведението е всеки купувач да стане помощник на данъчните и да контролира дали фирмата, от която пазарува бензин, хляб, мебели, ток и т.н., отчита надлежно приходите си в НАП, или крие обороти и данъци. Контролът ще е лесен, уверяват от МФ – ако всяка касова бележка излиза с QR код, клиентът ще може да сканира кода със смартфона си и ще получи веднага информация за конкретната покупка и дали тя е отчетена в НАП. Мярката е предвидена в проект за промени в наредбата за фискалните устройства, който е публикуван за обществено обсъждане.

В проекта е предвиден и график за въвеждане на QR кодовете. Първи това задължение трябва да изпълнят бензиностанциите. Срокът за тях да подготвят фискалните си системи е 30 септември 2018 г. След това до 31 декември 2018 г. с новото изискване трябва да се съобразят всички фирми, регистрирани по ДДС, а до 30 юни 2019 г. – всички останали.

Ключов момент в промените е, че всички фирми ще бъдат задължени да усъвършенстват фискалните си устройства, така че данните за всяка продажба да се отчитат веднага в НАП. В момента повечето търговци подават обобщена информация на данъчните веднъж месечно.

За да бъдат насърчени гражданите да действат като агенти на НАП и да проверяват касовите си бележки, сканирането на QR кодовете ще играе и ролята на регистрация за лотарията с парични и предметни награди, която данъчните правят вече втора година. Все още не е ясно как ще могат да реагират потребителите, когато установят, че при сканиране на специалния код не получат потвърждение, че продажбата е отчетена в НАП, т.е. касовият бон е фалшив. „Ще очакваме потребителите да ни сигнализират за това, като предстои да се реши как ще става“, поясни за в. „Сега“ Росен Бъчваров, говорител на НАП.
Готвените промени вече предизвикаха брожения сред бизнеса и слухове, че ще се наложи масова подмяна на касовите апарати с нови, по-скъпи устройства и софтуер, което ще е непосилна за по-малките фирми инвестиция. Но МФ е обсъдило въпроса с производителите и дистрибуторите на касови апарати и се оказва, че тревогите са преувеличени.

„Няма да се налага подмяна на фискалните устройства, а само промяна в софтуера им, което не изисква съществена инвестиция. Нито е скъпо, нито е технически трудно“, коментира пред в. „Сега“ Николай Проданов, управител на „Елтрейд“ – един от водещите производители на касови апарати у нас. „Целта на НАП е да се засили контролът върху неиздаване на фискални бонове. С промените ще се затворят вратички, през които недобросъвестни търговци успяват да укрият приходи“, обясни Проданов. Според него: който протестира срещу промяната, най-вероятно не иска да си отчита оборотите.

В разчетите си финансовото министерство посочва, че разходите за фирмите по привеждането в действие на новите изисквания ще са около 122 000 000 лева. В сумата влизат и най-скъпите инвестиции – на бензиностанциите, които трябва да изпълнят специални изисквания за въвеждане на одобрени електронни системи с фискална памет от НАП и от Българския институт по метрология.

Затягането на контрола върху продажбите трябва да доведе до 10% ръст от постъпленията от ДДС в бюджета, равняващ се на около 150 млн. лв., се посочва в мотивите към проектонаредбата.

На срещите на производителите на фискални устройства с финансовото министерство и НАП се е обсъждало да се въведе лицензиране на софтуера, който ползват всички търговски обекти. „Защото масово нарушенията стават със софтуера, който е на компютъра в ресторанта, бара, дискотеката, тъй като до момента няма условие той да отговаря на някакви изисквания“, посочи Проданов./СЕГА

Симеонов пак „възцаряваше тишината“ в Слънчев бряг

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Медиите, които не ме подкрепят, вероятно са свързани с мафията, обобщава вицепремиерът

Вицепремиерът Валери Симеонов продължи втора поредна вечер с акции из заведенията в Слънчев бряг, придружен от полиция, данъчни и всякакви видове инспектори от контролните органи.

От клипове, качени от потребители във Фейсбук, се вижда, че екипите на вицепремиера са спрели озвучаването в „Бедрум бийч“, съобщава “Дневник“. В едно от видеата клиентите скандират „оставка“ и „каналджия“ към вицепремиера./mediapool.bg

Трите лъжи в скандала „Калиакра“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Имало забрана за обработване на земята; зелените НПО-та се обърнали срещу хората; Европа не давала да се прави земеделие по цялото северно Черноморие: трите лъжи в казуса „Калиакра“, на които българите повярваха./радио DW

Европа забранила на българските собственици в района на Калиакра да разорават, залесяват, да създават трайни насаждения, плодови и зеленчукови култури… Това са глупости. Но това е темата, която изкара на протест граждани от общините Каварна, Шабла и Балчик. Блокиран беше главният път от румънската граница към Варна. За всичко това са виновни зелените неправителствени организации, а пък тоталната забрана за земеделие в региона разчиства терена за проучвания за шистов газ… Това са още по-големи глупости, но това слушат българите – от медиите, от управляващите и от опозицията.
Всъщност става дума за решение на Европейския съд заради нарушения на България. Става дума за ограничения в една сравнително малка зона и за конкретни нарушения на правото на Европейския съюз. Поредицата от фалшиви новини по темата обаче може да обслужи един или друг конюнктурен интерес, може да се използва за атака срещу един или друг конюнктурен противник. Но основният резултат от нея е доста по-значим – в главите на българите Европа се налага като нещо лошо и нахално, което забранява на хората какво ли не, и от което имаме само вреда, а не ползи. А това просто не е вярно.

Случаят „Калиакра“
Преди десетина години българското правителство е допуснало в защитени зони в района на Калиакра да се изградят различни обекти, а това е в нарушение на правилата на ЕС. После неправителствени организации завеждат дело в съда на ЕС и съдът осъжда България – нарушаваш правилата, получаваш присъда. След което започват преговори и България договаря с Европейската комисия „да не бъдат премахвани изградените до момента вятърни генератори, голф игрище, къщи, хотели, вилни селища, инфраструктура в защитената зона“, но в замяна на това да наложи „забрана за издаването на нови разрешения за всякакво строителство на територията“. Конкретната присъда е за реално съществуващи шест проекта за ветрогенератори и един за голф игрище. После Министерството на околната среда и водите издава въпросната заповед за забрана на строителство, както и за ограничения за земеделска дейност, но само в „Комплекс Калиакра“ – малка зона от над 20 кв. км, повечето от които са държавна и общинска собственост. И поради това, че са специфичен вид степи, те на практика не се използват за земеделие – просто не раждат нищо.

Фалшивите новини

Съобщението на екоминистерството не е достатъчно конкретно и към него няма приложена карта. Новината заживява собствен живот под формата „Забраняват земеделието в цяла крайморска Добруджа“. Започват протести, блокират се пътища. И всичко изглежда оправдано – ако някой ти забрани да използваш земята си, разбира се, че ще протестираш. Да, ама не е така – никой не забранява нищо на собствениците в крайморска Добруджа. Министерството на околната среда обаче не прави необходимото, за да изясни недоразумението. Или просто не иска.
Втората фалшива новина се подема с удоволствие от най-големите медии – очертаването на картите на защитените зони по Натура 2000 било направено от неправителствени зелени организации – значи те са виновни. Министърът на околната среда Нено Димов дава всичко от себе си да насочи гнева в тази посока – те са направили така, че да „пазят пилците, а не поминъка на хората“. Както вече стана ясно, поминъкът на 99% от собствениците на земи не е засегнат по никакъв начин. Но това не попречи на министъра и на най-големите медии да говорят за противопоставяне между „еколозите и хората“. Дори и нещо да не е било наред с очертаването на защитените зони, оттогава са минали десет години и всяко следващо правителство имаше възможност да реагира досега. Но не е реагирало. И в случая няма противопоставяне между „хората и еколозите“, а има конкретно решение на съда на ЕС и конкретно действие на българското правителството. Всеки, който се чувства засегнат, може да си пита правителството – такава е зависимостта.

Третата фалшива новина дойде от основната опозиционна партия – БСП, която обяви, че земеделието по цялото северно Черноморие е забранено – да, точно това съобщи пресцентърът на партията. Това е лъжа. Но, използвайки своите кметове в региона, БСП яхна протестите и дори провидя умишлено превръщане на крайморска Добруджа в „самозалесяваща се гора“, за да се проправи път на проучванията за шистов газ . И това не е вярно.

Преди финала
Създалото се напрежение накара премиера Борисов да нареди на екоминистъра Димов да спре изпълнението на въпросната заповед. Последният пък направо отмени тази заповед, с което отмени и забраната за издаване на разрешения за строеж. После се оказа, че терените в малката засегната територия са наистина само няколко и са собственост на близки точно до управляващите и точно до опозицията. За капак прокуратурата обяви, че ще разследва законността на отменената вече заповед на екоминистъра. Нищо не е наред в тази история и всяка следваща новина претендира да влезе в категорията „фалшиви новини“.Така дойдоха съмненията, че напрежението е изкуствено създадено, за да получат отсрочка близките до управляващите и до опозицията бизнеси, които искат да строят в защитената зона; че министърът на околната среда просто дава простор на антилибералните си настроения и е решил да „смачка“ зелените неправителствени организации; че за пореден път някой опитва да настройва българите срещу Европа. А това последното е най-сериозната последица от този скандал – България е част от Европейския съюз, за да спазва неговите правила и да ползва неговите облаги. Не може сам да предложиш на ЕС кои ще са защитените зони, да поемеш ангажимент да ги съхраняваш, след това да получаваш щедрите еврофондове и накрая да започнеш да мрънкаш, че това не те устройва. И понеже не върви да кажеш в прав текст, че европейският ред ти пречи, тогава започваш да настройваш хората срещу Европа./DW

След 18 г. София и Скопие си стиснаха ръцете като добри съседи

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

България и Македония най-сетне подписаха договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, отлаган цели 18 г. Преговорите започнаха по време на кабинета на Иван Костов и по въпроса работиха 5 правителства.

Споразумението бе сключено в Скопие вчера от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев. Днес трябва да се проведе първото общо мероприятие – честване на Гоце Делчев и националния празник на Македония.

Появата на нашата делегация бе предшествана от невиждани мерки за сигурност. Според македонски медии подобно струпване на специални части и интерес към визитата на Борисов не е имало никога досега. Освен това Скопие не е виждало толкова много журналисти на едно място. Сръбският „Блиц“ написа, че пред сградата на македонското правителство е имало протести на критиците на сближаването от ВМРО-ДПМНЕ. Партията на Никола Груевски вече се зарече да не подкрепи договора с България при неговата ратификация в парламента.

С договора София и Скопие се съгласяват да вземат „ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения“. Македония потвърждава изрично, че нито един текст от конституцията й „не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Македония“. Двете съседни държави се насърчават да организират „съвместни чествания на общи исторически събития и личности“.
Договорът предвижда още до три месеца от влизането му в сила да бъде създадена „мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси“. Нейната цел ще е да допринесе за „обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“. Комисията ще представя ежегодни доклади на двете правителства.

България се ангажира да помага на Македония в преговорите с ЕС и НАТО. Двете държави ще улесняват „възможно най-широко движение на стоки, услуги и капитали“. Ще се насърчават взаимните инвестиции и ще се осигурява тяхната защита, ще се подкрепя разширяването на туристическия обмен, ще се разширяват и усъвършенстват транспортните връзки, включително регионалните проекти, ще се върви към облекчаване на митническите формалности за пътниците и стоките, пише в документа.

След сключването на договора Борисов заяви, че след 10 г. положителният ефект от него ще е видим. „Можеше ли да не подпишем такъв договор – можеше. Години наред не е подписан. Решихме да гледаме напред и съм убеден, че след 10 г. резултатите ще бъдат видими за двете държави“, заяви той. Според Борисов двата меморандума ще дадат импулс на икономическите връзки.

„Транспортният коридор №8 е връзката, която присъединява целите Балкани. Той дава излаз не само по оста север-юг, дава възможност за присъединяване на всяка една страна от Балканите да търгува, да прави бизнес и да развива туризма с другите, това ще бъде изключително важно и за двете страни“, коментира българският премиер.

Според Зоран Заев всеки договор „може да бъде и по-добър“. „За подписването на договори генерално казват: „Когато и двете страни еднакво не са щастливи, тогава има договор“. Този договор прави и двете страни еднакво щастливи, защото отваря перспективи. На Македония трябва национално единство по въпроси, които са от интерес за гражданите“, каза Заев.

ОТЗИВИ
ЕК приветства подписването на двустранния договор за приятелство и добросъседство между България и Македония. Това се казва в съвместно изявление на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини и еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан. „С този договор двете страни показват желанието си да разрешат двустранните проблеми. Неговото сключване е пример за всички останали балкански държави“, се казва в изявление на Могерини и Хан./СЕГА

Бойко Борисов заминава на официално посещение в Република Македония

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Министър-председателите на България и Македония ще подпишат Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество между двете държави, на церемония в македонската столица Скопие в ранния следобед днес.

Подписването на документа беше договорено при посещението на македонския премиер Зоран Заев в България преди малко повече от месец, а проектът на договора беше одобрен от парламентите на двете държави миналата седмица.

В българската делегация ще участват министрите на външните работи и на отбраната Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, министърът на транспорта Ивайло Московски. В рамките на визитата, която продължава и в сряда, премиерът Бойко Борисов ще се срещне с председателя на парламента Талат Джафери и с президента на Македония Георге Иванов.

Документът предвижда създаването на експертна комисия, която ще работи за обективното и основано на автентични доказателства тълкуване на общата ни история, и ще представя доклади за работата си всяка година. България и Македония ще организират съвместни чествания на исторически събития и личности, насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности, пише още в проектодоговора. Двете държави се задължават да не предприемат неприятелски действия и да не предявяват териториални претенции една спрямо друга.

Договорът е безсрочен и може да бъде променян само с писменото съгласие на двете държави. След официалната церемония по подписването му в сградата на македонската Влада, двамата министър-председатели ще направят изявления пред медиите.По-късно българският премиер Бойко Борисов ще се срещне с председателя на парламента Талат Джафери и с президента Георге Иванов. Българските министри, които участват в делегацията, ще проведат двустранни срещи с македонските си колеги. На 2 август, когато отбелязваме 114 години от Илинденско-Преображенското въстание, делегациите на България и Македония ще поднесат цветя на гроба на революционера Гоце Делчев, в църквата „Свети Спас“./novini.bg