Архив на категория: Акценти

Задава се шоково поскъпване на горивата

Освен традиционното за страната ни увеличение в началото на летния сезон заради по-голямото потребление причина за това ще са и нарасналите котировки на цените на петрола на международните пазари заради обявеното от американския президент Доналд Тръмп оттегляне на САЩ от сделката за ядрената програма на Иран.

Подобни промени на цените на международните пазари обикновено се отразяват в цените на дребно у нас в рамките на няколко седмици.

Вчера фючърсите на американския лек суров петрол с доставка през юни нараснаха с 2.9% и достигнаха ново най-високо ниво от ноември 2014 г. насам до около 71.17 долара за барел. Фючърсите на петрола Брент също поскъпнаха с близо 3% към нов многогодишен връх от 77.20 долара за барел. Иран е третият по големина производител на нефт от Организацията на страните – износителки на петрол (ОПЕК), и изнася около 2.5 млн. барела петрол на ден. Около 1/5 от този обем е за европейския пазар.

През последния месец цените на бензина и на дизела у нас регистрираха скок. Цената на литър бензин от 2.08 лв. за литър достигна, а на някои места дори надхвърли 2.20 лв. за литър. През април с 8 стотинки на литър поскъпна и дизелът, показва справка в информационната платформа Fuelo, отчитаща цените на горивата.

От началото на януари до средата на април цената на бензина и дизела у нас варираше около 2.08 – 2.09 лв. за литър. В края на миналия месец се забелязва покачване от 2-3 стотинки и средните цени достигнаха 2.13 лв./л за бензина и 2.14 лв./л за дизела. По празниците и веднага след тях цените продължиха да се покачват и средната цена за масовия бензин вече бе 2.14 лв. за литър, а за дизела – 2.17 лв. за литър. Трябва да се отбележи, че става дума за средни цени. Обикновено големите вериги поддържат по-високи стойности, докато при по-малките търговци цените за литър обикновено са по-ниски.

Най-високи в момента са средните цени на основните горива в област Видин. В момента там най-скъпо се продава бензин А95 – за рекордните 2.22 лв./л. Във Видинско няма бензиностанция, която да предлага масовия бензин за по-малко от 2.13 лв./л. В област Враца, която също е рекордьор по високи цени, повечето бензиностанции предлагат бензин на цена от 2.20 лв./л. На някои места там дизелът също удря рекордни стойности – 2.23 лв./л.

Като цяло цените в Западна България са доста по-високи от тези в Източна България. Русе и Варна са сред областите, в които средната цена на горивата е най-ниска. Във Варненска област цената на бензина в някои бензиностанции е 2.00 лв./л, но и там не липсват рекорди – една от големите вериги бензиностанции предлага бензин А95 на цена от 2.24 лв., а дизел за 2.25 лв./л.

В област Ямбол цената е с 19 ст. по-ниска от средната за страната. Това обаче е доста субективно поради факта, че много големи вериги бензиностанции на територията на цяла България държат високи цени, докато по-малките имат традиционно по-ниски. Справка показва, че една от големите бензиностанции в Ямболска област предлага бензина на цена от 2.21 лв./л. За сметка на това малките бензиностанции поддържат ниски цени на дизела и бензина, което е обяснение за средната ниска цена на региона.

В столицата заради силната конкуренция бензин А95 може да се намери на цена от 2.09 лв./л до над 2.20 лв./л. Същото важи и за дизела.

Сметки
Рязко променената ситуация на международните пазари ще се отрази и на бюджетните сметки у нас. Средносрочната прогноза на Министерството на финансите за 2018 – 2021 г. предвиждаше средната цена на суровия петрол да се повиши до 64 щатски долара за барел. Нещо повече – прогнозите на финансовото ни министерство бяха за намаляване на цената през 2019 г. с 6.5%, като се очаква тази тенденция да продължи със забавящ се темп и в края на прогнозния период петролът да поевтинее до 55.5 долара за барел. Според министерството средният курс на щатски долар ще е на практика непроменен за целия прогнозен период.Сега/

Отбелязваме Деня на Европа

Днес отбелязваме Деня на Европа. По този повод председателят на Европейския парламент Антонио Таяни ще произнесе реч в Брюксел. Председателят на ЕК Жан Клод Юнкер ще говори по-късно пред регионалния парламент на Фландрия.

Началото на проекта е поставено от 6 страни, някои от тях бивши врагове във Втората световна война – Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Именно те създават Европейската общност за въглищата и стоманата през 1951 година. Шест години по-късно се появява Европейската икономическа общност, позната като „Общия пазар“, в който отпадат митата между страните, търгуващи помежду си. Първото разширяване на Общността е през 1973-та година, когато към нея се присъединяват Дания, Обединеното кралство и Ирландия. Падането на Берлинската стена отваря пътя към Общността за страните от бившия комунистически лагер, а самият Европейски съюз е създаден с договора от Маастрихт през 1993 година. В момента в него членуват 28 страни с тенденция за оттеглянето на Великобритания, но за сметка на това с отворена врата към Западните Балкани, чиято европейска перспектива бе потвърдена многократно от ключови фигури от всички европейски институции. Като основни предизвикателства пред Съюза се изтъкват развитието на колективната сигурност, чието начало бе поставено миналата година, последствията от Брекзит, изграждането на единния цифров пазар, борбата срещу онлайн дезинформацията.

В София знамето на ЕС ще бъде издигнато на церемония пред сградата на президентството, на която ще присъстват държавният глава Румен Радев и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.

По случай Деня на Европа тази вечер жителите и гостите на столицата ще могат да наблюдават
мащабен светлинен и звуков спектакъл, който ще бъде прожектиран на сградата на Министерски съвет./BNR

Само за лихви по заеми бюджетът плаща по 120 млн. лева месечно

От началото на годината бюджетът е платил цели 371 млн. лева за лихви по различни заеми на държавата.

Това става ясно от данните на Министерството на финансите към 31 март. На практика това означава, че заради дълговото бреме всеки месец над 120 милиона лева от парите на данъкоплатците отиват за лихвени плащания. За сравнение – всички приходи от мита и митнически такси, които държавата очаква да получи за цялата 2018 г., са 190 млн. лева.
Тези данни ясно показват защо е важно държавата да спазва финансова дисциплина и да не затъва в борчове.

България е сред отличниците в ЕС по ниска задлъжнялост, но дори сумите, които отиват само за лихви, са впечатляващо големи.

Лихвените плащания са големи, но още по-големи са вноските по самите задължения на държавата. За трите месеца от началото на годината Министерството на финансите е погасило над милиард по вътрешни заеми – 1.02 млрд. лева по държавни ценни книжа, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит. Други 31.7 млн. лева са платени по стари ДЦК, пуснати за финансиране на структурната реформа.

Вноските по задължения към външни кредитори са по-малки. Правителството е изплатило и 32 млн. лева на Германия по старо двустранно споразумение в рамките на Парижкия клуб. На Световната банка сме издължили 19.7 млн. лева, а по държавни инвестиционни заеми (МФ не уточнява кои са те) са погасени 13.5 млн. лева.

Информацията на МФ за изпълнението на бюджета за първото тримесечие разкрива, че за поредна година капиталовите разходи изостават драматично. За първите три месеца държавата е инвестирала едва 132.9 млн. лева, което е 5.6% от плана за годината. Това означава, че средствата, планирани за важни проекти, просто не се оползотворяват.

Подобно изоставане имаше и в предните две години, като една от причините е, че закъснява усвояването на еврофондовете. Когато се изпълняват проекти със средства от ЕС – например изграждане на ВиК мрежа, на пътна отсечка или на депо за отпадъци, държавата задължително участва с процент съфинансиране. Данните за капиталовложенията за първото тримесечие на 2018 г. подсказват, че България все още не може да набере скорост с усвояването на европарите от „новия“ програмен период 2014 – 2020 г., който всъщност вече е във втората си половина.

Инвестициите на държавата – под 133 млн. лева, изглеждат още по-невзрачни на фона на субсидиите, които бюджетът раздава. Разходите за помощи за първите три месеца са 189.6 млн. лева. Най-големият получател на субсидии е държавният холдинг БДЖ и по-точно дъщерното му дружество БДЖ – „Пътнически превози“, на което са преведени 43.6 млн. лева. Парите се дават, защото влаковете возят с привилегии редица категории пътници – пенсионери, полицаи, военни, учещи, служители на железниците и техните половинки – и се налага хазната да доплаща разликата до редовната цена на билетите. Получател на едра субсидия е и другото голямо държавно жп предприятие – Националната компания „Железопътна инфраструктура“.

Сумата е 38 млн. лева. 8.6 млн. лева са отишли за „Български пощи“, още едно държавно предприятие, което играе „социални функции“, тъй като поддържа губещи клонове и праща пощальони и в малки селища. 49 млн. лв. са субсидиите, които е изплатил Фонд „Земеделие“./Сега/

140 години Българска армия

6 май е Ден на Храбростта и празник на Българската армия. Традиционният военен парад тази година е по – мащабен заради отбелязването на кръглата 140-годишнина от създаването на Българската армия.
Честването на празника започва с водосвет. Освещаването на бойните знамена и знамената-светини е пред паметника на Незнайния воин в 9 часа.

Военният парад започва на площад „Княз Александър I“ в 10 часа. Командващ е командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов.

Традиционно по площада ще минат представителни блокове на гвардейците, видовете въоръжени сили, специалните сили от 68-ма бригада, военни полицаи. Ще бъде показано и най-доброто въоръжение на армията.

По жълтите павета ще дефилират танк Т-72, бронирани машини БМП-1 и БМП-23 и друга сухопътна техника.
Военно-въздушните сили ще покажат вертолетите Ми-17, който ще носи националният флаг, както и вертолетите Ми-24 и „Кугър“, военнотранспортния самолет „Спартан“, учебните самолети „Пилатус“ и бойните самолети Су-25 и МиГ-29. Гвоздеят в парада обаче ще бъдат пусковите установки от зенитно-ракетни комплекси С-300, С-125 и С-200.

За първи път чуждестранна военна част ще вземе участие на парада на 6 май. В него ще участва рота от армията на Македония.
В 12 часа е тържествената смяна на почетния гвардейски караул пред сградата на Администрацията на президента.

След като участва в тържествената програма за празника в София държавният глава Румен Радев ще присъства на възпоменателна церемония по случай 6 май на българския военен мемориал в Ново село, Република Македония.
Церемонията на военното гробище, възстановено по инициатива и със средства на Фондация „Българска памет“, ще събере на едно място представители на държавната власт, общественици и граждани от двете съседни страни.

В Деня на храбростта и празник на българската армия ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите воини от 11 Македонска дивизия, като в ритуала ще се включат свещеници от двете държави.
Военният мемориал в Ново село, където са погребани 71 български войници, е възстановен през 2006 година на мястото на изоставено военно гробище, като в центъра е изграден общ паметник от камък с изсечен кръст за храброст и надпис „Българио, за тебе те умряха“.
Съвместното честване на 6 май е неоспорим пример за стремежа към добросъседски отношения между двата народа с обща история и европейска перспектива.
Гергьовден започва да се чества още със създаването на Българската армия.

С указ от 9 януари 1880 г. княз Александър Батенберг постановява честването на празника. В началото празникът се отбелязва скромно с панихиди в гарнизоните. От 1931 до 1933 година празникът е честван в София на така наречения „Площад на победите“ в днешния квартал „Лагера“. След това церемонията се провежда на площада пред храм-паметник „Св. Александър Невски“. Като празник на Българската армия Гергьовден е честван до 1953 г. Оттогава до 1991 г. празник на армията е 23 септември – датата, на която се отбелязва началото на Септемврийското въстание от 1923 г.
След промените от 1989 година за Ден на Българската армията е обявен 23 август – началото на Шипченската епопея. Като воински празник обаче 23 август е честван само през 1991 г. и 1992 г. От януари 1993 г. с правителствен указ 6 май отново е възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия./BNR

Депутатите ще обсъждат предложението на БСП за намаляване на заплатите им

Предложението на БСП за намаляване на депутатските заплати ще бъде обсъждано на днешното парламентарно заседание.

Първа точка в дневния ред на петъчното заседание е предложението, което лидера на БСП Корнелия Нинова внесе през седмицата за намаляване заплатите на депутатите от сегашните 3570 лв. на 2976 лв. С толкова е завършил предишният парламент като възнаграждение на законотворците и затова партията взема тази сума като базова. Депутатското възнаграждение няма да расте, според идеята на левицата. Сега заплатата на родните законодатели се увеличава автоматично с ръста на средната залата в страната:

„Тази промяна ще се отрази на още 19 органа в страната. Знаем, че ще има тежка съпротива срещу това, знаем, че ще ни изкарат по-черни от дявола, готови сме за този упрек. Но имаме само един въпрос, на който опонентите ни би трябвало да отговорят. Кой друг в страната, освен политическия административен елит, получава на тримесечие увеличение на заплатата си автоматично според това дали расте средната заплата? Второто ни продължение касае отпуските и ваканциите. Предлагаме депутатите да почиват само на официално обявени в страната празници, така както всички българи“, добави Корнелия Нинова.

Парламентарният контрол ще започне в 11.00 часа и на депутатски питания ще отговарят шестима министри. Един от въпросите към министъра на финансите Владислав Горанов е за текущото изпълнение на бюджета за първите 3 месеца на 2018 година./bnr/

Еврофондовете ще изтънеят за корумпирани държави

Комисията на ЕС въвежда нов критерий за пари от следващия бюджет през 2021-2027 г.

държавите – членки на ЕС, ще трябва да доказват, че се придържат към върховенството на закона, преди да получат достъп до европейско финансиране. Шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер и еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер представиха вчера пред Европарламента от името на Комисията предложение за многогодишна финансова рамка през периода 2021-2027 г., което съдържа такова условие.

В разпространения за медиите текст се казва: „Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава. Зачитането на принципите на правовата държава е съществена предпоставка за добро финансово управление и за ефективно финансиране от ЕС. Поради това Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки. Предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава. Такова решение ще се предлага от Комисията и ще се приема от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство.“

България и Румъния са единствените държави в ЕС, заради които бе въведен специален механизъм още с приемането им през 2007 г. заради корупция на високо равнище и неефективна съдебна система. От края на 2017 г. започна нова процедура за върховенство на закона срещу Полша съгласно чл. 7 от Договора за ЕС, който допуска отнемане правото на глас. Унгария също е обект на засилена критика от Брюксел заради авторитарното управление на Виктор Орбан.

Минус-плюс

Новият дългосрочен бюджет ще намали с 5% дела на средствата за кохезионния фонд и общата селскостопанска политика, които са най-големите източници на еврофондове за България. Йонтигнер обеща обаче пред евродепутатите, че нетно разходите за тези две пера ще се запазят – просто няма да се увеличават заедно с другите. За да се компенсира излизането на Великобритания и отпадането на нейната вноска, се предлагат нови източници в бюджета – например национална вноска, която ще се начислява върху количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки във всяка държава членка (0.80 евро на килограм)./Сега/

Защо еврото е добре за България

Как ще се отрази еврото на България? И защо сме им изобщо в еврозоната? Каквато и да е високата игра, най-добре да се възползваме от щастливия зар преди големите да са размислили, пише проф. Ивайло Дичев./Пред DW

Г-н Борисов има златна възможност да остане в историята, ако в неговия мандат влезем в еврозоната. При идеално стечение на нещата предстоят две години чакалня, плюс още една година за техническата подготовка. И ето – апотеоз тъкмо в края на мандата. Каквото и да мислим за управлението на царя, няма как да забравим, че тъкмо при него с отачян щурм се вмъкнахме в Европейския съюз.

Най-радващо е обстоятелството, че наред с ГЕРБ и ДПС левицата също подкрепя отдавна чаканата стъпка към еврото. Важна роля изигра може би посредничеството на европейски социалисти – Станишев специално доведе еврокомисаря по финансите Московиси, който е бивш социалистически министър. Може пък въвеждането на еврото да е удобно за Русия, която така опростява финансовите си (и най-вече туристически) взаимоотношения с нас – и по тази причина фабриките за тролове сега са много по-пасивни, отколкото по теми като бежанците или

Истанбулската конвенция. Позитивната хипотеза звучи така: темата е толкова важна, че управляващите са се отказали от медийно политиканстване, а националпопулистите се занимават с тютюнопушене и прослава на Крим.

Защо толкова много българи се плашат от еврото?

И въпреки всичко социологически сондажи редовно показват, че българските граждани се боят от еврото. Миналата година Алфа рисърч отчете 45% „против“ и 32% „за“. Другаде има и по-лоши съотношения. Страхът от повишаването на цените не ми се струва достатъчен като обяснение – последните страни, които се присъединиха към общата валута, отбелязаха незначителна инфлация. Пък и ако някой използва размътването на водата, за да закръгли цените на продуктите си нагоре, това нали също е част от българската икономика? Тоест, ако нещо поскъпне с половин процент, това не значи, че парите ще отидат в Европейската централна банка, а че продавачът българин ще спечели точно толкова, колкото е загубил купувачът българин. А и добре знаем кога продавачите вдигат цените – когато има кой да ги плаща и няма конкурент с по-добри условия.

Страхът, според мен, идва от друго. На няколко пъти българското население беше ограбвано от комунистическия режим с парични реформи – през 1947, 1952, 1962. Парите се обменят по сложни схеми, трябва да доказваш дали са от трудови доходи, има лимити, над които курсът е по-лош или пък плащаш данъци. Целта е да се оберат парите от населението. И във всеки един от тези обмени гражданинът е изправен срещу държавата. Последната обмяна помня и аз. Чувствах се дълбоко ощетен от това, че топчето „американче“ от 15 стари скочи на 4 нови стотинки (=40 стари!). Но днес държавата не определя цените и ако нещо поскъпне два и половина пъти, просто ще ида да купя от друг, нали така? Явно не е помогнала деноминацията на Костов от 1999, при която имаше само математическо опростяване, без грабеж. Трупаното десетилетия недоверие се предава от поколение на поколение.

За и против
Някои икономисти се опасяват, че сегашният курс 2:1 няма да бъде запазен и докато сме в чакалнята, левът ще трябва да се „отвърже“, така че да намери пазарната си разменна стойност спрямо еврото. Не е лошо някой да ни обясни този момент – като лаик ми се струва, че при свободата на обмяна, която сега имаме, в първия ден на отвързването ние просто ще обменим парите си в евро и така левът ще умре от само себе си.

Често се чува и друг контрааргумент – щяло да ни се налага да помагаме на държави, изпаднали в беда. Ще помагаме, за да помагат и на нас – нали това е идеята. Пък и второто – ние да имаме нужда от помощ, изглежда по-вероятно.

По-тънки критици атакуват еврото откъм най-позитивната му страна – тъй като ще станело много лесно и евтино да взимаме заеми, политиците ни щели да се разпищолят като гръцките и ние сме щели да затънем. Но ако не можем да контролираме държавата си, най-добре да се отправяме към терминал 1. Да не строим магистрали, защото някой може да катастрофира. Да не купуваме самолети, защото министрите може да решат да нападнат някого.
Ползата от еврото не е само финансова – евтини кредити, стабилност и огромно улесняване на туризма. Най-важното е, че ще се озовем в А-отбора на ЕС. Пак ще следваме същата финансова дисциплина, която си наложихме преди 20 години, но ще имаме думата да решаваме накъде да върви европейската икономика.
Предполагаемата загуба на суверенитет, която някои окайват, всъщност е точно обратното – заемане на много по-сериозна позиция на международната сцена. Откакто са възникнали, националните държави функционират в тази система: търгуват, воюват, поддържат дипломатически отношения. Този обмен предполага споделени средства. Вярно, че е малко обидно, дето си говорим на английски на международни форуми, но така се разбираме. И когато каталунец реши да утвърди собствената си идентичност като говори на езика си, ние просто не го разбираме, а той си остава с едната гордост. Така и с лева – слаба валута, неизвестна, нестабилна. Ще изчисляваме известно време и в евро, и в лева, както правеше дядо ми, който до края на живота си пресмяташе всичко в „стари пари“. После ще свикнем, както свикнахме с пътните знаци, с компютърните команди, с икономическите статистики.

За какво сме им всъщност?
Най-мистериозна в случая е подкрепата на ЕК и на френския президент Макрон за членството ни в еврозоната (противно на някои кръгове в Германия). За какво сме им? Един оптимистичен сигнал за това, че проектът се развива напук на Брекзита? Пък и България не е прекалено голям хап за преглъщане, ще се интегрира безпроблемно като балтийците.

От друга страна недоверието към нас е факт. По веднъж месечно имаме някаква външна оценка за съдебната система, за ужасното състояние на медиите, напомнят ни, че не сме солидарни с някои европейски политики. Защо не ни искат в Шенен, а ще ни пуснат в еврото? Дали планът на Макрон не е да изолира проблемните Полша и Унгария (които са извън еврото) и така да ги остави във външния кръг срещу едно растящо проевропейско мнозинство? Но откъде идва неговата убеденост в нашата лоялност?

Каквато и да е високата игра, най-добре да се възползваме от щастливия зар преди големите да са размислили.

Eвропейските либерали пак поискаха националистите да излязат от правителството

Форумът на Алианс на либералите и демократите за Европа в хотел Хилтън

Eвропейските либерали (АЛДЕ) за пореден път призоваха правителството да прекрати коалицията с „Обединени патриоти“ на свой форум в София. „Нападнах „Атака“ и ще продължавам да го правя, защото не е отговорно такава партия да е в управлението“, заяви председателят на АЛДЕ Ханс ван Баален в речта си за откриване на съвета на Партията на европейските либерали.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ каза, че партията му продължава да е гарант за евроатлантическата ориентация на страната и разказа историята и приноса на ДПС по пътя на България към НАТО и ЕС. „Карадайъ работи за бъдещето на Европа, макар да е в ролята на опозиционен лидер“, похвали го Ханс ван Баален.

ДПС пита ЕНП дали ГЕРБ са станали националисти

Европейската народна партия (ЕНП) да отговори споделя ли коалиционната политика и култура на ГЕРБ, националистическата ориентация на партньорите им и да каже има ли промяна в евроатлантическата ориентация на ГЕРБ, както и за участието във властта на националисти, които са евроскептици, призова Карадайъ.

Той поиска отговор на същите въпроси и от ГЕРБ, защото се чували „тревожни сигнали, които потвърждават оценката ни за опасността, която носи националистическа политика“. Като примери Карадайъ даде изявленията на лидера на „Атака“ Волен Сидеров от Крим и декларацията на ВМРО срещу Сърбия. ГЕРБ трябва да даде отговори не само на обществото, но и на ЕС и НАТО, призова Карадайъ.

На Балканите можел да сработи българският етнически модел

Лидерът на ДПС се обяви за превръщането на Европа в по-обединен съюз, в зона, свободна от радикализъм и за отрицание на Европа на различните скорости. За това обаче била нужна институционална и ценностна реформа. „За нас сценарий, в който Европа върви на няколко скорости, не е решение на общите ни проблеми“, каза Карадайъ. Той смята, че ЕС има нужда от обща европейска отбрана в рамките на НАТО, която да е важен стълб, за да се гарантира сигурността на европейските граждани, от обща охрана на границите на съюза, от по-силно икономическо пространство и единен пазар чрез членството на всички страни в еврозоната.

„Балканите са част от Европа. На Балканите може да сработи уникалният етнически модел на България, чиито идеолог и стратег е почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган, реализиран успешно с участие на ДПС през годините на прехода и който е основен гарант за този мирен преход“, каза още Карадайъ по темата за разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани. „Приоритет за ДПС е превръщане на Европа и Балканите в зона, свободна от популизъм, национализъм и радикализъм. ДПС е категорично против идеята за Европа на различни скорости, добави той./Дневник/

Законови безумия отново подлудиха граждани и бизнес

11 хиляди забавени преписки чакат в Агенцията по вписванията, 7000 – в Агенцията по кадастъра./АЛЕКСАНДЪР КОЛЕВ/ СЕГА

Противно на клетвите на управляващите да намалят бюрокрацията за бизнеса и гражданите ситуацията се влошава. Заради законодателни безумия десетки хиляди граждани и фирми имат в момента проблеми с вписвания в Търговския регистър, а други чакат месеци за документи от Агенцията по кадастъра.

Агенцията по вписванията (АВ) нареди на служителите си да работят и през уикенда, за да може поне малко да се навакса изоставането с обработването на заявленията за регистрация на фирми, пререгистрация на юридически лица с нестопанска цел, промяна в обстоятелствата или за липса на дейност през предходната година. Към момента има около 11 000 забавени преписки, които АВ се надява да изчисти в следващите няколко седмици.

Проблемът възникна заради промени в Закона за счетоводството, влезли в сила от 1 януари 2018 г. Те задължиха фирмите, които не са осъществили дейност през предходната година, да обявят това обстоятелство със заявления към агенцията. Заедно с тази промяна следваше да бъде приет и образец на заявление за деклариране на липса на дейност, но това не се случи. Затова фирмите бяха принудени да пишат декларации със свободен текст, които системата на АВ обаче не приема автоматично. Затова служителите на АВ трябва да въведат информацията ръчно. Проблем възникна и с изричното изискване декларирането да бъде направено от управител или упълномощен адвокат, тъй като мнозина са били в чужбина или в болници.

В периода 1 януари – 31 март 2018 г. в АВ са подадени над 200 000 заявления от дружества, които не са упражнявали дейност през изминалата година. „Вследствие на това се стига до генериране на забава в регистъра и невъзможност да се обработят подадените заявления в законовите срокове“, твърдят от АВ.

От кореспонденция с финансовото министерство, свързана с приемането на поправките в ДОПК и Закона за счетоводството, е видно, че АВ е изразила сериозни забележки към задължението на фирмите без дейност специално да декларират това обстоятелство. АВ предлага това да става чрез годишния финансов отчет, който задължително се подава до 30.06. всяка година. Идеята обаче не се приема.

Освен това системата на Търговския регистър автоматично разпределя за разглеждане заявленията по реда на постъпването им, независимо дали те са за първоначална регистрация, за пререгистрация на ЮЛНЦ, за промяна в обстоятелствата или заявление за липса на дейност през предходната година. Така забавянията са в целия спектър на дейност на агенцията.

След два месеца пък се очаква нов наплив – за подаване на годишните финансови отчети. Предполага се, че около 300 000 фирми ще подадат такива. Отделно от това върви и пререгистрация на фондациите. По закон това трябваше да стане в срок от 3 години. Но фондациите, които нямат дейност, трябваше да подадат декларации с общата вълна до 31 март. А за да направят това, трябваше да се пререгистрират. Това може да се окаже наложително и за фондациите с дейност, тъй като според едно от тълкуванията на закона, за да подадат финансов отчет, те трябва да се пререгистрират. Така 3-годишният срок се съкращава драстично. Липсата на всякакви разяснения по въпроса със сигурност ще доведе до нов хаос.

Опашките вече са налице пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър, където хиляди хора чакат за скици за имоти или за поправки в кадастрални карти. Пред Би Ти Ви гражданин обясни, че чака от 19 януари скица, която е трябвало да стане за седмица, но в средата на април разбрал, че се прави някакво проучване. Строителен предприемач пък се оплака, че от шест месеца не може да започне строеж в София заради грешка в кадастралната карта. Оплаквания за забавяния има и от брокери, и от хора, които не могат да си продадат имотите.

Според ръководството на агенцията забавяне има само при по-сложните скици и корекции, а при най-масовата услуга – скица, необходима за сделка например, това рядко се случва. Все пак обаче признават, че проблем има, тъй като има около 7000 заявления, които трябва да се решат от 12 души. Затова от службата призоват хората да си „проверяват статуса на преписките онлайн“ и да не се трупат пред гишетата.

ЗА КАРЕ

Сегашната драма в АВ идва само три месеца след като депутатите забъркаха и друга каша – с прехвърлянето на фирми. По настояване на омбудсмана Мая Манолова бяха взети „мерки“ срещу некоректните работодатели. В края на декември чрез преходни и заключителни разпоредби в Кодекса на труда депутатите промениха Търговския закон и записаха, че предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като се платят дължимите трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки, включително на напусналите за 3 години назад. Същото условие бе сложено и при прехвърляне на дружествен дял на трети лица. В бързината обаче депутатите пропуснаха да регламентират как ще се удостоверява, че всички заплати са изплатени. И това блокира работата на Агенцията по вписванията, която отказа да вписва всякакви промени. Наложи се да се правят спешни промени в закона, където бе записано, че това ще се удостоверява с декларация от собственика на фирмата.