Архив на категория: Акценти

„Гражданска отговорност“ е поскъпнала с 25% за година

Цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилите продължава ударно да расте, като при повечето компании цената е с над 25% по-висока в сравнение с миналата година, за един и същ автомобил, който не е участвал в произшествия.

Увеличението превишава значително утежнението на полиците от средно 12 лева, въведено в началото на февруари, когато на застрахователните компании бе наложена допълнителна такса заради „Зелена карта“. По данни на брокери в последните 12 месеца застрахователите няколко пъти са завишавали тарифите.

Най-голямо е вдигането на цените в столицата, която е и най-рисковият за шофиране град. То започва от 20-30 и надхвърля 50 лева. Продължават ударно да растат и сумите, които Гаранционният фонд плаща за щети в чужбина, причинени от автомобили с българска регистрация без „Гражданска отговорност“ или с полици, които имат ниско покритие на фона на големите обезщетения, които се присъждат. От началото на тази година парите, които фондът трябва да плати заради злополуки в други държави, са се увеличили с около 20%, съобщиха източници от фонда. Сериозно нарастват и обезщетенията, които се присъждат в България, обясняват застрахователни брокери.

Това е и една от причините застрахователните компании, които дълго време задържаха цените на полиците заради голямата конкуренция, сега масово да вдигат премиите, които трябва да плащат шофьорите. „По наши наблюдения най-сериозно поскъпване има при задължителната застраховка за товарните автомобили, най-вече при влекачите“, заявиха от „Брокерс инс“. Основно това се дължало на големите обезщетения по „Зелена карта“ за ПТП извън България. За останалите видове автомобили не се наблюдавало толкова отчетливо поскъпване след февруари.
Както „Сега“ писа, от началото на февруари повсеместно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ бе завишена средно с 12 лв., тъй като Националното бюро „Зелена карта“ наложи нова такса на застрахователите.

Това е институцията, която плаща обезщетения, ако българи без „Гражданска отговорност“ причинят щети в чужбина. Допълнителните отчисления отиват в специален фонд и служат като банкова гаранция срещу неплащането на щети в чужбина. Създаването на фонда е по решение на Международния съвет на бюрата „Зелена карта“. Заради зачестилите случаи на некоректни български застрахователи, които бавят или не могат да платят щетите, всички компании бяха принудени да внесат през март общо 4 млн. евро депозит. Тези пари на практика се плащат от крайните потребители. Поскъпването тогава варираше от 11 до 18 лева за полица при различните компании.

Поради своята задължителност, т.е. масовост, „Гражданска отговорност“ е застраховката, по която има най-много претенции и съответно се плащат най-високи обезщетения. Като цяло застрахователните компании през миналата година са изплатили около 407 млн. лв. при 370 млн. лв. през 2016 г., показват данни на КФН. Ръстът се дължи преди всичко на увеличението на сумите, които съдилищата присъждат като обезщетения, обясниха от Асоциацията на българските застрахователи. Всяка година адвокатите по делата внасяли искове за все по-големи суми. Освен това от чужбина пристигали в пъти по-големи искове за причинени от български шофьори пътни злополуки.

Една от забележките след извършената през 2017 г. проверка на целия финансов сектор у нас от МВФ (т.нар. FSAP) бе за занижените застрахователни премии, и по-точно тези по „Гражданска отговорност“. По данни от началото на годината средната премия по тази застраховка е 187 лв., което, според МВФ, е ниска сума. КФН е поръчала анализ на Световната банка за размера на тази застраховка и дали той е достатъчен, за да покрие рисковете. Не е известно дали такъв анализ вече е направен и дали са предприети някакви мерки.

Още по-неприятно е, че прословутата система „бонус-малус“, която е предназначена да поощрява добрите шофьори и да наказва онези, които причиняват произшествия, едва ли ще заработи и тази година, както бе обещано. „Към момента все още не е представен окончателният доклад“, отговориха от Гаранционния фонд на въпрос на в.“Сега“ кога най-после ще бъде готова методиката на избрания преди година и половина за целта консултант – гръцкото подразделение на E&Y.Сега/

Посещението на Борисов в Украйна приключи с откриване на паметна плоча на Димитър Пешев

Посещението на премиера Борисов в Украйна приключи днес с откриване на паметна плоча на Димитър Пешев на едноименния площад в украинската столица.

На церемонията в Деня на Киев премиерът подчерта, че България е единствената страна , спасила всичките свои евреи. На събитието присъства и украинския премиер Володимир Гройсман.

Площад в Киев носи името на Димитър Пешев по инициатива на Българското посолство. През март Киевската рада взе решението да увековечи името на човекът, допринесъл в най-голяма степен за спасяването на българските евреи.

С церемонията приключи посещението на българския премиер Борисов в Украйна. Той се срещна с президента Петро Порошенко и с премиера Володимир Гройсман.

Важно място в срещите заеха проектите в областта на образованието. Борисов припомни, че до момента с българска помощ са изградени 10 компютърни кабинета на обща стойност близо 200 000 евро. Той се застъпи за безпрепятственото изучаване на български език, култура и история от българската общност и посочи, че държавата ще продължи да съдейства затова.

Българският премиер допълни, че се очаква през есента провеждане на сесия на Смесената междуправителствена комисия, която да разгледа възможностите за сътрудничество между университетите на двете страни и подпомагане на обучението в сферата на висшето образование./BNR

ЕК задължи „Газпром“ да продава на конкурентни цени и в Източна Европа

Маргрете Веснер

Европейската комисия и „Газпром“ се споразумяха за нови правила, при които руската компания ще продава природен газ на пазарите в Централна и Източна Европа.

Оповестеното вчера от ЕК решение бе определено в официално изявление от „Газпром“ като „най-доброто за нормално функциониране на целия европейски газов пазар“.

С него руският монополист се задължава „да продава синьо гориво на конкурентни цени в страните от Централна и Източна Европа“. Едновременно с това той няма да иска от България обезщетение за спирането на проекта „Южен поток“. С постигнатото споразумение „Газпром“ си спестява милиардни глоби, които можеше да се наложи да плати заради обвиненията в монопол.

Комисарят по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер обясни вчера на специална пресконференция в Брюксел, че приетото от ЕК решение премахва създадените от „Газпром“ препятствия за свободния пренос на газ в Централна и Източна Европа. Сега руската компания трябва да помогне за постигането на истински вътрешен енергиен пазар в Европа, като премахне всички наложени на клиентите й ограничения по отношение на препродажбата на синьо гориво през граница.

„Газпром“ е най-големият доставчик на природен газ в няколко държави от Централна и Източна Европа. През 2015 г. руският гигант бе обвинен за възпрепятстване на конкуренцията и за определяне на високи цени за България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия. Тази стратегия вероятно е позволила на „Газпром“ да налага по-високи цени на газа в пет от тези държави членки – България, Естония, Латвия, Литва и Полша, обяви тогава ЕК.

Сега цените на газа за тези държави ще трябва да са съотносими с равнищата за Западна Европа и в разпределителните центрове за втечнен газ. Освен това „Газпром“ не може да се възползва от каквито и да е предимства, свързани с газовата инфраструктура, които получава от клиентите си, като използва господстващата си пазарна позиция в доставките на газ. Компанията ще позволи потоците на газ да текат към и от части на Централна и Източна Европа, които все още са изолирани от другите държави членки поради липса на междусистемни връзки, а именно балтийските държави и България, гласи друга част от споразумението.
Клаузите на споразумението ще действат в идните 8 години и са обвързващи по отношение на „Газпром“. Това означава, че ако бъдат нарушени, ЕК може да наложи глоба в размер до 10% от световния оборот на дружеството, без да се налага да установява нарушение на антитръстовите правила на ЕС.

РЕНЕСАНС
На фона на приключилото разследване от страна на ЕК България продължава да настоява за възраждане на проекта „Южен поток“ – вече като „Български поток“. За това заговори президентът Румен Радев при срещите си с руския президент Владимир Путин и премиера Дмитрий Медведев преди дни. Очаква се при предстоящата визита на премиера Бойко Борисов в Русия в края на месеца отново да се говори за газовия хъб „Балкан“. В същото време междусистемните газови връзки на страната ни все още са в подготвителна фаза./Сега/

Борисов – европеец само за пред камерите?

В крайна сметка в последните дни маските се свалиха и показаха, че „европейското развитие на България“ е само роля, паралелно с която се пробутва нова порция ззависимости и корупция, т.е. с привидностите бяхме дотук.

С привидностите дотук бе и Брюксел. Дни след като Борисов прегръщаше и целуваше европейските лидери в София, което бе представено от българските медии като извънреден успех и доказателство за успешната интеграция на страната ни,

Европа за четвърти път отряза България за единната валута. България не е готова да приеме еврото, гласи заключението от сряда на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Подобно на Европейската комисия, ЕЦБ също посочва проблемите с корупцията, настоява за независима и ефикасна съдебна система, както и независимост на Централната банка.

Тези условия всъщност не са сред формалните критерии за присъединяване към еврозоната. Но очевидно те са пречка пред амбициите на българското правителство да осъществи пробив в тази посока по време на европредседателството си.

Пред камерите и фотообективите Борисов се преструва на европеец. Скрит от тях – приема нареждания от Путин. Пред камерите и фотообективите европейците се преструват, че Борисов е един от тях. А после му показват, че няма място редом с тях…/по материали на радио DW/

Всяка година КАТ произвежда хиляди мними длъжници

Хиляди глоби към Пътна полиция, които нарушителите вече са си платили, продължават да висят като дължими.

Титулярите им, които може би не подозират, рискуват да им бъдат отнети шофьорските книжки, ако бъдат спрени за проверка. Единственият начин е да носят непрекъснато със себе си документите за извършеното плащане и да ги показват при всяка проверка, като и това не е гаранция, че проверяващият ще ги признае.

Абсурдната ситуация, в която добросъвестни шофьори биват тормозени, а КАТ прахосва време и ресурси, за да издирва несъществуващи длъжници, съществува от години, но тя се превърна в проблем на управляващите едва когато от нея бе засегнато правителството. На правителствено заседание във вторник вътрешният министър Валентин Радев е докладвал, че на името на премиера Бойко Борисов се водят 10 неплатени акта, съобщи „24 часа“. Става дума за нарушения, извършени от коли на Министерския съвет.

Те били платени, но системата на КАТ ги отчитала като дължими.
Причината са несъвършенства в системата, обясниха от МВР. Ако например човек има няколко глоби, но ги плати наведнъж, системата няма да отчете нито едно плащане, т.е. всички задължения си остават висящи.

Друга възможна грешка е неправилно изписване на данни в заявлението за плащане – например сбъркан номер. Системата отново няма да отчете нито грешка в документа, нито направено плащане. Така всеки, който си е платил глобата, може да се води длъжник и да бъде санкциониран. Едно от наказанията е отнемане на книжка, а през последните месеци от МВР са доста активни по тази линия и редовно организират акции. Последната бе покрай граничните пунктове.

Абсурдите не свършват дотук, защото, след като задълженията в КАТ останат висящи, те се изпращат за принудително събиране в НАП. Оттам при почти всяка кампания установяват, че около 1/3 от длъжниците всъщност вече са си платили. Естествено, масовата реакция на гражданите е гняв и недоумение, когато данъчните ги потърсят.
От МВР заявиха, че се опитват да изчистят несъвършенствата на системата си със собствените си разработчици. Колко време ще отнеме това, не е ясно.

Въпреки абсурдната ситуация и данъчни, и полицаи твърдят, че през последните 3 години системата на работа се е подобрила. Преди това и двете институции не са си разменяли информация. Тогава единственият начин човек да докаже, че всъщност не дължи глобата, която му търсят, бил да се разкарва до КАТ, където да му издадат някакво удостоверение, а след това да го занесе в НАП. Тогава и броят на мнимите длъжници бил много по-голям. Сега поне имало обмен на информация.

Доказателство за дългогодишните проблеми са инструкциите за плащане на задължение, които Националната полиция е пуснала на сайта си. Оказва се, че плащането на глоба изобщо не е толкова лесно. Първо човек трябва да се информира, че допреди няколко месеца задълженията по фишове и наказателни постановления са се плащали по отделни сметки. Те вече са закрити и има единна. Тя обаче не включва задълженията по електронни фишове, те са по друга сметка. На трета пък са глобите по Кодекса за застраховане.

Цяло приключение е и самото попълване на документи за наглед елементарна операция. Например от МВР уточняват, че с едно платежно нареждане може да се плати само едно задължение. Друга честа грешка била, че вместо да се изпише номерът на самото наказателно постановление, в платежното нареждане се изписвал номерът на акта. Има дори такава инструкция: „Номер на наказателно постановление и дата на съставянето му – при номерата на наказателни постановления, издадени след 2014 г. е особено важно да не се пропускат тиретата в номера на документа, например – 00-0000-000000“.

БЕЛЕЗНИЦИ
Шефът на КАТ-Благоевград Данаил Стоицов и негови подчинени бяха арестувани при акция срещу корупционни схеми. Стоицов бе изведен от сградата на местната Пътна полиция с белезници. Според неофициална информация става дума за схема при регистрация на автомобили. Сигналът за нея е подаден от собственик на местен информационен сайт./Сега/

Президентът Румен Радев ще разговаря с руския си колега Владимир Путин

За първи път от десет години насам предстои среща между президентите на България и Русия. 

Президентът Румен Радев ще разговаря с руския си колега Владимир Путин в лятната резиденция на руския държавен глава в Сочи. Радев е на работна визита в Русия.

В Сочи Радев и Путин ще обсъдят отношенията между България и Русия в областта на икономиката, образованието и културата, както и въпроси от международната сигурност. Очаква се енергетиката да бъде водеща тема в разговора на двамата президенти.

Вчера Радев призова българското и руското правителство да преразгледат възможността за директни доставки на руско синьо гориво в България през Черно море.

Вече има анонси за съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“, което предполага и руско участие.

Положителният импулс от тази визита, която правим с премиера Медведев и с президента Путин, трябва да бъде използван по най-добрия начин от българското правителство, коментира президентът Радев./BNR

Ердоган ще говори в Сараево пред хиляди турци от цяла Европа

Почти месец преди извънредните избори в страната турският президент Реджеп Тайип Ердоган пристига за първия си голям митинг в чужбина – но не в западноевропейски град, а в Сараево.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и председателстващият ротационното президентство на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович.

Новината беше съпътствана от много въпросителни, след като първо Германия, Австрия и Холандия забраниха агитация на своя територия преди вота в Турция (в тези страни живеят стотици хиляди с турско гражданство, подкрепящи управляващата в родината им Партия на справедливостта и развитието) и Босна и Херцеговина се появи като алтернатива в медии в Анкара.

По-късно босненските власти настояваха, че не са чували за подобна идея, макар Ердоган да настояваше, че планира митинг в Сараево – докато две седмици по-късно босненското външно министерство не потвърди след коментари на турския посланик. На проявата, замислена като обръщение пред организация на турците в Европа, ще е гост председателят на ротационното президенство Бакир Изетбегович, когото анализатори описват като близък с Анкара. Миналата седмица Изетбегович каза пред медии в Сараево, че Ердоган е „ментор на мюсюлманите“ и затова е толкова непопулярен на запад.

„Посещението със сигурност е уговорено предварително“, каза за „Дневник“ изпълнителният директор и основател на сараевския изследователски център „Популари“. „Всичко останало е част от медийния шум, нарочно създал смесица от реакции, от положителни до крайно отрицателни.“

Според Врачич заради забраната за агитация другаде Турция просто „използва други места, за да зададе тона и да изпрати посланието“ и както винаги, то е „повече за домашна употреба, отколкото е свързано с Босна и Херцеговина или е важно за нея.“

„Продължаващи романтични отношения“

Босненското издание Klix пише, че освен митинга на дневен ред за Ердоган може да са и икономически въпроси като споразумение за свободна търговия между Турция и Босна и Херцеговина, което се готви от години.

„Турското влияние в Босна (и не само) определено го има и е въплътено в различни сфери на интреси – култура, благотворителност, строителство, банкиране“, продължава Врачич. Тя обаче припомня, че европейски страни като Австрия все още са по-големи инвеститори от Турция, а влиянието често „се изразява в много емоционална реторика, която не предполага конкретни изпълними ангажименти, но гарантира присъствие и осигурява продължаващи романтични отношения“.

Според Врачич, ако Турция сериозно държи на европейския път на Босна и Херцеговина, тя трябва да ѝ предложи „европейската експертиза, натрупана в турските институции в последните десетилетия“. Ако управляващите в Сараево наистина са стратегически във външната си политика, те биха поискали от Турция именно това, смята тя.

Според полицията в Сараево се очакват между 10 и 15 хил. посетители. Организаторите на събитието казват, че целият конгрес на UETD ще продължи осем часа. Министерството на вътрешните работи на кантон Сараево е потвърдило, че то ще започне в 11 и ще завърши в 19 ч.

По време на посещението си Ердоган ще стане и почетен доктор на Международния университет в Сараево./Днешник/

ЕС даде европерспектива на Западните Балкани, но след реформи


Лидерите на Европейския съюз увериха страните от Западните Балкани в перспективата за присъединяването им, но предупредиха, че това няма да стане скоро и са нужни реални реформи. По време на проводения в София форум ЕС – Западни Балкани, който е кулминацията на българското европредседателство, бе подписана декларация, очертаваща конкретни стъпки, които да доближат шестте страни до ЕС, но без конкретни срокове.

По този начин ЕС се надява, че ангажиментът му е достатъчен да държи Западните Балкани вън от орбитата на Москва, но страните получиха ясно послание, че няма да влязат в ЕС преди те са готови за него и той за тях.

Най- силно в това отношение прозвучаха думите на френския президент Еманюел Макрон, че ЕС става по-слаб, приемайки неподготвени държави.

„Това, което наблюдаваме през последните 15 години е, че Европа отслабва всеки път, когато мислим за разширяването й. И аз не мисля, че ние правим услуга на страните кандидатки или на самите себе си, имайки механизъм, който по някакъв начин вече няма правила и продължава да върви към по-голямо разширяване“ , заяви Макрон пред репортери в София.

С присъединяването на всички шест страни от Западните Балкани, ЕС би стигнал 33 държави членки, в сравнение с 15, колкото бяха през 2003 г., когато Съюзът за пръв път се ангажира с европейската перспектива на региона.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че „днес не говорим за разширяване, а за даване на европейска перспектива на Западните Балкани“ и че посочената по-рано от Европейската комисия възможност Западните Балкани да се присъединят през 2025 г. не е реалистична.
Така или иначе всички са убедени, че и шестте балкански държави са все още много далеч от покриване на критериите за членство в ЕС, и най-вече по отношение на върховенството на закона, състоянието на съдебната власт, корупцията и организираната престъпност. Пречка са и съществуващите сериозни проблеми и нерешени спорове между отделните страни в района.

Тези коментари са особено разочароващи за Албания и Македония, които се надяват следващия месец да получат зелена светлина от Съвета на ЕС за започване на преговори за присъединяване. Сърбия и Черна гора вече водят преговори, но няма ясни перспективи за приключването им, а Косово и Босна и Херцеговина са най-назад в процеса.

Според българския премиер Бойко Борисов обаче е по-добре преговорите със страните от региона да започнат, за да може те да са по-старателни в реформите.

Западните Балкани влязоха отново в приоритетния дневен ред на ЕС поради тревогата му, че шестте страни, проядени от престъпност, корупция, авторитарно управление и нестихващи двустранни конфликти, станаха удобни за проникване на руски, китайски и арабски интереси.
Все повече западни анализатори предупреждават, че Русия и други страни явно или подмолно дестабилизират региона. След мигрантската криза през 2015 г., когато стотици хиляди мигранти влязоха в ЕС през балканския маршрут, Европа осъзна, че регионът е важен за нейната собствена стабилност.

Туск: Няма план „Б“ за Западните Балкани, те са част от Европа
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви на пресконференция след срещата, че
„не вижда друго бъдеще за Западните Балкани освен европейското“ , но те трябва да свършат още много работа.
„Няма план „Б“ за Западните Балкани, те са интегрална част от Европа“, изтъкна Туск.

Той също отказа да потвърди за възможно присъединяването им през 2025, но акцентира на необходимостта те да се предвижват напред, изпълнявайки конкретни проекти за засилвана на свързаността им с ЕС.

„Разширяването е политически феномен и съм убеден, че ще бъдем свидетели на определени проблеми и спорове, но тенденцията е ясна – всички днес говорихме за европейската перспектива на региона. Ние не предлагаме нещо нереалистично или бърза писта за присъединяване в ЕС“ , каза Туск.
Бойко Борисов, който по-рано бе заявил, че шесторката от Западните Балкани ще заеме мястото на напускащата Великобритания в ЕС, сега настоя, че ЕС няма от какво да се страхува, защото Брутният вътрешен продукт на всичките страни от региона е общо 96 млн. евро и е съпоставим с този на Словакия, а населението им е по-малко от това на Румъния.

Доналд Туск обаче „охлади“ аргументите му: „Европа е достатъчно голяма и силна за да осинови и да приеме този проект с всички последствия. БВП и демографията на района не са големи, ако го сравним с други части на Европа, но като стигнем до проблемите на човек от населението, те са доста повече от Германия и Франция взети заедно и затова трябва да внимаваме за своите обещания“.

ЕС предлага помощ и настоява за реформи

В приетата декларация ЕС приветства ангажираността на партньорите от Западните Балкани с върховенството на демокрацията и принципите на правовата държава, по-специално борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление и зачитането на правата на човека и правата на лицата, принадлежащи към малцинства.
Въз основа на постигнатия досега напредък партньорите от Западните Балкани отново потвърждават ангажираността си с европейската перспектива като свой категоричен стратегически избор и с активизирането на своите усилия и взаимна подкрепа, се казва в декларацията.

Както се и очакваше, документът не посочва срокове и конкретни дати за евентуално присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС.

Европейската комисия посочи неотдавна като най-скорошна възможна дата 2025 година и беше остро разкритикувана за това от останалите страни от общността.
Сега ЕС декларира, че е решен да укрепи и засили своята ангажираност на всички равнища в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация на региона, включително чрез засилена помощ, въз основа на постигнатия от партньорите от Западните Балкани съществен напредък в областта на принципите на правовата държава и на социално-икономическите реформи.

Въз основа на постигнатия напредък, включително чрез регионални инициативи, ЕС и Западните Балкани се ангажират да повишат значително свързаността във всичките й измерения: в областта на транспорта и енергетиката, цифровата и икономическата сфера, както и между хората.

Към декларацията е приета и приоритетна програма, в която ЕС поема ангажименти да засили мониторинга на реформите чрез по-системни проверки, да въведе наблюдение на борбата с корупцията и организираната престъпност. Предвиждат се и реализирането на конкретни общи проекти за увеличаване на „свързаността“.

„Студен душ“ от Макрон и Меркел: Първо реформи след това срокове за членство Френският президент Макрон заяви, че е привърженик на това Балканите да се доближават към Европа. „Но мисля, че трябва да гледаме на всяко ново разширяване много по-предпазливо и взискателно“ , подчерта той.

„Не съм привърженик да на това да вървим към разширяване, преди да имаме цялата необходима увереност и преди да имаме извършени реални реформи, позволяващи по-дълбоко и по-добро функциониране на Европейския съюз“ , предупреди френският президент.
По думите му, ако започне процес на разширяване без условия, това няма да е сериозно.

„През последния месец има свидетелство от редица страни. Сърбия и Черна гора работят в рамките на процедура, но също така и Македония и Албания, които се надяват. Мисля, че този процес не може и не трябва да стигне до резултат – присъединяване, преди ЕС да се е реформирал“ , допълни той.
Отбелязвайки, че 2025 г. не е реалистичен срок, германският канцлер Ангела Меркел заяви:
„Категорично мога да заявя, че страните имат ясна европейска перспектива. Приемането на нови страни се базира на напредък по същество, затова не можем да говорим за срокове, а дали имаме правова държава, до каква степен е преборена корупцията“.

По думите й не е взето решение по въпроса за разширяване на ЕС, но роля в тази насока ще има срещата на върха на ЕС през юни.
Тя изтъкна напредъка в преговорите между Гърция и Македония и изрази надежда, че ще бъде намерено решение на проблема с името на Македония.

Борисов: Всички си тръгват от София с едно наум Българският премиер Бойко Борисов настоя, че няма никакъв риск за ЕС да приемат страните от Западните Балкани.

Според него по-добре е страните от Западните Балкани да са в преговори за влизане в ЕС, за да може техният политически елит да се старае да покрива всичките критерии за това.
В противен случай другите геостратегически играчи може да усилят и немалкото си и в този момент влияние, което имат, допълни Борисов.

Той посочи, че ако Западните Балкани олицетворят една страна, то брутният й вътрешен продукт ще е около 96 млрд. евро, което е равно на този на Словакия. По думите му усилията, които се полагат, са ЕС да приеме икономика колкото Словакия, с население, по-малко от Румъния.

Министър-председателят добави, че до края на юни ще има отново възможност да се говори по този въпрос, но по време на срещата в София вече са били зададени много теми за размисъл./mediapool.bg/

Валери Симеонов заговори за данъци върху хазарта

Вицепремиерът Валери Симеонов заговори за въвеждане на данък върху хазарта и задължение компаниите от бранша да дават повече пари за спорт по подобие на държавния Български спортен тотализатор.

Той беше провокиран от атаките на хазартното лоби срещу
промените в Закона за хазарта , които забраняват и непряката реклама и ограничават продажбата на лотарийни билети.

Срещу промените в закона се обявиха от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), от Българския футболен съюз и от футболните клубове, чиито спонсори са хазартните оператори, както и от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), в която влизат най-големите телевизии.

Хазартните оператори са сред спонсорите на част от футболните клубове, а „Национална лотария“ на Васил Божков се оказа
най-големият телевизионен рекламодател за 2017 г.

Провокиран от недоволството, Симеонов каза още, че при обсъждането на законопроекта депутатите от неговата партия ще предложат и въвеждането на данъци върху хазарта.

В момента компаниите от този бизнес плащат 15% такса върху оборотите си. Според вицепремиера трябвало да има и данъци, включително ДДС. ДДС върху хазарта обаче не се начислява, тъй като това се смята за сигурен механизъм за източване на бюджета и постъпленията от такъв данък биха били много по-малко от загубите от него.

Вицепремиерът отново повтори тезата си, че в момента единственият източник на средства за българския спорт е Българският спортен тотализатор, а бума на лотарийните игри в последните години свива много пазара и приходите на държавното дружество. Съответно средствата за спорт намаляват.
Според вицепремиера трябва да се помисли за изискване и частните хазартни оператори да отчисляват средства за спорт. В момента те са задължени да правят годишни вноски за социално отговорно поведение.

За лотарийните игри сумата е 5000 лева, за казината – 10 000 лева, а за онлайн залагания – 50 000 лева.
Симеонов оприличи отпора срещу ограниченията на „стадо акули, загрижило се за мечтите на младите рибки“ , правейки алюзия с клип на актьора и лице на „Национална лотария“ Захари Бахаров.

Той се разпространява в последните дни и в него се казва, че лотарията кара хората да мечтаят, а политиците са призовани да не им отнемат мечтите.

„Атаките срещу Закона за хазарта са очаквани – особено когато идват от тези, които са пряко засегнати“, каза вицепремиерът след среща с парламентарната група на „Воля“, на която бяха обсъдени законодателните инициативи на Симеонов. Според лидера на „Воля“ Веселин Марешки текстовете в законопроекта трябва да бъдат дискутирани.

Симеонов изрази надежда, че парламентарните групи, които обявиха, че са готови да подкрепят промените – ГЕРБ и БСП, са взели предвид очаквания отпор и кампанията срещу новите текстове./mediapool.bg/