Архив на категория: Акценти

Корупцията като Императив

България официално е квалифицирана като най-корумпираната държава в ЕС и една от най-корумпираните в света.

Всички власти и политически партии в страната се надпреварват да словоблудстват за това как се „борят“ с корупцията и как това е в основата на тяхната същност. Тези вопли обаче са оксиморон, защото практически е невъзможно проблемът да се реши от неговия причинител, заразата да се излекува от вируса на тази зараза. Корупцията в България е истински императив, по-голям от Конституцията.

Тя е в генетиката на самото съществуване на сегашната пост-комунистическа, олигархична държава със задкулисно управление. Държава, която се управлява от реални престъпници и закоравели корупционери трябва да ликвидира собствения си организъм, за да се избави от корупцията. Това тя няма как да направи. Това може да бъде осъществено единствено от помитащата енергия на обществения инстинкт за самосъхранение.

Такава обаче засега липсва и агонията продължава. Днес България е на… 75-то място в света по индекс на корумпираност. По-долу от страни като Гана и Бахрейн. Изпадането в класацията на корумпираните, винаги е свързано генетически с изпадането в класациите на Свобода на медиите. Някак си тежко корумпираните режими, винаги се стремят да ликвидират всякакъв обществен коректив, какъвто са свободните медии.

Корупцията и липсата на свобода на словото вървят изконно ръка за ръка и маркират територията на НЕдемократичните и репресивни държави. Такава каквато превърнаха България днес клетите издънки на мутиралата комунистическа диктатура.

Единиците, които са избрали пътя на истинската битка със злото и които дръзват физически да се противопоставят на всевластната корупция, се сблъскват с цялата жестокост на отмъщението на мафиотския режим./Бивол

Най-положителният унищожителен доклад за България

ЕК удари звучна плесница на управляващите в България. Те обаче решиха, че всичко е наред. Става дума за новия мониторингов доклад, който е унищожителен – заради „генералния проблем“ на България. Коментар на П. Паунова./DW

Годината е 2016, месецът е ноември: ГЕРБ тъкмо са загубили президентските избори, а политическата ситуация в България е описана на страниците на световните медии. „Ню Йорк таймс“, „Вашингтон пост“, „Политико“, „Гардиън“, „Монд“ и още много други авторитетни издания свързват изборния провал на партията на Бойко Борисов с липсващата съдебна реформа и абдикацията от страна на властта в битката с корупцията.
Точно година по-късно, преминала през предсрочни избори, същата партия управлява страната. И точно година по-късно -същата присъда е произнесена за 17-ти пореден път от Европейската комисия. Документът, констатиращ липсата на съдебна реформа в България и тоталния отказ на държавата да се бори с разяждащата я корупция, е мониторинговият доклад. Малко допълнение към ситуацията: кандидатът на Борисов, загубил президентските избори – Цецка Цачева, в момента е правосъден министър. Министър, който, разбира се, разтълкува доклада на Брюксел като положителен.
В тази посока се изказаха всички отговорни фактори от ГЕРБ и прокуратурата. А всъщност и формацията на Борисов, и държавното обвинение са подложени на унищожителни критики от страна на ЕК. Те, разбира се, са тълкувани превратно, като най-комично е схващането на ГЕРБ, че документът е положителен, защото в него няма „нови препоръки“. Само дето подобен аргумент би бил валиден, ако с мониторинговия механизъм не се констатираше, че старите не са изпълнени. За 17-ти път.
Присъдата
Въпреки, че няма „нови“ препоръки, Брюксел за пръв път отправя много остри критики към Народното събрание за „непрозрачния“ законодателен процес. През последните месеци управляващите от ГЕРБ и „Обединените патриоти“, подкрепени от ДПС, прокараха светкавично редица скандални промени в съдебния закон и Наказателно-процесуалния кодекс. От доклада на ЕК става ясно, че тази „реформа“ се оценява като посегателство върху независимостта на българския съд.
Напредък е отчетен по три от общо 17 показателя – правото на магистратите да избират пряко представителите си във Висшия съдебен съвет (ВСС) и борбата с организираната престъпност. В доклада се казва, че „видимото насилие“ в страната е намаляло за последните десет години.
В същото време ЕК продължава да настоява за структурни промени в прокуратурата и отчетност на главния прокурор. Докладът стъпва и върху последните препоръки на Венецианската комисия, с които се предлага главният прокурор да не може да се меси при избора на шефовете на върховните съдилища. Венецианската комисия настоя също да се създаде и независима институция, която да може да разследва главния прокурор. В предишни доклади институцията на Съвета на Европа буквално обяви, че българската прокуратура работи по „съветски модел“.
В мониторинговия доклад от Брюксел ясно се посочва, че България не е свършила нищо и по доклада на европейските прокурори от края на 2016 година, препоръчващ съществена структурна реформа на прокуратурата и прекратяване на безотчетността на нейния началник.
ЕК настоява структурната реформа на ВСС да продължи с намаляване на политическата квота в колегията, която управлява съда – нещо, което ГЕРБ, БСП и ДПС отказаха да направят при приемането на конституционните поправки през 2016 година. „Делът на членовете, избирани от Народното събрание в съдийската колегия, остава висок“, пише Европейската комисия.
Борбата с корупция по високите етажи на властта продължава да е най-големият проблем за българските власти. За една година не са постигнати никакви резултати. ЕК буквално казва, че прокуратурата се бори с корупцията по върховете на властта предимно с анализи и пътни карти.
В техническата част на доклада се казва, че множеството разследвания срещу високопоставени лица много рядко водят до присъди. А това говори за наличието на „генерален проблем“.
Генералният проблем
Именно „генералният проблем“ е в основата мониторингът върху България да остане поне още една година, а срок за прекратяването му да няма, докато не се докаже „необратимост“ на реформите.
Всъщност, тази констатация, преведена от „брюкселки“, е най-големият шамар за кликата, управляваща България. Тук е редно да се уточни – че кликата или шайката (по Антон Тодоров) е съставена от различни формации, без никакво значение кой в момента е управляващ и кой опозиция. Защото заслуга за нея имат и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, които са основните играчи на политическия терен.
Факт е обаче, че изводите за липсващото върховенство на правото в България (каквото накратко казва документът) се появиха на фона на дългото подгряване от страна на ГЕРБ, че едва ли не, ако не последният, това ще бъде предпоследният доклад за страната.
Подобна радост за властта обаче не се случи. Нещо повече – България председателства Евросъюза, докато самият Евросъюз не просто се съмнява, а разобличава системни проблеми в начина на функциониране на държавността в България.
Доказателството
Колкото до политическите реакции на документа – те са най-автентичното доказателество за „генералния проблем“.
Звучният плесник, произнесен с възпитан тон в Брюксел, отекна в България като „най-позитивния“ и „обективен“ – според ГЕРБ, „позитивен“ – според прокуратурата, „пълен провал“ – според БСП и „обективен провал“ – според ДПС, но с уговорката, че това не важи за прокуратурата.
И нито една от парламентарните формации, без значение дали се мъчи да демонстрира опозиционност или не го прави така старателно, не сметна за редно да назове генералния проблем. А именно, че докато държавното обвинение възпроизвежда сталинистки тип управление и докато политическата власт управлява в тясно сътрудничество с него, няма как България да бъде нормална демокрация. Докато това продължава да се случва, ние, българите, ще бъдем разяждани от корупция, а битката с нея ще бъде противоборство само кой да я контролира.
„Въпреки че комисията все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен на настоящия етап, тя остава на мнение, че с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки в близко бъдеще“, гласи заключението на доклада.
И звучи ободряващо. Съвсем като най-положителния унищожителен доклад за България.

Истината за приватизацията

И след поредната „ревизия на приватизацията“ няма да има нито доказани престъпления, нито наказани престъпници. А и как да е иначе, след като целта е всъщност съвсем друга, пише Ясен Бояджиев и обяснява каква е истината./коментар на Ясен Бояджиев DW/

„Шест месеца, докато сме във фокуса на Европа, да се изговорят всички глупости, които на някого му дойдат на акъла“. Така министър-председателят описа целта на готвения от опозицията мъгляв вот на недоверие. За него са ясни само две неща. Първо – срокът на внасяне (в навечерието на европредседателството). И второ – че е напълно безперспективен, безсмислен и безпредметен. Тъй че министър-председателят е прав. При това не само за конкретния момент и конкретния повод, но и по принцип – напоследък в българската политика пада голямо „чесане на езиците“ с празни приказки и всевъзможни глупости. Пример за това даде обаче и самият премиер – във въпросното си изявление той отговори на намерението за вот на недоверие със също толкова безперспективната и безсмислена инициатива „да се върнем в целия криминален преход на приватизацията“.

Банална идея
Освен че е безперспективна и безсмислена, тази инициатива е и крайно банална и изтъркана от употреба. Може би е забравил, но самият премиер преди година вече се закани да прави „тотална ревизия на приватизацията“. И не е само той. Един президент непрекъснато повтаряше „да се отворят досиетата на прехода“, а още преди 16 години един главен прокурор, който ще се запомни главно с неспирните си провокации към здравия разум, гръмко плашеше с проверка на всички раздържавени предприятия. Днешният главен прокурор пък преди няколко месеца отсъди, че „има престъпления в много случаи (на приватизация)“, но се оплака, че „давностният срок за неизгодни сделки е отдавна изтекъл“ и „чертата е теглена“. И ето, че сегашните управляващи се канят да отстранят това неудобство със „законодателни промени по отношение на отпадането на давността за престъпления при приватизационни сделки“. За да може, по думите на премиера, „давността за приватизация да върви заедно с този вот на недоверие“.
„Криминалната“ приватизация
За да видим какъв ще е този път резултатът от това упражнение, трябва да започнем от самата приватизация, към която с годините съзнателно и трайно беше залепено прилагателното „криминална“. Това е крайно опростенческо представяне на историята, полуистина, която заради непрекъснатото си повтаряне се превърна в една от най-големите лъжи на прехода, предназначена за хора с къса памет. Така приватизацията бе превърната в мръсна дума, в удобен универсален виновник за всички злини и несгоди. За целта бяха съчинени стряскащи легенди, като например често повтаряното твърдение, че активи за десетки милиарди левове, долари или евро (някои казват 20, други 30, че и повече) били продадени само за 2-3 милиарда. Сега премиерът вдигна мизата още по-високо, като обяви, че над 30 милиарда били откраднати по време на приватизацията.
Но тези „сметки“ нямат нищо общо с реалността. По официални данни на съответната агенция, досега приходите на държавата от приватизацията (която все още не е приключила) са за над 12,5 милиарда долара. Освен това, както е известно, едно нещо струва толкова, за колкото има желаещи да го купят. А желаещи да платят измислените от някой политик или прокурор фантастични суми никога не е имало. Първо, защото голяма част от някогашната „гордост на социализма“ бяха технологично изостанали и икономически нежизнеспособни предприятия, чиято т.нар. продукция не би могла да бъде продадена никъде извън затворения, дефицитен и непридирчив пазар на „братските социалистически страни“. И второ, защото при приватизацията заедно с активите се продават и пасивите. А огромна част от държавните предприятия бяха предварително източени, свръхзадлъжнени и докарани до фалит. (Същото, впрочем, се случи и със самата държава.)

При тези условия истинският проблем с приватизацията беше, че тя бе безкрайно, а в някои случаи непоправимо забавена заради нечия далавера, политическа нерешителност или некомпетентност, както и заради изкуствено подклажданите страхове на „широките народни маси“, успивани с благи приказки за „плавен преход“.

Въпреки всичко това обаче истината е, че именно благодарение на приватизацията икономически здравата и жизнеспособна част от българската държавна икономика оцеля и продължава да работи успешно в една нормална пазарна среда.

Каква е целта
Разбира се, далеч съм от мисълта, че всичко около приватизацията е било прозрачно, справедливо и законно, че не е имало комисиони и нагласени процедури в полза на „наши хора“. Само че също така сигурно е, че от приказките за „ревизия на приватизацията“ отново няма да произтече абсолютно нищо.
Първо, защото идеите за законодателни промени са юридически безсмислени. Премахването на давността за „престъпления“, свързани с приватизацията, е невъзможно поради простата причина, че е противоконституционно. А възможното „удължаване на давността до максимума от 35 години“ няма да промени нищо, защото няма как да бъде приложено със задна дата – за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на неговото извършване. И второ, защото дори за момент хипотетично да допуснем, че някакси тези юридически „неудобства“ бъдат преодоляни, е много трудно дори да си представим, че десетилетия по-късно такива „престъпления“ въобще могат да бъдат открити и доказани. И че прокуратурата на Цацаров може да направи онова, което не успя да направи прокуратурата на Филчев. Освен най-много да потормози известно време някой политически или бизнес конкурент.

Така че цялата тази дандания около приватизацията не е нищо повече от политическа димка, чието пускане преследва едновременно няколко цели. Най-напред – да послужи като пропагандно противодействие на предстоящия вот на недоверие. После – да отклони вниманието от неспособността и нежеланието да се извършват реални реформи и от подмяната им с имитация (например, че се води борба срещу корупцията). И накрая – да прикрие далавери (включително извършени напоследък приватизационни сделки, за които давността далеч не е изтекла) и престъпления от по-ново време, в сравнение с които толкова оплюваната приватизация изглежда като детска игра.

Заедно с това обаче волно или неволно се постига още един ефект – задълбочава се заблудата, че целият преход е провал, че демокрацията и пазарната икономика са измама, наложена от някакви злосторници, и че съществува някаква алтернативна посока, в която трябва да тръгнем.

Държавни енергийни фирми затъват въпреки увеличените приходи

Загубата на „Марица изток 2“ расте заради скъпите квоти за парникови емисии
Държавните фирми в енергетиката топят загубите си – с подобрени финанси за деветте месеца се отчитат НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток 2“ и др. Това обаче не решава проблемите в сектора – част от компаниите продължават да изпитват сериозни затруднения при плащането на партньорите и обслужването на кредитите си. Това показват отчетите на енергийните компании за първите девет месеца на тази година.

ТЕЦ „Марица изток 2“ например се хвали с ръст на постъпленията от 16%. В същото време обаче увеличава загубата си заради скъпите квоти за парникови емисии, които трябва да плаща. Това е проблем, който ще се задълбочава в идните години. В ЕС има строги регулации за така наречените големи горивни инсталации и се очаква те постепенно да бъдат изведени от експлоатация. България иска удължаване на срока за работа на силно замърсяващите тецове, най-вече заради множеството заети пряко в централите и в добива на въглища.

Подобна е ситуацията и в Националната електрическа компания. До септември дружеството отчита загуба в размер на 90.9 млн. лева – намаление с 63.3 млн. лв. спрямо същия период на 2016 г., когато бе отчетена загуба от 154.8 млн. лева. Това щеше да е добра новина, но се оказва, че въпреки подобрения си резултат компанията продължава да изпитва затруднения при обслужването на задълженията си към доставчици и партньори, както и по кредитите към Българския енергиен холдинг (БЕХ). В същото време към края на септември дългосрочните задължения на НЕК растат до над 3.02 млрд. лв. спрямо 2.93 млрд. лв. година по-рано.

Самият БЕХ, под чиято шапка са държавните енергийни фирми, топи печалбата си от 140.3 млн. лв. през деветте месеца на м.г. до 119.8 млн. лв. през тази. Намалението идва най-вече от по-малките дивиденти, които са получени от дъщерните компании, показва отчетът на холдинга. Счетоводно БЕХ все пак има ръст на финансовите приходи от 23% до 112 млн. лева, но той идва основно от лихвите от заеми към дъщерните компании.

С по-добри резултати се представя АЕЦ „Козлодуй“. Приходите от дейността на дружеството са в размер на 678 млн. лв., или с 42 млн. лв. над отчетените за същия период на миналата година. Основната част от тях, или 98% от приходите, са формирани от продажбата на ток и са за 663 млн. лв., става ясно от отчета. Дружеството приключва деветте месеца на годината с нетен финансов резултат от цялостната си дейност в размер на 102 млн. лв., при печалба за деветте месеца на 2016 г. в размер на 39 млн. лева.

Със скромна печалба от около 1 млн. лв. се отчита и „Булгаргаз“, което е значителен спад. През миналата година компанията е била на плюс с около 36 млн. лв. Намаление на печалбата има и при „Булгартрансгаз“. За година тя се топи с около 13 млн. лв. до 46.9 млн. лв. през първото деветмесечие.

ЛИЦЕНЗ

С разрешително за работа през следващите 10 години се сдоби вчера пети блок на АЕЦ „Козлодуй“. „Няма никакъв проблем V блок да работи до 2047 година. За по-дълъг срок лиценз не може да се издаде, но той ще се подновява на всеки 10 години“, заяви пред БНР шефът на Първа атомна Иван Андреев малко преди връчването на документа./Сега

И битката срещу шуробаджанащината се оказа блъф

Гръмките мерки, които двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП, обещаха срещу шуробаджанащината навръх скандала с роднините и съучениците на депутата Делян Добрев от Хасково, не се случиха.
Няма данни в ГЕРБ да са разпоредени действия срещу роднинските назначения, както се зарече премиерът Бойко Борисов. Не бе спазено и обещанието на БСП да разкрие още купища фамилни обвързаности на управляващите в държавните и общинските структури.
На 4 октомври в първото си публично изявление по повод скандала с роднинските назначения премиерът заяви, че до ден-два ще свика изпълнителната комисия на ГЕРБ, за да се обсъди има ли роднински назначения и да се предприемат действия срещу тях. „Ако някъде ги има, единият трябва да си отиде“, заяви той.
„Сега“ се опита да разбере събирала ли се е изпълнителната комисия по въпроса. След многократни запитвания от пресцентъра на ГЕРБ дойде отговор, че няма какво да съобщят по темата. Когато се появяла информация, щяла да ни бъде предоставена. Така единствената жертва, която ГЕРБ даде, за да потуши скандала с Добрев, се оказа бременната съпруга на депутата Александър Ненков, която напусна „Булгартрансгаз“.
БСП, която постави времеви ултиматум на ГЕРБ, след който щяла да осветли всички роднински зависимости на ГЕРБ, също не направи нищо. „Имаме и схеми за „хранилки“ в държавни и общински предприятия, но не ги слагаме на масата, защото чакаме да се събере Изпълнителната комисия на ГЕРБ, за да се види какво са решили за „шуробаджанашките връзки“, заяви на 7 октомври червеният депутат Таско Ерменков. Той даде една седмица за реакция на управляващите. В следващите дни БСП съобщи, че разполага със стотици сигнали за роднинско кадруване.
ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕ
По неофициална информация на „Сега“ повечето сигнали на „Позитано“ 20 не са подходящи за прокурор. Шефът на пресцентъра на БСП Жанет Пашалиева заяви, че те се проверяват. Тя обаче даде друга трактовка за ултиматума, който според нея се изпълнявал: „Огласихме данни за зам.-министър на транспорта, и то за корупция. Главният прокурор започна проверка.“ Въпросният зам.-министър всъщност беше осветлен от сдружението на превозвачите, и то още през пролетта, когато се съставяше правителството./Сега

Борисов: На Балканите всичко зависи от нас

Шансът ни е, че на Балканите всичко зависи от политическия елит. Никой не може да ни помогне, ако всички не разберем, че миналото трябва да си остане в историята и трябва да гледаме напред“. Това заяви премиерът Бойко Борисов на съвместна пресконференция с Денис Звиздич, министър-председател на Босна и Херцеговина, в Сараево.

„Не може да има неразрешени въпроси и да мислим, че ако влезем в ЕС, те все някога ще се решат. Трябва да ги разрешим сега, с всички политически жертви, които трябва да се дадат“, подчерта българският министър-председател. И подчерта: „Имаме реален шанс, но не бива да бъдем големи оптимисти. От една страна, имаме Брекзит, от друга Балканите – огромен пазар и ресурси. Защо казвам, че имаме шанс? Предстои председателство на България, след това на Австрия и Румъния. Другият ни шанс е, че всичко зависи от политическия елит на Балканите. Никой не може да ни помогне, ако всички не разберем, че миналото трябва да си остане в историята и трябва да гледаме напред“. „Между всички държави от Западните Балкани има някакви проблеми, които вие трябва да решите между себе си. Не може тук да очаквате помощ от ЕС“, подчерта Борисов. „Различните религии за плюс за разнообразието в Европа. Проблемът е радикалният ислям“, посочи още Бойко Борисов.

„На посещение днес са едни наши истински приятели и ги посрещаме с открити сърца“, заяви на свой ред министър-председателят на Босна и Херцеговина Денис Звиздич.

„Икономическото сътрудничество между двете държави може да бъде много по-съдържателно и в много по-голям обем“, каза още Звиздич. Той подчерта, че ще зачести участието на страната му в различни икономически форуми в България. Босненският премиер допълни, че двете държави ще продължат реализирането на проекти за развитието и свързването на Западните Балкани./Стандарт

Делът на българите, които започват собствен бизнес, расте леко

Сред основните пречки за предприемачите са липсата на държавна подкрепа и адекватно образование и корупцията

4.8% е делът на българите, които се заемат с предприемачество през 2016 г., спрямо 3.5% година по-рано. Стойностите остават сред най-ниските в света, според Глобалния предприемачески мониторинг (GEM) за България.
Делът на българите, които се заемат с предприемачество, се увеличава, като през 2016 г. нивото на предприемаческата активност в начална фаза (ПАНФ) в страната достига 4.8% (в сравнение с 3.5% година по-рано). В това се включват 2.6% от пълнолетното население в страната, които са ангажирани с възникващи предприемачески начинания, както и 2.2% нови собственици на бизнес. Въпреки нарастването на годишна база обаче стойностите остават сред най-ниските в света, става ясно от втория национален доклад на Глобалния предприемачески мониторинг (GEM) за България.
Трудно начало
Според резултатите от проучването две трети от българите смятат, че предприемачеството носи висок обществен статус и възможност за професионално израстване, но делът им намалява спрямо година по-рано – т.е. обществените нагласи към предприемачеството не се засилват, а по-скоро са в застой, отчитат авторите на доклада. Медийното внимание към темата също намалява, посочват те.
Междувременно обаче действащите предприемачи в страната мислят за себе си като за много по-подготвени за тази кариера в сравнение с наблюдаваното преди година – през 2016 г. делът на пълнолетните българи, които смятат, че имат необходимите способности за предприемачество, се повишава до 39.7% спрямо 35.2% за 2015 г. Това се отразява и в стойностите на показателя, който измерва нивата на страх от провал – намаляват спрямо година по-рано (виж таблицата). Въпреки това, делът на хората в страната, които решават да се заемат със собствен бизнес, е изключително нисък. Влияние в тази посока оказва и отчетената от проучването изключително ниска припознаваемост на възможностите за предприемачество в България – през 2016 г. едва една пета (21%) от пълнолетното население в страната осъзнават добри възможности за стартиране на бизнес (15.8% през 2015 г.).
Сред основните предизвикателства пред средата за предприемачество са липсата на достатъчна държавна подкрепа за хората, които започват собствен бизнес, и високата корупция, която остава у населението нагласата, че усилията им не биха довели пряко до професионалната им реализация без необходимите връзки (виж графиката). Сериозни спънки, идентифицирани в резултат на национално експертно проучване, проведено в рамките на доклада, са и липсата на адекватно образование и капацитет за предприемаческа дейност, посочват авторите.
Прохождащите компании
В по-голямата си част (близо 60%) стартиращите компании в България работят в областта на търговията на дребно или на едро. Това е един от секторите, върху които най-силно се отразяват флуктуациите в икономическия цикъл – т.е. предприемаческата активност в страната е силно подвластна на промените в пазарните условия.
„Почти една пета от новите предприятия се числят към секторите с по-висока добавена стойност като производство и здравеопазване, образование, правителствени и социални услуги, докато делът на транспорта и съобщенията, информационните и професионалните услуги възлиза на по-малко от 15% от предприемачеството в начална фаза. По същество България има по-малък дял от стартиращите фирми в начална фаза, които спадат към наукоемките сектори на дейност, отколкото иновационно обусловените икономики“, се посочва в доклада. Все пак изследването отчита ръст в дела на предприемачите, които смятат, че продуктът, който предлагат, е нов за всички или за някои клиенти – от 14.5% до 17.5%.
Сред положителните новини от проучването е и нарастването в дела на младите компании, чиито мениджъри очакват бизнесът им да създава нови работни места в следващите пет години. През 2016 г. такива са 34.1% от предприемачите в начална фаза в сравнение с 27.6% година по-рано, като подобрението е почти двойно при собствениците на компании, които планират наемането на над 5 нови служители – 13.4% спрямо 7.3% за 2015 г./Капитал

Как да се измъкнеш сух между докладите

От 2003 година насам ООН чества 9 декември като международен ден за противодействие на корупцията.

България, най-корумпираната държава в ЕС, със сигурност ще има защо да празнува този декември, но не точно противодействието на корупцията, а по-скоро победата на корупцията.
По всичко личи, че следващият мониторингов доклад на Европейската комисия, която от десет години наблюдава напредъка на България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията, ще е ако не последен, то най-много предпоследен
Не са нужни доклади на ЕК, за да видим, че корупцията, която ни праща в дъното на всяка класация, е тук и може да се пипне всеки ден. Достатъчно е да видим случилото се тази седмица:

– Йордан Цонев ни сервира новината, че един от кръстниците на модела КТБ, Делян Пеевски, ще пише законопроект срещу разграбването на банката.
– Управляващи (ГЕРБ, патриоти) и опозиция (БСП и ДПС, като последните май са по-скоро към управляващите) влизат в концептуален сблъсък в Консултативния съвет за национална сигурност за това как и с какво трябва да се бори корупцията. Бият се в гърдите кой има по-по-най воля за борба с корупцията. Това докато едните (ГЕРБ) обясняват, че в шуробаджанашките назначения и обществени поръчки няма нищо лошо, а другите (БСП) се чудят какво да правят с дарение, получено от брат на депутат, задържан като участник в организирана престъпна група. А само месец и нещо по-рано заедно (управляващи и опозиция) и задкулисно си раздадоха листчетата с имената на членовете на ВСС, които трябва взаимно да подкрепят.
Докладите на ЕК бяха единственият стимул, който караше националните власти да спазват някакво благоприличие и противно на природата си, да правят стъпки, които помагаха на България да върви напред. Но механизмът няма да отпадне, защото България е изпълнила ангажиментите си, а заради комбинация от щастливи за управляващата класа фактори, заради които ЕК разхлаби хватката си през последните няколко години. Така с оправдания като политическата обстановка (от 2013 г. насам са се сменили шест правителствата) или с откровени димки (като новия антикорупционен закон) България ще успее да се шмугне до Румъния и да избяга от мониторинга.

С отпадането на наблюдението Брюксел ще си затвори очите за категоричния отказ на българските власти да направят прокуратурата отчетна и прозрачна. Защото, противно на твърденията на правосъдния министър Цецка Цачева от тази седмица, че невинаги корупцията е престъпление, за всички е ясно, че е. Това е престъпление, което се извършва от хора с власт. А единствената институция, която има правомощие да предава на съд обвинени в престъпление, е прокуратурата. Тя също е част от властта и съответно от проблема. Ето защо няма нищо учудващо в това, че нито управляващите, нито главният прокурор имат интерес от това да си развалят настроението – първите с реформи, вторият с обвинения. Това същината на българския механизъм за разделение на властите, който ЕК не успя да разшифрова в продължение на десет години./Капитал

Продължават стъпките за свиване на административната тежест

По-малко документи ще изискват вече за издаването и подмяната на лични документи, за регистрацията на предприятия, които осигуряват временна работа, отпадат и куп хартиени документи по Закона за техническите изисквания към продуктите.

Това са част от облекченията, които ще последват, след като в сряда кабинетът предложи изменения в три закона и прие промени в няколко наредби и правилници като част от пакета мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите.

Важни облекчения за личните документи

При издаването на лични карти и паспорти голяма част от необходимите документи ще се събират по служебен път. Става дума за случаите, когато е настъпила промяна на ЕГН, на имена, на постоянния адрес или на пола и тези факти са отразени в националната база данни „Население“.
По-малко документи ще изисква и Агенцията по заетостта при регистрация на предприятия, които осигуряват временна работа, предвиждат предлаганите промени в Закона за насърчаване на заетостта. За тях ще отпадне задължението да представят документи за регистрация или ЕИК, а тези обстоятелства ще бъдат проверявани служебно.
За някои специфични дейности
С приети промени в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите пък отпада изискването за предоставяне на хартиен носител на удостоверение за наличие или липса на задължения от НАП, и документ за липсата/наличието на неизплатени трудови възнаграждения към работници и служители, издаван от Главна инспекция по труда. Освен това правителството предлага промени в Закона за техническите изисквания към продуктите, с които се премахва изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител, като удостоверение за актуално състояние, за вписване в търговския регистър и др. Урежда се също начинът за предоставянето на административни услуги по електронен път, което ще спести време и средства при кандидатстването за получаване на лицензии по реда на закона.
Облекчения ще последват и за производителите или вносителите на предварително опаковани продукти и вносителите на бутилки.

Дипломите от САЩ и Канада – вече без апостил

Отпада изискването за легализация и заверка с апостил на дипломите на студентите, завършили в САЩ, Канада, Израел, Австралия, Нова Зеландия и още редица други държави – страни по т.нар. Лисабонска конвенция. Към момента това облекчение беше в сила единствено за завършилите висше образование в страните от ЕС и Европейското икономическо пространство. Промяната е възможна, след като правителството прие промени в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища./Капитал/