Архив на категория: Любопитно

Microsoft Office ще е безплатен за устройства под 10 инча

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Microsoft обяви, че популярният Office пакет с приложения ще се предлага безплатно за всички устройства с размер на екрана под 10 инча. Приложенията и сега са достъпни свободно, но се очакваше това да е временно.

В официалния блог на MIcrosoft Кърк Кьонигсбауър, който е корпоративен вицепрезидент на Office 365 Client Apps, заявява, че Office ще остане безплатен за всички мобилни устройства.

„В момента използваме размера на екрана, за да определяме кои устройства са за персонална употреба и кои за професионална. Нашето проучване показва, че всичко с екран 10.1 инча и по-малък е мобилно устройство. Тоест най-вероятно го използвате в движение, когато не е практично да използвате PC или Mac. Вероятно не използвате клавиатура или мишка, а разчитате на сензорния дисплей. Освен това вероятно не е „професионален“ таблет, който е направен за дизайн или презентации“, коментира Кьонигсбауър.

Тъй като желанието на Microsoft е Office 365 да е безплатен за персонална употреба на мобилни устройства, компанията ще разчита на класификацията си според размера на екрана. Мобилната версия на Office ще предлага безплатен преглед и редакция на документи.

Разбира се, ще има и платена версия, която е по-желание. Тя ще дава повече функции за редакция, подобрена интеграция между приложенията и по-високо ниво на сигурност.

Софтуерния гигант се надява, че това ще повиши интереса към Office 365. Компанията има нова стратегия, която гласи, че най-популярните й услуги трябва да са достъпни за възможно най-много потребители, включително и на конкурентни платформи. Кьонигсбауър изтъква, че стратегията вече дава резултат.

Office за iOS е изтеглен над 80 млн. пъти, а абонаментите за Office 365 Home и Office 365 Personal са се повишили с 30% само през последното тримесечие. С увеличаване на наличието на софтуерния пакет и за още повече устройства, компанията очаква, че повече потребители ще се абонират и за платените версии./Dnevnik

Цапнатият през устата, или най-запомнящите се цитати на Кларксън

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

klarksunКоето и да е издание на „Топ гиър“ с участието на Джеръм Кларксън да хванете, ще откриете крилати и доста спорни фрази. Тук сме събрали най-запомнящите се изказвания на изпадналия в немилост телевизионен водещ.


„За мен „Ферари“ е умалена версия на Бог.“

„Високата скорост не е убила никого. Рязкото спиране прецаква нещата.“

„Непонятна ми е логиката на автобусните ленти – как така някой по-беден от мен ще пристига по-бързо там, закъдето съм тръгнал и аз?!“

„Винаги щом видя мъж над 50 години да кара кабрио, имам усещането, че гледам рекламен клип на „Виагра“.

„Защо в Англия не готвим кучета? Ами защото не можем. Откъде-накъде корейците ще правят автомобили?!“

„От 0 до 100 с „Порше Кайен“ отнема 5 секунди и 50 л бензин. Що се отнася до дизайна на тази кола, виждал съм гангренясали рани, които изглеждат по-добре.“

„Алфа Ромео Брера е като Анджелина Джоли – всички сме чували, че е луда и се храни с лепило за тапети, но никой няма да й откаже, нали?“

„Тих“ за дизел е като „възпитан“ за убиец.“

„Винаги когато страдам от безсъние, поглеждам снимка на „Тойота Камри“ и тутакси заспивам.“

„Една дума описва точно „Опел Вектра“- започва с „л“ и завършва на „о“, но не е „лято“.

„Рено Еспас“ е добър ван, но не е нещо, с което трябва да се хвалиш. Все едно да викаш с цяло гърло: „Ехей, аз имам СИФИЛИС, най-добрата от венерическите болести!“

„Руснаците са най-отвратителните туристи на света. Разбира се, те са прекарали детството си, хранейки се с бетон и избягвайки изтезания всекидневно, затова днес не можем да ги виним, че се кипрят по плажовете с всевъзможни финтифлюшки, очила „Версаче“ и впити до болка плувки „Спидо“.

„Никой във Франция не кара хубави коли. Това е така, защото французите са комунисти – страхуват се, че ако някой демонстрира заможност, не след дълго главата му ще падне отсечена в кофата.“

„В Индия колите не служат за придвижване от точка А до точка Б, а за преход от този свят на оня.“

„Когато англичаните се напиват, прихващат венерически болести. Когато шведите се напиват, се самоубиват.“

„Смятах, че съществата от „Мъже в черно“ са измислени, докато не видях стюардесите на „Америкън еърлайнз“./Дневник

Сляпо куче вдъхва надежда на хора в нужда

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Известно е, че едни от най-любящите кучета са от породата голдън ретрийвър. Едно такова с името Смайли няма да бъде изключение, въпреки, че е родено без очи.

Симпатичното кученце било осиновено от „съмнителен“ развъдник в Стоувил, Канада от Джоан Джордж с идеята да го събере заедно с Тайлър, немски дог, който пък не чува. Джоан счита тази си идея за най-добрата, която и е хрумвала. Смайли възприел енергичността и жизнеността на Тайлър и се превърнал в същото щастливо куче.

„Смайли излезе изпод масата, където в началото се криеше и започна да общува все повече с хората.“ В този момент Джоан започнала да води Смайли в болници и специализирани училища за да го среща с хора имащи нужда от емоционална подкрепа.

„В един хоспис имаше един пациент, Теди, който не общувал с никого и въобще не говорел. От персонала казаха, че никога на са го виждали да се усмихва. Това разбира се беше преди да се появи Смайли. В момента в който видя засмяната физиономия на кучето, Теди се усмихна“, разказва Джоан. Тя разказва също, че повечето хора, които са имали контакт със Смайли или въобще не обръщат внимание или скоро забравят, че кучето не може да вижда. Като всички свои събратя и на Смайли му се иска да гони разни неща, но всъщност ходи доста внимателно. Стъпва от високо, души с носа си и се научил да следва гласа на Джоан. Тя казва, че за Смайли било важно да се научи да се справя сам и тя е радостна, че му е предоставила възможност да направи сам откритията си. „Наскоро една жена ми се обади и каза, че иска да осинови сляпо куче. Казах й: Не се опитвай да му бъдеш водач, не му управлявай живота и не го дръж под похлупак.“

„Самсунг“: Внимавайте какво говорите пред включен телевизор

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Компанията „Самсунг“ предупреди клиентите си да внимават какво говорят пред включен телевизор от т.нар. smart категория и особено да не споделят лични данни.

Причината е, че при активирана услуга за командване на устройството с думи, то регистрира всичко, казано пред екрана и го изпраща на компанията производител „или на трета страна“.

Всъщност, много от предимствата на Smart TV са достъпни, само при включена Voice Recognition. Други специализирани услуги могат да се ползват, само ако е задействана системата за разпознаване през вградената камера на жестове и разпознаване лицето на човека пред телевизора. Те могат да бъдат изключени през менюто, но тогава се ограничава способността на компанията да предлага на клиента си информация според собствените му предпочитания.

Улесненията на Smart TV се дължат на събирането на информация за това какво е гледано, поръчано онлайн, изтеглено от интернет или използвано чрез т.нар. стрийм през „Самсунг“ приложения на телевизора или на други устройства.

Компанията получава също така данни когато клиентът е маркирал нещо с Like, Dislike, Watch Now или други бутони от менюто. Събира се информация при издирването на конкретно видео съдържание, включително IP адреса, конфигурирането на устройството и програмите в него, какъв браузър се използва и кои страници в интернет са търсени.

Защитници на личното пространство коментират пред Би Би Си, че всичко това им напомня на антиутопия на Джордж Оруел. Корин Макшери, адвокат в неправителствена организация по въпросите на т.нар. дигитални права, казва пред изданието „Дейли бийст“, че в „Самсунг“ под „трета страна“ вероятно имат предвид подизпълнител, разработващ обръщането на говор в текст. Пред Би Би Си потвърдиха от „Самсунг“, че става дума за компанията Nuance.

„Самсунг“ също така детайлно обясняват, че всичко това става със съгласието на клиента, който задейства услугата voice recognition от дистанционното си и когато тя е активна, на екрана се появява изображение на микрофон. Компанията твърди още, че не съхранява гласовите данни и не ги продава на никого.

Би Би Си припомня, че и други производители на „интелигентни телевизори“ са имали проблеми със събирането и обработката на данни от потребителя. В края на 2013г. такъв е бил случаят с LG TV във Великобритания. /Дневник/

Една Мелиса за комфорт

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Съвместна публикация на
сп. ТЕМА и Filibe.com

Студентско изобретение ще управлява чрез мобилен телефон уредите в къщата ни

Искра Ценкова

Мелиса, светни лампата! А сега ми направи кафе!
Мелиса изпълнява безропотно заповедите на стопанина си. Готова е да му се притече на помощ 24 часа в денонощието. Да отваря вратата, да вдига и да спуска щорите на прозорците, да включва и изключва печката, пералнята, климатика. Тя управлява компютъра и всички електронни джаджи в къщата…Може дори да подсети стопанина си с глас на робот в колко часа да тръгне за уговорената среща и, за да не закъснее, ще му избере най-краткия маршрут. С две думи – Мелиса е голяма приятелка, незаменим домашен помощник, макар и без физическо лице.

Да си говориш с уредите в къщата

не е супер новост. Прави го и гениалният изобретател Тони Старк, герой от филма „Железния човек“, от който е вдъхновена и Мелиса.
В основата й както и на всяко изобретение стои мързелът ни, отбелязва с усмивка 19-годишният изобретател и собственик на фирма Любомир Янчев. И уточнява: Нарекох я цялостна система за домашна автоматизация, включваща много функции за управление с гласови команди. Но Мелиса не е изобретение, тя е нещо ново събрано от вече познатото.“
Когато създава иновативната си компютърна програма, Любомир е все още ученик, 17-годишен.

Любомир Янчев представя продукта си

Умната къща е проект, с който смята да се яви на европейско състезание за млади учени. Софтуерът за активиране на уредите чрез глас и уебинтерфейс не успява да прикове вниманието на европейската комисия, но пък променя посоката на собствения му живот. Ученикът от частната софийска немска гимназия „Ерих Кестнер“ си поставя за цел да развие в бизнес насока иновативната си система за автоматизация. Но отново го чака провал. „Мислех, че щом за мен системата е яка, значи ще се продава. След първия договор разбрах, че не й е дошло времето – заради цената, заради липсата на възприемчивост от страна на пазара. Не случайно големите технологични компании като „Самсунг“, „Сони“ и „Филипс“ не предлагат устройства с гласово управление“, отбелязва Любомир Янчев.
След като разбира, че домашният му помощник не може да влезе в къщите, спира работата си над проекта. Но се появява Атанас Петров, треньорът му по таекуондо, ангажиран професионално с климатиците. Наско предлага на младия изобретател да насочи вниманието си към устройство за управление на климатик, което може да се задейства дистанционно чрез мобилния телефон. Така ще можеме да включваме климатика в дома си още преди да сме се прибрали в къщи.

Да научиш климатика на пестеливост

Защо не, въпреки че нито този уред, нито дистанционното, с което го управляваме, са интелигентни. Независимо от това климатикът може сам да свие сметката ни за ток с цели 25 %. Как става това?
Повечето от нас след като се приберат у дома включват климатика на висок градус, за да се сгреят по-бързо. Компресорът се задвижва на максимални обороти и започва да гълта лакомо ток. Ако климатикът се задейства по-рано на по-нисък режим, сметката ни за ток няма да е така раздута. Колкото по-слабо топлото духа, толкова по-малко електричество изразходва. Трябва обаче да се нацели точната крива на мощността спрямо времето, за което може да се постигне оптималната температура в стаята, разяснява Любомир Янчев.
Втората Мелиса е различна от първата, тя не изпълнява речеви команди, но е не по-малко умна, въпреки концептуалната си промяна. Дигиталният персонален асистент се командва през мобилния телефон чрез апликация и интернет. Мелиса не само управлява интелигентно климатика, но и засича дневния ни график – в колко часа се събуждаме, в колко излизаме от дома си, в колко се прибираме. Ако се връщаме в къщи, когато ни падне, проследява движението ни на базата на геолокацията ни. Сметне ли, че вече сме се запътили към дома си, установява по кой маршрут сме поели, засича скоростта, с която се движим, изчислява времето, за което ще се приберем и включва климатика 15-20 минути преди да прекрачим прага. За да се изпълни технологичния процес обаче е нужно и компактно устройство, поставено близо до климатика както и Wi-Fi мрежа в стаята. С негова помощ Мелиса ще може да управлява всички уреди в къщата и ще осигурява комфорта ни.
„Когато треньорът ми по таекуондо предложи да насоча вниманието си към климатика, си казах: Ако успея да продам 30 за един месец с предплащане, при цена от 120 лв., ще го направя. И продадох 4 само за 30 минути. Така разбах, че хората биха дали парите си за системата. След това направихме доста по-сериозен анализ на пазара и започнахме да търсим инвестиции.“, отбелязва Янчев.
Мелиса още не е налична като продукт, сега влиза в производство, но фирмата, на която първокурсникът по Информационни технологии в НБУ, е управител, вече има подписани договори за около 25 хил. евро. Сред поръчителите са няколко от най-големите търговски вериги за битова техника и електроника у нас.
Крайната цена на продукта, който ще се появи скоро в магазините, е 99 лв. с ДДС .

Да си мениджър на 19

…е много забавно, довършва мисълта ми носителят на много награди от национални и европейски състезания. Въпреки привлекатените предложения за работа, талантливият млад програмист избира предизвикателството да върти собствен бизнес у нас, без да загърбва науката. Управлява фирмата заедно с още двама съсобственици, тук инвеститорите не се броят. До него са 22-годишният дизайнер Благовест Димитров и 37-годишният Цани Събев, координатор на технологията. Любомир се занимава с продажбите, търси патньори, начини за разширяване на дейността. Във фирмата се трудят срещу заплата и няколко IT специалисти. За проявен талант и лоялност те могат да се възползват от т.н. option pool, възможност, която компаните от този сектор дават на персонала си да придобие собственост във фирмата до 1 %.

Любомир казва, че в основата на успеха са мечтите му, които в началото често изглеждат безумни. Трудно му е обаче да каже къде ще е след 10 или след 20 години. Нищо чудно в един момент да реши, че трябва да пришият балтон към копчето – т. е. да започнат да правят климатици. А защо не и автомобили? Засега първокурсникът в НБУ е убеден в едно: И занапред иска да се занимава с бизнес. Да нацелиш нуждите на хората, да направиш нещо, за което те биха си давали парите, е голямо изпитание.
Науката е другото предизвикателство пред младия изобретател. Един от проектите му в областта на медицината е класиран в световното състезание Intel ISEF(International Science and Engineering Fair). Разработеният от него метод в областта на биоинформатиката- сравнително ново интердисциплинарно научно направление, помага на докторите да диагностицират както заболяването, така и причините за него. Тийнейджърът работи по проекта заедно с японски учени от университета в град Хирошима. Екипът, сред които е и един българин – д-р Жеко Найчов, изследва предпоставките за дисекация на аортата – заболяване, което води до фатален изход. Причината за него се изследва с помощта на имунохистохимията – метод, който се използва за локализиране на определени белтъци в клетката и подпомага определянето на точното лечение и прогнозата за развитието на заболяването.
„Като програмист работата ми над метода за анализ на изображения на тъкан беше да направя качествен и количествен анализ на микроскопските снимки на тестваните проби. Резулатите от анализа са ми непонятни, но това не е така за лекарите. Тъй като моите данни бяха по-точни от тези на японските учени, те успяха да стигнат чрез тях до медицинското заключение“, разказва Янчев.
Въпреки, че е още непълнолетен според американското законодателство, младият българин успява със застъпничеството на друг български учен Константин Делчев, да представи научния си проект на състезание в щатите. Зад океана отново не го чака награда, но успява да стисне ръцете на много лауреати на Нобелови награди от цял свят. Този проект вече е намерил приложение у нас. Един от младите ни учени в БАН – гл. ас. Десислава Абаджиева от Институт по биология и имунология на размножаването, вече анализира резултатите от своето изследване с помощта на алгоритъма. Изследването се състои в хранене на зайкини с различни препарати и измерване на качеството на яйцеклетките им, респективно на цялостното състояние на организма им. Тези опити биха могли да покажат, че нещо, което на пазара се предлага като здравословно, се отразява зле на зайците както и на хората“, разказва Янчев.
Той обаче не иска да комерсиализира хуманния си проект. Иновативното му решение и до днес е на свободен достъп в интернет. Който реши, нека го ползва, казва момчето, което наднича в бъдещето.

Най-грозните дамски обувки на висок ток

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Всички сме чували колко са неудобни дамските обувки с високи токчета, но могат ли и да бъдат ужасяващи? Китайската художничка Зю Тян създаде чифт обувки с косми в името на изкуството, а резултатът е меко казано отблъскващ. Оцветени в телесен звят и иронично именовани „бейби“ обувките са с много висок тънък ток, горната част е от розов силиконов гел, покрит с човешки косми.
С височина на тока повече от 12 см. ходенето с тези обувки със сигурност е мъчение, ако превъзмогнете напъните за повръщане при вида на косматите ходила. Впечатляващите обувки не са предназначени за луди нощи в дискотеката, а са създадени с цел да натъртят доколко обувките като индустрия са обсебени от сексуалността. Тян, която е родена в Китай, но работи във Великобритания от 2002 г. е приложила човешките косми на ръка, преди да ги представи като скулптурно произведение.

Сайтът за дизайн  designboom.com описва работата на Тян като „косми, внимателно имплантирани върху форма на женски крак, небрежно аранжирани да осветлят тяхното несъмнено отвратително присъствие. Експлицитните конотации /дрън, дрън/ са очевидни докfлкото скулптурните обувки търсят да изразят първичната си функция като сексуални аксесоари и като средство, което добавя атрактивност и похот.“
Други критици, занимаващи се с мода и изкуство са на обратното мнение. От Стайл нарекоха произведението на Тян „истински кошмар“.

От една година зубри обитават Източните Родопи

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+
Бизони в Студен кладенец, март 2014 фото Мехмед Пайтар
Зубри в Студен кладенец, март 2014
фото Мехмед Пайтар

Вече година в Източните Родопи живеят зубри, най-голямото тревопасно животно в Европа. Адаптацията им в този красив и богат на биоразнообразие район доказва, че дивата природа може да се завърне. Освен полза за обогатяването на природата зубрите допринесоха и за увеличаване на  туристическия потенциал в Източните Родопи, които са посещавани от все повече хора. Безценният опит, натрупан от българските експерти в тази уникална реинтродукция, е от полза и за други проекти със зубри в Европа.

Зубър в Родопите, фото Стефан Аврамов
Зубър в Родопите, фото Стефан Аврамов

Историята на зубрите в Източните Родопи
Пет зубри бяха докарани от Германия в дивечовъдния участък „Студен кладенец“ през октомври 2013. Това бе първата стъпка в първата реинтродукция на зубри в Родопите, осъществена от Фондация „Новото тракийско злато – България“ и един от акцентите на двегодишния проект „Дивият свят на Източните Родопи“. За съжаление, три от най-младите животни починаха  неочаквано от ентеротоксимия, заболяване типично за овцете, но не и за едрия рогат добитък, в това число и за зубрите. Изследванията показаха, че болестта е била причинена от Clostridium perfringers  серотип А животните са били уязвими заради стреса от транспортирането, нова храна и непознатата околна среда. Двата зубъра обаче се адаптират успешно, те вече се хранят изцяло с растителност и пият от естествени водоизточници в„Студен кладенец“. Екипът на проекта е оптимистично настроен, че скоро те ще живеят свободно в Източните Родопи. От юли тази година зубрите са в по-широко заграждение (12 ха), два пъти по-голямо от пространството, в което започна първоначалната им адаптация.

Защо зубри?
Зубрите са един от застрашените големи видове тревопасни, ключов вид за отворените горски екосистеми и символ на възвръщането на дивата природа в Европа. Европейският бизон, както е известен още зубърът, прилича на северноамериканския си братовчед, но е по-едър. Зубърът е изчезнал от дивата природа в в България през Средновековието, а в Европа в началото на 20 век поради ловуване и загубата на местообитания. След мащабна селекция и програма за реинтродукция на отделни екземпляри, отглеждани в затворени пространства, диви популации на зубъра са били възстановени в районите на Централна и Източна Европа, основно в Полша и Беларус. През шейсетте години
на миналия век малко стадо зубри е било реинтродуцирано в ловно стопанство в Северна България.

Зубри-атракция
Зубрите бързо се превърнаха в атракция за местните хора и туристите в Източните Родопи. От октомври 2013 досега над 1000 души са посетили „Студен кладенец“, за да видят зубрите. Сред тях са местни хора, туристи от България, но и от други страни – Холандия, САЩ, Турция. Зубрите бяха акцентът на Уикенда на отворените врати в Източните Родопи, организиран от „Новото тракийско злато“ през април. Едни от най-ентусиазираните сред посетителите на района със зубрите са децата. Освен зубри в „Студен кладенец“ могат да се видят елени лопатари, благородни елени, диви коне тарпани, редки птици като лешояди, скален и морски орел. Любителите на фотосафари могат да снимат още лисици и вълци.

Какво предстои
Един от акцентите във втората година на проекта ще е Денят на дивата природа в „Студен кладенец“. Предвиждат се серия образователни лекции в училища в района, отпечатването на брошура,  изложба „Дивият свят на Източните Родопи“, фотопленер и др.

Нашите партньори
Проектът за връщането на зубрите в природата на Източните Родопи е иницииран и изпълняван от Фондация „Новото тракийско злато – България“ (НТЗ), която скоро ще бъде трансформирана във Фондация „Rewilding Rhodopes” (Да направим Родопите по-диво място). НТЗ е член на European Rewilding Network, а Родопите са номинирани за район на Rewilding Europe.

Проектът „Дивият свят на Източните Родопи“ се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“ и паневропейската инициатива Rewillding Europe (Да направим Европа по-диво място) и в партньорство с холандската организация АРК и Съюза на ловците и риболовците в България. Проектът работи в тясно сътрудничество с дивечовъдното стопанство „Студен кладенец“. Много местни хора помагат за адаптацията на зубрите, екипът разчита и на доброволци.

„Гъбите” на Палау и при мантите в Микронезия

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Съвместна публикация на
сп. ТЕМА и Filibe.com

 

На едната от тихоокеанските перли туризмът е ошлайфан според вкуса на гостите от развития свят, а по другата още бродят жени по тръстикови поли и мъже с препаски

Александър Федотов
София-Корор-Яп-София
Снимки: авторът

 

Див бряг в Микронезия
Млечният път в Палау
Мъжка къща и каменни монети пред нея
Портретите на мантите в Яп
Тамак лесно може да пролази и до върха на палмата
Фестивалът в Яп

Палау?! Това пък къде е? Така реагираха повечето ми приятели, когато казвах, че се връщам оттам.
Палау е в Тихия океан, между Филипините и Индонезия. Една почти незабележима на глобуса огърлица от над 300 острова с обща площ не повече от 450 кв. км и едва 20 000 жители. 90% от тях са потомци на заселвали се тук през вековете малайзийци, микронезийци и малайци. Дружелюбни, усмихнати и доволни от живота си, чиято средна продължителност в Палау е 69 г.
След като в дългата си история преминава през испански, британски, германски и японски владетели, днес тази минидържава се води „свободно асоцииран щат” на САЩ и най-често влиза в световните новини покрай гласуванията на своя представител в ООН. Каквото и да се решава там, той винаги гласува като американския си колега.
Американските навици се чувстват тук и във факта, че почти всеки островитянин си има собствена кола, а обществен транспорт практически липсва. За туристите има таксита, а също и автостоп, който тук е цяло удоволствие – возят те приятни и симпатични хора, които с удоволствие ти разказват как живеят. Стандартът е висок и е сравним с най-развитите страни.
Туризмът е главната касичка за добруването на местните. На архипелага има повече хотели, отколкото из останалите острови и атоли в цяла Океания. А природата го обгражда направо с нереалистични цветове и красоти. Толкова тюркоазен океан май няма никъде другаде. Повечето тропически растения и обитатели на земния и на подводния свят се срещат само тук и затова са вписани в Червената книга.
Първото докосване до Палау, разбира се, е при кацането в Корор, бившата столица на страната (сегашната се казва Мелекок), където без никакви визови формалности те посрещат любезни граничари, за да ти пожелаят приятна почивка. Е, ако искаш да опознаеш по-отблизо красивата и чиста местна природа, трябва да се бръкнеш за 100 долара екологична такса.
Корор е най-големият град в страната и носи същото име като острова, на който е разположен. Там са университът, съдът, повечето училища и по-големите магазини. В града живеят около 60% от цялото население на Палау.
Европейците научават за този архипелаг едва в средата на ХVІ век, когато тук се отбива испански мореплавател, участник в експедицията на Магелан. През 1783 г. пък английският кораб „Антилопа” се разбива край бреговете на остров Корор. Местният вожд и неговите съплеменници помагат на англичаните да ремонтират кораба, а те на свой ред в знак на благодарност качват на борда сина на вожда, който става първият палаусец, стъпил в Европа. Днес статуята на Осиик Аломес е установена в центъра на град Корор пред едно училище, вероятно за да напомня на учениците, че техният съплеменник е бил първият палаусец, получил образование в чужбина.
С независимост Палау се сдобива едва през 1994 г. и успоредно с това се превръща в „свободно асоцииран щат” на САЩ. Американският долар тук се използва като национална валута. Както и повечето острови в Тихия океан, тези също до края на Втората световна война са били окупирани от Япония. Японското присъствие се усеща и днес. Гостите от Страната на изгряващото слънце преобладават сред туристите. Има и немалко японци, заселили се в Корор, които въртят свой бизнес – предимно търговски. Други от тях пък менажират най-добрите и най-скъпите хотели. Наред с това японското правителство оказва финансова помощ при изграждане на инфраструктурни обекти – пътища и мостове. И още – най-големият океанариум в Палау също е японско дело. Там не само персоналът е дошъл от Япония, но и делфините. Докарани са специално, защото, представете си, местните са по-малки по размер и затова не са така атрактивни…
Има и доста други чужденци, които успешно си вадят хляба в Палау. Заплащането е в пъти по-високо, отколкото например във Филипините или в други съседни държави. Пришълците се наместват в строго определени браншове. Например бангладешците търгуват в малки магазинчета за хранителни стоки, корейците поддържат ресторанти и закусвални, руснаците (или по-точно рускините) работят в по-големите хотели и т.н.
Спрямо постоянно пребиваващите в Палау чужденци държавата провежда политика, сходна с тази в ОАЕ или Катар. Финансови облаги има само за местните, а дошлите отвън винаги си остават чужденци, дори половинките им да са родом от Палау и с палауски паспорти.
Островите тук приличат на грамадни зелени гъби, които сякаш са пораснали от сините дълбини. Така е, защото вълните подяждат основите им и ги оформят отдолу като гъбено столче. А отгоре гъстата джунгла оформя „шапчицата”.
На един от островите се намира прочутото Езеро на медузите (Jelly Fish Lake). То е пълно с милиони жълти и безопасни за човека медузи.
Само в Палау може да се види морският Млечен път – място, където заедно с дъждовната вода в океана влиза варовикът от почвата и затова вълните стават млечно бели, а дъното е покрито с бяла и, казват, лековита глина.

В Залива на гигатските манти

В съседство с Палау, само на един час път със самолет, се намира най-западният щат на една друга островна държава – Федеративни щати на Микронезия. Става дума за острова Яп, също населен от микронезийци, но чийто начин на живот се отличава драстично от този на палаусците.
Населението на Яп е около 12 000 души. За разлика от Палау чужденците там се броят на пръсти – около 800 са, предимно филипинци и съвсем малко западняци, най-вече инструктори по гмуркане.
В двата най-хубави хотела отсядат главно гмуркачите, водени от едно-единствено желание – да видят гигантските манти, тези прекрасни създания, широки до 5-6 метра, които сякаш се реят във водното пространство, наподобявайки причудливи пришълци.
В Залива на гигатските манти (Manta Ray Bay) всеки от тези подводни обитатели си има име, а техните портрети красят една градска стена. Различават ги… по петната на коремите. Те постоянно живеят край големия остров и винаги идват да се хранят на едно и също място. Не са опасни за хората, защото ядат само планктон и други дребосъци. Гмуркачите все пак не бива да забравят и за няколкото вида акули, които се навъртат наоколо.
Животът на остров Яп е патриархален, а понякога и беден. Нашият хотелски мениджър – австриецът Дитър, всеки път трябваше да води преговори с местните племенни вождове, за да пуснат гмуркачите в Manta Ray Bay. Защото и земята, и водата край островите в Микронезия принадлежат на местните племена. И те вече не се лъжат с мъниста и тютюн. Удоволствието да се потопиш в океана или да попътуваш из островите се заплаща с американски долари, които и тук като в Палау са национална парична единица.
Яп е и островът на прочутите каменни пари – големи до четири метра в диаметър, гордост и притежание пак на местните племена, които редовно се събират в селата си, за да отбелязват празници или да участват в ритуали.
Където и да отидете, навсякъде е частна собственост. Даже самолетната писта. А тя е толкова къса, че кацащият самолет сякаш се стоварва вертикално надолу като хеликоптер.
Днес Микронезия е единственото място в Пасифика, където все още може да се видят хора, които ходят облечени по типичния местен начин отпреди стотици години – жените само по поли от тръстика, а мъжете с препаски. Единствено тук все още има „мъжки” и „женски” къщи, направени по всички канони на тропическото строителство – от дърво и лиани без нито един гвоздей.
Посетихме един местен вожд – добре изглеждащ към 70-годишен старец. Той ни посрещна в „мъжката” селска къща, до която жените нямат право да припарват. Там мъжете си почиват, бъбрят, пушат трева, хвалят се с улова си и т.н.

„Женските” къщи пък са забранени за мъже. Но благодарение на изградения наскоро туристически център в столицата на Яп успяхме да влезем и там. Това пък е средище за женските „седенки”.
Както и в Палау, местните жители говорят на различни диалекти, а за да се разберат помежду си, преминават на английски.
В целия район има немалко свидетелства от Втората световна война – японски и американски самолети, пръснати на сушата и под водата. Има и останки от съвременен самолет с много интересна история. През 1981 г. с „Боинг-737” към Яп лети президентът на Палау. По онова време на острова все още се използва старото летище, построено от японците по време на войната. Уви, пилотът греши и вместо пистата самолетът уцелва близката джунгла. По чудо всички оцеляват, включително президентът. Но инцидентът, който едва не погубва чужд държавен глава, кара япците бързо да построят ново летище. Е, пистата е късичка, както споменах, но поне е по-безопасна. А онзи паднал самолет днес го показват като туристическа атракция.
Веднъж годишно на остров Яп се организира голям фестивал на песните и танците. Тогава там пристигат жителите на всичките седем големи острова, влизащи в този щат. Деца и възрастни задължително се обличат с местни костюми, изпълняват ритуални танци и се състезават в стрелба с лък и стрели. Нашият гид Тамак – грамаден мъжага, който хем кара джипа, хем се катери по палмите, хем се гмурка в океана, също слага скромна препаска и един куп гердани, а двамата му малки синове се впускат да лудуват в хорската гълчава.
Една вечер попаднахме на странен обитател на Яп със светла кожа и светли очи. Похвали ни се с богатия си улов – омари, риба тон и други прелестни създания, които според него тук са много евтини, докато в Гуам…! Попитахме го защо не прилича на другите и той обясни, че баща му е наполовина руснак. При това се оказа мой адаш – Александър. Попитах го за дядо му. Той бил руснак на 100 процента и попаднал на остров Яп преди много десетилетия, бягайки от революцията в родината си. На следващия ден отидох у тях и се запознах с адаша – достолепен възрастен мъж, който искрено се зарадва на срещата и каза, че все още разбира руски, но предпочита да говори на английски. Неведоми са пътищата господни, които дори в изолирана Микронезия може да докарат такъв предвестник на глобализацията…

България е на 32-ро място според индекса на добрите страни

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Изненадващо, но факт. Публикувана бе световна класация на страните в която не само, че не сме на опашката, заемаме 32-ро място, но праха ни дишат всички съседи с изключение на гърците, които са на 30-то място. Класацията представя Индекс на добрите страни.

България е на 32 място. Вдясно е показателят наука и технологии по който сме на 19 място

Неин автор е Саймън Анхолт, световно известен независим политически коментатор, който развива и прилага икономически, политически и културни стратегии в редица държави. Относно проекта си Индекс на добрите страни той казва: „Идеята е много проста: да измери с какво всяка страна допринася за доброто на човечеството и с какво вреди.“ Анхолт използва 35 различни вида данни на ООН, Световната банка, Световната здравна организация и други международни организации и въз основа на тях определя ранглиста в която е видно дали някоя страна допринася за човечеството, дали е бреме или някъде по средата. Индексът не определя какво се случва в самата страна, а само международния принос. Сред критериите попадат свободата на печата, брой на приети бежанци, износ на оръжие, брой нобелови лауреати, наука и технологии, култура, международен мир и сигурност, световен ред, планетата и климатът, просперитет и равенство, здраве и благополучие. Без изненади на последните три места са съответно Ирак – 123-то, Виетнам – 124-то и Либия на 125-то. На първо място е класирана Ирландия, а след нея в десетката следват: Финландия, Швейцария, Холандия, Нова Зеландия, Швеция, Великобритания, Норвегия, Дания и Белгия. Французите са 11-ти, Канада на 12-то, Германия на 13-то, Австрия на 14-то. САЩ заемат 21-вото място, а Руската федерация е на незавидното 95-място като преди нея се нареждат Сенегал, Бангладеш, Саудитска Арабия, Кувейт и Хондурас. Да разгледаме нашите показатели. В сектор наука и технологии имаме най-високо класиране – 19 място и то се дължи на големия брой студенти, които се обучават в чужбина. В сектор култура сме на 27-мо място като във всички подпоказатели като износ на интелектуални продукти и услуги, принос към ЮНЕСКО /организация на ООН за образование, наука и култура/, свобода на придвижването, свобода на печата сме над средното ниво. По показател международен мир и сигурност сме на 79 място заради ниските стойности в подпоказатели като интернет сигурност и производство и износ на оръжие. Печелим точки за мирната си политика и неучастие в международни конфликти, участие в мироопазващи проекти и мисии на ООН. В категория планета и климат сме на 80-то място главно заради износ на радиоактивни отпадъци, но за сметка на това в подпоказателите замърсяване на питейна вода и емисии на въглероден двуокис сме отличници. По отношение на запазен биокапацитет сме малко над средното ниво. В категорията здраве и благополучие сме на 55-то място – в подпоказателите експорт на лекарства и доброволчески принос към Световната здравна организация сме над средното ниво, изоставаме в хуманитарна помощ и хранителни помощи, а при залавянето на пратки с наркотици сме малко над средата.