„Легенда за светия пияница“ е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне.
Йозеф Рот (1894 – 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си „Радецки марш“ и „Гробницата на капуцините“. След възшествието на националсоциализма през 1933 г. книгите му са забранени и той емигрира във Франция.
Настоящият сборник представя 10 от най-добрите му разкази и новели. В тях се долавя отгласът от Първата световна война и носталгията по разпадналата се империя на Хабсбургите.
Книгата е част от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“ на издателство „Лист“.
Винаги помнете, че вашите родители са тези, на които дължите храната си, както и привилегията да си стоите у дома и да пропуснете училище, когато сте болни. Затова е редно да уважавате дребните им предразсъдъци и да приемате с чувство за хумор незначителните им прищевки, и да се примирявате с малките им слабости, докато не ви дойдат в повече.
Титанът на остроумията Марк Твен дава съвети на момиченца. Който познава творчеството на прочутия писател, с основание подозира някаква клопка зад подобно изказване. Авторът на „Приключенията на Том Сойер“ я залага през 1865 г., когато написва кратката си история „Съвет към малките момичета„. Капанът щраква две години по-късно с публикуването ѝ и в него падат не само образцови и палави момиченца, но и техните братя, родители, баби, учители. Ясно е, че единствената употреба на подобни препоръки е за развеселяване и за нищо друго!
„Съвет към малките момичета“ е сред най-ранните истории, които носят подписа на Марк Твен.
Книгата е част от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“ на издателство „Лист“.
Илюстрации: Мила Янева-Табакова.
„Новата книга в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“ е „Щастливия принц“ от Оскар Уайлд – тя е издавана многократно, но също като „Бяла приказка“ я няма в самостоятелно издание. Преводът е нов – на Диана Симеонова. Старият имаше нужда от преработка и затова решихме да я преведем отново. А и променихме една интересна граматическа подробност – в другите издания заглавието е членувано, което е грешка, а в текста Щастливия принц е без пълен член според правилата на българската граматика.
Художник е отново Мила Янева-Табакова, която избра два цвята – сиво като зимата и жълто като златото, с което е покрит Щастливия принц. Тя предпочете да акцентира върху второстепенните герои – бедните хора, които получават като подарък части от принца – листове злато, сапфир или рубин. И резултатът е впечатляващ.“ От издателството
Книгата е част от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“ на издателство „Лист“.
Илюстрации: Милена Вълнарова.
„Казва се „приятел пръв“,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си.“ Валери Петров
Валери Петров (1920 – 2014) е роден с името Валери Нисим Меворах. Той е сред най-прочутите български поети, сценаристи и драматурзи. Познат е и като преводач на пиесите на Шекспир. „Бяла приказка“ е първата от неговите „Пет приказки“. Тя многократно е поставяна в театъра.
„Не е лесно да издълбаеш име на дърво особено О да особено ако буквите са кръгли като Р и О и З и А, не е никак лесно но е интересно. И Роза забрави за зората забрави за розовата зора забрави за слънцето забрави че е сама трябваше да дълбае и да дълбае внимателно ъгълчетата на О-тата на Р-тата на З-тата на А-тата така Роза е Роза е Роза е Роза.“
Откривателка и муза на гения Пикасо, близка приятелка на Хемингуей и Фицджералд, Гъртруд Стайн (1874 – 1946) е сред най-влиятелните фигури в европейското изкуство между двете световни войни. Писателка, поетеса, есеистка, експериментаторка и в живота, и в литературата, тя нарушава с еднаква свобода както правилата на обществото, така и на граматиката. „Земното кълбо се върти“ е единствената ѝ книга за деца. В нея липсват много точки и запетаи, но е пълно със светове и мелодии.
Даниил Хармс (1905 – 1942) е литературният псевдоним на руския писател и поет Даниил Иванович Ювачов. През 1932 г. Хармс е обвинен в антисъветска дейност и е изселен в Курск. Когато се връща, започва да пише детски книжки, защото му е било забранено да публикува другите си текстове. В началото на Втората световна война той е вкаран в психиатрия, където по-късно умира от глад. „Как Колето Панкин летя до Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше“ е сред най-прочутите му детски книги.
Приключенията на счетоводителя Гейза Мейзга и щурото му семейство излизат за първи път в книга у нас.
„Гейза Мейзга веднага се сеща, че този човек също е палач, дори да е пенсиониран.
– Паула, давай да бягаме!
– А съкровището?
– Предпочитам да работя извънредно…
– За какво ми трябваше… – пъхти Паула. – Да бях се омъжила за Пища Хуф-Хуф-Хуфнагел!“ Из книгата
Новините на Пловдив, хороскопи, нови книги, фолклор, култура
