Архив на категория: Издателска къща Персей

Конникът на дявола, Ян-Уве Екеберг

КОННИКЪТ НА ДЯВОЛА
Ян-Уве Екеберг

Стр.    352
Цена: 16.99 лв.
ISBN:  978-619-161-245-1

Викингите завладяха екрана и книгите, събуждайки интерес към силата и дързостта в онези сурови времена, в които те стават герои и завоеватели, като преминават през почти цяла Европа. Норвежкият писател Ян-Уве Екеберг, популярен в България с трилогията „Времето на меча“, написа най-епичната поредица романи за викингите – „Последният викингски крал“. Това са 5 романа с общ герой, като всяка от книгите е със самостоятелен сюжет. Поредицата се превърна в голям хит за почитателите на този жанр в скандинавските страни. Сравнявана е с „Рицарят тамплиер“ на Ян Гиу.

Серията е вдъхновена от историята на най-великия норвежки крал – Харалд Хардради, чиято слава се разнася в цяла Европа през XI век. Полубрат на крал Олав (канонизиран по-късно и превърнал се в най-уважавания скандинавски светец), той е принуден да стане изгнаник, прочува се с войнските си качества в Русия, става част от личната гвардия на византийския император и като такъв, стига до нашите земи и побеждава българския цар Петър Делян, след което се връща в Норвегия, където става крал, а по-късно предявява претенции и към трона на Англия.

В „Конникът на дявола“ след смъртта на брат си, крал Олав, Харалд е принуден да потърси убежище в чужбина. Така се озовава в Киевска Рус, където воинските му умения привличат вниманието на княз Ярослав. Той го поставя начело на руската войска, която под командването му постига победи, но самият Харалд си спечелва смъртен враг.

Викингът желае да се прибере у дома, за да си върне кралството, но иска преди това да се ожени за княжеската дъщеря Елисавета, в която се влюбва. Княз Ярослав обаче има условие: за да стане негов зет, Харалд трябва да си спечели слава и богатство.

Харалд знае къде може да се сдобие със слава и богатство: в Константинопол, в личната гвардия на византийския император (варягите). Дългият път дотам обаче се оказва изпълнен с опасности – вражески нападения, робски плен, кръвопролития и сражения… А след срещата с прочута жена воин, която ще го обучи на военно и ездаческо майсторство, той ще се превърне във воина, който всява респект у всички – конника на дявола.

Районите, през които трябва да премине Харалд, крият много опасности и изненади и през XI век са сборен пункт на различни народи: араби, варяги, византийци, появяват се и първите монголски пришълци. Всеки защитава себе си с оръжие и е готов на кръвопролитие. Издръжлив, силен, непоколебим и уверен в реализирането на мечтата си, Харалд преодолява всички препятствия, пред които е изправен. Пленен от хазарите, той печели уважението им и заедно с тях влиза в битка с могъщата византийската армия. Тя обаче побеждава, а оцелелите отвежда в робство.

Смелостта на Харалд впечатлява императрица Зоя, която държи реалната власт във Византия, и пътят му към императорската гвардия е отворен…

„Конникът на дявола“ е изключително увлекателен исторически роман. Реално съществували лица и събития оживяват пред читателя. Сюжетът е изпълнен с динамика, а Ян-Уве Екеберг го прави невероятно вълнуващ, втъкавайки в нишките му любов, омраза, жажда за власт и отмъщение.

Новата планета, Мартин Вопенка

НОВАТА ПЛАНЕТА
Мартин Вопенка

Стр.   928
Цена: 29.99 лв.
ISBN: 978-619-235-120-5

Дали има истина в мълвата за световни конспирации около Ковид-кризата, чипирането на хора, заговор с цел намаляване на населението на Земята и справяне с енергийната криза? Какъв би бил животът след това?

Литературата не за пръв път предсказва бъдещето. В романите си Жул Верн например пророкува атомните подводници, полет до Луната и изкуствени спътници 100 години преди те да станат факт.

Мартин Вопенка представя свят, в който има ограничителни мерки, онлайн обучение, контактите между хората са чрез дигитални устройства, дори между деца и родители, има изкуствена храна и виртуални домашни любимци, а компютърен алгоритъм разпределя неродените деца като избрани и отхвърлени. Този свят е създаден от Вили Скот Гейтс, син на най-богатия мъж на Земята, притежаващ фирми, занимаващи се с компютърни технологии.

Романът описва съвършения свят на бъдещето, в който подаваме мисловни инструкции на виртуалното пространство около нас, но също и една цивилизация, която сякаш ни връща в Средновековието. Парадоксалното е, че двете съществуват независимо една от друга на Земята; заедно, но без да се познават взаимно.

Романът „Новата планета” на Мартин Вопенка е пълен с предсказания, които вече се сбъдват. Свръхтехнологизираното общество, което писателят рисува, сякаш е затворило очи за всички капани на лъжата, дезинформацията и манипулацията. Обратно, дивият първичен свят, който оцелява на ръба на невъзможното, сякаш е загубил най-важното – своята човечност.

Предсказания, теории на конспирацията и мрачни планове за бъдещето се сблъскват по страниците на „Новата планета”. Самият ѝ автор сякаш пише пророчески, предсказвайки какво ни очаква в най-близко време.

Бъдещето по страниците на „Новата планета” неочаквано се е превърнало в наше настояще, така че историята, която поднася писателят, е станала още по-ценна! Напълно в духа на големи автори като Оруел и Хърбърт Уелс, героите му търсят пукнатини в стена от бездушие, преборват изкуствения интелект, който ги управлява, и възмъжават, за да победи любовта в крайна сметка.

Голямото вдъхновение за този епичен роман идва от библейската история за Йосиф и неговите братя, които искали да го погубят. Вопенка я разказва с размаха на майстори като Дж. Р. Р. Мартин и Толкин. Само че вместо магия по страниците му срещаме жестокост и човечност, упадък и прогрес, лудост и вдъхновение. Критици и читатели сравняват книгата с „Игрите на глада“ и „Игра на тронове“, но голямото й предимство е, че тя задава на читателите най-важните въпроси, които ражда животът. А отговорите, до които ще достигне всеки, прочел книгата до последната ѝ страница, могат да са и много, много неприятни.

Защото цивилизацията ни странно следва хода на предсказаното от Вопенка… поне докато не прогледнем и ние отвъд Стената.

Мартин Вопенка (1963) е едно от най-интелигентните пера на чешката литература. Критиката в Чехия говори за него дори като за местен вариант на Джордж Р. Р. Мартин – заради умението му да създава истории и да работи с въображението на читателите. Самият той е ядрен физик по професия, навремето работи в Пражкия изследователски психиатричен център, а после създава свое собствено издателство.  Сега е председател на Асоциацията на чешките издатели и книжари. Баща му е математик, бил е министър на образованието на Чехия.

„Мисля, че „Новата планета” – казва той за романа си пред програма „Вълтава” на Чешкото национално радио – не е типична фантастична книга. За мен най-важни бяха самата психология на героите, както и дълбочината на изживяванията им на фона на обстоятелства, които предлагат много въпроси за оцеляването на нашата цивилизация. Но най-важна за мен беше историята за предателството, която присъства в книгата, създадена на базата на Стария Закон.”

„Новата планета” прилича на „Игрите на глада” – казва литературният критик Станислав Шулц от изданието e15.cz, – само дето е много по-дълбока. Преспокойно може да се чете и от възрастни читатели. Нищо от описаното от автора не е прекалено далеч от нашия свят. Разказът му е изключителен и трудно можеш да оставиш книгата настрана. Най-сетне се появява чешка книга, която може наистина да заинтригува света.”

Сребърниците, Том Егеланд

СРЕБЪРНИЦИТЕ
Том Егеланд

Стр.   448
Цена: 25 лв.
ISBN: 978-619-161-262-8

Загадката на най-срамното предателство в човешката история е залегнала в основата на най-новия роман „Сребърниците“  на световноизвестния норвежки писател Том Егеланд. След „Заветът на Нострадамус“, „Ефектът на Лазар“, „Пазителите на завета“ и „Тринайсетият апостол“, продали милиони екземпляри по света, Егеланд създава нов бестселър, още по-завладяващ като литература и познание за скритите тайни в историята и библейските митове.

Новооткрито писмо на две хиляди години, написано от Пилат Понтийски, изчезва безследно, а палеографът, който е трябвало да го разчете, е намерен мъртъв в Капела Медичи, във Флоренция. Археологът Бьорн Белтьо е натоварен с опасната задача да намери този безценен пергамент, криещ неподозирана истина и отговора на една смъртоносна загадка. Какво е подтикнало Юда да предаде Исус и какво реално се е случило? Каква е била ролята на Пилат в цялата тази драма? Каква е и тайната на Медичите, пазена в продължение на векове?

Бьорн Белтьо става обект на преследване и шпиониране, трябва да разреши няколко загадки, изпращани му от тайнствен непознат, сдобива се с нови приятели, но и с нови врагове. Когато открива писмото, Белтьо, се изправя пред поредно предизвикателство: намирането на гроба на Пилат Понтийски. Вместо обаче усилията му да бъдат оценени, той е посрещнат със скептичност и критика, защото неговите открития застрашават устоите на християнството. Трябва да се изправи и срещу загадка, касаеща собственото му минало.

Както и за предишните си романи Том Егеланд прави сериозни проучвания – не само фактите, залегнали в Библията, но и най-нови исторически проучвания от 2021 г. Според Библията Юда получил трийсет сребърни монети, за да предаде Исус. Най-различни монети са били в обращение в Йерусалим през 33 година, например древногръцките тетрадрахми и римските денарии от периода на управление на Август и Тиберий. Монетите с най-голямо съдържание на сребро (96-97%) били финикийските шекели от Тир, които се събирали като данъци за храмове. Към 2021 г. уважаваните археолози са единодушни, че най-вероятно става въпрос за тази монета в случая с предателството на Юда. Изразът „трийсет сребърника“ има връзка и с цената на робите в Стария завет.

За да създаде сюжета на новия си роман, Том Егеланд проучва гностични евангелия и ръкописи от онова време. В края на книгата си той дава точна информация кои са реалните факти и кое е фикция.

Книгата препраща и към първия световен бестселър на Том Егеланд – „Краят на кръга”, преведен на близо 30 езика. Романът е публикуван през 2001 г., две години преди „Шифърът на Леонардо”. Когато излиза романът на Дан Браун, читателите на Егеланд с изненада откриват, че главните герои са с подобни характеристики, сюжетът се върти около родословието на Иисус и потулени тайни на християнството, а зад всичко стои всесилна международна организация, както и че и двете книги се занимават с противоречиви теории за живота, учението и смъртта на Исус Христос, с библейски ръкописи и зараждането на християнството.

Немалко са коментарите както на критици, така и на неспециалисти относно приликите между двата романа. Не липсват и намеци за плагиатство от страна на Дан Браун заради такива поразителни сходства между „Шифърът на Леонардо“ и „Краят на кръга“: разкриването на древна мистерия и световна конспирация, излагане на тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство, албинос е главен герой и в двата романа – разликата е, че в „Краят на кръга” той е добрият (Бьорн), а в „Шифърът на Леонардо” е лошият герой (Сила – човекът на „Опус дей”), и в двете книги главната героиня се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден.

Утеха за голите, Давор Стояновски

УТЕХА ЗА ГОЛИТЕ
Давор Стояновски

Стр.   128
Цена: 12 лв.
ISBN:  978-619-161-272-7

„Утеха за голите“ е роман за изгубената, неосъществена и нещастна любов. Но той докосва и темите за вечността и безсмъртието, за щастието и радостта в живота, за търсенето на утеха в най-мрачните периоди на човека.

Това е историята на един от най-добрите шахматисти в света, немеца Райнер Кестинг, и причините за внезапното му оттегляне от състезателната дейност.

Една неочаквана среща и това, което научава от непознат за него човек, преобръщат изцяло живота му и го връщат назад във времето, към една почти забравена любовна авантюра с омъжена жена. Оказва се, че е имал син, за когото не е знаел, но междувременно е починал на трийсет и четири години.

От това произтичат редица събития, които карат главния герой да преосмисли изцяло живота си, да осъзнае грешките в отношенията с най-близките си хора.

Ако отминалите събития приличат на изиграна партия шах, след която фигурите се подреждат в начална позиция, тогава на какво прилича настоящето?

Вероятно на вече започната партия, в която очакваме хода на противника. И винаги е придружена от надеждата, че ще се появи вторият играч, за да не останем в позиция без никакъв изход.

Има ли категорични отговори за това дали сме постъпили правилно в миналото? Дали е възможно помирението ни на онзи свят, ако не сме сторили това на този? Дали може да бъде обвинен някой за обекта на неговата страст? Коя е истинската ни любов? Това са само част от въпросите, които Стояновски задава в книгата си.

Последна молитва, Боян Боев

ПОСЛЕДНА МОЛИТВА
Боян Боев

Стр.   576
Цена: 25 лв.
ISBN: 978-619-161-271-0

„Последна молитва” е книга в стила на старите майстори, макар че е написана от млад писател. Боян Боев е 29-годишен, но вече името му е познато на тези, които следят новата българска литература. Романът му „Сайбиевата невеста“ е едно от събитията в литературата ни през последните години. Сега младият автор предлага изключително зрял и силен роман в класическите традиции на българската белетристика, но като дух е модерна, съвременна интерпретация на темите и мотивите в нея.

В „Последна молитва” (издание на „Персей“) Боян Боев рисува предосвобожденска България – с всичките ѝ конфликти и проблеми. Младият писател ни повежда по уличките на Делва – красиво градче, което скоро ще изживее най-голямата си драма.

Годината е 1872. България е в навечерието на своето освобождение от османската власт. В това смутно време Найден Тороманов, буден младеж, се завръща в родния си град Делва след дълго странстване из чужбина, за да погребе баща си. Колкото близка, толкова и чужда му е бащината земя. Неговото завръщане помита привидно безметежното спокойствие в града и повече отвсякога назрява омразата между бедни и чорбаджии, между християни и мюсюлмани.

На фона на смутните времена в предосвобожденска България се развива действието в семейната сага „Последна молитва“. В романа е отразен сблъсъкът между българите и османците, бедните и чорбаджиите, образованите и невежите. Желанието за бунт срещу робството се преплита с любов, нови приятелства и жажда за мъст, а греховете от миналото изплуват на повърхността.

Като народна песен е красива „Последна молитва”, защото е за свободата българска, но също за обречената любов, за трагичната съдба и робска орисия.

Потопете се в елегичната атмосфера на предосвобожденска България. Душата ви ще трепне заедно с надеждите и разочарованията на героите. Ще се отрони от устните ви въздишка, жадуваща любов, свобода, опрощение. Това е книга, събрала още неописаното, непочувстваното за ония времена. Боян Боев ни го предлага с размаха на тогавашните будители. И ще изживеете приключение, което ще ви направи  съпричастни, още повече българи.

Произведението е наситено със събития и динамика, има историческа достоверност за времето и начина на живот в онези години. Всички герои са много плътни, достоверни личности, в които биха могли да се припознаят много съвременни читатели. Всеки персонаж е изграден със своите чувства, минало и копнежи за по-добро бъдеще. След всички перипетии в сюжета никой не е такъв, какъвто е бил в началото на романа, а дълбоко екзистенциалните послания разтърсват душата на читателя, карат го да се чувства още повече българин.

Умора на материала, Марек Шинделка

УМОРА НА МАТЕРИАЛА
Марек Шинделка

Стр.   192
Цена: 13 лв.
ISBN:  978-619-235-119-9

Мрачна гоненица, лишена от логика и човечност, „Умора на материала” заприличва на безсмислена и пълна с агресия компютърна игра, поставяща на изпитание умението на героите да оцелеят. С една-единствена разлика: те са в съвсем реалния лабиринт, наречен Европа. Един уморен и автоматизиран континент, в който идеята за собственото ни благосъстояние изяжда способността да сме човечни.

Разтърсващ и стъписващ роман за липсата на свобода, за унижението и злоупотребата, за всичко онова, което води до умора на материала, наречен човек.

„УМОРА НА МАТЕРИАЛА” излезе в разгара на голямата криза с бежанци от Близкия Изток и се превърна в предупреждение за онова, което може да се случи отново със смяната на режима, например в Афганистан – или същността на проблеми като този на полско-беларуската граница. Книгата удиви с откровеността си чешката публика, като критиката я оцени възможно най-високо и тя се превърна в роман на годината на наградите „Магнезия Литера”. Българският превод е дело на Красимир Проданов, а изданието – на „Изида“.

Многократно награждаваният в родната си Чехия и на Стария континент Марек Шинделка (38) предлага да се впуснем в едно невъобразимо преследване, като целта е една-единствена… Собственият ни живот.

ИЗРЕЧЕНО ОТ ГЕРОИТЕ НА ШИНДЕЛКА

  • Европа е коридори, детелини по магистралите, складове за логистика – и най-вече огради.”
  • Немците започнаха да убиват евреите при вас, в Европа. Евреите избягаха от Европа, взеха ни земята и убиха прародителите ми, така че избягахме в Сирия. В Сирия всички взеха да се избиват един друг, затова сега бягам в Германия, кое точно не разбирате?!
  • Децата са способни на най-големите страхотии – припомни си Амир. – Вършат ги абсолютно чистосърдечно. Дайте на едно дете нож или автомат, позволете му да воюва и ще се уверите.

Написах „Умора на материала” в шок и с огорчение – казва писателят. – Една новина за зарязан край австро-унгарската граница камион обиколи Европа. В утробата му се бяха задушили шестнайсет души. Въпреки че това показа същността на бежанската криза, новината бързо беше забравена. Затова си казах, че след като медиите са способни да консумират в голямо количество нещастни истории, ще взема една от тях и ще се опитам да напиша как всъщност са изглеждали може би нещата.”

Така се ражда книгата, която иска да покаже „опакото на Европа”. „Умора на материала” не сочи към конкретна страна или геополитическа ситуация. Точно в това е успехът на Шинделка – книгата му се приема еднакво добре навсякъде, тя става глобална.

Авторът е добре познат и у нас с умението си да пише кратки истории. През годините излязоха неговите харесвани и награждавани сборници с разкази „Останете с нас” и „Картата на Анна”, който Марек Шинделка представи с литературно турне и в България. На български е публикуван и романът му „Грешка”. Сега „Умора на материала” ни предизвиква да преосмислим собствените си граници на приемане. Всяка материя остарява, става чуплива – предупреждава писателят. Важно е това да не се случва с емоциите ни, с усещанията.

МНЕНИЯ НА ЧИТАТЕЛИ

  • Изключително завладяваща. Дълбоко ме докосна. Но повече не издавам, трябва да се прочете!” (Мармарек)
  • Харесва ми, че авторът не избягва сложни теми като тази. Книгата иска да обърне внимание върху проблемите на съвременния свят.” (Луциеве)
  • Книга, написана на очарователен, поетичен език, който на места се съчетава гениално със сюжета.” (Етрангер)
  • Изгълтах я за един следобед и една вечер, не можах да спра, докато не я прочета. Депресивна, пълна с отчаяние.” (Мол378)

 

Оръженосецът на крал Енрике, Мариано Хосе де Лара

ОРЪЖЕНОСЕЦЪТ НА КРАЛ ЕНРИКЕ
Мариано Хосе де Лара

Стр.   416
Цена: 20 лв.
ISBN: 978-619-235-106-9

„Оръженосецът на крал Енрике“ е единственият роман на големия испански писател романтик Мариано Хосе де Лара (1809-1837), който умира на 27 години. Личната съдба на автора е също толкова трагична, колкото и на героя в книгата му. Подобно на него, Лара се влюбва в омъжена жена – Долорес Армихо, и двамата започват извънбрачна връзка. Любовта им обаче е обречена от самото начало и когато любимата му го изоставя, Де Лара се самоубива, като се застрелва.

„Оръженосецът на крал Енрике“ излиза за пръв път в превод на български, дело на проф. Стефка Петрова, и издание на „Изида“. Това е една от вечнозелените любовни истории в литературата.

Действието на романа пренася читателя в началото на XV век, когато Испания е управлявана от крал Енрике III Кастилски (наречен Болнавия заради крехкото му здраве).

Масиас е кралски оръженосец, който се радва на благоволението и искрената обич на монарха, но е нещастно влюбен. Въпреки че го обича, любимата му Елвира е твърде добродетелна, за да изневери на съпруга си. Но когато нейната господарка – графиня Мария де Алборнос, изчезва безследно и се разнася мълвата, че е била убита, Елвира започва да подозира, че виновник за това е съпругът на Мария – високопоставеният граф Енрике де Вилена. Той жадува да стане магистър на ордена „Калатрава“, има огромна власт и се радва на доверието на краля. За да го изобличи, Елвира трябва да се изправи срещу собствения си съпруг, който е негов верен подчинен. При тази ситуация единственият мъж, способен да й помогне и да я защити, е кралският оръженосец Масиас.

Но дали забранената любов на двамата млади и трагичната случайност, която ги събира, няма да доведат до още по-голямо нещастие?

„Оръженосецът на крал Енрике“ е задължителен за четене класически роман, който продължава да вълнува и днес.

Игрите на Дания, Антон Холбан

ИГРИТЕ НА ДАНИЯ
Антон Холбан

Стр.    228
Цена: 13 лв.
ISBN:  978-619-235-118-2

„Игрите на Дания“ от Антон Холбан (превод Дарина Фелонова, издание на „Изида“) е роман за неразбираемите и странни игри на любовта, които често разкриват неподозирани черти от характера ни, изваждат на показ слабостите и страховете ни, карат ни да искаме да се променим заради любимия човек или да се стремим да променим него. Бедният писател и учител по френски език Санду се влюбва в много по-младата от него, богата и красива Дания. Но между тях се изправят множество препятствия – вярата (Дания е еврейка, а Санду – християнин), различният социален статус, възрастовата разлика и вижданията им за света.

Дания е капризна, разглезена, свикнала да получава всичко, което поиска, и да не се замисля за последствията от действията си. Санду, от друга страна, е принуден да преглъща много огорчения и да се примирява с униженията, на които Дания го подлага, без дори да си дава сметка за това. Дали пламенните чувства между двама толкова различни души, произлизащи от различни светове, могат да устоят и да бъдат основата за стабилна връзка, или любовта им ще бъде кратка и изпепеляваща, оставяйки им за спомен само дълбоки рани? Част от действието се развива в българския град Балчик.

Антон Холбан (1902–1937) е румънски писател, есеист и литературен критик. Син е на Георге Холбан, офицер, и на Антоанета Ловинеску, сестра на литературния критик Еуджен Ловинеску. След раздялата на родителите си продължава образованието си във Фокшани и Букурещ, където завършва гимназия. Записва се във Филологическия факултет на Букурещкия университет със специалност „Френски език и литература“.

Започва да пише докторат по литература във Франция, който продължава в Румъния, но не успява да го завърши. Между 1928 г. и 1932 г. е преподавател по френски език в гимназия в Галац. Сред най-популярните му романи са „Една напразна смърт“ (1931), „Йоана“ (1934) и „Игрите на Дания“ (публикуван след смъртта му, през 1971 г.), чийто общ герой е Санду (алтер его на самия автор).

Авраамов дом, Валентин Стоев

АВРААМОВ ДОМ
Валентин Стоев

Стр.    288
Цена: 15 лв.
ISBN:  978-619-235-112-0

Неизвестното за Авраам, Мойсей, цар Соломон, Иисус от Назарет и за още много пророци на „богоизбрания“ народ. Какво са дали на света и какво са взели от света евреите!? Както и отговор на въпросите:

– Ако Авраам е първият евреин, то какъв е Ной, живял 10 поколения преди него, и Адам и Ева, появили се на бял свят 1000 години преди Ной?

– Защо и как така Иисус Христос не е християнин?

– Защо не Божият Син е любимецът на Господ, а пророкът Мойсей?

– Имало ли е „Античен Холокост“ и защо Хитлер съвсем не е прецедент?

– Кой откри Америка? И кой написа „Дон Кихот“?

– За какво се скараха Маркс и Енгелс?

– Защо и на какво основание футуролози твърдят, че и XXI век ще е „еврейски“?

„Авраамов дом“ е уникален роман, защото в него са омесени и философия, и античност, и история, и военно дело, и народопсихология в един лек и приятен за четене стил. Героите – сякаш живи, са действителни исторически личности, коя от коя по-значима за пет хиляди годишна човешка цивилизация! Книгата неусетно свършва и те е яд – защото искаш още, и още, и още!

„Авраамов дом“ е роман, който се запомня и дискутира дълго след като си затворил последната страница.

Валентин Стоев е роден на 20 август 1946 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Публикува проза, публицистика и есеистика в централния и в периодичния печат. Работил е като редактор, завеждащ отдел и зам. главен редактор във вестниците „Отечествен фронт”, „Демокрация”, „Континент”, „Стандарт”, „Сега” и др. Автор е на книгите „В Америка с Петров” (публицистика, 1995), „На зигзаг нагоре” (разкази, 1998), „Второто разпятие на Христос” (съвременна притча, 2011), „Вулгарните романтици“ (роман, 2019).

 

Завръщането на белязаните, Анастас Анастас

ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЕЛЯЗАНИТЕ
Анастас Анастасов

Стр.   352
Цена: 17.99 лв.
ISBN: 978-619-235-116-8

Анастас Анастасов прави своя дебют в жанра фентъзи с романа си „Завръщането на белязаните“ (издание на „Изида“). Авторът, от който се е учил, е Реймънд Фийст, създател на мащабни романни поредици. Но Анастас Анастасов създава свой фентъзи свят, в който се борят доброто и злото.

Богове и демони нареждат смъртните си пешки на дъската, но в тази игра играчите са повече от полетата на масата. Съдбата не само на Киберия, а на цялата Вселена, е заложена на карта. Заровете са хвърлени и всички правила рухват, стари съюзи се разпадат и нови се създават.

Двама братя в края на юношеството са изтръгнати безмилостно от корените си и са захвърлени насред шеметен водовъртеж от убийства и магия, тайни заговори и висши интриги. Съдбата им неусетно се преплита с тази на две млади момичета, въвлечени в същата кървава буря, а на всички тях провидението е предначертало пътищата много преди да се появят на този свят.

Необикновен черен магьосник и още по-необикновеният му помощник търсят своя път към безсмъртието. Елфическа вещица преследва личното си отмъщение в този пасианс, но цената, която ще плати, може да се окаже непосилна. Предаден наемен убиец се опитва да намери своето място под слънцето и по възможност, да оцелее.

Сякаш всички във Вселената, смъртни и безсмъртни, са решили да се включат в този безпрецедентен по мащабите си сблъсък. А някъде там, изпод пепелта на забвението, се надигат древни сили, пред които и боговете треперят…

 

Момичето, което усещаше книгите, Дези Икарди

МОМИЧЕТО, КОЕТО УСЕЩАШЕ КНИГИТЕ
Дези Икарди

Стр.    416
Цена: 19.99 лв.
ISBN:  978-619-161-269-7

Ако човек можеше да чете с обонянието си, каква би била миризмата на книгите? В романа си „Момичето, което усещаше книгите“ италианската писателка Дези Икарди (превод Ваньо Попов, издание на „Персей“) отговаря на този въпрос, като предлага не само завладяваща история, пълна с емоции, загадки и тайни, но разказва и за любов към книгите и един много специален и необикновен читател.

Торино, 1957 г. Главната героиня Аделина е дошла да учи в града и живее при леля си Амалия, студена, свидлива и ограничена жена, която обаче крие тайни от миналото си. В училище Аделина има проблеми с четенето и паметта, докато не открива, че притежава необикновена дарба: да чете с обонянието си книги на всякакви езици, като изживява емоциите и впечатленията на предишните читатели. Но този неин изключителен талант скоро се превръща в заплаха.

Когато учителят на Аделина разкрива способността й да чете с обонянието си, той й възлага да разчете няколко книги и ръкописи, но разбира, че това й причинява силно главоболие и загуба на съзнанието. Тогава я съветва да спре да прави това, да си почива и да започне да чете като всички останали ученици.

Хитрият и алчен нотариус Верняно, баща на нейната най-добра приятелка Луизела, обаче ще се опита да използва момичето, за да декодира мистериозен древен ръкопис, написан на неизвестен език и наречен „Ръкописът Войнич“ по името на своя откривател. Верняно започва да ухажва леля й Амалия, прави й подаръци, за да я подмами да разреши на племенницата си Аделина едно пътуване до Ню Йорк. Там живее собственичката на ръкописа, която го държи в специален банков сейф. Тъй като опитът на Верняно момичето да разчете ръкописа от фототипно издание, се проваля, той съставя план то да получи достъп до оригинала. Но това може да постави в риск живота на Аделина…

Сюжетът се разгръща в две линии: от една страна е историята на Аделина и нейните необикновени преживявания, от друга – животът на леля й Амалия като млада и единственият й стремеж в живота – да се омъжи за богат мъж. Амалия е бивша вариететна танцьорка, която с помощта на своя приятелка и много трикове успява да подмами богат военен да се ожени за нея. Той също се опитва да я излъже, но при първата си мисия в Африка е убит малко след сватбата и Амалия неочаквано става богата вдовица.

Написан увлекателно и вълнуващо, включващ и елементи на мистерия, романът е прекрасно четиво в традицията на голямата италианска и европейска литература.

Родена в Торино, авторката на книгата, Дези Икарди, работи като копирайтър и актриса, но голямата й любов е литературата. Романът й получава признание от читателите и критиката, като й носи награди и номинации за най-престижните литературни отличия в Италия и Европа, сред които и за Европейската литературна награда.

Абсурдни времена, Маргарита Петкова, Добромир Банев

АБСУРДНИ ВРЕМЕНА
Маргарита Петкова, Добромир Банев

Стр.   192
Цена: 22 лв.
ISBN:  978-619-161-268-0

Маргарита Петкова и Добромир Банев, двамата най-обичани съвременни български поети, се събраха отново за книгата „Абсурдни времена – нецензурираната версия“ (изд. „Персей“). Красивото издание с твърда подвързия се очаква да бъде най-подаряваната книга за предстоящия Празник на влюбените, 14 февруари.

Преди 15 години именно издателска къща „Персей“ постави началото на тази традиция – да подаряваш на любимия човек книга с поетични шедьоври в разкошно издание. Всичките книги от поредицата („Обичам те“, „Да те жадувам“…) влязоха в листите на най-продаваните книги у нас. Такава съдба прогнозират и на „Абсурдни времена – нецензурираната версия“.

Това е съвсем нова книга, основа на която са двете томчета „Абсурдни времена“. Преди десетина години те бяха в челото на топлистите за бестселъри в продължение на месеци. Новото издание не само събира стиховете от двата предишни тома, но и включва нови, непубликувани досега стихове, останали извън предишните издания заради свян или ненужни морални задръжки. Двамата изключителни поети могат да пишат за любовта и интелигентно-пиперливо-иронично, но никога не прекрачват границата на добрия вкус.

Лирическите герои в „Абсурдни времена – нецензурираната версия“ бясно препускат през любовта, на която всички ние сме съпричастни в настоящото абсурдно време. Поетичният диалог следва собствен логичен сюжет, което стана повод да бъде поставен на голямата театрална сцена с участието на Нона Йотова и Петър Антонов. Едноименният спектакъл обиколи българските градове и продължава да се играе и днес при огромен успех.

В стиховете си Маргарита Петкова и Добромир Банев заявяват, че времената винаги са абсурдни, затова любовта е вечна. В поетичен диалог са показани всичките състояния на любовта – влюбване, страст, ревност към минали любими, недоверие, заядливост, летене в небесата на крилете на любовта….

В книгата припознаваме себе си такива, каквито сме се чувствали някога, или такива, каквито мечтаем да бъдем в компанията на човека до себе си. Егоизмът често надделява, но мисълта за любимите бързо ни отрезвява. Недоволството е непрестанен спътник, но споделената бутилка вино ни кара да погледнем към утрешния ден с нова надежда. Ревността ни погубва, но остава сигурен начин да заявим своята любов пред света. Скандали и целувки се редуват като дни, в които нищо няма да се повтори, или поне не по същия начин. Когато сме влюбени, ние сме образи от картини на Дега и Климт. Сцените от минало и настояще са като във филм, за който би завидял самият Тарантино.

Животът ни е психодиспансер, където намираме онзи, с когото „по лудост си приличаме“, за да упражним изконното си право да обичаме и да бъдем обичани. И за това никой не може да ни сочи с пръст. Единствено нашето легло може да ни съди. В името на любовта, която остава завинаги, независимо колко е позволила да вземем от нея.