Архив на категория: Издателска къща Персей

Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне, Хелга Флатлан

ВСЕКИ ИСКА У ДОМА. НИКОЙ НЕ ЖЕЛАЕ ДА СЕ ВЪРНЕ
Хелга Флатлан

Стр.    230
Цена: 12 лв.
ISBN : 978-619-161-198-0

Тя е млада, красива, с фигура, подходяща да дефилира по модните подиуми. Но нея много повече я вълнуват думите и писането – това е пътят й в живота. 35-годишната Хелга Флатлан е новата скандинавска литературна звезда.

Тя спечели най-големите литературни награди за дебют в Норвегия с първия си роман „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва”, разказващ за бунта на четирима младежи срещу спокойния и сигурен свят, в който живеят. С втория си роман – „Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“, младата писателка затвърди позициите си като едно от горещите нови имена в съвременната европейска проза. Книгата разказва за малко норвежко селище, което трябва да се справи с мъката, породена от смъртта на трима млади мъже.

„Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“ (издание на „Персей“, превод Ростислав Петров) разказва за младата Юлие, която понася тежко загубата на брат си. Таряй е убит в Афганистан заедно с приятелите си Кристиан и Трюгве. Те са израснали заедно. Смъртта на Таряй води до пълната разруха на семейството им, което отдавна страда от липса на комуникация и взаимно разбиране.

Парадоксално, но неговата смърт дава шанс на Юлие да осъществи мечтите си. Тя винаги е искала да поеме управлението на семейната ферма и възобновените й усилия в тази посока, от една страна, са продукт на собствената й амбиция, но от друга – са начин да изрази съпричастността си и чувството за отговорност към родителите си.

Междувременно, Матс, бившият приятел на Юлие, има сложни и неразрешени отношения с нея. А Сигюр, който е бил влюбен в загиналия Трюгве, все още се измъчва от начина, по който се е отнесъл с него.

„Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“ е вълнуващ роман за човешката способност да се превъзмогне дори най-жестоката болка и загуба в името на живота.

Хелга Флатлан пише на езика на младите хора и откровено посочва причините, които им пречат да изразят себе си. „Това е моето поколение – 25-35-годишните. Познавам много такива младежи като героите ми. Във всеки герой има част от хора, с които съм се сблъсквала и познавам. В образите им влагам и от себе си, и от реални хора, мои познати, от семейството ми.

Просто събирам различни черти от живите хора и създавам герой с история. Но няма персонаж, който да представлява изцяло само един конкретен човек от живота. Всички са плод на фантазията ми и ги опознавам истински, когато започна да пиша за тях. Не и преди това. Тези момчета представят различни типове, имат различно детство, различни характери… Но взети заедно, те изграждат събирателен образ на днешния млад човек в Норвегия. И вероятно затова романът имаше такъв успех, особено сред младите хора“ – разказва писателката.

Как си обяснява успеха на норвежката литература по света: „С това, че не се занимава с регионални проблеми, а се интерпретират неща, които вълнуват хората по света. Истината е, че криминалната литература извърши основния пробив навън и автори като Том Егеланд и Ю Несбьо станаха световни писатели, които са четени и обичани в много държави.

Те успяха да прокарат пътя и на други автори, от други жанрове. Сега в Норвегия например са особено популярни романите с автобиографични елементи.“

Младата писателка обича да пътува по света: „Ние сме богата държава, имаме добри доходи и какво да правим – пътуваме. Ходила съм в различни държави. Бях в Индия, Виетнам, Тайланд… Интересувам се от исторически забележителности, но все пак много по-интересни са ми хората в тези страни и начинът им на живот. Много ме впечатли Виетнам, където видях абсурдни картини, като например нещо като домашно направен скутер, на който се беше качило цялото семейство – бащата, майката, а върху тях децата…“

Хелга още пази спомен за България отпреди 4 години, когато дойде за премиерата на първия си роман. „Видях прекрасни неща – природа, исторически забележителности в София и страната, срещнах се със страхотни хора. Издателят ми Пламен искаше да ме убие с храна. Шегувам се, разбира се! Кухнята ви е невероятна, опитах много вкусни неща.

Но най-приятни за мен бяха срещите с хората – много мило и с голямо внимание ме посрещнаха в Ловеч, Троян, Велико Търново и Пловдив. А от прозореца ми в хотела във Велико Търново се откриваше страхотна гледка към съседните хълмове и крепостта Царевец. Ловеч е очарователен, а Пловдив е наистина забележителен град.“

 

На дъх от лятотото, Костадин Филипов

НА ДЪХ ОТ ЛЯТОТО
Костадин Филипов

Стр.    64
Цена: 12 лв.

Дебютната стихосбирка на Костадин Филипов е събрала 48 стиха (2 по 24) – тънката му и многопластова поезия, през която той пътува като откривател. Лириката му ни променя, тя ни носи от делничното и градското към пространството на празника с мелодия от струните на най-фините човешки емоции.

Стиховете на Костадин Филипов са празник на духа и интелекта, но също и на чувствата. Докосването до поезията му е магия, която превръща читателя във философ, творец и мечтател. Потапя се в слова от нежност, разтваря се в морска пяна и се преражда в утрешния ден с вяра в нова любов.

Редактор на стихосбирката е знаменитата поетеса Маргарита Петкова. Автор на картината на корицата и на вътрешните графики е талантливата художничка Мирослава Захариева.

Костадин Филипов е журналист и телевизионен водещ, отдаден на професията си повече от четвърт век. Той започва кариерата си още на 13-годишна възраст в радио „ЧЛК“, Велинград. Паралелно със следването си в ПУ „П. Хилендарски“, специалност Българска филология, работи като новинар и автор на всекидневни актуални и музикални предавания в Обединени радиостанции „Канал Ком“.

Телевизионната му кариера започва в ТВ „Евроком-Пловдив“ като репортер и водещ на новини, след това е водещ и редактор на централната новинарска емисия и „Темата на Нова“ на Нова телевизия. Професионалният му път минава през ТВ7, където е водещ на новини и предаването „Дневен ред“, редактор на риалити формата „Фермата“ по BTV, а днес е редактор в предаването „Преди обед“ по BTV. Главен редактор е и на информационния сайт delo.bg.

 

Кръгът на смъртта, Александър Марамски

КРЪГЪТ НА СМЪРТТА
Александър Марамски

Стр.    224
Цена: 14 лв.
ISBN   978-619-235-036-9

София е обхваната от безпрецедентна терористична вълна в романа „Кръгът на смъртта“ от Александър Марамски (изд. „Изида“). Терористите имат за цел не просто да нанесат щети и да убиват мирни граждани, но и да пренесат войната с цялата й трагична жестокост и драматична показност в европейска столица. Романът разказва за съдбата на няколко герои през тези кървави 24 часа. От една страна са жертвите на терора – гражданите начело с главния герой Валко, бивш служител на СОБТ и настоящ гард в нощен клуб, а от друга, организаторите и извършителите на терористичния акт – наемникът Варгас и Омар Халим.

Как би реагирал човек при подобна ситуация? Би ли се скрил и изчакал помощ? Или би постъпил като Валко, който разбира, че животът на племенницата му е застрашен, и затова тръгва да я спаси. Докато останалите граждани са беззащитни жертви, той става хищник, маскиран в кожата на жертва. Спасява много човешки животи, превръщайки се в същински кошмар за враговете си…

„Кръгът на смъртта“ е сериозна заявка за българско присъствие в жанра на трилъра. Авторът – Александър Марамски, е по образование ветеринарен лекар, работил като научен сътрудник в НДНИВМИ, а след това във ветеринарни клиники и кабинети, във фирма за ветеринарномедицински препарати.

Това по някакъв начин го сродява с колегата му по перо, от който се е учил – американеца Джеймс Ролинс, ветеринарен лекар със собствена практика в Бостън, който след първия си успешен роман се отдава изцяло на писането и създава много световни бестселъри. Вдъхновяват го и австралиецът Матю Райли, и Стивън Кинг, и Майкъл Крайтън. Мечтае за шансове от страна на съдбата, подобни на тези на Матю Райли, който започва писателската си кариера, като сам издава първия си роман „Битката“ през 1996 г. Случайно бъдещата му литературна агентка, редактор в издателство МакМилан си купува този негов роман от един мол в Сидни и е очарована от новаторския му свръхдинамичен стил на водене на разказа.

Предлага му договор и още с първия и втория си роман той става популярен писател. „Точно Матю Райли и Джеймс Ролинс ме накараха да повярвам в себе си и да започна да пиша по-мащабни от обикновените разкази и повести литературни произведения. Накрая мечтите могат и да се сбъднат, знае ли човек?!“ – споделя Александър Марамски.

8 години след първия му роман (в техно-фентъзи стил) се появява „Кръгът на Смъртта“. В жанрово отношение той принадлежи към модерните екшън-трилъри, в които динамиката в сюжета е водещото и това ги прави да се четат на един дъх. Александър Марамски се надява, че на читателите, които харесват този жанр, наистина ще им допадне неговият роман. Обаче в същото време вярва, че те ще открият и по-дълбокия смисъл, който е вложил в сюжета.

„По принцип в живота никога няма абсолютно черно, нито пък абсолютно бяло, а винаги истината е някъде по средата, но обстоятелствата около нея й придават по-черни или по-бели нюанси. Така и тук истината читателят трябва сам да изясни сам за себе си, след като прочете и последната дума. Няма абсолютно зло, нито пък абсолютно добро. Всичко зависи от обстоятелствата, които предопределят действията на героите и избора, който те правят.“

Александър Марамски не пропуска да спомене още един писател, който го е вдъхновил за „Кръгът на смъртта“. Това е норвежецът Том Егеланд – със своя роман „Нощта на вълците“ (изд. „Персей“). „В моментите, в които пишех за заложниците на терористите в моя роман се сещах именно за заложниците в неговия роман, може би защото той беше доста пресен в паметта ми тогава, бях го прочел само месец преди да започна да пиша моя.“

„Сещам се и за нещо, което споменава Матю Райли, а именно че докато сценаристите и режисьорите и са ограничени от куп неща за дадена сцена в някой екшън филм, от бюджет, технически възможности и не на последно място, от възможностите на каскадьорския екип, то при писателя всичко зависи от въображението му и поради тази причина в романите си той може да създаде всевъзможни сцени.

Свободата на въображението е това, което превръща и моя роман в един напрегнат и динамичен екшън-трилър, а аз пък като автор се надявам, че когато читателят стигне до края на романа, ще остане удовлетворен от прочетеното.“

Освен четенето, което му е страст, Александър Марамски обича да спортува – маунтин байк, бойни спортове, губене из горите над Войнеговци и подобни интересни за него неща.

 

Вулгарните романтици, Валентин Стоев

ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ
Валентин Стоев

Стр.    1008
Цена:  25 лв.
ISBN   978-619-235-035-2

Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: „Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!“ Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу – с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти – като на театрална премиера.

Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при „масовата“ и „касовата“ приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в икономическа по иностранни схеми, дошли от североизток. Специално за случая. Българския случай!

Втората фраза е донякъде библейска: „Въжето са развива точно толкова време, колкото се е навивало!“ Много успокоително. На фона на 45-те комунистически години, остават още „само“ 15! Направо сме за завиждане. И колко от нас ще го доживеят! Това – след прехода! Има и друго. Докато развиваме едното въже, не ни ли увива другото въже, от което, казват, развързване няма.

А понеже стана дума за въже, опазил ни Бог да призоваваме за въже. Въже за въжеиграчите. В правовата държава „въжето“ е забранено със закон. Колкото до възмездието – кой пита? Какво е това нещо „възмездие“!? И има ли възмездието почва у нас?

Валентин Стоев е роден на 20 август 1946 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикува проза, публицистика и есеистика в централния и в периодичния печат. Работил е като редактор, завеждащ отдел и зам. главен редактор във вестниците „Отечествен фронт“, „Демокрация“, „Континент“, „Стандарт“, „Сега“ и др. Автор е на книгите „В Америка с Петров“ (публицистика, 1995), „На зигзаг нагоре“ (разкази, 1998), „Второто разпятие на Христос“ (съвременна притча, 2011), „Вулгарните романтици“ (роман, 2019).

„Неочаквано занимателен роман, който описва големите обществени и личностни промени по време на прехода. По оригинален и самобитен начин са пресъздадени противоречивите процеси в този сложен период от историята на нацията ни. Героите са ярки и истински, носят характерните черти на времето, а романът като цяло е написан на жив и увлекателен език, чете се на един дъх, поради което горещо го препоръчвам на уважаемите читатели!“
Бойко Ламбовски

„Препоръчвам „Вулгарните романтици“ по няколко причини. Първо, самата тема за посттоталитарния преход продължава да е интересна за четящото общество на България, и второ – в повечето от излезлите досега книги за годините след 1989-та процесите, явленията и героите са обхванати някак откъслечно, фрагментарно и стеснено. Тук обхватът е цялостен, пластовете са много и разнообразни. В романа се преплитат няколко сюжетни линии, които авторът е успял успешно да пресече, сблъска и постави във взаимна зависимост, героите са достоверните лица на прехода, езикът е лек и увлекателен, а тезите – убедително защитени и жизнени.“
Деян Енев

 

Жени, Михаил Себастиан

ЖЕНИ
Михаил Себастиан

Стр.   164
Цена: 10 лв.
ISBN   978-619-161-189-8

Романът „Жени“ от Михаил Себастиан е конструиран от четири отделни новели, обединени от образа на младия лекар Щефан Валериу, който преминава през множество любовни перипетии и се сблъсква с разноликата женска същност. Във всяка от новелите се срещаме с майсторски обрисувани женски образи, разкриващи различни видове любов.

Рене е ожаднялата за ласки съпруга, която бурно и непредпазливо се впуска в любовна авантюра и въпреки угризенията на съвестта си изневерява на мъжа си. Марта е по-зрялата жена, която умело завладява въображението на младия Щефан.

Одет е невинното и тъй младо момиче, което обаче е пораснало преждевременно и крие силна проницателност. Емили (Емилия) е жертва на собствената си неадекватност и на лошите шеги на тези около нея. Мария е олицетворение на недостижимата и безответна любов.

Арабела е своеобразен обобщаващ образ на женското начало – тя играе ролята на майка (в отношението си към Щефан), домакиня и любовница, но най-вече е жена, отраснала в съмнителна среда, която упорито се стреми към почтена репутация. По този начин Михаил Себастиан изгражда една многопластова картина на ролята на жената в съзряването и психологическото израстване на всеки мъж.

 

Остров за двама, Димитър Христов

ОСТРОВ ЗА ДВАМА
Димитър Христов

Стр.    96
Цена: 10 лв.
ISBN   978-619-235-034-5

Димитър Христов е автор на книги със стихове, на пиеси и песни, които изпълнява с китара. Превежда поезия от няколко славянски езици. Има преведени книги с поезия и драматургия в Русия, Украйна, Полша, Франция, Германия, Сърбия, Република Македония, Албания. Носител е на национални и международни литературни награди. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Лириката му продължава и развива богатата традиция на българската поезия, вдъхновена от интимния свят на мъжа и жената. Чувственото дионисиевско начало е обогатено със съвременното светоусещане за нежност и очарование, за ласка и съкровеност. Любовта в неговите стихове е копнеж и размисъл, емоционална мисия и посветеност на любимия човек. Тя е повече действеност, отколкото съзерцание и това я прави значима, съдбоносна за целия живот на личността.

Любовта в стиховете на Димитър Христов е в основата на живота, на отношението към света, към другите и към себе си. Истинската любов не признава забрани, руши догмите и граничи с безсмъртието, тя е градивна сила и осмисля съществуването ни. В този смисъл любовта между мъжа и жената е белязана от езически, митологически, библейски и модерни възгледи, но стремежът към класическата хармония в отношенията е обединяващ и превръща отделни стихове в химн на радостта, която често трябва да се изстрада, за да се постигне равновесието между страст и мъдрост.

Любовта определя и взаимовръзките и общуването на индивида с духовния и с материалния свят – с природата, с миналото и с бъдещето – с наследеното и завещаното. Богато нюансираните картини, образи и внушения са въплътени в майсторски изваяни поетически форми, които са неразделна част от естетиката на интимното съприкосновение и общуване.

Витални, темпераментни и интелектуално обагрени, стиховете на Димитър Христов са отворени към душевността на отделния човек, за да се противопоставят на емоционалната недостатъчност, на грубостта и невежеството и да потърсят както бягството от сивотата и агресията на всекидневието, така и възможностите за оцеляването на истинската любов, която дава криле на нашите мисли и действия, която носи щастие и осмисля съдбата ни.

На корицата на книгата е фрагмент от картина на известния художник Владимир Пенев, която носи същото наименование – „Остров за двама“.

 

До моето първо либе, Христо Ботев

ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ
Христо Ботев

Стр.    160
Цена:  14.99 лв.
ISBN    978-619-161-193-5

Всички Ботеви стихотворения са включени в книгата – изящно издание с твърда подвързия, архивни фотографии и цветни илюстрации (репродукции на картини на великолепната художничка Ралица Денчева от серията й „Българските мадони“). Студията е на Людмила Габровска, изследовател, историк и журналист, която е проучила много архивни документи, факти, спомени на очевидци и е открила непознати досега снимки на тези забравени жени, за да възкреси пълнокръвния образ на един от най-великите български поети.

Книгата разкрива неизвестни и малко известни факти за жените, които са вдъхновявали Ботев за поетическите му шедьоври. Разказани са обстоятелствата около написването на прочути стихотворения като „До моето първо либе”, „Пристанала”, „Борба” и др., както и подробности за сблъсъка между любовта, идеалите и революционните стремежи.

Уникалното издание е от поредицата на изд. „Персей”, която представя живота и любовта на големите български поети и предлага с нов поглед на прочетем техните шедьоври. Заедно с книга за Ботев излизат и нови тиражи на „Не бой се и ела” на Яворов, „Аз искам да те помня все така” на Дебелянов, „Любовта е златен сън” на Вазов.

Вдъхновителките на Ботев се открояват със силен характер и интелектуален размах, които са забележителни, а нежното им и одухотворено излъчване напомня за мадоните на Ренесанса. Така например Парашкева Шушулова е определяна от първите биографи на поета като „първа по ум, първа и по хубост”.

В книгата са проследени усилията и́ да получи престижно образование в Русия, за да внесе модерни методи на образование в България. Блестящо образование в чужбина получава и Мария (Мина) Горанова, наричана „царицата на хубостта” в Прага, която според други свидетели на епохата е голямата любов на поета. Тя, сестра й Елисавета и брат й Богдан са сред най-близките приятели на Ботев и той е респектиран от техните усилия да развият просветата в България на по-високо ниво.

В книгата са изведени тезите на различни изследователи на кого е посветено стихотворението „До моето първо либе” – на Парашкева Шушулова или на Мина Горанова. На публикуваните в изданието архивни фотографии може да видим и как са изглеждали.

Разкрити са подробности за любовта на поета с неговата съпруга Венета, която е съпричастна на революционерите. Представена е и незивестна информация за техните потомци. Актьорът Сава Огнянов, първородният син на Мина Горанова, е сред най-близките приятели на дъщерята на Ботев, Иванка, от която са възхитени личности като Пенчо Славейков и Симеон Радев.

Книгата отговаря и на други въпроси, сред които:

– Каква фаталност обединява жените, вдъхновявали Ботев?

– По какъв начин любовта му към тях разкрива неговото душевно богатство и какви са точните обстоятелства за създаването на творбите му?

– Защо Мария Горанова отказва кариера на певица в Европа?

– Какви последствия има нейният идеализъм и намира ли щастие в брака си?

– Каква е истината за връзката между сина и́ Сава Огнянов и дъщерята на Ботев Иванка?

– Защо политиците „забравят” Ботевото семейство?

– Докъде стига амбицията на княз Фердинанд да превърне наследницата на поета в дворцова перла?

– Изяснява ли се мистерията около смъртта на Ботевата дъщеря?

– Как оцелява легендарното писмо от кораба „Радецки”?

С интересен и новаторски фокус към времето са описани личностите, оставили изключителна следа в сърцето на Ботев. Посочено е как те оказват влияние върху развитието на културата у нас и утвърждаването на европейските идеи.

Досега няма такова издание, което да разкрива техните образи извън сянката на Ботев и да подчертава тяхното значение за културния напредък. Всички те са анализирани с документална точност от Людмила Габровска, която е разчитала на автентични исторически източници, за да изгради верни, точни и достоверни образи на представените личности.

 

Любов до синьо, Добромир Банев

ЛЮБОВ ДО СИНЬО
Добромир Банев

Стр.    64
Цена: 12 лв.
ISBN   978-619-161-192-8

Добромир Банев е любим поет, писател и публицист, в чиито творби модерните градски хора често припознават собствените си емоции и преживявания. Роден е на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч.

Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. „Любов до синьо“ е седмата му книга след „Еднакво различни“ (2011), „Абсурдни времена“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2013), „Абсурдни времена 2“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2014), „В понеделник ще е късно (2014), „Зад огледалото“ (заедно с Маргарита Петкова, 2016) и „Аз съм в другото такси“ (2017).

Когато се разминаваме с хората в живота си, ние разпознаваме собствените си лица. Понякога, колкото по-бързо вървим един към друг, толкова повече се отдалечаваме. Любовта е синя като небето, непредвидима като море, неудържима като болка, неустоима като цвета на очите, които я обещават. И ние всички до един се надяваме да станем нейни избраници.

Любовта е в бистрото отсреща, в клоните на есенните дървета, в неподправената прелест на снега, в разцъфтелите поляни и лятното слънце, което знае да обича безусловно. Докато сезоните се сменят, ние съществуваме в безвремието на града, където една малка стая пази тайните на нашите целувки.

Далеч от суетата, ние се обичаме до припадък, а най-малкото съмнение в чувствата на другия ни завръщат с още по-голяма сила към същата тази любов, защото да си отдаден някому, е изпитание, което си струва да бъде преживяно.

За това става дума в „Любов до синьо“. Книга, изпълнена с надежда и увереност, че най-доброто винаги предстои. Добромир Банев не дава рецепти за това как да обичаме. Той само ни припомня кои сме, за да продължим уверено напред, уповавайки се на любовта във всичките ѝ измерения и форми. До сетен дъх.

 

Голяма книга на духовете, Том Егеланд

ГОЛЯМА КНИГА НА ДУХОВЕТЕ
Том Егеланд

Стр.    256
Цена: 19.99 лв.
ISBN   978-619-161-191-1

Егеланд представя книга със страховити истории за най-митичните ужасяващи същества, допълнени от богата енциклопедия на свръхестествените сили, от която ще научите много неща за прочутите чудовища, древни демони и митични създания.

Вярвате ли в съществуването на кръвожадни вампири и страховити върколаци? Поглеждали ли сте всяка вечер преди лягане под леглото, за да сте сигурни, че отдолу не се крие чудовището от най-страшните ви кошмари? Събуждали ли сте се посред нощ, усетили студения полъх на тайнствено привидение, което сякаш иска да ви примами в друг отвъден свят?

Независимо какъв е отговорът на тези въпроси, всеки от нас изпитва странно влечение към страшните истории и към трепета, който те пробуждат в примрелите ни от уплаха сърца. Затова смело открехнете тази врата към царството на мрака и безплътните сенки и се сблъскайте с най-големите си страхове!

Роден е на 8 юли 1959 г. в Осло, Норвегия. Неговият прадядо е писателят Йон Флатабьо. Учи и живее две години в САЩ, като посещава гимназия „Нортгрийн“ в Денвър и гимназия „Грейнджър“ в Солт Лейк Сити. Работи в сп. „Vi Menn“ (Ние мъжете), а след това в най-големия вестник „Атенпостен“. От 1992 до 2006 г. работи в най-гледаната телевизия „TV2“, където се издига до шеф на новините. Първият му роман е „Залезът на боговете“, разказващ историята на съвременна двойка, попаднала във викингската епоха.

Романът му „Краят на кръга“ излиза 2 години по-рано от бестселъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. Заради удивителните прилики световните медии тиражират обвинението в плагиатство към Дан Браун и наричат Том Егеланд „авторът, по чиито дири върви Дан Браун“.

Книгите на Том Егеланд са неизменно в списъците на бестселъри и са преведени на повече от 25 езика по света.

 

Някога навярно съм вървяла по мека трева, Каролина Шути

НЯКОГА НАВЯРНО СЪМ ВЪРВЯЛА ПО МЕКА ТРЕВА
Каролина Шути

Стр.    112
Цена:  8 лв.
ISBN   978-619-161-188-1

Каролина Шути е родена през 1976 г. в Инсбрук, Западна Австрия. Завършила е немска филология, англицистика и американистика. Докторантската й дисертация разглежда произведенията на родения в Русе носител на Нобелова награда за литература Елиас Канети. Шути пише романи и радиопиеси. Книгите й са преведени на много езици и донасят слава на авторката както в Австрия, така и извън пределите й. През 2015 г. тя спечели Наградата за литература на Европейския съюз за романа си „Някога навярно съм вървяла по мека трева“.

Книгата излиза на български в превод на Ваня Пенева и издание на „Персей“.

Романът на Каролина Шути ни потапя в света на главната героиня Мая – свят, в който няма място за любов или безгрижна невинност. След смъртта на майка си Мая е приютена от леля си, която й дава подслон, храна и възпитание, но не й разкрива нищо за миналото й. Двете живеят в едно безименно селце в отдалечен район и се борят за оцеляването си при оскъдни и трудни условия. Всеки опит на Мая да си спомни миналото води до задънена улица.

Тя се мъчи да си припомни живота в Беларус, страната, която е напуснала като малка, езика, който не говори, майката и бабата, които вече почти не помни, но с годините спомените все повече избледняват и стават все по-недостижими. Марек, възрастен мъж, който говори странен и загадъчен език и живее напълно сам в отдалечена къща, е единственият човек, който разбира Мая и я кара да се чувства у дома си.

С ясен, но същевременно красив и поетичен стил Шути описва положението на хора, които са били принудени да напуснат дома си и да се приспособят към новата и понякога неприятелска среда. Романът й е пропит от идеята за изгубената памет и непрестанното търсене на идентичността, благодарение на която можем да намерим мястото си в живота и да постигнем вътрешна хармония и спокойствие.

 

Тъй рече Виктор, Маргарита Петкова

ТЪЙ РЕЧЕ ВИКТОР
Маргарита Петкова

Стр.    62
Цена: 12 лв.
ISBN   978-619-161-176-8

„Виктор пристигна внезапно и веднага почна да се пише сам. Това, разбира се, е метафора – аз траках по клавишите. Разбира се, няма и никаква мистика – който списва стихове, знае как става. Тоест, изобщо не знае. „Някой диктува” е метафора на Андрей Германов, която кохортата стихоплетци кудкудяка наляво и надясно, га че ли звездите им го говорят.

Виктор си дойде със заглавията и архитектониката. В социалната мрежа стихотворения от десетина куплета никой не чете. Дори аз. Та Виктор избра вътрешните рими. Аз се съгласих.

И тръгна като на шега. Тъй рече за това, тъй рече за онова – четири години в незнаен ден, в незнаен час на екрана на компютъра се появяваше поредното стихотворение. Направо на екрана. И направо пред читателите. 62 стихотворения.

После, също така внезапно, както дойде, Виктор взе, че си отиде. Пак без мистика и метафори. Просто знам, че повече няма да пиша така, дори и да искам. А аз никога не се напъвам да редя римички на всяка цена – каквото там си се подреди. И никога не знам какво е искал да каже авторът! Виктор беше ту отвеян, ту саркастичен, ту зъл, ту неприлично сантиментален, обаче винаги честен. Много ми е скъп, пустият му Виктор, затова го споделям в книга, може пък и вие да го харесате.

Ох, да, неизбежният въпрос – кой е Виктор, по дяволите?! Както е възкликнал Гюстав Флобер: „Мадам Бовари – това съм аз!”, тъй рече и Виктор…“ – признава авторката.

Зачитайки ръкописа на новата й книга „Тъй рече Виктор“, Стефан Димитров, един от най-популярните български композитори, написал десетки песни по нейни стихове, си казва: „Маргарита порасна“, но когато го прочита до края, коригира първоначалното си впечатление и разбра, че по-правилното е не пораснала, а израснала като творец. Това е израстване на творческия Аз, преминаване в една нова качествена категория, както като светоусещане, така и на личностните характеристики на твореца.

Лирическата героиня на Маргарита Петкова също израства и помъдрява, но това не се отразява на перфектната поетическа форма, характерна за поетесата – тя предпочита да остане вярна на римата, на ритъма, на класическия стих, а не да се разпилява в необята на верлибъра.

Без да се подценяват стиховете на Маргарита, в които много жени се припознават и които очертават цял дял в съвременната българска поезия, може да се каже, че новите й творби са по-сложни, по-мъдри, по-философски. Това не е скандалната „дива къпина“, която казва нещата в очите, без да спестява нищо. Тук има повече дълбочина и житейска мъдрост – на човек и творец, който е натрупал достатъчно личен опит зад гърба си, но гледа и напред в бъдещето: „Запомних, че светът е цял, когато е на половини.“

Новата книга на Маргарита Петкова показва как се разширява диапазонът на темите, които я вълнуват – да, и любовта я има, но вътре са и животът и смъртта, доброто и злото, грозното и красивото…

Всяко едно стихотворение е изпълнено с много мъдрост. Това отново е дръзка, шамарена поезия, но с ръка в кадифена ръкавица. Така обаче понякога боли повече. Сарказмът в новите стихове на Маргарита Петкова обаче не е човеконенавистнически. Той бичува човешките пороци, но в него има и елегантност. Лирическата героиня на Маргарита Петкова вече не тропа по масата, в думите й има повече финес. Стиховете са много лирични, въздействат и карат читателя да се замисли за важните неща в живота си.

„Тъй рече Виктор“ показва каква трябва да бъде социалната поезия днес – с широк обществен отзвук, поставяща остро проблемите, които вълнуват всеки човек. Това са проблеми, взети от самия живот, та макар в някои от стиховете да се интерпретират и библейски мотиви. Стиховете озвучават битието на всеки един от нас, бил той млад или възрастен, защото всеки човек се сблъсква ежедневно и с природни катаклизми, и с конфликти между хората, никой не е застрахован нито от зло, нито от добро, нито от завист, нито от възторг, нито от любов, нито от смърт.

Маргарита Петкова доказва, че всеки поет има своя еволюция, преминава през различни настроения, емоции и поетики. Тя самата никога не е била еднаква, стереотипна, винаги е била различна, изненадваща, но и винаги разпознаваема. В новата й книга има стихове, от които човек може да го заболи, но и да се пречисти. Именно в това е силата на голямата литература, която остава и за тези след нас.

 

Отело, мавърът от Валона, Бен Блуши

ОТЕЛО, МАВЪРЪТ ОТ ВАЛОНА
Бен Блуши

Стр.    384
Цена: 15 лв.
ISBN   978-619-235-016-1

Най-превежданият, четен и награждаван роман на албански автор излиза в български превод. Това е „Отело, мавърът от Валона“ от Бен Блуши (изд. Изида, превод Екатерина Търпоманова) – една книга за любовта, която може да промени не само хората, но и историята.

Романът ще има специална премиера в СУ „Св. Климент Охридски“ на 31 октомври от 16 ч. в Нова конферентна зала. Организатори са специалността „Скандинавистика“ и издателство „Изида“. Входът е свободен за всички, интересуващи се от съвременната европейска литература.

Действието на романа се развива през XIV в., повече от 200 години преди прочутата Шекспирова трагедия, в два големи града по онова време: Венеция и Валона. Венецианската република е могъща, а Валона е изправена пред заплахата на турските нашественици.

Отело е купен като роб от богатия венецианец Албано Контарини. Младежът става другар в игрите на по-малката му дъщеря Дездемона и израства заедно с нея. Възмъжавайки, чувствата му се променят, но той си дава сметка за дълбоката любов, която изпитва към нея, едва след като биват разделени. Отело е принуден да прекара много години в размирната Валона, като само надеждата да види отново Дездемона и да й се признае в любов му дава сили да живее.

Шекспировите герои Отело, Дездемона, Яго и Касио преплитат съдбите си с тези на доктор Стефан Гика, който е обсебен от желанието да намери лек за всички болести, дори и посредством неморални действия, смелото момче Андреа, който се превръща в истински герой за Валона в битките срещу турците, и турския нашественик Хамит, който иска да създаде една нова и по-добра Валона.

В сблъсъка между тези силни личности се оглеждат вечно актуалните проблеми за силата на човешките предразсъдъци по отношение на цвят на кожата или произход, за вечния културен конфликт между Запада и Изтока, за стремежа да бъдеш приет в определена общност заради вътрешните си качества, а не външните белези, както и проблема за цената на човешкия живот. Но основен герой е Любовта, по-ярка от ревността, предателството и страданието. Бен Блуши успява да улови сложността на човешкия характер и да направи психологически анализ на ситуацията, в която личните отношения пречат на държавните интереси.

Романът увлича с интересния си и динамичен сюжет, който не повтаря Шекспировата трагедия. Написан с красив и въздействащ език, той е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз.

Бен Блуши е един от най-четените албански писатели днес. Роден е през 1969 г. в Тирана. Завършва албански език и литература в Тиранския университет. През 1999 г. започва политическата му кариера – за няколко месеца заема длъжността на заместник-министър на външните работи, през 2000 г. става префект на област Корча, а през 2001 г. е назначен за министър на образованието. Става депутат в парламента на Албания и е избран в Председателството на Албанската социалистическа партия.

През 2008 г. Блуши публикува първия си роман „Да живееш на остров“, който се превръща в едно от най-големите литературни събития в Албания. През 2009 г. излиза следващият му роман – Отело, мавърът от Валона“, който има изключителен успех и през 2014 г. печели Наградата за литература на Европейския съюз. През следващите години публикува още три романа и един сборник с есета. Произведенията на Блуши разтърсват албанската литературна сцена и се превръщат в своеобразен феномен. Те разглеждат исторически събития, преплитат различни човешки съдби и житейски теми. Преведени са на много езици.

 

Адската седмица, Ерик Бертран Ларсен

АДСКАТА СЕДМИЦА
Ерик Бертран Ларсен

Стр.    240
Цена: 13 лв.
ISBN   978-619-161-172-0

„Световноизвестният ментален треньор и бивш военен от спецчастите Ерик Бертран Ларсен показва на практика как да рестартираш живота си само за седем дни в книгата си  „Адската седмица“, която промени основите на приложната психология и литературата за лична мотивация. Книгата е един от най-големите световни бестселъри в областта и сега излиза на български в издание на „Персей“ и превод на Галина Узунова.

Седемте дни, в които да промениш живота си, не са обикновени дни. „Адската седмица“ е вдъхновена от тренировките на военноморските тюлени, специално адаптирана така, че да помогне на всеки от нас да постигне дългосрочно професионални и лични успехи.  Методът на Ларсен може наистина да промени живота ти, като те накара със собствени сили да пречупиш ограниченията, които сам си налагаш.

Книгата предлага широк спектър от техники за самоусъвършенстване, практични съвети и една напълно нова перспектива. Човек наистина може да промени живота си само за седем дни. За целта е нужно да си организира седмица, в която физическите сили и психиката му да са на границата на оцеляването, т.е. да излезе от рутината и да рестартира начина си на живот.

Общите правила, които се спазват през тези 7 дни, включват: ставане в пет часа и лягане в 22 часа, през цялата седмица се употребява само здравословна храна, занимания със спорт поне един час денвно, да не се водят празни разговори, да не се гледа телевизия, да не се използват социалните мрежи и комуникацията в тях. През „Адската седмица” човек трябва да се съсредоточи върху това да бъде в най-добрата си форма и да изпълнява текущите си задачи.

Всеки ден от седмицата се отработват определени задачи. В понеделник се изграждат правилните навици, като вредните се заменят с положителни и се излиза извън стереотипа. Във вторник се намира оптималното състояние за работа, най-правилният режим. В сряда се оптимизира времето, като се отстраняват процесите, водещи до напразна загуба на време. В четвъртък се става в пет часа сутринта и се ляга за спане в петък в 22 часа.

Целта е човек да разбере, излизайки от зоната си на комфорт, че ресурсите му са много по-големи, отколкото може да си представи. Петък е ден за възстановяване и учи как да си почиваме ефективно. В събота се отдаваме на диалога със себе си, а в неделя поглеждаме живота си в перспектива. Търсим отговор на въпросите: въпросите: „Коя е моята висша цел?”; „Следвам ли мечтания си път?”, „Всеки ден ли използвам своите възможности на 100%?”, „Как мога днес да бъда по-добър?”, „С какво ще се гордея със себе си днес, когато вечерта си легна да спя?”

„Адската седмица” е нещо като глътка чист въздух. Помага ти да излезеш от автоматизма, да спреш за момент и да преосмислиш живота си. Задаваш си много важни въпроси, за които обикновено нямаш време. Забелязваш, че около теб има много възможности и врати, които можеш да отвориш.

Ерик Бертран Ларсен е един от най-известните ментални треньори в света, успешен предприемач и бивш военен парашутист, служил в Босна, Косово, Македония и Афганистан. Детството му съвсем не е било леко. Като малък бил дребничък и тормозен от връстниците си. Намирал утеха, като четял за различни спортисти, изобретатели, политици, полярни изследователи – все личности, постигнали нещо необикновено в живота си. Вдъхновявал се от постиженията им и не на последно място от факта, че голяма част от тях също са имали трудно детство.

Сега той помага за успеха на мениджъри на световни компании, професионални атлети, олимпийски медалисти. Популярността му прекрачва границите на родината му Норвегия, а сред клиентите му са Microsoft, Бостънската консултантска група, енергийният гигант „Статойл“.

Освен военната подготовка като военноморски тюлен, той има и магистърска степен по бизнес и икономика.

С книгата му животът ви действително може да се промени кардинално.

 

Щастливеца Пер, Хенрик Понтопидан

ЩАСТЛИВЕЦА ПЕР
Хенрик Понтопидан

Стр.     824
Цена:  30 лв.
ISBN   978-619-161-184-3

„Романът „Щастливеца Пер“ е задължително четиво за всеки ценител на европейската литературна класика, но поради огромния му обем (над 800 страници) досега никой български издател не се бе решавал да го издаде. Предизвикателството сега поема изд. „Персей“, което включва книгата в поредицата си „Световна класика“, отличена с награда „Златен лъв“ на АБК за издателски проект с най-голяма обществена значимост. Изданието е придружено с предговор на проф. Симеон Хаджикосев, най-големия авторитет у нас в областта на историята на европейската литература.

Романът „Щастливеца Пер“ представлява многопланово епическо платно – обемно, но изключително четивно и за съвременния читател. Това е и дълбоко трагична книга за надеждите на младостта и горчивите разочарования – в този контекст тя има и определен автобиографичен характер. В центъра на повествованието е образът на амбициозния младеж Петер Андреас Сидениус, който произхожда от пасторско семейство.

От детските си години Петер е бунтарят, който не се съобразява със строгите морални и религиозни повели на баща си и иска да поеме по път, различен от този на семейството му. Заминавайки за Копенхаген, където посещава лекции в Политехническия институт, той скъсва почти всички връзки с родителите си и братята и сестрите си, като дори сменя името си – вече се казва само Пер, и се потапя в нов и непознат свят, изпълнен с грандиозни мечти. Пер е изцяло завладян от желанието да завладее Дания и да се превърне в национален герой посредством новаторските си идеи, свързани с техническия прогрес на страната – той мечтае да изгради система от канали и по този начин да използва могъществото на природните стихии в полза на местното население и икономиката на Дания.

Но смелите му идеи се нуждаят от финансови средства и от влиятелни покровители, тъй като той самият е никому неизвестен провинциалист без диплома. Затова и дръзкият и самоуверен до нахалство Пер навлиза в по-висшите и богати слоеве на обществото, запознава се с личности с различен произход и социално положение, но които биха могли да са му от полза в професионалните му стремежи – преподаватели, журналисти, артисти и писатели, учени, финансисти, адвокати.

Така пътят му се пресича с богатото еврейско семейство Селомон, което го взема под крилото си, финансира начинанията му и дори му позволява да пътува в чужбина, за да събере опит и знания. Най-вече това се дължи на интимните му отношения с най-голямата им дъщеря Якобе, за която се сгодява. Но въпреки благородните си пориви и несъмнения интелект, талант и харизма, които притежава и заради които си печели прякора Щастливеца, Пер е много непостоянен, твърде арогантен и свободолюбив.

Тежкият му характер и необяснимите промени в настроението му го вкарват в много напрегнати ситуации, влошават отношенията му с хората, които му помагат, и дори с годеницата му, и в крайна сметка Пер се оказва най-големият си враг. Идеалистичните му мечти се сблъскват с грубата и цинична действителност, той самият осъзнава, че се чувства като изгнаник където и да се намира и че ако иска да постигне истинското щастие, трябва първо да опознае себе си и да последва зова на сърцето си.

„Пер е хитрецът, който накрая надхитрява самия себе си, тъй като не познава съкровената си същност“ – пише в предговора си към изданието проф. Симеон Хаджикосев.

Хенрик Понтопидан се появява в датската литература след Ханс Кристиан Андерсен и по своеобразен начин продължава върху нови основи реалистичната традиция. Роден е през 1857 г. във Фредерисия в пасторско семейство, като тази религиозна обстановка оставя дълбок отпечатък в съзнанието му.

Заминаването му за Копенхаген, където се обучава в Политехническия институт, по същество се явява бягство от ограниченията на досегашния му живот и форма на стихиен бунт срещу порядките на заобикалящата го среда. Романтичните му представи обаче се сблъскват с тежката реалност, а следването му не го удовлетворява. Тогава той отпътува за Германия и Швейцария и това пътешествие оставя ярки впечатления в наблюдателната му и чувствителна натура. Понтопидан така и не получава инженерска диплома, а се насочва към естествените науки.

Той започва да пише разкази и романи, в които изобличава нравите на съвремието си. Удостоен е с Нобелова награда за литература „за автентичните описания на съвремието в Дания“, а Томас Ман го нарича „поет епик по рождение“.

 

Градът на салкъмите, Михаил Себастиан

ГРАДЪТ НА САЛКЪМИТЕ
Михаил Себастиан

Стр.    206
Цена: 12 лв.
ISBN  978-619-161-183-6

„Градът на салкъмите“ (издание на „Персей“, превод Христо Боев) е роман от класика на румънската литература Михаил Себастиан. Няколко момичета и момчета от провинциален град правят своята крачка към съзряването. Промените в тялото, емоциите и разсъжденията им понякога ги извеждат извън руслото на нормите, но те търсят собствената си идентичност.

С много топлота, хумор и ирония е описано половото съзряване на Адриана, през погледа на която можем да видим и останалите герои. Но всички те гледат към големия град, Букурещ, който ги привлича с огромните си възможности. Дали тези млади хора ще намерят себе си и дали ще оцелее юношеската любов на Адриана и Джелу?

Стилът на Михаил Себастиан е чувствен, плавен, но понякога изненадващ и ироничен, пресъздавайки турбулентните преживявания на главната героиня по пътя й към зрелостта.

Михаил Себастиан (с кръщелно име Йосиф Хехтер) е роден на 18 октомври 1907 г. в Браила и умира на 29 май 1945 г. в Букурещ при нелеп инцидент, когато е блъснат от камион. Той е писател, драматург и литературен критик, а също и активен публицист, който води музикална рубрика. Работи като секретар в адвокатска кантора, след това е и пледиращ адвокат.

Сътрудник е в списание Кувънтул, където се запознава с Мирча Елиаде, един от бъдещите му приятели. Привлечен е от вълнуващите идеи на интелектуалците от литературния кръг Критерион, който включва такива светила като Емил Чоран, Мирча Елиаде и Йожен Йонеско. В началото на 40-те години на миналия век му е забранено да работи като журналист и му е отнет лицензът на пледиращ адвокат поради факта, че е евреин.

У нас е познат с романите си Жени и Произшествието.