Архив на категория: Издателска къща Жанет 45

Писма от Туве, Буел Вестин, Хелен Свенсон

ПИСМА ОТ ТУВЕ
Буел Вестин, Хелен Свенсон

Стр.    544
Цена: 25 лв.
ISBN: 978-619-186-541-3

УВОД

„писмото“ – така е озаглавен един от ранните разкази на туве янсон, публикуван през 1935 година. Последната глава на краткия роман „Честна игра“ от 1989 г. носи същото заглавие. Темата и в двата случая е значението на едно писмо – нещо, което е добре известно на Туве Янсон. Тя поддържа активна кореспонденция и пише многобройни и дълги послания на роднини, приятели и любими.
В творчеството ѝ писмата изобилстват, и то в най-различни форми – от поклащащи се върху вълните писъмца в бутилки до съобщения и епистоларни разкази. На различни места се пишат, изпращат и четат писма. А на скрина в дневната на муминската къща лежи пролетното писмо на Снусмумрик.
В „Писма от Туве Янсон“ сме събрали писма до най-близките ѝ хора – нейните спътници в живота, работата и любовта. Подбрани са измежду няколко големи серии запазена кореспонденция. Обхващат над шест десетилетия – от 1932 г. до 1988 г. – и показват живота и работата на Туве Янсон през годините, погледнати от различни ъгли.
Първите писма са адресирани до семейството ѝ – родителите Сигне Хамарстен-Янсон и Виктор Янсон, както и по-малките ѝ братя Пер-Улув и Ларш. Написани са по време на студентските години на Туве Янсон в Стокхолм и през две по-дълги пътувания в чужбина през 30-те години.
Най-ранните писма до семейството се допълват от няколко до приятелката от юношеските години Елисабет Волф, с която Туве Янсон си пише през същия период. Следват три серии от писма, всички започващи през 40-те години – до фотографката Ева Коникоф, писателя Атос Виртанен и режисьорката Вивика Бандлер.
Дългата кореспонденция с графичката Тулики Пиетиле и преводачката Мая Вани започва през 50-те и продължава през следващите десетилетия. Издателят Оке Рунквист и Туве Янсон започват да кореспондират през 60-те и продължават до края на 80-те. Включени са също и серия от писма до майката Сигне Хамарстен-Янсон, написани след смъртта на Виктор Янсон през 1958 година.
Адресатите на всички тези писма са били важни за Туве Янсон като човек, писател и художник и дълго време са ѝ били близки – семейството, разбира се, през целия ѝ живот. Писмата до тях показват различни образи на пишещата писма Туве Янсон в зависимост от това дали пише в ролята на дъщеря, любима или приятелка.

Събитията и лицата са описани по различни начини според получателя и им е поставен различен акцент. В текста често звучи и гласът на самия адресат. Но за Туве Янсон писането на писма е и начин да се доближи до другия, като в разговор: „докато пиша, ти си до мен“, се казва в едно писмо до Вивика Бандлер от 1946 година. И на други места откриваме подобни формулировки. „Тулики, нямам търпение да продължа да чета книгата за теб“, пише тя на Тулики Пиетиле през лятото на 1956 година.

Туве Янсон пише винаги на ръка, никога на пишеща машина, и понякога писмата ѝ са илюстрирани, често с рисунки на самата нея в различни ситуации. В младостта си пише и с молив и мастило, а също използва различна хартия според случая. По-късно пише най-често на бяла хартия без редове и с черен туш. Писането на писма до най-близките дълго е потребност за нея, но нарастващата слава променя коренно обстоятелствата. Туве Янсон получава средно две хиляди писма годишно и отговаря лично на почти всички.
Ако броим от 1954 година, когато прави големия си международен пробив с комикса за муминтроловете, до годините преди смъртта ѝ през 2001 година, става въпрос за 92 000 писма, на които е трябвало да отговори. А в тази цифра дори не са включени много от годините на писане на писма.

„Изгубих желанието за писма след дълги години бизнес с муминтроловете – ежедневна и изтощителна кореспонденция с хора, които не познавах и не харесвах“ – пише Туве Янсон на приятелката Ева Коникоф по Коледа на 1961 година. Но все пак тя си оставя известно място за кореспонденция – за „privacy1 и лични предпочитания“.

Точно такива писма са представени в „Писма от Туве Янсон“. Наличните материали са много обширни и сме подбрали над 160 от стотиците писма, които прегледахме. Писмата до тези получатели бяха използвани най-напред при написването на биографията „Туве Янсон. Думи, образи, живот“ (2007) на Буел Вестин,  където са включени  (1) също цитати и някои по-дълги откъси. Но те не са публикувани в издание с коментари.
Сборникът е разделен на глави – по една за всеки получател, като писмата са поместени в хронологичен ред. Всички глави започват с представяне на получателите и личната им връзка с Туве Янсон. Писмата са публикувани с правописа на Туве Янсон, включително пунктуацията и кавичките на цитатите.
Някои имена, места и думи са написани с правописни грешки или с лични правописни варианти, като например „галлопирам“, но те са дадени без промяна (2). Обозначените в квадратни скоби [ ] дати и места на написване са посочени въз основа на пощенското клеймо и/или данни в съответното писмо.

В редките случаи, когато е пропусната част от текста, мястото е обозначено с […] и се отнася до несъдържащо съществена информация отклонение от темата. Някои писма са с дължина десет-дванайсет страници, а искахме да включим колкото е възможно по-голям брой, за да покажем репертоара на Туве Янсон като автор на писма. Мястото, където се съхранява съответното писмо, е посочено в раздел „Източници“. Повечето са лична собственост, но някои се намират в обществени архиви.

В коментарите преди част от писмата са описани събития и обстоятелства от съществено значение за разбирането на ситуацията. Понякога Туве Янсон пише много начесто, а друг път между отделните писма минава по-дълго време. След всяко писмо са дадени пояснения за лица и събития. Бележките за лица обикновено фигурират само при първото им споменаване.

За да не се удължава излишно коментарът, не са включени пояснения за по-маловажни лица. След писмата са дадени също преводи и пояснения на думи и изрази. Става въпрос най-вече за финландско-шведски изрази и финландизми, но понякога са пояснени също случаи на смесване на езици, предимно в писма, написани от Франция и Италия. (3)

Името на Туве Янсон е обозначено със съкращението „Т. Я.“ в поясненията след писмата. Споменатите в представянията на лицата дневници и записки може да бъдат открити в биографията от Буел Вестин. Множеството паралели с литературното творчество на Туве Янсон са коментирани на няколко места, но в останалите случаи оставяме на читателя да ги забележи или открие.
Писмата на Туве Янсон разказват за самата нея. Те варират между описания на живота и работата ѝ, хора и места и в тях се сменят чувства от надежда до отчаяние, от копнеж до щастие.
Разказват за любов и приятелство, самота и близост или за политиката, изкуството, литературата и обществото. Но в писмата се документира също така ситуацията, спира се времето и се разказва за неща, които иначе ще бъдат забравени или ще избледнеят в паметта.
В писмата на Туве Янсон е описана епохата чрез изрази, събития и размисли и те може да се четат като смесица от автобиография и културна история. Характерът им е ту литературен, ту лиричен, наблюдаващ или анализиращ, има и тъжни, и весели, и меланхолични, а понякога и съвсем
ежедневни. Но рядко се случва да не ни въздействат.
Буел Вестин и Хелен Свенсон
(1) Privacy (англ.) – лично пространство, личен живот. Б. пр.
чени също цитати и някои по-дълги откъси. Но те не са публикувани в издание с коментари.
(2) В българския превод са спазвани пунктуационните правила на нашия език, а нестандартният правопис е предаден по подходящ начин, когато отклонението от нормата е
целенасочено и смислоносещо. Б. пр.
(3) В превода е възприета практиката да се посочват в бележки под линия значенията на всички използвани думи и изрази на чужди езици, както и на понятия, които може би биха затруднили читателя. Поясненията от съставителите на сборника, които в оригиналния текст са изведени след писмата, тук са дадени като бележки под линия с обозначението „б. съст.“. За разлика от тях бележките на преводачката са обозначени с „б. пр.“. Б.пр.

 

Как кученцето си намери дом, Мая Дългъчева, Невена Ангелова

КАК КУЧЕНЦЕТО СИ НАМЕРИ ДОМ
Мая Дългъчева, Невена Ангелова

Стр.    36
Цена: 15 лв.
ISBN: 978-619-186-533-8

„Как Кученцето си намери дом“ е приказка за четене, но и приказка за правене.

„Можеш да си построиш цял град и да пуснеш своето кученце на разходка в него. Можеш да дадеш име на Кученцето и да го напишеш на табелката в последната страничка. Можеш да си направиш от тази история театър на маса или пък игра на пода. Това е приказка, която можеш да разместваш и доизмисляш според твоето желание и твоето въображение. В нея има и спирки, на които да поостанеш – да поспориш с някой възрастен или пък да се опиташ да отговориш на някои въпроси.

Какво означава например Щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш? „– Хей, навярно ти си моята къща? – помаха то с опашка пред следващата врата. – Кучешка колиба ли ме нарече, пале такова? Аз съм Цирк! Тук живеят само Животни-с-Голям-Талант! Ти можеш ли да танцуваш ча-ча-ча с чадърче, м? М? Кученцето побягна презглава. Никак не умееше ча-ча-ча с чадърче. Ча-чак козинката му настръхна при мисълта да прекара живота си пред публика с пуканки!

А щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш.“ На пръв поглед това е приказка за едно бездомно същество. Но всъщност е приказка за мечтите, които имат таланта да рисуват бъдещето. Нашата мечта с художничката Невена Ангелова е тази история да забави малко препускането – да направи така, че родителите да намерят време да останат с децата си и да измайсторят едно градче от стари кутии и джунджурии (както Невена подсказва чрез своите илюстрации), да пофантазират заедно преди лягане, повече да се срещат, отколкото да се разминават. А защо не и да сбъднат мечтата на някое малко бездомно кученце?“

Мая Дългъчева

 

Първите читатели на „Как кученцето си намери дом“ написаха:

Виктор Самуилов:

„Топли човечета,

Тази вест е за Вас. Поредната книжна наслада, сътворена от писателката Мая Дългъчева и художничката Невена Ангелова вече пътува към Вас, благодарение на издателство „Жанет 45”. Знаете как рисува думите си Мая Дългъчева: „багра тъжно, шарка нежно, слънчеви петна тук-там…” Как изписва картинките си художничката Невена Ангелова?

Ами чрез същите слънчеви багри и очертания, които Ви очароваха в „Топлото човече” – четките, боите, дори и стативът на Невена са ръчна направа, те, както е и с думите на Мая, са белязани от самото Озарение. Има обаче тайна, която още не знаете: приказката им „Как кученцето си намери дом” е с изчезнал… а, може би – с най-грижливо укрит финал.

Изнамирането му е част от вълшебството, което разпалва въображението на всяко човече за щури измислици и фантасмагории, докато всичко си дойде на мястото в топлия Дом на съществата, жадуващи творчество… Доверявам това известие на най-бързата поща, защото, както ни убеждава тандемът Мая+Невена – думите, писани на ръка, не бива да пристигат изморени.“

Мария Донева:

„Мая и Невена са разказали най-тъжната приказка, и добре, че щастливият край ни помахва на финала като опашка на кученце, което най-после си е намерило дом.

Историята проследява пътя на малкото пале, което дори няма име, защото си няма кой да го обича и да го вика, за да си играят. Пътят лъкатуши през един град, и този град е хем приказен – с говорещи къщи, хем познат и обикновен. Кученцето гледа към къщите отдолу нагоре, точно както и всяко дете. Когато си малък, всички са по-големи, по-високи и по-силни от теб. И ако си нямаш и дом…

Приказката приютява децата, събужда и въображението, и чувствата на обич и съчувствие у тях, кани ги да си поиграят заедно.
Това е топла и обичлива книга за добри деца.“

 

Мравки и богове – хроника на ХХ век, Стефан Цанев

МРАВКИ И БОГОВЕ. ХРОНИКА НА ХХ ВЕК
Стефан Цанев

Стр.   500
Цена: 23 лв.
ISBN: 978-619-186-540-6

Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки!

Издателство Жанет 45 публикува за пръв път романа на Стефан Цанев „Мравки и богове – хроника на ХХ век“ преди 20 години, навръх 2000 година.

Има книги – пошумят и се забравят, „Мравки и богове“ продължава да се търси непрекъснато от читателите през тези 20 години, изданията му са претърпели много допечатвания.

Това е 4-то юбилейно издание на романа, великолепното му художествено оформление е дело на художника Христо Гочев.

Стефан Цанев е започнал да пише романа си „Мравки и богове“ още през 60-те години на миналия век (заглавието на романа може да открием в поемата „Всеки час на деня“, публикувана през 1962 г.), романът е първоизточник на идеите на много негови стихове, на героите и сюжетите на много негови драми, включително и на драмата, която пише в момента („Убийството на Богородица“), в романа е началото и на 4-томната историческа сага „Български хроники“.

Въпреки определението „Хроника на ХХ век“, реалното действие в романа се развива в рамките на два дни, но в тези два дни се побират събитията през целия ХХ век, както и събития от преди Христа до бъдещата  2030 година.

„Това е магическа структура, роман-река, паноптикум от необикновени характери, поема за страдалната България!“ (Георги Цанков)

Посланието на автора към читателите е:  Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки!

 

ИЗ „МРАВКИ И БОГОВЕ“:

„Весело започна ХХ век, господа, с велосипеди и гарсонетки, с грамофони и електрически крушки, с автомобили и танга… и можехме ли ний да предположим, че този век ще се окаже най-зловещият в историята на човешката цивилизация?“

„Отчайваща истина е, че нашият ХХ век ще остане в историята на човешката цивилизация не с великите си изобретения – не с радиото и телевизията, не със самолетите и ракетите, не с атомната енергия и електрониката, не с изкуствените мозъци на компютрите, не с излизането на човека в Космоса – ХХ век ще остане в историята на човешката цивилизация със световния експеримент за реализирането на правечния идеал за равенство и социална справедливост.

Дали въпросният експеримент бе заченат от идеалисти или от мошеници, от масони или от евреи, от убийци или от човеколюбци, от юди или от исусовци, от мъдреци или от глупаци – ще решава безпристрастната по-нататъшна, а не днешна история, и все едно какво ще реши – никой няма да може да отрече, че социалната революция разтърси Земното кълбо в продължение на целия наш век и ехото й още дълго ще заглъхва; дали този експеримент рухна поради своята изначална генетична непригодност, или поради бездарието и корумпираността на тъй наречените вождове, дали идеалът на този експеримент е скотски блян или е екот на висш небесен разум и  човечеството още не е дорасло  за този идеал – ще покаже бъдещата история, но едно е неизбежно: докато на света има бедни и богати, бедността ще ражда комунизъм и човечеството ще живее върху вулкана на социалните революции.“

 

 

 

Криле от папиемаше, Ина Иванова

КРИЛЕ ОТ ПАПИЕМАШЕ
Ина Иванова

Стр.    64
Цена: 12 лв.
ISBN:  978-619-186-510-9

Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост („сърцето винаги е потърпевшият”). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня.

Стихотворенията в „Криле от папиемаше” издирват светлината и „тънката радост”. И се доверяват на премълчаното – изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност.

Творбата се реализира с подкрепата на Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ за 2019 година.

 

Бележки за забравяне, Иван Кулеков

БЕЛЕЖКИ ЗА ЗАБРАВЯНЕ
Иван Кулеков

Стр.    112
Цена:  20 лв.
ISBN:  978-619-186-539-0

„Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите.

Оттам извират и неговото „смешно“, и неговото „парадоксално“. Някога писа: „В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал“. И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, но да не се предаде на смъртта. Той е обективен, естествен и свръх-човешки добър. Затова го разпознават като абсурдист. Погледнеш ли трезво, виждаш очевидното: той просто не е от този свят.“

Георги Каприев

 

Изключителните, Малкълм Гладуел

ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ
Малкълм Гладуел

Стр.    328
Цена: 17.99 лв.
ISBN:  978-619-186-532-1

„Изключителните“ е бестселър на Ню Йорк таймс под номер едно в раздел „Бизнес книги“.

От Малкълм Гладуел, авторът на „Повратната точка“, една от най-влиятелните бизнес книги на нашето съвремие.

Запитвали ли сте се защо някои хора са постигнали забележителен успех, докато други – също толкова способни – не са успели? Има ли някаква тайна зад невероятния успех на Бийтълс, Бил Гейтс и бизнесмените, родени през
30-те, за разлика от родените през 40-те години на ХХ век?
Тази книга се опитва да отговори на подобни въпроси, използвайки социологически, културно-исторически и поколенчески анализи, и не на последно място прост и ясен език.

Малкълм Гладуел задава въпроса: кое прави свръхуспешните хора различни? Отговорът е, че ние прекалено се фокусираме върху това как изглеждат успешните хора, и почти никак на това откъде са тръгнали: каква е тяхната култура, от какво семейство са, какво поколение, а също при какви условия са отраснали.

Гладуел, който вече ни предизвика да осмислим заразния потенциал на идеите, принципа на действие на социалните епидемии и силата на интуитивните реакции, сега с книгата си “Изключителните” задава поредния провокативен въпрос: защо някои хора успяват? Защо едни водят продуктивен живот за пример, докато други никога не съумяват да разгърнат потенциала си?“

 Washington Post

„Предизвиквайки приетата за чиста монета теория за “самонаправилия се човек”, Гладуел отстоява демократичното убеждение, че суперзвездите не се появяват от нищото, изгряващи благодарение на гения и таланта си. “Те неизменно са облагодетелствани от скритите предимства и необикновените възможности, както и на културното наследство, които им помагат да се научат да работят здравата и да оставят диря в света по начин, по който другите не могат.

Разглеждайки живота на редица прочути хора от Моцарт до Бил Гейтс, той изгражда убедителна теория за това как успешните хора съумяват да обяздват прилива на появилите се възможности: “Някои ги заслужават, други – не, някой ги спечелват, при други е чист късмет.

– Time Magazine

„Изключителните“ е увлекателна дори само заради любопитната информация, с която изобилства – като например защо повечето професионални играчи на хокей са родени през януари, колко часове тренировки са ни нужни, за да усъвършенстваме дадено умение, защо наследниците на имигрантите евреи, заети в шивашката промишленост, стават най-влиятелните адвокати в Ню Йорк, как кариерата на самолетните пилоти повлиява статистката на катастрофите им и как вековната традиция на отглеждане на ориз е помогнала на азиатските деца в изучаването на математиката.

Но книгата е много повече от това. Чрез редица примери и анализиране на социалните привилегии на по-светлата кожа и причините за дупките в образователната система – Гладуел ни предизвиква да се замислим за начините, по които привилегиите се манифестират в нашата култура. Той ни оставя да размишляваме над даровете на собствената ни история? И как светът би могъл да процъфтява, ако на повече от нашите деца им бъде гарантирана възможността да развият пълния си потенциал.”

Publishers Weekly

„В “Изключителните”, Гладуел отново се доказва в жанра, който основно той създаде — книги, които осветяват тайните механизми зад всекидневни феномени. Дарбата му да забелязва интригуващи мистерии, да увлича читателя в лабиринтите им, а после да разкрива своите послания в бистра проза, и тук е представена блестящо.

Детайлното изследване на различни области – от канадските хокейни шампиони в младежката лига до азиатските вундеркинди на математиката, от софтуерните предприемачи до възхода на собствената му фамилия от Ямайка, Гладуел – развенчава мита за индивидуалните заслуги, за да изследва как културата, обстоятелствата,  точният момент и късметът повлияват успеха, а също как историческото наследство може да дърпа някого назад, независимо от безспорните му индивидуални достойнства. Макар да знаем как завършват повечето от тези истории, Гладуел им връща съспенса и зрънцето късмет, за да направи тези истории свежи и увлекателни.“

– The Economist

„Можете да сметнете за недостатък нуждата на автора да доказва очевидното: успехът най-често няма нищо общо с интелигентността – нито рокзвездите, нито професионалните атлети, нито софтуерните милиардери, нито дори гениите – имат висок IQ. Но кой в наше време вярва, че високият интелект гарантира успех?“

 Bookmarks Magazine

„С тази книга Гладуел настоява да погледнем оттатък заслугите на успешния индивид, а да обърнем поглед към културата и произхода му, към семейството и приятелите му и общите ценности, които е наследил и споделя. Научаваме, че ролята на обществото за това кой успява и кой – не, е значителна. Успехът е дар и когато възможността е налице, някои хора имат силата и наблюдателността да я забележат, проявявайки качества като упоритост и твърдоглавие.

Когато успехът идва, той рядко е резултат от вродените способности, по-скоро е въпрос на решимост, на желание да се осъществиш, независимо от жертвите, които се изискват. Чудесно четиво за най-различни видове светци-покровители.“

 Booklist Review

„Изключителните“ е едновременно популярна наука, поп-икономика, self-help и забавление.“

– Entertainment Weekly

„Истинска наслада за четене. Дни наред ще си блъскате главата над находчивите теории на Гладуел. Това е нов тип книга за автора си, тя е почти манифест.“

– New York Times Book Review

„Както и предишните му книги, „Изключителните” е провокираща мисленето творба и образец за жанра си.“

– AudioFile Magazine

 

Какво видя кучето и други приключения, Малкълм Гладуел

КАКВО ВИДЯ КУЧЕТО И ДРУГИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ
Малкълм Гладуел

Стр.    486
Цена: 17.99 лв.
ISBN:  978-619-186-394-5

Книгата представлява сборник от деветнайсет блестящи и провокативни есета, чрез които Гладуел ни кани в мисленето и нагласите на цяла плеяда от впечатляващи с поведението си хора. Избраните лично от автора истории и идеи са вдъхновявали и вдъхновяват читателите на New Yorker дълго след публикуването им.

Те се занимават с теми, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но в крайна сметка са обединени от намерението на Гладуел да ни представи света през очите на другите и гравитират около убеждението, че това любопитство към същината и устройството на чуждия свят се нарежда сред фундаменталните човешки импулси – импулс, който Малкълм Гладуел задоволява по удивителен, ентусиазиращ и предизвикателен начин.

Тази книга е еднакво ценна както за хората, които вече са спечелени като читатели на ексцентричния канадец, така и за онези, които тепърва ще се запознават с текстовете му.

„Какво видя кучето“ получава щедри положителни отзиви от сериозни издания като New York Times, Guardian, Time Magazine, Los Angeles Times и Independent. Най-високо са оценени богатия език и разказваческите умения на автора.

Критическите забележки са насочени най-вече към преизобилието от статистически данни и липсата на техническа основа. Какво видя кучето дебютира като № 3 в списъка с бестселърите на New York Times, като се задържа в класацията цели 16 седмици в конкуренция с предишната книга на автора – „Изключителните“.

„Малкълм Гладуел е една от най-ярките звезди на медийния небосклон… Ясната му проза и умението му да хвърля в смут общоприетите мъдрости в сферата на социалните науки превръщат книгите му Повратната точка, Проблясък и
Изключителните, както и дългите му статии на най-разнообразни теми [събрани в тази книга], в задължително четиво.“ – Алекс Олтман, Time.com

„Наличните доказателства за ефекта на Гладуел ни помагат да предскажем . . .че новата книга на Гладуел ще бъде успешна колкото и първите му три. Тази книга е сборник, представящ най-силните страни на автора. Тя подчертава умението му да открива чудати теми и да използва всяка една от тях като врата към нещо по-съществено.“ – Джанет Мазлин, The New York Times

„Гладуел е писател с множество дарби. Нюхът му да открива неразказани истории би накарал много от читателите му нееднократно да си промърморват: „Брей, че интересна работа!“. Той избягва изтърканите теми, лесните поуки и общоприетите мъдрости и поощрява читателите си да мислят,
премислят и преосмислят… Някои от главите са шедьоври на есеистичната форма.“ – Стивън Пинкър, The New York Times Book Review

„Гладуел притежава дарбата да описва личности, безпогрешно чувство за точния момент и склонност към необичайно мислене. Харесва му да започне творбата си като ви настани върху удобната възглавничка на общоприетото, та после със замах да я измъкне изпод вас.“ – Крейг Селигман, Bloomberg News

„Гладуел сглобява фактите привидно непохватно. После хвърля общ поглед върху поколението и културата, като прибавя известно количество статистически данни. Набира скорост в средата на текста, обвързвайки съдбата на читателя си, надеждите и мечтите му с усилията на своя главен
герой. Забавя темпото към финала, който почти винаги съдържа момент на споделено възхищение.“ – The Los Angeles Times

 

Да бъдеш мъж и баща, Йеспер Юл

ДА БЪДЕШ МЪЖ И БАЩА
Йеспер Юл

Стр.    176
Цена: 15 лв.
ISBN:  978-619-186-536-9

До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие.

Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва някъде след 1960 г. – по времето на моето поколение – мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях.

Не знам дали може да се даде обяснение на факта, че ако например прадядо ти и дядо ти са били музиканти, за теб и баща ти също няма да е проблем да станете музиканти. Това важи и за бащинството. С моето поколение се случи следното: ние, които смятахме себе си за „нови бащи“, не желаехме при никакви обстоятелства да повтаряме поведението на бащите си, но въпреки това така и не се опитахме да си изградим самостоятелна роля в семейството и да я мотивираме, а започнахме просто да подражаваме на майките.

Прииска ни се да правим каквото са правили и те, затова изведнъж се сблъскахме с абсолютно непознати задачи – започнахме да къпем децата си и да ги храним, да им сменяме пелените, да ги държим в скута си и да ги люлеем, да играем и да се разхождаме с тях. Всичко, което правехме, се случваше под зоркия поглед на майките.