Архив на категория: Здраве

Да се надрусаш с въздух

Мистичните дихателни практики обещават бърз изцелителен ефект, но може и да убиват


Съвместна публикация на сп. ТЕМА и Filibe.com

Искра Ценкова

Около 30-ина души сме. Налягали сме като за медитация на пода в двете стаички с отворени една към друга врати. Повечето са около 30-годишни.

Тук са, за да упражняват специална дихателна техника, която позволява рязка промяна на съзнанието и пътешествия из Космоса. Затова практикуващите холотропния метод са наречени холонавти.
В помещението има и двама-трима 50-годишни мъже със солиден опит в дишането. Единият е от малко градче на стотина километри на север от София, казва, че не пропускал сесия, въпреки че таксата от 50 лева не е по джоба му, но с дишането се поддържал здрав на всички равнища.


Докато чакам началото на сеанса, един от младежите медитира със затворени очи на фона на протяжна музика. Релаксиращата техника, за която групата се е събрала, обаче е нещо повече от древната индийска практика, смятана за нейна матрица. Нарича се хаос дишане – черешката на тортата в холотропните практики, както отбелязва създателят на метода д-р Димитър Тенчев.
Тук съм, за да намеря себе си, да се опозная, заявява твърдо жена на средна възраст и щрихира безсмисления си живот, преди да започне да изследва микровселената си. Жената е от начинаещите холонавти. Повечето от групата са тук, водени от здравословни проблеми – панически атаки, постоянна тревожност, депресии, неудовлетвореност, усещане за безизходица… Тук са, за да изтръскат чрез

мощен и експресивен транс

мръсната шлака от психиката и от тялото си. За тая шлака говори и д-р Тенчев -монотонно и хипнотизиращо в началото на беседата, след това агресивно и цинично, като разгневен пастор.


Терапията е силова, тежка е за понасяне, с продължителност час и половина-два. Групата трябва да бъде нахъсана за болезнената промяна, която й предстои. Всеки трябва да се сдобие със смелост да „изрита в задника“ гадния живот, за да се измъкне от духовната пропаст, на чийто ръб балансира. Жената, която е на път да събере частиците от себе си в едно хармонично цяло, кима с глава одобрително.

Интензивното дишане, макар и групово, е интимно преживяване, отбелязва водещият сеанса. Да гледаш отстрани как другите се гърчат, плачат, смеят се и крещят от ужас или в екстаз на фона на емоционално заредената музика, без да участваш в сеанса, е воайорство. Подканена съм любезно да напусна сбирката малко преди началото на иреалното пътешествие, наречено холотропно дишане или пневмокатарзис.

„Дишам така, сякаш въздухът всеки момент ще свърши, и бързам да напълня всяка клетка с кислород. След няколко секунди цялото ми тяло изтръпва, от връхчетата на пръстите на краката до косата, всеки неврон е възбуден и тръпне. Ръцете ми се сковават и замръзват, лицето ми е със смешна гримаса. Нямам власт над тялото си. Контролирам само притока на кислорода…
И точно в този миг, усещам как минавам отвъд границата на реалното – влизам в измерение, в което няма време и пространство. Пред очите ми като филм на бял екран се явяват героите от живота ми, един по един влизат и излизат през отворената врата на съзнанието. Всички до един ме разплакаха. Баща ми ме преби до смърт, майка ми стоеше безпаметно пияна и гледаше безмълвно.
В един момент започнах да се завирам в дупка – дупка в тъмното. Исках да избягам от светлината и да се натикам в най-тъмното място на света. Успях. Свих се в ембрионална поза и стаих дъх спокойна.“
Това разказва жена, предприела пътешествие „отвъд видимото“, съпроводено с еуфоричен смях, с пристъпи на страх, но и с усещане за радост и облекчение в края на силното преживяване. В основата на пречистващите й емоции не стои психотропно вещество, а промененият модел на дишане по метода на Станислав Гроф, гуруто на

дихателните практики с наркотичен ефект

Бащата на психеделичната революция, чехът с американско гражданство Станислав Гроф е сред основоположниците на Ню Ейдж движението заедно с Ейбрахам Маслоу. Създадената от него трансперсонална психология е мост между науката и езотеричното. Според нея, за да реализира собствения си потенциал, човек трябва да излезе извън егото си, да достигне до върхови преживявания, да направи опит да се слее с Бог и с Космоса. Това може да стане чрез подходяща терапия – медитация, парапсихологически практики, употреба на халюциногенни вещества.
Гроф е практикуващ психиатър, клиницист. През 50-те и 60-те години употребата на психеделичните вещества, сред които е LSD (диетиламид на лизергиновата киселина), бележи небивал бум. LSD е мощно психоактивно вещество от групата на халюциногените и ентеогените. Изолирано е за първи път в лабораториите „Сандоз“ в Швейцария от алкалоидите на моравото рогче, вид паразитна гъба. Съставката е получена по полусинтетичен път във фармакологичните лаборатории през 1938 г. от химика Алберт Хофман. В първите години след синтеза на LSD много изследователи се втурват да го изучават и да пишат научни трудове. Тогава, както казва самият Гроф в едно свое интервю, психиатричната фармакология е в златната си ера, откриват се нови и нови вещества, които променят процеса на лечението. „В департамента по психиатрия на пражкото медицинско училище, където работех, получихме пратка с LSD – ампули от швейцарската фармацевтична компания „Сандоз“. Те ни помолиха, ако проявяваме интерес, да изследваме евентуалните терапевтични ползи от това слабо познато тогава вещество. Смятаха, че LSD вероятно притежава огромен потенциал за приложение в психиатрията и дълбинната психотерапия. Веществото, стимулиращо метаболизма и дихателната система, намира бързо място в психиатричните клиники, тъй като се смята, че действието му имитира психозата. Смята се, че то има потенциал да лекува стресови състояния, психически разстройства, алкохолизъм. И така аз станах един от първите доброволци в LSD експериментите. Преживяването под влияние на психеделика LSD бе толкова силно, толкова разтърсващо, че то изцяло промени нагласата ми към психоаналитичната теория. Тогава именно у мен се събуди интересът към изследванията на „необичайните състояния на човешкото съзнание“, връща се към началото Гроф.
Докато изследва клиничната употреба на ЛСД в психиатрията като ръководител на колектива на Мерилендския център за психиатрични изследвания, той установява, че мистичните състояния на бърза смяна на настроението, усещането за нирвана, промяна на възприятията за време и пространство, цветните халюцинации, са съпроводени с промяна в дишането. По време на въздействието на психотропното вещество дишането става
по-дълбоко, по-учестено и непрекъснато
През 1965 г. политиката на САЩ към субстанцията се променя и веществото е забранено като опасно с непредвидими последици. Притежаването и употребата му в САЩ са преследвани от закона, а психотерапевтите са принудени да търсят алтернативни методи за постигане на същия ефект на променено съзнание. В началото на 70-те заедно със съпругата си Кристина Гроф създава холотропното дишане, метод, при който преживяването и ефективността не отстъпват на действието на LSD. Откритието му се базира върху различни дихателни практики, известни още от древността, използвани от шаманските ритуали. Думата „холотропно“ идва от старогръцкия език – „холо“ означава „цял“, а „тропеин“ – „движение към“. С други думи холотропното дишане е това, което задвижва човека да достигне до цялост на личността си.
На свой ред американецът Ленард Ор също създава техника на дишане, която цели промяната на съзнанието – с ускорено, дълбоко и непрекъснато дишане, без дори минимална пауза. Дихателната техника на Ор е аналогична на създадената от Гроф, но Ор я нарича re-birthing – повторно раждане в буквален превод. Той стига до нея, след като наблюдава дишането си, потопен часове наред в топла вода или свит на кълбо в завързан чувал. В началото смята, че промените в съзнанието му са в резултат на топлата вода, която наподобява ембрионалната среда, на тъмното и тясно място, твърде приличащо на утробата. За да стигне до различните по характер и интензитет преживявания с качествените промени на съзнанието, техниката на Ор разчита и на емоционално заредената музика и движенията на тялото. Проявите при нея на физиологично ниво са сходни – мускулни схващания и болки, гърчове, които според Ор са резултат от повторно преживяната родова травма. След като холонавтът премине отново през собственото си раждане, той започва живота си отначало – пречистен от телесните и психическите замърсявания. За разлика от дихателната практика на Гроф методът на Ор обаче обещава лично безсмъртие.
Лице в лице със смъртта
Напоследък медиците от цял свят алармират, че опасните дихателни техники водят до зависимост, подобна на наркотичната, и че може да убиват. Посъветвайте се с вашия лекар дали холотропното дишане е безопасно за вас, особено ако имате сърдечносъдови проблеми, високо или ниско кръвно налягане, глаукома, бременност, скорошна операция, епилепсия, астма или психическо заболяване. Предполага се, че медитивната хипервентилация стимулира преживяване близко до смъртта, отбелязват специалистите. Какво се случва в организма при интензивното дълбоко вдишване?
Волевото продължително и учестено дишане води до т.нар. хипервентилация, опасно състояние, познато най-вече на гмуркачите. Преди да се потопят във водата, гмуркачите поемат няколко пъти дълбоко въздух и отлагат за максимално дълго следващото вдишване. Покрай немалкото инциденти с фатален край от страна на моряци и морски пехотинци Американската военноморска флота е направила специално предупреждение за това в ръководството си за гмуркане. Хипервентилацията може да се появи и като ускорено дишане по време на стрес, по време на спорт. Провокира се и от  голямата надморска височина, от паника, от физическа травма, от отравяне. При интензивното дишане количеството на въглеродния двуокис намалява критично, при което настъпва т.нар. хипоксия. „Хипервентилацията е дихателна техника, която поставя мозъка в зависимост подобна на тази от наркотиците. Това води до неприятни последствия за тялото. Храненето на тези хора се променя – те ядат по-малко пълноценно, защото не изпитват апетит. Отслабват и губят енергия. Има и становище за тази опасност на нашия сайт от д-р Ангел Ценов, лекар от “Пирогов”, за последствията на тази дихателна техника – в критичното състояние на хипервентилация човек е замаян, безкритичен, безпомощен. Организмът се засища с кислород, но липсва въглероден двуокис, затова и човек изпада в безсъзнание. Това забавя дихателните движения, организмът спира да получава кислород и се задушава. Това може да доведе дори до фатален край“, отбелязва в едно от изказванията си по повод смъртта на дете, практикувало опасното дишане Станислава Кьосева от Центъра за проучване на нови религиозни движения. И добавя: „Човек, който е замаян и безкритичен в състояние на хипервентилация, е податлив на внушения…”
Въглеродният двуокис е отпадъчен продукт при дишането. Защо тогава недостигът му може да доведе до сериозни поражения на организма?
„Въглеродният диоксид е основният елемент, свързан с хуморалната регулация на дишането. Той стимулира дихателния център за започване на вдишването на новороденото. Рязкото понижаване на нивото му при дълбоко и учестено дишане нарушава киселинно-алкалния баланс на организма. При недостига му се покачва рН стойността (съотношението на киселини и основи в кръвта): кръвта става алкална. Рязкото спадане на съдържанието на киселини в кръвта се нарича „респираторна” алкалоза. Ако тя се задълбочи, може да се превърне в метаболитна, при която нарушенията са много по-тежки. Със силното намаляване на въглеродния диоксид се променя и нивото на определени електролити, най-вече на йонизирания калций, който е свързан с възбудимостта на редица нервни клетки. Впоследствие може да се промени и калият. Променя се и състоянието на гладките мускули, които се намират в бронхиалната лигавица, в стената на артериалните съдове. Появяват се симптоми като стягане и тежест в гърдите, сърцебиене, прескачане на сърцето. При хора с хронични белодробни, сърдечносъдови, бъбречни и чернодробни заболявания недостигът на въглероден диоксид може да доведе до тежки физически и психически проблеми, разяснява проф. Даниела Петрова, началник на отделение по белодробни болести в Клиника по пропедевтика на вътрешните болести, УМБАЛ “Александровска“:
Да се надрусаш без наркотик
Какво е научното обяснение на случващото се в мозъка по време на хипервентилация?
Според психиатъра д-р Рик Страсман мистичните преживявания са резултат от увеличените нива на невротрансмитера N – N-диметилтриптамин (DMT). Става въпрос за един от най-силните халюциногени, алкалоид от групата на триптамините, който се съдържа в много растения, използвани от шаманите. Има го макар и в много ниски дози и в мозъка на човека и на много бозайници като продукт на метаболизма. Химическата му структура е близка до серотонина, а той от своя страна е един от основните нервни медиатори у човека и животните. Произведеният синтетично халюциноген се смята за по-силен дори от ЛСД.
Част от преживяванията по време на пневмокатарзиса се определят като „духовни“, силно променящи представата на човек за света. Описват се като начин за разкриване на истината за собствената ни микровселена и за Космоса. Като усещане за хармония и за цялост с нея.
„Като цяло това, което се случва при холотропно дишане, е, че ние лъжем тялото си да се подготви за стресова ситуация, което води до отделяне на хормони и създаване на приятно физическо преживяване, а то индиректно може да повлияе положително на някои психични симптоми или да вентилира насъбрало се психично напрежение. От друга страна, лъжейки тялото си, лъжем себе си, че се чувстваме добре и всичко е наред благодарение на приятния хормонален импулс, който сме постигнали. Но той трае кратко, а последствията му не са постоянни. Подобен ефект, но по-продължителен и полезен, може да се постигне при много други ежедневни ситуации. Повишено хормонално отделяне има при сексуален акт, спорт, танцуване, слушане на музика, гледане на филм… По-продължителният и полезен ефект се дължи на участието на психичното в тези ситуации. При холотропното дишане човек се концентрира върху телесното усещане и създава фантазия за приятно преживяване, но същевременно психичните нагон и желание, които са в основата на субективното ни усещане за удоволствие и благополучие, не са задоволени, коментира клиничният психолог Мартин Николов.
Лечение или бизнес?
Скандалните дихателни сеанси са популярни в целия свят, но отрицателите им са не по-малко, отколкото поддръжниците. За разлика от медикаментите въздухът не струва пари, но за да дишаш под ръководството на фасилитатор, трябва да си платиш. Самотните занимания вкъщи с книга в ръка на Гроф, Ор или индуистки религиозен учител са още по-опасни.
„По същество дихателните техники за промяна на съзнанието си приличат. Разликата между re-birthing и холотропното е напълно формална, козметична, маркетингова. Както и между всички останали техники за пневмокарзис. При Вайвейшън например има изискване човек да стои абсолютно неподвижен. Дишането е процес, който не може да има много вариации. Техниките са базирани на двете му скали – бързина и честота. Въпреки това непрекъснато някой обявява, че е изобретил нов метод. Слага му атрактивно име, за да го защити като марка, организира обучения, сетрифициране и го превръща в бизнес, организиран в групови сеанси“, отбелязва Кинча Пеева. Тя използва в практиката си на психотерапевт дихателната техника Ребъртинг. Сеансите й са индивидуални и са само част от психотерапевтичната практика с други психологически инструменти.
Дихателните техники за промяна на съзнанието намират добър прием и защото са технически прости за изпълнение, не изискват особена ерудиция от страна на водещия, както и особени познания по психиатрия и психология. Мистиката в метода привлича любопитството, при това той обещава бърз ефект – вербалната психотерапия понякога се нуждае от години, за да се отстрани даден психичен проблем. А желаещи да се избавят скоростно от душевните си рани, да преодолеят лесно житейските си кризи или просто да станат по-успешни и по-щастливи, по-креативни, както обещават лечителите с дишане, колкото искаш. Методът се рекламира като панацея за всякакви страдания, а бизнесът разцъфтява. Груповите сеанси трупат добри печалби. За разлика от наркотичните вещества холотропното дишане не е забранено, но и не е регламентирано законово, всеки може да организира група за дишане, включително и самозванец.

Проф. Даниела Петрова, пулмолог, началник на отделение по белодробни болести в Клиника по пропедевтика на вътрешните болести, УМБАЛ “Александровска“:

Хипервентилацията може да има летален край

Проф. Петрова, какви са клиничните прояви на състоянието и защо хора, които са участвали в сеансите по холотропно дишане, казват, че след това се чувстват щастливи и олекнали?
– В началото се усеща сърбеж около устните, до мравучкане, изтръпване. Това се наблюдава и по крайниците – свързано е с респираторната алкалоза, а след това и с метаболитната алкалоза, и с рязкото намаляване на свободния калций. Устните може да се свият под формата на целувка – тип гърч, ръцете да заемат формата на т.нар. акушерската ръка. Може да се стигне и до тетаничен гърч – неволеви движения на ръцете и на краката. Може да се наблюдава и изпъване на тялото под форма на дъга с опорни точки главата и долните крайници – поза, характерна и за тежката хистерия. При титаничния гърч пациентите имат и зрителни нарушения, притъмняване пред очите. Когато хипервентилацията е краткотрайна, с намаляване на честоттата на дишане това отзвучава. Но ако продължи, може да настъпи чувство на олекване. В това състояние всъщност се намалява кислородът в мозъка – настъпва т.нар. мозъчна хипоксия. Кислородният глад на мозъка създава усещането за олекване като пред припадък. При продължителна хипервентилация може да се стигне до психеделични състояния, който са на границата на делириума – с промяна на възприятията, халюционации, транс… Лекотата след това е по-скоро от облекчението, че състоянието е преминало и отзвучало.
При хипервентилационния синдром се активизира и един от дяловете на вегетативната нервна система, който управлява функцията на вътрешните органи и системи… Проявява се симпатикотония – състояние с повишено кръвно налягане със сърцебиене. Може да се отключат и ритъмни нарушения. При пациенти с исхемична болест на сърцето, с ритъмни нарушения сърцето може да излезе от нормалния ритъм в предсърдно мъждене. При соматично заболяване може да се провокират и други по-тежки, животозастрашаващи ритъмни нарушения като камерната тахикардия. Продължителните периоди на хипервентилация водят и до симптоми от гастро-интестиналния тракт – гадене, повръщане, подуване на корема, хълцане, а понякога и диарични проблеми.
Опасна ли е хипервентилацията при белодробни заболявания?
– Да, тя може да задълбочи обструкцията на бронхите, тъй като се нарушава механиката на дишането. При тази техника се включват мускулите, свързани с акта на дишане – респираторните, диафрагмата. Дихателната недостатъчност води до компенсаторно по-ускорена дихателна честота. При ускореното дълбоко дишане тези мускули се уморяват по-бързо. Това може да задълбочи дихателната недостатъчност, да засили спазъма на бронхите, да доведе до тежка хипоксия (кислороден глад). Твърде е възможно да се стигне до остра дихателна недостатъчност и до загуба на съзнание. Болният може дори да не успее да възстанови веднага спонтанното си дишане и то да спре. Спре ли дишането, автоматично се увеличава въглеродният диоксид в артериалната кръв. Въглеродният диоксид е естественият стимулатор на дихателния център. Но дали тези дихателни движения ще са ефективни, никой не може да каже. Това зависи от състоянието на пациента. Настъпилите усложнения може да са с летален изход.

Безплатни прегледи за глаукома и катаракта в УМБАЛ „Свети Георги“

Кампанията се организира от Клиниката по очни болести и ще продължи от 16 до 27 март, записванията стартират от настоящата седмица

Двуседмична кампания за безплатни очни прегледи за глаукома и катаракта организира Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. Акцията стартира на 16 март и ще продължи до 27 март, в делничните дни, а предварителното записване започва от настоящата работна седмица във времето от 8:00 до 12:00 ч. на телефон 032 602 649, съобщи началникът на клиниката проф. д-р Нели Сивкова.

Кампанията се провежда традиционно по повод Световната седмица за борба с глаукомата. В международен мащаб тя продължава от 8 до 14 март, но заради големия интерес към прегледите през последните години Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ отделя минимум по 2 седмици. На записалите се ще бъде направено измерване на очното налягане, за да се прогнозира евентуалното развиване на глаукома или катаракта (вътрешно перде).

Глаукомата е една от водещите причини за необратима слепота в световен мащаб. Сравнително високата честота и тежката инвалидизация на пациентите, която настъпва поради трайна загуба на зрението, определят глаукомата като социално значимо заболяване, обясни проф. Сивкова. Тя допълни, че много често болните с глаукома имат и вътрешно перде – т.нар. старческа катаракта. Затова, когато се провежда скриниг за активно откриване на болни с глаукома, задължително се прави пълен очен преглед за търсене и на други рискови заболявания във възрастта след 50 години – например катаракта, свързана с възрастта макулна дегенерация и др.

По данни на Националната глаукомна асоциация, между 70 000 и 80 000 души в България страдат от глаукома, като само половината от тях знаят, че са болни и се лекуват. Липсата на ранна симптоматика при повечето форми на глаукома е причина заболяването да се установява късно – във фаза на напреднало увреждане, когато лечението е недостатъчно ефективно или не може да бъде проведено, каза проф. Сивкова.

Очните лекари препоръчват на всички над 50-годишна възраст да се извършва веднъж годишно профилактично изследване на зрението и измерване на очното налягане. Световната седмица за борба с глаукомата се провежда за  поредна година по инициатива на Световната асоциация по глаукома (WGA) и на Световната глаукомна пациентска асоциация (WGPA).

Безплатни прегледи за рак на гърдата

Безплатен профилактичен ехографски преглед за жени ще има в рамките на кампанията „От любов към живота“. Могат да се възползват всички пловдивчанки на възраст между 30 и 49 години, като с предимство са жени в неравностойно положение от следните групи: многодетни майки; дългосрочно безработни жени, регистрирани в бюрото по труда; жени от малцинствени етнически групи; жени с увреждания. Кампанията в Пловдив ще продължи до края на месец май 2015 г.

За записване на час – свържете се с фондация „Джендър алтернативи“ в Пловдив на тел. 0894 337 948.

Осемгодишно момиче от Манчестър се досети за възможен лек за рака

Осемгодишната Камила Лизанти има идея за лечение на канцерогенните образувания, която може да доведе до пробив.

rakb
Снимка: Reuters

Родителите й са част от изследователския екип на Университета в Манчестър и когато попитали дъщеря си как би излекувала рака, тя помислила малко и отговорила – „с антибиотици, както когато ме боли гърлото“. Баща й изпробвал предложението й в лабораторията си и се оказало, че наистина работи, пише изданието „Индипендънт“.

Професор Лизанти приложил няколко от най-често използваните антибиотици върху стволови клетки от някои от най-разпространените туморни форми – в гърдата, в белия дроб, панкреаса, простатата, яйчниците, както и при рак на кожата и тумори в мозъка. Антибиотиците успели да унищожат напълно повечето клетки и се справили по-добре със задачата от специализирани онкологични медикаменти, които са в пъти по-скъпи и нови.

Причината за успеха на антибиотиците е в това, че някои от тях действат като спират клетката да произвеждат митохондрии, които пък я зареждат с енергия. Туморните стволови клетки имат висока концентрация на митохондрии и ако тази функция се наруши, те не могат да се поддържат живи.

В същото време при експериментите антибиотиците не увредили съседните здрави клетки, което според проф. Лизанти е от съществено значение. Според него след още изследвания антибиотиците може да се утвърдят като евтина, ефективна и безопасна алтернатива на онколекарствата.

„Всъщност някои антибиотици отдавна се използват при лечението на онкоболни в комбинация с химиотерапията“, отбелязва д-р Алън Уърсли от Центъра за онкологични изследвания на Великобритания. Още от 60-те има свидетелства за благоприятен ефект на някои антибиотици при тези случаи, но не е изследвано дали могат самостоятелно да преборят канцерогенните клетки и какви нежеланите ефекти биха могли да предизвикат, ако се използват за тази цел. /Дневник/

Започна обучението на специализанти на ортопедични операции в реална среда в МУ-Пловдив

Успешно преминава курсът по „Анатомия и хирургия за долен и горен крайник”, на който е домакин и съорганизатор Медицинският университет в Пловдив. На него гостуват осем светила в медицината от Италия и единадесет от България, които преподават в различни университети. Новост за тазгодишното обучение е включването за първи път на видео връзка с операционна зала в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив. Специализантите ще наблюдават операция на живо на коленна протеза, която ще извършат проф. Ставрев и проф. Гаспарини.
„За нас е чест да предоставим модерния  Аудиторен комплекс за провеждане на лекциите и съвременната си база в Катедрата по Анатомия за практическото обучение.  Този курс е израз не само на доброто сътрудничество между български и италиански академични преподаватели–медици, но и на задълбочаващите се контакти между различни специалисти в тази област – анатоми, ортопеди, патолози, микробиолози”, заяви заместник-ректорът по международно сътрудничество и проектна дейност в МУ-Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева.
МУ-Пловдив е съорганизатор на събитието заедно с българо-италианската Фондация „Черноморско-Средиземноморска Медицинска Академия”, чиито президенти са проф. д-р Димитър Камбуров от Варна и проф. д-р Микеле Роза от Университета в Месина, Италия, както и с двете професионални асоциации на ортопеди и травматолози в Италия и България.
„Черноморско-Средиземноморската Медицинска Академия е учредена на 25 май 2012 г., с което е поставено началото на съвместно научно-практическо сътрудничество между Медицинските университети на гр. Месина в Италия, гр. Аликанте в Испания и Медицинските университети във Варна и Пловдив”., допълни на пресконференция проф. д-р Микеле Роза.
„Курсът се превръща вече в ежегодна традиция, след като през 2013 година в МУ-Пловдив успешно беше проведено обучението по анатомия и хирургия за лакът и коляно за специализанти от Италия, Испания и България”, каза проф. д-р Стефан Сивков, заместник ректор по качество и акредитация в МУ-Пловдив и  ръководител на Катедрата по Анатомия, хистология и ембриология  и координатор на курса.
Според него много е важно специализиращите ортопедия и травматология лекари, да получат добро обучение не само по хирургия на крайниците, но и необходимите подробни анатомични познания за долен и горен крайник.
„За мен е удоволствие да изкажа благодарност на Председателя  на „Българската Организация по Ортопедия и Травматология” (БОТА) – Проф. Йотов и на Медицински Университет – Пловдив за организацията на този  курс по  анатомия и хирургия  на  горен и долен крайник,  насочен към  и посветен на „Носителите на стипендията на СИОТ за 2013 година“., съобщи проф. Дзати от името на на  Президента  на „Италианското дружество по Ортопедия и Травматология” (СИОТ).
Операцията, която ще бъде предавана на живо е предвидена да се извърши в събота.

Ендоскопски операции на тумори в Интегралния център на УМБАЛ „Свети Георги“

Prof_Dzhambazov_operatsia
Ендоскопска операция – проф. Джамбазов

Две сложни ендоскопски операции за премахване на тумори в главата бяха извършени в Интегралния център на УМБАЛ „Свети Георги“.  Първата бе на 53-годишен мъж от Казанлък с олфакторен невробластом – от т.нар. смесени тумори. В продължение на 3 месеца пациентът е страдал от главоболие, намалено обоняние и затруднено носно дишане. На практика туморът е заемал носната кухина вляво, както и всички синуси в тази област.

Засегната е била базата на черепа, което е наложило комбинирана операция от ринолог и неврохирург. Посредством ендоскопски достъп ринологът проф. д-р Карен Джамбазов, изпълнителен директор на УМБАЛ „Свети Георги“, отстрани тумора през носа. След премахването на олфакторния невробластом беше необходима пластика на дурата – твърдата мозъчна обвивка. Тя бе направена от доц. д-р Христо Желязков, началник на Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Свети Георги“. По време на операцията бе използван ендоскопски инструментариум от ново поколение, включително и интраназален дрил.

Втората операция бе изцяло неврохирургична и при нея бе отстранен мозъчен тумор – олфакторен менингиом, разпрострял се двустранно. Той изхождаше от назалната повърхност на предната челна ямка. Отново бе предвидено отваряне на черепа, като премахването на тумора стана с използване на операционен микроскоп от най-висок клас. Пациентът е 63-годишен пловдивчанин, който в продължение на 3 месеца е страдал от главоболие, обща слабост, световъртеж, залитаща походка и изчезнало обоняние. Диагнозата му е била поставена след биопсия на засегнатия участък. Операцията извърши екип от Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“.

Интегралният център е част от Високотехнологичния център за трансфер на знания и здравни технологии на УМБАЛ „Свети Георги” и е оборудван с иновативна за страната апаратура. Към настоящия момент пловдивската университетска болница е единственото лечебно заведение в България, което разполага с подобна инсталирана и работеща система.

Високотехнологичният център осигурява компютърно навигирана хирургия в реално време. В него се извършват ендоскопски и ендоназални операции на хипофизата, ендоскопски операции на базата на черепа, миниинвазивни операции на гръбначния стълб, както и корекции на малформации при деца и възрастни, обясни проф. д-р Карен Джамбазов. Всички хирургични интервенции могат да се записват или да се наблюдават в реално време посредством видеовръзка.

Уникални за страната ендоскопски операции на пациенти с намален слух във Високотехнологичния център на УМБАЛ „Свети Георги“

Ендоскопска операция - проф. Джамбазов
Ендоскопска операция – проф. Джамбазов

Използваният метод балонна тубопластика на Евстахиевата тръба гарантира успеваемост в 80 на сто от случаите, преди него подобрение е имало при 5% от оперираните

Уникални за страната демонстрационни ендоскопски операции на двама пациенти с едностранно намаление на слуха извърши днес ринологът проф. д-р Карен Джамбазов, изпълнителен директор на УМБАЛ „Свети Георги”.

61-годишната жена и 55-годишният мъж, избрани за хирургията на живо днес, са пациенти на Клиниката по ушно-носно-гърлени болести на УМБАЛ „Свети Георги”. Проблемите със слуха при тях са били предизвикани от непроходимост на Евстахиевата тръба, която служи за вентилация и изравняване на налягането в средното ухо. Поради запушването на тръбата, което може да се дължи на неясни причини, в средното ухо се е получил вакуум, хлътване на тъпанчето и поява на течност в тъпанчевата кухина.

След като са изключени възможни причини като хроничен синузит, тежки деформации на носната преграда, алергии и др., с оглед избягването на други оперативни методи, се преминава към балонната тубопластика на Евстахиевата тръба – BET (Balloon Eustachian Tuboplasty). Под обща анестезия и под ендоскопски контрол през носа на пациентите бе направена дилатация (разширяване) на Евстахиевата тръба. В носа на всеки от пациентите бе въведен специален катетър, който достигна до Евстахиевата тръба и бе раздута до достигане на налягане от 10 bar, подобно на интервенцията в съдовете на сърцето. След дилатацията на 61-годишната жена бе направена и парацентеза на тъпанчето на дясното ухо – целенасочено пробиване на тъпанчевата мембрана, за да се изчисти секретът в него, появил се там вследствие на проблема с Евстахиевата тръба. При мъжа бе направена дилатация двустранно, защото при него е установен двустранен отит и хлътване на двете тъпанчеви мембрани.  Благодарение на извършените балонни тубопластики пациентите ще получат дълготрайно подобряване на вентилацията на Евстахиевата тръба. Възстановителният период след тази миниинвазивна интервенция е 2-3 дни, а самото изписване от Клиниката по УНГ болести става още на следващия ден.

Процедурата е популяризирана за първи път преди 5 години в Германия. До момента тя е приложена на 15 хил. пациенти от 30 страни. Направените изследвания през този период показват, че при 80 на сто от случаите е постигната желаната успеваемост – дългогодишно подобрение. Преди да започне прилагането на този метод подобрение е имало едва при 5% от пациентите.

Демонстративната хирургия бе наблюдавана в реално време посредством видеовръзка с операционната зала от специалисти в областта на ушно-носно-гърлените болести от цялата страна и специализанти. Преди и след операциите бе направена презентация на използвания метод и бе излъчен филм с демонстрационни операции, правени в Германия.

Двете ендоскопски операции бяха извършени във Високотехнологичния център за трансфер на знания и здравни технологии на УМБАЛ „Свети Георги”, създаден на базата на вече съществуващия Интегрален център, оборудван с иновативна апаратура. Към настоящия момент УМБАЛ „Свети Георги“ е единствената болница в България, която разполага с подобна инсталирана и работеща система. Тя включва два основни компонента: О-рамо и хирургична навигация и позволява въвеждането на нови методи за лечение и диагностика, каквито в момента не е възможно да се прилагат с наличните обикновени флуороскопски апарати.

Високотехнологичният център осигурява компютърно навигирана хирургия в реално време. В него се извършват ендоскопски и ендоназални операции на хипофизата, ендоскопски операции на базата на черепа, миниинвазивни операции на гръбначния стълб, както и корекции на малформации при деца и възрастни, обясни проф. д-р Карен Джамбазов.

Болестта на Хънтингтън засяга по-тежко семейството, приятелския кръг, обществото и не на последно място държавата

От www.framar.bg любезно ни предоставиха едно интервю на Цветана Димитрова с Наталия Григорова от „Българска Хънтингтън Асоциация“.

Много често хората в началните стадии на заболяването, за което ще ви разкажем, просто са разсеяни и не се справят с работата си, изглеждайки неспособни или мързеливи в очите на околните.
Коварната болест започва с дискретна промяна на личността, което обикновено се бърка с психическо разстройство. Преди 20 години тази диагноза е била непозната в България. Към момента има над 200 установени случая и над 500 застрашени, като постоянно се диагностицират нови семейства. Това е така, тъй като болестта на Хънтингтън се предава генетично от болен родител на дете, като шансът й за проява е 50 на 50.

natalia-grigorova-za-bolest
Наталия Григорова

Представете се за читателите
Името ми е Наталия Григорова, на 29 години съм и съм дипломиран психолог, специализирала съм Клиничната психология с акцент върху психоаналитична школа в Нов Български Университет. Имам няколко годишна практика с хора с психични и физически увреждания в лечебни заведения в София и в частната си практика. Работя също така по различни Европейски програми предимно с младежи и в психо-социалната сфера. Учредител и зам. председател съм на Сдружение „Българска Хънтингтън Асоциация“ и от половин година активно опосредствам неговото популяризиране и работя активно за постигане на неговите цели, както и за създаването на защитена общност за хората засегнати от това заболяване.

Бихте ли разяснили в какво се изразява болестта на Хънтингтън?
Болестта на Хънтингтън, е наследствено, невродегенеративно, генетично заболяване. То е известно още с името Хорея на Хънтингтън, като думата „хорея“ произхожда от гръцкия език и означава танц. Тя се отнася към най-характерните симптоми при болните, които ги карат да изглеждат като танцуващи – неволевите движения на цялото тяло. Болестта на Хънтингтън е описана през 1972 година от американски лекар, а генът, причинител на заболяването, е изолиран през 1993 година след дългогодишно проучване на стотици родове, засегнати от него. Болестта на Хънтингтън се изразява най-вече чрез характерно разстройство на волевите и неволевите движения при болните, което е част от симптоматиката на заболяването. Освен характерните неволеви движения, засягащи цялото тяло, които нарушават походката и често карат болния да изглежда странно и стряскащо, болестта засяга и други основни функции, а именно емоциите, поведението и мисленето. Това, което е характерно при коварното заболяване, е, че болестта започва с дискретна промяна на личността на болния и в началните си стадии много често бива погрешно диагностицирана като психическо разстройство. На практика болния постепенно започва да губи контрол, както върху движенията на тялото си, така и върху поведението и интелекта си. Много често хората в началния стадии на заболяването не се справят с работата си, разсеяни са и изглеждат мързеливи за околните. Суицидния риск също е много висок в началото на заболяването, когато хората са все още критични към него. В някакъв момент след началото на симптоматиката, обикновено от 5 до 8 години, болните на практика са неспособни да се самообслужват и имат нужда от постоянната грижа на друг човек. Стига се до тежка деменция и смърт поради редица усложнения като пневмония или задавяне. Един болен родител има 50 % шанс да предаде дефектния ген на поколението си, независимо от пола си и независимо от пола на детето. Когато индивидът е носител на дефектния ген, той неминуемо развива заболяването в някакъв момент от живота си. Това е предизвикателство не само за болния, но и за цялото му семейство, тъй като липсата на информираност и подготовка в България значително затруднява диагностицирането, поддържащата терапия и последващите грижи за страдащия.

Какви са първите симптоми, по които човек може да разбере, че страда от заболяването?
Първите симптоми са свързани с промяна в личността на болния. Но тъй като самото заболяване се проявява с много различна клинична картина при всеки пациент, е трудно да се обобщи. Човек може да бъде както тежко депресивен, така и да страда от халюцинации и да е агресивен към околните. В по-голям процент болните са депресивни със суицидни идеи и опити за самоубийство. Това, разбира се, са симптоми, които много често биват неглижирани, особено в семейства, където не е ясно родословието и в които няма диагностицирани с това заболяване членове. Основният индикатор тук е наследствеността. Това, което наблюдаваме като тенденция при българските семейства, е, че бабата или дядото, които са били носители на гена, много рядко са диагностицирани с това заболяване. Тоест, преди 20-30 години тази диагноза е била непозната в България и обикновено смъртта в следствие на заболяването е отдавана на старческа деменция или неясна странна болест. За съжаление, липсата на информираност вероятно е допринесла за широкото му разпространение в България. Първият стадий и дори предхождащият окончателната диагностика, е критичен период, в който е препоръчително да се работи психотерапевтично не само с болния но и с цялото семейство, за да бъдат подкрепени и подготвени за тази тежка травматична ситуация. В това отношение абсолютно категорично трябва да бъде въведена практика, в която пациентите с болестта на Хънтингтън да получават медицинска и последваща грижа от мултидисциплинарен екип, който следва да има опит със заболяването или е обучен да работи със спецификата на ситуацията.

Съществува ли адекватно лечение или поне поддържаща терапия, която предотвратява усложненията?
Болестта на Хънтингтън към момента остава нелечимо заболяване. Не съществува лекарство, което да лекува болестта на Хънтингтън, нито такова, което да забавя доказано прогресията на симптомите. Терапията е симптоматична, според актуалния проблем на всеки болен и обикновено в България се води от психиатър. Тъй като повечето психиатри обаче нямат опит с това заболяване, дори и тази терапия често е затруднена или непълноценна в нашата страна. В света съществува едно единствено лекарство, одобрено за овладяване на двигателната симптоматика при болните. Това е медикаментът Tetrabenazine, като ние работим активно от месеци, с цел той да бъде внесен и клинично изпитан в България.
Освен медикаментозната терапия на болните е нужен мултидисциплинарен екип, който да следи състоянието им и да работи най-вече в посока за по-лесното справяне с разнообразната симптоматика. Този екип следва да включва невролог, психиатър, психолог, социален работник, логопед, рехабилитатор и други специалисти. Съществуват клинични изследвания, въз основа на които се препоръчва приема на някои диетични добавки, като например антиоксиданти, есенциални мастни киселини, аминокиселини и най-вече на креатин в прахообразна форма, тъй като редица клинични проучвания при групи от хора, диагностицирани с болест на Хънтингтън, установяват положителен ефект върху мозъчните им функции в следствие приема на креатин. Значими са също така балансираната диета и редовната физическа активност.
В момента в Европа и в САЩ се работи изключително активно от групи специалисти относно това да бъде създаден медикамент, който забавя прогресията на заболяването, както и търсене на иновативни терапевтични интервенции, касаещи заболяването. Това изглежда изключително оптимистично и ние скоро възнамеряваме да се присъединим към световната научно-изследователска дейност в тази област, с цел да се обогатим от опита и да допринесем в тази насока.

Имате ли информация към момента колко хора в България страдат от болестта на Хънтингтън?
В България няма официални данни относно заболеваемостта от болест на Хънтингтън. Към момента работим активно за събирането на данни с цел изграждането на Национален регистър на болните от Хънтингтън в България. По неофициални данни има над 200 диагностицирани човека и над 500 потенциално застрашени. Не можем да кажем дали това е окончателната бройка, тъй като постоянно с нас влизат в контакт скорошно диагностицирани семейства.

Как може да им се помогне най-ефективно, Вие в каква посока работите сега?
Ние работим във всички възможни посоки – свързване със семействата, изготвяне на легалната документация, свързана с организацията и дейността й, разпространение на информация за заболяването и създаване на информираност в обществото, събиране и превод на информация, касаеща заболяването, активно взаимодействие с български и европейски подобни организации, разработване на стратегически план за действие в следващите три години, разработване на план за дарителски кампании, тъй като към монета БХА работи напълно доброволно и не разполага със средства. Изграждане на взаимоотношения с държавните институции, които биха могли да бъдат от ползва на заболелите и техните близки. Изграждане на връзка със специалисти, които биха могли да се специализират по-тясно в терапията на болестта. Заели сме се също така с оформяне на първоначални идеи за проекти за научно-изследователска дейност, изграждане на екип в помагащите професии за социалното и психично подкрепяне на семействата на заболелите. До момента българската държава и отговорните институции, както и представителите на властта, не са направили абсолютно нищо за засегнатите от болестта на Хънтингтън и техните страдащи семейства. Умишлено използвам това определение страдащи семейства, тъй като болестта на Хънтингтън не засяга само болния, тя засяга по-тежко семейството, приятелския кръг, обществото и не на последно място държавата. Това е една опустошителна болест, която има тежка социална стойност. Цялото общество е отговорно за подкрепянето на болните и техните семейства, за ограничаването на разпространението на заболяването и в краен план за обединението с цел да се намери лечение за него.

Какво Ви накара да посветите част от практиката си именно на този здравословен проблем?
Срещата ми с това заболяване беше изключително разтърсваща и емоционална. Ситуацията, в която бяха изпаднали мой пациент, страдащ от Хънтингтън и неговото семейство, беше толкова несправедлива и безнадеждна, че не можеше да не се предприеме нещо, или поне аз не можех да остана безпристрастна. За съжаление пред очите ми си отиваше една голяма любов и едно прекрасно семейство биваше разкъсвано от това чудовищно заболяване. Последствията за личността и психиката на болния и близките му са изключително опустошаващи и мъчителни, а в моята професия емпатията е на първо място. За мен като човек и като професионалист нямаше съмнение, че нещо съществено трябва да бъде предприето. Така се роди и осъществи идеята за българска организация, посветена на това генетично заболяване, чрез която официално да се борим за напредване в областта на лечението и превенцията и за това бъдат защитавани правата на хората, засегнати от Хънтингтън.

Каква е основната дейност на Българската Хънтингтън организация? Какви цели си поставяте?
Нашата основна дейност е свързана с подкрепата, защитата и отстояването на интересите на страдащите от това заболяване в България. Основните цели са свързани със законовото уреждане на полагащата се от държавата здравна помощ, осъществяването на мащабни информационни кампании, касаещи заболяването и неговите последствия, изграждането на защитена общност и материален фонд за подкрепа на всички семейства, страдащи от това заболяване и не на последно място развитие на научно-изследователската дейност в областта, която към момента е нулева за България.

Очаквате ли някаква подкрепа от държавата и в какво може да се изразява тя?
Разбира се, че очакваме подкрепа от държавата и активно е я търсим. Тя може да се изразява най-вече в стабилна здравна политика и изграждане на законови реформи, легализиращи активното и ефективно диагностициране, терапевтиране и обгрижване на засегнатите от болестта на Хънтингтън и техните семейства. Това включва не само медикаментозната терапия, но и работата на всички други специалисти и необходими консумативи за това болния да функционира максимално пълноценно за себе си и другите.

Липсата на информираност за тази болест сред обществото възпрепятства ли по някакъв начин усилията Ви?
Изключително много. Според мен липсата на информираност е най-големият враг на българското общество като цяло, не само на нашите усилия. Беглата, бедна, недостатъчна и половинчата информация, която се дава на пациентите с това заболяване и техните семейства, служи единствено за влошаване на болестта и на коварната ситуация, в която попадат тези хора, както и за широкото разпространение на заболяването. Трябва да съществува яснота относно естеството на болестта, както в диагностичен така и в терапевтичен план. Трябва да има яснота и разбиране и в обществото.

Какво е Вашето послание към всички пациенти? А към хората, които за първи път научават за това заболяване?
Към нашите семейства се обръщам с посланието да вярват в себе си и в това, че те са силата за промяна. Също така искам да отправя посланието, че обединяването на усилията им би могло да доведе до свят, в който тази болест не съществува!
Към тези, които за първи път се сблъскват с болестта на Хънтингтън, искам да се обърна с посланието, че помощта им днес може да се превърне в надежда за всички хора, които страдат от това заболяване, че бъдещето не е толкова безнадеждно, колкото изглежда.

 

7 опасни взаимодействия между храни и лекарства

Преди време публикувахме статия от която стана ясно, че едновременният прием на грейпфрут и някои лекарства е вреден. /виж тук/Там само мимоходом бе споменато и за други възможни опасни комбинации. Предлагаме на вниманието ви още 7 храни и лекарства, които не трябва да се съчетават. Препоръките са на Джен Улф, доктор по фармация, Мери Елън Гъликсън, доктор по фармация, работи в клиниката Маршфийлд в Уисконсин, Никол Гатас, професор по фармация в колежа Сейнт Луис, д-р Ерик Нюмън от Мърси Медикъл Сентър в Балтимор и Том Уийлър, доктор по фармация от Мейсъник Медикъл Сентър в Чикаго.

1. Лимети/зелени лимони/помело и портокали и лекарства против кашлица

Лиметите, помелото и портокалите могат да блокират ензима, който разгражда статините и други лекарствени субстанции сред които декстрометорфан, който се употребява за лечение на хора със суха и дразнеща кашлица. У нас е познат под наименованията демефан сироп или хюмексдрай сироп. При едновременна употреба на горе споменатите плодове и декстрометорфан се увеличават проявите на страничните ефекти сред които сънливост и халюцинации. При употреба на плодовете със статини има риск от увреждане на мускулните тъкани. Ефектът след ядене на тези плодове продължава повече от ден, затова ако вземате лекарства, се въздържайте от тези цитруси. Ако сте фен на цитрусите и трябва да пиете лекарства, винаги питайте за нежелани взаимодействия.

2. Млечни продукти и антибиотици

Някои антибиотици, сред които Ципрофлоксацин се свързват с калция, желязото и други минерали, съдържащи се в млечните продукти. Това предотвратява усвояването на антибиотиците и намалява способността им да въздействат върху инфекциите, казва д-р Гъликсън. Ако ви предпишат антибиотици, питайте дали са от класа на тетрациклините или флуороквинолоните. Ако е така, избягвайте мляко, кисело мляко, сирене и кашкавал поне два часа преди да пиете лекарството и два часа след това.

 3. Пушени меса и антидепресанти

Проверете листовката на антидепресанта, който ви е предписан. Ако е от групата на инхибиторите на моноамин оксидаза / търговски наименования Марплан, Нардил, Емзам или Парнат/ комбинирането му с пушени меса богати на аминокиселината тирамин може да предизвика опасни за живота пикове в кръвното налягане, казва Гъликсън. За съжаление тук попадат не само пушени меса и риба, но също и червеното вино, киселото зеле, кренвирши, зрели сирена и модерната напоследък жива бира. Добрата новина е, че обикновената бира е безопасна в комбинация с антидепресанти. Другата добра новина е, че инхибиторите на моноамин оксидаза се заменят от по-ново поколение антидепресанти, които нямат същия ефект върху нивата на тирамина, казва д-р Гатас.

4. Шоколад и Риталин

Риталин е лекарство, стимулант, който е достъпен само по лекарско предписание. Лекарството влияе на мозъка и нервната система и работи по отношение на контрола на импулсите и хиперактивността. Поради тази причина, лекарството често се предписва за лечение на разстройство с дефицит на вниманието (ADD ) и дефицит на вниманието и хиперактивност ( ADHD) , както и нарколепсия. Тук проблемът идва от кофеиниа и стимуланта теобромин, които съдържа шоколадът. /По тази причина шоколадът е смъртоносен за кучетата, те не могат да разграждат теобромина./ Комбинирането на всички стимуланти от шоколада и риталина може да доведе до хаотично поведение и припадъци. При прием на лекарството, шоколад може да се яде само ако между двата приема има пауза от няколко часа. „Колкото е по-черен шоколадът, толкова повече кофеин и теобромин съдържа”, казва д-р Уийлър.

5. Ябълков сок и противоалергични лекарства

Не пийте сок от ябълки, портокали и грейпфрути, ако приемате Алегра /фексофенадинов хидрохлорид/ за сенната си хрема. Или го правете поне 4 часа след като вземете лекарството. Тези плодови сокове потискат пептида, който транспортира лекарствената субстанция от червата до кръвния поток. В резултат от понижената абсорбция лекарството е със 70 на сто по-малко ефективно и няма да подейства на сенната ви хрема. Други лекарства също разчитат на този пептид така, че намалете соковете или ограничете приема им с часове след лекарствата, ако пиете антибиотиците ципрофлоксацин, левакин, изкуственият хормон използван за лечение на заболявания на щитовидната жлеза л-тироскин /синтроид, цитомел и др./, лекарството против алергия и астма – сингулар.

6. Канела и варфарин

На снимката ляво – цейлонската канела / Cinnamomum verum / дясно – Cassia cinnamon /или китайска канела

Варфаринът понижава риска от образуване на тромби в сърцето при предсърдно трептене или след поставяне на изкуствени сърдечни клапи. Хората приемащи средството за разреждане кръвта варфарин биват предупреждавани да внимават с приема на съдържащи витомин К храни като броколи и зелени салати. Тук има и друг риск и това е канелата. По-точно растението Cassia cinnamon /или китайска канела/, което се отглежда в азиатските страни като Индия, Индонезия, Малайзия, Виетнам, Тайланд. Истинската канела се добива от кората на цейлонската канела / Cinnamomum verum /. Cassia cinnamon /или китайска канела/, съдържа кумарин, който разрежда допълнително кръвта и може да увреди черния дроб. За съжаление на опаковките на продаваната в България канела не пише от кое растение е добита подправката /бележка на редактора/ Съдържанието на кумарин в цейлонската канела е в пъти по-ниско от това в китайската. Д-р Нюмън препоръчва на приемащите варфарин да ползват цейлонска канела.

7. Алкохол и парацетамол

Ензимът, който разгражда алкохола и парацетамола е един и същ. Най-добре е да има поне 6 часа пауза между приема на парацетамол и алкохол. Тук става въпрос и за многото препарати против простуда и грип съдържащи парацетамол, като тайлол, панадол и т.н. Големият риск идва ако пиете алкохол редовно, тогава не е добра идея да ползвате парацетамол. Съчетаването им за продължителен период от време уврежда бъбреците и черния дроб, казва д-р Уийлър.