Всички публикации от tony

Писма от Туве, Буел Вестин, Хелен Свенсон

ПИСМА ОТ ТУВЕ
Буел Вестин, Хелен Свенсон

Стр.    544
Цена: 25 лв.
ISBN: 978-619-186-541-3

УВОД

„писмото“ – така е озаглавен един от ранните разкази на туве янсон, публикуван през 1935 година. Последната глава на краткия роман „Честна игра“ от 1989 г. носи същото заглавие. Темата и в двата случая е значението на едно писмо – нещо, което е добре известно на Туве Янсон. Тя поддържа активна кореспонденция и пише многобройни и дълги послания на роднини, приятели и любими.
В творчеството ѝ писмата изобилстват, и то в най-различни форми – от поклащащи се върху вълните писъмца в бутилки до съобщения и епистоларни разкази. На различни места се пишат, изпращат и четат писма. А на скрина в дневната на муминската къща лежи пролетното писмо на Снусмумрик.
В „Писма от Туве Янсон“ сме събрали писма до най-близките ѝ хора – нейните спътници в живота, работата и любовта. Подбрани са измежду няколко големи серии запазена кореспонденция. Обхващат над шест десетилетия – от 1932 г. до 1988 г. – и показват живота и работата на Туве Янсон през годините, погледнати от различни ъгли.
Първите писма са адресирани до семейството ѝ – родителите Сигне Хамарстен-Янсон и Виктор Янсон, както и по-малките ѝ братя Пер-Улув и Ларш. Написани са по време на студентските години на Туве Янсон в Стокхолм и през две по-дълги пътувания в чужбина през 30-те години.
Най-ранните писма до семейството се допълват от няколко до приятелката от юношеските години Елисабет Волф, с която Туве Янсон си пише през същия период. Следват три серии от писма, всички започващи през 40-те години – до фотографката Ева Коникоф, писателя Атос Виртанен и режисьорката Вивика Бандлер.
Дългата кореспонденция с графичката Тулики Пиетиле и преводачката Мая Вани започва през 50-те и продължава през следващите десетилетия. Издателят Оке Рунквист и Туве Янсон започват да кореспондират през 60-те и продължават до края на 80-те. Включени са също и серия от писма до майката Сигне Хамарстен-Янсон, написани след смъртта на Виктор Янсон през 1958 година.
Адресатите на всички тези писма са били важни за Туве Янсон като човек, писател и художник и дълго време са ѝ били близки – семейството, разбира се, през целия ѝ живот. Писмата до тях показват различни образи на пишещата писма Туве Янсон в зависимост от това дали пише в ролята на дъщеря, любима или приятелка.

Събитията и лицата са описани по различни начини според получателя и им е поставен различен акцент. В текста често звучи и гласът на самия адресат. Но за Туве Янсон писането на писма е и начин да се доближи до другия, като в разговор: „докато пиша, ти си до мен“, се казва в едно писмо до Вивика Бандлер от 1946 година. И на други места откриваме подобни формулировки. „Тулики, нямам търпение да продължа да чета книгата за теб“, пише тя на Тулики Пиетиле през лятото на 1956 година.

Туве Янсон пише винаги на ръка, никога на пишеща машина, и понякога писмата ѝ са илюстрирани, често с рисунки на самата нея в различни ситуации. В младостта си пише и с молив и мастило, а също използва различна хартия според случая. По-късно пише най-често на бяла хартия без редове и с черен туш. Писането на писма до най-близките дълго е потребност за нея, но нарастващата слава променя коренно обстоятелствата. Туве Янсон получава средно две хиляди писма годишно и отговаря лично на почти всички.
Ако броим от 1954 година, когато прави големия си международен пробив с комикса за муминтроловете, до годините преди смъртта ѝ през 2001 година, става въпрос за 92 000 писма, на които е трябвало да отговори. А в тази цифра дори не са включени много от годините на писане на писма.

„Изгубих желанието за писма след дълги години бизнес с муминтроловете – ежедневна и изтощителна кореспонденция с хора, които не познавах и не харесвах“ – пише Туве Янсон на приятелката Ева Коникоф по Коледа на 1961 година. Но все пак тя си оставя известно място за кореспонденция – за „privacy1 и лични предпочитания“.

Точно такива писма са представени в „Писма от Туве Янсон“. Наличните материали са много обширни и сме подбрали над 160 от стотиците писма, които прегледахме. Писмата до тези получатели бяха използвани най-напред при написването на биографията „Туве Янсон. Думи, образи, живот“ (2007) на Буел Вестин,  където са включени  (1) също цитати и някои по-дълги откъси. Но те не са публикувани в издание с коментари.
Сборникът е разделен на глави – по една за всеки получател, като писмата са поместени в хронологичен ред. Всички глави започват с представяне на получателите и личната им връзка с Туве Янсон. Писмата са публикувани с правописа на Туве Янсон, включително пунктуацията и кавичките на цитатите.
Някои имена, места и думи са написани с правописни грешки или с лични правописни варианти, като например „галлопирам“, но те са дадени без промяна (2). Обозначените в квадратни скоби [ ] дати и места на написване са посочени въз основа на пощенското клеймо и/или данни в съответното писмо.

В редките случаи, когато е пропусната част от текста, мястото е обозначено с […] и се отнася до несъдържащо съществена информация отклонение от темата. Някои писма са с дължина десет-дванайсет страници, а искахме да включим колкото е възможно по-голям брой, за да покажем репертоара на Туве Янсон като автор на писма. Мястото, където се съхранява съответното писмо, е посочено в раздел „Източници“. Повечето са лична собственост, но някои се намират в обществени архиви.

В коментарите преди част от писмата са описани събития и обстоятелства от съществено значение за разбирането на ситуацията. Понякога Туве Янсон пише много начесто, а друг път между отделните писма минава по-дълго време. След всяко писмо са дадени пояснения за лица и събития. Бележките за лица обикновено фигурират само при първото им споменаване.

За да не се удължава излишно коментарът, не са включени пояснения за по-маловажни лица. След писмата са дадени също преводи и пояснения на думи и изрази. Става въпрос най-вече за финландско-шведски изрази и финландизми, но понякога са пояснени също случаи на смесване на езици, предимно в писма, написани от Франция и Италия. (3)

Името на Туве Янсон е обозначено със съкращението „Т. Я.“ в поясненията след писмата. Споменатите в представянията на лицата дневници и записки може да бъдат открити в биографията от Буел Вестин. Множеството паралели с литературното творчество на Туве Янсон са коментирани на няколко места, но в останалите случаи оставяме на читателя да ги забележи или открие.
Писмата на Туве Янсон разказват за самата нея. Те варират между описания на живота и работата ѝ, хора и места и в тях се сменят чувства от надежда до отчаяние, от копнеж до щастие.
Разказват за любов и приятелство, самота и близост или за политиката, изкуството, литературата и обществото. Но в писмата се документира също така ситуацията, спира се времето и се разказва за неща, които иначе ще бъдат забравени или ще избледнеят в паметта.
В писмата на Туве Янсон е описана епохата чрез изрази, събития и размисли и те може да се четат като смесица от автобиография и културна история. Характерът им е ту литературен, ту лиричен, наблюдаващ или анализиращ, има и тъжни, и весели, и меланхолични, а понякога и съвсем
ежедневни. Но рядко се случва да не ни въздействат.
Буел Вестин и Хелен Свенсон
(1) Privacy (англ.) – лично пространство, личен живот. Б. пр.
чени също цитати и някои по-дълги откъси. Но те не са публикувани в издание с коментари.
(2) В българския превод са спазвани пунктуационните правила на нашия език, а нестандартният правопис е предаден по подходящ начин, когато отклонението от нормата е
целенасочено и смислоносещо. Б. пр.
(3) В превода е възприета практиката да се посочват в бележки под линия значенията на всички използвани думи и изрази на чужди езици, както и на понятия, които може би биха затруднили читателя. Поясненията от съставителите на сборника, които в оригиналния текст са изведени след писмата, тук са дадени като бележки под линия с обозначението „б. съст.“. За разлика от тях бележките на преводачката са обозначени с „б. пр.“. Б.пр.

 

Как кученцето си намери дом, Мая Дългъчева, Невена Ангелова

КАК КУЧЕНЦЕТО СИ НАМЕРИ ДОМ
Мая Дългъчева, Невена Ангелова

Стр.    36
Цена: 15 лв.
ISBN: 978-619-186-533-8

„Как Кученцето си намери дом“ е приказка за четене, но и приказка за правене.

„Можеш да си построиш цял град и да пуснеш своето кученце на разходка в него. Можеш да дадеш име на Кученцето и да го напишеш на табелката в последната страничка. Можеш да си направиш от тази история театър на маса или пък игра на пода. Това е приказка, която можеш да разместваш и доизмисляш според твоето желание и твоето въображение. В нея има и спирки, на които да поостанеш – да поспориш с някой възрастен или пък да се опиташ да отговориш на някои въпроси.

Какво означава например Щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш? „– Хей, навярно ти си моята къща? – помаха то с опашка пред следващата врата. – Кучешка колиба ли ме нарече, пале такова? Аз съм Цирк! Тук живеят само Животни-с-Голям-Талант! Ти можеш ли да танцуваш ча-ча-ча с чадърче, м? М? Кученцето побягна презглава. Никак не умееше ча-ча-ча с чадърче. Ча-чак козинката му настръхна при мисълта да прекара живота си пред публика с пуканки!

А щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш.“ На пръв поглед това е приказка за едно бездомно същество. Но всъщност е приказка за мечтите, които имат таланта да рисуват бъдещето. Нашата мечта с художничката Невена Ангелова е тази история да забави малко препускането – да направи така, че родителите да намерят време да останат с децата си и да измайсторят едно градче от стари кутии и джунджурии (както Невена подсказва чрез своите илюстрации), да пофантазират заедно преди лягане, повече да се срещат, отколкото да се разминават. А защо не и да сбъднат мечтата на някое малко бездомно кученце?“

Мая Дългъчева

 

Първите читатели на „Как кученцето си намери дом“ написаха:

Виктор Самуилов:

„Топли човечета,

Тази вест е за Вас. Поредната книжна наслада, сътворена от писателката Мая Дългъчева и художничката Невена Ангелова вече пътува към Вас, благодарение на издателство „Жанет 45”. Знаете как рисува думите си Мая Дългъчева: „багра тъжно, шарка нежно, слънчеви петна тук-там…” Как изписва картинките си художничката Невена Ангелова?

Ами чрез същите слънчеви багри и очертания, които Ви очароваха в „Топлото човече” – четките, боите, дори и стативът на Невена са ръчна направа, те, както е и с думите на Мая, са белязани от самото Озарение. Има обаче тайна, която още не знаете: приказката им „Как кученцето си намери дом” е с изчезнал… а, може би – с най-грижливо укрит финал.

Изнамирането му е част от вълшебството, което разпалва въображението на всяко човече за щури измислици и фантасмагории, докато всичко си дойде на мястото в топлия Дом на съществата, жадуващи творчество… Доверявам това известие на най-бързата поща, защото, както ни убеждава тандемът Мая+Невена – думите, писани на ръка, не бива да пристигат изморени.“

Мария Донева:

„Мая и Невена са разказали най-тъжната приказка, и добре, че щастливият край ни помахва на финала като опашка на кученце, което най-после си е намерило дом.

Историята проследява пътя на малкото пале, което дори няма име, защото си няма кой да го обича и да го вика, за да си играят. Пътят лъкатуши през един град, и този град е хем приказен – с говорещи къщи, хем познат и обикновен. Кученцето гледа към къщите отдолу нагоре, точно както и всяко дете. Когато си малък, всички са по-големи, по-високи и по-силни от теб. И ако си нямаш и дом…

Приказката приютява децата, събужда и въображението, и чувствата на обич и съчувствие у тях, кани ги да си поиграят заедно.
Това е топла и обичлива книга за добри деца.“

 

Мравки и богове – хроника на ХХ век, Стефан Цанев

МРАВКИ И БОГОВЕ. ХРОНИКА НА ХХ ВЕК
Стефан Цанев

Стр.   500
Цена: 23 лв.
ISBN: 978-619-186-540-6

Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки!

Издателство Жанет 45 публикува за пръв път романа на Стефан Цанев „Мравки и богове – хроника на ХХ век“ преди 20 години, навръх 2000 година.

Има книги – пошумят и се забравят, „Мравки и богове“ продължава да се търси непрекъснато от читателите през тези 20 години, изданията му са претърпели много допечатвания.

Това е 4-то юбилейно издание на романа, великолепното му художествено оформление е дело на художника Христо Гочев.

Стефан Цанев е започнал да пише романа си „Мравки и богове“ още през 60-те години на миналия век (заглавието на романа може да открием в поемата „Всеки час на деня“, публикувана през 1962 г.), романът е първоизточник на идеите на много негови стихове, на героите и сюжетите на много негови драми, включително и на драмата, която пише в момента („Убийството на Богородица“), в романа е началото и на 4-томната историческа сага „Български хроники“.

Въпреки определението „Хроника на ХХ век“, реалното действие в романа се развива в рамките на два дни, но в тези два дни се побират събитията през целия ХХ век, както и събития от преди Христа до бъдещата  2030 година.

„Това е магическа структура, роман-река, паноптикум от необикновени характери, поема за страдалната България!“ (Георги Цанков)

Посланието на автора към читателите е:  Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки!

 

ИЗ „МРАВКИ И БОГОВЕ“:

„Весело започна ХХ век, господа, с велосипеди и гарсонетки, с грамофони и електрически крушки, с автомобили и танга… и можехме ли ний да предположим, че този век ще се окаже най-зловещият в историята на човешката цивилизация?“

„Отчайваща истина е, че нашият ХХ век ще остане в историята на човешката цивилизация не с великите си изобретения – не с радиото и телевизията, не със самолетите и ракетите, не с атомната енергия и електрониката, не с изкуствените мозъци на компютрите, не с излизането на човека в Космоса – ХХ век ще остане в историята на човешката цивилизация със световния експеримент за реализирането на правечния идеал за равенство и социална справедливост.

Дали въпросният експеримент бе заченат от идеалисти или от мошеници, от масони или от евреи, от убийци или от човеколюбци, от юди или от исусовци, от мъдреци или от глупаци – ще решава безпристрастната по-нататъшна, а не днешна история, и все едно какво ще реши – никой няма да може да отрече, че социалната революция разтърси Земното кълбо в продължение на целия наш век и ехото й още дълго ще заглъхва; дали този експеримент рухна поради своята изначална генетична непригодност, или поради бездарието и корумпираността на тъй наречените вождове, дали идеалът на този експеримент е скотски блян или е екот на висш небесен разум и  човечеството още не е дорасло  за този идеал – ще покаже бъдещата история, но едно е неизбежно: докато на света има бедни и богати, бедността ще ражда комунизъм и човечеството ще живее върху вулкана на социалните революции.“

 

 

 

Криле от папиемаше, Ина Иванова

КРИЛЕ ОТ ПАПИЕМАШЕ
Ина Иванова

Стр.    64
Цена: 12 лв.
ISBN:  978-619-186-510-9

Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост („сърцето винаги е потърпевшият”). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня.

Стихотворенията в „Криле от папиемаше” издирват светлината и „тънката радост”. И се доверяват на премълчаното – изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност.

Творбата се реализира с подкрепата на Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ за 2019 година.

 

Бележки за забравяне, Иван Кулеков

БЕЛЕЖКИ ЗА ЗАБРАВЯНЕ
Иван Кулеков

Стр.    112
Цена:  20 лв.
ISBN:  978-619-186-539-0

„Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите.

Оттам извират и неговото „смешно“, и неговото „парадоксално“. Някога писа: „В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал“. И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, но да не се предаде на смъртта. Той е обективен, естествен и свръх-човешки добър. Затова го разпознават като абсурдист. Погледнеш ли трезво, виждаш очевидното: той просто не е от този свят.“

Георги Каприев

 

Изключителните, Малкълм Гладуел

ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ
Малкълм Гладуел

Стр.    328
Цена: 17.99 лв.
ISBN:  978-619-186-532-1

„Изключителните“ е бестселър на Ню Йорк таймс под номер едно в раздел „Бизнес книги“.

От Малкълм Гладуел, авторът на „Повратната точка“, една от най-влиятелните бизнес книги на нашето съвремие.

Запитвали ли сте се защо някои хора са постигнали забележителен успех, докато други – също толкова способни – не са успели? Има ли някаква тайна зад невероятния успех на Бийтълс, Бил Гейтс и бизнесмените, родени през
30-те, за разлика от родените през 40-те години на ХХ век?
Тази книга се опитва да отговори на подобни въпроси, използвайки социологически, културно-исторически и поколенчески анализи, и не на последно място прост и ясен език.

Малкълм Гладуел задава въпроса: кое прави свръхуспешните хора различни? Отговорът е, че ние прекалено се фокусираме върху това как изглеждат успешните хора, и почти никак на това откъде са тръгнали: каква е тяхната култура, от какво семейство са, какво поколение, а също при какви условия са отраснали.

Гладуел, който вече ни предизвика да осмислим заразния потенциал на идеите, принципа на действие на социалните епидемии и силата на интуитивните реакции, сега с книгата си “Изключителните” задава поредния провокативен въпрос: защо някои хора успяват? Защо едни водят продуктивен живот за пример, докато други никога не съумяват да разгърнат потенциала си?“

 Washington Post

„Предизвиквайки приетата за чиста монета теория за “самонаправилия се човек”, Гладуел отстоява демократичното убеждение, че суперзвездите не се появяват от нищото, изгряващи благодарение на гения и таланта си. “Те неизменно са облагодетелствани от скритите предимства и необикновените възможности, както и на културното наследство, които им помагат да се научат да работят здравата и да оставят диря в света по начин, по който другите не могат.

Разглеждайки живота на редица прочути хора от Моцарт до Бил Гейтс, той изгражда убедителна теория за това как успешните хора съумяват да обяздват прилива на появилите се възможности: “Някои ги заслужават, други – не, някой ги спечелват, при други е чист късмет.

– Time Magazine

„Изключителните“ е увлекателна дори само заради любопитната информация, с която изобилства – като например защо повечето професионални играчи на хокей са родени през януари, колко часове тренировки са ни нужни, за да усъвършенстваме дадено умение, защо наследниците на имигрантите евреи, заети в шивашката промишленост, стават най-влиятелните адвокати в Ню Йорк, как кариерата на самолетните пилоти повлиява статистката на катастрофите им и как вековната традиция на отглеждане на ориз е помогнала на азиатските деца в изучаването на математиката.

Но книгата е много повече от това. Чрез редица примери и анализиране на социалните привилегии на по-светлата кожа и причините за дупките в образователната система – Гладуел ни предизвиква да се замислим за начините, по които привилегиите се манифестират в нашата култура. Той ни оставя да размишляваме над даровете на собствената ни история? И как светът би могъл да процъфтява, ако на повече от нашите деца им бъде гарантирана възможността да развият пълния си потенциал.”

Publishers Weekly

„В “Изключителните”, Гладуел отново се доказва в жанра, който основно той създаде — книги, които осветяват тайните механизми зад всекидневни феномени. Дарбата му да забелязва интригуващи мистерии, да увлича читателя в лабиринтите им, а после да разкрива своите послания в бистра проза, и тук е представена блестящо.

Детайлното изследване на различни области – от канадските хокейни шампиони в младежката лига до азиатските вундеркинди на математиката, от софтуерните предприемачи до възхода на собствената му фамилия от Ямайка, Гладуел – развенчава мита за индивидуалните заслуги, за да изследва как културата, обстоятелствата,  точният момент и късметът повлияват успеха, а също как историческото наследство може да дърпа някого назад, независимо от безспорните му индивидуални достойнства. Макар да знаем как завършват повечето от тези истории, Гладуел им връща съспенса и зрънцето късмет, за да направи тези истории свежи и увлекателни.“

– The Economist

„Можете да сметнете за недостатък нуждата на автора да доказва очевидното: успехът най-често няма нищо общо с интелигентността – нито рокзвездите, нито професионалните атлети, нито софтуерните милиардери, нито дори гениите – имат висок IQ. Но кой в наше време вярва, че високият интелект гарантира успех?“

 Bookmarks Magazine

„С тази книга Гладуел настоява да погледнем оттатък заслугите на успешния индивид, а да обърнем поглед към културата и произхода му, към семейството и приятелите му и общите ценности, които е наследил и споделя. Научаваме, че ролята на обществото за това кой успява и кой – не, е значителна. Успехът е дар и когато възможността е налице, някои хора имат силата и наблюдателността да я забележат, проявявайки качества като упоритост и твърдоглавие.

Когато успехът идва, той рядко е резултат от вродените способности, по-скоро е въпрос на решимост, на желание да се осъществиш, независимо от жертвите, които се изискват. Чудесно четиво за най-различни видове светци-покровители.“

 Booklist Review

„Изключителните“ е едновременно популярна наука, поп-икономика, self-help и забавление.“

– Entertainment Weekly

„Истинска наслада за четене. Дни наред ще си блъскате главата над находчивите теории на Гладуел. Това е нов тип книга за автора си, тя е почти манифест.“

– New York Times Book Review

„Както и предишните му книги, „Изключителните” е провокираща мисленето творба и образец за жанра си.“

– AudioFile Magazine

 

Какво видя кучето и други приключения, Малкълм Гладуел

КАКВО ВИДЯ КУЧЕТО И ДРУГИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ
Малкълм Гладуел

Стр.    486
Цена: 17.99 лв.
ISBN:  978-619-186-394-5

Книгата представлява сборник от деветнайсет блестящи и провокативни есета, чрез които Гладуел ни кани в мисленето и нагласите на цяла плеяда от впечатляващи с поведението си хора. Избраните лично от автора истории и идеи са вдъхновявали и вдъхновяват читателите на New Yorker дълго след публикуването им.

Те се занимават с теми, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но в крайна сметка са обединени от намерението на Гладуел да ни представи света през очите на другите и гравитират около убеждението, че това любопитство към същината и устройството на чуждия свят се нарежда сред фундаменталните човешки импулси – импулс, който Малкълм Гладуел задоволява по удивителен, ентусиазиращ и предизвикателен начин.

Тази книга е еднакво ценна както за хората, които вече са спечелени като читатели на ексцентричния канадец, така и за онези, които тепърва ще се запознават с текстовете му.

„Какво видя кучето“ получава щедри положителни отзиви от сериозни издания като New York Times, Guardian, Time Magazine, Los Angeles Times и Independent. Най-високо са оценени богатия език и разказваческите умения на автора.

Критическите забележки са насочени най-вече към преизобилието от статистически данни и липсата на техническа основа. Какво видя кучето дебютира като № 3 в списъка с бестселърите на New York Times, като се задържа в класацията цели 16 седмици в конкуренция с предишната книга на автора – „Изключителните“.

„Малкълм Гладуел е една от най-ярките звезди на медийния небосклон… Ясната му проза и умението му да хвърля в смут общоприетите мъдрости в сферата на социалните науки превръщат книгите му Повратната точка, Проблясък и
Изключителните, както и дългите му статии на най-разнообразни теми [събрани в тази книга], в задължително четиво.“ – Алекс Олтман, Time.com

„Наличните доказателства за ефекта на Гладуел ни помагат да предскажем . . .че новата книга на Гладуел ще бъде успешна колкото и първите му три. Тази книга е сборник, представящ най-силните страни на автора. Тя подчертава умението му да открива чудати теми и да използва всяка една от тях като врата към нещо по-съществено.“ – Джанет Мазлин, The New York Times

„Гладуел е писател с множество дарби. Нюхът му да открива неразказани истории би накарал много от читателите му нееднократно да си промърморват: „Брей, че интересна работа!“. Той избягва изтърканите теми, лесните поуки и общоприетите мъдрости и поощрява читателите си да мислят,
премислят и преосмислят… Някои от главите са шедьоври на есеистичната форма.“ – Стивън Пинкър, The New York Times Book Review

„Гладуел притежава дарбата да описва личности, безпогрешно чувство за точния момент и склонност към необичайно мислене. Харесва му да започне творбата си като ви настани върху удобната възглавничка на общоприетото, та после със замах да я измъкне изпод вас.“ – Крейг Селигман, Bloomberg News

„Гладуел сглобява фактите привидно непохватно. После хвърля общ поглед върху поколението и културата, като прибавя известно количество статистически данни. Набира скорост в средата на текста, обвързвайки съдбата на читателя си, надеждите и мечтите му с усилията на своя главен
герой. Забавя темпото към финала, който почти винаги съдържа момент на споделено възхищение.“ – The Los Angeles Times

 

Да бъдеш мъж и баща, Йеспер Юл

ДА БЪДЕШ МЪЖ И БАЩА
Йеспер Юл

Стр.    176
Цена: 15 лв.
ISBN:  978-619-186-536-9

До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие.

Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва някъде след 1960 г. – по времето на моето поколение – мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях.

Не знам дали може да се даде обяснение на факта, че ако например прадядо ти и дядо ти са били музиканти, за теб и баща ти също няма да е проблем да станете музиканти. Това важи и за бащинството. С моето поколение се случи следното: ние, които смятахме себе си за „нови бащи“, не желаехме при никакви обстоятелства да повтаряме поведението на бащите си, но въпреки това така и не се опитахме да си изградим самостоятелна роля в семейството и да я мотивираме, а започнахме просто да подражаваме на майките.

Прииска ни се да правим каквото са правили и те, затова изведнъж се сблъскахме с абсолютно непознати задачи – започнахме да къпем децата си и да ги храним, да им сменяме пелените, да ги държим в скута си и да ги люлеем, да играем и да се разхождаме с тях. Всичко, което правехме, се случваше под зоркия поглед на майките.

 

Яловата вдовица, Бойка Асиова

ЯЛОВАТА ВДОВИЦА
Бойка Асиова

Стр.    302
Цена: 17 лв.
ISBN:  978-619-186-531-4

Романът „Яловата вдовица“ на Бойка Асиова излезе и на немски език
Емил Михайлов за БТА, 13 март 2013
http://bta.bg/bg/c/BO/id/563488

„…Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката.
Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите.“

Петър Величков, критик

„… Друго много важно, което не може да се подмине за книгата, това е езикът на който е написана. Каква звучност има в него, багра, взета сякаш от есенна планина, струяща, плавна, дълбоко човечна – от раз да повярваш и на авторката, и на героя като се оставяш да те водят в дебрите от случки, съдби, описания. Просто се доверяваш, харесваш и си казваш ”Боже колко красота имало в този български език!”

http://forum.belitsa.com/viewtopic.php?t=262

„…За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата „оттурчване“ – толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще навлеза в чуждо бранище.

Бойка е показала нещо, което нашата литература не е искала да си го спомня и да разкаже за него. Бойка го нарича „срамен грях“. Разказано с велокидушие, с болка, с благородство […] извисено до художествени санкции и пречистване.“

Валентин Караманчев, писател

„Книгата е натръпнала с образи и богато оцветени вълнуващи мисли, натежала е като пита, току-що извадена от кошера. И най-важното – Бойка Асиова владее именно магията да разказва, защото е заложена в нея. Тя е естествен човек, който не приказва, а се изповядва.

Нито едно козметично приспособление няма в повествованието й. Бойка Асиова поднася нещата с такава сурова прелест, че прозата й е истинско изпитание за читателя. И проверка от кой вид е: от истинските ценители на словесното изкуство или от любителите на парфюмирани трици.“

Николай Хайтов по повод книгата “Мир вам, сто врабчета”, (в. “Български писател”)

„…Героите ти? Не, не бих ги нарекла колоритни. Бога ми, безмерно истински, красиви, благородни – толкова са мили, добри, себе си, толкова си личи, че ги обичаш, че ми се ще, като ги срещнеш, да им кажеш много здраве от мене.“

Пенка Ангелова, читателка, село Ведрина, Добричко, из писмо за „Яловата вдовица“
Допълнителна информация: второ издание

 

Бойка Асиова печели читатели и в Германия

По повод немското издание на „Яловата вдовица“ Бойка Асиова се срещна с читатели в Берлин и Лайпциг. В сърцето на германската столица, в препълнената галерия „Цанкова“, авторката се озова сред истински ценители на книгата. Издателят Манфред Еверт представи романа, предпочетен за превод на немски от авторите на литературната поредица „Балкани“.

Драматичната история на една любов между българка и албанец и защитената идея – възможността да се съществува между различни етноси, орисани да живеят на една земя, прави книгата актуална за Германия. В Лайпциг в Дома на Европа Асиова бе приветствана от членове на германо-българското дружество в града. Д-р Дитмар Ендлер, възпитаник на СУ „Св. Кл. Охридски“, голям почитател и познавач на българската литература и уважаван учен в родината си, направи своя прочит на изданието.

Ценители на книгата от различни възрасти, езици и професии участваха живо в литературната вечер. На въпроса може ли този оригинален български език на Асиова да бъде превеждан, д-р Ендлер каза: „Може. Трябва само чоплене“ и горещо препоръча на немскоговорящите участници в срещата „Яловата вдовица“ на немски език.

Интернет литературно списание отбеляза излизането романа на немския книжен пазар под заглавие „Бойка Асиова дава лице на загадъчните Балкани“.
Книгата е издадена в литературната поредица „Балкани“ от немските издателства „Дитрих“ и „Културкон медиен“. Преводач е Александър Зицман.

източник в. Дума, 8 Декември 2012, брой 285

 

Пернишки разкази, Здравка Евтимова

ПЕРНИШКИ РАЗКАЗИ
Здравка Евтимова

Стр.    256
Цена: 17 лв.
ISBN:  978-619-186-529-1

В сборника „Пернишки разкази“ са включени някои съвсем нови разкази, както и разкази, все още непубликувани в България, но излизали на английски език в книгите на Здравка Евтимова „Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories“, Vox Humana, 2010, Канада/Израел; „Carts and Other Stories“, Fomite Books, 2012, САЩ и „Time to Mow and Other Stories“, All Things That Matter Press, 2012, САЩ.

 

Империята трябва да умре, Михаил Зигар

ИМПЕРИЯТА ТРЯБВА ДА УМРЕ
Михаил Зигар

Стр.   1056
Цена: 29.90 лв.
ISBN:  978-619-186-525-3

Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: „Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!“ Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие.
— Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ

Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга разказва как се движат механизмите на властта, как се прави историята на страната и как можем да я загубим.
— Текла Толстая, журналист и режисьор

Изглежда забравяме да се обръщаме назад и да си научаваме уроците; ала това е твърде важно умение за всяко общество, което иска да поддържа здравословна политическа среда. Зигар е един от онези важни мислители, които ни помагат да не губим паметта си, и така да съхраним ума си.
— Надя Tолоконникова, Pussy Riot

Четеш си тази книга и току си мислиш: съвсем като сега е, едно към едно; а този персонаж – та това е Путин, а пък онзи глупак е същият като този днешния, а пък ей този там – ами да, това е Навални!

Какво си мисля по този повод ли? Ето какво: Когато духа вятърът на промените, издигай не стени, а платна. И се учи да ги управляваш.
— Слава Рабинович, инвестиционен финансист, икономически и политически анализатор

Зигар превръща Русия от края на XIX и началото на ХХ век в своеобразен ретро фейсбук: десетки персонажи, преминаващи от история в история, преплетени съдби, крехки алианси, скандални раздори, страстни сдобрявания. Спешно трябва да си вадим уроци от този опит със столетна давност. Ако тогава властта поне малко по-слабо беше завинтвала гайките и навреме да беше дала на страната достатъчно свобода, можеше да минем и без тези сътресения.
— Галина Юзефович, литературен журналист, Meduza

Завладяваща книга. Зигар, журналист по професия, подхожда към историята, сякаш я интервюира – слуша какво има да кажат участниците в нея и умело поставя всичко в контекст. Ако ви е нужна книга, която няма нищо общо с лавината от други революционни заглавия, която е добре проучена и още по-добре написана, която превръща историческите личности във ваши лични познати, която ви дава възможност да усетите дъха на смъртта в епоха, отдалечена от нас на век разстояние – прочетете тази книга.
— Foreign Policy

Лек като форма, информативен и провокиращ мислене у тези, които са склонни към подобно занятие. Това е точно онова изложение на историята, което лично на мен най-много ми допада: неемоционално-безпартийно, балансирано, аналитично и интригуващо. Много рядко съчетание.
— Григорий Чхартишвили, писател

Имало едно време една Руска империя, била тя силна и могъща, но гнила отвътре. И се разпаднала. И не било ясно кое повече е способствало за този разпад: талантът на тези, които си мечтаели да я затрият, или глупостта на онези, които я пазели. Разбира се, че дяволът е в детайлите, така че ето ви тук 1000 страници детайли и дяволи.
— Константин Милчин, главен редактор на сайта gorky.media

В забележителния труд на Михаил Зигар много подробно се разказва как Русия се е търкаляла към своя крах, поради какви грешки и престъпления този крах е ставал неизбежен. Добре е творците на сегашната история да я прочетат, да помислят и да си извлекат урок.
— Владимир Войнович, руски писател

Струва си да бъде прочетена. Тази книга разказва историята на страната през окуляра на руското общество, а не само от гледната точка на владетеля и държавниците. Основната цел на Зигар е да докаже, че всеки член на обществото може да допринесе за историческото развитие на една страна и да бъде двигател на промяна.
— RussiaList.org

Живото чувство на хаос, на безпорядък, както и многообразието от идеи, въвели Русия в XX-то столетие са добре документирани в четивен, журналистически стил. Това въздействащо описание на предреволюционна и революционна Русия ще заинтригува както любопитни читатели с незначителна подготовка по темата, така и онези, които се вълнуват от една по-различна гледна точка.
— Library Journal

Съчетание от безпристрастно изложение и първични източници. „Империята трябва да умре“ е ценен справочник и четивно, вълнуващо въведение в руската история на XX век.
— Historical Novel Society

Зигар гледа на историята с око на репортер. „Империята трябва да умре“ е тъпкана с удивителни детайли, за които всеки редактор на вестник би дал мило и драго.
— The Calvert Journal

 

Българският лекар, Ники Павлов

БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕКАР
Ники Павлов

Стр.    536
Цена: 22  лв.
ISBN: 978-619-186-530-7

Всички ние имаме родители. Те също имат своите родители – и всички те ни завещават една раница, с която да вървим през живота. В най-добрия случай можем да спрем и да погледнем какво има вътре.
— Ники Павлов

Бащата на Ники – доктор Павлов (в романа доктор Николов) става психиатър, работи първо в ГДР, където се ражда самата тя, после в Западна Германия.

Романът е както родова история, така и движение из празните полета на една ненаписана сравнителна история на европейската психиатрия. В този смисъл той по нов начин подрежда представите ни за света, в който сме отрасли, с неговите идеи за здраве, тяло и дух.

Именно днес, в травмираното ни настояще, романът може да се чете както през важните си психиатрични отклонения и описания, така и като роман за възможността да има оздравяване, независимо от травмата и въпреки невъзможния триумф.
— Диана Иванова, вестник Култура

Роман за нашето столетие.
— Петър Клаус, Културрадио, Берлин-Бранденбург

Нейната тема е бягството… Ники Павлов пресъздава в книгата си България от 60-те години, живота в ГДР и ситуацията в психиатричните клиники там, също както и атмосферата в Западна Германия през 70-те. Прави го така добре и така прецизно, че петстотинте страници не доскучават и не омръзват.
— Доротее Нолте, Дер Тагесшпигел

Ники Павлов, дъщеря на българин и германка, е родена през 1964 г. в ГДР. Когато е 13-годишна, семейството бяга на Запад. Ники Павлов следва в Мюнхен политически науки, славистика и най-нова история.

Работила е като преподавател по политология, пресаташе на политически формации, репортер в пресата, редактор и сценарист в телевизията.
В момента живее със съпруга си и трите им деца в Берлин, където работи като автор, журналист и предприемач. Занимава се още и с разпространение на етерични масла.

Автор е и на романа „Жената в кибритената кутийка“ (2007) и новелата „По-късно животът ще е хубав“ (2010).

“Българският лекар” е първият й роман, преведен на български език.

 

Когато великани ходеха по земята, Мартин Касабов

КОГАТО ВЕЛИКАНИ ХОДЕХА ПО ЗЕМЯТА
Мартин Касабов

Стр.    208
Цена: 15 лв.
ISBN:  978-619-186-520-8

Колекция от 42 разказа на границата на съзнанието и съня. Истории абсурдни, приказни, фантазни, които ще ви отведат в един свят, в който магичното и реалното се преплитат.

„Сборникът „Когато великани ходеха по земята“ въвлича неусетно читателя в един свят, населен със странни персонажи и причудливи видения, които обаче са здраво стегнати в повествователна логика и в своите вътрешни принципи на изграждане.

Така ярките цветове на фантазията, стремително пробягващи понякога към поетическите внушения, понякога към абсурдното, а понякога към притчата, се поместват във внушителен по своята подредба просторен дом, в който всяка причудливост си има стая и отчетливо присъствие. С тази книга Мартин Касабов навлиза в литературата като нов майстор на разказването – убедителен и увлекателен.“

Борис Минков

Стана му тежко, спря и погледна към луната, изгряла преди хиляди години в застоя на човешката цивилизация, когато децата не са играли на жмичка, а са тичали с бързоноги кентаври, докато тя е насочвала с ветровете си мислите им и е нашепвала, че всичко е преходно; и движението на ремъците, и движението на пламъците, и движението на голите бедра под кожите няма да прекратят магията, покрила земята като воала на вълшебник. И единствено в любовта ще останат незасегнати вселената и обгърнатата в нея коруба на смисъла.

 

Земя пределна, Хюсеин Мевсим

ЗЕМЯ ПРЕДЕЛНА
Хюсеин Мевсим

Стр.    300
Цена: 18 лв.
ISBN:  978-619-186-528-4

„Хюсеин Мевсим е въплъщение на две големи основополагащи за европейската култура идеи – първата е просвещението като път към успеха (тъкмо училището, образованието помага на детето от с. Козлево, Кърджалийско, да стане професор на уважаван в света университет – Анкарския), а втората е, че свободната воля и инициатива са по-силни от обстоятелства, които могат да ни изглеждат дори като съдбовни.“

д-р Младен Влашки

 

В печалния хан на дните, Мартин Илиев

В ПЕЧАЛНИЯ ХАН НА ДНИТЕ
Мартин Илиев

Стр.    76
Цена: 10 лв.
ISBN:  978-619-186-521-5

В печалния хан на дните се срещат каруците на миналото

и керванът на бъдещето.

Изули обувките си, пътниците пият вино

и се псуват по цели нощи.

Ханджията ги гледа от дъното,

надига вежди и слухти.

Не вярва на нито един от тях –

всички ще си тръгнат,

а ханджийката ще мрънка колко има да се чисти.

На сутринта, докато оправя двора,

съвсем очаквано ги вижда да потеглят натам, откъдето са дошли.

Мартин К. Илиев е лауреат на ХХХV Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2018 г. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора.

 

Синът на управителя на сиропиталището, Адам Джонсън

СИНЪТ НА УПРАВИТЕЛЯ НА СИРОПИТАЛИЩЕТО
Адам Джонсън

Стр.     596
Цена   25 лв.
ISBN:   978-619-186-492-8

Изящно построен роман, който отвежда читателя на рисковано приключение в дълбините на тоталитарната Северна Корея и в най-интимните кътчета на човешкото сърце.
— Из аргументацията на журито на „Пулицър“

Г-н Джонсън е написал дързък и забележителен роман, който не само разкрива плашещи гледки към тайнственото царство Северна Корея, но и също така успява да достигне до същинското значение на думите любов и саможертва.
— Мичико Какутани, The New York Times

Наситен с откривателско чувство. . . Синът на управителя на сиропиталището набира ранна преднина в състезанието за роман на годината.
— The Daily Beast

Това е роман, от който си струва да се вълнуваме.
— The Washington Post

Разтърсващо художествено произведениепроницателен коментар за природата на свободата, саможертвата и славата.
— Elle

Тази книга е забележително постижение и, струва ми се, ще ви позволи да вникнете в ежедневието на жителите на Северна Корея в по-голяма степен, отколкото коя да е друга книга на пазара.
— A Common Reader

С точен и майсторски език Джонсън пресъздаваразтърсващи сцени из целия си роман, по начин, който ви кара истински да почувствате и вкусите страха, с който се сблъскват неговите герои.
— Where Pen Meets Paper

Незабравим. Адам Джонсън отприщва гигантския си, вълнуващ, напълно развит талант.
— Дженифър Игън, носителка на „Пулицър“ за романа „Жестокото присъствие на времето“

Забележителен. . . Героите на Джонсън живеят в изолация и алиенация, но са способни да изпитат точното чувство в точния момент.
— The New Yorker

Героите на Джонсън са възхитително странни и очарователни, а той е толкова остроумен разказвач, че чудатият му роман успява да ви завладее. — The Washington Post

Гъмжаш от остроумна самонадеяност, превъзходни обрати, наблюдения, които по своята точност си съперничат с тези на Ъпдайк и тонални отгласи от Вонегът, Бойл и Джордж Сoндърс. Този автор е проницателен и чудат. Струва си да бъде следен. — Seattle Weekly

Пристрастяващ и дръзко изобретателен роман, изследващ саможертвата и свободата в условията на династия, която канибализира своите граждани. И навременно подсещане, че анонимните жертви на потисничеството съща са човешки същества, които изпитват любов. Синът на управителя на сиропиталището е смела и впечатляваща книга. — Дейвид Мичъл

Никога не съм чел нищо подобно. Това е едно наистина удивително читателско приключение, едно гигантско постижение. Мога да ви говоря с дни колко много ми хареса тази книга. Звучи като преувеличение, но не е. Синът на управителя на сиропиталището е шедьовър. — Чарлс Бок

Читателите, които обичат напрегнати политически трилъри, ще се въодушевят от дивото препускане през осеяния с изумителни конфликти свят, който се намира насред сурово охраняваните граници на Северна Корея. Препоръчваме горещо. — Library Journal

Ярък, взривен портрет на една държава. Ужасяващо реалистична, политически прозорлива, сатиричнo правдива сага. Метатрилърът на Джонсън, осеян с кървави интриги и романтични подсюжети, е първокласна художествена проза, и едновременно с това проницателен коментар върху природата на свободата, саможертвата и славата в свят, където всеки е „оцелял, който няма за какво да живее“. — Elle

Образът на Ким Чен Ир, с който се срещаме в романа на Джонсън, не е комиксов злодей, нито марионетка на Отбора на американците. Той е триизмерен герой – гелосан, костюмиран, беснеещ мономан, спор няма, но е и човек, у когото можем да разпознаем някои от нашите собствени ревности и желания… Надзървайки в едно от най-затворените общества в света, авторът е открил приликите между тях и нас, допускайки възможността, че ние, макар и американци, бихме могли да разберем когнитивния дисонанс, който севернокорейците изпитват всеки божи ден. Идеята, че можем ясно да разпознаем хората зад желязната завеса – и че можем да се самоидентифицираме с психологичните им опустошения – би следвало да ни успокои, ала и да ни разтревожи. — Bookforum

 

Адам Джонсън (1967) е роден в Южна Дакота и отраства в Аризона. Завършва журналистика, творческо писане и английска литература. Преподавател е по творческо писане в университета Станфорд в Сан Франциско, където основава Станфордския проект за графични новели и е обявен за „един от най-впечатляващите преподаватели в Станфорд“ от „Бизнес Инсайдър“ и „един от най-влиятелните и надарени с най-богато въображение университетски професори в страната“ от списание „Плейбой“.

Джонсън е автор на романа „Синът на началника на сиропиталището“ (2012), който Мичико Какутани от „Ню Йорк Таймс“ нарича „дръзка и забележителна книга, която не само разкрива плашещи гледки към тайнственото царство Северна Корея, но и също така успява да достигне до същинското значение на думите любов и саможертва“. Романът печели наградата „Пулицър“ за 2013 г.  Две години по-късно, сборникът му с разкази „Съдбата се усмихва“ (2015) печели Националната награда за литература на САЩ.

Книгите на Джонсън са преведени на много езици. Главните му герои са отритнати от обществото персонажи, за които чувството на изолация е ежедневие. В статия за „Ню Йорк Магазин“ писателят Даниъл Менделсон характеризира творчеството му като „леко футуристичен полет на въображението, съчетан с видения в духа на „Блейд Рънър“ за една хаотична и задръстена, анаеробна американска култура, които илюстрират нещо много реално, много злободневно: необходимостта да се гмурнем в непознатото, да поемем риск, за да наситим живота си с вкус и смисъл“.

Адам Джонсън е също така автор на сборника с разкази „Емпориум“ (2002) и романа „Паразити като нас“ (носител на Калифорнийската литературна награда за 2003 г.). Сред наградите му личат стипендията „Гугенхайм“, писателската награда „Уайтинг“, стипендията на Националния фонд за изкуства на САЩ, стипендията „Стегнер“ и литературната награда „Дейтън“ за мир.

Живее в Сан Франциско със съпругата и децата си.

 

Пейчо Кънев е поет и преводач. Досега е работил над превода на 27 книги, главно художествена литература. Дълги години живее и работи в САЩ. Негови стихотворения са публикувани на английски език в литературни издания в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Индия и др. Автор на 5 книги с поезия и един сборник с разкази публикувани в България, Америка и Европа. Съосновател и главен редактор на литературното издателство “Kanev Books”, Ню Йорк – от 2009 до 2013 г.

 

Случки в близката нереалност, Макс Блехер

СЛУЧКИ В БЛИЗКАТА НЕРЕАЛНОСТ
Макс Блехер

Стр.    320
Цена: 18 лв.
ISBN:  978-619-186-50

Някъде между стъклениците, мастилниците, шевните машини, дантелените покривки, страстите и любовните трепети на младия Блехер, се крие един от най-забележителните писатели на XX век. Разположени в сюрреалния сумрак между двете войни, тези два (единствени) романа на рано отишлият си румънски писател са не само едни от най-вълшебно разказаните и магични книги в световната литература – те като пясъчен часовник разпиляват усещането ни за (без)времие и (не)пространство.

Ефектът от четенето на Блехер е като от случайна находка на тавана на бащината ви къща – стара абаносова кутия, покрита с прах, пълна с тайни, които тайно сме се надявали да открием някой ден.

Ето, този момент дойде и аз най-благородно ви завиждам за миговете в близката нереалност.
~ Тео Ушев

Докато четете тази книга ще ви е трудно да повярвате на очите си. Авторът на този шедьовър е 25-годишен и вече губи сили от болестта. Но думите на Блехер не просто описват предметите – те забиват своите нокти в нещата и ги понасят високо.
~ Херта Мюлер

Блехер често е сравняван с Кафка (и това не е случайно), но най-силната му връзка е със Салвадор Дали. Като „омекналите часовници“ на Дали, всичко тук е пред разтапяне. Изглежда сякаш света на Блехер е винаги на ръба на онтологичен разпад; зад булото на нещата, в него е вперило поглед нищото.
The Times Literary Supplement

Удивителен писател, в традицията на Кафка и Бруно Шулц. Кратък живот, прекаран под знака на болестта; малко по обем – но велико – магично творчество. Литературната му мощ – предизвикваща видения, наситена и дълбоко автентична – се задвижва, парадоксално, но не изцяло, от остра чувствителност и вътрешен плам.
Норман Маня

 

Падение и спасение, Весела Тотева

ПАДЕНИЕ И СПАСЕНИЕ
Весела Тотева

Стр.    144
Цена:  13.90 лв.
ISBN:  978-619-186-274-0

„Доза Щастие“ е първият пълнометражен филм на Яна Титова, в чийто фокус е истинската и завладяваща история на журналиста Весела Тотева. Търсейки щастието, Весела и нейната дъщеря случайно попадат в порочен кръг, от който измъкването се оказва почти невъзможно. Лентата е базирана на автобиографичната ѝ книга „Падение и спасение“, в която тя описва седемгодишната изтощителна, но успешна борба с наркотиците.

По вдъхновяващ начин и с изключителна прецизност филмът проследява периода, в който те стават широко достъпни в България и малцина са хората, които успяват да преборят зависимостта в името на щастието. В главната женска роля влиза актрисата Валентина Каролева (дъщерята на Весела Тотева), чиято роля е дебютна за големия екран.

„Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: това е печатно излияние на един живот, преминал през деветте кръга на Ада, сам създал си десети и потънал в него до дъно, до бездна, до провала. И стигнал там – оттласнал се и излязъл.

Книга за страданията, които доброволно си причиняваш, ако се отдадеш на пагубната страст на наркотиците; но и книга на упованието, защото въпреки всичко, въпреки сякаш отчаянието – измъкваш се, спасяваш се, въздигаш се. В това е големият смисъл на изповедта на Весела Тотева – да узнаем и разберем, че винаги има надежда, винаги има изход, стига да вярваш в надеждата, в изхода, в любовта… Прочетете я непременно – книги като „Падение и спасение“ наистина спасяват, спасяват безотказно.“

д-р Митко Новков

Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка… не съм плакала за мъж… не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш… никога не съм обичала никой друг, освен хероина… любовта на живота ми.

Весела Тотева