Всички публикации от tony

С тържествен концерт НУМТИ „Добрин Петков” отбеляза 100 години от рождението на Анастас Маринкев

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

С тържествен концерт Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” в Пловдив отбеляза 100-годишнината от рождението на дългогодишния директор на училището Анастас Маринкев.

Известният музикален деец е почетен гражданин на Пловдив и на Сливен, носител на званията „Заслужил учител“ и „Следовник на народните будители“.

Събитието се превърна в празник за ума, сърцето и душата за ценителите на изкуството. В препълнената аула на музикалното училище спомени за Анастас Маринкев разказаха негови възпитаници, близки и приятели. Интересни и знакови случки с любимия директор и учител, сложил подписа си върху 1120 дипломи, споделиха редица известни музиканти, ученици на НУМТИ – цигуларят Мичо Димитров, писателят и дългогодишен преподавател по камерна музика Величка Настрадинова, виртуозната контрабасистка и преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София проф. д-р Петя Бъговска – Гълъбова, фолклористът проф. Светла Калудова – Станилова, мецосопраното доц. Лилия Илиева, първият балетен педагог на пловдивското музикално училище Русалия Кирова, д-р Андрей Андреев – бивш директор на школото и музиколог, както и Здравка Колева – преподавател по арфа в училището и също бивш директор на културната институция.

„Дългогодишният директор на пловдивското музикално училище Анастас Маринкев е роден на 18 октомври 1917г. в Сливен. Шест години след като става един от основателите и първите преподаватели в училището, той влиза в екипа на училищното ръководство и в последвалите 33 години той разгръща на практика почти целия си професионален път от позицията на ръководни длъжности в културната институция.

В периода 1951 – 1967 г. е зам-директор в мандата на проф. Асен Диамандиве, а от 1967 до пенсионирането си през 1982 е директор на училището. Паметни десетилетия и огромна по размери дейност, която трябва да се оцени както от гледна точка на мисията и дълга за изграждането на една водеща професионална институция от национален мащаб, така и от дистанцията на историческото време, оставило отпечатък за едно всеотдайно далновидно и компетентно управление“, заяви в словото си за Анастас Маринкев зам.-директорът на НУМТИ „Добрин Петков” д-р Поля Паунова- Тошева.
www.dariknews.bg

Родопско село ще конкурира Коста Рика с уникален въжен лифт „канопи“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Уникална за страната атракция подготвят в чепеларското село Забърдо. Кметът на селото Валентин Черпоков се е заел да осъществи въжен лифт – „канопи“ до пещера-костница в Забърдо. Съоръжението е изключително атрактивно и привлича хиляди туристи към Коста Рика.

При невероятната гледка, която туристите откриват летейки от въжените линии на стотина метра над джунглата, е сниман и филма „Джурасик Парк“.

Сега в Забърдо искат и туристите, които идват тук да могат да изпитат емоциите на Тарзан.

Идеята дошла от еквадореца Родриго Ореляна, чиято половинка е родопчанка от Забърдо. Бизнесменът има плантация за рози в Еквадор, но бизнеса си управлява от София. Той предложил да се направи уникалния въжен лифт за авантюристите, заради възможността да се спускат от скалите, които заобикалят отвсякъде селото и така да имат невероятно приключение. Покрай Забърдо се крият десетки пещери, а наблизо е природния феномен Чудните мостове, крепостта Заград, античният римски път, природният феномен Глухите камъни и др. Проектът е първото „канопи“ да се прокара до Тьовната дупка.

Пещерата е на надморска височина от 1250 метра и е паметник на културата с национално значение. Дължината ѝ е 205 метра с денивелация от 10 метра. По предание на местните, в тази пещера измират много от хората, нежелаещи да приемат Исляма по време на масовата ислямизация в първите векове на османското владичество. В пещерата се е скрило част от населението на село Забърдо. Турците обаче ги открили и запалили на входа влажна слама. Димът изпълнил цялата пещера и скрилите се хора били задушени.

Пещерата се намира по склоновете на вр. „Заградска чука“, на около 2 км източно преди Забърдо. Тя е проучена през 1969 г. по време на две последователни експедиции на ПК “Студенец” – Чепеларе, под ръководството на Димитър Райчев, който след това прави и нейното пълно описание. Установено е, че е била използвана като временно жилище. Открити са керамични фрагменти от Средновековието (XIII–XIV век). Намерени са множество човешки кости, които потвърждават трагичната история.
www.dariknews.bg

Фирми от 20 държави показват новости за здравето на изложбата „Медикус, Денто, Галения“ в Пловдив

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Фирми от 20 държави показват новости за здравето в Международната изложба за медицина, стоматология и фармация „Медикус, Денто, Галения 2017“. Тя продължава от 18 до 21 октомври  в Международен панаир Пловдив и включва експонати на близо 140 компании.

Специалистите имат възможност да се запознаят с  авангардни решения в различни области на медицината, заяви в своето приветствие кметът на Община Пловдив инж. Иван Тотев, преди да открие 23-ото издание на деловия форум. „Медикус, Денто, Галения“ създава предпоставки за „привличане на чужди и български инвестиции за развитие на родното здравеопазване в съответствие с европейските стандарти“, се казва в поздравителния адрес на министъра на здравеопазването проф. Николай Петров.

Тук е мястото, където най-добре може да се види как изглеждат модерният кабинет и модерната терапия в ерата на високите технологии, изтъкна главният директор на Международен панаир Пловдив д-р Иван Соколов. Представени са близо 25 иновации, от които единадесет световни.

Изложителите показват различни уреди и инструменти, подобряващи качеството на лечение, особено в стоматологията. Те може да се комбинират в различни варианти, за да извършват повече операции на едно работно място.

Втората актуална линия е комфортът на пациента. Детските стоматологични столове вече приличат на атракции от Дисниленд, тъй като са направени във формата на различни животни, а на монитор се показват анимационни филми. За най-малките се предлагат пасти за зъби, съобразени с възрастта. Те предпазват от кариеси и укрепват венците. Серията за бебета облекчават поникването на зъбите. Последното поколение пасти за възрастни включва комбинации от съставки за избелване, за намаляване на зъбната чувствителност, за заздравяване, за пушачи и любители на кафе.

Новостите, представени на изложбата, привлякоха стотици посетители, сред които и много студенти, още в първия ден. Тазгодишното издание на „Медикус, Денто, Галения“ отбелязва четири рекорда:  държавите са с 6 повече, общият брой на участниците нарасна с 25%, а на чуждестранните фирми – с 96%, с 10% е увеличена експозиционната площ. Това е знак, че участниците предлагат значително по-голяма продуктова гама, коментира д-р Иван Соколов.

Производители и дистрибутори демонстрират медицинска техника и консумативи, болнично обзавеждане, апаратура за реанимация и интензивни грижи,  оборудване и инструменти за стоматологични кабинети и зъботехнически лаборатори, диагностични и стерилизационни уреди, продукти за профилактика и хигиена на устата, работно облекло и предпазни средства.

Специалистите имат право на безплатен достъп след предварителна онлайн регистрация в сайта на Международен панаир Пловдив. Паралелно с „Медикус, Денто, Галения 2017“  се провеждат: Специализирана изложба за цветя, декоративна растителност, градинско оборудване и аксесоари „Цветна есен“ (18-22 октомври), Панаир на колекционерите „Булколекто“ (20-22 октомври),  международни киноложки изложби и финали за Световната киноложка купа (21-22 октомври).
www.plovdiv.bg

Прочутите семейни Концерти на възглавници ще гостуват в Пловдив за Вси Светии

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

За трети път родители и деца ще се насладят на прочутите Концерти на възглавници в град Пловдив. Вълнуващата програма ще бъде представена от 11:00 и 17:00ч. на 5 ноември, неделя в Регионалния исторически музей.

Събитието е посветено на приближаващия все по-популярен празник Вси Светии и по този повод всички гости са поканени да дойдат облечени като най-любимите си герои и образи от киното, литературата и музиката. Всички маски, костюми и любими аксесоари за Вси Светии са разрешени, а най-смелият костюм сред преобразените вещици, тикви, принцеси и всякакви чудати същества ще бъде отличен със специална награда.
Концерти на възглавници са проект на Модо България и са оценени от публиката като най-престижния и успешен цикъл от класически концерти за деца в България. Те са първите семейни камерни концерти в страната ни, носители на наградата на Българско Национално Радио и предаването Allegro Vivace за Проект на годината, както и на приза Златна игла, връчван от Classic FM радио.
Концерт на възглавници за Вси Светии е подготвен специално за събитието от любимия на малки и големи Брас квинтет и ще представи увлекателна програма с красиви теми от най-известните мюзикъли, опери и други жанрове в класическата музика. Ще прозвучат произведения като „Ню Йорк, Ню Йорк“ от Джон Кандер, “Слонът” из “Карнавал на животните” от Камий Сен-Санс, „Холивуд“ от Михаел Щьор и други. Богатият и вдъхновяващ звук на медните духови инструменти тромпет, тромбон, валдхорна и туба ще накара малките крачета да затанцуват в такт с музиката. По традиция ще бъде връчен и медал за най-послушен родител, а след концерта малките зрители ще могат да се докоснат до всеки един от духовите инструменти и да се запознаят с изпълнителите.
Един час преди всеки концерт ще се проведе и Работилница на възглавници, в която децата ще могат да изработят красив сувенир за спомен от концерта. Участието в нея е безплатно.
Билети за събитието се предлагат на място преди всеки концерт и на www.pillows.bg.
Концерт на възглавници е проект на Модо България и се осъществява с подкрепата на Детски Дневник, Калинел, FunBook, Дарик радио, Книжарници Хеликон, Sofia live, Harmonica и други.
www.plovdiv.bg

Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща” представя за първи път като дуо прочутите Лия Петрова (цигулка) и Виктория Василенко (пиано)

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

След звездните срещи на една сцена на Светлин Русев (цигулка) – Евгени Божанов (пиано), Станимир Тодоров (виолончело) – Виктор Вълков (пиано) и др., инициирани и осъществени по блестящ начин от „Дни на музиката в Балабановата къща”, концертът на Лия и Виктория на 22 октомври от 18.30 ч. в Балабановата къща ще ръкоположи още едно дългоочаквано от публиката партньорство – на двете именити изпълнителки, станали победителки през 2016 г. в авторитетните международни конкурси „Карл Нилсен” – Дания и „Джордже Енеску” – Румъния.
Лия Петрова започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст, на 6 вече излиза с оркестър на сцена, а на 8 получава медал „Моцарт” за най-млад артист на ЮНЕСКО. През 2001 тя е приета в Hochschule fur Musik und Theater Rostock при проф. Petru Munteanu. Следват наградите от международните конкурси „Тибор Варга“ (Сион), „Луи Шпор“ (Ваймар), Instrumenten Music Fond и др. Като камерен музикант Лия Петрова се изявява на престижни европейски фестивали. След успешния й дебют в Хамбург тя е аплодирана на големите сцени в Рим, Прага, Монако, Брюксел, Амстердам и др. Сред звездните й изяви е участието в проекта „Марта Аргерич и приятели” в Атина, където през 2011 си партнира с легендарната Аргерич, Рено Капюсон, Юри Башмет и Миша Майски. През 2012 осъществява турне с DeFilharmonie, под диригентството на Phillipe Hereweghe. А съвсем наскоро, през 2016, 25-годишната българка печели Първа награда на авторитетния международен конкурс „Карл Нилсен” в Дания. Лия Петрова свири на уникална италианска цигулка Matteo Goffriller /1690/.
Виктория Василенко печели десет първи награди от международни конкурси – в България, Италия, Гърция, Чехия, Великобритания, Румъния, както и редица съпътстващи специални награди. През 2016 става Лауреат на Първа и Специална награда на Букурещската филхармония в един от най-престижните международни конкурси „Джордже Енеску“. Носител е на „Кристална Лира“ за млад изпълнител на СБМТД и на Голямата награда на фондация „Д. Бербатов” за върхови постижения в областта на изкуствата. В периода 2009 – 2011 е стипендиант на фестивала за камерна музика „Музика Мунди” в Брюксел, Белгия, където свири с Фестивалния оркестър под палката на Максим Венгеров. Била е солист на Линкълнууд оркестър – Чикаго, Брюкселски камерен оркестър, Кралски оркестър – Ливърпул, Оркестър Класик ФМ, Симфоничен оркестър на БНР, Софийска филхармония и др. Участва във всички престижни фестивали в България, както и в „Young classics Europe” – Германия, Музикална академия и фестивал „Сантандер” – Испания и др.
Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща” се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България”, Община Пловдив, Министерство на културата и др. Събитието е част от Културния календар на Община Пловдив за 2017 година.
www.plovdiv.bg

Самотните бегачи на дълги излияния

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Остап Бендер никога не е казвал, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Може да сте го чували стотици пъти по този начин, може самите вие да сте го цитирали десетки пъти като думи на Остап Бендер, но не са негови.

Умната глупост (може и глупавата умност), че спасението на давещите се е дело на самите давещи се, е лозунг в клуба „Картонажен работник” в град Васюки, където Остап Бендер злополучно демонстрира своята гениалност на шахматист, като играе сам срещу всички. Но кой знае защо от двама питани трима са абсолютно сигурни, че думите са на Остап Бендер.

За да стане още по-сложно, трябва да се усъмним и в самия цитат. По-придирчивите познавачи на руския език твърдят, че „ Дело помощи утопающим – дело рук самих утопающих” е доста далеч от смисъла на „спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”. При този превод, казват те, се губи тънката ирония на афоризма, чийто по-правилен превод би бил „Помощта за давещите се – дело на самите давещи се.” А тънката ирония се състои в това, че по този начин лозунгът може да означава както „спасявай се сам, никой няма да ти се притече на помощ”, така също и „сигурно с нещо си допринесъл (помогнал си си), за да се намираш на това дередже”.

Долу-горе такава е разликата между „Къде е Ани?“ – лозунг, който беше издигнат на протеста на журналистите в сряда, и „Къде си, Ани?“ – лозунг, който не беше издигнат на протеста на журналистите в сряда. С изречението си за празния стол Антон Тодоров косвено пита Виктор Николаев къде е Ани. Въпросът се възприема като заплаха, защото означава, че скоро и Виктор може да отиде там, където е Ани. А не е ли нещо по-лошо от заплаха въпросът на Антон Тодоров – подигравка? Доколкото сме официално осведомени Ани е на хубаво място и по свое желание – защо тогава да е заплаха въпросът за празния й стол? Вероятно Виктор може да отговори къде е Ани, но не отговаря. Приятелки на Ани, които работят в същата медия, питат в социалната мрежа къде е Ани. Не питат шефовете си, не питат Ани…

Нямам право да съдя Ани, защото и аз съм била в ролята на Ани. И ние, работещите в списание „Тема“, също като Ани разбрахме, че от утре не сме на работа. Не беше просто добро списание, беше много добро и единственото обществено-политическо списание. В последния ден на юли 2015 година бяхме на работа и разбрахме, че от първия ден на август сме безработни. Сразени и омерзени, мълчахме. И ако някой ни попита сега защо сме мълчали, почти съм сигурна, че отговорът на всички ни ще се върти около една и съща причина: нямаше смисъл. Нямаше смисъл. Нещата вече бяха стигнали дотам, че нищо не можехме да направим заедно, затова продължихме всеки от нас поотделно където и както може да прави журналистика. Понякога се учудвам, че хората, които искат да ни обидят, ни наричат „журналя“. Това е в множествено число, те не знаят, че днес журналистиката е много самотна професия.

Мога да кажа, че моето поколение предаде на тази самота журналистиката. През 1989 година ние бях младите, които трябваше да създадем бъдещето на професията. Ние трябваше да предвидим, че идват времена, в които Съюзът на българските журналисти трябва да е съюз за професионална подкрепа и синдикална защита, а не тоталитарният елитарен клуб, чийто печат в картата те признава за журналист. Ние трябваше да усетим, че ако не сме заедно, ще се договарят с нас, ще ни мачкат, ще ни унижават с тримесечни договори, ще ни доплащат от втори каси без осигуровки, ще ни уволняват лесно поединично, а както по-късно се оказа – и групово. Тогава беше времето на многото вестници, които уж се различаваха, но имаше нещо, в което си и приличаха – всеки от тях се оглавяваше от човек, който – ако не бяха станали промените – щеше да е кандидат за главен редактор на „Работническо дело“ или на „Отечествен фронт“. Тогава се нароиха журналистите, тогава се появи и формулата „аз ще търпя твоята некадърност, а ти ниската заплата, която ти давам“. Имаше и други формули, не за ниски заплати, но те бяха за гъвкави избраници.

Мога да кажа, че така и не се нито интересувахме, нито разбрахме какво става в Съюза на българските журналисти. Вярвате или не, него през цялото време го има. И почивните му бази също. Защо на практика съществува този съюз, освен заради това, че има собственост, не знам. В никакъв период след 1989 година не е имало общност, има механичен сбор от отделни журналисти, всеки от които се справя според собствената си съвест и устойчивост. А ставаше все по-пошло, все по-нямащо нищо общо с високите стандарти на независимата журналистика и най-вече – ставаше все по-свинско. Във всички метафорични смисли на тази дума – културата и бахура, „поемаме вината с мезетата“ на БСП, суджукът на ГЕРБ, медийната собственост на Делян Пеевски, както и всичко останало, което няколко независими журналистически имена събраха в заглавието на вестника си „Прас-Прес“.

Но мога да кажа и друго – независима журналистика можеше да има, ако обществото имаше потребност от независима журналистика. А тази подкрепа се изразява включително и по един много прозаичен начин – като се търси и купува продукта на независимата журналистика. Вие, които наричате хората, правещи вестници, журналя, кои вестници купувате? Жълтите парцали, в които за пореден път „погребват“ Слави Трифонов или сериозен вестник. Кой сериозен вестник ли? Че кой наистина, то остана един. Два? Протестът за свобода на словото щеше да е истински протест, ако в него до журналистите стояха повече граждани от един Йоло Денев. Гражданите са тези, които трябва да защитават свободата на словото на улицата, журналистите трябва да го правят всеки ден и час на работното си място.

Ето пресните данни от изследване на медийната грамотност в Европа. Да си медийно грамотен означава да можеш да различаваш истинските медии от фалшивите, да знаеш на кого може да се има доверие. Първите четири места се заемат от Финландия, Дания, Холандия и Естония. България е на 30 място в европейската класация, след нас са Черна гора, Албания и Турция. „ Най-зле представящите се страни като цяло имат по-контролирана медийна среда, по-ниско ниво на образование и по-високо недоверие между хората. Това са характеристики на по- лоша медийна грамотност и по-голяма склонност на обществата да се влияят от негативните ефекти на т. нар. постистина – постистина в политиката, „алтернативни факти“, конспиративни теории за функционирането на света, фалшиви новини“ – с този извод завършва изследването. Няма как в такава среда да се роди истинска, независима журналистика, защото в нея няма потребност, няма изискване, няма заявка за истинска и независима журналистика.

И като че ли, за да докаже, че нещата са отишли отвъд скрития абсурд и вече са на самата сцена, човекът, заради когото се организира протестът, обяви, че влиза в журналистиката. Имахме точно няколко секунди, в които да си помислим, че това е прекалено, защото още по-прекаленото дойде веднага след това: Антон Тодоров се консултирал по този въпрос с премиера. Кръвосмешението между журналистиката и политиката е на самата сцена и ние не можем да откъснем очи от него, както когато станем неволни свидетели на жестока катастрофа. Участниците в нея сме ние, журналистите, и те, политиците. И не, не беше челен удар, а при непрекъснати опити за изпреварване на пътуващи в една лента.
Веселина Седларска
www.reduta.bg

Еlectric Orpheus превръща Форум Тракия в музикален храм

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Квартал Тракия в Пловдив става сцена на различни музикални стилове за два дни през октомври. Фестивалът Electric Orpheus е част от събитията в програмата на Европейската столица на културата, които работят за разнообразяването на културния живот по квартали и децентрализирането на публики.

От четвъртък жителите на най-големия квартал в Пловдив ще имат възможност да се насладят на рокендрол от Америка, пост пънк от България, синт поп от Русия и техно от Германия. На 19 и 20 октомври Еlectric Orpheus превръща в територия на музиката търговския център Форум Тракия. Началният час и в двата дни е 20:00 ч. Акцент в програмата на първия ден са американското трио Ceremony, които специално по повода включи и България в европейското си турне, а на 20 октомври, след 23 години отсъствие от сцената в Тракия ще видим и българската група „Виолетов Генерал“.

Стилът на Ceremony е микс от 60-ски рок, 80-ски поп и 90-ски шуугейз. Групата е основана през 2004 година във Фредериксбург, щата Вирджиния, САЩ, и досега има издадени 8 EP-та и 3 дългосвирещи албума. Правили са турнета и концерти в Щатите, Германия, Италия, Дания, Холандия, Франция и Япония, а тази есен Пловдив е спирка в европейското им турне. Малко преди американците от Ceremony да излязат на сцената в петъчната програма ще се включи още с лайв сибирският музикант Alex Kelman /electronic-indietronic-synthpop/, който освен собственик на лейбъл е и продуцентът стоящ зад известните руски проекти Punk TV, Hot Zex, Dsh!Dsh!, TonySoprano. Alex Kelman има издадени 2 EP-та: «Songs of fake and Distortion» (2014) и «Vintage» (2015), както и албума «Siberian Pop».

На 20 октомври  програмата продължава с електро-акустичното дуо Saturated Pixels  на Любомир Брашненков и Ангел Додов със специално изградените на място  абстрактни визии  от Спартак Йорданов – SpartArt, който се превръща в част от изпълнението с експерименталния си подход включващ течности, пигменти, субстанции и различни материали, също и живопис под камера. Час след дуото на сцената ще се качат и „Виолетов генерал“, които се събират отново след 23 години. Групата е създадена през 1989 година, в нея членуват Емил Вълев и Евгени Генчев-Джули. Подобно на „Нова генерация“ те звучат в дарк ню уейв стил, но се различават от тях със силно присъствие на пост пънк и индъстриал елементи. „Виолетов генерал“ са активни в периода 1989-1994. Само за 5 години имат над 50 самостоятелни концерта, турнета в Словакия, Австрия и други страни. Издават 3 албума и една сборна компилация. От Хамбург, Германия, гостува  и Tino Tranquilo. Музикант, DJ, част от електронното дуо Fumus & Nebula и част от DJ дуото Interelektrika. Tino Tranquilo ще разпръсне доза deep и tech house любов.

Билетите за събитието са в мрежата на EPayGo и на касите на EasyPay, а програмата по дни е както следва: 19 октомври: Ceremony Live / Alex Kelman Live / dj TApWATER. 20 октомври: Виолетов Генерал Live / Saturated Pixels Live / dj Tino Tranquilo / dj Shnorchel Mechaniker.
www.podtepeto.com

Ованес Торосян представя авторския си моноспектакъл Harlem Shake в пловдивската Нощ на театрите

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

3 и 4 ноември ще бъдат изпълнени с театър. Предпремиера на новия авторски моноспектакъл на Ованес Торосян „Harlem Shake“ ще бъде представена на пловдивската публика на 3 ноември – първата от Нощите на театъра.

Той ще се изиграе в библиотека „Иван Вазов“. По време на двудневния театрален празник ще можем да видим и „Великденско вино“ в Драматичния театър от Константин Илиев, както и „гостуване“ на NT Live – с „Ничия земя“ от Харолд Пинтър.

Подробности за събитията:

Предпремиерно на 3 ноември в 19 ч. Ованес Торосян ще представи най-новия си авторски моноспектакъл „Harlem Shake” в Народна библиотека „Иван Вазов“. Това е проект за изгубената духовност, писменост и култура. Народно творчество без ценности, крив морал и неизвестна посока. Текстът е написан с помощта на Лило Петров (внукът на Димитър Димов). Спектакълът разказва за осем души и техните възгледи за живота в България. Реализира се с подкрепата на “КЦМ 2000 Груп”, a входът е свободен.

Ованес Торосян е нестихващ в търсенията си и в театъра, и в киното, и като актьор, и като режисьор. Умее да осмисля пространството и да го прочита през себе си, чрез-и-за-зрителите. Сигурно затова, а и не само, има в кино житието си „ТИЛТ”, „Източни пиеси”, „Аве”, „Аз съм ти”, „Отчуждение“, „Съдилището”, “Каръци“, номинация ИКАР за дебют и няколко филмови награди.  А на сцената „Пухеният“, „Да играеш жертвата“, „Белградска трилогия“, „Анархия в Бавария“, „Идиот 2012“, „Хамлет“, „Истина отвъд полярния кръг“, „Чайка“, „Дневникът на един луд“, „Дани и дълбокото синьо море“, „Мечтата на Наташа“ са само част от театралните му случвания като актьор и режисьор.

Театрални пътешествия и „Великденско вино“ в Драматичния театър

Пътешествия в тайните на театъра с гидове актьори от Драматичен театър Пловдив ще зарадват най-верните почитатели на театралното изкуство. От 16 до 18:30 ч. на 4 ноември най-любознателните зрители ще се докоснат до съкровените тайни и и истории на пловдивския театър. Входът е свободен, но с предварителни записвания на касата на театъра.

Zoom зоната ще посрещне една от новите продукции на пловдивската трупа – „Великденско вино“ с участието на Христо Пъдев и Троян Гогов. „Великденско вино” на Константин Илиев е пиеса, обречена на вечен живот, която ни отвежда в празната великденска църква на поп Кръстю Никифоров, в която никой не  идва да приеме Свято причастие. Отново и отново българинът ще се изправя пред  криволиците на националната си съвест и ще се пита мъчително кое предателство е по-голямо – към личността на Васил Левски или към неговите идеи. Провокативното в спектакъла на Пловдивския театър е, че за пръв път ролята на поп Кръстю е поверена на млад актьор – Христо Пъдев. Началният час на постановката на 4 ноември е 21 ч., а цените на билетите са промоционални като комплимент към европейската инициатива.

NT Live гостува с „Ничия земя“ на Харолд Пинтър

От Лондонския West End  National Theatre Live гостува в петата Нощ на театрите с комедията на Харолд Пинтър „Ничия земя“ с двама от най-забележителните британски актьори – сър Иън Маккелън („Властелинът на пръстените“, „Хобит“) и Патрик Стюарт („Стар трек“). На 4 ноември точно в 19 ч. прожекцията ще се случи едновременно в 6 кино салона в България, а Cinema city Пловдив е един от тях. След изключително успешен гастрол на Бродуей, сър Иън Маккелън и Патрик Стюарт отново са на лондонския West End, където представлението е заснето на живо и пред публика. Участват също Оуен Тийл и Деймиън Молони. След края на представлението можете да гле дате ексклузивно интервю с актьорите и режисьора Шон Матиас.
www.podtepeto.com

150 камери следят за вандали в Пловдив

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

150 камери следят за нарушители в Пловдив. Системата за видеонаблюдение на Общината позволява да се надгражда и броят им да достигне до 400.

Под 24-часово наблюдение са почти цялата Централна градска пешеходна част със знаковите за Пловдив квартал Капана, езерото с пеещите фонтани, археологическите разкопки, както и емблематичният Гребен канал и общинският плувен басейн „Младост“.

Това е поредната крачка съм подобряване сигурността на пловдивчани и гостите на града, особено с оглед предстоящата 2019 – та година, когато Пловдив ще е е Европейска столица на културата и очаква 2 милиона посетители“, заяви кметът Иван Тотев на официалното представяне на обновената система за наблюдение в реално време.
Центърът работи 24 часа и на него могат да се подават сигнали в реално време.

Така контролът, който ще осъществят органите на реда, ще е много по – лесен“, заяви от своя страна директорът на пловдивската полиция старши комисар Атанас Илков.
Общата стойност на инвестицията за обновяване на системата за видеонаблюдение е 95 000 лева.
www.dariknews.bg