Всички публикации от reni

Доналд Тръмп: Хейтъри и глупаци ме критикуват за Русия

Кога всички онези хейтъри и глупци ще проумеят, че да имаш добри отношения с Русия е добро нещо, а не лошо нещо? Искам да реша проблема със Северна Корея, Сирия, Украйна, тероризма и Русия може много да помогне. Този коментар направи в „Туитър” американският президент Доналд Тръмп ден, след като се срещна с колегата си Владимир Путин във Виетнам.

Той припомни, че и неговият опонент от миналогодишния вот Хилари Клинтън е декларирала желание за по-добри отношения с Москва, а предшественикът му на поста Барак Обама е имал „нулева химия с Путин”.

В канонадата си от туитове американският държавен глава не подмина и темата „Северна Корея”, която беше основна в неговата 11-дневна азиатска обиколка. По думите му китайският държавен глава Си Дзинпин се е съгласил да затегне санкциите срещу КНДР.

Пекин е единственият голям съюзник на Пхенян и ограничение на търговията между двете страни би могло сериозно да разклати режима на Ким Чен-ун, който направи серия ядрени и ракетни изпитания. „Китай би могъл да реши този проблем лесно и бързо“, заяви тръмп.

Верен на себе си, той не пропусна да атакува севернокорейския лидер лично: „Защо Ким Чен-ун ме обижда, като ме нарича „стар“, когато аз НИКОГА не бих го нарекъл „нисък и дебел“? А аз толкова се старая да бъда негов приятел – и може би някой ден това ще се случи!“

Американският президент предложи услугите си за разрешаване на спора в Южнокитайско море. Няколко държави претендират за контрола на малки, но богати на ресурси острови и опасенията са, че това може да подпали военен конфликт: „Ако мога да помогна с посредничество или арбитраж, моля уведомете ме. Аз съм добър медиатор и добър арбитър“, каза той в началото на срещата си в Ханой с виетнамския президент Чан Дай Куанг”.

Той обеща „грамаден” обем на търговия с азиатската страна./btv

Половината българи знаят, че ги лъжат

Пихтиеста политическа маса, която създава корупцията, а не се бори с нея.

Половината българи не вярват на властимащите и намеренията им за борба срещу корупцията. Те смятат, че тази борба е нежелана и невъзможна и имат всички доказателства за това./ Коментар на радио DW/

Новото тефтерче

Kолкото и объркани фрази да се разменят между основните политически играчи, колкото и различни методи за борба за незаконни практики да се прокламират, каквито и дебати да се организират и колкото и ГЕРБ и БСП да се опитват да си прехвърлят „казуса Пеевски“ като горещ картоф (както се случи на последния дебат помежду им), обикновеният гражданин вижда случващото се в „Емко“ и „Дунарит“. Вижда случая НДК. И е напълно наясно какво се случи в Народното събрание, с избора на парламентарна квота във ВСС. Все случаи, сочещи недвусмислено заверата, в която борбата срещу корупцията е нежелана, както констатират социологическите данни.

Ако беше обратното, нямаше да има необходимост от създаване на нова комисия, мегазвено, супер орган. Ако беше обратното, съществуващите институции в България на базата на съществуващата нелоша нормативна уредба щяха да работят. А от работата им щеше да произтича липса на случаите „Емко“ и „Дунарит“, нямаше да има казус около НДК и изборът на ВСС щеше да се проведе по различен начин, който не предполага неизвестна депутатка от ГЕРБ да размахва пръст и очила, подсказвайки на колегите си как да гласуват.

Ако беше обратното, нямаше да си говорим за модела „КОЙ“. Вместо това същият този модел се опитва да се възпроизведе в „10“ в нечие тефтерче, стоящо на ново бюро, на новоизбран чиновник, който вместо да разкрива инициали, ще ги преправя на цифри.

Германски експерт: „В България не искат да преборят корупцията“

В България широки кръгове от политическите елити участват в корупционни схеми. Затова и там не се води сериозна битка срещу корупцията, казва германският експерт Михаел Хайн и обяснява защо Румъния изпревари България.

Дойче Веле: Какво мислите за критиките, които ЕС отправя към българската съдебна система?

Михаел Хайн: Тези критики имат три основни акцента. Първо – критика срещу правната рамка. От моя гледна точка по този въпрос с основание се твърди, че наказателно-процесуалното право е прекалено формалистично, в резултат на което наказателните процеси продължават прекалено дълго и не водят към целта, т.е. че ефикасното съдебно преследване не само не е възможно, но и бива затруднявано по най-различни начини. На второ място критиката е насочена срещу нежеланието на част от съдебната система, т.е. съдии и прокурори, да проведат съдебната реформа. Въпреки дипломатическия език тази критика ясно е насочена срещу тези актьори. В същата връзка е и структурната критика по въпроса за прокуратурата, която в България е както много силна, така и много независима, а в резултат на това няма контролни механизми, следящи дали върши същинската си дейност. Поради това в България почти няма успехи в борбата срещу корупцията и срещу организираната престъпност. Третият акцент на критиката е поставен върху това, че както юридическата рамка, така и самите институции са фрагментирани и неефикасни. Има едно съвсем простичко средство, с което Еврокомисията измерва ефикасността на системата: Брюксел иска да види влезли в сила присъди по случаи на корупция по високите етажи. А в България такива на практика няма.

Дойче Веле: Кои партийно-политически или бизнес-интереси, според Вас, пречат на това, спъват съдебната реформа и възпрепятстват правовата държава в България?

Михаел Хайн: Преди много, много години една българска журналистка писа, че съдебната реформа в страната прилича на перпетуум мобиле. Тази метафора все още е в сила. Вече от 25 години насам всяка година, всеки месец, всеки ден се говори за съдебната реформа. И аз като външен наблюдател все се питам: Добре де, всяка реформа, която трябва да създаде нови рамкови условия, един ден все пак трябва да приключи. Да, след това може да се правят подобрения, но една реформа не може да бъде дългосрочен проект. А в България тя се оказва именно дългосрочен проект. Относително ясно можем да установим, че още в началото на прехода 1989-1990 в България възникна една непрекъснато променяща се мрежа от политически и икономически интереси. Т.е. широки кръгове от политическите елити са част от корупционни схеми с участието на бизнес-актьори. А това очевидно означава, че просто нямат интерес от едно ефикасно преследване на корупцията и на сходни явления. Разбира се, те не могат да го заявят публично. Никой политик от държава в ЕС няма да каже: „Нямаме интерес да се борим срещу корупцията“. В резултат: непрекъснато се води тази дискусия за борбата срещу корупцията, всички говорят за това, всички говорят за съдебната реформа, но когато трябва да се предприемат решителните стъпки, тогава или се прави просто някаква козметична промяна, или пък законът директно се проваля – както се случи миналата година в българския парламент. Законът просто не получи подкрепа от мнозинството, може би защото беше прекалено ефикасен.

Дойче Веле: За да го кажем ясно отново: част от политическия елит в България няма интерес в страната да бъде наложено върховенството на закона. Вие това казвате, нали?

Михаел Хайн: Да, това може да се заяви съвсем категорично. Ако обърнем въпроса, можем да попитаме: Защо тогава през последните 25 години, когато имаше няколко фази на стабилни правителствени мнозинства, дори на много големи парламентарни мнозинства, защо нито едно от тези мнозинства не постигна някакъв видим успех в тази област? Тоест, това тъпчене на място не може да се обясни с други фактори – примерно, с политическа нестабилност.

Дойче Веле: Г-н Хайн, като политолог Вашата основна тема е Югоизточна Европа, и по-специално България и Румъния. Дали румънците са по-напред в борбата срещу корупцията от българите? И ако това наистина е така – какви са причините?

Михаел Хайн: Да, те са доста по-успешни в това отношение. Ако сравним двете страни по различни показатели, този извод в първия момент е изненадващ. Защото България и Румъния си приличат по много показатели – било то общото корупционно равнище сред политическия елит, политическата и правна култура или пък наследството на държавния социализъм. В рамките на цяла Средна, Източна и Югоизточна Европа обаче Румъния е единствената страна, която постигна успехи в борбата срещу корупцията. Това се случи в един кратък период през 2005-2006 година, когато възникна удобна политическа констелация. В навечерието на приемането на страната в ЕС министър на правосъдието стана една жена, която се захвана с реформата по същество – заедно с още неколцина членове на правителството. Те за известно време имаха и парламентарна подкрепа, а ЕС през цялото време ги поддържаше. Така в този кратък период в Румъния успяха да създадат силни органи за съдебно преследване, в които работа започнаха млади хора, необвързани с предишните мрежи. Тези органи се захванаха най-вече с корупцията на високо равнище и до ден-днешен са много ефикасни и независими. Редица политици в Румъния непрекъснато се опитват да отслабят този антикорупционен орган, но досега не са успели – просто защото създадените навремето предпазни институционални механизми са сравнително стабилни. Ето защо Румъния може да представи дълъг списък с наказателни процедури и с осъдени за корупция на високо равнище – от високопоставени политици, та чак до един бивш премиер, който вече лежа в затвора.
Михаел Хайн

Дойче Веле: Г-н Хайн, когато си говорехме преди това интервю, стана дума за един актуален случай в България – т.нар. „суджукгейт“. Тогава Вие се сетихте, че подобна история навремето имаше и в Румъния…

Михаел Хайн: В България случаят е свързан с депутата от ГЕРБ Живко Мартинов, когото обвиняват, че е присвоил тонове суджук, който уж бил предназначен за премиера Бойко Борисов – това все още не е изяснено. Аз веднага се сетих за подобен случай в Румъния преди десетина години, когато един политик с прякора Мики Шпага (Мики Рушвета) беше разкрит именно от антикорупционната служба, за която говорих преди малко. Хванаха го да взима подкупи, част от тях в натура – включително и едно сериозно количество колбаси. Явно това е широко разпространено – да се взимат не само пари, но и стоки, включително и храни.

Навършват се 28 години от падането на Берлинската стена.

Навършват се 28 години от падането на Берлинската стена. Един от най-ярките символи на Студената война вече не съществува точно толкова дълго, колкото е разделял Изтока от Запада.

През нощта на 12 срещу 13 август 1961 г. Берлин се събужда разделен. Полицията и военните на ГДР първоначално опъват бодлива тел, а през следващите години осъвършенстват оградата.

45 хил. бетонни блокове с височина над 3 метра опасват Западен Берлин – 155 км бетонна стена. На войниците е наредено да стрелят по всеки, който се опита да избяга.
Стотици германци загиват при опит за преминат най-охраняваната граница в Европа.

Цели 28 години Берлинската стена разделя семейства, приятели и народи. 28 години след падането ѝ фрагменти от нея все още са в центъра на Берлин, но не за да разделят, а за да напомнят.btv

Тази вечер късометражно кино „NоBlink!“

“Късо кино във Фарго“ представя тази вечер българската онлайн платформа за късометражно кино „NоBlink!“.

В едноименния киноклуб в Лъки – Дом на киното, ще бъдат показани четири късометражни български филма със съвременни сюжети. Проектът е част от културния календар на Пловдив. Входът е свободен. /19ч./

Едно малко момиче получава за рождения си ден като подарък камера. И започва да снима какво правят родителите и през целия ден. Какво ли правят?

Още една история – за едно момче, което си поръчва пица по телефона и когато тя пристига, то затваря в стаята младият разносвач, появява се пистолет и така протича нощта. Какво ли се случва? – това са накратко сюжетите на два от четирите късометражни филма, които тази вечер ще бъдат показани в проекта.

Началото е от 19 часа, а входът е свободен.бнр

Пловдив се включи в петата „Нощ на театрите“

Над 200 събития в 13 града включва петата Нощ на театрите в България, която ще е „двойна“ – днес и утре.
В програмата са представления, пърформанси, изложби, „отворени врати“ и театрални пътешествия зад кулисите в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Хасково, Благоевград, Велико Търново, Сливен, Смолян, Симитли и Димитровград.

Над 1500 творци от различни театрални стилове ще представят своите продукции в над 80 театрални зали, галерии, кина и клубове.
В сградата на Драматичен театър Пловдив са подредени фотографии на Диляна Флорентин, а проектът й е назован „Нощни персонажи”. Ще има и специална експедиция зад кулисите с любимите актьори. Публиката може да види спектакъла „Великденски вино“ на Константин Илиев, който е режисьорски дебют на Никола Стоянов.

Директорът на Пловдивския театър Кръстьо Кръстев увери, че за публиката ще има много изненади по време на екскурзията зад театралните кулиси.
Актьорът Веселин Ранков, който е и преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, похвали студентите си за прекрасната игра в пиесата „Държавните липи“ на Ст. Л. Костов.

Зад идеята за Нощ на театрите стои Елеонора Роси от Франция. Нейният концептуален план се нарича „LA NUITÉE – THE INTERCULTURAL NIGHT OF EUROPEAN THEATER“ и е обнародван официално в Париж на 5 октомври 2009.

В тази нощ Театърът се превръща в основна тема и събира по едно и също време всички, които го обичат. Освен спектакли в театрите и на алтернативни места се случат множество срещи, дискусии, изложби, концерти, разходки зад кулисите, отворени врати, социални контакти и нови възможности за сближаване на театъра с неговата публика.
Интервютата с Кръстю Кръстев, директор на Драматичен театър Пловдив и доц. Веселин Ранков са в звуковите файлове./бнр

Христо Йоцов и Дони Маккаслин в Пловдив Джаз фест тази вечер

Новият проект на Христо Йоцов „Jazz Cats“ е в програмата на Пловдив Джаз Фест в Градския дом на културата. Cats е нарицателно за джаз музикант.

Луис Армстронг, Майлс Дейвис и Дюк Елингтън са първите, наричали така своите джазмени.

Вторият концерт е на нюйоркския саксофонист и новатор Дони Маккаслин.

Той е с три номинации Грами, широко признат в средите на джаза, рока и електронната музика, работил заедно с Дейвид Боуи в последния му албум.bnr

О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин…

Водени от чувството на родолюбие и патриотизъм, прекланяйки се пред делото на Паисий Хилендарски и ръководени от своите класни ръководители и учители ЦДО, всички четвъртокласници от СУ „Димитър Матевски” , в навечерието на 1-ви ноември, започнаха да преписват „История славянобългарска”, за да запознаят всички ученици в училището със славната и героична история на предците ни и за да продължат делото на Атонския монах.

Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си. Пръв запалва будителската искра младият монах Паисий. Той положил много труд и близо две години издирвал различни книги и сведения за миналото ни. Преписвайки част от книгата, всеки ученик ще се докосне до онази славна епоха на българско величие, която всеки трябва да знае и помни.

Идеята за преписа се ражда от това, че тази година се навършват 255 години от написването на „История славянобългарска”. Готовият препис ще се съхранява от училището, за да се запознаят всички ученици и да се помни славното дело на Паисий. Преписът се прави от копие на Паисиевата история върху специално състарена хартия със специални орнаменти от книгата. Всеки ученик в края на своя препис ще запише името си.

„За нас е гордост да оставим такъв ценен подарък за бъдещите ученици на училището” – споделиха учителите на четвъртите класове./filibe.com

И битката срещу шуробаджанащината се оказа блъф

Гръмките мерки, които двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП, обещаха срещу шуробаджанащината навръх скандала с роднините и съучениците на депутата Делян Добрев от Хасково, не се случиха.
Няма данни в ГЕРБ да са разпоредени действия срещу роднинските назначения, както се зарече премиерът Бойко Борисов. Не бе спазено и обещанието на БСП да разкрие още купища фамилни обвързаности на управляващите в държавните и общинските структури.
На 4 октомври в първото си публично изявление по повод скандала с роднинските назначения премиерът заяви, че до ден-два ще свика изпълнителната комисия на ГЕРБ, за да се обсъди има ли роднински назначения и да се предприемат действия срещу тях. „Ако някъде ги има, единият трябва да си отиде“, заяви той.
„Сега“ се опита да разбере събирала ли се е изпълнителната комисия по въпроса. След многократни запитвания от пресцентъра на ГЕРБ дойде отговор, че няма какво да съобщят по темата. Когато се появяла информация, щяла да ни бъде предоставена. Така единствената жертва, която ГЕРБ даде, за да потуши скандала с Добрев, се оказа бременната съпруга на депутата Александър Ненков, която напусна „Булгартрансгаз“.
БСП, която постави времеви ултиматум на ГЕРБ, след който щяла да осветли всички роднински зависимости на ГЕРБ, също не направи нищо. „Имаме и схеми за „хранилки“ в държавни и общински предприятия, но не ги слагаме на масата, защото чакаме да се събере Изпълнителната комисия на ГЕРБ, за да се види какво са решили за „шуробаджанашките връзки“, заяви на 7 октомври червеният депутат Таско Ерменков. Той даде една седмица за реакция на управляващите. В следващите дни БСП съобщи, че разполага със стотици сигнали за роднинско кадруване.
ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕ
По неофициална информация на „Сега“ повечето сигнали на „Позитано“ 20 не са подходящи за прокурор. Шефът на пресцентъра на БСП Жанет Пашалиева заяви, че те се проверяват. Тя обаче даде друга трактовка за ултиматума, който според нея се изпълнявал: „Огласихме данни за зам.-министър на транспорта, и то за корупция. Главният прокурор започна проверка.“ Въпросният зам.-министър всъщност беше осветлен от сдружението на превозвачите, и то още през пролетта, когато се съставяше правителството./Сега