„Тракия икономическа зона“ и „София Тех Парк“ задават моделите на индустриалната автоматизация в България

България заема добро място по отношение на автоматизацията и „Тракия икономическа зона“ /ТИЗ/е пример за това, защото разполага с едни от най-умните фабрики в Европа – като на „Шнайдер Електрик“ и „Атаро клима“, например.

Това мнение сподели инж. Пламен Панчев на провелото се днес събитие на Investor Media Group „Tech of Tomorrow”. Създателят и изпълнителен директор на най-мащабната индустриална зона в Югоизточна Европа посочи още, че в момента „Интерлинк Груп“ стартира изграждането на завод с висока степен на автоматизация на производството. През последните 5-6 години се увеличи делът на българските инвеститори, но те трябва да имат лесен достъп до всички финансови инструменти, които да доведат до автоматизация и до растеж на компаниите, допълни инж. Панчев.

За по-развита индустрия с висока добавена стойност, е от съществено значение да има иновации, а съответно и развойна дейност, посочи д-р Мария Христова, главен изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.
„В световен мащаб се приема, че средното ниво на количеството роботи на 10 хил. заети в индустрията е от порядъка на 113-114. В Европа е 114. За България този показател е 9-10 робота на 10 хил. души“, коментира управителят на FANUC България инж. Христо Гилищаров, допълвайки, че макар на този етап да изоставаме, това може да се приеме като възможност за бъдещо развитие и въвеждане на иновативни решения.

Според заместник-декана на Университета по библиотекознание и информационни технологии /УниБИТ/ доц. д-р Боян Жеков в България има 2 модела – на „Тракия икономическа зона“ и „София Тех Парк“, които теглят напред процеса по въвеждането на индустриална автоматизация. В ТИЗ основният двигател е бизнесът, а в „София Тех Парк“ двигател е политиката на България да има свое силно звено за научни изследвания. „Това са два хубави модела, които могат да взаимстват един от друг“, смята доц. Жеков.
Според него хората, които мислят иновативно, са били поставени „в ъгъла на държавата“, а техният потенциал не е използван максимално. Днес страната се опитва да си изгради иновативна екосистема, след като образователната и научната сфера са „поизпразнени от творчески мислещите, които отидоха в бизнеса“.

Ето защо заместник-деканът на УниБИТ е убеден, че иновациите в следващите години ще идват преди всичко от бизнеса, а не от академичните среди. „Днес се развиват центрове за върхови постижения и за компетентност, но продуктът от тях ще достигне до пазара най-рано след 7-8 години“, категоричен е той.
Големият въпрос, който стои на дневен ред, е как младите хора да бъдат запалени по инженерните науки, твърди Гилищаров. „Тракия икономическа зона“, „София Тех Парк“ и Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции обединяват усилия в тази посока, припомни модераторът на събитието Вероника Денизова, водеща в Bloomberg TV Bulgaria.

Проектът за създаване на център за подготовка на кадри в иновативни професии в „София Тех Парк“ по модела на такъв в ТИЗ е в напреднала фаза, потвърди д-р Христова. Тя смята, че подготвянето на кадри трябва да е двустранен процес – и от бизнеса, и от държавата чрез образователната система. Резултати се постигат с постоянство, вече 7-8 години в сътрудничество с властите и „Тракия Тех“ работим за ранното кариерно ориентиране, даде пример инж. Панчев.

Участниците в “Tech of Tomorrow” са категорични, че е нужна много по-добра синергия между висшето образование и бизнеса.
Tech of Tomorrow се провежда с генералната подкрепа на Алтерко и BoneX.

Основни партньори са Accenture, Sirma и FANUC.

Събитието се организира с подкрепата на Siemens, Пощенска банка, Леново България, Dental Care Center, Индустриален Холдинг България.

Медийни партньори на събитието са Bloomberg TV Bulgaria, Money.bg и Kaldata.com.

Снимки – Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group.

m.filibe.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.